• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Е

Евгени Захариев Кирилов

Евгени Захариев Кирилов
26 януари 1945 г.
с. Любичево, област Търговище.
Работническо семейство.
Неженен.
Учащ.
БКП от 1972 г.
21 години.
Агент (1966), секретен сътрудник (1979).
„МАНЧЕВ”.
Окръжно управление на МВР-КДС Варна (1966); Второ управление на ДС (1968); Първо главно управление на ДС (1979).
19 октомври 1966 г.
24 октомври 1966 г. в ОУ-МВР-КДС Варна; 8 февруари 1979 г. в ПГУ.
ОР Стою Стойков.
ОР Стою Стойков; ОР Марко Марков, ОР Пламен Събев, ОР Красимир Саманджиев, ОР Асен Цанков; ОР Димчо Вавов; ОР Румен Тошков; ОР Христо Герганов.

„Работил е главно по английски туристи и представители на туристически фирми", ПГУ, 1979 г., за дейността на „МАНЧЕВ" като агент на ОУ-МВР-КДС Варна от 1966 г. и на Второ управление на ДС от 1968 г.

„МАНЧЕВ" работи с желание и проявява добро чувство за ориентиране в работата с нас в задгранични условия. Създава полезни и интересни връзки сред емиграцията и сред местната администрация", ПГУ, 1979 г.

Обучаван е по линия на извършване на шпионаж в САЩ под дипломатическо прикритие. Възложено му е да изучава връзките на служителите на посолството и представителството и семействата им с американски граждани; да опазва секретите на посолството; да изучава децата на американски граждани от средите на българската икономическа емиграция с положително отношение към НРБ с възможност да получава секретна информация от тях; да изучава лица от администрацията на Вашингтон, контактуващи със служители от посолството и с български граждани на специализация в САЩ.
1985 г. в ПГУ.
22 октомври 1997 г. с решение на Комисията по досиетата „Бонев” в качеството му на сътрудник на ПГУ; 24 април 2007 г. с решение №1 на Комисията по досиетата „Костадинов” в качеството му на агент на ОУ-МВР-КДС Варна и Второ управление на ДС при проверката на кандидатите за евродепутати.
Документи от ръководили го щатни служители, рег. бланка, съдържащи се в лично и в работно дело Ф1, а.е. 4685; рег. дневник – 2 бр.; картони – обр. 1 – 2 бр., обр. 3, обр. 4 – 3 бр. и обр. 6; писмо рег. № 178-1/14 май 1990 г. на НСЗК, че материалите за лицето ще бъдат унищожени по начина, указан в Заповедта за работа с агентурата и с искане „да бъдат заличени от картотеките данните” за „МАНЧЕВ”.
1.Народен представител от БСП в 37-то Народното събрание (1995-1997), 38-то НС (1997- 2001), 39-то НС (2001-2005) и в 40-то НС (от 11 юли 2005 г.).
2.Член на Европейския парламент от БСП (2007-2009) и (2009-2014).
3.Кандидат на евродепутат от БСП (2014).

Евгени Кирилов е депутат от БСП в българския парламент в периода 1995-2005 г. Член е на Европейския парламент (2007-2014) г., издигнат от БСП, като на евроизборите през 2009 г. е избран повторно. На изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 г. отново е включен в листата на „Коалиция за България", но заема 7-мо място и не е избран.

От 1997 г. е член на Висшия съвет на БСП. През периода 2001-2005 г. е председател на комисията по външна политика и международни връзки на БСП. От 1999 до 2001 г. е член на Бюрото на групата на социалистите в Съвета на Европа. От август 2005 г. до декември 2006 г. е наблюдател в Европейския парламент. Почетен член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Носител на орден „Кирил и Методий".

Произход и кариера

Евгени Кирилов е роден в работническо семейство. Родителите му са членове на БКП, признати за активни борци против фашизма и капитализма.

Завършва английска гимназия в Пловдив. След това завършва висше инженерно образование в Рощок, ГДР (1971), а през 1976 г. – Московския държавен институт за международни отношения, специалност „Международни икономически отношения" и „Международно право".

След завръщането си в България е назначен като дипломат в Министерството на външните връзки. През 1979 г. е изпратен е на задгранична работа като III секретар в посолството на НРБ във Вашингтон, САЩ.

Преди 10 ноември 1989 г. е директор „Културен обмен", член на Националния съвет на ЮНЕСКО. От 1990 г. до 1993 г. е постоянен представител на България за ЮНЕСКО в Париж.

Агентурна принадлежност

Принадлежността на Евгени Кирилов е разкрита още през 1997 г. с първото и единствено решение на тогавашната Комисия по досиетата „Бонев" в качеството му на народен представител. Тогава обаче е огласена само принадлежността му към ПГУ, която е от 1979 г. Същият факт е потвърден от Комисията „Андреев" през 2001 г. Едва през 2007 г. Комисията „Костадинов" огласява принадлежността на Кирилов към Окръжното управление на МВР-КДС Варна през 1966 г. и към Второ управление на ДС от 1968.

