• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Д

Дарина Калчева Георгиева-Павлова

Дарина Калчева Георгиева-Павлова
30 май 1963 г.
гр. Казанлък.
Актриса.
Студия за игрални филми „Бояна”.
ДКМС.
25 години.
Съдържател на явочна квартира.
„АНТЕНА”.
Шесто управление на ДС.
17 април 1989 г.
19 април 1989 г.
ОР Георги Петков.
ОР Георги Петков.
29 юни 2015 г. с решение №2-528 на Комисията по досиетата при проверката на едноличните търговци, които организират хазартни игри; членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица, организиращи хазартни игри.
Рег. дневник; картон обр. 6; писмо вх. № 849/16 февруари 1990 г. за унищожаване с протокол рег. № 146/30 януари 1990 г. секретните материали на Я/К „АНТЕНА”.
Член на Надзорния съвет на „Град хотел Варна” като представител на „Пи Еф Ейч Лимитид” – Вадуц и член на Надзорния съвет на хотел „Интернационал” АД, София.

Дарина Павлова е актриса, телевизионна водеща, продуцент, бизнесдама, съпруга на застреляния през 2003 г. президент на „Мултигруп" Илия Павлов.

Произход и образование

Произхожда от работническо семейство. Баща й работи като шлосер във военния завод „Арсенал" в Казанлък. Майка й почива още преди да е навършила пълнолетие.

Следва в НАТФИЗ в класа на проф. Елка Михайлова. Снима се във филма на режисьора Рангел Вълчанов „А сега накъде?" (1988), където играе второстепенна роля на манекенка.

Съпруга на президента на „Мултигруп"

През 1989 г. се омъжва за Илия Павлов, който в началото на прехода става известен като президент на „Мултигруп" и една от най-влиятелните икономически групировки през 90-те години и началото на ХХI в България.

Като негова съпруга тя придобива популярност на бизнесдама, която притежава фирмата „Мегаталант" за модели и организиране на конкурса „Мис България".

Името й нашумява и покрай дарението от $1000, което прави за предизборната кампания на Хилари Клинтън (тогава кандидат-сенатор), но то е отказано поради обвинения, че компаниите на Павлов са свързани с престъпния свят и бившето комунистическо разузнаване.

След убийството на Илия Павлов

През 1998 г. Илия Павлов получава американско гражданство и съпругата и децата му се преместват в САЩ, където той закупува имоти.

След убийството на президента на „Мултигруп" Дарина Павлова наследява неговото богатство, което е оценявало на 1,5 млрд. долара, а Павлов е нареден на 8-мо място сред най-богатите в Източна Европа.

Заедно с децата си тя се премества в САЩ и няколко години нищо не се чува за нея.

В някогашния бизнес на „Мултигруп" тя остава начело на някои от фирмите в туризма. По думите на Павел Найденов, баща на Илия Павлов, Дарина Павлова управлява 84% от „Балкантурист", чрез които се държат някои хотели, сред които и „Гранд хотел Варна".

След 2010 г. тя изтегля част от средствата си от САЩ и ги инвестира в Италия.

В компанията на Силвио Берлускони

Дарина Павлова отново влиза в новините, след като се установява в Рим и се появяват нейни снимки в компанията на бившия италиански премиер и медиен магнат Силвио Берлускони, като в медиите тя е представена като лице от неговия приятелски кръг.

През 2012 г. италианският седмичник „Еспресо" публикува информация за бизнесдамата, като посочва че богатството й е около 400 млн. долара, но част от него е загубила при инвестиции на фондовата борса на САЩ. Изданието твърди, че тя е обявила за продажба част от имотите си отвън океана, както и луксозна яхта за 2 млн. долара.

Освен с Берлускони Дарина Павлова пълни светските хроники и със снимки на някои известни холивудски звезди, демонстрирайки по този начин приятелство с тях по време на светски партита или на пищни отпразнувания на рождения й ден.

Неуспешен опит като продуцент

В Италия Дарина Павлова се опитва да продуцира предаването „Сънувайки Италия", разказващо за поколенията италианци, живеещи в САЩ, но запазили традициите си. Шоуто се излъчва по канала Rete 4 на медийната група RTI Mediaset, част от медийната империя на Силвио Берлускони. Предаването обаче не успява да събере рейтинг и е замразено.

Жури в шоу на Слави Трифонов

През февруари 2015 г. тя се връща в България след покана да бъде част от журито на шоуто „България търси талант" по Би Ти Ви, продуцирано от Слави Трифонов.

Унищоженото досие на съдържател на явочна квартира „АНТЕНА"

Принадлежността на Дарина Павлова към бившата Държавна сигурност е разкрита при проверката на едноличните търговци, които организират хазартни игри и членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица, организиращи хазартни игри.

Тя е проверена в качеството си на член на Надзорния съвет на „Град хотел Варна" като представител на фирмата „Пи Еф Ейч Лимитид" – Вадуц и член на Надзорния съвет на хотел „Интернационал" АД, София.

Тя е вербувана през април 1989 г. от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия като съдържател на явочна квартира под псевдонима „АНТЕНА". Според регистрацията й в Шесто управление тя е привлечена към неговия отдел 01 „Художествено-творческа интелигенция".

Досието й е унищожено с протокол на 30 януари 1990 г., ден след като тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев се разпорежда за тайното прочистване на архивите на репресивния апарат на БКП.

Делата на съдържателите на явочни квартири, които в цялата система на ДС наброяват близо 10 000 души, са почти изцяло унищожени, за да не се разкрие агентурния апарат, срещнат в явочните квартири, използвани обикновено за срещи на оперативни работници с агенти.

От запазения в картотеката на ДС картон на Дарина Павлова се разбира, че тя е вербувана на идейно-политическа основа.

Посочено е, че е актриса и работи в Студия за игрални филми „Бояна". Използвана е по линия на интелигенция.

След разкриване на принадлежността й към Държавна сигурност Дарина Павлова отклонява поканата на Нова телевизия да коментира този факт.

По ирония със същото решение на Комисията по досиетата, с което е огласена принадлежността й към ДС е огласена и принадлежността на свекър й Павел Найденов, който също е регистрира като съдържател на явочна квартира от Шесто управление, но преди бъдещата съпруга на сина му.

Darina_Pavlova-f
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Денчо Стоянов Бояджиев

Денчо Стоянов Бояджиев
2 юли 1952 г.
гр. Разград.
Юрист.
Общински народен съвет – Разград.
БКП.
27 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ОРБИТА”.
Окръжно управление на МВР-ДС Разград.
11 февруари 1980 г.
18 февруари 1980 г.
Венелин Рачев.
Венелин Рачев.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; писмо вх. № 1779/5 април 1990 г. за унищожаване на дело ІЯ-265.
1. Общински народен съветник до 1990 г. в община Разград.
2. Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).
3. Общински съветник от БСП в община Разград (1991-2005).
4. Кмет на община Разград (2005-2015).

Денчо Бояджиев е депутат от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от листата в 120-ти Разградски избирателен район, общински съветник от БСП в община Разград (1991-2005) и кмет на Разград, подкрепян от БСП в периода ноември 2005 г. – ноември 2015 г.

Образование и кариера

Завършва е право в Софийския университет „Климент Охридски". Работи като главен специалист в отдел „Правен" на Окръжния народен съвет – Разград, като организационен работник в Окръжния комитет на БКП в Разград. Заемал е поста главен експерт в Областния народен съвет в Разград – Комисия по развитие на самоуправлението и спазване на социалистическата законност.

От 1990 г. е председател на Общинския съвет на БСП – Разград.
Като депутат в 7-то ВНС се обявява за по-бързо стабилизиране на икономическото състояние на страната, за последователна и трайна политика по националния въпрос; консенсус и стремеж на всички парламентарно представени политически сили да намерят най-добрите алтернативи.

Унищоженото досие на „ОРБИТА"

Досието на съдържателят на явочна квартира „ОРБИТА" е унищожено, както почти всички дела от тази категория секретни сътрудници при операцията за прочистване на архивите на МВР-ДС през 1990 г. от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

От информацията на гърба на един от запазените картони на Денчо Бояджиев се разбира, че той е вербуван на идейно-политическа основа и е използван по линия на „турски национализъм" от Шесто управление на ДС.

