„В резултат на западната пропаганда в него имало страх да не би да бъде провален контакта му с Държавна сигурност от трето лице, но постепенно се убедил, че има работа със сериозни и опитни хора и затова се доверява напълно на органите на ДС”, ВГУ, май 1970 г.
Жорж Ганчев (по рождение Георги Ганчев Петрушев) е бивш състезател по фехтовка, актьор, основател и председател на партиите „Български бизнес блок" (1990-1996 г.) „Блокът на Жорж Ганчев" (2001) и Национално патриотично обединение" (2013), народен представител в 37-то Народно събрание (1995-1997) и 38-то Народно събрание (1997-2001).
Образование и кариера в чужбина
Учи в Спортната академия в България при Ференц Магяр. В началото на 60-те години емигрира в чужбина. Завършва Британската академия по фехтовка (главен треньор на Лондонския клуб по фехтовка 1968-1973 г.) и Театралния институт Лий Страсбърг и Експерименталния филмов колеж Шеруд Оукс в Холивуд, Калифорния.
Треньор на олимпийския отбор по фехтовка на Великобритания (1968 и 1972 г.). През 1970 и 1974 г. е световен шампион по фехтовка при професионалистите. През периода 1973-1988 г. се изявява като режисьор, сценарист в театъра, гост-лектор в Американската академия за драматични изкуства, продуцент в киното и театъра на Англия и САЩ. По негови твърдения е автор на 7 филмови сценария в Холивуд, на пиеси, продуцирани в Холивуд, на книги и поезия. Участва и като актьор в масовки („Червена зора", 1984 г.).
Сътрудник на Второ главно управление на ДС
През юни 1970 г. е вербуван за сътрудник на Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването). Според документите е регистриран към отдел 14 „Анализ и информация" и е използван по английска линия, макар тогава в структурата на ВГУ по Англия работи отдел 02.
В картона срещу професия е записано „треньор по фехтовка", а месторабота – Академия по фехтовка Лондон. Според данните в картона той е вербуван на идейно-патриотична основа.
Към датата на вербуването му той е треньор в Лондонския клуб по фехтовка. От строго секретния рапорт за вербовката му става ясно, че той е имал контакт с ДС още преди тази дата. В документа е посочено, че му е дадена линия на поведение, чието спазване „създава условия за още по-активна дейност срещу английското разузнаване в полза на НР България, която той обича много".
Освен в рапорта в досието му (личното дело) са запазени единствено още два документа – регистрационна бланка и строго секертно предложение за изключването на агент „ЖОРЖ" – Георги Ганчев Петрушев от агентурния апарат през април 1990 г.
Видно от преномерирането на страниците личното му дело е било прочистено. Няма информация за работното му дело, въпреки че 20 години е воден сътрудник/агент на ВГУ.
Позицията на Жорж Ганчев за принадлежността му към ДС
През 2007 г., когато Комисията по досиетата разкрива неговата принадлежност към Държавна сигурност, той заявява:
„С мен се опитват да се гаврят нещастници. „Комисията [по досиетата] представлява Народното събрание. Парламентът е такъв в момента, че изпълнява поръчки на червено-синята мъгла и на монархо-турската олигархия."
Той обяснява, че всички го наричат Жорж, защото „майка ми е франкофонка и ме нарича така от тригодишен".
В политиката след 10 ноември 1989 г. с БББ
Основава и регистрира през ноември 1990 г. партия „Български бизнес блок" (БББ). Той е първият политик, който става популярен с нестандартното си и предизвикателно поведение.
Кандидат за президент
През 1992 г. участва като кандидат за президент, издигнат от БББ в двойка с Петър Берон (друг сътрудник на ДС) като кандидат за вицепрезидент. Ганчев се нарежда на трето място, като за него гласуват малко над 854 000 души или 16,7%.
В парламента
Популярността му го изстрелва нагоре и на парламентарните избори в края на 1994 г. за 37-то Народно събрание (1995-1997) партията му БББ вкарва в парламента 13 депутати, след като печели близо 246 000 гласа или 4,7%.
По-късно става ясно, че голяма част от народните представители на БББ са кредитни милионери и сътрудници на бившата Държавна сигурност начело с лидера ѝ.
Жорж Ганчев също става депутат в 37-то Народно събрание, но с решение на Конституционния съд неговите правомощия се прекратени на 13 април 1995 г. поради двойно гражданство (американско).
На парламентарните избори за 38-то Народно събрание през април 1997 г. БББ отново влиза в парламента, като за нея гласуват малко над 209 700 души или 4,9%, като вкарва 12 народни представители, сред които и самия Жорж Ганчев.
Малко по-късно обаче, през септември 1997 г., парламентарната му група се разцепва и престава да съществува в резултат на отцепилите се народни представители, сред които са Христо Иванов, бивш депутат от СДС и Георги Агафонов, кредитен милионер и шеф на по-късно фалиралата банка „Славяни" – и двамата разкрити като агенти на ДС.
С разцеплението Жорж Ганчев загубва и партията си, като след тригодишни съдебни битки през 2001 г. Върховния касационен съд признава за легитимно ръководство на БББ Христо Иванов.
Отново кандидат за президент
На президентските избори през 1996 г. се кандидатира отново за президент в двойка с кандидат вице-президент Арлин Антонов от БББ. Печелят малко над 937 000 гласа или 21,8%, резултат, който ги нарежда на трето място след кандидатите на ОДС и БСП.
На президентските избори през 2001 г. се кандидатира за трети път за президент с подгласник Веселин Бончев (друг сътрудник на ДС). Издигнат е от партия „Блокът на Жорж Ганчев", която регистрира след загубване на съдебната битка за БББ. Двойката печели малко над 95 000 гласа или 3,3%.
Кандидат за депутат през 2013 г.
На предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. за 42-то Народно събрание Жорж Ганчев се кандидатира за депутат издигнат от политическа партия „Национално патриотично обединение", на която е председател, в 3-МИР Варна и в 16-МИР Пловдив. Новата му политическа формация печели малко над 3000 гласа или 0,09%.