Боян Стефанов Чуков

Боян Чуков е известен като секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет (2008-2009) по време на кабинета Станишев и управлението на тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ. От лятото на 2013 г. той е съветник на премиера Пламен Орешарски, а преди това името му се свързва с това на бившата барета Алексей Петров, тъй като е изпълнителен директор на „Лев корпорация" (2005-2006).

Чуков открито подкрепя политиката на руския президент Владимир Путин за създаването на Евразийски съюз.

Личното кадрово дело на Боян Чуков разкрива, че през 1980 г. той е кандидат за работа в ПГУ като вишист с инженерно образование – специалност „радиоелектроника". Владее френски и ползва английски и гръцки. Родителите му са свързани тясно с БКП и комунистическите тайни служби.

Проучване на семейството му

Според проучването на ПГУ още като участник в гимназията в Ямбол през 1940 г. бащата на Чуков е приет за член на Работническия младежки съюз (РМС). При провал на организацията през април 1943 г. е арестуван и осъден на 10 години затвор. Оттам излиза на 9 септември 1944 г. и участва в установяването и укрепването на народната власт в Поморие. Бил е секретар на Градския и Околийския комитет на РМС в Поморие. През 1946 г. постъпва курсант във военно-морското училище „Никола Вапцаров", което завършва през 1949 г. След това постъпва на работа в Главно политическо управление на народната армия. От 1956 г. до 1978 г. е кадрови служител в Разузнавателното управление на Генералния щаб на Министерството на народната отбрана (РУМНО). Бил е два пъти на задгранична работа в Атина, Гърция.

След като през 1970 г. напуска военното разузнаване по собствено желание бащата на Чуков започва работа в отдел „Външна политика и международни връзки" при ЦК на БКП. От 1972 г. до 1975 г. е на работа в посолството на НРБ в Тунис. Когато синът му кандидатства за работа в ПГУ той работи в посолството в Дамаск, Сирия. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма.

Майката на Чуков също е член на БКП. Работила е на различни места в София и провинцията като учителка. От 1967 до 1972 г. е работила в Четвърто управление на ДС (техническото). А след това и в Главното политическо управление на народната армия (ГлПУНА).

В събраните от ПГУ данни Чуков е описан като отличен ученик и активен член и участник в комсомола по време на училището, казармата и студентството си. Като студент във ВМЕИ „В. И. Ленин" (1973-1978) г. проявява подчертан интерес към избраната специалност и се включва активно в движението Техническо и научно творчество на младежта (ТНТМ).

След завършване е разпределен на работа в Института по изчислителна техника. В института се чувствал неудовлетворен от работата, поради което по негово искане е преразпределен към Българска телевизия – База за внедряване на технически средства.

Профилът на Чуков в ПГУ

При проведените психофизиологически изследвания в ПГУ преди назначението на Чуков се установява, че

Човекът, който го препоръчва в ПГУ е офицерът Дочо Кинкин от разузнаването. Според запазеното в досието на Чуков сведение от Кинкин става ясно, че „като по-малък [Боян Чуков] изявяваше желание на работи в системата на Държавна сигурност, но родителите му, виждайки определени възможности за развитие по линия на науката настояха да остане на научна работа. Винаги е бил недоволен от това, че родителите му са го отклонили от желанието му. Сега продължава да има голямо желание да работи в разузнаването или друго поделение на ДС".

Назначен в Първо главно управление на ДС

Боян Чеков е назначен е в отдел 07 „Научно-техническо разузнаване" на ПГУ. Малко по-късно през 1980 г. отделът издигнат в самостоятелно управление Научно-техническо разузнаване (НТР) в ПГУ.

В легендата за местоработата му се посочва, че на 15 декември 1980 г. е постъпил на работа в Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП), като продължава да работи в сектор, занимаващ се с проблемите на радиоелектрониката.

Школа в КГБ и задгранична мисия в Париж

През 1981 г. Боян Чуков е приет за член на БКП. През 1982 г. завършва разузнавателна школа в ПГУ-ДС, а през 1982/1983 г. разузнавателна школа на КГБ в Москва (10-месечна).

От октомври 1984 г. е изведен в задгранична резидентура в Париж по прикритието на 3-ти секретар в посолството на НРБ във Франция. Предложението за изпращането на Чуков на този пост е одобрено от тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев 29 ноември 1983 г. и с решение на отдел Военно-административен на ЦК на БКП, оглавяван от ген. Велко Палин.

Оценка на разузнавача под дипломатическо прикритие

Според оценката, дадена по-късно на Чуков за първата му задгранична мисия, той показва активност при установяване на контакти и подбора а интересни за разузнаването лица. „При изучаването им обаче е необходимо да влага повече умение и инициативност, стремеж към реализиране на оперативен напредък в отношенията с тях при всяка среща и мероприятие. Има открито едно дело за оперативна проверка (ДОП). Няма на връзка агент или открит дело за оперативна разработка (ДОР)", се посочва в една от първите му атестации за работата му на прикритие.