Позицията на Евгени Кирилов: Помагал съм на българското разузнаване

При обявяването на агентурното му минало през 1997 г. той е един от народните представители, които коментират огласения факт:

„Смятам, че човек не може да се срамува, ако с нещо е помогнал на българското разузнаване. Аз съм бил служител в редица наши мисии зад граница. Един дипломат има достъп до шифър, и само това е достатъчно, за да бъде примамлив обект на чуждо разузнаване. И ако у дипломата има съмнение за това, той като държавен служител е длъжен да докладва."

Той обаче не коментира факта, че е агент и на други структури на Държавна сигурност много преди да бъде назначен за дипломат.

Екскурзовод – агент на ДС, работил по английски туристи

В една от строго секретните справки в досието му е посочено, че той е вербуван още през 1966 г. от Окръжно управление на МВР-ДС Варна. Тогава той е 21 годишен. Вербуван е на идейна основа.

Агентурната му дейност е свързана с работата му като екскурзовод към Комитета по туризма с английски език по време на лятната ваканция във Варна. „Работил е главно по английски туристи и представители на туристически фирми", е записано в една справка на Евгени Кирилов в Първо главно управление (ПГУ) на ДС. Агентурната му дейност продължава и докато отбива военната си служба.

През летните месеци в периода 1968-1971 г. е представител на българо-английската фирма „Балкан холидейз" и неколкократно е пътувал до Англия, където е „създал интересни връзки".

Сътрудничеството му с Държавна сигурност не прекъсва и по време на следването му в Рощок, ГДР, където е ръководен от резидентурата на ДС в Берлин.

По данните в досието му е участвал в провеждането на сложни оперативни мероприятия. Отчетено е, че е дал сигнал за „съмнителна връзка" между български гражданин и англичанин. В подслушан разговор между двамата, според ДС, е обсъждан терористичен акт срещу първия секретар на ЦК на БКП.

Оперативен контакт с Кирилов е поддържан дори когато е изпратен в Москва, където между 1973-1976 г. следва в дипломатическата школа при Министерството на външните работи на СССР. През септември-декември 1975 г. е стажант-аташе в посолството на НРБ в Кайро, Египет.

Тъст – полковник от КГБ

В документите на Държавна сигурност е отбелязан и един друг факт. Евгени Кирилов е женен за гражданска от СССР, чийто баща е полковник от КГБ.

От картоните му в картотеката на ДС се разбира, че преди 1969 г. е агент към отдел „ЧЖ" (чуждестранни журналисти) на Второ управление на ДС. През 1972 г., когато Кирилов е агент на Второ главно управление на ДС той е изучаван с цел да бъде назначен на работа в Разузнавателно управление на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана, но същата година изучаването е преустановено.

Унищожаването на досието му във ВГУ

Документите за цялата тази агентурна дейност на Евгени Кирилов като сътрудник на Окръжно управление на МВР-ДС Варна и после на Второ главно управление (ВГУ) на ДС – отдел 08 „Туристи и транзитници", не са запазени. През месец май 1990 г. Национална служба за защита на конституцията, правоприемник на ВГУ, изисква от отдел 03 „Картотека и архив" на ДС материалите за „МАНЧЕВ" да бъдат унищожени и да бъдат заличени данните за агента в картотеките.

Досието му като агент на ПГУ, откъдето в няколко обобщаващи справки се разбира агентурната дейност на Кирилов преди 1979 г., когато е превербуван от разузнаването, е запазено.

Агентурна дейност в ПГУ

Интересът на ПГУ към Евгени Кирилов е обвързан с изпращането му на задгранична работа като дипломат посолството на НРБ във Вашингтон, САЩ през 1979 г. В предходната 1978 г., разузнаването провежда подготовка на Кирилов преди заминаването му. Той става секретен сътрудник на отдел 04 „Контраразузнавателен" в Първо главно управление на ДС.

Задачите, които ПГУ му поставя в САЩ, са:

  • да изучава връзките на служителите на посолството и представителството и семействата им с американски граждани;
  • да опазва секретите на посолството;
  • да изучава децата на американски граждани от средите на българската икономическа емиграция с положително отношение към НРБ с възможност да получава секретна информация от тях;
  • да изучава лица от администрацията на Вашингтон, контактуващи със служители от посолството и с български граждани на специализация в САЩ;
  • да изготвя информации от официални източници за състава, структурата и дейността на специалните служби на САЩ и НАТО срещу социалистическите страни.

