• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Галактион Любенов Табаков

Галактион Любенов Табаков
26 февруари 1949 г.
с. Ветрен, Пазарджишко.
Свещеник.
Врачанска митрополия, протосингел.
32 години.
Агент.
„МИШО”.
Окръжно управление на МВР-ДС във Враца (1981), Шесто управление на ДС, отдел 03 „Борба с подривната дейност на противника по направление религия” (1983).
23 септември 1981 г.
28 септември1981 г.
ОР Петър Хайтов.
ОР Петър Хайтов; ОР Ангел Славчев; майор Кирил Котов.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картони – обр. 4 – 3 бр. и обр. 6; рег. дневник; писмо на НСЗК вх. № 3696/9 ноември 1990 г. с искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните” за „МИШО”.
1.Народен представител от СДС в 36-то Народно събрание (1991-1994).
2.Старозагорски митрополит (от 2000 г.).

Галактион (светско име Георги Любенов Табаков) е духовник от Българската православна църква, народен представител от СДС (Царство България) в 36-то Народно събрание (1991-1994), Старозагорски митрополит (2000).

Образование

Завършва основното си образование в родното си село. През есента на 1963 г. постъпва в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски" – гара Черепиш, Врачанско. През 1969 г. приема монашеско пострижение в Мъглижкия манастир „Св. Николай", извършено от Старозагорския митрополит Панкратий. С негово благословение е изпратен на едномесечно послушание в Бачковската света обител, където на 27 юли 1969 г. е ръкоположен за йеродякон. С решение на Св. Синод е изпратен на едногодишно монашеско попълнение и послушание в Рилския манастир (1969-1970).

През септември 1970 г. е ръкоположен в йеромонашески сан в Бачковския манастир. След това митрополит Панкратий го назначава за ефимерий в Мъглижкия манастир „Св. Николай" (до юли 1976 г.). През този период следва в Софийската духовна академия „Климент Охридски".

Във Врачанската митрополия и специализация в Московската духовна академия

След завършването на висшето си богословско образование е назначен за протосингел на Врачанската митрополия (юли 1976 г. – септември 1978 г.). Специализира в Московската духовна академия „Св. преп. Сергей Родонежски", Сергиев Посад, Московска област. След двегодишна аспирантура защититава докторската си научна работа при катедра „Пастирско богословие".

След завръщането си в България продължава да служи като протосингел на Врачанска митрополия (юли 1981 – септември 1981 г.). По решение на Св. Синод е изпратен на едногодишна богословска специализация в Източния църковен институт в гр. Регенсбург, Германия (1981-1982).

След завръщането му от Германия е назначен за игумен на Рилския манастир (1982-1985). След това, за кратко – до юли 1986 г. – е игумен на Бачковската света обител.

Епископ и викарий

През 1986 г. по решение на Св. Синод и искане на тогавашния Видински митрополит Филарет е хиротонисан в епископски чин с титлата Велички. От 17 юли 1986 г. до 5 юни 1987 г. е викарен епископ на Видинския митрополит Филарет. След смъртта му става за кратко викарий на Врачанския митрополит Калиник (юни-декември 1987 г.). В периода 1988-1993 г. е викарий на Старозагорския митрополит Панкратий.

Един от разколниците

Галактион е един от разколниците в БПЦ, които през 1991 г. искат патриарх Максим да бъде отстранен от поста. През май 1992 г. шестима от тринайсетте митрополити се отцепват от ръководството църквата. Сред останалите духовници, които ги подкрепят е и Галактион до 1995 г., когато се връща и е приет в лоното в църквата.

Депутат от СДС и председател на настоятелството на храм-паметника „Св. Александър Невски"

След депутатството си в 36-то Народно събрание (1991-1994), избран от СДС, се връща в църквата. От 1 юли 1995 г. по решение на Св. Синод е назначен за председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски" – София. Тази длъжност изпълнява до избора му за Старозагорски митрополит през февруари 2000 г.

Въвеждане на архонството в църквата

Митрополит Галактион е първият митрополит, въвел архонството в църквата. В началото на 2007 г. той удостоява в Рим с титлата „архонт" Слави Бинев, притежател на редица заведения за развлекателен бизнес, който малко след това става евродепутат от партия „Атака". Това предизвика скандал в БПЦ, а Светият синод отказа да признае титлата. В края на 2011 г. Галактион удостоява със същата титла и Иван Кочев-Чомбе, бизнесмен от Петрич.

Освен с архонството Старозагорският митрополит Галактион участва и в церемонии на масонски организации и Ордена на тамплиерите.

Обвързан е и даване на титли и на чужденци, сред които италианци и руснаци. Известен е и като футболен фен, който пътува за мачове в чужбина на разноски на собственици на футболни отбори.

Кандидат за патриарх

Изненадващо за мнозина, но през февруари 2013 г. Галактион става един от тримата митрополити, номинирани за овакантения след смъртта на патриарх Максим пост предстоятел на БПЦ. Той е първият избран кандидат, получил 10 гласа след общо 26 гласувания на Светия синод, а след него са излъчени Ловчанският митрополит Гавриил и Русенският митрополит Неофит.

На самия избор за патриарх на 24 февруари 2013 г. обаче печели само 22 гласа от Патриаршеския изборен църковен събор срещу 42 за Ловчанският митрополит Гавриил и 72 за Русенският митрополит Неофит, като при повторното гласуване последният е избран за патриарх.

Прочистеното досие на агент „МИШО"

За разлика от досиетата на другите 11 митрополити, разкрити през 2012 г. от Комисията „Костадинов" като сътрудници на Държавна сигурност, това на минтрополит Галактион е напълно унищожено. Все пак от картоните в картотеката става ясно, че първоначално той е вербуван като агент от окръжно управление на МВР-ДС във Враца през 1981 г., когато той е протосингел на Врачанска митрополия.

В края на същата година Галактион е изпратен на едногодишна богословска специализация в Източния църковен институт в гр. Регенсбург, Германия. По това време там са изпращани духовници, чиято мисия е да създават контакти с протестанти и католици, които да внушават в техните държави и на заседанията на Световния съвет на църквите, че в НРБ, въпреки комунистическия режим, се спазва свободата на религията и има зачитане на човешки права.

След завръщането Галактион е превербуван от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1983 г. Той сътрудничи на отдел 03 в идеологическото управление, натоварен с борбата по линия на религията.

В картона му в Шесто управление е, отбелязано, че е вербуван на „идейно-политическа" основа и се използва по линия на православното духовенство.

През ноември 1990 г. с писмо на Националната служба за защита на конституцията, приемник на Второ главно управление на ДС, е наредено заличаването на данните от всички картотеки на редица агенти, сред които и тези за агент „МИШО".

Галактион е първият митрополит, чието агентурно минало е разкрито, тъй като Комисията по досиетата го обявява още през 2007 г. при проверката на народните представители в качеството му на депутат в 36-то Народно събрание, когато той вече е избран за Старозагорски митрополит.

Позицията на Галактион за агентурното му минало

След огласяване на проверката на Светия Синод от Комисията по досиетата през януари 2012 г. митрополит Галактион заедно с Варненския и Великопреславски митрополит Кирил и Неврокопския митрополит Натанаил излизат с общо изявление за агентурното си минало. В общата декларация на тримата митрополити се посочва:

„Църквата не е политическа партия, синдикална организация или каквато и да е светска институция и за нея не важат правилата с оставки и уличен натиск, защото Църквата е отделена от държавата по Конституция. Както всяка Православна църква, така и Българската православна църква се управлява на основата на каноничността, принципите за единство, съборност, йерархичност и пожизненост.”

