• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Б

Благой Александров Дечев

Благой Александров Дечев
4 юли 1947 г.
гр. Варна.
Прогресивно семейство.
Женен.
Организатор на производство.
ДСП „Булфрахт” – София.
БКП от 1966 г.
24 години.
Щатен служител.
ОР „ДОБРЕВ”.
Първо главно управление на ДС, отдел 05 "Нелегали".
17 май 1971 г.

„По характер е буен, с уравновесени нервни процеси, трудолюбив. Има ярко подчертана класова омраза към врага. Притежава добра обща, специална и политическа култура”, ПГУ, 1971 г.

„Дечев е амбициозен, задълбочен и дисциплиниран работник. Работи системно за повишаване на своята оперативна квалификация. Има добра марскистко-ленинска подготовка и работи за повишаването на същата – самостоятелно и в партийните просветни звена”, партийният секретар на ПГУ, 1977 г.

21 май 2001 г. с решение на Комисията по досиетата „Андреев” при проверката на народните представители.
Със заповед №217/17 май 1971 г. е назначен за разузнавач ІІІ степен; едногодишна разузнавателна школа в СССР; със заповед №313/5 юни 1978 г. е преназначен за разузнавач І степен; със заповед №К-2020/30 май 1985 г. е преназначен за първи зам. началник на ОУ-МВР-Видин по ДС; със заповед №К-170/16 януари 1987 г. е изпратен на двумесечен курс за ръководни кадри във ВКШ при КГБ-СССР и др.
1.Народен представител в 7-то ВНС (1990-1991).
2.Началник на Областно управление на МВР-ДС Видин от 1 януари 1989 г. до 1 юли 1990 г.
3.Общински народен съветник до 1990 г.

Благой Дечев е кадрови служител на Първо главно управление на ДС (1971-1985), народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание, избран от 67-ми Видински избирателен район. Завършва Висшето народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров" (1969), специалност инженер-корабоводител. Син е на родители на АБПФК.

Семейство и образование

Баща му е един от ръководителите на Видинския окръжен комитет на БКП. След поражението на партията по време на събитията през септември 1923 г. емигрира в Югославия, а оттам заминава със семейството си за СССР, където е политимигрант. Участва във Втората световна война като офицер от съветските военно въздушни сили. Получава звание полковник. Членува в КПСС от 1942 г., а в БКП от 1945 г.

След 9 септември 1944 г. преминава на служба в Българската армия като началник щаб ВВС, завеждащ международния отдел, началник авиация. По време на назначаването на сина му в ПГУ работи в оперативното управление на МНО.

Майката на Дечев е дъщеря на варненския партиен ръководител Благой Касабов, убит през 1925 г. През 1932 г. заедно с майка си тя емигрира в СССР. Членува във ВЛКМС (съветският комунистически младежки съюз, комсомол, бел. ред.). Доброволка е във Втората световна война като радист, обслужващ Коминтерна. По-късно е включена в групата на Станке Димитров – Марек, за да бъде изпратена като парашутистка в България. Кандидат за член на КПСС от април 1942 г., член на БКП от 9 януари 1945 г. След 9 септември 1944 г. работи в апарата на ЦК на БКП като инструктор.

След като завършва военно-морското училище Благой Дечев постъпва на работа във БМФ – Варна като капитан на кораб. През 1970 г. напуска по собствено желание и започва работа в ДСП „Булфрахт" – София – организатор на производство, контрактуване на сделки и договори с чуждестранни фирми.

В ПГУ и школа в КГБ

Подава молба до началника на МВР от 19 януари 1971 г. за назначаване на подходяща служба в МВР. Няколко месеца по-късно е назначен на длъжност разузнавач 6-та степен в отдел 05 „Нелегали" на ПГУ със звание „лейтенант". Работи в отделение „Д" по документални разработки, една от които е дадена за обвързване на „съветските другари".

През септември 1974 г. е изпратен на едногодишно обучение в школата на ПГУ-КГБ в Москва. Получава отлична оценка и благодарствено писмо от началника на ПГУ.

План за внедряване в Австралия

В личното кадрово дело на Благой Дечев съществува план за изпращането му през 1977 г. в Сидней, Австралия, където българската колония по това време наброява около 3000 души. Замисълът Дечев да бъде легендиран като дипломатически служител на МВнР и да разработва българската емиграция в Австралия за решаването на въпроси с документирането, извеждането и устройването на нелегали и спецагенти чрез първоначална издръжка, обезпечаване или „осиновяване" из среди на българи, приели местно гражданство.

Там дори по това време се намира българин, изведен през 1973 г. в Аделаида, който ПГУ води като кандидат-агент и има намерение да го устрои в Далечния Изток. За неговата перспектива дори са водени разговори със „съветските другари", които проявяват интерес към него за работа по линия на Китай. Срещата и връзката с кандидат-агента е част от бъдещата работа на Дечев.

Вместо Сидней – в Техеран

През октомври 1977 г. обаче е предложен да замести друг оперативен работник на ПГУ с изтекъл срок в Техеран, Иран в резидентурата под прикритието на завеждащ стокообмен в Търговско-икономическата сулжба при посолството на НРБ в иранската столица.

Легендата на Дечев е изградена на твърдението, че от 1971 г. работи в Министерския съвет на НРБ, отдел „Транспортен". През 1978 г. той подготвен за задгранична командировка в иранската столица Багдад по линия на сектор „Документация", където работят оперативни работници с изявени качества на документалчици. От април 1978 г. е на щат в МВТ, дирекция „Арабски страни и Иран" като специалист.

Незадоволителна оценка за мисията в Иран

В Иран осъществява задграничен мандат в периода 1979-1981 г. Там работи под псевдоним ОР „ДОБРЕВ". Предава разработка „Разузнавателни и контраразузнавателни органи на ИРАН – САВАК – организация за сигурност и информация. В Иран работи по ДОН „СТУДЕНТА" с цел предотвратяване на измяна, но обектът е изменя. Работи с общо 4-ма секретни сътрудници. Поддържа връзка с обект „ФИЛИП" – сирийски гражданин, кореспондент на САНА. В края на задграничния си мандат през 1981 г. Дечев получава незадоволителна оценка.

Отчетено е, че е работил в усложнена оперативна обстановка и не е постигнал резултат по линия на отдел 04 контраразузнавателен на ПГУ.

Изучаване на оперативни работници за отдел „Нелегали"

След завръщането му от Иран началник на отдел 05 „Нелегали" иска Дечев да работи в структурата. Известно време е в сектор „Документални варианти" – документалчик. След това е прехвърлен към отдел „Кадри" за по-бързо издирване, изучаване и назначаване на нови оперативни работници за отдел 05 „Нелегали" (1982).