В официалната си дейност като секретар в посолството на НРБ във Вашингтон Евгени Кирилов отговаря за провеждане на мероприятията, свързани с честването на 1300 години от създаването на българската държава. Пред ДС Кирилов споделя, че има братовчед, воден от комунистическата власт като изменник на родината, който е емигрирал в САЩ. Мнението му е, че постъпката на роднината му е тежко престъпление, с което той опетнил целия им род, свързан с партията още преди 1923 г.

Донесения срещу „изменници на Родината"

В информациите от резидентурата на ПГУ във Вашингтон, запазени в досието му, се установява, че голяма част от агентурните му задачите в САЩ са свързани със следене и събиране на информация за българи, водени от комунистическия режим като „изменници на родината". За някои от тях има и собственоръчно написани агентурни сведения от секретен сътрудник „МАНЧЕВ".

„МАНЧЕВ" донася на ДС и за срещите си с някои представители от сектора за сигурност на САЩ, с които е има срещи на различни събития, на които е присъствал в качеството си на дипломат. Видно от архивните документи ПГУ има особен интерес към тези контакти и дава специална линия на поведение на своя сътрудник. Кирилов се завръща от САЩ в България през 1982 г. През 1985 г. в ПГУ закриват делото „МАНЧЕВ" и го свалят в архив.

Виж цялото досие на Евгени Кирилов онлайн на сайта desebg.com.

evgeni-kirilov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Евгений Пенков Еков

Евгений Пенков Еков
15 март 1961 г.
гр. Плевен.
Семейство на служещи.
Женен.
Учител.
Културно-просветен клуб „Гоце Делчев”, София.
Безпартиен.
28 години.
Агент.
„ВИКТОР”.
Шесто управление на ДС.
13 юни 1989 г.
19 юни 1989 г.
ОР Христо Филипов Христов.
ОР Христо Филипов Христов.

„Еков изрази положително отношение към органите на ДС и готовност да оказва сътрудничество според възможността си по интересуващите ни въпроси. разполага с богата историческа подготовка и трайни научни интереси по „македонския въпрос". Споделя напълно тезата за българския народностен характер на населението в Македония и е радетел за по-активна просветно-пропагандна дейност в отговор на антибългарските спекулации в СР Македония по този въпрос. Същият е дисциплиниран, изпълнителен и инициативен в съвместната ни работа. Умее да осъществява и поддържа контакти с оперативно интересни лица", Шесто управление на ДС, 1989 г.

4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Собственоръчно написани агентурни сведения; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр.; лично дело ІА-36245.
1. Народен представител от СДС в 37-то Народно събрание (1995-1997).
2. Началник на отдел в Министерството на отбраната от 22 април 1998 г. до 4 януари 1999 г.
3. Началник на отдел в МВнР от 1 януари 2001 г. до 22 септември 2001 г.
4. Извънреден и пълномощен посланик в Кишинев, Молдова от 23 септември 2001 г. до 30 септември 2005 г.
5. Редактор във в. „Монитор” (до 31 август 2007 г.).

Евгений Еков е съпредседател на МВРО – Съюз на македонските дружества (1995-1997), депутат от СДС в 37-то Народно събрание (1995-1997), посланик в Молдова (2001-2005).

Произход и образование

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е член на БКП, майка му е деловодител в СМК – Плевен. Родителите му са преселници от Вардарска Македония от 1923 г.

Гимназиалното си образование завършва в Плевен през 1979 г. Завършва висше образование, специалност „История", във Великотърновския университет през 1986 г.

Започва работа като учител по история в Основно училище „Марин Дринов" в Плевен, където остава до края на 1988 г.

В Културно-просветен клуб „Гоце Делчев"

Еков проявява трайни научни интереси и занимания с македонски въпрос, които са породени от факта, че родителите му са преселници Македония. Той защитава дипломна работа по история на Национално-освободителното движение в Македония, а от 1987 г. се включва в дейността на Културно-просветния клуб (КПК) „Илинден" в Плевен.

Чрез свой състудент се запознава отблизо с дейността на КПК „Гоце Делчев" в София. По предложение на ръководството на КПК в края на 1988 г. е одобрена кандидатурата на Еков за длъжността секретар. На 1 февруари 1989 г. той е назначен за секретар на КПК „Гоце Делчев".

Вербуван от Шесто управление на ДС

В полезрението на Държавна сигурност Евгений Еков попада в края на 1988 г., когато в КПК „Гоце Делчев" е предложена неговата кандидатура за секретар.

На 7 декември 1988 г. с него е осъществен оперативен контакт „с цел установяване пригодността на Еков за горната длъжност, както и за оперативно ползване по линия „промакедонски национализъм". По това време той все още е учител по история в Плевен. В документа на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, свързан с проучването му, е записано:

„Данните от контакта показаха, че Еков разполага с богата историческа подготовка и трайни научни интереси по „македонския въпрос". Споделя напълно тезата за българския народностен характер на населението в Македония и е радетел за по-активна просветно-пропагандна дейност в отговор на антибългарските спекулации в СР Македония по този въпрос.