В местната власт – общинар и кмет на Разград

Бояджиев е общински съветник от БСП в община Разград от 1991 г. до 2005 г. През ноември 2005 г. на проведените частични мести избори печели кметското място, подкрепен от БСП и останалите ѝ партньори в тройната коалиция – ДПС и НДСВ. След това печели два пълни мандата като независим кандидат, подкрепен от БСП на местните избори през 2007 г. и 2011 г.

На последните местни избори през октомври 2015 г. стигна до балотаж срещу кандидата на ГЕРБ Валентин Василев, като на първия тур разликата между двамата е по-малко от 1%. На втория тур обаче губи изборите с 42.18% срещу 57.82% в полза на представителя на партията на Бойко Борисов.

Dencho_Boiadziev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Димитър Бонев Гочев

Димитър Бонев Гочев
27 февруари 1936 г.
София.
Юрист, арбитър в арбитражен съд.
Безпартиен.
35 години.
Агент.
„ИВАЙЛО”.
Софийско градско управление на МВР-ДС.
15 юни 1971 г.
Аспарух Измирлиев.
Аспарух Измирлиев, Петър Петров, Валентин Бачев, Атанас Роев.

„В сведенията си се е стремял да бъде точен и обективен. При проверките с паралелна агентура, е установено, че работи честно с органите на ДС по отношение на връзките си с чужденци. Но за връзките си с български граждани, водени по линия на национализма, не е споделял. Поставените му задачи по българските граждани, обекти в отделението, е приемал с нежелание и е отказвал да изпълнява", СГУ-МВР-ДС, 1988 г.

31 май 1988 г. (изчерпани възможности).
21 юни 2007 г. с решение №4 на Комисията по досиетата при проверката на Конституционния съд.
Собственоръчно написани агентурни сведения; документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; картон обр. 4; рег. дневник; лично дело № ІА-31068; работно дело №ІР-17036.
1.Конституционен съдия.
2.Член на Висшия съдебен съвет.

Димитър Гочев е завършил е специалност „Право" в Софийски университет „Св. Климент Охридски" през 1959 г. Стажант-адвокат в София 1960-1961 г. Работил е в Окръжна строителна организация-София 1961-1963 г. Юрисконсулт в ТКЗС в село Долна Диканя (1963-1966).

Арбитър в Градски държавен арбитраж – София 1966-1990 г. Съдия във Върховния съд 1990-1994 г. Член-съдия на Европейския съд за правата на човека, Страсбург, Франция (1992-1998).

Димитър Гочев е конституционен съдия от 1994 г. до 2003 г. Член е на Висшия съдебен съвет септември 1991 г. – декември 1991 г.

Член е на Българския туристически съюз. Член на сдружение „Приятели на планинарската песен".

Вербуван по английска линия

Мотивът за привличането на Димитър Гочев към сътрудничество е познанството му с граждани на чужди страни и преди всичко на англичани. В досието му е посочено, че „поради естествено създадените от него познанства с английски граждани той има добри възможности за набиране на интересуващите ни данни относно причините за идването им в България, техните интереси и поведение тук, връзките им с наши граждани".

От него е искано да информира за „някои антинародни прояви на свои познати за подготовка на бягство зад граница, за създаване на вражеска група, за антинародна пропаганда."

Отказвал е да предоставя сведения за български граждани. От досието му става ясно, че Държавна сигурност е използвала факта, че е запален планинар, член и в ръководството на дружество „Планинец" и има широки контакти с хора, увлечени по туризма.

В досието му се съдържат собственоръчно написани агентурни донесения за английски граждани, негови познати и гости, сред които и журналисти, в които описва техните намерения, цели и интереси в България.

Dimitur_Gochev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Димитър Борисов Езекиев

Димитър Борисов Езекиев
20 октомври 1934 г.
гр. София.
Журналист.
32 години.
Съдържател на явочна квартира.
„БОР”.
Второ главно управление на ДС.
9 октомври 1967 г.
Банчо Георгиев.
Банчо Георгиев.
1971 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване № 51/1985 г. на лично дело на Я/К „БОР”.
Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Димитър Езекиев е журналист, депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран в 20-ти Смолянски многомандатен избирателен район като безпартиен.

Образование и кариера

Завършва първи випуск журналистика в Софийския университет „Климент Охридски". Кариерата му преминава през вестниците „Патриот", „Народна младеж", „Орбита" и сп. „Български дневник".

Работи в Националната телевизия над 20 години. Там става основоположник живите дискусионни предавания с продукциите „Пресконференция БТ", „Българската телевизия защитава" и „Сто минути на зрителя". Бил е и главен редактор на редакция „Съвременник". Автор е на студии и телевизионни сценарии. Проявява се като мореплавател.

Депутат в 7-то ВНС

Като депутат от СДС в 7-то Велико народно събрание се обявява за демонтирането на тоталитарната система, чрез изваждането на държавната власт от икономиката и културата, чрез освобождаване на образованието от идеологическите канони, чрез гарантиране правото на собственост.

След 1989 г. участва в изготвянето на първото аналитично седмично списание „Български дневник".

Унищожаването на делото „БОР"

За разлика от повечето дела на съдържатели на явочни квартири това на Димитър Езекиев не е унищожено през 1990 г. при тайното прочистване на досиетата по времето на министър Атанас Семерджиев, а по-рано.

Това става през март 1985 г. с протокол на експертна комисия от Трети отдел на ДС (архива) за унищожаване на дела, чийто срок на съхранение е изтекъл и те нямат научно-историческа, справочна и оперативна стойност . В списъка под №178 е личното дело на Я/К „БОР" със съдържател Димитър Езекиев. Посочено е, че той е вербуван от отдел 08 на Второ главно управление на ДС. По това време в структурата на РГУ отдел 08 се води „Интелигенция, духовенство, чужди студенти и младежи" (в картона е отбелязан отдел 09 на ВГУ, който през 1967 г. е „КПП, отчет и валутна контрабанда"). В протокола за унищожаване е посочено, че конспиративната квартира е ползвана до 1971 г. и няма данни да е разконспирирана.

Dimitur_Ezekiev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Димитър Георгиев Калчев

Димитър Георгиев Калчев
21 ноември 1945 г.
гр. Русе.
Проектант.
ИИП „Машпроект” Русе.
БКП.
32 години.
Агент, съдържател на явочна квартира.
„КОЛЕВ”, „КЛУБА”.
Окръжно управление на МВР-ДС Русе.
1 юни 1978 г.
14 юни 1978 г.
Игнат Иванов.
Игнат Иванов.
12 февруари 2008 г. с решение №25 на Комисията по досиетата при проверката на членовете на Министерския съвет.
Рег. дневник; картон обр. 6; писмо вх. № 1875/12 април 1990 г. за унищожаване на Я/К „КЛУБА”; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/24 януари 2008 г.
1.Кмет на Русе от БСП (1995-2001).
2.Министър на държавната администрация в правителството на Сакскобургготски (24 юли 2001 г. – 16 август 2005 г.).

Димитър Калчев е банкер от „Кредитна банка" на „Мултигруп", кмет на Русе от БСП (1995-2001) и министър на държавната администрация в правителството на Симеон Сакскобургготски, подкрепяно от НДСВ и ДПС (2001-2005).

Завършва ВИММЕСС в родния си град Русе през 1968 г. и Висшата икономическа академия в Москва, специалност „Управление на промишлеността". Работи като ръководител на обекти на „Машиноекспорт" в Източна Африка, заместник-директор и генерален директор на компании в Танзания и заместник-генерален директор на Комбината за тежко машиностроене в Русе.

В „Кредитна банка" и кмет на Русе

След 1989 г. ръководи русенския клон на „Кредитна банка", в която главен акционер е „Мултигруп", кампанията на убития през 2003 г. в София бивш състезател по борба Илия Павлов.

През 1995 г. Димитър Калчев е избран е за кмет на Русе като кандидат на БСП. През 1999 г. печели втори мандат като независим, подкрепен от БСП.

В правителството на Сакскобургготски

Прекратява предсрочно втория си мандат на кмет през 2001 г., тъй като е избран за министър на държавната администрация в правителството на Симеон Сакскобургготски, подкрепяно от НДСВ и ДПС. В кабинета е поканен като независим, но е подкрепян от БСП. Сочен е като човек на „Мултигруп" в правителството.

След участието си в кабинета прави опит да влезе в ГЕРБ, но кандидатурата му за член е отхвърлена през 2006 г.