Те се мотивират, че през годините на комунизма са отстоявали правата си на духовници и са се ръководили от интересите на църквата:

„Във връзка с изнесената информация от добилата популярност Комисия по досиетата, заявяваме, че във всяко свое действие сме се ръководили първо от интересите на родната ни Църква, отстоявали сме нейното съществуване през годините на комунизма, защитавали сме правата си на духовници. Дълбоко сме убедени, че макар и да сме обвинявани, че сме правили компромиси, сме избрали да отстояваме интересите и съществуването преди всичко на Църквата в нашата Родина и по този начин сме били полезни на вярващите православни християни, на държавата и народа ни.

Помогнахме, според силите ни, да просъществува православната вяра и да я има Българската православна църква като опора на народа ни. Ако някой от нас е прекрачил мярата в "сътрудничеството" и вместо жертва е бил причина да се принесат в жертви човешки съдби, е понесъл и носи своето покаяние като лично дело пред Бога.”


Galaktion
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Георги Алексиев Иванов

Георги Алексиев Иванов
10 септември 1927 г.
с. Котеновци (днес Якимово), Ломско, област Монтана.
20 години.
Информатор, резидент.
„ПЕТРОВ”.
ДС-Лом, Пето управление на ДС.
16 септември 1947 г.
ОР Пачеджиев; ОР Дунчев.
1954 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; протокол за унищожаване № 242/23 март 1962 г. на лично дело ІР-784.
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Георги Алексиев Иванов е български писател, народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 15-ти Пловдивски многомандатен избирателен район. При влизането си във ВНС се обявява за: пълна свобода на личността и възможности за нейната трудова и културна изява.

Образование и кариера

Завършва гимназия в Берковица (1949), Военно артилерийското училище (1950) и Военнополитическото училище (1952). До 1956 г. служи като офицер. Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски" (1960). От 1957 г. живее в Пловдив. През 1960-1972 г. работи в Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Зам.-главен редактор (1972-1975) и главен редактор (1975-1978) на сп. „Тракия".

Творчество

За пръв път печата разкази във в. „Отечествен глас" през 1970 г. Дебютира със сборника разкази „Засука се вихрушка" (1971). През 70-те години постига литературен успех с романите „Кръстопът на облаци" (1973), „Духовете на Цибрица" (1976), „Горещници" (1978), образували впечатляваща трилогия. В тях описва яркото своеобразие на родния си северозападен Ломски край, за да създаде сага за село Драговец, обхващаща времето от освобождението на България от турско владичество, през войните и Септемврийските събития от 1923 г. до новите времена.

Автор е и на книгите „Разпятие" (разкази и новели, 1978), „Разсечено небе" (повести и разкази, 1984), „Сказание за Млечния път" (1987), „Добър ден, неудачнико" (1988), „Господ е болен" (1991), „Върколакът" (роман, 1997), „Заключване на гроб" (2002).

Носител е на литературната награда „Йордан Йовков" (1971). Удостоен е със званието почетен гражданин на Пловдив (2001).

Унищожаване на досието на резидент „ПЕТРОВ"

В запазения в архивите на Държавна сигурност строго секретен протокол за унищожаване на материали през март 1962 г. е посочено, че през 1947 г. Георги Алексиев Иванов е вербуван като информатор. По-късно е прекатегоризиран в резидент от ДС-Лом под псевдоним „ПЕТРОВ".

През 1951 г. след постъпване на резидента във военно училище делата му са препратени на поделението в Асеновград, където резидентът е преназначен на работа. През 1954 г. той е изключен от Пето управление на ДС (по това време военното контраразузнаване), поради това, че е назначен за политически офицер в Народното висше политическо училище, където не може да се използва като резидент.

Georgi_Aleksiev_Ivanov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Георги Алексиев Начев

Георги Алексиев Начев
23 юли 1932 г.
гр. Преслав.
Студент.
Висш икономически институт „Карл Маркс”.
19 години.
Информатор.
„УРАЛ”.
Участък на МВР-ДС Преслав.
9 април 1952 г.
Васил Вутов.
Васил Вутов.
1954 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; протокол за унищожаване № 1088/31 юли 1962 г. на лично дело № І-И-10609.
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Георги Начев е народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 69-ти Кулски избирателен район.

Завършва висше икономическо образование. във ВИИ „Карл Маркс" и аспирантура в Москва. Кандидат на икономическите науки, доцент към 1990 г.

Работи като преподавател по икономика и управление на промишлеността във ВИИ, зам.-министър на финансите преди 10 ноември 1989 г. Заемал е следните постове: началник на Държавната инспекция по труда и председател на Комитета по трудово и социално осигуряване.

Като депутат се обвява за демократични избори за местни органи на власт, национален консенсус; регулиран преход, плурализъм и равнопоставеност на отделните форми на собственост.

Унищожаване на досието на Георги Начев

От строго секретен протокол за унищожаване на материали на Второ управление на ДС от юли 1962 г. става ясно, че сред унищожените тогава архиви е и личното дело на Георги Начев, което фигурира под №126. Архивните дела на сътрудници на ДС се унищожават по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи с мотива, че нямат оперативна стойност.

В протокола е посочено, че първоначално Георги Начев е вербуван като резидент от МВР участък Преслав през 1952 г. по линия на учаща се младеж. През 1953 г. е взет на ръководство на Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията. През 1954 г. Начев е изключен, „тъй като е кандидат член на БКП и не се ползва с доверие сред вражеските елементи".

Georgi_Nachev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Георги Владимиров Юруков

Георги Владимиров Юруков
11 юни 1955 г.
село Илинден, област Благоевград.
19 години.
Агент.
„СТОЕВ”.
Трето управление на ДС – военното контраразузнаване.
19 април 1975 г.
28 април 1975 г.
лейтенант Борис Борисов.
лейтенант Борис Борисов.
1978 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протоколи № 4/3 юли 1990 г. за унищожаване на лично дело на агент „СТОЕВ” ІА-1623 и № 2/10 май 1990 г. за унищожаване на работно дело на агент „СТОЕВ” ІР-1218.
1.Общински съветник от БСП до август 1990 г. в община Гоце Делчев; секретар на ИК на ОбНС до октомври 1990 г.; общински съветник от ноември 1991 г. до октомври 1995 г. и от ноември 1999 г. до октомври 2003 г. (с прекратен мандат през 2001 г. поради избор за депутат).
2.Народен представител от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997), 39-то Народно събрание (2001-2005), 40-то Народно събрание (2005-2009).
3.Кандидат за народен представител от БСП (2009) в 41-то Народно събрание от 1-МИР Благоевград.

Георги Юруков е дългогодишен общински съветник от БСП през 90-те години на ХХ век, народен представител от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997), 39-то Народно събрание (2001-2005) и 40-то Народно събрание (2005-2009), съветник на президента Георги Първанов по вътрешна политика (2009-2012).

В местната власт

След промените в продължение на общо 6 години през 90-те години е общински съветник от БСП в община Гоце Делчев.

В Народното събрание

През 1995 г. влиза като депутат от БСП в 37-то Народно събрание, чийто мандат е прекратен предсрочно в резултат на политическата и икономическата криза, която предизвиква еднопартийното управление на БСП с кабинета Виденов.

През 2001 г. отново е избран за народен представител от БСП в 39-то Народно събрание (2001-2005). Депутат е от левицата и в 40-то Народно събрание (2005-2009).

По време на престоя си в парламента е член на комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред, земеделието и горите (за два месеца е и нейн председател), временна комисия по правни въпроси.

На парламентарните избори през 2009 г. за 41-то Народно събрание е кандидат за народен представител на БСП в 1-МИР Благоевград, но не е избран, тъй като заема 4-то място в листата на левицата.

