• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

В

Валентин Георгиев Александров

Валентин Георгиев Александров
23 септември 1946 г.
Гр. София.
Семейство на военни.
Юрист.
30 години.
Агент.
„ДИПЛОМАТ”, „АЛЕКСАНДРОВ”.
Второ главно управление на ДС, отдел 03 „ФРГ, Австрия и Франция”, отделение 01, което разработва „Западногерманско търговско представителство и посолството на Австрия”. От 1984 г. работи за същия отдел, но отделение 05 „Активни мероприятия”.
15 април 1976 г.
20 април 1976 г.
З. Зарков.
З. Зарков.
1987 г.
12 февруари 2008 г., решение №25 на Комисията по досиетата при проверката на членовете на Министерския съвет.
Собственоръчно написани агентурни сведения; документи от ръководилия го щатен служител; рег. дневник; картон обр. 4; работно дело IР-14704 – 3 тома; писмо вх. № 1184 от 10 септември 1990 г. с искане всички налични материали за агент „АЛЕКСАНДЪР” да бъдат унищожени; доклад на МВР рег. №RB202009-001-05/01-08-I-195 от 24 януари 2008 г.
Министър на отбраната (30 декември 1992 г. – 17 октомври 1994 г.) в правителството на Любен Беров.

Валентин Александров завършва право в Софийския университет „Климент Охридски” (1971). Работи като адвокат и следовател. През 1975-1977 г. е на специализация в Дипломатическата академия при Министерството на външните работи на Австрия. След завръщането си е аспирант е в Института за политически изследвания в София, като през 1982 г. защитава кандидатска дисертация. Работи като политолог и журналист в областта на европейската военна и политическата интеграция.



След 10 ноември 1989 г.

През 1990-1991 г. Валентин Александров е съветник в Комисията по национална сигурност в Народното събрание, съветник и държавен секретар в Министерството на отбраната. От 1991 г. е служител на Института за правни науки. Членува в Демократическата партия (до 1992 г.), която по това време е част от СДС. През 1992 година става министър на отбраната в кабинета на Любен Беров, правителство, излъчено с мандата на ДПС.

За приноса му към реформите в Българската  армия и работата по интегрирането й в структурите на НАТО е удостоен с редица български и чуждестранни награди.


Агентурна дейност

Личното му дело е унищожено и това не позволява да се установи изучаването и вербуването му от ВГУ. В работното му дело съществуват няколко донесения от декември 1975 г. преди датата на вербовката му, свързани с негово пребиваване в Австрия за различни чужденци от Дипломатическата академия във Виена. Тогава е определен като Д.З. (доброволен заявител) под псевдонима „ДИПЛОМАТ”, който му оставя и след като е вербуван.

Онова, което може да се каже със сигурност е, че привличането му като агент от ВГУ е именно специализация в Дипломатическата академия при Министерството на външните работи на Австрия.


Трите запазени тома от работното му дело на Валентин Александров в качеството му на агент съдържат десетки агентурни донесения за негови контакти с различни дипломатически и военни лица в Австрия и ФРГ, а същото така и за срещите му с представители на посолствата на двете държави в София.


Опит за подстава пред австрийските специални служби

Работното дело на Александров разкрива, че през 1979 г. с него ВГУ се опитва да направи подстава (русизъм, специфичен разузнавателен израз, използван от съветските специални служби, клопка, бел. ред.) на австрийските специални служби чрез оперативна комбинация за провеждане на мероприятие „М-100” (проникване в западни специални служби).

Първоначално агент „ДИПЛОМАТ” споделя „намеренията” се засели със семейството си в Австрия и да постъпи на работа в някой институт за изследване на Изтока. Това прави пред  д-р Рудолф Агстнер, старши лейтенант от запаса през 1978 г. и син на бившия австрийски посланик в НРБ, сега зам.-министър на външните работи д-р Артур Агстнер.


Рудолф Агстнер е служител в австрийското Министерство на външните работи, но по това време е поканен да започне работа в Института за стратегически изследвания при Генералщабната академия на Австрия и да бъде част от специална оперативна група за изпълнение на специални задачи зад граница, като подразделение за борба с тероризма.

Самият дипломат споделя пред агента на ВГУ, че е отказал поста, тъй като е на дипломатическа служба, но познава лично  ръководството на австрийското военно разузнаване.


Агент „ДИПЛОМАТ” от своя страна попитал австрийския си домакин кой в Австрия би се интересувал от Институт за съвременни социални теории (ИССТ) и АОНСУ в НРБ?

Получава отговор, че по-голям интерес към подобна информация би имала Федералната разузнавателна служба отколкото от австрийското военно разузнаване.

През май 1979 г. на друга среща във Виена с д-р Рудолф Агстнер и д-р Хайнц Вечера, комисар в Института за стратегически изследвания при Генералщабната академия агент „ДИПЛОМАТ” разказва за „намерението” си да имигрира след няколко години. Обяснява, че разполага с биографични справки за извести партийни функционери учени, за служители на следствения отдел на ДС, Комитета по култура, така също и на Института по марксизъм-лененизъм в София, като  задава въпрос дали може да предаде информацията на австрийското военно разузнаване.

С двамата високопоставени австрийски служители агент „ДИПЛОМАТ” провежда втора среща, на която му е заявено, че информацията е от значение и представлява стратегически интерес и че ще му бъде заплащана на парче – 3000 шилинга за първата, което е споделил. Поискано е от него да изготви подробен план на структурата на ИССТ АОНСУ и института по марксизъм-лененизъм, за личния им състав и кратки справки за всеки по отделно.

От работното дело на агента на ВГУ липсва друг документ, от който да се разбира дали подставата чрез „ДИПЛОМАТ” е успяла.

От архивните материали се разбира, че от август 1984 г. агентът има нов псевдоним – „АЛЕКСАНДРОВ” и вече работи отделение 05 „Активни мероприятия” на отдел 03 във ВГУ, отговарящ за „ФРГ, Австрия и Франция”.

Видно от работното му досие агент „АЛЕКСАНДРОВ” предава донесения до 1986 г., като последното се отнася за негова среща с западногермански дипломат от посолството на ФРГ в София.




Valentin_Aleksandrov-f
doc-1

Натисни върху изображението за голям размер

Валентина Крумова Георгиева

Валентина Крумова Георгиева
6 август 1948 г.
гр. Търговище.
Юрист.
Общински народен съвет Търговище.
БКП.
34 години.
Съдържател на явочна квартира.
„КОЛОС”.
Окръжно управление на МВР-ДС Търговище.
28 февруари 1983 г.
Димитър Енчев.
Димитър Енчев.
1986 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 6; рег. дневник.
Народен представител от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997).

Валентина Георгиева е депутат от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997), избрана от 24-МИР София. Влиза в парламента след редовните парламентарни избори през декември 1994 г., които са спечелени от БСП с 43,4% и мнозинство от 125 народни представители. Това позволява на БСП да сформира еднопартийно управление с кабинета Виденов, което за две години вкарва България в тежка икономическа криза, хиперинфлация, банкови фалити и стопяване на спестяванията на населението.

Валентина Георгиева има юридическо образование. В 37-то Народно събрание е член на Комисията по устройството и дейността на държавните органи и Комисията по здравеопазването.

След предсрочното прекратяване на мандата на 37-то Народно събрание тя работи като адвокат в родния си град Търговище.

Унищоженото досие на „КОЛОС"

Както повечето дела на съдържатели на явочни квартири и това на Валентина Георгиева е унищожено. За нея Комисията по досиетата открива в архивите само картон и вписване в регистрационния дневник.

От картона става ясно, че е привлечена за съдържател на явочна квартира на идейно-политическа основа. През 80-те години на ХХ век работи като юрист в Общинския народен съвет в Търговище и е член на БКП. Използвана е по турското разузнаване по линия на Второ главно управление на ДС. Свалена е от оперативен отчет през 1986 г., три години след привличането й.

Valentina_Georgieva
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Валерий Иванов Аржентински

Валерий Иванов Аржентински
31 май 1951 г.
гр. София.
Дипломат.
МВнР.
36 години.
Сътрудник.
„АЛЕКСЕЙ”.
Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА.
4 юни 1987 г.
6 януари 2011 г. с решение №176 на Комисията по досиетата при допълнителна проверка на дипломатите.
Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 2; дело № 15701; доклад на Служба „Военна информация” рег. № 3142/29 ноември 2010 г.
1.Началник на отдел в МВнР от януари 2000 г. до май 2000 г. и от април 2004 г. до юни 2007 г.
2.Пълномощен министър в Сеул (2001-2003).
3.Извънреден и пълномощен посланик в Кабул (2007-2012).

Валерий Аржентински е извънреден и пълномощен посланик в Кабул, Афганистан (2007-2012), пълномощен министър в Сеул, Южна Корея.

Образование и кариера

Завършва висшето си образование в Москва. Кариерата си на дипломат в МВнР започва през 1978 г. като стажант-аташе в отдел „Консулски". В МВнР е заемал следните длъжности:

  • аташе в отдел „Консулски" (1980-1983);
  • трети секретар в отдел „Консулски" (1983-1986);
  • трети и втори секретар в посолството в Бейрут (1986-1990);
  • втори секретар в отдел „Печат" (1990) и в отдел „Кадри" (1991);
  • главен експерт и експерт в отдел „Секретариат" (1991-1992);
  • експерт по договорно-правни въпроси в управление „Консулско" (1994-1995, 1998-2000);
  • съветник в посолството в Париж (1995-1998);
  • началник отдел „Свободно движение на хора" в дирекция „Консулски отношения" (2000-2001);
  • главен експерт в отдел „Задгранични представителства" в дирекция „Консулски отношения" (2001-2004);
  • главен експерт по консулски отношения със страните от Европа и Америка в дирекция „Консулски отношения" (2004);
  • началник отдел „Административно обслужване на български и чужди граждани" в дирекция „Консулски отношения" (2004-2005);
  • началник отдел „Двустранни отношения и консулска защита" в дирекция „Консулски отношения" (2005-2007);
  • пълномощен министър в дипломатическото представителство в Сеул, Корея (2001-2003).

Посланик в Афганистан

По предложение на правителството Станишев през 2007 г. с указ на президента Георги Първанов Валерий аржентински е назначен за извънреден и пълномощен посланик в Кабул, Афганистан. Освободен е от тази длъжност през юни 2012 г. с указ на президента Росен Плевнелиев.