Обвинение за агентурно минало

През 2004 г. депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание и общественик Едвин Сугарев заявява, че Димитър Калчев е бил агент на ДС под псевдонима „КОЛЕВ".

По това време Калчев е министърът на държавната администрация и отрича да работил за бившата ДС. Той заявява: „Никога не съм се занимавал с глупости и в по-голямата си част от преди годините на промените стажът ми е преминал в чужбина. Бях на работа в българска служба на „Машиноекспорт", след това и на английска служба. Точно в тези години много малко време съм бил в България, за да се занимавам с други работи."

Той посочва, че в чужбина се е занимавал със строителство, бил е проектант, главен инженер и е работил по обекти.

Огласяване на принадлежността на Калчев

Официално принадлежността на Димитър Калчев към Държавна сигурност е обявена от Комисията по досиетата при проверката на членовете на Министерския съвет през 2008 г. Тогава той е разкрит като агент под псевдонима „КОЛЕВ" на Окръжно управление на МВР-ДС Русе от 1978 г., а след това и като съдържател на явочна квартира под псевдоним „КЛУБА".

Материалите, свързани с явочната квартира са унищожени през 1990 г., а документи от агентурната му дейност не са запазени. Според един от откритите картони на негово име в картотеката е посочено, че Димитър Калчев е вербуван на идейно-политическа основа. Използван е за събиране на сведения по икономиката и строителството и е ползван по линия на Второ главно управление на ДС.

Dimitur_Kalchev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Димитър Георгиев Пенчев

Димитър Георгиев Пенчев
14 февруари 1937 г.
село Чарда, област Ямбол.
Богато земеделско семейство.
Неженен.
Войник.
21 години.
Агент.
„БЛАГОЕВ”.
Пето управление на ДС (военното контраразузнаване).
30 декември 1958 г.
ОР Евтим Велков.
ОР Евтим Велков.
1960 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване № 1488/1 август 1962 г. на лично и работно дело ІА-41169.
Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Димитър Пенев е земеделец, политически затворник при комунизма, депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Произход и образование

Роден е в семейство на земеделци. През детството си става свидетел на изселването в родния му Ямболски край на селяни от Кулско (на противоположния край на България), вдигнали един от първия бунт срещу комунистическите режими, няколко години преди това да се случи в Източен Берлин през 1953 г.

Свидетел е и на излизането на селяни в различни части на Сливенския Балкан, Средна гора и Родопите и образуването на въоръжени чети срещу комунистическата власт на горянското движение, смазано от редовна армия, милиция и части на Държавна сигурност.

През 1956 г. в механотехникума в Ямбол, където учи, Димитър Пенчев образува кръжок за изучаване на историята на БЗНС. Осъзнава, че истинският земеделски съюзи на този на убития от комунистите Никола Петков, а не казионната организация на Александър Оббов и Георги Трайков.

Надлъгване с Държавна сигурност

Тогава, в неформалния кръжок, една от ученичките признава на Пенчев, че е била принудена от ДС да донася за него. Двамата съчиняват първия „донос". Започва надлъгването му с Държавна сигурност. „ДС служеше на мен. По-късно си дадох сметка, че това са били най-хубавите дни в моя живот. Баламосвахме ДС с доноси", описва този момент земеделецът 60 години по-късно в издадената от него през 2011 г. мемоарна книга „Идеалната жертва". Тази теза той застъпва и през 2013 г. в документалния филм „Отмъщението. Дългата сянка на ДС" на режисьора Атанас Киряков.

Влиза в казармата през 1958 г. в поделението в София на Четвърти километър, където се натъква на дейността на ВКР. „В Ямбол бях констатирал, че ДС масово вербуваше учениците, включително и непълнолетни, но имах чувството, че в казармата това се провеждаше още по-мащабно", спомня си авторът.

Агент на ДС

Стигат и до него. „Един ден спецът повика и мен и ме заведе в кабинета в съседно поделение, където друг военен след кратък разговор ми предложи да сътруднича. И така неочаквано дойде моментът, който всъщност желаех. Посуетях се малко за форма, но написах текста, който ми издиктуваха и се подписах".

Карат го да донася за други войници, но той твърди, че повтаря системата от ученическите години и изготвя сведения, които да съдържат полуистини, които да не навредят на набелязаните от ВКР момчета в казармата. Така става агент на ДС на военното контраразузнаване. По собствените му думи става доброволно „къртица" в ДС, за да й противодейства.

Един от хората, срещу които е трябвало да донася е Петко Илиев, друг земеделец, след промените депутат в 37-то Народно събрание. С него стават приятели, което се запазва и след 10 ноември 1989 г.

Унищоженото досие на агент „БЛАГОЕВ"

Принадлежността на Димитър Пенчев към Държавна сигурност е официално обявена през 2007 г. при проверката на народните представители от Комисията по досиетата. Дотогава той не огласява публично историята, разказана в книгата му четири години след осветяването му.

Според архивните документи в ДС личното и работното дело на Димитър Пенчев, който сътрудничи под псевдонима „БЛАГОЕВ", е унищожено с протокол през август 1962 г. В този документ досието му е записано под №131. В протокола е отбелязано следното:

„Произхожда от богато земеделско семейство. Баща му е член на БЗНС. Вербуван е з агент на патриотична база, като член на ДКМС през 1958 г. от ОР Вълков от Пето управление на ДС за обща информация сред войниците. Изключен е през 1960 г. от същото управление понеже е уволнен."

След унищожаване на личното му и работно дело за Пенчев в архива на ДС остана регистрационен картон, вписването му в регистрационния дневник и протокола за унищожаване на досието му.

Позицията на Димитър Пенчев след огласяване на сътрудничеството му

В едно интервю през 2008 г., година след огласяването на сътрудничеството му, Димитър Пенчев обяснява:

„Аз не разгласих по време на ВНС, че ме няма в списъка [със сътрудници на ДС]. Мислех да го направя тогава, но се отказах, защото веднага щяха да ми унищожат досието. Но сега, след като ме оповестяват, че аз съм агент, те сами се вкарват с единия крак в капана. Аз им казвам: „Добре, дайте донос, изкарайте да видим кой на кого е служил". А те не ми дават нищо, те даже не ми дадоха да видя декларацията, която съм подписал. Аз не крия, че съм бил агент „БЛАГОЕВ", напротив, сам съм се насочил към лапите на ДС, за да предпазя близките, приятелите, съмишлениците от земеделския кръжок и хората, клонящи към Запада."

В същото време обяснява, че в архивите на ДС е запазена разработка под псевдонима „ТЪПАНАРИ" над 30 души, сред които попада и той като враг на властта. В разработката се съдържат доказателствата за неговата дейност срещу БКП, станала причина репресивният апарат след 1960 г. да го следи и впоследствие да бъде осъден. В практиката на ДС е да се запазват разработките срещу обекти, по които се е произнесъл съда с осъдителни присъди, както в случая с Пенчев.

Осъден на смърт

След казармата Димитър Пенчев започва работа в София като мазач в строителството, но същевременно продължава да се увлича от идеята за възстановяване на истинския БЗНС. Една сутрин през юни 1961 г. е арестуван в квартирата. Пред следствието отказва да признае земеделския съюз на Георги Трайков и посочва като истински БЗНС на Г. М. Димитров и Никола Петков. Осъден е на смърт чрез разстрел. Пред Върховния съд, където първоинстанционната смъртна присъда е обжалвана, прокурорът заявява: „Никаква милост! Смърт! Тези не трябва да живеят." И пред върховната съдебна инстанция Пенчев не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения.

От Сливенския затвор, където първоначално е закаран, е преместен в Старозагорския. Там става свидетел на най-големия затворнически бунт след 9 септември в България, предизвикат от брутален побой на охраната над политзатворник. Над 40 политически затворници, сред които е и Пенчев, отказват да работят. Започват и гладни стачки. Земеделецът е вкаран в карцер, където престоява 40 дни.

Неуспешен опит за бягство

През 1964 г. е приета амнистия и политическите затворници са освободени. Сред тях е и Димитър Пенчев. Затворническото му минало обаче го преследва като сянка –уволняват го като работник на пристанището в Бургас. Тогава той решава да бяга зад граница.

През юли 1967 г. заедно с още двама приятели успяват да преминат границата с Турция в Елхово. След 10 дни престой и разпити от турска страна ги връщат ги в България. Малко след като преминават полосата граничарите от българската страна ги посрещат с огън. Единият от приятелите му е убит на място, другият е ранен. Димитър Пенчев по чудо оцелява.