Съветник на Георги Първанов

След неуспеха на парламентарните избори през лятото на 2009 г. е назначен за съветник по вътрешната политика на президента Георги Първанов, чийто втори мандат приключва през януари 2012 г.

Унищожаване на досието на агент „СТОЕВ"

Според архивните документи, запазени в Държавна сигурност, Георги Юруков е вербуван за агент на военното контраразузнаване през 1975 г., когато е 19-годишен и отбива военната си служба.

Свален е от отчет през 1978 г. Личното и работно дело на агент „СТОЕВ", псевдонимът, по който е вербуван, са унищожени с протоколи в през май и юли 1990 г. по време на тайното прочистване на досиетата от БКП/БСП и Държавна сигурност.

Позицията на Георги Юруков

Принадлежността на Георги Юруков към бившата Държавна сигурност е обявена през 2007 г. от Комисията по досиетата. След разгласяването на този факт Юруков заявява:

„Най-вероятно заради грешка на Комисията по досиетата моето име е в списъка с бивши агенти на ДС. Аз още не съм се запознал с информацията, даже не знаех, че е излязла. Но най-вероятно става въпрос за грешка. И преди съм казвал, че законът за досиетата не е добре структуриран и съдържа редица несъответствия. Най-вероятно именно заради това се допускат и грешки. За останалите имена не мога да гарантирам, но за себе си знам, че е грешка. Когато се запозная с информацията, ще коментирам по-задълбочено."

По-късно допълва:

„По-голямо безхаберие на българското общество по този въпрос не съм срещал. Не става въпрос за мен. Вижте какво става с този закон, който е в противоречие на конституцията, в противоречие на Европейската харта на правата на човека. Без наличие на воля, на всички, които са отразени, извън щатните служители, с т.н. картончета, а се причисляват на дадено лице качества, които той никога не е притежавал. Ще защитя по категоричен начин името си в съда."

Georgi_Yrukov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Георги Евдокиев Марков

Георги Евдокиев Марков
20 март 1950 г.
София.
Служащо семейство.
Неженен.
Инспектор в отдел за културно-масова дейност.
Институт за чуждестранни студенти.
ДКМС.
22 години.
Агент.
„НИКОЛАЙ”, „СТЕФАН”.
СГУ-МВР по линия „Подготовка за бягство зад граница”, Шесто управление на ДС (от 1975 г.).
6 декември 1972 г.
ОР Иван Василев.
ОР Иван Василев, ОР Жечев.

„Кандидатът има добра обща култура, по характер е скромен, умее да се приспособява в непозната среда, в която печели доверие и уважение", СГУ-МВР-ДС, 1972 г.

Инструктиран да запази в пълна тайна връзките си с органите на ДС и въпроси, свързани с редовното му явяване на срещи.
17 април 1976 г.
21 юни 2007 г. с решение №4 на Комисията по досиетата при проверката на членовете на Конституционния съд.
Документи за принадлежност: Картон обр. 4; рег. дневник; лично дело № ІА-23070; документи от ръководилия го щатен служител – предложение за вербовка, рапорт от вербовка, регистрационна бланка за картотекиране като сътрудник; протокол за унищожаване № 76 от 18 юни 1990 г. на работно дело № ІР-7746.
1.Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и 36-то Народно събрание (1991-1994).
2.Конституционен съдия (1994-2003).
3.Член на Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет от май 2013 г.
4. Член на Управителния съвет на „Държавна парично-предметна лотария” от март 2005 до юни 2006 г.
5. Народен представител от ГЕРБ в 44-то Народно събрание (2017 – ).

Георги Марков е политик от СДС и конституционен съдия. Преди 1990 г. работи юрисконсулт на Столична община, адвокат, асистент по административно право в Софийския университет и главен секретар на списание „Държава и право".

В политиката след 1989 г.

В политиката влиза след промените като депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание. Народен представител е и в 36-то Народно събрание. В първите години на прехода е един от най-активните антикомунисти с голямо медийно присъствие.

Съдия в Конституционния съд

През 1994 г. тогавашният президент Желю Желев го предлага от президентската квота за съдия в Конституционния съд с мандат до 2003 г.

Председател на РЗС и кандидат-президент

В периода 2000-2003 е председател на Управителния съвет на футболен клуб „Левски", а от месец декември 2005 г. е председател на партия „Ред, законност и справедливост" (РЗС)

На президентските избори през 2006 г. е издигнат от РЗС като кандидат за президент. На изборите печели малко над 75 000 гласа или 2,7 процента. След този резултат през ноември 2006 г. подава оставка като лидер на партията.

Привличане към сътрудничество

Георги Марков е вербуван за агент през декември 1972 г. От Софийско градско управление (СГУ) на ДС, отдел 02 (контраразузнаване).

По това време той е 22-годишен, излязъл от казармата и от няколко месеца работи в Института за чуждестранни студенти като инспектор в отдела за културно-масова дейност. Член е на ДКМС и е студент, задочно обучение по право в Софийския университет.

Според докладите в личното му дело ДС се насочва към него с цел „долавяне на сигнали за подготовка и опити за бягство през граница" на лица от младежките среди. Посочено е, че Марков се явява „подходящ и пригоден" за лице, което да бъде вербувано от техните среди.

По това време СГУ-ДС води разработка ДОП „СКАКАЛЕЦ" срещу студент, който е в близки и приятелски отношения с Марков.

От строго секретно предложение относно: Вербовка в качеството на агент на Георги Евдокиев Марков се разбира, че още преди да бъде привлечен като сътрудник Марков е предал информация на ДС за намерението на студента – обект на разработката ДОП „СКАКАЛЕЦ" – да подаде документи за пътуване до Полша през Югославия. Още тогава ДС му поставя задачи по „СКАКАЛЕЦ", като в цитирания по-горе документ е посочено, че Марков ги „прие с желание". В предложението за вербовка е посочено, че няма да му се взима декларация.

В последвалата вербовъчна среща Марков приема също с „желание" направеното му предложение за сътрудничество с органите на ДС. В него е посочено, че се предлага Марков да бъде включен в сътрудническия апарат на СГУ и се регистрира по линия „Подготовка бягство зад граница".

В личното дело на агент „НИКОЛАЙ" не фигурират негови агентурни донесения, но от по-късни доклади на СГУ става ясно, че агент „НИКОЛАЙ" е участвал в разобличаването на обекта по ДОП „СКАКАЛЕЦА".

Прехвърляне на агент „НИКОЛАЙ" в Шесто управление на ДС

През април 1975 г. агент „НИКОЛАЙ" е прехвърлен на Шесто управление на ДС – отдел 02 „Борба с идеологическата диверсия сред чуждестранните студенти, аспиранти и специализанти". От документите става ясно, че е изчерпал възможностите си, след като е използван „за разобличаването" на обекта ДОП „СКАКАЛЕЦ" и е съобщавал данни за лица, замислящи бягство от страната.

Като завеждащ отдел в института за чуждестранни студенти работи срещу студенти от други държави. „Относно тях агентът е съобщавал интересни данни, които са препращани на Шесто управление", посочено в един от архивните документи.

Година, след като е прехвърлен на Шесто управление личното и работното му дело са свалени в архива на основание, че агентът завършва висшето си образование и напуска заеманата длъжност. В документа е посочено, че материалите за него се сваля в архив без да му се взима „декларация за прекъсване на връзките с органите на ДС". На пъка е добавено: „Същият ще бъде потърсен при необходимост".

Обявяване на агентурното минало на Георги Марков към ДС

За агентурното минало на Марков се появяват слухове още през 1992 г., когато той е един от най-изявените антикомунисти в редиците на депутатите от СДС.

