• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Георги Алексиев Иванов

Георги Алексиев Иванов
10 септември 1927 г.
с. Котеновци (днес Якимово), Ломско, област Монтана.
20 години.
Информатор, резидент.
„ПЕТРОВ”.
ДС-Лом, Пето управление на ДС.
16 септември 1947 г.
ОР Пачеджиев; ОР Дунчев.
1954 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; протокол за унищожаване № 242/23 март 1962 г. на лично дело ІР-784.
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Георги Алексиев Иванов е български писател, народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 15-ти Пловдивски многомандатен избирателен район. При влизането си във ВНС се обявява за: пълна свобода на личността и възможности за нейната трудова и културна изява.

Образование и кариера

Завършва гимназия в Берковица (1949), Военно артилерийското училище (1950) и Военнополитическото училище (1952). До 1956 г. служи като офицер. Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски" (1960). От 1957 г. живее в Пловдив. През 1960-1972 г. работи в Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Зам.-главен редактор (1972-1975) и главен редактор (1975-1978) на сп. „Тракия".

Творчество

За пръв път печата разкази във в. „Отечествен глас" през 1970 г. Дебютира със сборника разкази „Засука се вихрушка" (1971). През 70-те години постига литературен успех с романите „Кръстопът на облаци" (1973), „Духовете на Цибрица" (1976), „Горещници" (1978), образували впечатляваща трилогия. В тях описва яркото своеобразие на родния си северозападен Ломски край, за да създаде сага за село Драговец, обхващаща времето от освобождението на България от турско владичество, през войните и Септемврийските събития от 1923 г. до новите времена.

Автор е и на книгите „Разпятие" (разкази и новели, 1978), „Разсечено небе" (повести и разкази, 1984), „Сказание за Млечния път" (1987), „Добър ден, неудачнико" (1988), „Господ е болен" (1991), „Върколакът" (роман, 1997), „Заключване на гроб" (2002).

Носител е на литературната награда „Йордан Йовков" (1971). Удостоен е със званието почетен гражданин на Пловдив (2001).

Унищожаване на досието на резидент „ПЕТРОВ"

В запазения в архивите на Държавна сигурност строго секретен протокол за унищожаване на материали през март 1962 г. е посочено, че през 1947 г. Георги Алексиев Иванов е вербуван като информатор. По-късно е прекатегоризиран в резидент от ДС-Лом под псевдоним „ПЕТРОВ".

През 1951 г. след постъпване на резидента във военно училище делата му са препратени на поделението в Асеновград, където резидентът е преназначен на работа. През 1954 г. той е изключен от Пето управление на ДС (по това време военното контраразузнаване), поради това, че е назначен за политически офицер в Народното висше политическо училище, където не може да се използва като резидент.

Georgi_Aleksiev_Ivanov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365