Еков изрази положително отношение към органите на ДС и готовност да оказва сътрудничество според възможността си по интересуващите ни въпроси. В процеса на работа с кандидата след назначаването му в КПК „Гоце Делчев" се очертаха добрите му възможности за оперативно използване. Същият е дисциплиниран, изпълнителен и инициативен в съвместната ни работа. Умее да осъществява и поддържа контакти с оперативно интересни лица, а поради служебното си положение има възможност за регулярно наблюдение на процесите и тенденциите сред преселниците от Македония, живущи в София."

През юни 1989 г. на Еков е проведена вербовъчна беседа, на която той потвърждава, че „интересите ни по отстояването на историческата истина по т. нар. македонски въпрос и пресичане на опитите на СФРЮ за провеждане на антибългарска дейност на промакедонска основа са общи, поради което той е съгласен да оказва съдействие на органите на ДС".

В агентурните си донесения агент „ВИКТОР", псевдоним, под който Еков работи като агент на Шесто управление, разкрива опасенията на Градското ръководство на ОФ и Дом „Владимир Поптомов" от антисоциалистически действия от страна на КПК „Гоце Делчев", тъй като чрез някои негови членове можело да се стигне до пропаганда против БКП и социалистическата държава.

Също така „ВИКТОР" донася за промените и настроенията в различни културно-просветни клубове в страната. Еков продължава да дава агентурни следения и след 10 ноември 1989 г. В тях се отбелязва нарастващото разцепление сред членската маса на Съюза на македонските културно-просветни дружества.

Последната среща на „ВИКТОР" е от 25 май 1990 г. с оперативен работник от Националната служба за защита на конституцията (контраразузнаването), правоприемник на съществувалото до февруари 1990 г. Второ главно управление на ДС, в която се вливат и част от кадровите служители на закритото малко по-рано Шесто управление на ДС.

Личното дело на агент „ВИКТОР" се състои от 50 листа, които съдържат и агентурни сведения, но е оформено според изискванията на оперативния отчет едва през 2007 г. Върху един от картоните на Еков в картотеката на ДС е отбелязано, че има „забранен достъп до Л [личното] и РД [работното дело]" с отметка „1995 г.". Тогава управлява БСП с кабинета Виденов.

Интересно е, че Евгений Еков не е обявен за сътрудник на ДС нито от Комисията „Бонев" през 1997 г., нито от Комисията „Андреев" (2001-2002), действали по време на управлението на СДС и кабинета Костов. Принадлежността му е разкрита чак през 2007 г. при проверката на народните представители от следващата Комисия по досиетата с председател Евтим Костадинов.

След промените – във ВМРО-СМД

В периода 1989-1997 г. е член на редакционния съвет на възстановения в. „Македония". Член е на Управителния съвет на Македонския научен институт (1990-2001). През 1990-1995 г. е отговорен секретар на ВМРО – Съюз на македонските дружества (СМД).

През 1995-1997 г. е съпредседател на ВМРО-СМД заедно с друг агент на ДС – Красимир Каракачанов (виж досието му – ТУК). Двамата са наричани „младите лъвчета" и изземват властта от Стоян Бояджиев, уважаван член на ВМРО, въдворяван в лагери по време на комунистическия режим. Двамата си поделят Организацията в Благоевградско и Кюстендилско, където организацията е силна.

Депутат от СДС и отстраняване от ВМРО

На предсрочните парламентарни избори в края на 1994 г. е избран за народен представител от СДС в 37-то Народно събрание (1995-1997) от листата на съюза в 10-МИР Кюстендил. Член е на Комисията по национална сигурност.

По това време противоречията му с Красимир Каракачанов, който не успява тогава да влезе в парламента, се засилват. Отстраняването на на Еков от МВРО-СМД става на Четвъртия конгрес на организацията през 1997 г., когато бившият депутат и съпредседател е освободен от всички ръководни постове, а ръка върху организацията слага Красимир Каракачанов, който е едноличен неин председател и я регистрира като партия под името ВМРО – Българско национална движение през 1999 г.

В Министерството на отбраната и МВнР

В периода 1997-1998 г. Евгений Еков е началник на отдел „Връзки с обществеността" в Министерство на отбраната. През 1999 г. е зам.-началник на управление „Координация и анализ" на МВнР, а през 2000-2001 г. – началник на отдел „Анализи и прогнози" в МВнР.

Посланик в Молдова

През 2001-2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Молдова, а през 2005-2006 г. е началник на сектор в дирекция „Европа-III" на МВнР.

Във в. „Монитор"

През 2006-2009 г. работи като редактор в отдел „Анализи" на в. „Монитор" и на в. „Политика". Автор е на множество статии, анализи и коментари по етническите проблеми, външната политика на България и националната сигурност.