Досието му обаче не е обявено от комисията „Бонев" (1997), нито от комисията „Методиев" (2001-2002).

То е публикувано по време на президентската кампания през 2006 г. във в. „Монитор". Тогава Георги Марков е кандидат за президент на РЗС, на която е председател от 2005 г. По това време няма действащо законодателство за архивите на ДС и публикуването на досиета на отделни фигури не е законодателно забранено, както прави законът от 2006 г.

Документите са предадени на вестника от проф. Михаил Константинов, който твърди, че по доносите на Марков е осъден човек.

Позицията на Георги Марков

„Моят отговор на обвиненията, че имам агентурно минало е: Да си гледат работата”, заявява Марков след публикуването на материалите за него във в. „Монитор” и отрича да е агент.

По-късно, по друг повод, запитан за досието му, Георги Марков казва:

„Никога не съм бил сътрудник на Държавна сигурност. По този въпрос, включително и за моралните ми качества, изрично се е произнесъл Конституционният съд още през 1994 г. Аз съм един от малкото хора, които са били във властта и не са крали. Съществуването на някакво картонче в някакви картотеки не може по никакъв начин да означава принадлежност към ДС."

На въпрос откъде се е появило това картонче и защо съществува, след като той не е работил за Държавна сигурност, Марков отговаря: „Не ми е работа да седна да обяснявам къде какви картончета има, нито пък ме интересува. По моя въпрос се произнесе Конституционният съд, а над него е само Господ”. Според него Комисията по досиетата трябва да бъде закрита, а парите от бюджета й да се дадат на лекарите от „Пирогов” и на учителите.

Принадлежността му към ДС е обявена за първи път официално от Комисията по досиетата „Костадинов" с четвъртото решение на органа през юни 2007 г. при проверката на съставите на Конституционния съд, на който Марков е член в периода 1994-2003 г., от президентската квота по предложение на Желю Желев.

От данните, изнесени от Комисията по досиетата, става ясно, че Марков е работил и под още един псевдоним – „СТЕФАН".

Унищожаване на работното дело на агент „НИКОЛАЙ"

От решението на Комисията по досиетата става ясно, че работното дело на агент „НИКОЛАЙ" е унищожено с протокол от 18 юни 1990 г., т.е. веднага след втория тур на първите свободни избори, на които Марков влиза в 7-то ВНС от листата на СДС.

Въпреки че работното му агентурно дело е унищожено комисията по досиетата установява в друга архивна разработка от септември 1972 сведение от агент „НИКОЛАЙ" относно обект на ДОП „СКАКАЛЕЦА", прието през декември 1972 г. от ст. лейт. Иван Василев в СГУ-МВР, отдел 02, работещ по линия „Подготовка и бягство от НРБ".

Блокиране на закона за досиетата в Конституционния съд през 1997 г.

Най-ясно си проличава зависимостта на Георги Марков от досиетата при участието му в разглеждането на делото срещу първия закон за достъп до архивите на ДС и огласяването на сътрудниците й през 1997 г. Тогава той е конституционен съдия (един от тримата агенти в КС). Заема позиция, с която за противоконституционни са обявени текстовете от закона, които се отнасят до задължителната проверка на президента и вицепрезидента, както и на конституционните съдии, тоест той е един от онези конституционни съдии, които си гласуват изваждането им от приложението на закона.

Отменен е като противоконституционен и още един важен текст, отнасящ се до т. нар. картотекирани сътрудници – сътрудниците с прочистени през 1990 г. от ДС досиета по заповед на тогавашния министър Атанас Семерджиев. Това блокира огласяването на агентите – през октомври 1997 г., след решението на КС за досиетата, министър Бонев обявява в парламента само 23 души от 95 установени агенти във властта именно поради това ограничение.

Georgi_Evdokiev_Markov-f
G_E_Markov

Натисни върху изображението за голям размер

Георги Иванов Иванов (Какалов)

Георги Иванов Иванов (Какалов)
2 юли 1940 г.
гр. Ловеч.
Средно градско работническо семейство.
Неженен.
Военнослужещ.
ВНВВУ „Георги Бенковски”.
ДКМС.
22 години.
Агент.
„НИКОЛОВ”.
Трето управление на ДС, военното контраразузнаване.
17 юли 1962 г.
27 юли 1962 г.
капитан Христо Василев.
капитан Христо Василев; майор Минчо Колев; майор Цеко Върбанов; майор Косю Коюнджиев; майор Цеко Иванов; лейтенант Георги Николов; старши лейтенант Ангел Николов; старши лейтенант Стоян Тошков.

„Убеждавайки се, че Какалов притежава добри качества като честност, искреност и наблюдателност, а така също, че ще приеме вербовката му беше поставен въпроса за сътрудничество, което прие с голямо желание. Подписа декларация и определи псевдонима си „НИКОЛОВ”, ВКР, 1962 г.

Направления, форми и методи на подривна дейност на чуждото разузнаване – опити да се руши единството на социалистическия лагер, подриване авторитета на СССР и други социалистически страни. Дейност за отслабване на военната и икономическа мощ. Шпионаж, идеологическа диверсия, измяна на Родината, диверсия, терор, вредителство и саботаж, политически бандитизъм, заговори, визуално наблюдение и използване на технически средства за събиране на разузнавателна информация.
1978 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията по досиетата „Андреев” при проверката на народните представители.
Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; рег. бланка; собственоръчно написани агентурни сведения; документи от ръководилите го щатни служители; картон обр. 4; рег. дневник; лично дело ІА-24203; работно дело ІР-9020.
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Георги Иванов е първият български космонавт, генерал-лейтенант, народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание, бизнесмен, собственик на компанията „Ер София" и на първото голф игрище в България.

Произход и образование

Произхожда от средно градско работническо семейство (според определението, дадено в досието му във ВКР). Баща му е електротехник, работил към ВЕЦ Ловеч, а след това към „Енергоснабдяване" Ловеч. Член е на БКП. Майка му е домакиня, безпартийна с положително отношение към мероприятията на „народната власт".
Георги Какалов завършва е средното си образовани в Ловеч през учебната 1957-1958 г., след това изкарва курс по парашутизъм в Плевен и влиза в редовете на БНА. Следва във висшето народно военно въздушно училище (ВНВУ) „Георги Бенковски", което завършва.

Привлечен като агент сред курсантите летци

По време на своето следване във НВВУ привлича вниманието на Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР). „За изясняване на настроенията, проявите, връзките и обкръжението на курсантите летци трети курс е необходимо придобиването на агент от тези среди. Тяхното обезпечаване с наличната агентура от другите курсантски среди не е възможно, тъй като се водят старши курс и занятията им са отделно", е посочен в един от началните документи от досието на Георги Какалов.

„Подходящ за агент е курсантът Георги Иванов Какалов, който се очертава като добър летец и член на ДКМС", мотивира се оперативният работник на ВКР за ВНВВУ „Георги Бенковски" през март 1962 г. Посочено е, че Какалов е проучен като курсант в батальона и е описан като „дисциплиниран и изпълнителен, тих и скромен". Още преди вербуването му той съобщава на ВКР за дисциплинарни нарушения от страна на други двама курсанти.

Предложено е да бъде привлечен като агент „за опазване на военната тайна и за разкриване на вражески прояви". На 17 юли 1962 г. кандидатът е извикан от майор Косю Коюмджиев в канцеларията. „Убеждавайки се, че Какалов притежава добри качества като честност, искреност и наблюдателност, а така също, че ще приеме вербовката му беше поставен въпроса за сътрудничество, което прие с голямо желание. Подписа декларация и определи псевдонима си „НИКОЛОВ", е записано в доклада.

Вербовка му е извършена на патриотична основа с цел „разкриване на връзките на летците курсанти, а така също и за отделни техни прояви".