През 1984 г. е повишен в длъжност зам.-началник отделение. Възложено му е да отговаря по подбора и изучаването на кандидат нелегали и кандидат агенти.

През 1985 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и Велко Палин зав.-отдел „Социална и национална сигурност" на ЦК предлагат Благой Дечев бъде назначен на овакантеното място на зам.-началник на Окръжно управление на МВР Видин по линия на ДС.

Втора школа в КГБ

През 1987 г. е изпратен в Москва, където изкарва втора 2-месечна школа на КГБ. В началото на 1989 г. е назначен за началник на Областното управление на МВР-ДС във Видин. От 1990 г. е председател на Общинския съвет на БСП във Видин.

Като депутат от БСП в 7-то Велико Народно събрание заявява, че ще работи за мирен, демократичен преход с цялото отделяне на партиите от държавата, свобода на политическите виждания и неизползване на уличен диктат. Постепенно преминаване към свободен пазар на стоки, пари, трудови ресурси, равнопоставеност на формите на собственост.

blagoi_ dechev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Божан Стефанов Стоянов

Божан Стефанов Стоянов
22 май 1963 г.
гр. София.
Семейство на служещи.
Неженен.
Електроинженер.
„Балканкаримпекс”.
ДКМС.
25 години.
Агент.
„МЛАДЕНОВ”.
Софийско градско управление на МВР, Пето районно управление – ДС.
8 юни 1988 г.
15 юни 1988 г.
лейтенант Чавдар Арсенов.
лейтенант Чавдар Арсенов.

„В института [ВМЕИ „Ленин”] е бил много активен комсомолец, избиран е за секретар на дружеството. Към политиката на партията се отнася с разбиране, подпомага всячески мероприятията, които се провеждат. Идеологически е правилно ориентиран, много добре познава произведенията на класиците на марксизма-ленинизма. Много интелигентен, сдържан, внимателен в отношенията с хората. Като събеседник е интересен, защото може да разговаря за широк кръг от въпроси. Умее да предразполага в разговори към откровеност. Наблюдателен е. Може да запамети голямо количество информация и да я възстанови без пропуски и без да привнесе нещо субективно. Към изпълнение на поставените задачи е подходил от позицията, че всичко, което се прави от органите на Държавна сигурност е в интерес на народа”, Пето районно управление на МВР-ДС „В. Левски”, 1988 г.

10 април 2013 г. с решение №2-166 на Комисията по досиетата при проверката на служебния кабинет на Марин Райков.
Документи от ръководил го щатен служител, рег. бланка, съдържащи се в лично дело IА-37117; рег. дневник; картон обр. 4.
Зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Божан Стоянов е зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков (13 март 2013 г. – 29 май 2014 г.).

Произход и образование

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е ръководител на направление в „Балканкарпрогрес". Майка му е библиотекарка в английска гимназия в София. Завършва 114 Английската гимназия в София. През 1987 г. Божан Стоянов завършва ВМЕИ „Ленин" и започва работа във ВТО „Балканкаримпекс".

Агент на Пето районно управление на МВР-ДС

Оперативният работник по ДС в Пето районно управление на МВР в София през 1988 г. Чавдар Арсенов се мотивира с необходимостта от придобиването на агентура поради факта, че в микрорайона, който обслужа живеят „синове и дъщери на бивши царски офицери (БЦО), ликвидирани от народната власт, легионери – връзки на изменници на родината (ИР). Микрорайонът се посещава също от много граждани на капиталистически и развиващи се страни. Не са малко и лицата от новопроявяващия се контингент, предимно млади хора с неукрепнали политически възгледи".

От документа става ясно, че именно Божан Стоянов би бил полезен като агент по линия „Младежи", по която всъщност е привлечен.

ДС установява, че той може да е полезен като агент заради контактите си след младите хора, а също така, че и неговия вход живее обект на дело за оперативно наблюдение (ДОН) „НЕДОВОЛНИК".

Привличането му към сътрудничество се извършва в предварително осигурена стая на столичния хотел „Сердика", който е в района на тогавашното Пето районно управление на ДС, на чиято територия по това време е живее и Божан Стоянов.

Важен факт е, че вербовката е извършена в присъствието на двама офицери, което се разбира от рапорта за вербовка. Същият документ изяснява, че Стоянов е изразил съгласие да работи с органите на „Държавна сигурност" в районното управление. Указано му е информацията, която подава да е в писмен вид.

Донесение срещу ученици в английската гимназия

Още тогава по време на вербовката Божан Стоянов прави и първото си донесение. В документа за вербовката му е посочено, че той „съобщи информация за създаденото Дружество за защита правата на ученика в английската гимназия". Стоянов съобщава, че има познати от „средите на художествено-творческата интелигенция".

Първата задача, която му е поставена, е свързана именно с разширяването на информацията за Дружество за защита правата на ученика в английската гимназия, в която е трябвало да установи дали тя има неформални лидери и програма.

Самият Стоянов е завършил същата 114 английска гимназия. От документа става ясно, че с агент „МЛАДЕНОВ" водещият офицер има нова среща още на следващия ден след вербовката (13 юни 1988 г.), но за нея няма повече данни.

Запазените в досието на Божан Стоянов материали са свързани с т. нар. лично дело на агента. За неговото работно дело няма данни. Материалите в папката обаче завършват с документ, от който става ясно, че делото е разделено през 2008 г.

В приватизацията на „Булгартабак" през 2003 г.

След 10 ноември 1989 г. Божан Стоянов специализира бизнес в Будапеща и Питсбърг. Следва е финанси в бизнес училището на университета в Пенсилвания, САЩ и завършва като магистър по бизнесадминистрация.

Името му става известно по времето на правителството на НДСВ (2001-2005). През 2002 г. премиерът Симеон Сакскобурготски го кани да поеме енергетиката, но той отказва. Дълго време Стоянов е в Ню Йорк като председател на българския уолстрийт клуб.

През 2003 г., когато кабинетът Сакскобургготски обявява приватизацията на „Булгартабак", Стоянов се появява начело на „Табако кепитал партнърс", един от кандидатите за приватизацията на българския тютюнев холдинг. Тогава се твърди, че зад „Табако кепитал" стои „Дойче банк" чрез инвестиционен фонд, регистриран на Каймановите острови.

