„Боян Киров не прояви настойчивост, интерес и творчество. Личните му качества и липсата на контактност и умение да поддържа разговор, затвореност и стеснителност също така способстваха за неудачната му работа", ПГУ, 1975 г.
„Кандидатът прие с готовност направеното му предложение", ВГУ, 1982 г.
Боян Киров е физик, доцент от Института за космически изследвания към БАН. Народен представител от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997). Секретар на основата през 2009 г. партия „Българската левица", на която е избран за секретар. Кандидат на същата политическа партия за депутат и член на Европейския парламент.
Семейство и образование
Боян Киров произхожда от „прогресивно" семейство, каквото определение съществува в НРБ до 1989 г. Баща му е партизанин, един от ръководните комунистически функционери в Ямбол след 9 септември 1944 г. При управлението на БКП той работи като щатен служител на МНО и МВР.
Боян Киров завършва гимназия в София, след което следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски". В IV курс се прехвърля в университета в Милано, Италия. По това време баща му е работи като завеждащ стокообмен в Търговско бюро Милано, Италия.
Секретен сътрудник на ПГУ за укрепване на световната социалистическа система
Според документите, запазени в досието, Боян Киров привлича вниманието на отдел 07 „Научно-техническо разузнаване". В проучването на студента е отбелязано, че той не е служил войник. „Като студент в Миланския университет има възможност за установяване на контакти с интересни за нас лица и тяхното изучаване. Същият е дал съгласието са секретно сътрудничество с органите на ДС", е посочено в един от архивните документи.
Студентът е привлечен за секретен сътрудник на ПГУ не в България, каквато е обичайната практика за български граждани, а в Италия – по време на екскурзия в околностите на Комо. „След кратко встъпление, в което изложих необходимостта с всички сили и средства да се съдейства за укрепването на световната социалистическа система, предложих той да даде своя принос. Боян Киров прие незабавно и безрезервно", е посочил оперативният работник в доклада за вербуването на студента, който е регистриран под псевдонима „КИРИЛ".
Обяснена му е необходимостта от спазване на конспиративност и създаване на връзки със студенти и преподаватели с цел подаване на наводки, а също така и събиране на материали за ултралеви организации.
По линия на научно-техническото разузнаване (НТР) на „КИРИЛ" са изложени критериите за определяне на интересните за НТР лица и данните, които трябва да се изучават. Поставена му е задача да събира информация за структурата и финансиране на университета, за Структура на физическия институт, както и информация за свои състуденти.
Сведенията, които той предава обаче имат елементарен характер и са далеч от интереса на ПГУ. „Боян Киров не прояви настойчивост, интерес и творчество. Личните му качества и липсата на контактност и умение да поддържа разговор, затвореност и стеснителност също така способстваха за неудачната му работа", се посочва в мотивите за преустановяването на работата с него през 1975 г.
Агент „ПЕТРОВ" на ВГУ
През 1982 г. интерес към Боян Киров проявява управление „И" (икономика) на Второ главно управление (ВГУ) на ДС. През октомври 1982 г. с него е проведена вербовъчна среща. По това време Киров работи в Централната лаборатория за космически изследвания към БАН.
В хода на срещата ученият разказва за лабораторията и дава информация за „някои негативни явления в лабораторията", сред които е посочено и обвързването с американската наука и пренебрегване на съветските специалисти.
„Кандидатът прие с готовност направеното му предложение. Държа се спокойно и прие вербовката с желание. Декларация не му бе взета. Избира псевдоним „ПЕТРОВ", се посочва в отчета за вербуването му.
На „ПЕТРОВ" са обяснени задачите, които стоят пред органите на ДС за борба срещу противниковите разузнавателни и идеологически центрове и използването на канала за НАТО за провеждане на подривна дейност срещу НРБ.
Прехвърляне в Четвърто (икономическо) управление на ДС
Освен рапорта в за проведената вербовка в досието на агент „ПЕТРОВ" не са запазени други документи. Според изнесената от Комисията по досиетата информация, сътрудничеството му е прекратено чак през 1992 г.
Видно от един от картоните в картотеката с името на Боян Киров обаче той е преминал към Четвърто (икономическо) управление на ДС, създадено със секретно „Б" решение на Секретариата на ЦК на БКП през 1986 г. Според картона агент „ПЕТРОВ" е привлечен към отдел 01 „Надведомствени функционални министерства, комитети, банки, Научно-технически прогрес".
След 10 ноември 1989 г.
В свои публични изяви след промените той е представян като специалист в областта на слънчево-земните връзки и създаване на прибори за близкия Космос в Института за космически изследвания и технологии на БАН.
През 1995 г. влиза в 37-то Народно събрание като депутат от БСП. Бил е председател на районен съвет на БСП в „Оборище".
В „Българската левица"
През 2009 г. е избран за секретар на новоучредената пария „Българската левица", създадена от Илия Божинов, син на члена на Политбюро на ЦК на БКП Тодор Божинов, заедно с Петко Тодоров и Иван Генов. Партията се определя като „радикалната левица на България" и се състои от напуснали в резултат на разочарование бивши членове на БСП.
През 2012 г. Боян Киров се обявява в защита на искането на гражданска инициатива за демонтирането на паметника на съветската армия в центъра на София, като определя, че монументът е „част от нашата, българската история".
Издиган е от "Българската левица" като кандидат за евродепутат и народен представител в Българския парламент, но без успех. На парламентарните избори през октомври 2014 г. Боян Киров, е съпредседател и водач на листата на коалиция „Левицата и Зелената партия" в Ямболски избирателен район. На вота коалицията привлича 7000 гласа или 0,21% от гласоподавателите.