„Обича много работата с нас и работи с голямо желание", е записано в друг документ на ВКР в досието му. Агент „НИКОЛОВ" съобщава за нередности по материалната част. От друг документ се разбира, че в тези години е използван за „изучаване и контролиране на курсантите от неговия курс във ВНВВУ „Георги Бенковски".

Летец инструктор в Долна Митрополия

По данни от досието му през 1964 г. той остава като летец инструктор в училището Долна Митрополия. В този период продължава да е агент на ВКР. „Използван е за контролиране на летателната подготовка на ескадрилата и слабости в нея, за долавяне на нездрави изказвания по отношение на политиката на партията и важни международни събития", е посочено в документ на ВКР от досието му. Агент „НИКОЛОВ" донася за свои колеги офицери с „нездрави политически разбирания", термин, използван от комунистическата власт.

Обучение: значението на истината в работата с органите на ДС

Като агент са му изнасяни лекции на теми:

  • Значението на истината в работата с органите на ДС;
  • Лъжата, клеветата и провокацията – несъвместимо явление работата нашите органи;
  • Необходимост от постоянно изучаване връзките на военнослужещите и техните семейства след обкръжението и гражданите от капиталистическите страни;
  • Идеологическата диверсия главна и опасна форма на подривна дейност от капиталистическите разузнавания срещу нашата страна и световната социалистическа система.

При обучението му като агент на ВКР придобива познания за:

  • Направления, форми и методи на подривна дейност на чуждото разузнаване – опити да се руши единството на социалистическия лагер;
  • Подриване авторитета на СССР и други социалистически страни; Дейност за отслабване на военната и икономическа мощ;
  • Шпионаж, идеологическа диверсия, измяна на Родината, диверсия, терор, вредителство и саботаж, политически бандитизъм, заговори, визуално наблюдение и използване на технически средства за събиране на разузнавателна информация.

През 1968 г. ВКР продължава да работи с агента и констатира, че той „обича органите на ДС и работата с тях".

Донесения срещу летци

През август 1968 г. е приведен на летище Доброславци. Агент „НИКОЛОВ" донася за причините даден летец да не желае да стане член на БКП и по какъв начин друг летец си е купил кола „Шкода". Тогава той е приет за член на БКП.

През 1969 г. е изпратен на аеродрум Габровница, Михайловградско (днес Монтана). Предоставя сведения на ВКР за причините, поради които негов колега летец изпада в депресия.

През 1974 г. е преместен на служба на аеродрум Камен. В този период ВКР посочва, че агентът е ползван „за установяване на връзките на инструкторите летци с лица от цивилното обкръжение, поведението и настроението им и по долавяне на предпоставки за летателни произшествия и катастрофи. Задачите агентът е приемал с желание и изпълнявал в срок и качествено".

През 1975 г. е преведен на служба в Доброславци, Софийско. Работното му дело възлиза на 285 листа, като много от донесенията се отнасят до конкретни прояви на негови колеги летци в различните поделения на БНА, в които служи като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила.

Школата за космонавти – причина за изключване от агентурния апарат

В досието му е посочено, че в началото на 1978 г. Георги Какалов е изпратен в СССР в школата за космонавти и няма възможност да се използва като агент. Поради тази причина е е изключен. Първоначално е записана датата 24 юни 1979 г., след което е поправена на месец октомври.

Избор на космонавт и полетът на „Съюз – 33"

По програма „Интеркосмос" през 1977 г. започна подбор в българските военновъздушни сили за български космонавт. След първоначалните остават 20 кандидати. На следващото ниво са отсети 7-8 и накрая – четирима български летци – Георги Йовчев, Георги Какалов, Иван Наков и Александър Александров.

В началото на 1978 г. те изпратени в Авиационен и космически институт в Москва. След нови изследвания през март 1978 г. българската държавна комисия, създадена за организиране на полета, определя Георги Какалов и Александър Александров (вторият български космонавт, който излита в Космоса на 7 юни 1988 г.) за подготовка. Какалов е водещ, а Александров дубльор. Подготовката трае една година.

След промените в някои медии се посочва, че роля за избора на Георги Какалов за първи космонавт, изиграва „ловешкото" лоби в ЦК на БКП, в което влизат Гриша Филипов в Политбюро Милко Балев и председателят на БАН Ангел Балевски пред това на Пенчо Кубадински, подкрепящо земляка си от Лудогорието Александър Александров.

Преди обявяването на полета обаче от съветска страна обаче е поискано Георги Какалов да си смени фамилията, тъй като на руски език тя буди неприятни асоциации. Той е принуден да смени фамилията си от Какалов на Иванов.

На 10 април 1979 г. е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Съюз – 33", с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. Поради техническа неизправност кораба не се скачва с орбиталната станция „Салют-6". Сближаването на кораба и орбиталната станция протича с по-висока от разчетената скорост, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно.

Заради тежката авария е взето решение да се използва резервният двигател и цялото гориво на борда, за да се излезе от орбита и да започне движението към Земята. Отчетено е, че през целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Управляваният от него космически кораб „Съюз –33" след 1 ден, 23 часа и 1 минута, прекарани в Космоса.

Удостоен е със званията Герой на НРБ и Герой на СССР През 1984 г. защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки. През 1989 г. е произведен в генерал-майор, а през 2004 г. – в генерал-лейтенант. Член на Управителния съвет на Асоциация на участници в космически полети (от 1985 г.) и на Българско астронавтическо дружество (от 1988 г.).

След промените – депутат от БСП

На първите демократични избори след промените Георги Иванов е издигнат от БСП като народен представител 20-МИР Смолян, откъдето влиза в 7-то Велико Народно събрание. Като депутат се обявява за Нова конституция и нови закони за отбраната и полицията, за парламентарна демокрация, преход към пазарна икономика.

В бизнеса: „Ер София"

След промените в бизнеса влиза със смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго", която започва дейността си през октомври 1990 г. с нает от Якутия самолет. В началото на 1991 г. взема на лизинг самолет от Югославия. През 1991 г. създава авиокомпания „Ер София", като закупува 3 самолета „АН – 12" от руската армия. През 1998 г. вече разполага с 8 самолета. „Ер София" превозва различни товари", но името й на няколко пъти е свързано със задържането на различни нейни самолети за контрабанда.

Първото голф игрище

Със свой съдружник през 1999 г. Георги Иванов предприема строеж чрез фирмата „Ер София" на първото в България голф игрище край Ихтиман, което е открито през 2000 г. През 2006 г. е построено и голф игрище и в Сливен.

В подкрепа на Георги Първанов за втори президентски мандат

През 2006 г. Георги Иванов се включва в инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Георги Първанов за втори мандат президент. Иванов посочва, че Първанов „много добре си изпълнява задълженията като президент. Изпълнява и обещанията, които е поел в предизборната си кампания. Не си е превишил правата, спазва законите и държи и другите да ги спазват".

Обявяване на принадлежността на Георги Иванов към ДС

Въпреки че в досието му има собственоръчно подписана декларация за сътрудничеството неговата принадлежност към Държавна сигурност не е обявена през 1997 г. от Комисията по досиетата с председател министърът на вътрешните работи Богомил Бонев. Това е направено през 2001 г. от следващата Комисията по досиетата „Андреев" при проверката на народните представители.

Тогава обаче името на Георги Иванов остава незабелязано от медиите. През 2007 г. той е един от близо 140-те народни представители, чиято принадлежност към тоталитарните комунистически служби е обявена с решение от Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов. Тогава някои медиите публикуват информация за агентурното минало на първия български космонавт. Публично Георги Иванов не е коментирал този факт.