В партия „Нова зора"

Към 2012 г. Евгений Еков е зам.-председател на СГО на ПП „Нова зора", чийто лидер Минчо Минчев също е разкрит като агент на Шесто управление на ДС. Партията е поддръжник на евразийския проект на руския президент Владимир Путин, а проруската политика е пропагандирана от изданието ѝ в. „Нова Зора".

През 2013 г. участва в Националния събор на русофилите, провел се на язовир „Копринка" до Казанлък като представител на партия „Нова Зора".

В интервю, публикувано в сайта на партия „Атака" от март 2014 г., Еков призовава за „признаване на легитимността на референдума в Крим и присъединяването му към Руската федерация по волята на близо 90 на сто от участниците в народното допитване. На второ място недопускане на признаване на легитимността на превратаджийското правителство и ръководство на Радата в Киев. Защото по този начин ще се легитимира и правото на други екстремисти и профашистки групи в различни части на Европа и на света."

Evgeni_Ekov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Елена Петкова Кирчева

Елена Петкова Кирчева
18 септември 1949 г.
гр. Лом.
Юрист.
Висш икономически институт „Карл Маркс”.
БЗНС.
35 години.
Агент.
„ИВА”.
Второ главно управление на ДС.
4 юли 1985 г.
16 юли 1985 г.
ОР Бойко Дойчинов.
ОР Бойко Дойчинов.

„В съвместната работа показа желание и инициативност при изпълнение на оперативните задачи, а съобщаваната от нея информация бе в по-голямата си част с оперативен характер", НСЗК, 1990 г.

Основни принципи за работа с Държавна сигурност – секретност, достоверност и конкретност на информацията и конспиративност на отношенията.
1990 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Рег. бланка; картони обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; рег. дневник; лично дело ІА-32653.
1.Народен представител от БЗНС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).
2.Извънреден и пълномощен посланик в Берн (1991-1996), в Лихтенщайн (1994-1996), извънреден и пълномощен посланик в Хелзинки (1999-2001), извънреден и пълномощен посланик във Виена (2001-2005).

Елена Кирчева е депутат от БЗНС (казионен) в 7-то Велико Народно събрание и посланик три мандата в Швейцария, Лихтенщайн, Финландия и Австрия. Член на съвета и Генерален секретар на Виенския икономически форум (от 2005 г.), председател на Контролния съвет на Промишлен холдинг България.

Образование и кариера

През 1971 г. завършва право в Софийския университет „Климент Охридски". Започва трудовия си стаж като стажант-юрист към Софийски юридически съвет през 1972 г. В периода 1973-1976 г. е юристконсулт в промишлено предприятие „Тих труд", София.

През 1976 г. Кирчева става преподавател в Висшия икономически институт „Карл Маркс", катедра „Правни науки", където продължава да работи до 1990 г.

През 1983 г. специализира социално право във Виенски университет, Виена, Австрия. Провежда още редица научни изследвания (1987, 1990 и 1996 г.) по социално право в Институт Макс Планк в Мюнхен и по гражданско право в Хамбург, Германия. От 1985 г. е старши асистент, а през 1991 г. получава степен доктор по право от Българска академия на науките.

В политиката след промените

Според официалната й биография през 1990 г. Елена Кирчева е юридически експерт на опозицията за юридически и политически промени на Национална кръгла маса.

Депутат в 7-то Велико Народно събрание

Влиза в 7-то ВНС като народен представител от листата на БЗНС (казионен) от 21-МИР София-град. В парламента е зам.-председател е на Комисията по новата Конституция; член на Комисията за външна политика. Говорител е на БЗНС.

Член на българското парламентарно представителство към Съвета на Европа, Страсбург. Член на българската парламентарна делегация на Конференцията по сигурността и сътрудничеството в Европа, КССЕ (ОССЕ), Виена.

Дипломатически постове

През август 1991 г. по време на коалиционния кабинет на Димитър Попов и с указ на президента Желю Желев е назначена за извънреден и пълномощен посланик в Берн, Швейцария, където е до юни 1996 г. В периода 1994-1996 г. е посланик и в Лихтенщайн.

През август 1999 г. при управлението на Обединените демократични сили и кабинета на Иван Костов с указ на президента Петър Стоянов е назначена за извънреден и пълномощен посланик в Хелзинки, Финландия до юли 2001 г.

На 11 юли 2001 г., в последните дни от мандата на кабинета Костов с министър на външните работи Надежда Михайлова, с указ на президента Петър Стоянов е назначена за извънреден и пълномощен посланик във Виена, Австрия до юли 2005 г.

В частния сектор

В периода 1997-1998 г. Елена Кирчева е консултант на дирекция в Обединена банка на Швейцария в Цюрих.

От 2005 г. е член и Генерален секретар на Виенския икономически форум и председател на Контролния съвет на Промишлен холдинг България.