Осъден е на 9 години затвор, които излежава. В Старозагорският затвор се запознава с други политически затворници като Алфред Фосколо и Петър Бояджиев.

Излиза на свобода в края на 1974 г. ДС обаче му образува дело за наблюдение „ДИВЕРСАНТ". Следва 10-годишен тормоз и постоянни заплахи от ДС да напусне работата си в Сливен към „Промишлена вентилация".

В лагера Белене през 1985 г. за отказ да сътрудничи

През 1984 г. Държавна сигурност отново го привиква. Причината – бомбените атентати в страната. Подозират, че те са дело на български политически емигранти в чужбина. Предлагат му да стане агент. В противен случай – ще го въдворят отново далеч от съпругата и дъщеря му.

Отказът му го изпраща в Белене, където отново е затворът отново е превърнат в лагер за политически затворници. Там става свидетел на въдворяването на български турци, съпротивлява ли се срещу насилственото преименуване.

Оттам е изселен в Бобов дол, където успява да се събере със семейството си.

Кампанията за свободата на Димитър Пенчев

През 1987 г. във Франция започва кампания за правата на българския работник, репресиран от комунистическата власт, да може свободно да напусне България със семейството си. Помагат му приятелите от затвора в Стара Загора, които са избягали във Франция като Петър Бояджиев и Алфред Фосколо. По радио „Свободна Европа" също е дадена гласност на случая.

В Париж е съставен инициативен комитет за спасяването на семейството му, в който влизат проф. Анри Картан, член на френската академия и Андре Бержарон, генерален секретар на профсъюза „Работническа сила". Пишат отворено писмо до Тодор Живков.

Френски екип журналисти посещават семейството му в Бобов дол и записват историята му. Във Франция следват и други публикации.

ДС се опитва да заплаши Пенчев, че никога няма да го пусне на Запад, притиска го да направи опровержение по БТА. Заплашват го, че ако приеме да емигрира, ще го убият. Той устоява на натиска. На 30 юли 1987 г. той и семейството му стъпват на френска земя на парижкото летище „Орли".

След промените се завръща в България още през 1990 г. Става член на възобновения БЗНС „Никола Петков". Издигнат е за депутат от СДС в 28-МИР Ямбол, откъдето влиза в 7-то Велико Народно събрание. Като народен представител се обявява за парламентарна република, свободни граждански отношения и деполитизирана армия. След това не се занимава с активна политическа дейност. Живее със семейството си в Марсилия, Франция, но посещава и България.

Dimitur_Penchev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Димитър Иванов Баталов

Димитър Иванов Баталов
15 май 1931 г.
село Каравелово, област Пловдив.
Богато селско семейство.
Служещ.
Безпартиен.
16 години.
Агент.
„МЛАДЕН”, „БРАТОВЧЕДА”.
Държавна сигурност – Околийско управление Карлово (1947), Окръжно управление на МВР-ДС Пловдив (1968).
22 юни 1947 г.; 19 септември 1968 г.
23 септември 1968 г.
Разузнавач № -17362 (1947), Дичо Куманов (1968).
Дичо Куманов; подполковник Иван Танев; подполковник Първан Първанов; майор Стойно Стойнов.

„С доста висока обща култура. Много общителен и приятен събеседник, който предразполага хората и спечелва доверието им. Има мнение за себе си, чувствителен е и трудно приема открита заплашване и обиди. Не оправдава миналата си вражеска дейност, но се стреми да не говори за нея”, Окръжно управление на МВР-ДС Пловдив, 1968 г.

1987 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Разходни документи, отчетени от оперативния работник; рег. бланка; документи собственоръчно написани от сътрудника; документи от ръководилите го щатни служители; картон обр. 4; рег. дневник; опис на унищожени дела от фонд ІР в РДВР-Пловдив; опис за унищожени дела с протокол рег. № 158/ 1990 г.-работно дело ІР-1692-"БРАТОВЧЕДА"; лично дело ІА-4854 (Пд)-2 тома.
Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Димитър Баталов е земеделец, лежал 9 години в затвора при комунизма, съосновател на СДС, член на първия Координационен съвет на СДС, депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), учредител на Клуба на репресираните след 1945 г. и негов първи председател (1990).

Произход

Роден е в селско семейство. Баща му е ляв земеделец. Единият от двамата братя на Димитър Баталов е партизанин преди 9 септември 1944 г. След преврата цялото семейство преминава на страната на земеделската опозиция и развива активна дейност.

Двамата му братя преминават в нелегалност, но са заловени и и ликвидирани. Баща му е въдворен в лагера „Белене" с 5-годишна присъда. Баталов е изключен от гимназията само 10 дни преди да я завърши.

Вербуван през 1947 г. като агент сред земеделци

От запазен в архивите рапорт от 22 юли 1947 г. за вербовката на Димитър Баталов става ясно, че тогава той е привлечен като агент на служба ДС –Карлово с цел да работи сред Земеделския младежки съюз на Петър Сърбински, в който той членува и има връзки с опозиционери.

„Вербовката протече нормално и лицето прие сътрудничество със службата без каквито и да е противоречия", е посочено в рапорта. Баталов е регистриран като агент под псевдонима „МЛАДЕН". В по-късен документ от 1950 г. обаче ДС признава, че „същият не е работил със службата ни е и бил двуличник"

Две присъди: за нелегална група и разпространение на листовки

Самият Димитър Баталов минава в нелегалност през месец февруари 1951 г. и създава нелегална група в родния си край. Същата година е арестуван и осъден на 15 години. Освободен е през 1956 г.

Взима участие в нова група за отпечатване и разпространение на листовки против властта. През 1957 г. отново е задържан и осъден на 4 години. Излиза в началото на 1960 г. за добро поведение. След това служи в трудови войски.

Наблюдаван от ДС

Срещу него ДС води наблюдателно дело под псевдонима „ХИТРЕЦА". От получените данни се установява, че стои на вражески позиции и прави изказвания против „народната власт".

Самопредложил се на Държавна сигурност

Според запазените в архивите на ДС части от досието му след затвора с Димитър Баталов е проведена беседа от оперативен работник, пред който съденият изказва съжаление от дейността си. През 1965 г. Баталов сам пише писмо, в което, според ДС, показва известно разположение и разочарование от минала дейност През 1966 г. е осъден на 5 месеца затвор за начет. Тогава Баталов отново търси оперативния работник. Пред него изказва съжалявал и посочва, че е в много тежко материално състояние, не вижда перспектива за живота си.

„Предложи да работи с нас на т. нар. невидим фронт, както сам се изразява", е посочено в един от документите в този период. С него са проведени 10 срещи, като ДС е внимателна с него, а целта на оперативните работници е да го привлекат и убедят, че гледат на него като с равен и че върши обществена дейност.

Повторно вербуван: Агент сред бившата земеделска опориция

„С доста висока обща култура. Много общителен и приятен събеседник, който предразполага хората и спечелва доверието им. Има мнение за себе си, чувствителен е и трудно приема открита заплашване и обиди. Не оправдава миналата си вражеска дейност, но се стреми да не говори за нея", пише Държавна сигурност за Димитър Баталов през1968 г., когато е вербуван за втори път. Тогава работи за Окръжно управление на МВР-ДС Пловдив под псевдонима „БРАТОВЧЕДА".

От документите в досието му се разбира, че предава на ДС писмени данни за връзките си в Пловдивски окръг – общо 37 лица. Пред Държавна сигурност разделя бившата земеделска опозиция (БЗО) на три групи:

  • капитуланти и открито приобщени към властта;
  • привидно примирили се;
  • преминали на работа в „тихия фронт" като него.

ДС помага: Приет във ВУЗ

ДС успява да създаде в средата му, че официално Баталов остава враг на властта, а действително работи активно за нея от 1968 г. „БРАТОВЧЕДА" е възнаграден неколкократно за усилията му. Първият път е през август 1969 г., когато не му достигат няколко стотни да влезе във Висшия икономически институт в Свищов. Неуспехът се отразява на агентурната активност на Баталов, но ДС му съдейства му да бъде приет като задочник в Свищов.

От друг документ се разбира, че ДС му е помогнала и да придобие Пловдивско жителство.

Намиране на работа

ДС разрешава още един битов проблем на Баталов. От документите в досието му става ясно, че през 1972 г. ДС предлага се устои на работа, като „изрично да се заостри дискретността". Баталов е назначен в търговията на дребно.