Georgi_Ivanov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Георги Костов Костов

Георги Костов Костов
19 април 1951 г.
гр. Бурас.
Юрист.
Общински народен съвет Бургас.
Безпартиен.
30 годни.
Агент.
„ДРАГОЕВ”, „ДАРАГОЕВ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Бургас.
11 януари 1982 г.
Михаил Петров.
Михаил Петров.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; писмо вх. № 1891/13 април 1990 г. за унищожаване на лично дело на агент „ДАРАГОЕВ”.
Народен представител от СДС в 36-то Народно събрание (1991-1994).

Георги Костов е депутат от СДС в 36-то Народно събрание (1991-1994), избран от 2-МИР Бургас.

Напускане на парламентарната група на СДС

Първоначално е част от парламентарната група на СДС, но след започналото „роене" на съюза става член на четвъртата парламентарна група, сформирана в 36-то Народно събрание – Нов съюз за демокрация (НСД). Впоследствие става независим депутат. Накрая се прехвърля в Парламентарен съюз „Демократична алтернатива за републиката" (ДАР), чийто съпредседател е Александър Томов. ДАР се създава като коалиция през септември 1994 г. между основаното от Томов Гражданско обединение за републиката (ГОР), БСДП, Зелената партия и Алтернативната социаллиберална партия. На парламентарните избори през декември 1994 г. ДАР печели 197 057 гласа или 3,79%, като не успява да прескочи 4-процентната бариера за влизане в парламента. След изборите коалицията се разпада.

Георги Костов членува в Алтернативна социалистическа партия (АСП). Член е на Законодателната комисия в 36-то Народно събрание.

Унищожаване на досието на „ДАРАГОЕВ"

Според строго секретен протокол от април 1990 г. на Областно управление на МВВ-ДС Бургас личното дело на „ДРАГОЕВ" е сред делата на агентите от действащия агентурен апарат, които са утвърдени за унищожаване.

Насочван към юридически среди и интелигенция

Според един от картоните с името на Георги Костов, запазен в картотеката на ДС, той е вербуван на идейно-политическа основа и е използван по линия на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. Като агент е насочван в юридическите среди и интелигенция.

dok

Натисни върху изображението за голям размер

Георги Миланов Георгиев

Георги Миланов Георгиев
20 ноември 1955 г.
с. Скрът, област Благоевград.
Студент.
32 години.
Агент.
„ОГНЯН”.
Областно управление на МВР-ДС Пловдив.
1 април 1987 г.
ОР Тошко Карасавов.
ОР Тошко Карасавов.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване рег. № 80-А/2 май 1990 г. – Пловдив.
1.Народен представител от коалиция „Атака” в 40-то Народно събрание (2005-2009).
2.Кандидат за народен представител (2009) за 41-то Народно събрание, издигнат от „Български национален съюз – Нова демокрация” в 17-МИР Пловдив-област и в 22-МИР-Смолян.
3.Кандидат за народен представител (2014) в 43-то Народно събрание, издигнат от „НОВА СИЛА” в 16-МИР Пловдив и в 17-МИР Пловдив-област.

Георги Георгиев е народен представител от коалиция „Атака" в 40-то Народно събрание (2005-2009). Влиза от 17-МИР Пловдив-област като водач на листата. Той е един 21-те депутати на коалицията, която тогава за първи път получава парламентарно представителство.

От протест в Устина до скандалите в парламента

Лекар по образование. Работи като домашен лекар в пловдивското село Устина, специалност уши, нос, гърло. През мандата на 40-то Народно събрание става известен с агресивния си език и множество нецензурни изрази, пререкания с други народни представители и с влизане в саморазправа с депутата от НДСВ Олимпи Кътев.

„Да, емоционален човек съм. Но не се отричам от нещата, които съм изрекъл. Аз не съм вулгарен, когато с мен се държат възпитано. Но тук понякога няма друг начин да те разберат", обяснява поведението си Георгиев след скандала с Кътев, при който е изгонен от парламентарното заседание.

Става известен в медиите през 2004 г., когато е начело на обществен протест в с. Устина, Пловдивско за защита на местния свещеник, уволнен от Светия синод като разколник въпреки направено покаяние. Протестът завършва с успех и свещеникът е оставен да служи в селската църква.

Напускане на „Атака"

От протеста в Устина той се озовава в първите редици на митинги на „Атака". Смятан е за един от верните поддръжници на Волен Сидеров, но напуска „Атака" през ноември 2007 г., като обвинява лидера, че еднолично ръководи партията и я превръща в семейна партия. Според други информации Георгиев напуска, защото е недоволен от подреждането на листите на партията за местните избори през есента на същата година. Той е десетият напуснал или изключен в „Атака" в 40-то Народно събрание.

След това прави опит с други недоволни от „Атака" да създаде нова партия „Народ", която оглавява, но тя няма успех и не се явява на парламентарни избори.

Кандидат за депутат от партията на Боян Станков – Расате

На парламентарни избори 2009 г. Георги Георгиев е кандидат за депутат за 41-то Народно събрание, издигнат от партията на Боян Станков – Расате „Български национален съюз – Нова демокрация" в 17-МИР-Пловдив-област и в 22-МИР-Смолян. За формацията гласуват едва 3 908 души или 0,1%.

Кандидат за депутат за 43-то Народно събрание

На предсрочните парламентарни избори през октомври 2014 г. се явява като кандидат на партия „НОВА СИЛА" издигнат от „НОВА СИЛА" в 16-МИР Пловдив и в 17-МИР Пловдив-област. Регистрираната през 2009 г. партия печели 5553 гласа или 0,16%.

Унищоженото досие на агент „ОГНЯН"

Досието на Георги Георгиев е унищожено през февруари 1990 г. Запазени са само картони в картотеката. В протокола на областното управление на МВР-ДС Пловдив е за унищожаване на секретни материали е посочено, че се унищожават личните и работни дела на агенти, като в списъка фигурира агент „ОГНЯН".

На един от картоните на ръка е записано, че досието е унищожено през 1994 г.

Позицията на Георги Георгиев

Когато през 2007 г. Комисията по досиетата оповестява списък с близо 140 народни представители – сътрудници на тоталитарните комунистически служби в парламента след 10 ноември 1989 г., сред които е и Георги Георгиев, той обяснява принадлежността си с думите, че преди време е бил командир на група за дълбоко разузнаване към поделение в Шумен. На картона му в графата „Професия" обаче е записано студент, т.е. вербуването не е станало в казарма или поделение.

Georgi_Milanov_Georgiev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Георги Николов Дюлгеров

Георги Николов Дюлгеров
6 май 1938 г.
с. Въгленци, област Велико Търново.
Занаятчийско семейство.
Женен.
Инженер.
Държавно обединение „Цимент и вародобив”.
БКП (от 1977 г.).
36 години.
Агент.
„СОКОЛОВ”.
Второ главно управление на ДС.
29 ноември 1974 г.
25 декември 1974 г.
Христо Христов.
Христо Христов.

„Инж. Георги Дюлгеров даде съгласието си за подпомагане на органите на ДС като каза, че интересите и целите ни са общи. Прие вербовката спокойно и със чувство за отговорност", ВГУ, 1974 г.

Начин на провеждане на срещи, принцип на конспиративност.
1980 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители.
Рег. бланка; собственоръчно написано агентурно сведение; документи от ръководилия го щатен служител; картон обр. 4; рег. дневник; лично дело ІА-24940МФ; работно дело ІР-9931.
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Георги Дюлгеров е народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 44-ти Луковитски избирателен район.

Произход и образование

Произхожда от занаятчийско семейство. Баща му е привърженик на земеделската опозицията на Никола Петков, а след това член на БЗНС. Майка му е килимарка.

