Димитър Иванов Баталов

Димитър Баталов е земеделец, лежал 9 години в затвора при комунизма, съосновател на СДС, член на първия Координационен съвет на СДС, депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), учредител на Клуба на репресираните след 1945 г. и негов първи председател (1990).

Произход

Роден е в селско семейство. Баща му е ляв земеделец. Единият от двамата братя на Димитър Баталов е партизанин преди 9 септември 1944 г. След преврата цялото семейство преминава на страната на земеделската опозиция и развива активна дейност.

Двамата му братя преминават в нелегалност, но са заловени и и ликвидирани. Баща му е въдворен в лагера „Белене" с 5-годишна присъда. Баталов е изключен от гимназията само 10 дни преди да я завърши.

Вербуван през 1947 г. като агент сред земеделци

От запазен в архивите рапорт от 22 юли 1947 г. за вербовката на Димитър Баталов става ясно, че тогава той е привлечен като агент на служба ДС –Карлово с цел да работи сред Земеделския младежки съюз на Петър Сърбински, в който той членува и има връзки с опозиционери.

„Вербовката протече нормално и лицето прие сътрудничество със службата без каквито и да е противоречия", е посочено в рапорта. Баталов е регистриран като агент под псевдонима „МЛАДЕН". В по-късен документ от 1950 г. обаче ДС признава, че „същият не е работил със службата ни е и бил двуличник"

Две присъди: за нелегална група и разпространение на листовки

Самият Димитър Баталов минава в нелегалност през месец февруари 1951 г. и създава нелегална група в родния си край. Същата година е арестуван и осъден на 15 години. Освободен е през 1956 г.

Взима участие в нова група за отпечатване и разпространение на листовки против властта. През 1957 г. отново е задържан и осъден на 4 години. Излиза в началото на 1960 г. за добро поведение. След това служи в трудови войски.

Наблюдаван от ДС

Срещу него ДС води наблюдателно дело под псевдонима „ХИТРЕЦА". От получените данни се установява, че стои на вражески позиции и прави изказвания против „народната власт".

Самопредложил се на Държавна сигурност

Според запазените в архивите на ДС части от досието му след затвора с Димитър Баталов е проведена беседа от оперативен работник, пред който съденият изказва съжаление от дейността си. През 1965 г. Баталов сам пише писмо, в което, според ДС, показва известно разположение и разочарование от минала дейност През 1966 г. е осъден на 5 месеца затвор за начет. Тогава Баталов отново търси оперативния работник. Пред него изказва съжалявал и посочва, че е в много тежко материално състояние, не вижда перспектива за живота си.

„Предложи да работи с нас на т. нар. невидим фронт, както сам се изразява", е посочено в един от документите в този период. С него са проведени 10 срещи, като ДС е внимателна с него, а целта на оперативните работници е да го привлекат и убедят, че гледат на него като с равен и че върши обществена дейност.

Повторно вербуван: Агент сред бившата земеделска опориция

„С доста висока обща култура. Много общителен и приятен събеседник, който предразполага хората и спечелва доверието им. Има мнение за себе си, чувствителен е и трудно приема открита заплашване и обиди. Не оправдава миналата си вражеска дейност, но се стреми да не говори за нея", пише Държавна сигурност за Димитър Баталов през1968 г., когато е вербуван за втори път. Тогава работи за Окръжно управление на МВР-ДС Пловдив под псевдонима „БРАТОВЧЕДА".

От документите в досието му се разбира, че предава на ДС писмени данни за връзките си в Пловдивски окръг – общо 37 лица. Пред Държавна сигурност разделя бившата земеделска опозиция (БЗО) на три групи:

• капитуланти и открито приобщени към властта;
• привидно примирили се;
• преминали на работа в „тихия фронт" като него.

ДС помага: Приет във ВУЗ

ДС успява да създаде в средата му, че официално Баталов остава враг на властта, а действително работи активно за нея от 1968 г. „БРАТОВЧЕДА" е възнаграден неколкократно за усилията му. Първият път е през август 1969 г., когато не му достигат няколко стотни да влезе във Висшия икономически институт в Свищов. Неуспехът се отразява на агентурната активност на Баталов, но ДС му съдейства му да бъде приет като задочник в Свищов.