Закупуване на жилище

През 1975 г. следва нов спад в агентурната дейност на „БРАТОВЧЕДА". Както се разбира от архивните документи това се дължи на поредния социален проблем на агента – нерешен жилищен въпрос.

Той иска и провежда специална среща на осигурено от ДС място в гр. Хисаря с бившия началника на Окръжно управление на МВР-ДС Пловдив и тогавашен зам.-министър на вътрешните работи Д. Стоилов.

Баталов споделя, че е кандидатствал за закупуване на жилище, но е отхвърлен. Дадено му е уверение, че ДС ще прояви интерес по този въпрос, за да бъде разрешен в негова полза. „Агентът остана видимо доволен от този разговор изказа готовност и за в бъдеще да продължи редовно да изпълнява поставените му задачи и работи така, както са изискванията", е записано в документа за тази среща и разговор.

Авторитет в средите на бившата земеделска опозиция: Умело разсейва подозренията за сътрудничество

ДС го използва активно по линия на борбата с „контрареволюционните остатъци". В една характеристика на агент „БРАТОВЧЕДА" от 1980 г. се посочва, че в средите на БЗО той се ползва с авторитет и е считан за лидер.

„Агент „БРАТОВЧЕДА" има изградени трайни положителни навици в строго съблюдаваните принципи на конспиративност. Умело разсейва подозренията на някой от обектите за евентуално негово сътрудничество. Има желание за изпълнение на сложни и отговорни задачи", е посочено в документ на ДС от втората половина на 70-те години.

В досието му е посочено, че сътрудничеството си с органите на ДС счита за обществено-политическа дейност, стигнал до него след дълги размишления и преоценка на контрареволюционните си деяния.

„Както за закрепване на вербовката му, така и за създаването на по-благоприятни условия за работа му е оказана значителна помощ от органите на ДС", не пропуска да отбележи ДС

Работата на агента се оценява като добра при реализацията на легионерите през 1977 г. Съобщените от него на ДС данни се потвърждават. Прави впечатление, че въпреки вербуването му почти пред всички години от агентурната му дейност Държавна сигурност проверява верността на донесенията му с паралелна агентура.

Инфаркт спира агентурната дейност на „БРАТОВЧЕДА"

Агентурната дейност на Димитър Баталов е нарушена, след като прекарва инфаркт през 1978-1979 г. Тогава ДС отчита, че „временно му спаднаха възможностите за работа".

На 19 март 1987 г. „БРАТОВЧЕДА", който по това време е 55-годишен, е свален от оперативен отчет. Причината е, че през последните години прекарва втори инфаркт и здравословното му състояние е влошено.

След промените – депутат от СДС

След политическите помени в България през ноември 1989 г. Димитър Баталов става един от инициаторите за въстановяването на БЗНС „Никола Петков" и е сред съоснователите на СДС и е член на неговия първи Координационен съвет. Той основава и оглавява Клуба на репресираните след 1945 г.

Като член на БЗНС „Никола Петков" той е издигнат за депутат от СДС в 15-МИР Пловдив. Печели място и влиза в 7-то Велико Народно събрание. В биографията му като народен представител е посочено, че е завършил е ВИИ „Карл Маркс" – София. До изборите е стоковед в предприятие „Промишлени стоки" – Пловдив. Обявява се за разобличаване на демагозите и за приватизация. Впоследствие пише няколко книги, една от които е спомени.

Скрит от Комисиите „Бонев" и „Андреев"

Принадлежността на Димитър Баталов като агент на бившата Държавна сигурност не е обявена от двете комисии на СДС „Бонев" (1997) и „Андреев" (2001-2002) независимо от факта, че в запазените томове от досието му фигурират и собственоръчно написани донесения.

Принадлежността на депутата от СДС в 7-то Велико Народно събрание е обявена едва през 2007 г. от създадената същата година Комисия по досиетата с председател Евтим Костадинов.

Dimitur_Batalov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Димитър Иванов Кайраков

Димитър Иванов Кайраков
31 май 1941 г.
с. Кортен, Сливенско.
Служещ.
35 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ЕКСПРЕС”.
Окръжно управление на МВР-ДС Сливен.
8 ноември 1976 г.
Максим Славов.
Максим Славов.
1980 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване рег. № 37/7 март 1990 г. Сливен на дело ІЯ-112.
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Димитър Кайраков е народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 19-ти Сливенски многомандатен район.

Завършва Висшия институт за машинна механизация и електрификация на селското стопанство – Русе. Работи като директор на Завода за металорежещи машини в Нова Загора.

В 7-то ВНС се обявява за демократичен избор на държавни и местни органи на управление в условията на плурализъм.

Досието му е унищожено през март 1990 г. с формален протокол за унищожаване на дела, чийто срок е изтекъл, както са унищожени почти всички дела на съдържатели на явочни квартири при тайното прочистване на досиетата, стартирало със строго секретна от особена важност заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Dimitur_Kairakov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Димо Василев Димов

Димо Василев Димов
10 февруари 1938 г.
гр. Любимец, област Хасково.
Музикант.
Българска държавна консерватория (БДК).
Безпартиен.
44 години.
Агент.
„ДАНГОВ”.
Отдел „Задгранични паспорти” на МВР-ДС.
25 март 1982 г.
Павел Патриков.
Павел Патриков.
1986 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване № 88/12 юли 1990 г.
1.Министър на културата във второто правителство на Андрей Луканов (22 септември 1990 г. – 20 декември 1990 г.) и в кабинета на Димитър Попов (декември 1990 г. – ноември 1991 г).
2.Народен представител от Евролевицата в 38-то Народно събрание (1997-2001).
3.Извънреден и пълномощен посланик в Копенхаген, Дания (2001-2005).

Димо Димов е цигулар, камерен музикант, професор, основател на празниците на изкуствата „Аполония" (1984), министър на културата (1990-1991), народен представител от Евролевицата в 38-то Народно събрание (1997-2001), посланик в Дания (2001-2005).

Образование и музикална кариера

Завършва Консерваторията в София и още като студент през 1956 г. основава струнен квартет Димов.

През 1984 г. е в основата на основаването на созополските Празници на изкуствата „Аполония", а след това създава Академията за изкуства „Аполония", по-късно превърнала се във фондация „Аполония". В периода 1987-1989 г. е ректор на Музикалната академия.

Министър на културата в кабинетите на Луканов и Попов

През септември 1990 г. е назначен за министър на културата във второто правителството на БСП начело с Андрей Луканов, което обаче остава на власт до 20 декември 1990 г., след като в края на ноември 1990 г. Луканов е принуден да подаде оставка след обща национална стачка против управлението на бившите комунисти.

Дими Димов обаче запазва поста си на министър на културата в следващия кабинет на националното съгласие с премиер съдията Димитър Попов. Кабинетът Попов се задържа до есента на 1991 г., когато се провеждат предсрочни парламентарни избори, спечелени от СДС.

Депутат от Евролевицата

На предсрочните парламентарни избори през 1997 г. Димо Димов влиза е избран за народен представител от коалицията Българска Евролевица (БЕЛ), като е един от нейните 14 депутати в 38-то Народно събрание (1997-2001).

Посланик в Дания

Още в началото на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски, избрано на 24 август 2001 г. и подкрепяно от НДСВ и ДПС, Димо Димов е назначен на посланик на България в Копенхаген, Кралство Дания. Това става с указ на тогавашния президент Петър Стоянов на 21 септември 2001 г., като министър на външните работи по това време е Соломон Паси. Димов изкарва мандата си като посланик до юли 2005 г.

От 2001 до 2007 г. Димо Димов е професор в Музикалната академия. Автор е на много концерти в България и чужбина и участва в редица музикални фестивали. Записва над 80 грамофонни плочи и е удостоен с различни награди, между които орден „Стара планина".

Унищожаване на досието на агент „ДАНГОВ"

Досието на агент „ДАНГОВ", псевдонимът, под който Димо Димов е вербуван през 1982 г. от отдел „Задгранични паспорти" на МВР-ДС, е унищожено с протокол от комисия при тайното прочистване на делата на агентурния апарат от БКП/БСП през 1990 г., разпоредено от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Използван по линия на пътуващи зад граница българи

В картона му е отбелязано, че при вербуването Димов работи в Българска държавна консерватория (БДК, преименувана през 1995 г. на Държавна музикална Академия „Проф. Панчо Владигеров", а през 2006 г. – на Национална музикална академия).