Завършва Висшия машинно-електротехнически институт „Ленин" – София, електроинженер. Работи като началник на отдел „Енергиен" в държавно обединение „Цимент и вародобив". ДСО „Цимент и вародобив" обхваща всички циментени заводи и варовите предприятия в страната по това време.

Вербуван по икономическа линия на патриотична основа

От досието му става ясно, че той е привлечен като агент от отдел 10 на Второ главно управление на ДС, отговарящ за икономиката. По време на вербовъчната среща от него е поискано да информира за неудачи в обединението, за резултати от технически и търговски срещи с представители на чужди фирми.

Дюлгеров, заявява, че се радва на доверието, но посочва, че не е член на БКП. Отговорено му е, че това не е пречка за работата.
„Инж. Георги Дюлгеров даде съгласието си за подпомагане на органите на ДС като каза, че интересите и целите ни са общи. Прие вербовката спокойно и със чувство за отговорност", е записано в строго секретния рапорт за извършената му вербовка.

Издигане на ръководен пост – пречка за агентурна дейност

От документите в досието се разбира, че „в началото работата с него тръгна добре", най-неочаквано за ДС през февруари 1975 г. Дюлгеров е назначен за директор на държавния циментов завод „Златна Панега".

„От този момент неговото внимание беше изцяло заето от много проблеми на завода. За решаването им той поддържа редовен контакт с Окръжния комитет на БКП, Общинския народен съвет и Окръжното управление на МВР Ловеч", се посочват в документите на ДС.

През 1977 г. е приет за член на БКП , а на пленум на Окръжния комитет на БКП в Ловеч е избран за за съветник от Общинския народен съвет.

През март 1980 г. ВГУ го сваля от оперативния отчет, като посочва, че „ще го използваме като доверително лица при необходимост. Решено е агентът да бъде задължен да не споделя с никой, че е имал каквито и взаимоотношения с органите на ДС

Депутат от БСП

През 1990 г. Георги Дюлгеров влиза в 7-то Велико Народно събрание като депутат от БСП. Представен е като семеен, работил като енергетик на производство и директор на циментов завод – „Златна Панега". В качеството си на народен представител той се обявява за: опазване на екологията, ликвидиране на всички привилегии, приватизация в икономиката и справедлив закон за земята.

Обявяване на принадлежността на Георги Дюлгеров

Интересно е, че принадлежността на Георги Дюлгеров не е обявена от първата Комисията „Бонев" през 1997 г., въпреки че в досието фигурира собственоръчно написано сведение от агент „СОКОЛОВ", псевдонимът, под който той е привлечен. Това е направено от втората Комисия „Андреев" през 2001 г. През 2007 г. Комисията по досиетата „Костадинов" потвърждава принадлежността му към Държавна сигурност при проверката на народните представители.

Georgi_Dulgerov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Георги Павлов Варадинов

Георги Павлов Варадинов
6 януари 1950 г.
с. Брестовица, област Пловдив.
Военнослужещ.
Военно поделение №42450.
БКП.
37 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ЛИПА”.
Областно управление на МВР-ДС Пазарджик.
7 април 1987 г.
29 април 1987 г.
ОР Христо Панчев.
ОР Христо Панчев.
1991 г.
25 октомври 2007 г. с решение №18 на Комисията по досиетата при проверката на кандидатите за кметове на местните избори през 2007 г.
Картон обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; рег. дневник; писмо за унищожаване вх. № 821/4 май 1991г.; доклад на МВР RB202009-001-05/01-08-І-1869/18 октомври 2007 г.
1. Кмет на кметство Брестовица (1999-2002).
2. Кандидат за кмет на кметство Брестовица на местните избори през 2007 г. и 2011 г.

Георги Варадинов е кмет на кметство Брестовица в периода (1999-2002). Той е бивш офицер от флота, който през 1999 г. се кандидатира в родното си село Брестовица за кмет и като независим печели изборите убедително (80% от гласовете) срещу опонента си от Обединените демократични сили.

Освободен заради обвинения в сексуален тормоз

През 2002 г. Общинският съвет го освобождава от длъжност след серия скандали за сексуален тормоз, в които името на Варадинов е намесено. Според публикации в пресата в този период срещу него са подадени 14 сигнали, сред които служителки в служба „Социални грижи" и полицейска служителка в РПУ Стамболийски.

Мотивите на Общинския съвет за отстраняването му са грубо и неуважително отношение към жителите, системен отказ да изпълнява социалните искания на хората, еднолично разпределяне на общинската земя, непочистване на селото и други. През 2003 г. Върховният административен съд връща на работа Варадинов като кмет, след като той обжалва освобождаването си.

Отново кандидат за кмет

На местните избори през 2007 г. се кандидатира отново за кмет, издигнат от БСДП, но губи вота. На следващите местни избори през 2011 г. пак участва като кандидат за кмет на кметство Брестовица, издигнат от партия „Вяра, морал, родолюбие, отговорност – национален идеал за единство" (ВМРО-НИЕ). Заема последно място сред 9-те кандидати с 3,3% от гласовете.

Унищожаване на досието „ЛИПА"

Досието на съдържателя на явочна квартира „ЛИПА", какъвто е регистриран Георги Варадинов през 1987 г. от Областното управление на МВР-ДС Пазарджик, е унищожено през месец май 1991 г. Тогава той е свален от оперативен отчет.

Според информацията в картон образец №6 на Георги Варадинов в картотеката на ДС по време на сътрудничеството си той е военнослужещ, член на БКП и е вербуван на идейно-политическа основа.

dok

Натисни върху изображението за голям размер

Георги Седевчов Първанов

Георги Седевчов Първанов
28 юни 1957 г.
село Сирищник, област Перник.
Работническо семейство.
Женен.
Историк.
Институт по история на БКП към Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ).
Член на БКП от 1981 г.
32 години.
Секретен сътрудник.
„ГОЦЕ”.
Първо главно управление на ДС, отдел 14 „Културно-историческо разузнаване”.
4 октомври 1989 г.
4 октомври 1989 г.
Старши лейтенант Цвятко Динков Цветков.
Старши лейтенант Цвятко Динков Цветков.

„Има усет към новото. Стреми се към обективност. Не е прибързан в преценките си. Уважава чуждото мнение и умее да отстоява своите позиции. Не е привърженик на грубото налагане, на авторитарните отношения, но обича да се утвърждава като неформален лидер в приятелските компании. Амбициозен е. Притежава добра обща култура. Енергичен и инициативен. Притежава необходимите лични и професионални качества за изпълнение на задачи по линия на културно-историческото разузнаване", ПГУ, 1998 г.

Участва в провеждането на активно мероприятие „ГАБЕРО” по т. нар. македонски въпрос.
14 юни 1993 г.
19 юли 2007 г.с решение №7 на Комисията по досиетата „Костадинов” при проверката на президентите и вицепрезидентите.
Разходен документ, отчетен от оперативния работник; документи от ръководилия го щатен служител; картони обр. 1 и 3; рег. бланка; дело Ф1 а.е. 7562.
1. Президент на република България.
2. Народен представител в 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание.

Георги Първанов е президент на България (2002-2012) и лидер на БСП (1996-2001). През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и същата година постъпва на работа в Института по история на БКП към АОНСУ като научен сътрудник. Назначаването му става с решение на Секретариата на ЦК на БКП.

 

Политическа кариера

През декември 1989 г. е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси. На 40-ия конгрес на БСП (декември 1991 г.) е избран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет (ВС). На 41-ия конгрес на БСП (3-6 юни 1994 г.) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21-23 декември 1996 г.) е избран за председател на ВС на БСП.