Първоначално „Табако кепитал партнърс" печели търга, но той е оспорен от друга фирма участник в приватизацията – „Метатабак", зад която стои бизнесменът Майкъл Чорни. Съдът отстранява „Табако кепитал", но още докато тече съдебният спор правителството на НДСВ и ДПС спира приватизацията. Тогава Стоянов минава за приближен на Николай Василев и Милен Велчев, министри в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Финансист и консултант в САЩ

За да заеме поста зам.-министър, отговарящ за енергетиката в служебния кабинет на Марин Райков през 2013 г., Божан Стоянов се завръща от САЩ, където работи като финансист и консултант.

Скандалът след огласяването на Божан Стоянов

След обявяването на принадлежността на Божан Стоянов към Държавна сигурност през април 2013 г. избухва скандал. Причината е в скриването на документите за неговата агентурна дейност от МВР пред Комисията по досиетата през 2008 г. Тогава голяма част от архивите на Държавна сигурност са в архивна МВР и не са предадени на Комисията по досиетата, както изисква законът за досиетата от 2006 г.

Тогава самият Божан Стоянов изисква от Комисията да провери дали за него има документи (през 2013 г. той не обяснява какъв е поводът или мотивът да иска такава проверка за себе си). В тази връзка комисията по досиетата се обръща към МВР. По това време министър на вътрешните работи е Михаил Миков, а той от своя страна е оторизирал взаимодействието с Комисията по отношение на проверките за съпричастност да се извършват от неговия заместник Румен Андреев. Самият той е с принадлежност към Държавна сигурност, разкрита още през 1997 г. от Комисията „Бонев" в качеството му на щатен служител в отдел „Държавна сигурност" на Главно следствено управление на МВР от 1977 г. Андреев е обявен като член на Висшия съдебен съвет. Той е и дългогодишен зам.-директор на Националната следствена служба, а по време на мандата на тройната коалиция (2005-2009) е зам.-министър на вътрешните работи.

В писмо, подписано от него, МВР информира Комисията, че е извършена проверка в архивните и информационни фондове на министерството, „в резултат на която не са открити документи на Държавна сигурност на за Божан Стоянов". На основата на този официален отговор Комисията по досиета информира Стоянов, че за него на този етап не са открити документи.

Проверката на президента за агенти в служебния кабинет Райков

През март 2013 г., когато президентът Росен Плевнелиев представя състава на служебния кабинет с премиер Марин Райков той подчертава, че е извършена предварителна проверка на министрите още преди тяхното назначаване за принадлежност към ДС и сред тях няма сътрудници.

В тази предварителна проверка, която е разрешена от закона за досиетата, обаче влизат само министър-председателят и министрите, но не и зам.-министрите. Зам.-министрите не се назначават от президентът, а от самия министър-председател (чл. 108, ал. 2 от Конституцията), в случая от служебния премиер Марин Райков. Той е човекът, който при желание от негова страна може да поиска предварителна проверка на новите зам.-министри, които назначава.

Той обаче не се възползва от това свое правомощие. Ако го е направил, то Комисията по досиетата, която през 2013 г. вече е събрала почти всички документи на ДС от различни държавни институции и служби, със сигурност би му отговорила, че са налични документи за Божан Стоянов и Райков би могъл да спести целия скандал, като не назначи Стоянов за зам.-министър (при предварителната проверка принадлежността не се обявява публично, а остава за информация само за ръководителя, който я е поискал).

Важна подробност е, че дори и да не е поискал предварителна проверка за принадлежност към комунистическите тоталитарни служби на назначените от министър-председателя зам.-министри или на министрите и премиера, както в случая постъпва президентът Росен Плевнелиев при съставянето на служебния кабинет, законът за досиетата задължава Комисията по досиетата да извърши задължителна проверка на състава на Министерски съвет (премиер, министри и зам.-министри) след неговото назначаване. Това всъщност прави Комисията по досиетата през април 2013 г., в резултат на което вече публично огласява принадлежността на Божан Стоянов.

Опитът за замазване на случая от Марин Райков с „чалгата на прехода"

След разгласяване на факта за принадлежността на Божан Стоянов. Служебният премиер Марин Райков дава специален брифинг, на който се опитва да омаловажи случая и да прехвърли вината върху Комисията по досиетата. Той дори си позволява да интерпретира съдържанието на документите, свързани с принадлежността на Божан Стоянов към ДС, която не се покрива с фактите. Още в началото на своето изявление той се обръща към представителите на медиите с думите:

„Поканих ви с известно неудобство, за да ви запозная с една моя позиция. Неудобство, защото темата в никакъв случай не е централна и, най-малкото, не е моята тема. Тя е част от чалгата на прехода и е свързана с въпроса за принадлежност към бившата Държавна сигурност."

Служебният премиер дава да се разбере, че гледа да въпроса като опит „тази тема да се използва за дестабилизиране на администрацията", но в същото време заяви, „че си запазвам правото да променя становището си по конкретния случай при наличие на категорични и автентични доказателства.

Доколкото съм запознат...

Същевременно служебният премиер се опива да неглижира случая, като се впуска в субективна оценка на документите за Божан Стоянов, на чиято основа той е обявената неговата принадлежност към ДС.

„Стана ясно, че в архивния масив и в публично обявените от Комисията налични документи за г-н Стоянов няма изрично лично негово съгласие да сътрудничи, нито следа за извършвана каквато и да е дейност от него. Няма и данни за заличаване на документи. Доколкото съм запознат, наличните единствено картон и вписване в регистър попадат в друга хипотеза на същия закон за досиетата", коментира Райков.

Такава хипотеза не съществува в закона, а трактовката му не е аргументирана, тъй като по същата логика със същите оправдателни аргументи за неналичие на материали би следвало да се оправдае и принадлежността на президента Георги Първанов, в чието досието наличните документи са идентични с тези на Божан Стоянов.

Най-точно по този въпрос се е произнесъл Конституционният съд (КС) през 2012 г. Който е сезиран от състав на Върховния административен съд (ВАС) по дело на друг дипломат като Марин Райков, също влязъл в политиката по времето на СДС – Стоян Сталев, който се опитва да осъди Комисията по досиетата за това, че е обявила неговата принадлежност към ДС. Въпреки в разрез с дотогавашната практика на ВАС адвокатите на Сталев успяват чрез съдеебния състав да поискат обявяването на противоконституционност на ключови текстове от закона за досиета, които са свързани именно с обявяването на сътрудници на комунистическите служби по документи, които не съдържат донесения или лична декларация. С категорично решение с 12 на 0 гласа Конституционният съд отхвърля тези доводи. Нещо повече в решението си всички конституционни съдии за първи път подкрепят и тълкуват огромното обществено значение на закона за досиетата и прилагането му (нещо, което е в пълен противовес на твърдението, че досиетата, агентите и ДС са „част от чалгата на прехода", както обяснява служебният премиер).

