Емил Веселов Филипов

Емил Филипов е кадрови служител на Първо главно управление (ПГУ) на ДС (1965-1975), депутат в първите три парламента след промените в периода 1990-1997 г. По-голям брат е на Любомир Филипов, подуправител на БНБ (1994-1996) и управител на БНБ в периода на рухване на банковата система 1996-1997 г., след което е прокурист на банката на „Мултигруп" – Кредитна банка, разкрит като агент на ПГУ под псевдонима „РОВЪР" от 1972 г. (виж досието му – ТУК).

Произход

Емил Филипов произхожда от семейство на комунистически функционер и учителка. Баща му е от Берковица, член на БКП от 1929 г., участник в Септемврийските събития през 1923 г., за което е награден с орден. През 1925 г. като член на нелегална комсомолска организация е осъден на 8 години и половина затвор. Следващата година е амнистиран. През 1926 г. при провал отново е арестуван и осъден на 9 години лишаване от свобода. През август 1929 г. е амнистиран. Следващата година при провал на партията емигрира в Югославия. След 2 години се завръща и става партиен секретар на район Берковица. От 1936 г. се премества в Бургас.

В края на август 1944 г. дезертира с група войници, като 9 септември 1944 г. го заварва в района около Пирот. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма. От 1946-1949 г. е секретар на околийския комитет на БКП в Берковица. През 1950 г. е издигнат за секретар на Окръжния комитет на БКП, а от септември 1950 г. е председател на окръжния народен съвет на Враца. От 1960 е пенсионер. Майка на Емил Филипов е учител в Берковица и Враца, а в София е директор на 119-то основно училище.

Образование и работа

Емил Филипов завършва основно образование във Враца през 1952 г. След това постъпва в Народното военно морско нахимовско училище където учи до 1955 г. до закриване на учебното заведение. Средно образование завършва през 1956 г. във Враца. След това е изпратен в СССР да продължи образованието си. Завършва Московския полиграфически институт през 1961 г. В университета е приет за кандидат член на БКП.

След завръщането си в България през 1961 г. е изпратен в поделение в Хасково, където е подготвен за командир на мото-стрелкови взвод. Уволнен със звание младши лейтенант.

От октомври 1961 г. е назначен на работа в Държавния полиграфически комбинат „Димитър Благоев" за старши инженер, а през 1965 г. заема длъжността главен механик. Тогава е изпратен е в Банкя на 6-месечна школа за изучаване на английски език.

Доброволен сътрудник на ДС

В личното му кадрово дело се съдържа информация, че преди да бъде назначен за щатен служител в Първо управление на ДС Емил Филипов е доброволен сътрудник на отдел 02 „Външно наблюдение и проучване" на ДС.

От април 1964 г. е привлечен чрез районния комитет на ДКМС за доброволен сътрудник към отдел 02 ДС. „Още от самото начало е проявил голям интерес и с желание е изпълнявал поставените му задачи. Очертал се е като много конспиративен, съобразителен, находчив и голям физиономист", е посочено в строго секретно проучване на отдел „Кадри" на МВР от 1965 г. по отношение на Филипов.

В Първо управление по линия на научно-техническото разузнаване

В личното му кадрово дело е посочено, че през 1965 г. ръководството на Първо управление на ДС провежда беседа с Емил Филипов и счита, че е подходящ за работа по научно-техническо разузнаване (НТР).

Назначен е за разузнавач в отдел 07 „Научно-техническо разузнаване" на Първо управление на ДС.

Школа в КГБ

Непосредствено след назначаването му за кадрови служител Емил Филипов е изпратен в СССР, където завършва с отличие школа на КГБ в продължение на седем месеца и половина.

На задгранична работа в Англия

В периода 1966-1971 г. е изпратен на задгранична работа в Англия под прикритие на завеждащ стокообмена в Българското търговско представителство в Лондон. Подготвя се за задгранична работа по линия на прикритието си в търговската централа на „Машиноекспорт". От лятото на 1968 г. е единствен работник в резидентурата на ДС в Лондон по линия на НТР.

Поставени са му следните задачи:

• създаване на интересни за работата по линия на НТР връзки, разработка и вербовка на граждани на Великобритания и други капиталистически страни, главно в обектите за агентурно проникване;
• ръководене на предадените му на връзка секретни сътрудници;
• придобиване на секретна научно-техническа информация по линия на НТР.

Като обекти за агентурно проникване са определени Министерството на технологията, Института на електроинженерите, различни фирми, сред които „Маркони", Университета в Саутхемптън и Империал Колидж в Лондон.