Народен представител е в 37-то Народно събрание (1994-1997), 38-то Народно събрание (1997-2001) и 39-ото Народно събрание, като след избирането си за президент през есента на 2001 г. прекарва своя мандат като народен представител.

На президентските избори през 2001 г. достига до балотаж срещу тогавашния държавен глава Петър Стоянов. Печели изборите на втория тур, благодарение на подкрепата на лидера на ДПС Ахмед Доган, също агент на Първо главно управление на ДС, който контролира вота на привържениците на партията в полза на лидера на БСП.

Този момент е припомнен на Георги Първанов в края на януари 2014 г., когато бившият президент рестартира проекта си движение „Алтернатива за българско възраждане” (АБВ) и отправя критики към управлението на БСП и ДПС, съставило и подкрепящо кабинета Орешарски.

В отговор на критиките му лидерът на ДПС Лютви Местан, също агент на ДС, заявява: „Първанов имаше максимална цел класиране на балотаж и това бе дотогава, докато д-р Доган не го представи между двата тура с думите „Г-н президент” пред Централния съвет на ДПС”. По думите на Местан, през 2001 г. ДПС са налели 500 000 гласа за Първанов и ако те са били за Петър Стоянов, историята е нямало „да регистрира двата му мандата”.

 

Досието "ГОЦЕ" при Комисиите "Бонев" и "Андреев"

Принадлежността на Георги Първанов към бившата Държавна сигурност предизвиква редица спорове. Агентурното му минало не е огласена от двете предходни комисии по досиетата по време на управлението на СДС, партията, която обещава да отвори досиетата. Първата комисия е оглавявана от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев през 1997 г., а втората комисията е с председател Методи Андреев (2001-2002), макар че и двете обсъждат досието „ГОЦЕ”.

Мнозинството от членовете на втората комисия дори бламират предложението на председателя Методи Андреев Първанов да бъде поканен в държавния орган през 2001 г. преди президентските избори с останалите кандидат-президенти с досиета, за да подпишат декларация, с която да отхвърлят принадлежността си към ДС, съгласно изискванията на закона.

 

Първанов за сътрудничеството си с ДС

За първи път в общественото пространство се заговаря за агент „ГОЦЕ” през 2006 г. Тогава под натиска на опозицията и преди кандидатирането си за втори мандат Първанов обявява, че  е имал контакт със служител на тогавашното Министерство на външните работи да сътрудничи в написването и редактирането на мемоарите на емигранта Методи Димов по чувствителния за България „македонски въпрос” и не знаел, че работи за ДС.

„Има папка „ГОЦЕ” в архивите на разузнавателната служба, тя съдържа информация за мен и нищо друго – нито ред, нито знак от мен”, заявява самият Георги Първанов на 23 юни 2006 г.

 

 

Цвятко Цветков, оперативният работник, който го е вербувал, обаче опровергава президента, като заявява в медиите, че още на времето Първанов отлично е знаел, че сътрудничи на ДС, а не на МВнР.

Обяснението на Георги Първанов, че не е знаел, не се покрива с фактите по делото. В един от документите в досието му е посочено, че „същият има желание да работи с органите на ДС”, а в друг, че му е "проведена вербовъчна беседа, на която Първанов прие сътрудничеството с готовност и разбиране”.

 

Прочистеното досие "ГОЦЕ"

Досието на секретен сътрудник „ГОЦЕ”, съдържа само 21 листа и множество белези показват, че то е прочистено. От номерацията на отделните страници е видно, че делото не е цяло и е пренареждано. Делото не съдържа необходимите атрибути, задължителни към 1989 г. по строго секретната Инструкция за оперативния отчет на ПГУ.

Не е направено ясно разделение между лично и работно дело на секретния сътрудник, каквито оперативните работници са длъжни да завеждат на всеки един агент.

 

Първанов и назначаването на сътрудници на комунистическите служби

Като президент Георги Първанов става изразител на политиката за реабилитирането на кадрите на Държавна сигурност. Назначава десетки сътрудници на ДС в президентската администрация. По време на двата си мандата като президент на България той издава укази за назначаване на общо 98 посланици, сътрудници на комунистическите тайни служби.

През декември 2010 г. влиза в конфликт с правителството на Бойко Борисов (ГЕРБ) и отказва предложението на кабинета да издаде укази за предсрочно отзоваване на над 40 действащи по това време български посланици, разкрити от комисията по досиетата като сътрудници на комунистическите тайни служби, включително в множество от страни-членки на ЕС и в САЩ.

В качеството си на държавен глава Георги Първанов се обявява за реализирането на руските енергийни проекти, свързани с България – АЕЦ „Белене", газопровода „Южен поток" и нефтопровода „Бургас – Александруполис". През януари 2008 г., когато пакетът от енергийни споразумения е подписан от двете страни, Първанов заявява, че с това „България успя да постигне „Голям шлем".

Виж онлай досието "ГОЦЕ" на Георги Първанов - в специализирания сайт desebg.com.

Georgi_Purvanov-f
Georgi_Purvanov-d

Натисни върху изображението за голям размер

Гинчо Маринов Павлов

Гинчо Маринов Павлов
16 юли 1957 г.
гр. Крумовград.
Учител.
Общински съвет, отдел „Просвета”.
БКП.
29 години.
Резидент.
„ПЕНЕВ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Кърджали.
16 октомври 1986 г.
Станчо Дамянов.
Станчо Дамянов.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване рег. № 209/1 февруари 1990 г.
Народен представител от БСП в 36-то Народно събрание (1991-1994) и 37-то Народно събрание (1995-1997).

Гинчо Павлов е депутат от БСП в два последователни парламента (36-то и 37-то Народно събрание) в периода 1991-1997 г., зам.-председател на Отечествената партия на труда и на Общонародния комитет за защита на националните интереси през 90-те години на ХХ век.

Има висше историческо образование. Преди промените работи като преподавател и училищен инспектор.

В политиката – ОПТ, ОКЗНИ и депутат от БСП

След 10 ноември 1989 г. се изявява като експерт по проблемите за правата на човека и междуетническите отношения. Член е на Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) от 1990 г. Първи заместник-председател на ОКЗНИ от 1995 г. Член и заместник-председател на Отечествената партия на труда до 1995 г.

През 1991 г. влиза като депутат в 36-то Народно събрание, издигнат в листата на БСП в 30-МИР Шумен. В парламента е член Парламентарен съюз за социална демокрация (коалиция на БСП и други леви партии) и е член на Комисията по правата на човека.

Става депутат и в 37-то Народно събрание (1995-1997), издигнат в листата на БСП в 8-МИР Добрич. В парламента е член на Парламентарна група на демократичната левица.

Изключване от Отечествената партия на труда

През 1995 г. е изключен като член от Отечествената партия на труда (ОПТ) и свален от поста зам.-председател. Тогава скандалите в ОПТ се свърват опитите на Гинчо Павлов да отцепи партията (по обвинение на председателя на ОПТ Минчо Минчев), както и с финансови сделки на партийната формация, сключвани в началото на прехода. Една от сделките на ОПТ с продажбата на захар от „Бартекс", фирма, свързана с „Мултигруп".

В средата на 90-те години Гинчо Павлов е изключителен представител на хърватския холдинг „Кончар" за България.

Унищожаване на досието на „ПЕНЕВ"

Според изнесената от Комисията по досиетата информацията досието на Гинчо Павлов, вербуван от Окръжно управление на МВР-ДС Кърджали през 1986 г. като резидент под псевдонима „ПЕНЕВ", е унищожено с протокол от 1 февруари 1990 г.

В един от запазените картони с името на Павлов в картотеката на ДС е записано, че той е вербуван на идейна основа.

Gincho_Pavlov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365