Защитеното досие на сътрудник „АЛЕКСЕЙ"

Достъпът до досието на Валерий Аржентински е ограничен, тъй като се ползва със защитата на чл. 32 от Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. Съгласно този член „не се оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице".

Това е единственото ограничение в закона за досиетата, при което Комисията обявява принадлежност, но ограничава достъпа до документите от досието за съответното лице. Според закона, за да не бъде оповестен даден документ (или досие) съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в Комисията. Тя се произнася по него с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Документите в тези случаи се регистрират в отделен архивен фонд в Централизирания архив, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията по досиетата.

В случая с досието на Валерий Аржентински такъв доклад е внесла Служба „Военна информация" (военното разузнаване) и той е приет от Комисията по досиетата. Достъпни са единствено картоните в картотеката.

Вербуван при мисия в Бейрут

Принадлежността на Валерий Аржентински към РУ-ГЩ е обявена при допълнителна проверка, през януари 2011 г., малко след през досиета беше огласена на 14 декември 2010 г.

В информацията за Валерий Аржентински, оповестена от Комисията по досиетата, е посочена само датата на вербуването му – 4 юни 1987 г. Липсват данни за оперативния работник, извършил вербовката, както и структурата в РУ-ГЩ, към която Аржентински е сътрудничил. Кадровата справка за дипломатическата му кариера показва, че по това време той е бил трети (впоследствие) втори секретар в посолството в Бейрут, Ливан.

От един от картони е видно, че Аржентински се е водил от отдел VІІІ на РУ-ГЩ , който според структурата на военното разузнаване отпреди 10 ноември 1989 г. е отдел „Нелегално разузнаване". Върху гърба на същия картон е посочено, че е снет на 22 май 1991 г.

Комисията по досиетата е посочила, че сред документите, дали основание за обявяването на агентурната му принадлежност, са собственоръчно написана и подписана декларация, разходни документи, както и такива от ръководилите го кадрови служители в РУ-ГЩ и дело №15701.

Valeri_Arzentinski_P
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Ваньо Стефанов Хърков

Ваньо Стефанов Хърков
11 септември 1953 г.
гр. Бургас.
Семейство на служещи.
Лекар.
Туристически комплекс „Слънчев бряг”.
ДКМС.
27 години.
Агент.
„НИКОЛА”.
Окръжно управление на МВР-ДС Бургас.
4 септември 1981 г.
25 септември 1981 г.
подполковник Костадин Атанасов.
подполковник Костадин Атанасов; ОР Ив. Шаренков; ОР Д. Плачков; ОР Огнян Апостолов.

„Контактен и амбициозен по характер, същият работи с младежка жар за издигане авторитета на лечебния комплекс [към хотел „Бургас"]. Отношението на Хърков към органите на МВР и по-специално тези на ДС е подчертано положително. Кандидатът е давал устни и писмени информации за някои западни граждани, от които е видно, че той има правилно виждане како може да представлява интерес за органите на ДС. Има желание да ни оказва помощ", Окръжно управление на МВР-ДС Бургас, 1981 г.

Основни форми и методи, използвани от противника в подривната му дейност.
1990 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Собственоръчно написано и подписано обещание за сътрудничество; рег. бланка; картон обр. 4; рег. дневник; лично дело ІА-451 (Бс) МФ.
1.Народен представител от „Атака” в 40-то Народно събрание (2005-2009).
2.Общински съветник (2003-2005) в община Бургас.

Ваньо Хърков е лекар, депутат от „Атака" в 40-то Народно събрание (2005-2009) и бивш общински съветник в Бургас.

Произход и образование

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е лекар, майка му учителка, членове на ОФ. Завършил английската гимназия в Бургас, след това висше образование в Медицинска академия София. От 1980 г. работи като лекар на Туристически комплекс „Слънчев бряг".

От 1992 г. до 2004 г. е директор на Транспортната болница в Бургас. Специалист е по физиотерапия и рехабилитация.

Депутат от „Атака"

Ваньо Хърков е един от 21-те народни представители на „Атака" при първото влизане на формацията в Народното събрание през 2005 г. В 40-то Народно събрание е член е на парламентарните комисии по здравеопазване и земеделие. Става известен като парламентарния „чакръкчия". Лекува мануално дископатии, лумбаго, радикулит и други ставни болести на колегите си депутати.

През лятото на 2006 г. тогавашният главен прокурор Борис Велчев заявява, че ще поиска имунитета на Хърков, срещу когото има дознанието, започнало в Бургас през 2005 г., с обвинение за злоупотреби в качеството му на управител на Транспортната болница. Случаят се отнася до нарушаване на служебните задължения при отдаване на аптека под наем. В медиите обаче от този период няма информация Хърков да е осъден по повдигнатото му обвинение от прокуратурата.

В началото на 40-то Народно събрание Хърков е един от най-преданите депутати на Волен Сидеров. През юни 2009 г. обаче напуска парламентарната група на „Атака" заедно с още един депутат (Георги Димитров) и това довежда до разпада й, тъй като общият брой на депутатите, останали в нея, става под 10 народни представители. „Излизането на Георги Димитров и Ваньо Хърков от ПГ на „Атака" доказва, че са били депутати заради облагите, а не заради идеите", коментира тогава лидерът на партията Волен Сидеров. Протестът срещу него обаче е свързан с поставянето на избираеми места в листите за следващите парламентарни избори (юли 2009 г.) на непознати за предишните депутати от „Атака" лица.

Досието на Хърков

В архивите на Държавна сигурност е запазено само част (8 листа) от личното дело на агент „НИКОЛА", псевдонимът, под който Ваньо Хърков е вербуван през 1981 г. от Окръжно управление на МВР-ДС Бургас. Липсва информация каква е съдбата на работното му дело, но най-вероятно то унищожено.

В полезрението на ДС по линия на туризма

От запазените материали в личното му дело се разбира, че той влиза в полезрението на ДС по линия на туризма. През 1981 г., когато е вербуван, Хърков работи в Туристически комплекс „Слънчев бряг", но е и лекар към басейна в хотел „Бургас".

Именно тази позиция го прави подходящ за вербуване. В един от документите в личното му дело ДС в Бургас посочва, че от 1980 г. басейна към хотела се използва за лечебни цели и е посещаван от групи от източногерманци, унгарци и западни граждани.

„Има вече редица случаи, когато се създават добри условия за интересни от наша гледна точка разговори между обслужващия персонал и пациентите. С цел агентурно-оперативно наблюдение и разработка на интересуващите ни туристи, посещаващи басейна и лечебния комплекс се налага необходимостта от вербовка на подходяща агентура", е записано още в документа.

За туризма в Окръжното управление на МВР-ДС отговаря отдел 02, който работи по линия на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването).

ДС за Хърков: Отношението му към нас е подчертано положително

Оперативният работник, който се спира на Ваньо Хърков като подходящ за агент, мотивира избора си със следното описание на лекаря:

„Контактен и амбициозен по характер, същият работи с младежка жар за издигане авторитета на лечебния комплекс. Отношението на Хърков към органите на МВР и по-специално тези на ДС е подчертано положително. Това той вече го е потвърждавал нееднократно при водените с него разговори по различни поводи. Кандидатът е давал устни и писмени информации за някои западни граждани, от които е видно, че той има правилно виждане како може да представлява интерес за органите на ДС. Има желание да ни оказва помощ."

Според архивните документи Хърков е вербуван по метода на убеждението на идейно-политическа основа под формата на еднократна беседа. Вербовъчната беседа се провежда в една от стаите на хотел „Бургас".

„Кандидатът изрази задоволство от оказаното му доверие с направеното му предложение и заяви, че ще направи всичко възможно да го оправдае на практика", отбелязва оперативният работник.

Запознат е с основните форми и методи, използвани от противника в подривната си дейност. Накрая на вербовъчната беседа от Хърков е взета декларация за сътрудничество. Той работи за отдел 02 ДС, отделение „Чужденци – Слънчев бряг".

Изключването от агентурния апарат

Агент „НИКОЛА" е изключен от агентурния апарат с предложение от 19 февруари 1990 г., утвърдено на 22 февруари същата година. В документа се посочва, че от 1 януари 1990 г. агентът е започнал работа в РТОБ Бургас, „с което възможностите му за работа по линията значително намаляха". Върху един от картоните срещу графата „Линия на ползване" е задраскано изречението „туризъм – Англия, Гърция" и върху него на ръка е написано „Здравеопазване".

Ваньо Хърков за принадлежността му към ДС

При обявяване на принадлежността му към ДС през 2007 г. бургаският депутат от „Атака" заявява, че е поискал да види досието си и на този етап не може да коментира оповестената информация от Комисията по досиетата.

Vanio_Hurkov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Васил Василев Захариев

Васил Василев Захариев
13 юли 1958 г.
гр. София.
Журналист.
в. „Народна младеж”.
ДКМС.
30 години.
Агент.
„ВИКТОРОВ”.
Шесто управление на ДС.
1 ноември 1988 г.
17 ноември 1988 г.
ОР Кр. Вакрилов.
ОР Кр. Вакрилов.
1990 г.
14 октомври 2015 г. с решение №2-565 на Комисията по досиетата при проверката на собствениците и ръководството на печатни издания – „Телеграф” ЕООД.
Рег. дневник; картони – обр. 4 и обр. 6; писмо вх. № 752/12 февруари 1990 г. с което се изпраща предложение за изключване от агентурния апарат и унищожаване личното и работното дело на агент „ВИКТОРОВ”; предложение от 7 май 1990 г. за изключване и унищожаване личното и работното дело на агент „ВИКТОРОВ”.
Директор на в. „Телеграф” от 16 октомври 2007 г. до 07 август 2011 г. и главен редактор от 8 август 2011 г.

Васил Захариев е журналист, работил във в. „24 часа", „Стандарт", директор на „Телеграф" и „Монитор" (2007-2011) и главен редактор на в. „Телеграф" от август 2011 г.

Преди и след промените

Преди 10 ноември 1989 г. той работи в комсомолския вестник „Народна младеж". През 1991 г. се премества в новооснования в. „24 часа" на пресгрупа „168" часа", където е завеждащ редактор на международния отдел.

След това работи във в. „Стандарт", където е зам.-главен редактор.