Вербуван е на патриотична основа, а е използван по линия на пътуващи зад граница български граждани. През 1986 г. е свален от оперативен отчет.

Dimo_Dimov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Добрин Спасов Илиев

Добрин Спасов Илиев
1 януари 1926 г.
гр. Берковица.
Работническо семейство.
БКП (от 1946 г.).
23 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ТЪРНОВО”.
Второ управление на ДС.
3 април 1949 г.
1953 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Документи за принадлежност: Картон обр. 4; протокол за унищожаване № 67/16 март 1962 г. на дело ІЯ-2488.
1.Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).
2.Народен представител от БСП в 36-то Народно събрание (1991-1994).

Добрин Спасов е български философ, научен и политически деец, член-кореспондент на Българската академия на науките, професор, доктор на философските науки. Той е сред най-големите български учени в областта на логиката и философията на историята. Неговите трудове са превеждани в чужбина и широко цитирани в научната литература.

Завършва „Философия" във Философския факултет на Софийския университет през 1950 г. От 1951 г. е асистент, през 1961 г. е избран за доцент, а през 1972 г. става професор. Бил е ръководител на катедра, заместник-декан на Философския факултет, председател на Специализирания научен съвет по философия при ВАК, както и главен редактор на списание „Философска мисъл". През 1984 г. е избран за член-коресподент на БАН.

Научните интереси на проф. Спасов са в областта на логиката, гносеологията, историята на философията и съвременната философия. Автор е на редица монографии, учебници и др.

В политиката след промените

След промените през 1989 г. Добрин Спасов влиза в политиката като депутат от БСП в 7-то ВНС и 36-то Народно събрание в периода 1990-1994 г. Дългогодишен член е на Националния съвет на БСП от 1990 г. насетне.

Унищоженото досие на съдържател на явочна квартира

Според огласените от Комисията по досиетата архивни документи досието на Добрин Спасов в качеството му на съдържател на явочна квартира е унищожено през март 1962 г. Това става с протокол на Трети отдел на ДС (архива) за унищожаване на дела, предадени в архива от Второ управление на ДС. Сред тях е и това на Добрин Спасов. В документа за него е записано, че е през 1949 г. е вербуван за съдържател на явочна квартира – работния му кабинет. По това време е член на БКП. През 1950 г. е изключен от Второ управление поради това, че кабинетът е изместен в друга стая.

Следен от ДС в края на режима

В служебния архив на МВР от края на комунистическото управление е запазено копие на документ – секретна справка на министъра на вътрешните работи от 1988 г. за дейността на проф. Добрин Спасов от този период. Тя е адресирана до члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Йордан Йотов. По това време Йотов е председател е на Комисията по духовните и идеологическите въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП, член-кореспондент на БАН и главен редактор на в. „Работническо дело".

Документът разкрива, че при изучаването на „някои лица в университетските среди" е доловено, че в свои изказвания проф. Спасов е подкрепял четирима изключени по това време преподаватели от университета.

Той си е позволявал в тесен кръг да коментира и преустройството в СССР, като обобщавал, че положението на обикновените хора се влошава. Определен е като един от неофициалните лидери на „социалдемократическото крило" сред обществоведите.

Dobrin_Spasov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Добромир Мартинов Задгорски

Добромир Мартинов Задгорски
15 ноември 1955 г.
гр. Варна.
Студент.
Софийски университет „Климент Охридски”.
ДКМС.
28 години.
Агент.
„РОМАН”.
Шесто управление на ДС.
22 юни 1984 г.
3 юли 1984 г.
ОР Петър Златанов.
ОР Петър Златанов.
1990 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители.
Рег. бланка; документи за получени възнаграждения; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6, рег. дневник; лично дело ІА-31247.
1. Народен представител от БСП в 37-то (1995-1997) и 40-то Народно събрание (2005-2009).
2. Главен експертен сътрудник в Комисия по жалбите и петициите на гражданите в Народното събрание от ноември 2003 г. август 2005 г.; главен експертен сътрудник в Комисия за борба с корупцията в Народното събрание от октомври 2005 г. до юни 2009 г.
3. Кандидат депутат от БСП за 41-то Народно събрание през 2009 г., издигнат от БСП във 2-МИР Бургас.
4. Кандидат депутат от БСП за 42-то Народно събрание през 2013 г., издигнат от БСП в 23-МИР София.
5. Кандидат депутат от БСП за 43-то Народно събрание през 2014 г., издигнат от БСП в 29-МИР Хасково.

Добромир Задгорски е председател на Обществения комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ), депутат от листата на БСП в 37-то (1995-1997) и 40-то Народно събрание (2005-2009).

Образование и кариера

Завършва Софийския университет „Климент Охридски", специалност „Българска филология" през 1985 г. и факултативно специалност „Журналистика". Изявява се като поет. Работи като редактор във в. „Пулс".

След промените: в ОКЗНИ

Влиза в основания в началото на януари 1990 г. Общонароден комитет за защита на националните интереси, създаден непосредствено след решението на ЦК на БКП за отмяна на „възродителния процес" и връщането на имената на насилствено преименуваните мюсюлмани в България от 29 декември 1989 г.

От 1993 г. оглавява ОКЗНИ, като се конфронтира с другия претендент за този пост Минчо Минчев. Зам.-главен редактор е на в. „Зора". „Държа дебело да подчертая, че у нас има само един Общонароден комитет за защита на националните интереси и той е в гражданската структура на „Коалиция за България" [БСП и други леви формации]", заявява Задгорски в едно интервю.

В парламента – депутат от БСП

През 1995 г. влиза в 37-то Народно събрание като народен представител от БСП, която тогава управлява чрез еднопартийния си кабинет начело с Жан Виденов, довел България до тежка икономическа криза, крах на банковата система, хиперинфлация и стопяване на спестяванията на населението.

След това е назначен за главен експертен съветник в Народното събрание (2003).

Отново става депутат, издигнат от БСП в 40-то Народно събрание (2005-2009) по време на тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ. Тогава е член на Комисията за борба с корупцията (2007-2009) и на Комисията по външна политика (2007-2009).

През 2009 г. е в листите на БСП за депутат в 41-то Народно събрание, но не е избран. Същата съдба имат и кандидатурите му за депутат от БСП на предсрочните парламентарни избори за 42-то Народно събрание през 2013 г. и през 2014 г. за 43-то Народно събрание.

Като лидер на ОКЗНИ Добромир Задгорски фигурира в инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Георги Първанов за втори президентски мандат през 2006 г.

Вербуван като студент

Добромир Задгорски е вербуван като студент през 1984 г. от Шесто управление на ДС под псевдонима „РОМАН". Досието му е прочистено, като в него е запазен строго секретен рапорт за вербовка му, както и документ за получени средства – част от личното му дело.

„Задгорски заяви, че е готов и в бъдеще да оказва помощ на органите на ДС", е посочено в рапорта за вербуването му. В същия документ е посочено, че той ще работи по линия на предотвратяване на опити за бягство (ПОБ), което е логично с оглед на средата на студенти, в която се е намирал.

Същата линия на използване е записана и в картона му в Шесто управление на ДС. В регистрационната бланка е отбелязано, че той е регистриран към отдел 07 „Борба с тероризма, анонимната вражеска дейност и издирване на държавни престъпници" на Шесто управление. Документи от агентурната му дейност не са запазени.

Dobromir_Zadgorski
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Дончо Кънев Каракачанов

Дончо Кънев Каракачанов
11 февруари 1937 г.
село Стоевци, област Габрово.
Женен.
Окръжно ръководство на БЗНС в Русе.
БЗНС (казионен).
35 години.
Осведомител (1972), агент (1975).
„ИВАНОВ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Русе (1972, 1986), Шесто управление на ДС (1978).
28 април 1972 г.
29 април 1972 г.
подполковник Стоян Стоянов.
подполковник Стоян Стоянов.

„В своята работа досега като агент на ДС „ИВАНОВ" е бил винаги честен и предан. С желание и в срок е изпълнявал поставените му задачи. От извършените му проверки с паралелна агентура няма данни да се е разконспирирал или да е проявил нечестност към органите на ДС", Общинско управление на МВР-ДС Русе, 1989 г.

