Димитър Георгиев Пенчев

Димитър Пенев е земеделец, политически затворник при комунизма, депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Произход и образование

Роден е в семейство на земеделци. През детството си става свидетел на изселването в родния му Ямболски край на селяни от Кулско (на противоположния край на България), вдигнали един от първия бунт срещу комунистическите режими, няколко години преди това да се случи в Източен Берлин през 1953 г.

Свидетел е и на излизането на селяни в различни части на Сливенския Балкан, Средна гора и Родопите и образуването на въоръжени чети срещу комунистическата власт на горянското движение, смазано от редовна армия, милиция и части на Държавна сигурност.

През 1956 г. в механотехникума в Ямбол, където учи, Димитър Пенчев образува кръжок за изучаване на историята на БЗНС. Осъзнава, че истинският земеделски съюзи на този на убития от комунистите Никола Петков, а не казионната организация на Александър Оббов и Георги Трайков.

Надлъгване с Държавна сигурност

Тогава, в неформалния кръжок, една от ученичките признава на Пенчев, че е била принудена от ДС да донася за него. Двамата съчиняват първия „донос". Започва надлъгването му с Държавна сигурност. „ДС служеше на мен. По-късно си дадох сметка, че това са били най-хубавите дни в моя живот. Баламосвахме ДС с доноси", описва този момент земеделецът 60 години по-късно в издадената от него през 2011 г. мемоарна книга „Идеалната жертва". Тази теза той застъпва и през 2013 г. в документалния филм „Отмъщението. Дългата сянка на ДС" на режисьора Атанас Киряков.

Влиза в казармата през 1958 г. в поделението в София на Четвърти километър, където се натъква на дейността на ВКР. „В Ямбол бях констатирал, че ДС масово вербуваше учениците, включително и непълнолетни, но имах чувството, че в казармата това се провеждаше още по-мащабно", спомня си авторът.

Агент на ДС

Стигат и до него. „Един ден спецът повика и мен и ме заведе в кабинета в съседно поделение, където друг военен след кратък разговор ми предложи да сътруднича. И така неочаквано дойде моментът, който всъщност желаех. Посуетях се малко за форма, но написах текста, който ми издиктуваха и се подписах".

Карат го да донася за други войници, но той твърди, че повтаря системата от ученическите години и изготвя сведения, които да съдържат полуистини, които да не навредят на набелязаните от ВКР момчета в казармата. Така става агент на ДС на военното контраразузнаване. По собствените му думи става доброволно „къртица" в ДС, за да й противодейства.

Един от хората, срещу които е трябвало да донася е Петко Илиев, друг земеделец, след промените депутат в 37-то Народно събрание. С него стават приятели, което се запазва и след 10 ноември 1989 г.

Унищоженото досие на агент „БЛАГОЕВ"

Принадлежността на Димитър Пенчев към Държавна сигурност е официално обявена през 2007 г. при проверката на народните представители от Комисията по досиетата. Дотогава той не огласява публично историята, разказана в книгата му четири години след осветяването му.

Според архивните документи в ДС личното и работното дело на Димитър Пенчев, който сътрудничи под псевдонима „БЛАГОЕВ", е унищожено с протокол през август 1962 г. В този документ досието му е записано под №131. В протокола е отбелязано следното:

„Произхожда от богато земеделско семейство. Баща му е член на БЗНС. Вербуван е з агент на патриотична база, като член на ДКМС през 1958 г. от ОР Вълков от Пето управление на ДС за обща информация сред войниците. Изключен е през 1960 г. от същото управление понеже е уволнен."

След унищожаване на личното му и работно дело за Пенчев в архива на ДС остана регистрационен картон, вписването му в регистрационния дневник и протокола за унищожаване на досието му.

Позицията на Димитър Пенчев след огласяване на сътрудничеството му

В едно интервю през 2008 г., година след огласяването на сътрудничеството му, Димитър Пенчев обяснява:

„Аз не разгласих по време на ВНС, че ме няма в списъка [със сътрудници на ДС]. Мислех да го направя тогава, но се отказах, защото веднага щяха да ми унищожат досието. Но сега, след като ме оповестяват, че аз съм агент, те сами се вкарват с единия крак в капана. Аз им казвам: „Добре, дайте донос, изкарайте да видим кой на кого е служил". А те не ми дават нищо, те даже не ми дадоха да видя декларацията, която съм подписал. Аз не крия, че съм бил агент „БЛАГОЕВ", напротив, сам съм се насочил към лапите на ДС, за да предпазя близките, приятелите, съмишлениците от земеделския кръжок и хората, клонящи към Запада."