На ръководна длъжност в медийната групировка на Ирена Кръстева

През 2007 г., вестниците „Телеграф" и „Монитор" са продадени от Петьо Блъсков на неизвестната тогава нова фирма – Нова българска медийна група, представлявана Ирена Кръстена, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. По-късно става ясно, че сделката е осъществена с кредит от КТБ, скандално фалирана през 2014 г. в края на управлението на БСП и КТБ чрез кабинета Орешарски. Новият собственик през 2007 г. назначава Васил Захариев за директор на вестниците "Монитор" и "Телеграф".

Главен редактор на най-тиражния всекидневник

През август 2011 г. той е назначен за главен редактор на в. „Телеграф", сочен за най-тиражният всекидневник в България. Самият вестник към днешна дата е поставил на първа страница цифрата от 130 000 тираж.

Потърсен за коментар от desebg.com на телефонните номера, посочени в сайта на Нова българска медийна група, не е открит, тъй като на тях не отговаря никой.

Първото обявяване на Васил Захариев като сътрудник

Първото обявяване на Васил Захариев като сътрудник е през декември 2011 г. Тогава Комисията обявява неговата принадлежност при допълнителната проверка на собствениците и лицата на ръководни постове във в. „Стандарт" (решение №291 от 1 декември 2011 г.), мотивирана с настъпили кадрови промени в изданието.

Тогава Захариев е огласен като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1982 г. Принадлежността му е установена в регистрационния дневник и документ за заличаването му по отчета.

Журналистът обаче завежда дело срещу това решение на Комисията и го печели, след като съдебният състав по неговото дело взима едно от редките решения, противоречащи на дотогавашната съдебна практика, като посочва, че Комисията не е доказала дейност на сътрудника. Съдът не се съобразява с факта, че законодателят в лицето на Народното събрание обаче не е вменил на Комисията задължение да доказва дейност, а само да установява принадлежност на базата на определени документи, както тя постъпва в случая.

Въпросният съдебен състав не се съобразява и с решението на Конституционния съд от 2012 г., според което напълно законно и съобразено с Конституцията е обявяването на сътрудници на тоталитарните служби по регистрационни дневници или документи в картотеки, в случаите когато режимът е унищожил работните или личните им дела.

След противоречивото съдебно решение Комисията се съобразява с него и заличава обявяването на Васил Захариев като сътрудник на ПГУ.

Повторното обявяване на Захариев

При систематизирането на архивите на ДС неотдавна Комисията по досиетата попада на нови архивни документи, отнасящи се до Васил Захариев. Това са картони в картотеката на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Макар и записан като Васил Захариев Захариев в картоните по насрещните проверки по ЕСГРАОН Комисията установява съвпадение на останалите данни и повторно го обявява.

Този път като агент на Шесто управление от 1988 г. под псевдонима „ВИКТОРОВ" и в качеството му на директор и главен редактор на в. „Телеграф". Според изнесената от Комисията информация с писмо от 12 февруари 1990 г. е направено предложение за изключването му от агентурния апарат и унищожаване на личното и работно дело на агент „ВИКТОРОВ". В архивите е открито и друго предложение от 7 май 1990 г. за изключване и унищожаване личното и работното дело на агент „ВИКТОРОВ".

Според информацията в картона на Захариев в Шесто управление той е вербуван на идейно-политиечска основа и е използван по линия на „Младежи".

Vasil_Zahariev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Васил Иванов Милков

Васил Иванов Милков
14 януари 1942 г.
с. Ставерци, обл. Плевен.
Икономист.
БКП.
31 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ЧЕРНИ ВРЪХ”.
Второ главно управление на ДС (1973), Четвърто (икономическо) управление на ДС (1986).
15 март 1973 г.
31 март 1973 г.
ОР Иван Начев.
ОР Иван Начев; ОР Димитър Атанасов.
1988 г.
4 септември 2007 г. с решение №4 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Рег. дневник; картони обр. 4 и обр. 6; протокол № 79/ 1990 г. за унищожаване на дело IЯ-3860.
1.Зам.-министър на икономиката и планирането в кабинета на БКП/БСП с премиер Андрей Луканов (1990).
2.Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).
3.Зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията (1991-2003).
4.Ръководител на Инспекторат в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (2006-2009).

Васил Милков е зам.-министър на икономиката и планирането в кабинета на БКП с премиер Андрей Луканов през 1990 г. и народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991). Дългогодишен зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията.

Образование и кариера преди 10 ноември 1989 г.

Завършва Завършил е Висшия икономически институт „Карл Маркс". Работил е в системата на Държавния комитет по планиране като зам.-началник, началник управление, главен директор.

В последния комунистически кабинет

При смяната на кабинета на Георги Атанасов след 14-я извънреден конгрес на БКП е назначен за зам.-министър на икономиката и планирането в правителството на БКП начело с Андрей Луканов, което е съставено на 8 февруари 1990 г. (БКП се преименува на БСП през април същата година).

Депутат от БСП

На изборите за 7-то Велико Народно събрание е избран за депутат от БСП в 46-ти Долномитрополийски избирателен район. Като народен представител се обявява за: Изграждане на демократична и правова държава; земята да се предостави на тези, които ефективно ще я обработват чрез развитие на доброволни колективни и лични стопанства; реален плурализъм, парламентарна демокрация, съчетана с многопартийна система и разделение на властите.

В КЗК

След 7-то Велико Народно събрание през 1991 г. Васил Милков е избран за зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията. На този пост остава до 2003 г., като изборът му през следващите мандати е подкрепян от БСП.

В министерството на транспорта

През 2006 г. по време на управлението на тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ, и правителството на Сергей Станишев е назначен за ръководител на Инспектората в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Този пост заема от 1 февруари 2006 г. до 1 септември 2009 г. През септември 2009 г. вече управлява кабинета на ГЕРБ.

Съдържател на явочна квартира

Васил Милков е вербуван за съдържател на явочна квартира от Второ главно управление на ДС отдел 09 „Търговски" през 1973 г., когато е привлечен. Отделение 02 на отдела, за което работи, разработва търговци от САЩ, Азия и Африка. В запазения картон от тази регистрация той е записан като икономист.

Според друг картон с името на Милков в архивите на ДС той е сътрудничил и на Четвърто (икономическо) управление на ДС, отдел 03 „Министерство на търговията". По това време той работи в Държавния планов комитет. Според информация от съшия картон Милко е вербуван на идейна основа и е използван по немска линия

Върху този картон на ръка е отбелязана дата 31 август 1988 г. и срещу нея е записано „изчерпани възможности", което означава, че тогава е прекратено сътрудничеството му.

Унищоженото досие на Я/К „ЧЕРНИ ВРЪХ"

Досието на Васил Милков като съдържател на явочна квартира е унищожено с протокол от комисията в Трети отдел на ДС (архива) на 28 май 1990 г., броени дни преди първите свободни избори на 10 юни 1990 г. При тайното прочистване на досиетата, започнало в началото на 1990 по време на управлението на БКП/БСП и министър ген. Атанас Семерджиев делата на съдържателите на явочни и конспиративни квартири са унищожени почти на 100%.

DSC_0043
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Васил Кирилов Палакаркин

Васил Кирилов Палакаркин
17 юли 1928 г.
гр. Дупница.
Буржоазно търговско семейство.
Инженер – химик.
Химико-фармацефтичен комбинат в гр. Станке Димитров.
57 години.
Агент.
„ХРИСТОВ-П”.
Окръжно управление на МВР-ДС в Кюстендил, Районно управление на МВР-ДС в гр. Станке Димитров (Дупница).
29 ноември 1985 г.
12 декември 1985 г.
ОР Валентин Димитров.
ОР Валентин Димитров.

„В комбината [ХФК „Станке Димитров"] поддържа връзки с изключително вражески елементи. Като специалист се ползва с добър авторитет в комбината и полага грижи за квалификацията си. От проведените срещи с него се установи, че същият има желание (продиктувано от личен интерес) да поддържа контакт с представител на органите на Държавна сигурност. По характер е общителен, находчив и конспиративен", Районно управление на МВР-ДС в гр. Станке Димитров.

1990 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители.
Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; рег. бланка; картон обр. 4; рег. дневник; лично дело ІА-1229МФ (Кн).
Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Васил Палакаркин е народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 9-ти Кюстендилски многомандатен избирателен район. В СДС е член на Клуба за гласност и демокрация.

Произход и образование

Произхожда от търговско семейство. Баща му е търговец. Според проучването му в Държавна сигурност като ученик в гимназията е активен член на организацията „Бранник". След завършване на гимназията постъпва във военно училище, но е изгонен оттам като „вражески елемент", както и от университета.

По данни на ДС през 1945 г. подпомага с 2000 лв. „бандата на Г. М. Димитров", действаща в Осоговския балкан. Завършва Висшия химико-технологически институт в София. След това постъпва на работа в държавно минно предприятие „Бобов дол" като началник на химическа лаборатория. Изгонен е от мината също като „вражески елемент" . От 1974 г. работи в Химико-фармацефтичния комбинат (ХФК) в гр. Станке Димитров. Заема длъжност началник отдел „Технически прогрес" и началник цех.

По собствено желание на разположение на ДС

През октомври 1985 г. Районното управление на МВР-ДС в гр. Станке Димитров е утвърдена вербовката на Васил Палакаркин. ХФК „Ст. Димитров" е определено като едно от най-важните предприятия на територията на окръга. Фармацевтичният комбинат произвежда лекарства за страна и СССР. В него работят около 3000 души, а продукцията му е над 100 млн. лв.

„За обезпечаване на контингента от чужденци, посещаващи ХФК, както и някои наши граждани от вражески произход и изменници на Родината, необходимо е да се придобие агент. Подходящ е Васил Палакарин", е записано в досието му.

В документите за вербуването му е посочено, че в комбината Палакаркин комбината поддържа връзки с „изключително „вражески елементи".

От проведените срещи с него ДС установи, че набелязания за агент има желание (продиктувано от личен интерес) да поддържа контакт с представител на органите на Държавна сигурност. „Устно съобщи за някои нередности и нарушения в ХФК, а за в бъдеще обеща да подава информация и за изменници на Родината, посещаващи Ст. Димитров", е посочено в един от документи от досието. Отбелязано е, че ще работи по линия на терора.

Вербовката е извършена в канцеларията на ХФК, а Васил Палакаркин саморъчно подписва декларация за сътрудничество, в която декларира, че „по собствено желание се поставям в разположение на органите на ДС". Документи от работното му дело не са запазени.