В коментара за наличните документи в досието на Божан Стоянов служебният премиер Марин Райков умишлено или не не включва предложението и рапорта за вербовка, от които става ясно защо и с каква цел Стоянов е вербуван през 1988 г. и че доброволно е дал своето съгласие за това.

Марин Райков се ограничава с обяснението, че Божан Стоянов е назначен за заместник-министър на основата на издаден през 2008 г. документ от Комисията, в който няма сведения за неговата принадлежност.

Индиректно обвинение на служебния премиер към Комисията

Служебният премиер индиректно се опитва да прехвърли отговорността са случая Божан Стоянов именно на комисията по досиетата, заявявайки:

„Добре би било да придаваме повече стойност на своите становища, да не ги ревизираме без доказателства и да не даваме повод за спекулации на заинтересованите от дискредитирането на институциите и на Комисията среди. От 2008 г. досега нищо не се е променило в миналото на г-н Стоянов."

Премиерът не споделя мнението, че исканията за проверки за принадлежност към ДС трябва да бъдат актуални. „Членовете на моето правителство нямат нужда от 6-месечни индулгенции", казва Райков като посочва, че Комисията по досиетата е създадена, за да спре рекета и поставянето в зависимост. Затова той я подкрепял.

Коментарът на председателя на Комисията по досиетата

Твърдението на Марин Райков, че принадлежността към ДС е част от „чалгата на прехода" предизвиква множество коментари и критики към служебният премиер. Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов заявява:

„Ако принадлежността съм ДС е чалгата на прехода, както е казал г-н Райков, аз не знам с какви очи ще погледна нашите партньори от Германия, Чехия, Полша, Унгария от европейската мрежа на институциите натоварени с разкриването на документите на ДС и установяването на нейните сътрудници. Добре е да се знае къде се намират тези страни и как го решават този въпрос. Във всеки случай те не гледат на него като на чалга."

Обясненията от МВР

„Подписал съм стотици подобни писма. Технологията е такава, че аз физически не съм извършвал самата проверка. Това са правили колегите от дирекция „Информация и архив" на МВР", заявява след скандала бившият зам.-министър на вътрешните работи Румен Андреев, по чието време е извършена първата проверка на Божан Стоянов. При всички случаи обаче отговорността за неверния отговор, даден на Комисията по досиетата, остава в МВР и ръководството му към 2008 г.

Отказът на Божан Стоянов да коментира случая

Самият Божан Стоянов не пожелава да коментира пред медиите случилото се. Той само заявява, че ще заведе дело срещу решението на Комисията, което е негово право. Гражданската квота към Обществения съвет за енергетика протестира срещу назначаването на Стоянов е бойкотира заседание в Министерството на икономиката и енергетиката. За оставката му се обявява и Демократична гражданска инициатива – Движение за граждански контрол, но до нея не се стига.

Bozan_Stoianov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Бойко Иванов Ватев

Бойко Иванов Ватев
21 юни 1950 г.
гр. Плевен.
Треньор.
Безпартиен.
32 години.
Агент.
„ГЕОРГИЕВ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Плевен (1982); Четвърто (техническо) управление на ДС (1984).
22 октомври 1982 г.
ОР Пенко Георгиев.
ОР Пенко Георгиев; ОР Николай Колев.
1989 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картони обр. 4 и обр. 6; рег. дневник; протокол за унищожаване № 85/1990 г. на лично дело ІА-30788.
1.Народен представител от коалиция „Български народен съюз” в 40-то Народно събрание (2005-2009).
2.Кандидат за народен представител (2009) от партия „Ред, законност и справедливост” в 41-то Народно събрание.

Бойко Ватев е депутат от ВМРО в 40-то Народно събрание (2005-2009) и тогавашен зам.-председател на партията.

Фехтовач и журналист

Още като ученик започва да тренира фехтовка. Става републикански шампион през 1976 г., носител на купата през 1977 г., а година по-късно балкански шампион по шпага с отбора на „Академик".

Преди 10 ноември 1989 г. започва да отпечатва карикатури във в. „Старт". За известно време работи като журналист, започвайки като репортер във в. „Импулс". Там става зам.-отговорен секретар, а след това и отговорен секретар. На същата длъжност работи във в. „Кооперативно село". Там стигна до зам.-главен редактор, отговарящ за външната политика. Завършва Софийския университет „Климент Охридски", специалност „Българска филология".

След промените – собственик на галерия

През 1992 г. вече е главен редактор на пловдивския вестник „Глас", известен като „синия глас". Като журналист работи общо 15 години.

През 1994 г. със съдружник в Пловдив построява художествена галерия „Ромфея" на място, предоставено от общината. Тя е втората в България специално проектирана и изцяло новопостроена частна галерия след „Тръпковата" (1910) в София. „Ромфея" (името на тракийски меч на племето беси.) се намира под рампата на пешеходния мост до пловдивския Новотел „Пловдив".

Депутат и председател на ВМРО в Пловдив

Бойко Ватев влиза в 40-то Народно събрание през 2005 г. като депутат от ВМРО в листата на коалицията „Български народен съюз" в 16-МИР Пловдив-град. В коалицията участват партиите Народен съюз на Анастасия Мозер, ВМРО на Красимир Каракачанов и Съюз на свободните демократи на Стефан Софиянски.

По това време Ватев е зам.-председател на ВМРО и председател на партията в Пловдив. По време на престоя си в парламента той става член на ръководството на федерацията по фехтовка и влиза в ръководството на спортен стрелкови клуб в Пловдив „АКС Тракия".

Кандидат-депутат от партията на Яне Янев

През 2009 г. на парламентарните избори за 41-то Народно събрание е издигнат от партията на Яне Янев „Ред, законност и справедливост като водач на листата в 16-МИР Пловдив-град, но не успява да влезе в парламента, въпреки че РЗС печели 4,1% или 174 570 гласа.

Конфликт с Красимир Каракачанов

През 2010 г. лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов влиза в конфликт с част от водещите фигури на ВМРО в Пловдив, сред които е и водачът на местната структура Бойко Ватев. „Красимир Каракачанов не може да изключи никого, освен личния си телефон. А ние отдавна сме свалили не само политическото, но и човешкото доверие от него", заявява тогава Бойко Ватев, който е свален от зам.-председателския пост във ВМРО от лидера й Каракачанов. През 2013 г. конфликтът е потушен и изгонените, сред които и Ватев, отново са приети от Каракачанов в партията.

Прочистеното досие на агент „ГЕОРГИЕВ"

Досието на Бойко Батев е унищожено с протокол от 17 юни 1990 г., седмица след първия тур на първите свободни избори след краха на комунизма в България.