В друго секретно предложение за повишаване в длъжност инспектор през 1988 г. се посочва, че е бил на задгранична работа по линия на УНТР 1984-1988 г. в Париж. Паралелно с решаването на задачи по основния раздел, през целия задграничен период се включва в активна работа по външно-политическо разузнаване (ВПР) и постига резултати, както следва:

„Извършва вербовка на агент „ДЖАМАЛ" на идейна основа, подкрепена с морално психологическа, отработи с него начин на връзка, приучи го към предаване на писмени сведения. Агентът притежава възможности да предоставя политическа информация и в перспектива да се оформи като канал за активни мероприятия (по-късно е посочено, че именно този агент е използван за „възродителния процес, бел. ред.).

Придобитите от него политически информации са със средна използваемост 40 процента.

От друга атестация за работата му в периода 1984-1986 г. в Париж става ясно, че чрез българска специализантка Чуков прихваща и развие връзка с американския гражданин, от когото е придобита информация, предоставяна на

„АНДРО". На база на създадените добри отношения и постигнатото предварително договаряне на редовна и резервна среща на лицето Института по молекулярна биология към БАН срещу парично възнаграждение.

От материалите по делото става ясно, че Чуков е подавал наводки (специфична информация за оперативно интересни лица, бел. ред.). Освен това Чуков системно извършва визуално наблюдение на определените му обекти по линия на РЯН (ракетно-ядрено нападение, спусната на ДС от КГБ цел за събиране на сведения и информация за евентуално такова нападение от Запада, бер- ред.). Вземал е и участие в провежданите мероприятия по линия на отдел 08 „Активни мероприятия" в ПГУ.

Вербовка по „възродителния процес"

Оперативният псевдоним, който Чуков използва във Франция е „ГАЛИЦИН". В оценката за агентурно-оперативната и информационна работа на ОР Боян Чуков от резидентурата в Париж в периода август 1985 г. – юли 1986 г. дейността му е оценена като задоволителна. В този период успява да извърши и една вербовка. Тя се отнася за лице от турски произход:

„Проведе вербовка на идейна и морално-психологическа основа на обект „ДЖАМАЛ". Агентът е с преки възможности за работа по активни мероприятия, възродителния процес и срещу Турция. Успешно осъществи оперативната у подготовка и предаване на агента на ръководство на резидентурата в Париж", е записаво в атестацията на Чуков.

От НТР в политическото разузнаване

През 1988 г. Боян Чуков стига до разрив с УНТР. Тъй като по време на задграничната си мисия във Франция неговата активност по изготвяне и предаване на информации с външно-политически характер и сравнително по-малко по обем научно-техническа информация внимание към него проявяват от отдел 03 на ПГУ „Западни страни", който ползват информацията му.

От УНТР обаче не желаят така бързо да се разделят с кадъра си и въпросът е отнесен до ръководството на управлението. Налага се Чуков да даде обяснение. В крайна светка от януари 1989 г. преминава на работа в отдел 03 на ПГУ – повишен е в звание зам.-началник отделение. В Центъра отговаря за три резидентури.

От ПГУ в Националната разузнавателна служба

Боян Чуков е един от оперативните работници на ПГУ, които са преназначени в преименуваната през февруари 1990 г. наследник на Първо главно управление на ДС Национална разузнавателна служба (НРС)

По това време в началото на промените той осъществява втора задгранична мисия зад граница под дипломатическо прикритие. Този път в Испания. Оттам се завръща през юли 1991 г.

Година по-рано, през 1990 г. е награден с медал III-та степен от директора на НРС ген. Румен Тошков.

След завръщането му от Испания е подготвено неговото освобождаване от НРС. В строго секретна докладна записка относно освобождаването на капитан Боян Чуков се посочва, че „предвид структурните и кадрови промени в НРС е нецелесъобразно по-нататъшното оставане на капитан Боян Чуков в службата. На основание на горното предлагам да бъде освободено от НРС, считано от 1 септември 1991 г." Върху документа е поставена резолюция, указваща да се проведе разговор с Боян Чуков.

Във връзка с този последен документ в личното кадрово дело на Боян Чуков в отделна бележка началникът на отдел 01 в НРС уточнява: „Г-н директор, разговарях с Чуков. Счита, че повече няма перспектива в службата, а и е съгласен с някои решения относно реорганизацията на нейната дейност."

Съветник при Станишев и Орешарски

Името на Боян Чуков нашумява, когато в началото на 2008 г. е назначен на сериозния държавен пост секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Министър-председател по това време е лидерът на БСП Сергей Станишев. Чуков е и негов съветник.

През лятото на 2013 г., след сформиране на кабинета Орешарски, подкрепян от БСП и ДПС, Чуков отново е лансиран на същия пост. Срещу назначението му публично се обявява президентът Росен Плевнелиев, въпреки че лидерът на БСП Сергей Станишев се изказва в ползва на Чуков. За да се избегне скандала в крайна сметка Чуков е назначен за съветник на министър-председателя Пламен Орешарски.