В същото време обяснява, че в архивите на ДС е запазена разработка под псевдонима „ТЪПАНАРИ" над 30 души, сред които попада и той като враг на властта. В разработката се съдържат доказателствата за неговата дейност срещу БКП, станала причина репресивният апарат след 1960 г. да го следи и впоследствие да бъде осъден. В практиката на ДС е да се запазват разработките срещу обекти, по които се е произнесъл съда с осъдителни присъди, както в случая с Пенчев.

Осъден на смърт

След казармата Димитър Пенчев започва работа в София като мазач в строителството, но същевременно продължава да се увлича от идеята за възстановяване на истинския БЗНС. Една сутрин през юни 1961 г. е арестуван в квартирата. Пред следствието отказва да признае земеделския съюз на Георги Трайков и посочва като истински БЗНС на Г. М. Димитров и Никола Петков. Осъден е на смърт чрез разстрел. Пред Върховния съд, където първоинстанционната смъртна присъда е обжалвана, прокурорът заявява: „Никаква милост! Смърт! Тези не трябва да живеят." И пред върховната съдебна инстанция Пенчев не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения.

От Сливенския затвор, където първоначално е закаран, е преместен в Старозагорския. Там става свидетел на най-големия затворнически бунт след 9 септември в България, предизвикат от брутален побой на охраната над политзатворник. Над 40 политически затворници, сред които е и Пенчев, отказват да работят. Започват и гладни стачки. Земеделецът е вкаран в карцер, където престоява 40 дни.

Неуспешен опит за бягство

През 1964 г. е приета амнистия и политическите затворници са освободени. Сред тях е и Димитър Пенчев. Затворническото му минало обаче го преследва като сянка –уволняват го като работник на пристанището в Бургас. Тогава той решава да бяга зад граница.

През юли 1967 г. заедно с още двама приятели успяват да преминат границата с Турция в Елхово. След 10 дни престой и разпити от турска страна ги връщат ги в България. Малко след като преминават полосата граничарите от българската страна ги посрещат с огън. Единият от приятелите му е убит на място, другият е ранен. Димитър Пенчев по чудо оцелява.

Осъден е на 9 години затвор, които излежава. В Старозагорският затвор се запознава с други политически затворници като Алфред Фосколо и Петър Бояджиев.

Излиза на свобода в края на 1974 г. ДС обаче му образува дело за наблюдение „ДИВЕРСАНТ". Следва 10-годишен тормоз и постоянни заплахи от ДС да напусне работата си в Сливен към „Промишлена вентилация".

В лагера Белене през 1985 г. за отказ да сътрудничи

През 1984 г. Държавна сигурност отново го привиква. Причината – бомбените атентати в страната. Подозират, че те са дело на български политически емигранти в чужбина. Предлагат му да стане агент. В противен случай – ще го въдворят отново далеч от съпругата и дъщеря му.

Отказът му го изпраща в Белене, където отново е затворът отново е превърнат в лагер за политически затворници. Там става свидетел на въдворяването на български турци, съпротивлява ли се срещу насилственото преименуване.

Оттам е изселен в Бобов дол, където успява да се събере със семейството си.

Кампанията за свободата на Димитър Пенчев

През 1987 г. във Франция започва кампания за правата на българския работник, репресиран от комунистическата власт, да може свободно да напусне България със семейството си. Помагат му приятелите от затвора в Стара Загора, които са избягали във Франция като Петър Бояджиев и Алфред Фосколо. По радио „Свободна Европа" също е дадена гласност на случая.

В Париж е съставен инициативен комитет за спасяването на семейството му, в който влизат проф. Анри Картан, член на френската академия и Андре Бержарон, генерален секретар на профсъюза „Работническа сила". Пишат отворено писмо до Тодор Живков.

Френски екип журналисти посещават семейството му в Бобов дол и записват историята му. Във Франция следват и други публикации.

ДС се опитва да заплаши Пенчев, че никога няма да го пусне на Запад, притиска го да направи опровержение по БТА. Заплашват го, че ако приеме да емигрира, ще го убият. Той устоява на натиска. На 30 юли 1987 г. той и семейството му стъпват на френска земя на парижкото летище „Орли".

След промените се завръща в България още през 1990 г. Става член на възобновения БЗНС „Никола Петков". Издигнат е за депутат от СДС в 28-МИР Ямбол, откъдето влиза в 7-то Велико Народно събрание. Като народен представител се обявява за парламентарна република, свободни граждански отношения и деполитизирана армия. След това не се занимава с активна политическа дейност. Живее със семейството си в Марсилия, Франция, но посещава и България.