Предложеният дълъг списък за унищожаване на дела на агенти, сред които и това на „ГЕОРГИЕВ" е изготвен от Националната служба за защита на конституцията, наследник на Второ главно управление на ДС. Списъкът е утвърден от тогавашния началник на Трети отдел на ДС (архива) ген. Петко Кипров.

От запазените картони с името на Бойко Ватев в архивите на ДС се разбира, че когато е вербуван от окръжно управление на МВР-ДС Плевен, той е работил като треньор.

Във втория картон е записано, че той е кореспондент във в. „Импулс". Това става през юли 1984 г., когато делото му е прехвърлено от ОУ-МВР-ДС Плевен в Четвърто (техническо) управление на ДС, от което е превербуван. Данните от този картон сочат, че агент „ГЕОРГИЕВ" е вербуван на идейна основа и е използван по линия на съобщения.

Позицията на Бойко Ватев за агентурното му минало

След огласяването на неговата принадлежност към ДС през 2007 г. Бойко Ватев отрича да е писал донесения. Той заявява:

„Някой е писал за Бойко Ватев, че е бил агент на Държавна сигурност, но самият Бойко Ватев няма декларации, нито нещо написано."

На журналистически въпрос дали отрича да е бил агент на ДС той заявява: „Аз нищо не отричам и не коментирам. Това са неща извън дневния ред на обществото". На въпрос как ще се отрази върху политическата му кариера разсекретяването на неговото досие, Бойко Ватев отговоря: „Аз нямам политическа кариера. ВМРО е национална кауза".

Boiko_Vatev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Бончо Драганов Рашков

Бончо Драганов Рашков
26 март 1946 г.
с. Помощица, обл. Търговище.
Секретар на Градския общински народен съвет.
Градски общински народен съвет.
БКП.
32 години.
Съдържател на явочна квартира.
„БРЕЗА”.
Окръжно управление на МВР-ДС Търговище.
19 април 1978 г.
Петко Петков.
Петко Петков.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване рег. № КА-10/13 март 1990 г. (Тщ) на материалите на Я/К „БРЕЗА”.
1.Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).
2.Народен представител от БСП в 36-то Народно събрание (1991-1994).
3.Народен представител от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997).

Бончо Рашков е депутат от БСП в три последователни парламента в периода 1990-1997 г.

Завършил е инженерно-техническо образование във Висшия институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство – гр. Русе. Избиран е за председател на Общинския народен съвет – гр. Попово, зам.-директор на Машиностроителния завод „Възход" – Попово, директор на машинно-тракторна станция – с. Славяново, Разградска област, директор на Ремонтния завод – Попово, председател на Общинския съвет на БСП – гр. Попово.

В 7-то Велико Народно събрание

През 1990 г. влиза в 7-то Велико Народно събрание от 121-ти Поповски избирателен район. Обявява, че ще работи за: Приемането на социално справедливи закони; осигуряване на социално гарантиран преход към пазарна икономика; извършване на прехода към демократично общество по мирен начин без насилие и екстремизъм; гарантиране на националната сигурност и суверенитета на страната; развитие и усъвършенстване на многопартийната схема; установяване на парламентарна демокрация.

След това е депутат отново от БСП в 36-то Народно събрание (1991-1994) и 37-то Народно събрание (1995-1997).

Унищожаване на досието „БРЕЗА"

От съхранените в архивите на ДС документи за Я/К „БРЕЗА" става ясно, че досието е унищожено през март 1990 г., както почти всички дела на съдържатели на явочни квартири в страната по време на прочистването на делата на агентурния апарат по строго секретната от особена важност заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

От картоните на Бончо Рашков става ясно, че е вербуван на идейно-политическа основа и е използван по линия на Второ главно управление и икономиката.

DSC_0074
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Борис Георгиев Георгиев

Борис Георгиев Георгиев
30 декември 1958 г.
село Ресен, област Велико Търново.
Военнослужещ, курсант.
19 години.
Агент.
„СПАРТАК”.
Трето управление на ДС (ВКР, военно контраразузнаване).
17 юли 1978 г.
26 юли 1978 г.
ОР Райчо Йорданов.
ОР Райчо Йорданов, ОР Димитър Кечашки.
20 април 2016 г. при проверката на ръководните, надзорните и контролните органи на Синдикална взаимозастрахователна кооперация „СиВЗК”.
Рег. дневник; картон обр. 4; протокол рег. № 00875/15 юни 1990 г. за унищожаване личното дело на „СПАРТАК”.
Изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Синдикална взаимозастрахователна кооперация „СиВЗК” от 1996 г. до 2015 г.

Борис Георгиев е завършил Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски" – Долна Митрополия, а впоследствие и „Финанси" във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий".

Оглавява СиВЗК, учредена в края на 1997 г. под името „Медик-център". Представян е като ерудирана личност, с богат опит в областта на застрахователното дело, мениджмънта и маркетинга на финансовите и застрахователните услуги.

Документите за него в архива на Държавна сигурност показват, че е вербуван от ВКР като агент под псевдонима „СПАРТАК", докато е бил курсант. През юни 1990 г. личното му дело е унищожено с протокол.

Boris_Georgiev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Борис Янев Стоянов

Борис Янев Стоянов
3 октомври 1952 г.
Организационен работник.
6-ти Районен народен съвет, Пловдив.
БКП.
35 години.
Съдържател на явочна квартира.
„МЛАДОСТ”.
Областно управление на МВР-ДС Пловдив.
4 декември 1987 г.
20 декември 1987 г.
Руслан Ангелов.
Руслан Ангелов.
1990 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 6; рег. дневник; писмо вх. № 2848/1990 г. за протокол за унищожаване на дела на ЯК „МЛАДОСТ” № 40/22 май 1990 г.
1.Народен представител от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997).
2.Временно изпълняващ длъжността началник на сектор в затворническо общежитие „Хеброс” – Пловдив (2011).

Борис Стоянов е депутат в 37-то Народно събрание (1995-1997), като влиза от листата на БСП в 16-МИР Пловдив-град. Завършва българска филология. Член е на БСП. В парламента е член на Комисията по местно самоуправление, административно-териториално развитие и регионална политика и на Комисията по парламентарна етика.

През 2013 г. при проверката на Министерството на правосъдието комисията по досиетата обявява неговата принадлежност към Държавна сигурност в качеството му на временно изпълняващ длъжността началник на сектор в затворническо общежитие „Хеброс" – Пловдив през 2011 г.