От друг документ се разбира, че ДС му е помогнала и да придобие Пловдивско жителство.

Намиране на работа

ДС разрешава още един битов проблем на Баталов. От документите в досието му става ясно, че през 1972 г. ДС предлага се устои на работа, като „изрично да се заостри дискретността". Баталов е назначен в търговията на дребно.

Закупуване на жилище

През 1975 г. следва нов спад в агентурната дейност на „БРАТОВЧЕДА". Както се разбира от архивните документи това се дължи на поредния социален проблем на агента – нерешен жилищен въпрос.

Той иска и провежда специална среща на осигурено от ДС място в гр. Хисаря с бившия началника на Окръжно управление на МВР-ДС Пловдив и тогавашен зам.-министър на вътрешните работи Д. Стоилов.

Баталов споделя, че е кандидатствал за закупуване на жилище, но е отхвърлен. Дадено му е уверение, че ДС ще прояви интерес по този въпрос, за да бъде разрешен в негова полза. „Агентът остана видимо доволен от този разговор изказа готовност и за в бъдеще да продължи редовно да изпълнява поставените му задачи и работи така, както са изискванията", е записано в документа за тази среща и разговор.

Авторитет в средите на бившата земеделска опозиция: Умело разсейва подозренията за сътрудничество

ДС го използва активно по линия на борбата с „контрареволюционните остатъци". В една характеристика на агент „БРАТОВЧЕДА" от 1980 г. се посочва, че в средите на БЗО той се ползва с авторитет и е считан за лидер.

„Агент „БРАТОВЧЕДА" има изградени трайни положителни навици в строго съблюдаваните принципи на конспиративност. Умело разсейва подозренията на някой от обектите за евентуално негово сътрудничество. Има желание за изпълнение на сложни и отговорни задачи", е посочено в документ на ДС от втората половина на 70-те години.

В досието му е посочено, че сътрудничеството си с органите на ДС счита за обществено-политическа дейност, стигнал до него след дълги размишления и преоценка на контрареволюционните си деяния.

„Както за закрепване на вербовката му, така и за създаването на по-благоприятни условия за работа му е оказана значителна помощ от органите на ДС", не пропуска да отбележи ДС

Работата на агента се оценява като добра при реализацията на легионерите през 1977 г. Съобщените от него на ДС данни се потвърждават. Прави впечатление, че въпреки вербуването му почти пред всички години от агентурната му дейност Държавна сигурност проверява верността на донесенията му с паралелна агентура.

Инфаркт спира агентурната дейност на „БРАТОВЧЕДА"

Агентурната дейност на Димитър Баталов е нарушена, след като прекарва инфаркт през 1978-1979 г. Тогава ДС отчита, че „временно му спаднаха възможностите за работа".

На 19 март 1987 г. „БРАТОВЧЕДА", който по това време е 55-годишен, е свален от оперативен отчет. Причината е, че през последните години прекарва втори инфаркт и здравословното му състояние е влошено.

След промените – депутат от СДС

След политическите помени в България през ноември 1989 г. Димитър Баталов става един от инициаторите за въстановяването на БЗНС „Никола Петков" и е сред съоснователите на СДС и е член на неговия първи Координационен съвет. Той основава и оглавява Клуба на репресираните след 1945 г.

Като член на БЗНС „Никола Петков" той е издигнат за депутат от СДС в 15-МИР Пловдив. Печели място и влиза в 7-то Велико Народно събрание. В биографията му като народен представител е посочено, че е завършил е ВИИ „Карл Маркс" – София. До изборите е стоковед в предприятие „Промишлени стоки" – Пловдив. Обявява се за разобличаване на демагозите и за приватизация. Впоследствие пише няколко книги, една от които е спомени.

Скрит от Комисиите „Бонев" и „Андреев"

Принадлежността на Димитър Баталов като агент на бившата Държавна сигурност не е обявена от двете комисии на СДС „Бонев" (1997) и „Андреев" (2001-2002) независимо от факта, че в запазените томове от досието му фигурират и собственоръчно написани донесения.

Принадлежността на депутата от СДС в 7-то Велико Народно събрание е обявена едва през 2007 г. от създадената същата година Комисия по досиетата с председател Евтим Костадинов.