Vasil_Palakarkin
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Васил Любомиров Костов

Васил Любомиров Костов
1 октомври 1945 г.
гр. Ловеч.
Философ.
Държавен комитет за научно-технически прогрес и висше образование.
Безпартиен.
24 години.
Осведомител, агент.
„НИКОЛОВ”.
Шесто управление на ДС.
13 ноември 1969 г.; възстановен на 14 юли 1972 г.
Димитър Гелков (1972).
Димитър Гелков; капитан Св. Петрунов.
1971 г. документите на агент „НИКОЛОВ” са унищожени.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители.
Собственоръчно написани агентурни сведения; документи от ръководилите го щатни служители; картон обр. 4; рег. дневник; уведомително писмо за унищожаване вх. № 2084/2 май 1990 г.; работно дело ІР-4821-2 тома.
Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Васил Костов е депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 21-МИР София-град.

Завършва Софийския университет „Климент Охридски", специалност „Философия". Работи като специалист в Държавния комитет за научно-технически прогрес и висше образование, Министерството на народната просвета, работник в Химико-фармацевтичен комбинат „Фармахим".

Депутат в 7-то ВНС

В 7-то Велико Народно събрание влиза с решение на ЦИК от 14 януари 1991 г. на мястото на Георги Величков. След промените Васил Костов е член на Независимото дружество за защита на правата на човека.

Като народен представител той е един от групата на 39-те депутати от СДС напуснали парламента през април 1991 г., които настояват за незабавни избори, не подписват новата Конституция и обявяват гладна стачка.

Донесения срещу близки и състуденти

В архивите на ДС е запазено само част от работното дело (том 2) на агент „НИКОЛОВ", в което се съдържат негови агентурни донесения. Те се отнасят до бивши легионери от групата на осъдения през 1972 г. за контрареволюционна дейност Любомир Костов – бивш активен легионер. Той е баща на Васил Костов, като в досието са запазени и донесения за неговото положение, коментари и контакти от агент „НИКОЛОВ". Любомир Костов е разработван от Шесто управление на ДС по ГДОР „СЕНАТОРИ", ДОР „ГЕСАПОВЕЦ и „ПРЕДАТЕЛ".

Освен тези агентурни сведения в том 2 от запазеното работно дело фигурират и донесения За различни учени и служители на Научния център към Комитета за наука и технически прогрес и висше образование, в който агентът по това време работи. Съществуват и донесения срещу състуденти на „НИКОЛОВ", войници и синове на легионери. Донесенията са до 1985 г.

В един от картоните на Васил Костов е отбелязано, че основата за вербуването му е „зависимост" и че е използван по линия на легионери.

Vasil_Kostov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Васил Петров Димитров

Васил Петров Димитров
22 ноември 1943 г.
гр. Варна.
Радиоинженер.
37 години.
Секретен сътрудник.
„ПЕТьО”.
Разузнавателен отдел на щаба на Военноморския флот; Разузнавателно управление на Генералния щаб, отдел 08 „Нелегално разузнаване”.
3 юни 1980 г.
Капитан І ранг Славчо Василев.
Капитан І ранг Славчо Василев; Йордан Занков; ОР капитан Николай Влахов; майор Иван Карпузанов.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Декларация за сътрудничество; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от оперативния работник; документи от ръководилия го щатен служител; картони обр. 1 и 2; рег. дневник; лично и работно дело 15742.
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Васил Димитров е народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 3-ти Варненски

Завършил е Висше морско училище в Ленинград (днес Санкт Петербург). Към 1990 работи в държавна фирма „Български морски флот" – Варна като началник отдел „Информационно-съобщителни системи".

Като депутат в 7-то ВНС се обявява за: осигуряване свобода на стопанската инициатива; равнопоставеност на властите, пълна свобода за политическа изява.

Защитеното досие на секретен сътрудник „ПЕТьО"

Досието на Васил Димитров, работил за Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА е единственото защитено дело на народен представител, чиято принадлежност към тоталитарните комунистически служби е разкрита от Комисията по досиета.

Приетият през декември 2006 г. закон а досиетата (чл. 32) дава възможност в изключителни случаи дела на сътрудници да останат затворени. Член 32 от закона гласи:

„Не се разкриват и публично оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице."

За да не бъде разкрит или публично оповестен документ, съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в Комисията. Комисията се произнася с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.

Документите, които не се разкриват и публично оповестяват, се регистрират в отделен архивен фонд в Централизирания архив, който е на пряко разпореждане на Председателя на комисията.

В случая Служба „Военна информация", наследник на РУ-ГЩ, е поискала през 2007 г. при проверката на народните представители от Комисията досието на Васил Димитров да бъде защитено. Комисията е разгледала предложението и го е намерила за основателно. Тя е направила достъпни само картоните с името му в РУ-ГЩ.

Въпреки защита на материалите в тези случаи законът не ограничава обявяването на принадлежността към комунистическите служби на съответното лице, както в случая е постъпила Комисията и е обявила принадлежността на Васил Димитров към РУ-ГЩ. Според оповестената от Комисията информация той е привлечен като секретен сътрудник през 1980 г. от отдел 08 „Нелегално разузнаване" на РУ-ГЩ.

Vasil_Dimitrov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Велизар Пенков Енчев

Велизар Пенков Енчев
7 януари 1953 г.
гр. Гълъбово, област Стара Загора.
Семейство на служещи.
Женен.
Журналист.
Вестник „Отечествен фронт”.
БКП (от 1984 г.).
32 години.
Щатен сътрудник.
ОР "КЕСЯКОВ".
Първо главно управление на ДС.
1 октомври 1985 г.

„Енчев има добре изграден марсксистко-ленински мироглед, правилно отношение към политическия курс и решения на партията и правителството, като активно ги подкрепя...

Желае да постъпи на работа в органите на ДС без колебание и без да поставя условия. Желанието му е продиктувано от стремежа да води по-активна борба срещу враговете на социализма”, ПГУ, 1985 г.

Тримесечна разузнавателна школа при ПГУ.
19 декември 2007 г. с решение №20 на Комисията по досиетата при проверката на кандидатите за общински съветници на местните избори през месец октомври същата година.
Заповед №743/1 октомври 1985 г. за назначаването му за разузнавач; заповед №1066/31 декември 1989 г. за преназначаването му за инспектор.
1.Кандидат за общински съветник (2007) в община София, издигнат от коалиция „Социален протест”.
2.Изпълнителен директор в „Еко телевизия” ЕООД .
3.Водещ „Дискусионно студио” в „СКАТ” ООД.
4.Водещ на предаване в „Телевизия 7 дни”.
5.Коментатор във в. „Десант”, гр. Бургас, издаван от „Скат ТВ” ООД.
6.Извънреден и пълномощен посланик в Загреб от август 1997 г. до октомври 2002 г.
7.Кандидат за народен представител в 42-то Народно събрание, издигнат от партия „Национален фронт за спасение на България” в 19-МИР Русе и в 24-МИР София.
8.Кандидат за Европейския парламент (2014) , издигнат от партия „НФСБ”.
9.Член на ръководен орган на партия НФСБ (член на НПС и НИК) от 11 юли 2011 г. до 21 март 2015 г.
10.Народен представител в 43-то Народно събрание (2014 – 2017), издигнат от коалиция Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО в 26-МИР София-област.
11.Кандидат за народен представител в 2 МИР-Бургас и в 24 МИР-София, издигнат от политическа партия „Движение за радикална промяна Българска пролет”.
12.Кандидат за евродепутат от листата на БСП – 2019 г.

Велизар Енчев е щатен служител на Първо главно управление на Държавна сигурност, журналист, дипломат и народен представител в 43-то Народно събрание, избран от листата на коалицията Патриотичен фронт – НФСБ и МВРО, която обаче напуска още в началото и става независим депутат.

Произход и образование

Произхожда от семейство на служещи. Баща му завършва Висшата военна академия „Г. С. Раковски" през 1953 г. и служи в различни поделения. Преди 9 септември 1944 г. е член на РМС и ятак на Габровско-Севлиевския партизански отряд. През 1946 г. става член на БКП. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма. През 1979 г. се пенсионира с чин полковник.

Майка му е безпартийна. Работи в Окръжния комитет на Димитровския социалистически на народната младеж (ДСНМ) в Стара Загора, а след това като технически секретар в ЦК на ДСНМ – София също като технически секретар. В МНО работи като машинописка, а в Комитета за партиен и държавен контрол като секретар-машинописец.

От 1961 г. семейството на Велизар Енчев живее в София. Той завършва политехническа гимназия в София през 1971 г. Отбива военната си служба в Школата за подготовка на запасни офицери „Христо Ботев" в Плевен 1971-1973 г., където получава звание лейтенант и длъжност командир на радиорелеен взвод.
През 1973 г. е приет в Софийския университет „Климент Охридски", специалност „Журналистика". Дипломира се през 1978 г. По време на следването си завършва двегодишен курс за лектори и пропагандисти – профил „международни отношения".

Журналист в сектор „Класово-партийно възпитание"

От януари 1978 г. до май е литературен сътрудник във в. „Работническо дело". От месец май до декември 1978 г. работи като специалист в секция „Периодичен печат" към Комитета за култура. От декември 1978 г. е щатен журналист – редактор в отдел „Идеология" на вестник „Отечествен фронт", където отговаря за сектор „Класово-партийно възпитание". Води рубриката „Никой не е забравен".

През 1981 г. е в едногодишен неплатен отпуск, прекаран със съпругата му, която е професионално ангажирана в Обединения институт за ядрени изследвания в гр. Дубна, СССР. По време на престоя си в Съветския съюз Енчев работи на хонорар в редакцията на в. „Дружба" в Москва в отдел „Култура и комунистическо възпитание". Нещатен кореспондент е на в. „АБВ" в Москва.

Проучван от Първо главно управление на ДС

В секретните резултати от психологическото му изследване в Първо главно управление на ДС е посочено, че в професионален план харесва много професията на журналиста заради престижността й. „Твърде взискателен, задълбочен, високо отговорен и прецизен до педантичност, поради което е по-бавен в процеса на писането, по-рядко публикува", е отбелязано в документа.

В проучването му е отбелязано, че „съвместно с представители на ЦК на бойците против фашизма и капитализма, и МВР участва в издирването на укрили се от народното възмездие бивши палачи и сътрудници на монархофашистката власт в нашата страна". По това време той работи върху темата „Българският буржоазен печат и вестник „Зора" (1918-1944). Сътрудничи на съветския вестник „Дружба" в Москва. Член на Съюза на българските журналисти и на доброволните отряди на трудещите се.