Унищожаване на делото на Я/К „МЛАДОСТ"

Досието на съдържателя на явочна квартира „МЛАДОСТ", в качеството на което Борис Стоянов е вербуван от Областно управление на МВР-ДС Пловдив през 1987 г., е унищожено с протокол през май 1990 г. при тайното прочистване на досиетата, разпоредено по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев в началото на същата година.

От запазения картон на Борис Стоянов в картотеката на ДС се разбира, че той е вербуван на идейно-политическа основа и е използван по линия на икономиката, Четвърто (икономическо) управление на ДС.

Boris_Stoianov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Боян Борисов Киров

Боян Борисов Киров
3 юни 1951 г.
гр. София.
Прогресивно семейство.
Неженен.
Студент.
Милано, Италия.
ДКМС.
22 години.
Секретен сътрудник (1973), агент (1982).
„КИРИЛ”, „ПЕТРОВ”.
Първо главно управление на ДС, отдел 07 „Научно-техническо разузнаване” (1973); Второ главно управление на ДС, отдел 10 „Икономически” (1982); Четвърто икономическо управление на ДС (1986).
14 февруари 1973 г. (ПГУ); 21 октомври 1982 г. (ВГУ).
1 ноември 1982 г.
Лейтенант Дочо Цончев.
Лейт. Дочо Цончев; ст. лейт. В. Коларов; ОР Георги Георгиев; ОР Петър Буров.

„Боян Киров не прояви настойчивост, интерес и творчество. Личните му качества и липсата на контактност и умение да поддържа разговор, затвореност и стеснителност също така способстваха за неудачната му работа", ПГУ, 1975 г.

„Кандидатът прие с готовност направеното му предложение", ВГУ, 1982 г.

Конспиративност и създаване на връзки със студенти и преподаватели с цел подаване на наводки, а също така и събиране на материали за ултралеви организации (в Италия).
23 октомври 1975 г. (от ПГУ); 1992 г. (от ВГУ).
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Написани агентурни сведения от секретния сътрудник; разходни документи, отчетени от оперативния работник; документи от ръководилите го щатни служители; картони - обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф.1, а. е. 3232; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; рег. дневник; рег. бланка; лично дело ІА-34446.
1.Народен представител от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997).
2.Кандидат за народен представител (2009) в 41-то Народно събрание, издигнат от „Българската лява коалиция” в 31-и МИР-Ямбол.
3.Кандидат за народен представител (2013) в 42-то Народно събрание, издигнат от политическа партия „Българската левица” в 27-и МИР-Стара Загора.
4.Кандидат за депутат в Европейския парламент (2014), издигнат от партия „Българската левица”.
5.Кандидат за народен представител (2014) в 43-то Народно събрание, издигнат от коалиция партии „Левицата и Зелена партия” в 27-и МИР-Стара Загора и в 31-и МИР-Ямбол.

Боян Киров е физик, доцент от Института за космически изследвания към БАН. Народен представител от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997). Секретар на основата през 2009 г. партия „Българската левица", на която е избран за секретар. Кандидат на същата политическа партия за депутат и член на Европейския парламент.

Семейство и образование

Боян Киров произхожда от „прогресивно" семейство, каквото определение съществува в НРБ до 1989 г. Баща му е партизанин, един от ръководните комунистически функционери в Ямбол след 9 септември 1944 г. При управлението на БКП той работи като щатен служител на МНО и МВР.

Боян Киров завършва гимназия в София, след което следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски". В IV курс се прехвърля в университета в Милано, Италия. По това време баща му е работи като завеждащ стокообмен в Търговско бюро Милано, Италия.

Секретен сътрудник на ПГУ за укрепване на световната социалистическа система

Според документите, запазени в досието, Боян Киров привлича вниманието на отдел 07 „Научно-техническо разузнаване". В проучването на студента е отбелязано, че той не е служил войник. „Като студент в Миланския университет има възможност за установяване на контакти с интересни за нас лица и тяхното изучаване. Същият е дал съгласието са секретно сътрудничество с органите на ДС", е посочено в един от архивните документи.

Студентът е привлечен за секретен сътрудник на ПГУ не в България, каквато е обичайната практика за български граждани, а в Италия – по време на екскурзия в околностите на Комо. „След кратко встъпление, в което изложих необходимостта с всички сили и средства да се съдейства за укрепването на световната социалистическа система, предложих той да даде своя принос. Боян Киров прие незабавно и безрезервно", е посочил оперативният работник в доклада за вербуването на студента, който е регистриран под псевдонима „КИРИЛ".

Обяснена му е необходимостта от спазване на конспиративност и създаване на връзки със студенти и преподаватели с цел подаване на наводки, а също така и събиране на материали за ултралеви организации.

По линия на научно-техническото разузнаване (НТР) на „КИРИЛ" са изложени критериите за определяне на интересните за НТР лица и данните, които трябва да се изучават. Поставена му е задача да събира информация за структурата и финансиране на университета, за Структура на физическия институт, както и информация за свои състуденти.

Сведенията, които той предава обаче имат елементарен характер и са далеч от интереса на ПГУ. „Боян Киров не прояви настойчивост, интерес и творчество. Личните му качества и липсата на контактност и умение да поддържа разговор, затвореност и стеснителност също така способстваха за неудачната му работа", се посочва в мотивите за преустановяването на работата с него през 1975 г.

Агент „ПЕТРОВ" на ВГУ

През 1982 г. интерес към Боян Киров проявява управление „И" (икономика) на Второ главно управление (ВГУ) на ДС. През октомври 1982 г. с него е проведена вербовъчна среща. По това време Киров работи в Централната лаборатория за космически изследвания към БАН.

В хода на срещата ученият разказва за лабораторията и дава информация за „някои негативни явления в лабораторията", сред които е посочено и обвързването с американската наука и пренебрегване на съветските специалисти.

„Кандидатът прие с готовност направеното му предложение. Държа се спокойно и прие вербовката с желание. Декларация не му бе взета. Избира псевдоним „ПЕТРОВ", се посочва в отчета за вербуването му.

На „ПЕТРОВ" са обяснени задачите, които стоят пред органите на ДС за борба срещу противниковите разузнавателни и идеологически центрове и използването на канала за НАТО за провеждане на подривна дейност срещу НРБ.

Прехвърляне в Четвърто (икономическо) управление на ДС

Освен рапорта в за проведената вербовка в досието на агент „ПЕТРОВ" не са запазени други документи. Според изнесената от Комисията по досиетата информация, сътрудничеството му е прекратено чак през 1992 г.