От личното му кадрово дело става ясно, че извършва една вербовка на англичанин, инженер по поддържане на фирмата „Контрол дата Корпорейшън" – американски концерн за производство на електронно изчислителни машини. Започва вербовка през 1970 г. и през следващата година я осъществява на материална основа (срещу заплащане) под псевдонима „РИВА"

Разработва и преподавател по микроелектроника в университета в Саутхемптън, но връзката е разшифрованата и работата е преустановена. Поддържа връзка и с един секретен сътрудник под псевдонима „КАМЕСТЕН".

„Филипов е изпратил 485 информации. 56 от тях са получили оценка „особено ценни", 282 – ценни, 57 – без оценка", е записано в ЛКД-то му. Работата му в Англия оценена като „добра". Докато е зад граница използва псевдонима на оперативен работник „МЛАДЕНОВ".

На прикритие в Комитета за печата при Министерския съвет

След завръщането си в България през 1971 г. Емил Филипов продължава службата си в Първо главно управление на ДС, като началник отделение при отдел 07 „НТР". Използва линия на прикритие и Комитета за печата при Министерския съвет, където е назначен за зам.-председател.

По линия на прикритието отговаря за Държавния комитет за научно-технически прогрес, „Машиноиморт", „Техноимпекс" и Инженерното управление към Министерството на вътрешната търговия.

Освободен от ПГУ

На 4 август 1975 г. е освободен от МВР-ДС поради преминаване на друга работа – зам.-председател на Комитета по печата при Министерския съвет.

В ПГУ констатират, че откакто е на това прикритие „в продължение вече на три години Филипов напълно се откъсна от проблемите на разузнаването". ПГУ прави опити да го върне на оперативна работа, но това се оказва невъзможно.

„При това положение оставането му на щата на управлението и занапред е нецелесъобразно", е преценено в ПГУ, което иска да използва щатната бройка за назначаването на друг служител.

В секретна характеристика на запасния майор Емил Филипов, запазена в ЛКД-то му, е посочено, че „по време на 10-годишната си служба в органите на МВР е атестиран положително и многократно е награждаван. Прояви се като рядко дисциплиниран, съзнателен, упорит и активен работник".

При освобождаването му от ПГУ с него е проведен разговор от страна на тогавашния зам.-министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов, отговарящ за разузнаването. В резолюцията си той посочва, че на Филипов му е „мъчно за решението. Желае при освобождаване от Комитета по печата да му се даде възможност да се завърне в органите на ДС. Обещах му, че така ще постъпим". До подобно решение обаче не се стига.

Депутат от БСП

На първите демократични избори през юни 1990 г. за 7-мо Велико Народно събрание Емил Филипов е издигнат като кандидат за народен представител от БСП 72-ри Берковски избирателен район, откъдето е и избран.

В официалната му биография като депутат не е разкрита информацията за работата му в Държавна сигурност. Посочено е, че е завършил висше образование в Москва, професия инженер-механик. Има 28 години трудов стаж, от които 16 в производството, като е изкачил стълбицата от работник до генерален директор на печатарско обединение. Работил е в системата на външната търговия.

За дружба със Съветския съюз – гарант за сигурността на НРБ

Като народен представител се обявява за децентрализация и демонополизация, гаранции за националната сигурност. Съвременна политика по националния въпрос и за дружба със СССР – гарант за сигурността на НРБ.

Емил Филипов е избран за депутат от БСП и в 36-то Народно събрание (1991-1994) и 37-то Народно събрание (1995-1997). При второ той е част от мнозинството на БСП, което управлява чрез еднопартийния кабинет на Жан Виденов, което довежда страната до икономическа криза, крах на банковата система, хиперинфлация, зърнена криза и стопяване спестяванията на населението.

Обявяване на принадлежност към Държавна сигурност

Принадлежността му е разкрита през 2001 г. от Комисията по досиетата с председател Методи Андреев при проверката на народните представители. Това е посочено, че основания за разкриване на принадлежността са ведомост за получаване на заплата като щатен служител.

През 2007 г. и Комисията „Костадинов" обявява принадлежността на Филипов към ДС. Интересното е, че тогава Комисията получава писмо от Националната разузнавателна служба, правоприемник на ПГУ, в което се посочва, че за Емил Филипов не разполага с кадрово дело, макар да информира, че той е бил служител на ПГУ в периода 1965-1975 г.

По-късно Комисията по досиетата получава ЛКД-то му от архива на МВР, където то е предадено след като Филипов се уволнява от МВР-ДС през 1975 г.