„Енчев е млад журналист с всестранни и непрекъснато развиващи се интереси. Притежава солидна политическа подготовка." Характеризиран е като един от „най-талантливите и активни млади журналисти в редакцията" на в. „Отечествен фронт". Член на ДКМС от 1968 г., а на БКП от 1984 г.

Решението за назначаването му в ПГУ-ДС

„С кандидатът е поддържан постоянен оперативен контакт от юни 1984 г. Изводите са, че той притежава необходимите качества за служител в ПГУ-ДС – дисциплиниран, оперативен, конспиративен, находчив, инициативен и принципен. По характер е откровен, вежлив, самокритичен, с чувство за мярка, последователен и амбициозен.

Умее да убеждава, да агитира и да внушава уважението си към личността на събеседника. Твърде наблюдателен, аналитичен в мисленето, стреми се да предугажда, да усеща, да разбира и тълкува човешките постъпки.

Има бърза мисъл и бърз говор. Ерудиран с трайни общокултурни интереси: политика, история, социална психология, художествена литература, изобразително изкуство, музика, спорт", е записано в документите, свързани с проучването му за служител в едно от най-елитните структури на Държавна сигурност – Първо главно управление (разузнаването).

В проучването е подчертано, че той „няма близки засегнати от мероприятията на народната власт и живущи в капиталистически страни".

Решението за назначаването му в ПГУ е резолирано от тогавашния началник на разузнаването ген. Васил Коцев. Според документите в личното му кадрово дело (ЛКД) на Велизар Енчев той е назначен в отдел 17 „Линия А – Китайска народна република и Албания" на ПГУ.

Контакт с разузнавач от 1976 г. като студент и донесения за колеги

От документите в ЛКД-то на Велизар Енчев става ясно, че още като студент, много преди да се ориентира към работа в Държавна сигурност, е контактнат от служител на ПГУ. Това става през 1976 г., а човекът, който е влязъл във връзка със студента Енчев е капитан Валентин Велев, разузнавач при отдел 05 „Нелегали" на ПГУ.

Оперативният работник от разузнаването е поискал от Енчев сведения за съкурсниците му – Веселина Седларска и съпруга й Костас Анастасос, както и за Радосвет Банков. В документа е отбелязано, че той дава изчерпателен отговор.

Ето как описва Енчев оперативният работник: „Съжалява, че не е станал партиен член, когато е бил в казармата, но тогава баща му го е възпрял, понеже нямал опит в живота. Много предпазлив, което му качество граничи с мнителността. Накрая на срещата го помолих да напише това, което знае за посочените по-горе лица и за дейността на комсомолската организация. Отначало той внимателно отклони моята молба, особено по втория въпрос. Съгласи се да даде сведения за лицата и писмено изказване от негова страна по време на заседанието [на комсомолската организация]."

Добре изграден марсксистко-ленински мироглед

В строго секретна справка относно: Осъществения оперативен контакт с Велизар Енчев е посочено, че „в политически план Велизар Енчев показа задълбочени познания по политическата обстановка в света, интерес към обстановката на Балканите и по-конкретно към македонския въпрос".

И още: „Енчев има добре изграден марсксистко-ленински мироглед, правилно отношение към политическия курс и решения на партията и правителството, като активно ги подкрепя. Считам, че той може да бъде назначен като служител на ПГУ-ДС и успешно да бъде използван в разузнавателната работа по Югославия" е посочено през юни 1985 г. от офицер, ангажиран с проучването му.

В строго секретна справка относно: Изучаването на Велизар Енчев чрез оперативен контакт е уточнено, че контактът с него е продължил 1 година и 2 месеца. Още преди да постъпи в ПГУ-ДС той дава писмена информация по някои от задачите, а именно:

  • Информация за водените разговори на съпругата му с английски специалисти, което по преценка на оперативните работници представлява интерес;
  • Доклад на тема „Македонският въпрос" в политика на САЩ между двете световни войни;
  • Сведение за етиопски граждани – аспиранти в АОНСУ;
  • Сведения за негови студенти.

В доклада си „Македонския въпрос" в политиката на САЩ между двете световни войни", който е приложен в досието му Велизар Енчев дава следната интересна оценка на национализма: „По своята роля национализмът е обективен помощник на империалистическата политика на Балканския полуостров, той е разделителната линия между държавите в района, която затруднява разбирателството и сътрудничеството".

В органите на ДС: Да води активна борба срещу враговете на социализма

„Трябва да подчертая, че Енчев желае да постъпи на работа в органите на ДС без колебание и без да поставя условия. Желанието му е продиктувано от стремежа да води по-активна борба срещу враговете на социализма", се посочва в един документ на ПГУ от финалната част от проучването на кандидата, изготвено от полк. Христо Сариев през юли 1985 г.

На 1 септември 1985 г. комисия по подбора с председател ген. Иван Горинов зам.-началник на ПГУ провежда среща-разговор с Енчев, който тогава е 31-годишен. Комисията предлага да бъде назначен на работа в отдел 17 на ПГУ-ДС, като остане на постоянно прикритие в редакцията на в. „Отечествен фронт", където дотогава работи като журналист.

Безпределно предан на БКП и дружбата със СССР

При назначаването му в разузнавателната структура на Държавна сигурност той подписва клетвен лист, в който се заклева да бъде безпределно предан на БКП и „дружбата с великия Съветски съюз".

През юни 1986 г. успешно завършва тримесечна разузнавателна школа при ПГУ.

В резидентурата на ПГУ в Белград

От 23 януари 1987 г. е изпратен на задгранична работа под прикритието на кореспондент на в. „Отечествен фронт" в Белград.

„Бързо се утвърди като един от основните информационни работници на резидентурата. Ползва се с уважение и авторитет. Води две основни разработки на резидентурата в близо време категоризирани като ОВ [оперативни връзки]", е посочено в една от атестациите му в ЛКД-то. В резидентурата на ПГУ в Белгард работи под псевдонима на оперативен работник "КЕСЯКОВ".

„Препоръчваме му да продължи да се учи от по-опитните си колеги и още по-решително да излиза с инициативи и предложения по АМ [активни мероприятия], към което има подчертан вкус и политическа нагласа" е записано в строго секретна оценка на Велизар Енчев с дата 22 ноември 1989 г. В атестациите от ЛКД-то на Енчев до краха на комунизма през 1989 г. няма отбелязано, че той е успял да вербува агент.

След промените

Той е един от офицерите в ПГУ, които след трансформацията на ПГУ в Национална разузнавателна служба (НРС) през февруари 1990 г. остава на служба. Той продължава да е в резидентурата в Белград под прикритието на кореспондент на „Отечествен вестник" и БНТ.

Позицията на Велизар Енчев за работата му в разузнаването

В книгата си „Аз бях в разузнаването" посочва:

„Нека сам представя своята визитка в българското разузнаване: от 1987 до 1993 г. капитан Велизар Енчев работи в резидентурата на НРС в Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) на прикритието кореспондент на БНТ и вестниците „Отечествен фронт" и „Отечествен вестник". Като военен кореспондент в Югославия, изпраща в София информация до държавното ръководство, която е изключително ценна в навечерието и по време на гражданската война във федерацията. През 1996 г. капитан Енчев е дисциплинарно уволнен от НРС.

Това става след личното настояване на премиера Жан Виденов, който е засегнат от негов журналистически коментар, критикуващ балканската политика на БСП и порицаващ изявлението му, че „Западните покрайнини трябва да се наричат Източна Сърбия."

В тези редове прави впечатление, че Енчев посочва, че е работил в НРС (Националната разузнавателна служба) от 1987 г., което фактически е невярно и подвежда читателите твърдение, тъй като НРС е създадена през февруари 1990 г., а дотогава съществува първо главно управление на ДС, в което именно Енчев е работил. От интерпретацията на Енчев излиза, че по някаква причина той не желае да посочи, че е работил в разузнавателната структура на Държавна сигурност и то не от 1987 г, а от 1985 г., каквито са фактите в негово лично кадрово дело.

Посланик в Загреб

По времето на управлението на ОДС при кабинета Костов с указ на президента Петър Стоянов през август 1997 г. е назначен за посланик в Загреб, където мандатът му продължава до 2002 г.

Отново към журналистиката

След това е водещ на предаване в „Телевизия 7 дни", коментатор в бургаския вестник „Десант", изпълнителен директор в „Еко телевизия" и водещ „Дискусионно студио" в телевизия „Скат".

Опити да влезе политиката

През 2005 г. на изборите за кмет на София се явява като независим кандидат, който печели 2,6 процента или 9600 гласа. През 2007 г. на местните избори е кандидат за общински съветник, издигнат от коалиция „Социален протест".

Работата му в телевизия „Скат" му помага да влезе в листите на политическата формация на собственика на медията Валери Симеонов. През май 2013 г. Велизар Енчев е кандидат за народен представител в 42-то Народно събрание, издигнат от партия „Национален фронт за спасение на България" в 19-МИР Русе и в 24-МИР София, но НФСБ не успява да прескочи 4% бариера. На изборите за Европейски парламент през пролетта на2014 г. Енчев е отново издигнат от НФСБ, но без успех.

Успехът идва на изборите за 43-то Народно събрание през есента на 2014 г., когато НФСБ влиза в парламента в коалиция „Патриотичен фронт" с ВМРО. Енчев е избран за народен представител от 26-МИР София област.

Следва обаче бърз разрив с лидера на НФСБ Валери Симеонов, който в предходните години осигурява популярна трибуна на Енчев с предаване в телевизия „Скат".

Велизар Енчев напуска коалицията „Патриотичен фронт", а в началото на април 2015 г. обяви създаването на движение за радикална промяна, назовано „Българска пролет", което предстои да прерасне в политическа партия и да копира гръцката радикална лява коалиция „СИРИЗА".

Противник на отварянето на досиетата

След огласяването на неговата принадлежност към Държавна сигурност от Комисията по досиета за първи път през 2007 г. става един от най-изявените противници на отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби и на разкриването на сътрудниците й от Комисията по досиетата. Той заема тезата, че законът слага под един знаменател доносници и разузнавачи, които са работил за интересите на България.