Видно от един от картоните в картотеката с името на Боян Киров обаче той е преминал към Четвърто (икономическо) управление на ДС, създадено със секретно „Б" решение на Секретариата на ЦК на БКП през 1986 г. Според картона агент „ПЕТРОВ" е привлечен към отдел 01 „Надведомствени функционални министерства, комитети, банки, Научно-технически прогрес".

След 10 ноември 1989 г.

В свои публични изяви след промените той е представян като специалист в областта на слънчево-земните връзки и създаване на прибори за близкия Космос в Института за космически изследвания и технологии на БАН.

През 1995 г. влиза в 37-то Народно събрание като депутат от БСП. Бил е председател на районен съвет на БСП в „Оборище".

В „Българската левица"

През 2009 г. е избран за секретар на новоучредената пария „Българската левица", създадена от Илия Божинов, син на члена на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Божинов, заедно с Петко Тодоров и Иван Генов. Партията се определя като „радикалната левица на България" и се състои от напуснали в резултат на разочарование бивши членове на БСП.

През 2012 г. Боян Киров се обявява в защита на искането на гражданска инициатива за демонтирането на паметника на съветската армия в центъра на София, като определя, че монументът е „част от нашата, българската история".

Издиган е от "Българската левица" като кандидат за евродепутат и народен представител в Българския парламент, но без успех. На парламентарните избори през октомври 2014 г. Боян Киров, е съпредседател и водач на листата на коалиция „Левицата и Зелената партия" в Ямболски избирателен район. На вота коалицията привлича 7000 гласа или 0,21% от гласоподавателите.

Boian_Kirov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Боян Стефанов Чуков

Боян Стефанов Чуков
25 юли 1952 г.
гр. София.
Семейство на служещи.
Женен.
Инженер.
Българска телевизия.
ДКМС.
28 години.
Щатен сътрудник.
„ГАЛИЦИН”.
Първо главно управление на ДС, Управление Научно-техническо разузнаване; от 1987 г. в отдел 03 „Западни страни” на ПГУ.
21 ноември 1980 г.

„Кандидатът (за постъпване на работа като оперативен служител в Първо главно управление на ДС, бел. ред.) е екстровертен тип личност, добър събеседник с богата ерудиция, с приятни маниери. С умение и лекота беседва по различни проблеми, изразява мотивирано собственото си мнение. Има много добра обща и езикова култура с нормални паметови възможност и добра умствена работоспособност. Боян Чуков има добра политическа и специална подготовка. Проявява критичност и самокритичност в отношенията с другарите си. Контактен е. Умее да убеждава и оказва помощ. Кандидатът и неговите близки не са засегнати от мероприятията на народната власт и нямат близки, живущи в капиталистически страни”,  ПГУ, 1980 г.

Школа на ПГУ, школа на КГБ през 1981 г.
1 септември 1991 г.
24 април 2007 г., решение №1 на Комисията по досиетата при проверката на кандидатите за евродепутати.
Заповед № 601 от 21 ноември 1980 г. за назначаването му за разузнавач в ПГУ-ДС; заповед № 5 от 1 януари 1985 г. за преназначаване за старши разузнавач в ПГУ-ДС; заповед № 901 от 1 ноември1988 г. за преназначаване за инспектор в ПГУ-ДС; заповед № 1064 от 31 декември 1989 г. за преназначаване за зам.-началник отделение в ПГУ-ДС; заповед № 326 от 1 август 1991 г., считано от 1 септември 1991 г.за уволнение по разпореждане от министъра на отбраната.
Кандидат за евродепутат от коалиция „Платформа европейски социалисти” (БСП).

Боян Чуков е известен като секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет (2008-2009) по време на кабинета Станишев и управлението на тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ. От лятото на 2013 г. той е съветник на премиера Пламен Орешарски, а преди това името му се свързва с това на бившата барета Алексей Петров, тъй като е изпълнителен директор на „Лев корпорация" (2005-2006).

Чуков открито подкрепя политиката на руския президент Владимир Путин за създаването на Евразийски съюз.

Личното кадрово дело на Боян Чуков разкрива, че през 1980 г. той е кандидат за работа в ПГУ като вишист с инженерно образование – специалност „радиоелектроника". Владее френски и ползва английски и гръцки. Родителите му са свързани тясно с БКП и комунистическите тайни служби.

Проучване на семейството му

Според проучването на ПГУ още като участник в гимназията в Ямбол през 1940 г. бащата на Чуков е приет за член на Работническия младежки съюз (РМС). При провал на организацията през април 1943 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. Оттам излиза на 9 септември 1944 г. и участва в установяването и укрепването на народната власт в Поморие. Бил е секретар на Градския и Околийския комитет на РМС в Поморие. През 1946 г. постъпва курсант във военно-морското училище „Никола Вапцаров", което завършва през 1949 г. След това постъпва на работа в Главно политическо управление на народната армия. От 1956 г. до 1978 г. е кадрови служител в Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана (РУМНО). Бил е два пъти на задгранична работа в Атина, Гърция.

След като през 1970 г. напуска военното разузнаване по собствено желание бащата на Чуков започва работа в отдел „Външна политика и международни връзки" при ЦК на БКП. От 1972 г. до 1975 г. е на работа в посолството на НРБ в Тунис. Когато синът му кандидатства за работа в ПГУ той работи в посолството в Дамаск, Сирия. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма.

Майката на Чуков също е член на БКП. Работила е на различни места в София и провинцията като учителка. От 1967 до 1972 г. е работила в Четвърто управление на ДС (техническото). А след това и в Главното политическо управление на народната армия (ГлПУНА).

В събраните от ПГУ данни Чуков е описан като отличен ученик и активен член и участник в комсомола по време на училището, казармата и студентството си. Като студент във ВМЕИ „В. И. Ленин" (1973-1978) г. проявява подчертан интерес към избраната специалност и се включва активно в движението Техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ).

След завършване е разпределен на работа в Института по изчислителна техника. В института се чувствал неудовлетворен от работата, поради което по негово искане е преразпределен към Българска телевизия – База за внедряване на технически средства.

Профилът на Чуков в ПГУ

При проведените психофизиологически изследвания в ПГУ преди назначението на Чуков се установява, че

Човекът, който го препоръчва в ПГУ е офицерът Дочо Кинкин от разузнаването. Според запазеното в досието на Чуков сведение от Кинкин става ясно, че „като по-малък [Боян Чуков] изявяваше желание на работи в системата на Държавна сигурност, но родителите му, виждайки определени възможности за развитие по линия на науката настояха да остане на научна работа. Винаги е бил недоволен от това, че родителите му са го отклонили от желанието му. Сега продължава да има голямо желание да работи в разузнаването или друго поделение на ДС".

