Златин Вангелов Тръпков

Златин Тръпков е секретар (2002-2007) по външната политика на президента Георги Първанов и посланик на България в Хага, Кралство Нидерландия (мандат от 2007 г.)

Семейство и образование

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е признат АБПФК. След 9 септември 1944 г. заема различни партийни постове в системата на народните съвети. На 9-я и 10-я конгрес на БКП е избиран за кандидат-член на ЦК на БКП. Майка му е учителка, член на БКП. И двамата са пенсионери, когато през 1988 г. синът им е вербуван от Първо главно управление на ДС.

Златин Тръпков завършва средното си образование в Ленинград (днес Сакт Петербург). В периода 1975-1977 г. служби в БНА в НШЗО „Хр. Ботев" и в Сливен. Още в казармата (1977) е приет за член на БКП.

В периода 1977-1982 г. е студент в Киевския държавен университет „Тарас Шевченко", където се дипломира, специалност „Международно право".

Служител в Министерството на външните работи

През 1983 г. започва работа в СО-МАТ – Експлоатационно предприятие, Бургас, но само след три месеца се премества в София, където е назначен в МВнР.

Там работи като аташе в отдел „Общи международни връзки". Специализира по проблемите на сигурността в отношенията „Изток – Запад" и по-специално в сектор „Варшавски договор".

Специализация в САЩ – основание за вербовка

През пролетта на 1988 г. той е набелязан от ПГУ по повод предстоящата му специализация в САЩ по покана на Института на Морз в Ню Йорк. Тръпков е първият български стипендиант на този институт, а ПГУ подозира, че се използва от американските разузнавателни служби.
През май 1988 г. със служителя на МВнР е проведена вербовъчна беседа, на която Тръпков излага пред оперативния работник от ПГУ мнението си, че американският институт „се използва от ЦРУ".

На Тръпков е направено предложение за сътрудничество и му е дадена възможност да обмисли предложението. Той обаче не се двоуми и дава съгласието си веднага. В отчета за вербовката офицерът от ПГУ посочва:

„Кандидатът заяви, че приема предложението за сътрудничество, че е готов и няма какво да мисли сега, защото по принцип бил готов да приеме подобно предложение."

Подготовката на СС „ТАРАСОВ"

През 1989 г. с Тръпков, който приема псевдонима „ТАРАСОВ" е подготвен по специален план за разузнавателна дейност на територията на САЩ, като е обърнато внимание върху създаването на връзки и изготвянето на информации за нуждите на разузнаването.

В края на 1988 г. водещият му офицер провежда среща с него във връзка с 6-месечната му специализация в САЩ. С него се беседва за това как да реагира, ако към него се подходи с цел вербуване от американска страна или бъде склоняват към невъзвращенство.

Поставена му е задача за безконтактно изучаване на сътрудниците на института в Ню Йорк и изучаване на негови колеги от Запад.

Специализант на Нюйоркски институт

От февруари 1989 г. до юни същата година Златин Тръпков е специализант в Института на Морз в Ню Йорк. В досието му е запазена информация, оформена като агентурно донесение за Нюйоркския институт за изучаване на проблемите на сигурността между Изтока и Запада.

Предава и две информации за американски граждани, свръзани с института. Резидентурата на ПГУ в Ню Йорк обаче отбелязва, че „явно подготовката на СС (секретния сътрудник, бел. ред.) не е достатъчна по изготвянето на документите. Ще работим за работата в тази посока".

По време на престоя на Тръпков – „ТАРАСОВ" в Ню Йорк румънски гражданин, слушател в института, в който и българския служител на МВнР е специализант, е обвинен в шпионаж. През април 1989 г. Центърът се разпорежда срещите със секретния си сътрудник да бъдат са сведени до минимум. В досието му е запазена грама от резидентурата на ПГУ в Ню Йорк от юни 1989 г., в която се предполага, че „ТАРАСОВ" е разработван.

Агентурни сведения в досието на „ТАРАСОВ"

От института предлагат на Тръпков удължаване на специализацията му с две месеца, но той отклонява предложението и се завръща в НРБ през юни 1989 г. След завръщането си водещият му офицер се среща с него. На тази среща Тръпков разказва обстойно за престоя си в САЩ. В отчета за срещата оперативният работник отбелязва за „ТАРАСОВ": „Оплака се, че като цяло пребиваването му е минало скучно, защото не е имал среда".

По указания на своя водещ офицер на българска територия секретният сътрудник на ПГУ изготвя и предава подробна справка за института, в който специализира, която е оценена от разузнаването като „представляваща интерес". „ТАРАСОВ" предава и информация за стипендиантите на института. В досието му се съдържа и по-обстойна информация за един американски гражданин, преподавател по социология. За него ПГУ изисква информация от КГБ. От Москва отговарят, че лицето само е пътувало до СССР, но нямат подозрения за него.

След 10 ноември 1989 г.

Контактите със Златин Тръпков и ПГУ продължават и след 10 ноември 1989 г. На 1 февруари 1990 г. малко преди Първо главно управление на ДС да се трансформира в Национална разузнавателна служба (НРС), „ТАРАСОВ" отново се среща с водещия си офицер.

В последния документ от досието му е посочено, че той е включен в сътрудническия апарат на НРС. Поради неосъществяване на заминаването му за САЩ връзката с него е прекъсната. Поради тази причина делото „ТАРАСОВ" е свалено в архив на 24 април 1991 г.

Дипломатическа кариера и проблема с дипломатите с досиета

След промените Златин Тръпков продължава дипломатическата си кариера. През 2002 г. президентът Георги Първанов го избира за секретар по външната политика. През 2007 г. по време на кабинета Станишев Тръпков е назначен с указ на Първанов за посланик в Кралство Нидерлания.

В Хага го заварва скандала с досиетата на дипломатите, избухнал след като през декември 2010 г. Комисията по досиетата огласява над 200 сътрудниците на тоталитарните комунистически служби в българската дипломация. Към този момент Тръпков е един от 40-те действащи посланици с агентурно минало.

Правителството на ГЕРБ взима решение да ги отзове, но президентът Първанов се възпротивява и отказва да подпише подобни укази. Тогавашният министър на външните работи Николай Младенов предприема административни мерки и чрез откомандироване в България връща по-голямата част посланиците с досиета. Златин Тръпков е сред тях. Той е един от тримата посланици, които завеждат административни дела срещу заповедите на министъра на външните работи, които печелят в съда.

Назначение при кабинета Орешарски

Още в деня на избирането на правителството на Пламен Орешарски през май 2013 г. министърът на външните работи Кристиан Вигенин заявява, че ще реабилитира посланиците, сътрудници на тайните комунистически служби. Президентът Росен Плевнелиев обаче категорично заявява, че няма да издава укази за назначаването на такива лица за посланици.

Това променя тактиката на министър Вигенин, който за да заобиколи задължителния президентски указ със свои заповеди назначава една немалка група дипломати с агентурно минало в качеството им на неакредитирани посланици.

Такъв пост получава и Златин Тръпков, който е назначен за неакредитиран посланик, заместник-постоянен представител в Постоянното представителство на България към ООН, ОССЕ и международните организации във Виена, Австрия.

Виж досието на Златин Тръпков онлай на сайта desebg.com.