В много от публикациите му са изпълнени с откровени лични нападки към представители на Комисията по досиетата, които набеждава в извършване на престъпление с дейността им, определена със закона, приет в резултат на политически и обществен консенсус през декември 2006 г. На 17 април 2015 г. внася в парламента, подписан единствено от него, законопроект за отмяна на закона за досиетата и за закриване на Комисията по досиетата.

V_Enchev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Велико Живков Великов

Велико Живков Великов
14 ноември 1934 г.
с. Иванча, област Велико Търново.
Служещ.
45 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ЦАРЕВЕЦ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Велико Търново.
14 август 1979 г.
Цанко Баевски.
Цанко Баевски.
1989 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване № 25/21 март 1990 г. (Лч) на дело ІЯ-238.
Народен представител от БЗНС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Велико Великов е депутат от БЗНС (казионен) в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран е от 4-ти Великотърновски многомандатен избирателен район.

Завършва Висшия финансово-статистически институт „Д. А. Ценов" – Свищов. От април 1982 г. до декември 1989 г. е зам.-председател на Окръжния кооперативен съюз – Велико Търново, а след това до юли 1990 г. е председател на Общинското ръководство на БЗНС във Велико Търново.

При влизането си във ВНС се обявява за: демократична държава с демократична конституция; изолиране на членовете на БСП от административното ръководство на страната.

Досието му на съдържател на явочна квартира е унищожено през март 1990 г. при тайното прочистване на архивите на Държавна сигурност от обществото и опозицията, разпоредено от тогавашното ръководство на МВР, начело с министър ген. Атанас Семерджиев.

Veliko_Velikov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Венцеслав Асенов Димитров

Венцеслав Асенов Димитров
17 април 1945 г.
гр. София.
Икономист.
Икономическия институт на БАН.
38 години.
Агент.
„ПОПОВ”.
Софийско градско управление на МВР-ДС.
11 април 1984 г.
Любомир Осенов.
Любомир Осенов; Гриша Стоянов.
25 юли 2007 г. с решение №9 на Комисията по досиетата при проверката на администрацията на президента.
Картон обр. 4; рег. дневник; писмо №2972/1990 г. за унищожаване на регистрационните картони на агент „ПОПОВ” – рег. № 68778 – по оперативни съображения.
1.Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и в 36-то Народно събрание (1991-1994); от Народен съюз в 37-то Народно събрание (1995-1997) и в 38-то Народно събрание (1997-2001) от Обединение за национално спасение.
2.Член на научна комисия по икономически науки към Висшата атестационна комисия от 1990 г.
3.Член на Пленарния съвет на БНБ (1991-1997).
4.Член на Надзорния съвет на „Евробанк“ АД (2004-2005).
5.Съветник по икономическите въпроси на президента Георги Първанов (2007-2012).

Венцеслав Димитров е народен представител от различни политически сили в няколко парламента в периода 1990-2001 г., икономист, съветник (2007-2012) на президента Георги Първанов.

Образование и научна кариера

Завършва английската гимназия, а през 1972 г. Висшия икономически институт „Карл Маркс", специалност „Международни икономически отношения", а през 1976 г. Софийския университет „Климент Охридски", специалност „Математика", и математика.
За кратко работи е в ДСО „Булгарконсерв" (1973). След това в Икономическия институт на БАН в периода 1973-1990 г., където е аспирант (1973-1976), а след това научен сътрудник и старши научен сътрудник, кандидат на икономическите науки (1978) и старши научен сътрудник (1985).

В политиката след промените

След 10 ноември 1989 г. започва политическа кариера като експерт на СДС на Кръглата маса. През декември 1989 г. чрез Любомир Павлов влиза в контакт с д-р Константин Тренчев и става икономически експерт на КТ „Подкрепа" на Кръглата маса. През април 1990 г. е сред учредителите на Обединен демократичен център (ОДЦ) заедно с Любомир Павлов, Илко Ескенази, Стоян Ганев и Божидар Данев, а по-късно и на Обединен християндемократически център (ОХДЦ). В СДС привлича редица икономисти включително и Иван Костов.

Депутат от СДС

На изборите за 7-то Велико Народно събрание е издигнат от СДС в листата на 184-ти Софийски избирателен район „Лозенец". Влиза в 7-то ВНС (1990-1991), в което е зам.-председател на Парламентарната комисия по бюджет и финанси и председател на банковата подкомисия.

Избран е за народен представител в 36-то Народно събрание (1991-1994) отново от СДС. Председател на Парламентарната бюджетна комисия.

Като зам.-председател на ОХДЦ е член на Координационния съвет на СДС. През октомври 1994 г. напуска ОХДЦ, след като партията е оглавена от Стефан Софиянски и поради несъгласие за превръщането на СДС в партия. Основава и оглавява Партия на демократичния център и става председател на сдружение „Християндемокрация".

Депутат от Народен съюз

В 37-то Народно събрание (1995-1997) влиза от листата на коалицията Народен съюз във Варна. Коалицията Народен съюз е създадена преди парламентарните избори на 18 декември 1994 г. включва БЗНС, Демократическата партия и още няколко политически формации, като постига трети резултат (338 000 гласа или 6,5% и 18 депутати) след БСП и СДС. В 37-то Народно събрание Венцеслав Димитров е избран за зам.-председател на Парламентарната бюджетна комисия.

Народен представител от ОНС

В 38-то Народно събрание влиза като депутат на Обединение за национално спасение (ОНС). В него преди изборите през април 1997 г. влизат ДПС, Партия на демократичния център, Зелената партия на Александър Каракачанов, Федерация „Царство България" и БЗНС „Никола Петков" (постига 3-то място с 324 000 гласа или 7,6% и 19 депутати). Венцеслав Димитров е съпредседател на коалицията и зам.-председател на парламентарната й група. Зам.-председател е на Парламентарната комисия по бюджет, финанси и финансов контрол. В този период името му се свързва с обвинения, че лобира за „Мултигруп".

Поддръжник за връщането на Симеон Сакскобургготски

Венцеслав Димитров е един от най-активните политически фигури за завръщане на Симеон Сакскобургготски в страната. . Той е след лицата, осъществявали срещи и контакти със Сакскобургготски още през втората половина на 90-те години.

Той е и сред съучредителите на НДСВ. Определен е за водач на листата на НДСВ в Разград за парламентарните избори през 2001 г. Десет дни преди вота обаче е изваден от листата на НДСВ.

Отстраняване от листите на НДСВ

Според твърденията на самия Венцеслав Димитров зад изваждането му стои Тошо Пейков, съпредседател на НДСВ, с мотива, че е сътрудничил на ДС. Димитров се жалва по съдебен път и ден преди изборите Върховният административен съд (ВАС) го връща в листата. ЦИК обаче отново го отстранява като кандидат-депутат по жалба на председателя на ОДС Иван Костов.

Следва ново, окончателно решение на ВАС за връщане на Димитров в листите, но решението така и не е изпълнено. Малко по-късно 57 депутати и съдии от ВАС сезират Конституционния съд за разрешаване на казуса. През октомври 2001 Конституционния съд решава, че Венцеслав Димитров няма право да бъде депутат в 39-ото Народно събрание. През 2009 г. Димитров осъжда България за 2500 евро и 3000 евро разноски в Европейския съд за правата на човека в Страсбург за заличаването му от листите 8 години по-рано.

Позицията на Венцислав Димитров за връзката му с ДС

В разгара на скандала през лятото на 2001 г. Венцеслав Димитров публично реагира срещу решението да бъде изваден с мотива, че е свързан с Държавна сигурност. Той заявява, че няма досие и е изваден с фалшив факс до РИК-Разград. В интервю пред в. „Сега" той обяснява:

„Става дума за една дълго подготвяна провокация. Чрез закона за досиетата на СДС и не без участието на някои фигури в НДСВ. Още преди 2 месеца обаче ми съобщиха, че срещу мен се готви тази провокация. Например Любомир Павлов, чиято съпруга Диляна Грозданова, е в НДСВ ме предупреди. След това ми се обади Стоян Ганев, който ми предложи да дам интервю в „24 часа", за да се защитя. В замяна поиска ние да му намерим досието на Георги Петканов, за който се знае, че е бил „активиран". Но ние откъде да вземем досието на Петканов? И как така някои в НДСВ имат изпреварваща информация за това какво ще направи СДС?"

Димитров заявява, че е имал и лична среща със Симеон Сакскобургготски, който му казал, че го разбира, но не може да прави изключения. В същото интервю Венцеслав Димитров допълва:

„Казах му [на Сакскобургготски]: „Аз не искам за мен да правите изключение. Аз искам към всички хора да бъдете почтен. За когото има доказателства – отстранете го. За когото няма – изчакайте. Ако намерите едно доказателство за мен, веднага си отивам". Вече съм 11 години в Народното събрание. Толкова хора са се ровили в архивите на ДС да намерят нещо за мене, но нищо не са намерили.

Казах му да се обади на конституционния съдия Георги Марков, който би му обяснил, че „картотекирани" са били не само действащите сътрудници, но и лица, чиято вербовка не се е състояла, които са изключени заради отказ от сътрудничество. Те не могат да бъдат определени като лица, доставяли информация по смисъла на сътрудничеството. Те могат да бъдат вписвани в картотеката и без тяхно знание и т.н."

Обявяване на принадлежността на Венцислав Димитров към ДС

Официално принадлежността на Венцеслав Димитров към Държавна сигурност е обявена през 2007 г. от новата Комисия по досиетата, сформирана след приетия с консенсус между политическите сили в 40-то Народно събрание закон за досиета.

Той е обявен като агент с едно от първите решения при проверката на администрацията на президента. По това време Димитров е икономически съветник на президента Георги Първанов.

От обявената от Комисията по досиетата информацията става ясно, че досието му е унищожено. През юли 1990 г., когато вече е народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание от Софийско градско управление на МВР, към което е бил агент, е поискано от Трети отдел на ДС (архива) да бъдат унищожени по „оперативни съображения" и регистрационните картони на редица агенти, сред които е и тези на агент „ПОПОВ", под чийто псевдоним Венцеслав Димитров се води.

Това искане е отправено, след като още на първото пленарно заседание на 7-то Велико Народно събрание парламентарната група на СДС излиза с декларация за отваряне на досиетата на депутатите, която е приета като решение на ВНС. Това е знак за наследницата на БКП БСП, че прочистването на досиетата, започнало през януари 1990 г. трябва да продължи. По това време БСП продължава да контролира фондове и картотеки в МВР и другите специални служби чрез своя кабинета Луканов до края на 1990 г.