Назначен в Първо главно управление на ДС

Боян Чеков е назначен е в отдел 07 „Научно-техническо разузнаване" на ПГУ. Малко по-късно през 1980 г. отделът издигнат в самостоятелно управление Научно-техническо разузнаване (НТР) в ПГУ.

В легендата за местоработата му се посочва, че на 15 декември 1980 г. е постъпил на работа в Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП), като продължава да работи в сектор, занимаващ се с проблемите на радиоелектрониката.

Школа в КГБ и задгранична мисия в Париж

През 1981 г. Боян Чуков е приет за член на БКП. През 1982 г. завършва разузнавателна школа в ПГУ-ДС, а през 1982/1983 г. разузнавателна школа на КГБ в Москва (10-месечна).

От октомври 1984 г. е изведен в задгранична резидентура в Париж по прикритието на 3-ти секретар в посолството на НРБ във Франция. Предложението за изпращането на Чуков на този пост е одобрено от тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев 29 ноември 1983 г. и с решение на отдел Военно-административен на ЦК на БКП, оглавяван от ген. Велко Палин.

Оценка на разузнавача под дипломатическо прикритие

Според оценката, дадена по-късно на Чуков за първата му задгранична мисия, той показва активност при установяване на контакти и подбора а интересни за разузнаването лица. „При изучаването им обаче е необходимо да влага повече умение и инициативност, стремеж към реализиране на оперативен напредък в отношенията с тях при всяка среща и мероприятие. Има открито едно дело за оперативна проверка (ДОП). Няма на връзка агент или открит дело за оперативна разработка (ДОР)", се посочва в една от първите му атестации за работата му на прикритие.

В друго секретно предложение за повишаване в длъжност инспектор през 1988 г. се посочва, че е бил на задгранична работа по линия на УНТР 1984-1988 г. в Париж. Паралелно с решаването на задачи по основния раздел, през целия задграничен период се включва в активна работа по външно-политическо разузнаване (ВПР) и постига резултати, както следва:

„Извършва вербовка на агент „ДЖАМАЛ" на идейна основа, подкрепена с морално психологическа, отработи с него начин на връзка, приучи го към предаване на писмени сведения. Агентът притежава възможности да предоставя политическа информация и в перспектива да се оформи като канал за активни мероприятия (по-късно е посочено, че именно този агент е използван за „възродителния процес, бел. ред.).

Придобитите от него политически информации са със средна използваемост 40 процента.

От друга атестация за работата му в периода 1984-1986 г. в Париж става ясно, че чрез българска специализантка Чуков прихваща и развие връзка с американския гражданин, от когото е придобита информация, предоставяна на

„АНДРО". На база на създадените добри отношения и постигнатото предварително договаряне на редовна и резервна среща на лицето Института по молекулярна биология към БАН срещу парично възнаграждение.

От материалите по делото става ясно, че Чуков е подавал наводки (специфична информация за оперативно интересни лица, бел. ред.). Освен това Чуков системно извършва визуално наблюдение на определените му обекти по линия на РЯН (ракетно-ядрено нападение, спусната на ДС от КГБ цел за събиране на сведения и информация за евентуално такова нападение от Запада, бер- ред.). Вземал е и участие в провежданите мероприятия по линия на отдел 08 „Активни мероприятия" в ПГУ.

Вербовка по „възродителния процес"

Оперативният псевдоним, който Чуков използва във Франция е „ГАЛИЦИН". В оценката за агентурно-оперативната и информационна работа на ОР Боян Чуков от резидентурата в Париж в периода август 1985 г. – юли 1986 г. дейността му е оценена като задоволителна. В този период успява да извърши и една вербовка. Тя се отнася за лице от турски произход:

„Проведе вербовка на идейна и морално-психологическа основа на обект „ДЖАМАЛ". Агентът е с преки възможности за работа по активни мероприятия, възродителния процес и срещу Турция. Успешно осъществи оперативната у подготовка и предаване на агента на ръководство на резидентурата в Париж", е записаво в атестацията на Чуков.

От НТР в политическото разузнаване

През 1988 г. Боян Чуков стига до разрив с УНТР. Тъй като по време на задграничната си мисия във Франция неговата активност по изготвяне и предаване на информации с външно-политически характер и сравнително по-малко по обем научно-техническа информация внимание към него проявяват от отдел 03 на ПГУ „Западни страни", който ползват информацията му.

От УНТР обаче не желаят така бързо да се разделят с кадъра си и въпросът е отнесен до ръководството на управлението. Налага се Чуков да даде обяснение. В крайна светка от януари 1989 г. преминава на работа в отдел 03 на ПГУ – повишен е в звание зам.-началник отделение. В Центъра отговаря за три резидентури.

От ПГУ в Националната разузнавателна служба

Боян Чуков е един от оперативните работници на ПГУ, които са преназначени в преименуваната през февруари 1990 г. наследник на Първо главно управление на ДС Национална разузнавателна служба (НРС)

По това време в началото на промените той осъществява втора задгранична мисия зад граница под дипломатическо прикритие. Този път в Испания. Оттам се завръща през юли 1991 г.

Година по-рано, през 1990 г. е награден с медал III-та степен от директора на НРС ген. Румен Тошков.

След завръщането му от Испания е подготвено неговото освобождаване от НРС. В строго секретна докладна записка относно освобождаването на капитан Боян Чуков се посочва, че „предвид структурните и кадрови промени в НРС е нецелесъобразно по-нататъшното оставане на капитан Боян Чуков в службата. На основание на горното предлагам да бъде освободено от НРС, считано от 1 септември 1991 г." Върху документа е поставена резолюция, указваща да се проведе разговор с Боян Чуков.

Във връзка с този последен документ в личното кадрово дело на Боян Чуков в отделна бележка началникът на отдел 01 в НРС уточнява: „Г-н директор, разговарях с Чуков. Счита, че повече няма перспектива в службата, а и е съгласен с някои решения относно реорганизацията на нейната дейност."

Съветник при Станишев и Орешарски

Името на Боян Чуков нашумява, когато в началото на 2008 г. е назначен на сериозния държавен пост секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Министър-председател по това време е лидерът на БСП Сергей Станишев. Чуков е и негов съветник.

През лятото на 2013 г., след сформиране на кабинета Орешарски, подкрепян от БСП и ДПС, Чуков отново е лансиран на същия пост. Срещу назначението му публично се обявява президентът Росен Плевнелиев, въпреки че лидерът на БСП Сергей Станишев се изказва в ползва на Чуков. За да се избегне скандала в крайна сметка Чуков е назначен за съветник на министър-председателя Пламен Орешарски.

Boian_Chukov-f
Boian_Chukov-d

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365