1989 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Рег. бланка; картон обр. 4; рег. дневник; лично дело ІА-3193(Рс) МФ.
Народен представител от БЗНС (казионен) в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Дончо Каракачанов заема номенклатурни постове в Българския земеделски народен съюз в периода 1978-1989 г., народен представител е от БЗНС (казионен) в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), баща на лидера на МВРО Красимир Каракачанов, също агент на ДС (виж неговото досие – ТУК).

Образование и кариера в БЗНС (казионен)

Има висше икономическо образование. Председател е на Окръжното ръководство на БЗНС в Русе. През 1978 г. преминава на работа в Постоянното присъствие на БЗНС в София. През 1986 г. отново е изпратен на работа като председател на Окръжно ръководство на БЗНС в Русе, след това и на Областното ръководство на БНЗС в Разград.

Депутат в 7-то Велико Народно събрание

През 1990 г. е избран за народен представител в 7-то ВНС от листата на БЗНС (казионен) в 16-МИР Разград. Като депутат се обявява за парламентарна демокрация и демократизиране на всички процеси в страната.

Вербуван по линия на бивша земеделска опозиция

Работното дело на осведомител „ИВАНОВ", псевдонимът, по който през 1972 г. Окръжно управление на МВР-ДС Русе вербува Дончо Каракачанов, не е запазено. В личното му дело са съхранени само няколко документа след тайното прочистване на досиетата от БКП през 1990 г. по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

От тези документи се разбира, че Дончо Каракачанов е вербуван на основа солидарност по метода на убеждението чрез постепенно привличане по линия на бивша земеделска опозиция (БЗО).

Дава писмени агентурни сведения за член на БЗНС, определен от ДС като човек с „отрицателни настроения" и за син на бивш полицейски разузнавач.

От рапорта за вербовка става ясно, че ДС в Русе поддържа връзка с него 7 месеца преди да оформи вербуването му през април 1972 г.

Прекатегоризиран в агент

През 1975 г. на основание на заповед за прекатегоризирането на агентурния апарат на ДС осведомител „ИВАНОВ" е пререгистриран в качеството си на агент на Окръжно управление на МВР-ДС Русе.

Прехвърлен на Шесто управление на ДС

Според запазените документи през 1978 г. агент „ИВАНОВ" е прехвърлен на ръководство на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Той работи за отдел 05 за „Борба с контрареволюционните елементи и измяна на родината". Под „контрареволюционни елементи" се водят и хората от бившата земеделска опозиция. В един от запазените картони на Дончо Каракачанов в картотеката на ДС е посочено, че той е използван по линия на интелигенцията.

„Винаги честен и предан на органите на ДС"

През 1986 г., когато от София е върнат на работа като председател на Окръжно ръководство на БЗНС в Русе, агент „ИВАНОВ" е прехвърлен от Шесто управление на ДС на ръководство на Окръжното управление на МВР-ДС Русе.

„В своята работа досега като агент на органите на ДС „ИВАНОВ" е бил винаги честен и предан. С желание и в срок е изпълнявал поставените му задачи. От извършените му проверки с паралелна агентура няма данни да се е разконспирирал или да е проявил нечестност към органите на ДС", е записано в един документ на
Общинското управление на МВР-ДС Русе през 1989 г.

Изключен като агент поради издигане на ръководен пост и депутат

През март 1989 г. Дончо Каракачанов е изключен от агентурния апарат на ДС. Причината е, че е издигнат и оглавява Областното ръководство на БЗНС в Разград, а същевременно е депутат в 9-то Народно събрание (1986-1990).

„Издигането му на високия ръководен пост като ръководител на Областното ръководство на БЗНС и народен представител агентурните му позиции реално се изчерпват и по-нататъшното му ползване като агент е нецелесъобразно", е посочено в документа, с който е предложено изключването му от агентурния апарат. Уточнено е, че личното му дело се сваля в архив, а работно дело няма, тъй като след 1986 г., когато е върнат в Русе, агент „ИВАНОВ" не е давал писмени сведения.

Doncho_Karakachanov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Драгомир Здравков Димитров

Драгомир Здравков Димитров
29 май 1959 г.
с. Недан, Великотърновско.
Семейство на служещи.
Женен.
Секретар на общински комитет на ДКМС във Велико Търново.
Общински комитет на ДКМС във Велико Търново.
БКП (от 1986 г.).
30 години.
Щатен сътрудник.
Областно управление на МВР-ДС Ловеч.
20 август 1989 г.

„Мотивите за постъпване на работа в органите на ДС се определят от устойчива личностна идентификация с политически дейности, социална значимост и авторитет на работата, интерес към оперативната дейност, възможност за развитие и реализация. С правилно формирана мирогледна насоченост показва добра политическа култура, политическо мислене и социална ангажираност, които мотивират към личностно утвърждаване в обществено значими сфери на дейност.

Притежава професионално формирани качества, интелект и способности за работа с хора. Уравновесен по характер, спокоен, уверен, целеустремен. Амбициозен без да проявява склонност към самонадценяване. На този етап вследствие на високия авторитет на органите на ДС и чувството за известен респект от тях проявява готовност за промените в начина на живот и социалния статут и приемане на изискванията и отговорностите на службата", ОУ-МВР-ДС Велико Търново, 1989 г.

ВСШ „Г. Димитров” на МВР-ДС в Симеоново, 1989-1990 г.
13 март 2013 г. с решение №2-150 на Комисията по досиетата по отменения параграф 12 от закона, защитаващ дотогава обявяването на служители на ДС или РУ-ГЩ на ръководни постове в съвременните разузнавателни служби.
Заповед № К-2770/ 20 август 1989 г. за назначаването му като разузнавач.
Директор на РДВР Велико Търново (2002-2004).

Драгомир Димитров е директор на Националната разузнавателна служба (2012 г. – ), служител в МВР през 90-те години, а след това в разузнаването. Кариерата му в специалните служби стартира в Държавна сигурност два месеца и половина преди 10 ноември 1989 г.

Произход

Драгомир Димитров произхожда от семейство на служещи. Майка му е учителка в основното училище в гр. Павликени, а баща му е зоотехник в АПК в същия град, след това директор на репродуктивна база по свиневъдство в с. Стамболово, Великотърновско.

Димитров завършва средното си образование завършва в Смесената политехническа гимназия с изучаване на немски език в Ловеч (1973-1978). Отбива военната си служба в гранично поделение в Драгоман. Като член на ДКМС е избиран за секретар на ДК на ДКМС в поделението. В автобиографията си Драгомир Димитров посочва, че по време на отбиване на военната си служба в поделение в гр. Драгоман е награждаван за задържане на нарушител на Държавната граница. В един от документите в личното му кадрово дело офицер по време на военната служба на Димитров посочва за него, че „обрата му езикова подготовка и обща култура му дадоха възможност бързо да усвои тънкостите в нашата работа и към края на първата година беше в състояние сам да води разпити на задържани чужденци".

„Не съм участвал в задържане на граничната бразда, а и не си спомням по това време да е имало случай на задържан немски гражданин там. Проверките ставаха в граничната зона, която беше няколко километра. Тя започваше от Драгоман и продължаваше до Калотина. Не си спомням за двете години на службата ми да е имало случай на убит или ранен немски гражданин в участъка на Драгоманския граничен отряд", заявява Драгомир Димитров след обявяване на принадлежността му към ДС.

През 1980 г. е приет за студент във ВТУ „Кирил и Методий", специалност немска филология, който завършва.

Издигане и щатна работа в Комсомола

Трудовата си дейност започва като зав.-отдел „Организационен" в общински комитет на ДКМС в гр. Павликени, след което е издигнат за първи секретар. През пролетта на 1989 г., което е изучаван от МВР за постъпване на работа в ДС, той е секретар на общинския комитет на ДКМС Велико Търново. „Има много добра теоретическа и практическа подготовка. Като комсомолски активист му позволява правилно да се ориентира и бързо да навлиза в работата. Член е на БКП от 1986 г. Избиран е за партиен секретар. По характер е скромен, трудолюбив, контактен, делови. Ползва се с авторитет сред общността", се посочва в проучването на ОУ-МВР-ДС Ловеч.

Постъпване в редовете на ДС

Комисията по подбор на кадри в Общинско управление на МВР гр. В. Търново провежда опознавателна беседа. Установява, че кандидатът притежава добра обща култура и политическа подготовка и желае да работи в органите на МВР Тя предлага Драгомир Димитров да бъде назначен за разузнавач отделение „Контраразузнавателно" по 2-ра и 4-та линии в общинско управление МВР във В. Търново, 1-ва категория, а даденото му звание е лейтенант по Държавна сигурност.