Други дейности

Венцеслав Димитров е член е на научна комисия по икономически науки към Висшата атестационна комисия от 1990 г, член е на Българската търговско-промишлена палата (1990) и член на нейното изпълнително бюро (1992), член на Клубния съвет на ФК „Левски-1914", член на Пленарния съвет на БНБ (1991-1997).

През 2005 г. участва като кандидат на кметските избори в София, спечелени от Бойко Борисов. Димитров, който се кандидатира като независим, получава 1935 гласа или 0,53%.

Venceslav_Dimitrov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Венцислав Йорданов Йосифов

Венцислав Йорданов Йосифов
7 февруари 1947 г.
гр. Лом.
Семейство на служещи.
Женен.
Електроинженер.
Асоциация „Електроника”.
Безпартиен.
40 години.
Агент.
„ИЛИЕВ”.
Четвърто (икономическо) управление на ДС.
4 юни 1987 г.
1 юли 1987 г.
ОР Иван Шаранков.
ОР Иван Шаранков; ОР Чавдар Петров.

„В работата си Йосифов проявява активност, деловитост, стремеж за срочно и качествено изпълнение на възложените му задачи. Подчертано е коректен и с чувство за отговорност за себе си и към околните. Етичен във взаимоотношенията с колегите той умее да създава контакти и да води разговори на различни теми. При разглеждането на отделни проблеми в подхода му личи системност и задълбоченост. Аналитичен е, поради което от отделни факти може да прави съответни преценки и изводи. Има добра обща култура и познания в различни области", Четвърто (икономическо) управление на ДС, 1987 г.

Запознаване с основните принципи на съвместната работа: преданост, честност към органите на ДС и пълна конспиративност.
27 септември 2011 г. с решение №270 на Комисията по досиетата при проверката на кандидатите за президент.
Документи от ръководил го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; лично дело IА-34486.
1.Кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет (2011).
2.Член на Управителния съвет и на съвета на директорите на Първа частна банка, прокурист, длъжности, заемани в периода 1990-1996 г.
3.Член на Съвета на директорите на банка-длъжник „Първа частна банка” АД – към БНБ.
4.Член на Съвета на директорите на банка-длъжник „Първа частна банка” АД – към ДСК.
5.Член на Съвета на директорите на банка-длъжник „Първа частна банка” АД – към банка „Хеброс.
6.Член на Управителния съвет и на Съвета на директорите на банка- длъжник „Първа частна банка” към ПЧБ.

Венцислав Йосифов е председател на създадената веднага след разпадането на комунистическата система в България Първа частна банка (1990), която фалира няколко години по-късно, през 1997 г. Кандидат-кмет е на БСП за София (1995).

Произход, образование и кариера преди 10 ноември 1989 г.

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е член на БКП от 1919 г., признат за АБПФК. След 9 септември 1944 г. работи като офицер в БНА. Майка му е безпартийна, дълги години работи в ДИП „Мадара", а преди пенсионирането – като книговезка.

Йосифов завършва средното си образование в София през 1964 г. След отбиване на военната си служба следва във ВМЕИ „Ленин", където завършва специалност „Електронна техника". От проучването му преди да бъде вербуван от ДС се установява, че Йосифов е кандидатствал във Висшата специализирана школа на МВР „Георги Димитров". След завършване на висшето си образование работи в ЗЕС „Искра" в София като технолог.

В периода 1974-1977 г. работи като щатен комсомолски работник – секретар на заводския комитет на ДКМС, а след това организационен секретар към градския комитет на комсомола. През 1977 г. преминава на работа като началник цех в ЗЕМ „Васил Коларов". След това работи в ИПК „Промишлена електроника" (1979-1980), а после преминава в ДСО „ИЗОТ" в дирекция „Международно сътрудничество" като специалист по двустранно сътрудничество със социалистическите страни.

Доверено лице на ДС

Контактите му с Държавна сигурност датират още от тогава. Той е използван в качеството на доверено лице от Управление „Икономика" във Второ главно управление на ДС (контраразузнаването). Според ВГУ предаваната от него информация е от „оперативен интерес". Връзката с него е прекъснато по „обективни причини" от оперативният работник майор Иван Шаранков, който няколко години по-късно го вербува. Независимо от прекъсната връзка с Йосифов като доверено лице е контактувал друг оперативен работник, отговарящ за ДСО „ИЗОТ".

Вербуван от Четвърто (икономическо) управление на ДС

Когато е вербуван през 1987 г. Йосифов работи в току що създаденото държавно обединение Асоциация „Електроника" (АЕ) като експерт по сътрудничеството с фирми от капиталистически страни. Интересът към него е проявен от създаденото през 1986 г. с решение на Секретариата на ЦК на БКП Четвърто (икономическо) управление на ДС. Вербуването му е мотивирано с необходимостта от привличането за агент, който да се използва при решаване на контраразузнавателни задачи в Асоциация „Електроника" по направление външен противник – чужди фирми, концерни, институти, фондации, смесени фирми и сдружения.

Готов и занапред да работи всеотдайно с органите на ДС

„Запитан дали е готов и в състояние ли е да изпълнява задачите, които ще му бъдат поставяни от органите на ДС, той отговори утвърдително и подчерта, че и за напред ще продължи да работи така всеотдайно, както е работил до момента", е записал в строго секретния си рапорт за вербовката на Венцислав Йосифов оперативният работник майор Иван Шаранков. В картона на картотеката му е записано, че е вербуван на идейно-политическа основа и е използван по линия на икономиката и промишлеността.

В Четвърто (икономическо) управление на ДС работи за отдел 02 „Стопански обединения от машиностроенето, електрониката и др.".

Документите в делото на агент „ИЛИЕВ"

Досието на Венцислав Йосифов не е запазено в цялост. То съдържа само документи от личното дело на агент „ИЛИЕВ" – регистрационна бланка, предложение за вербовка и рапорт за вербовка, общо 9 листа.

Те са окомплектовани в папка, на която пише „НСС" (Национална служба „Сигурност"), което показва, че след 1991 г. досието му не е свалено в архив, а е прехвърлено в новата контраразузнавателна служба, в което съществува направление „Икономика".

В първото решение, с което Комисията по досиетата огласява принадлежността на Йосифов към ДС, тя посочва, че разполага с данни в наличните документи, удостоверяващи принадлежност на Венцислав Йосифов към органите на Държавна сигурност след 10 ноември 1989 г.

Забраната за достъп до досието на Йосифов

В картона с името на Венцислав Йосифов е направена отметка, че до 19 ноември 1998 г. е забранен достъпът до архивните материали по досието му, съгласно заповед от 1994 г. Не е ясна длъжността на лицето от МВР, издало това нареждане, но по това време управлява кабинетът Беров с мандат на ДПС, министър на вътрешните работи е Виктор Михайлов. Забраната не е отменена по време на еднопартийното управление на БСП и кабинета Виденов, както и година и половина от управлението на Обединените демократични сили и кабинета Костов. През цялото това време дейността на Йосифов е тясно свързана с Първа частна банка (ПЧБ).

Начело на ПЧБ

След промените Венцислав Йосифов става известен като един от шефовете на Първа частна банка. Неговата дейност е широко рекламирана от изданията на пресгрупа „168 часа". Йосифов е член на Управителния съвет на ПЧБ (от юли 1990 г. до декември 1991 г. и от декември 1991 г. до юни 1992 г.), прокурист (от септември 1991 г.) и член на Съвета на директорите (1992-1996).

Съдебното решение за създаването на ПЧБ през лятото на 1990 г. е без дата и посочен съдийски състав. Трезорът възниква с пари на „Кореком", държавни инженерингови организации, предприятия, външнотърговски обединения. Съществуващото Министерство на икономиката и планирането ги сезира със шаблонен текст да преведат активите си в банката.

При учредяването на ПЧБ акции за по 10 000 лева записват едва три лица – Христо Маринов (първият управител на банката), Венцислав Йосифов, който го наследява и Валентин Моллов. След години и тримата са разкрити като агенти на ДС.

Първа частна банка фалира през декември 1997 г. Впоследствие става известно, че при създаването й са нарушени действуващите тогава Указ 56 за стопанска дейност и Правилника за приложението му. Трезорът стартира чрез подписка – непредвидена в тогавашното законодателство процедура.

Вълната от банкови фалити през пролетта на 1996 г. започва именно с ПЧБ. В резултат на банкрута на ПЧБ „изгарят" спестявания на фирми и граждани за 42,4 млн. долара и 10,7 млрд. тогавашни лева. Ощетени са 250 000 граждани и над 120 000 еднолични търговци, дребни и средни фирми.

През 2001 г. Венцислав Йосифов е арестуван показно. Подсъдим е за неупражнен контрол при раздаването на кредити от 1,5 млн. долара и около 2 млн. лева. Впоследствие съдът го оправда по всички обвинения.

Кандидат-кмет на БСП за София

Още докато оглавява ПЧБ и преди да стане ясно нейното вложено финансово положение Венцислав Йосифов е издигнат от БСП през 1995 г. за кандидат-кмет на левицата в София. Опонент му е Стефан Софиянски (СДС) от когото губи изборите.

Кандидат за президент и разкриване на агентурното му минало

На президентските избори през 2011 г. той се кандидатира, издигнат от инициативен комитет. Подкрепата за него е нищожна и дори не е включена от социологическите агенции.

В качеството си на кандидат-президент обаче е проверен от Комисията по досиетата, която установява и обявява неговата принадлежност към Държавна сигурност. Впоследствие в редица решения на Комисията за кредитните длъжници името му е обявено отново в качеството му на член на управителните органи на ПЧБ като банка-длъжник.

Виж досието му онлайн на сайта desebg.com.