Елена Кирчева е сред учредителите на основаната през 2009 г. неправителствена организация Европейски център за Екологична Икономика.

Досието на агент „ИВА"

В архивите на Държавна сигурност са запазени само три документа от личното дело на агент „ИВА", псевдонимът под който Елена Кирчева е вербувана от Второ главно управление (ВГУ) на ДС през 1985 г. Това са строго секретен рапорт за вербуването й, регистрационна бланка и строго секретно предложение за изключването й от агентурния апарат. Това са минималните документи, които следва да бъдат запазени в досиетата след тяхното почистване, започнало в началото на 1990 г. по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

По това време – 1985 г. – Кирчева е преподавател в катедра „Правни науки", ВИИ „Карл Маркс", а в следващите години има специализации във ФРГ.

От строго секретния рапорт за вербуването на Елена Кирчева (водена дотогава ката кандидат агент „ЕЛЕНА") се разбира, че ВГУ има контакти с нея и преди това.

„Кандидат агент „ЕЛЕНА" заяви, че тя приема нашето предложение [за сътрудничество] като израз на висока оценка и допълни, че както и досега ще полага всички усилия, за да изпълнява качествено поставяните й от нас задачи", е записано в документа.

Използвана по западногермански граждани

От него се разбира, че Елена Кирчева само избира псевдонима „ИВА", с който да подписва агентурните си информации. Според рапорта тя е регистрирана в отдел 03 „ФРГ, Австрия и Франция" на ВГУ по линия на туризъм-ФРГ и тероризъм.

В един от картоните й в картотеката на ДС е записано, че тя е вербувана на идейно-политическа основа.

В утвърденото през август 1990 г. строго секретно предложение за изключване на агент „ИВА" от Националната служба за защита на Конституцията (наследник на Второ главно управление на ДС) е записано:

„Агент „ИВА" Елена Петкова Кирчева е вербувана за агент на ДС с цел контраразузнавателна работа по западногермански граждани, а съобщаваната от нея информация бе в по-голямата си част с оперативен характер. В съвместната работа показа желание и инициативност при изпълнение на оперативните задачи. Постепенно се ориентира към професионалното си развитие и устройване на личния си живот, вследствие на което се прекъснаха контактите й с чужди граждани и тя не смята да ги възобновява."

В архивите на ДС не са запазени документи от работното дело на агент „ИВА".

Elena_Kircheva
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Емил Асенов Чавдаров (Сабри Хасан Хюсеин)

Емил Асенов Чавдаров (Сабри Хасан Хюсеин)
23 август 1944 г.
с. Мъженци, област Хасково.
Адвокат.
БКП.
31 години.
Агент.
„СЪБИ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Пловдив.
1 ноември 1975 г.
Атанас Вълчев.
Атанас Вълчев.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; уведомително писмо № 2509/12 юни 1990 г.
Народен представител от ДПС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Емил Асенов Чавдаров (Сабри Хасан Хюсеин) е депутат от ДПС в 7-то ВНС (1990-1991), избран от 8-МИР Кърджали като безпартиен.

Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски". Работи е като адвокат в Пловдив. При влизането си в парламента през 1990 г. се обявява за многопартийност, пазарна икономика, плурализъм.

През 2014 г. той е адвокат обвиняемата по делото за радикален ислям Александрина Ангелова (Мерикше), студентка първи курс в Пловдивския университет – българска филология и турска – втора специалност, която живее на семейни начала в Старцево, община Златоград.

Унищожаване на досието на агент „СЪБИ"

С протокол от 21 май 1990 г. на РДВР Пловдив, дни преди първите демократични избори, на които Сабри Хюсеин е кандидат-депутат от ДПС във 7-то ВНС, делото на агент „СЪБИ" е унищожено като непредставляващо оперативен интерес заедно с други дела. Протоколът е утвърден от Трети отдел (архива) на ДС през юли 1990 г.

На 11 юни 1990 г., ден след първите демократични избори РДВР Пловдив информира Трети отдел на ДС, че е взето решение да се извадят картоните на шестима агенти, „като особено ценни с цел по-надеждното им засекретяване".

Този документ е в пълно противоречие с мотивировката на РДВР Пловдив при унищожаването на делото на агент „СЪБИ, което тогава е определено като „непредставляващо оперативен интерес".

Вербуван по турска линия

В запазения картон на името на Емил Чавдаров е посочено, че той е вербуван на идейно-политическа основа. Използван е по линия на Второ главно управление на ДС и турско направление и международен тероризъм.

Emil_Chavdarov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Емил Веселов Филипов

Емил Веселов Филипов
30 май 1939 г.
гр. Бургас.
Работническо-учителско семейство.
Инженер-механик.
Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев”.
БКП (от 1962 г.).
25 години.
Щатен служител.
ОР „МЛАДЕНОВ”.
Първо главно управление на ДС.
1 април 1965 г.