В друга секретна справка на ОУ-МВР Велико Търново е посочено, че „данните от психологическото му изследване са благоприятни за работа в органите на ДС". В секретният въпросник за кадрите на МВР Димитров още посочва, че той и съпругата му нямат невъзвращенци, незаконно напуснали страната, както и познанства с граждани от капиталистически страни. Петчленната комисията за подбор на кадрови приема, че Димитров „е подходящ за оперативен работник по ДС".

19-годишен кандидат за школата на МВР-ДС

Документите от личното кадрово дело на Драгомир Димитров разкриват, че още след завършване на немската гимназия в Ловеч през 1978г. той е бил обект на проучване от МВР като кандидат за Висшата специална школа (ВСШ) „Георги Димитров" на МВР-ДС в Симеоново в столицата.

В строго секретно проучване за Драгомир Димитров от окръжно управление на МВР Велико Търново от юни 1978 г. е посочено, че той е „идеологически добре ориентиран. Близки зад граница и засегнати от мероприятията на народната власт няма. Като се има предвид горното и придобитите лични впечатления от кандидата, смятат, че Драгомир Димитров е подходящ за курсант във ВСШ „Г. Димитров" – факултет ДС." Тогава обаче не е приет.

Клетва във вярност на Партията

След като е приет за щатен служител в Държавна сигурност Драгомир Димитров подписва специална клетвена декларация в която се задължава, „постъпвайки на работа в МВР се заклевам да бъда безпределно предан на БКП, на социалистическата ни родина и на своя народ". Датата е 25 август 1989 г., по-малко от 100 дни преди падането на Берлинската стена и принудителното оттегляне на Тодор Живков от властта в НРБ.

В школата на курс за оперативни работници

Със заповед на зам.-министъра на вътрешните работи от 12 септември 1989 г. е изпратен като офицер от ДС на едногодишен курс за начална подготовка на оперативни работници във Висшия институт „Г. Димитров", факултет ДС.

10 ноември 1989 г. го заварва в института на МВР в София като курсант за оперативен работник. През февруари 1990 г. поради структурни промени и съкращаване на щата със секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 2 февруари 1990 г. се прекратява едногодишния курс на новоназначени оперативни работници, в който е и Димитров. Приведено е разпореждане слушателите от курса да преминат на разпореждане в поделенията на МВР, като ръководствата на поделенията да направят необходимото за установяване на подходяща работно по линия на Държавна сигурност или по Народната милиция.

Преназначаване в контраразузнаването

Със секретна заповед на директор на РДВР Велико Търново от 13 април 1990 г. Драгомир Димитров е преназначен като разузнавач в отделение „Контраразузнавателно" по 6-та линия за разузнавач в отделение „Оперативно техническа информация", служба „Защита на Конституцията" (временно название на службата, която по същество е регионалното звено на контраразузнаването, наследник на Второ главно управление на ДС, б.а.). През юни 1990 г. той е преназначен в отделение 02 – сектор Защита на конституцията към РДВР.

През ноември 1990 г. като разузнавач в РДВР Велико Търново в изпълнение на Закона за политическите партии Драгомир Димитров подписва декларация, в която декларира, че не членува в „политическа партия, движение или коалиция с политически цели и няма да използва служебното си положение в изгода на такива организации".

През януари 1991 г. Димитров е със звание лейтенант – разузнавач в отделение 03 на Национална служба за защита на Конституцията (контраразузнаването). На практика заема длъжността разузнавач в регионалното звено на контраразузнаването в РДВР Велико Търново.

През октомври 1991 г., когато вече не функционира структурата на бившата Държавна сигурност, Драгомир Димитров подписва друга клетва за служба в МВР. С нея се заклева „да спазва Конституцията и законите на страната. Да бъде лоялен към институциите на политическата система в страната и да не предприема действия, с които да нарушава политическия си неутралитет."

Кариера в специалните служби

В периода 1997-2001 г. постъпва на работа в Националната разузнавателна служба (НРС) – регионално бюро във Велико Търново. След това за кратко огрлавява РДВР Велико Търново (2002-2004). Отново се връща в НРС като началник на отдел „Териториален" (2004-2005) и зам.-началник на отдел „Международно сътрудничество" (2005-2007). В периода 2007-2011 г. е офицер за връзка на НРС в Берлин, Германия. През октомври 2011 г. – януари 2012 г. е началник отдел „Асиметрични заплахи" в НРС.

През януари 2012 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността директор на НРС с указ на президента Росен Плевнелиев по предложение на кабинета Борисов. Утвърден е за директор на НРС с указ № 143 от 3 април 2012 г. на президента Плевнелиев (по това време принадлежността на Драгомир Димитров не е обявена от Комисията по досиетата).

Позицията на Драгомир Димитров за началото на кариерата му

В интервю пред сайта desebg.com през 2013 г. Драгомир хвърля светлина за началото на кариерата му в Държавна сигурност:

„Желанието ми да вляза в специалните служби е още, когато бях 19-годишен и завърших езиковата гимназия. През 1978 г. кандидатствах във ВСШ на МВР „Г. Димитров".

След като тогава не е приет „опитах по няколко начина да кандидатствам в МВР след завършване на Великотърновския университет. Такава възможност ми се откри едва през 1989 г."

По думите му от 1 октомври 1989 г. е изпратен на първоначален оперативен курс във ВСШ. „Там основно се занимавахме с първоначалните познания по оперативна работа. 10 ноември 1989 г. ни завари в школата. В края на януари 1990 г. ни събраха за първата изпитна сесия. Тогава обаче се взе решение този оперативен курс да се разформирова, а ние да бъдем освободени. Причината беше, че няма да има достатъчно места за останалите служители в ДС", спомня си той. И добавя:

„Тогава имаше много остра реакция от няколко души от нас, че ние сме влезли доброволно, че ние нямаме връзка с ДС, не сме работили още, не сме водили, нито агентура, нито сме били съпричастни към политическите структури, че ние искаме да бъдем контраразузнавачи, за такива трябваше да ни подготвят тогава и че ако искат да ни уволнят – могат, но ние ще поставим този въпрос, защото положението е принципно.

Тогава ни казаха: върнете се по подразделенията в страната и ако има място там за вас, да ви назначат. Аз се завърнах във Велико Търново и седях някъде месец, месец и половина. Понеже нямаше место в структурата на ДС в районното управление на МВР във Велико Търново (тогава бяха областни и районни управления) мен ме преназначиха в оперативно-техническата информация към регионалната служба за защита на конституцията (контаразузнаването). Тази оперативно-техническа информация тогава впоследствие прерастна в СДОТО (Специализираната дирекция за оперативни технически операции в МВР, б.а.) само че на място, регионално бюро. Там преседях няколко месеца. То и не се работеше в този период, ако трябва да бъда честен, защото всеки чакаше промени. След това вече ме назначиха в контраразузнаването."

Неизпълнението на отменения параграф 12

През декември 2012 г. с гласовете на ГЕРБ и Синята коалиция 42-то Народно събрание отменя параграф 12 от закона за досиетата, с който през 2006 г. е опънат „чадър" над кадрите на тоталитарните комунистически служби, заемали или заемащи ръководни постове в Националната разузнавателна служба (НРС) и Служба „Военна информация" (СВИ, военното разузнаване). С параграф 12 от преходните и заключителни разпоредби на закона за досиетата на практика е забранено огласяването принадлежността към ДС или РУ-ГЩ на тези служители.

След отмяната на параграф 12 НРС и СВИ не изпълняват закона и не предават списъците с щатното разписание на кадровия състав на Комисията по досиетата, която трябва да извърши проверката. Към началото на 2013 г. двете разузнавателни служби не спазили и още едно изискване към закона – да предадат всички архиви на ПГУ и РУ-ГЩ на Комисията.

Проблемът е отнесен до президента Росен Плевнелиев, който провежда специална среща с директорите на двете разузнавателни служби Драгомир Драганов и Веселин Иванов, и председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

След нея президентът Росен Плевнелиев публично съобщава, че е договорено законът за досиетата да бъде изпълнен и да края 2013 г. да бъдат предадени всички архиви. Нито Драгомир Драганов, нито Веселин Иванов обаче изпълняват закона по отношение на отменения параграф 12 и го бойкотират тихомълком.

Dragomir_Dimitrov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365