Vencislav_Josifov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Виктор Георгиев Вълков

Виктор Георгиев Вълков.
3 април 1936 г.
София.
БЗНС.
21 години.
Агент.
„ПЕНЧО”, „ПЕНЧЕВ”.
Второ управление на ДС.
24 октомври 1956 г.
29 октомври 1956 г. Пререгистриран на 12 февруари 1964 г.
ОР Христо Спасов.
ОР Христо Спасов, ОР Славчо Цонев, ОР Й. Чавдаров, капитан Бл. Плачков; ОР Светослав Камбуров.
12 август 2014 г. с решение №2-387 на Комисията по досиетата.
Регистрационен дневник – 2 бр.; картон обр. 4; в архивно дело IVК-2307, т. 1 и т. 2 се намират сведения от агент „ПЕНЧЕВ”; в лично дело IА-30765 т. 1 се намира сведение от агент „ПЕНЧЕВ”. В регистрационния дневник за рег. № 2515 – „ПЕНЧЕВ” – е записано: „Унищожено 1990 г. по заповед на зам. министъра”.
1. Народен представител в 7-то Великото народно събрание (1990).
2. Кандидат за президент (1990).
3. Зам.-министър председател и министър на външните работи.
4. Извънреден и пълномощен посланик.
5. Член на Надзорния съвет на „Интернешънъл Асет Банк” АД.
6. Член на Управителния съвет „Машиноекспорт” АД, дружество, посочено като длъжник към Стопанска банка.

Виктор Вълков е роден на 3 април 1936 г. в София. Баща му Георги Вълков е сред водачите на БЗНС, осъден на смърт през 1942 г.

През 1959 г. Виктор Вълков завършва Машинно-електротехническия институт в София. През 1965 г. става член на БЗНС, което съвпада с вербуването му за агент. От 1973 г. работи в администрацията на Постоянно присъствие на БЗНС. През 1989 г. става секретар на Постоянното присъствие на казионната организация. През 1990 г. е избран за председател на БЗНС и влиза в 7-то Велико Народно събрание като народен представител именно от тази политическа партия.

През лятото на 1990 г. е кандидат за президент, но оттегля кандидатурата си, след като не успява да получи 2/3 от гласовете в парламента.

През декември 1990 г. става зам.-министър-председател в правителството на Димитър Попов, в което е и министър на външните работи. Посланик е в Турция (1993-1998) и Хърватия (2002-2006).

Виктор Вълков е член на Надзорния съвет на „Интернешънъл Асет Банк" АД от февруари 2007 г., банка приемник на бившата Първа източна международна банка, известна като банката на СИК.
Член е и на Управителния съвет „Машиноекспорт" АД, посочено като длъжник към Стопанска банка.

Откриване на агентурното минало

Виктор Вълков е един от агент на Държавна сигурност, чиято принадлежност е разкрита значително по-късно в резултат на прикрити и унищожени през 1990 г. архивни документи при тайното прочистване на досиетата от БКП/БСП.

При систематизиране на картотеките на Държавна сигурност през 2014 г. Комисията по досиетата се натъква на картон на името на Вълков. Според огласената от независимия държавен орган информация Виктор Вълков е вербуван като агент през 1957 г. от Второ управление на ДС (контраразузнаването), отдел 01 „Английска и американска линия", под псевдонимите „ПЕНЧО" и „ПЕНЧЕВ". През 1964 г. е превербуван. Липсват данни до кога е продължила агентурната му дейност.

Скрит от Любен Гоцев

Огласяването му става на базата за открита информация за Вълков в регистрационните дневници, картони за принадлежност на неговото име, агентурни сведения в архивно дело IVК-2307 и лично дело IА-30765.

Комисията по досиетата изнася и един крайно показателна информация за прикриването на агентурната дейност на Вълков. В регистрационния дневник за регистрационен № 2515 – агент „ПЕНЧЕВ" – е записано: „Унищожен 1990 г. по заповед на зам.-министъра". Най-вероятно става въпрос за действия на ген. Любен Гоцев, кадрови служител на Първо главно управление на ДС, работил дълги години под дипломатическо прикритие, който именно през 1990 г. е назначен за зам.-министър на вътрешните работи.

След промените Гоцев и Вълков публично многократно са демонстрирали изключително близките си отношения чрез приятелския кръг „Монтерей", който включва различни фигури от бившия елит.

Позицията на Виктор Вълков

След огласяването на принадлежността му към ДС Виктор Вълков категорично отказва пред медиите да коментира факта, че е бил агент на Държавна сигурност.

„Ще ви отговоря така, както обичаше да казва руският външен министър Андрей Громико: No Comment", заявява той пред информационна агенция „Блиц".

Viktor_Vulkov-f
Viktor_Vulkov-d

Натисни върху изображението за голям размер

Владимир Трифонов Пенчев

Владимир Трифонов Пенчев
14 март 1949 г.
гр. Трявна.
Икономист.
Държавен планов комитет.
БКП.
28 години.
Агент.
„ВОЙНОВ”.
Второ главно управление на ДС, отдел 10 „Икономически” (1977); Четвърто (икономическо) управление на ДС (1986).
16 юни 1977 г.
1 юли 1977 г.
ОР Веселин Монев.
ОР Веселин Монев; ОР Васил Пеев; ОР Хр. Драганов; ОР Христо Илиев; ОР Георги Мурджев.
12 февруари 2008 г. с решение №25 на Комисията по досиетата при проверката на Министерския съвет.
Рег. дневник; картони - обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; писмо вх. № 2089/2 май 1990 г. за заличаване данните за агент „ВОЙНОВ”; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/24 януари 2008 г.
1.Зам.-министър на финансите (декември 1989 г.).
2.Зам.-министър на отбраната (1994-1997).
3.Член на Управителния съвет на Българо-руска инвестиционна банка (1997-2000).
4.Член на Управителния съвет на СИБАНК (2003-2007).

Владимир Пенчев е зам.-министър на финансите в правителството на Георги Атанасов (БКП) в края на 1989 г. и зам.-министър на отбраната в кабинетите Беров, Инджова, Виденов, Софиянски и за кратко в кабинета Костов в периода 5 януари 1994 г. – 10 юни 1997 г. Член е на Управителния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (1997-2000), а след това член на Управителния съвет и изпълнителен директор на СИБАНК (2003-2007). Член е на Управителния съвет и изпълнителен директор на „Булвария холдинг", първият дилър на „Опел" в България.

Кариера преди 10 ноември 1989 г.

Завършва ВИИ „Карл Маркс", специалност „Външноикономически отношения". През 1972 г. започва работа в Държавния планов комитет (ДПК) до 1983 г., като се издига до директор на дирекция „Икономическа интеграция и валутен план" в ДПК (1977-1983).
След това е назначен за главен директор с ранг на зам.-председател на ДКП, координиращ работата по направление външноикономически връзки.

През 1987 г., когато комитетът е преобразуван в Министерство на икономиката и планирането, е назначен за началник на отдел „Валутни баланси".

На 25 декември 1989 г. е назначен за зам.-министър на финансите в правителството на Георги Атанасов (БКП).

Кариера след промените – зам.-министър на отбраната

В периода 1991-1993 г. е началник икономическо управление в Министерство на външноикономическите връзки.

На 5 януари 1994 г. е назначен за зам.-министър на отбраната по време на кабинета на Любен Беров, съставен с мандата на ДПС. Като зам.-министър на отбраната през 1994 г. оглавява ликвидационната комисията за външнотърговското обединение „Главно инженерно управление" на Министерството на отбраната, което се занимава със специални доставки, оборудване и техника.

Владимир Пенчев остава зам.-министър на отбраната и при служебния кабинет на Ренета Инджова (октомври 1994 г. – януари 1995 г.), както и в правителството на БСП начело с Жан Виденов (януари 1995 г. – февруари 1997 г.), а също така и при служебния кабинет на Стефан Софиянски (февруари 1997 г. май 1997 г.). За по-малко от месец до 10 юни 1997 г. е на този пост и при правителството на Обединените демократични сили с премиер Иван Костов.

В „Българо-руската инвестиционна банка"

От септември 1997 г. до август 2000 г. е член на Управителния съвет на основаната от Емил Кюлев през 1994 г. „Българо-руската инвестиционна банка". Напуска банката, когато контролът върху нея е поет от Славчо Христов.

Изпълнителен директор на „Булвария"

През 2000 г. става изпълнителен директор на „Булвария холдинг" АД, първият дилър на „Опел" в България и член на Управителния съвет на дружеството. В периода 2002-2004 г. е член на Управителния съвет на „Булвария". „Булвария холдинг" е основата през 1992 г. от бизнесмена Борислав Дионисиев, също разкрит като агент на ДС, който е един от съучредителите на създадения през 1993 г. Г-13 – Клубът на едрия бизнес в България.

Изпълнителен директор в СИБАНК

През февруари 2003 г. Владимир Пенчев е назначен за изпълнителен директор на Стопанска и инвестиционна банка и за член на Управителния й съвет. По това време управлява кабинетът Сакскобургготски и коалицията НДСВ и ДПС, а председател на Надзорния съвет на СИБАНК е Цветелина Бориславова.

СИБАНК е продължение на основаната през 1994 г. „Българо-руска инвестиционна банка", която през 1999 г. променя наименованието си на „БРИБАНК" АД, през 2000 г. на „Стопанска и инвестиционна банка" АД, а през 2001 г. – на „Стопанска и инвестиционна банка" АД (СИБАНК). Владимир Пенчев е член на Управителния съвет на кредитната институция от 5 февруари 2003 г. до 23 август. 2007 г.

Други участия

По време на престоя си в Министерството на отбраната при различни правителства Владимир Пенчев става член на Управителния съвет на Армейски холдинг (наследник на Армейски приватизационен фонд).

В директорския борд на ловешката фирма „Амбарица-Инвест" участва заедно с банкера Иван Драгневски – бивш изпълнителен директор на Българска външнотърговска банка, управител на БНБ (декември 1989 г. – януари 1991 г.) и бивш председател на Управителния съвет на „Орел-Г-Холдинг", разкрит също като агент на ДС.

Унищожаване на досието на агент „ВОЙНОВ"

Досието на Владимир Пенчев е унищожено през май 1990 г. по време на кабинета на Андрей Луканов (БКП), когато делата на сътрудниците на Държавна сигурност тайно се прочистват от наследниците на комунистическата партия.

От запазените картони в картотеката става ясно, че Пенчев е вербуван от Второ главно управление на ДС, отдел 10 „Икономически" през 1977 г. Вербовката е извършена на идейна основа, а той е използван по линия на икономиката. По това време Пенчев работи в Държавния планов комитет.

Превербуван от Четвърто (икономическо) управление на ДС

През 1986 г., когато със секретно решение на Секретариата на ЦК на БКП е създадено самостоятелно Четвърто (икономическо) управление на ДС Пенчев е превербуван от него.

vladimir_penchev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365