„Още от самото начало е проявил голям интерес и с желание е изпълнявал поставените му задачи. Очертал се е като много конспиративен, съобразителен, находчив и голям физиономист", отдел „Кадри" на МВР, 1965 г.

Школа в КГБ (седем месеца и половина), 1965 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители.
Писмо на НРС RB102101-001-04/12- 1204/3 септември 2007 г.; ЛКД, ЛД – ф. 7, а.е. 356.
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), 36-то Народно събрание (1991-1994) и 37-то Народно събрание (1995-1997).

Емил Филипов е кадрови служител на Първо главно управление (ПГУ) на ДС (1965-1975), депутат в първите три парламента след промените в периода 1990-1997 г. По-голям брат е на Любомир Филипов, подуправител на БНБ (1994-1996) и управител на БНБ в периода на рухване на банковата система 1996-1997 г., след което е прокурист на банката на „Мултигруп" – Кредитна банка, разкрит като агент на ПГУ под псевдонима „РОВЪР" от 1972 г. (виж досието му – ТУК).

Произход

Емил Филипов произхожда от семейство на комунистически функционер и учителка. Баща му е от Берковица, член на БКП от 1929 г., участник в Септемврийските събития през 1923 г., за което е награден с орден. През 1925 г. като член на нелегална комсомолска организация е осъден на 8 години и половина затвор. Следващата година е амнистиран. През 1926 г. при провал отново е арестуван и осъден на 9 години лишаване от свобода. През август 1929 г. е амнистиран. Следващата година при провал на партията емигрира в Югославия. След 2 години се завръща и става партиен секретар на район Берковица. От 1936 г. се премества в Бургас.

В края на август 1944 г. дезертира с група войници, като 9 септември 1944 г. го заварва в района около Пирот. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма. От 1946-1949 г. е секретар на околийския комитет на БКП в Берковица. През 1950 г. е издигнат за секретар на Окръжния комитет на БКП, а от септември 1950 г. е председател на окръжния народен съвет на Враца. От 1960 е пенсионер. Майка на Емил Филипов е учител в Берковица и Враца, а в София е директор на 119-то основно училище.

Образование и работа

Емил Филипов завършва основно образование във Враца през 1952 г. След това постъпва в Народното военно морско нахимовско училище където учи до 1955 г. до закриване на учебното заведение. Средно образование завършва през 1956 г. във Враца. След това е изпратен в СССР да продължи образованието си. Завършва Московския полиграфически институт през 1961 г. В университета е приет за кандидат член на БКП.

След завръщането си в България през 1961 г. е изпратен в поделение в Хасково, където е подготвен за командир на мото-стрелкови взвод. Уволнен със звание младши лейтенант.

От октомври 1961 г. е назначен на работа в Държавния полиграфически комбинат „Димитър Благоев" за старши инженер, а през 1965 г. заема длъжността главен механик. Тогава е изпратен е в Банкя на 6-месечна школа за изучаване на английски език.

Доброволен сътрудник на ДС

В личното му кадрово дело се съдържа информация, че преди да бъде назначен за щатен служител в Първо управление на ДС Емил Филипов е доброволен сътрудник на отдел 02 „Външно наблюдение и проучване" на ДС.

От април 1964 г. е привлечен чрез районния комитет на ДКМС за доброволен сътрудник към отдел 02 ДС. „Още от самото начало е проявил голям интерес и с желание е изпълнявал поставените му задачи. Очертал се е като много конспиративен, съобразителен, находчив и голям физиономист", е посочено в строго секретно проучване на отдел „Кадри" на МВР от 1965 г. по отношение на Филипов.

В Първо управление по линия на научно-техническото разузнаване

В личното му кадрово дело е посочено, че през 1965 г. ръководството на Първо управление на ДС провежда беседа с Емил Филипов и счита, че е подходящ за работа по научно-техническо разузнаване (НТР).

Назначен е за разузнавач в отдел 07 „Научно-техническо разузнаване" на Първо управление на ДС.

Школа в КГБ

Непосредствено след назначаването му за кадрови служител Емил Филипов е изпратен в СССР, където завършва с отличие школа на КГБ в продължение на седем месеца и половина.

На задгранична работа в Англия

В периода 1966-1971 г. е изпратен на задгранична работа в Англия под прикритие на завеждащ стокообмена в Българското търговско представителство в Лондон. Подготвя се за задгранична работа по линия на прикритието си в търговската централа на „Машиноекспорт". От лятото на 1968 г. е единствен работник в резидентурата на ДС в Лондон по линия на НТР.

Поставени са му следните задачи:

  • създаване на интересни за работата по линия на НТР връзки, разработка и вербовка на граждани на Великобритания и други капиталистически страни, главно в обектите за агентурно проникване;
  • ръководене на предадените му на връзка секретни сътрудници;
  • придобиване на секретна научно-техническа информация по линия на НТР.

Като обекти за агентурно проникване са определени Министерството на технологията, Института на електроинженерите, различни фирми, сред които „Маркони", Университета в Саутхемптън и Империал Колидж в Лондон.

От личното му кадрово дело става ясно, че извършва една вербовка на англичанин, инженер по поддържане на фирмата „Контрол дата Корпорейшън" – американски концерн за производство на електронно изчислителни машини. Започва вербовка през 1970 г. и през следващата година я осъществява на материална основа (срещу заплащане) под псевдонима „РИВА"

Разработва и преподавател по микроелектроника в университета в Саутхемптън, но връзката е разшифрованата и работата е преустановена. Поддържа връзка и с един секретен сътрудник под псевдонима „КАМЕСТЕН".

„Филипов е изпратил 485 информации. 56 от тях са получили оценка „особено ценни", 282 – ценни, 57 – без оценка", е записано в ЛКД-то му. Работата му в Англия оценена като „добра". Докато е зад граница използва псевдонима на оперативен работник „МЛАДЕНОВ".

На прикритие в Комитета за печата при Министерския съвет

След завръщането си в България през 1971 г. Емил Филипов продължава службата си в Първо главно управление на ДС, като началник отделение при отдел 07 „НТР". Използва линия на прикритие и Комитета за печата при Министерския съвет, където е назначен за зам.-председател.

По линия на прикритието отговаря за Държавния комитет за научно-технически прогрес, „Машиноиморт", „Техноимпекс" и Инженерното управление към Министерството на вътрешната търговия.

Освободен от ПГУ

На 4 август 1975 г. е освободен от МВР-ДС поради преминаване на друга работа – зам.-председател на Комитета по печата при Министерския съвет.

В ПГУ констатират, че откакто е на това прикритие „в продължение вече на три години Филипов напълно се откъсна от проблемите на разузнаването". ПГУ прави опити да го върне на оперативна работа, но това се оказва невъзможно.

„При това положение оставането му на щата на управлението и занапред е нецелесъобразно", е преценено в ПГУ, което иска да използва щатната бройка за назначаването на друг служител.

В секретна характеристика на запасния майор Емил Филипов, запазена в ЛКД-то му, е посочено, че „по време на 10-годишната си служба в органите на МВР е атестиран положително и многократно е награждаван. Прояви се като рядко дисциплиниран, съзнателен, упорит и активен работник".

При освобождаването му от ПГУ с него е проведен разговор от страна на тогавашния зам.-министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов, отговарящ за разузнаването. В резолюцията си той посочва, че на Филипов му е „мъчно за решението. Желае при освобождаване от Комитета по печата да му се даде възможност да се завърне в органите на ДС. Обещах му, че така ще постъпим". До подобно решение обаче не се стига.

Депутат от БСП

На първите демократични избори през юни 1990 г. за 7-мо Велико Народно събрание Емил Филипов е издигнат като кандидат за народен представител от БСП 72-ри Берковски избирателен район, откъдето е и избран.

В официалната му биография като депутат не е разкрита информацията за работата му в Държавна сигурност. Посочено е, че е завършил висше образование в Москва, професия инженер-механик. Има 28 години трудов стаж, от които 16 в производството, като е изкачил стълбицата от работник до генерален директор на печатарско обединение. Работил е в системата на външната търговия.

За дружба със Съветския съюз – гарант за сигурността на НРБ

Като народен представител се обявява за децентрализация и демонополизация, гаранции за националната сигурност. Съвременна политика по националния въпрос и за дружба със СССР – гарант за сигурността на НРБ.

Емил Филипов е избран за депутат от БСП и в 36-то Народно събрание (1991-1994) и 37-то Народно събрание (1995-1997). При второ той е част от мнозинството на БСП, което управлява чрез еднопартийния кабинет на Жан Виденов, което довежда страната до икономическа криза, крах на банковата система, хиперинфлация, зърнена криза и стопяване спестяванията на населението.

Обявяване на принадлежност към Държавна сигурност

Принадлежността му е разкрита през 2001 г. от Комисията по досиетата с председател Методи Андреев при проверката на народните представители. Това е посочено, че основания за разкриване на принадлежността са ведомост за получаване на заплата като щатен служител.

През 2007 г. и Комисията „Костадинов" обявява принадлежността на Филипов към ДС. Интересното е, че тогава Комисията получава писмо от Националната разузнавателна служба, правоприемник на ПГУ, в което се посочва, че за Емил Филипов не разполага с кадрово дело, макар да информира, че той е бил служител на ПГУ в периода 1965-1975 г.

По-късно Комисията по досиетата получава ЛКД-то му от архива на МВР, където то е предадено след като Филипов се уволнява от МВР-ДС през 1975 г.

Emil_Filipov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365