• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

И

Ивайло Димитров Мутафчиев

Ивайло Димитров Мутафчиев
30 април 1962 г.
гр. София.
Неженен.
Студент.
18 години.
Агент.
„КАМЕН”.
1. Шесто управление на ДС, 02 отдел „Борба с идеологическата диверсия и друга подривна дейност сред младежта и спорта, българските и чуждестранни студенти”; отделение 01 за „Борба с вражеската диверсия и друга подривна дейност във ВУЗ”. 2. ПГУ от 12 септември 1984 г.
2 декември 1980 г.
12 декември 1980 г.
ОР Валентин Савов.
Румен Йорданов.
19 февруари 2014 г., решение №2-313 на Комисията по досиетата при проверката на „Агробизнесбанк” АД.
Регистрационен дневник; картони – обр. 4 – 2 бр.; писмо вх. № 1035/ 28 февруари 1990 г. с предложение за унищожаване материалите на „КАМЕН”.
1.Член на Съвета на директорите на „Агробизнесбанк” от 12 октомври 1992 г. до 13 юли 1993 г.
2.Член на Съвет на директорите на банка-длъжник „Агробизнесбанк”.
3.Зам.-председател, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор от октомври 1993 г. до март 1998 г. на Първа инвестиционна банка и член на Надзорния й съвет (1998-2000).

Ивайло Мутафчиев е един от собствениците на Първа инвестиционна банка (ПИБ), който заедно със съдружника си в кредитната институция Цеко Минев заемат 8-мо място в класацията на българското издание на списание „Форбс” през 2013 г. за най-влиятелните хора в България.

Завършва ВИИ „Карл Маркс” (днес УНСС), специалност „Международни икономически отношения”. Още по времето на комунизма специализира на Запад. Работил е като главен дилър в БНБ и е бил един от началниците на дилинг-офиса на банка „Биохим”.

Влиза в бизнеса през 1990 г., когато с бъдещият си съдружник Цеко Минев основават Първа финансова брокерска къща. Тя е регистрирана по Указ 56 за стопанската дейност през 1991 г. по Указ 56 за стопанската дейност от 1989 г. с 50 000 долара уставен капитал и седалището й е на адреса на Първа частна банка бул. „Стамболийски” 2а, чиито шефове Венцислав Йосифов и Валентин Моллов също са агенти на ДС. Първоначално капиталът се представлява от Ивайло Мутафчиев.

Той става съдружник или съучредител на редица други финансово-брокерски къщи (ФБК). В „Ралица” – Пловдив е съдружник с пловдивските брокери Христо Александров и Христо Данов. Името му се среща из документите на ФБК „Пловдив”, ФБК „Ентроп” – София, ФБК „Габрок” – Перник.

Мутафчиев е сред учредителите на „Агробизнесбанк” и за известно време неин изпълнителен директор. Напуска я и заедно със съдружника си Цеко Минев  през 1993 г. учредяват Първа инвестиционна банка (ПИБ) и влизат в съвета на директорите й.

ПИБ е една от петте най-големи банки в България и според собственото си представяне е най-динамично развиващата се банка в странта. В началото на 2014 г.  Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев увеличават дяловото си участие в нея до 85%.

ПИБ има клонове в Кипър и Албания, а през лятото на 2003 г. двамата закупуват като физически лица дела на „Мултгируп“ в „Балканска банка“ – Скопие. Двамата заедно притежават 68 на сто от капитала й. Мутафчиев има участие в австрийското дружество „ЕПИК“, както и в дружествата „Сервфинанс САРЛ“ – Париж и „Надра“ – Украйна.

В грама на американския посланик (2005-2008) в България Джон Байърли, изтекла чрез „Уикилийкс”,  ПИБ е описана като банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила „с единия крак в легалния бизнес”, а с другия „в най-тъмните сфери на престъпния свят”.

Ivailo_Mutafchiev-f
I_Mutafchiev-d

Натисни върху изображението за голям размер

Иван Атанасов Мандов

Иван Атанасов Мандов
5 март 1923 г.
гр. София.
Средно чиновническо семейство.
Женен.
Лекар.
„Балкантурист”, курортен комплекс „Златни пясъци”.
Безпартиен.
43 години.
Осведомител, агент.
„КРЪСТЕВ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Варна.
3 март 1966 г.
19 март 1966 г.
Иван Неделчев.
Иван Неделчев.
1975 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Рег. бланка; картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване № 94/27 март 1990 г. (Вн) за работно дело ІР-1113; лично дело І О-260 (Вн) МФ.
Народен представител от СДС в 7-то Велико народно събрание (1990-1991).

Иван Мандов е депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 26-ти Варненски избирателен район.

Завършва медицина в София. След промените е член е на БСДП. Преди 10 ноември 1989 г. работи като главен специалист по здравеопазването към „Балкантурист – Златни пясъци". От 1985 г. е пенсионер. Като депутат се обявява за пълна подмяна на ръководните кадри и осъществяване на преход към пазарна икономика.

Вербуван за използване по западни туристи в „Златни пясъци"

От личното дело на агент „КРЪСТЕВ" са запазени само 3 документа – рапорт за вербовка, регистрационна бланка и предложение за изключване от агентурния апарат. Работното му дело е унищожено през 1990 г.

През 1966 г. е вербуван от КДС – Варна на идейно-политическа основа. По това време работи като лекар към санитарната станция на Варна, а след това и като лекар, отговарящ за хигиенно лечебните условия към държавно стопанско предприятие „Балкантурист". В документите е посочено, че е вербуван като осведомител, а в картона в картотеката е записан като агент.

Използван е предимно по разработването и събиране на сведения за западногермански туристи, отседнали в курортен комплекс „Златни пясъци". От рапорта за вербовка обаче се вижда, че той предава сведения и заявява готовност за предаване на сведения от здравословен характер и за български граждани, отседнали в хотели към „Балкантурист" във Варна.

„Естеството на работа, която „КРЪСТЕВ" върши като лекар и завеждащ медицинската служба на „Балкантурист" му позволява да констатира редица нередности в системата на туризма, представляващи интерес на стопанска милиция. Същият е много натоварен с работа, свързана с експлоатацията на лечебните центрове, което не позволява целенасоченото му използване за нуждите на ДС", е посочено в предложението за изключването на „КРЪСТЕВ" от агентурния апарат на Държавна сигурност.

В същия документ е уточнено, че дотогава той е предал около 45 сведения на отделение „Чужденци" – Златни пясъци при Окръжно управление на МВР-ДС Варна , „които в по-голямата си част са с информативна стойност".

Ivan_Mandov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Иван Драшков Стефанов

Иван Драшков Стефанов
11 май 1928 г.
гр. Летница, област Ловеч.
19 години.
Нещатен сътрудник.
„ЛАТИНОВ”.
Държавна сигурност Габрово.
29 август 1947 г.
3 май 1961 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители.
Две декларации, собственоръчно написани агентурни сведения (донесения).
Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Иван Стефанов е народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 57-ми Габровски избирателен район. Член е на БЗНС „Никола Петков".

В официалната му биография като депутат е посочено, че е завършил средно специално образование в Свищов. Следвал е във висше учебно заведение, но не е завършил поради изключване.

Като депутат се обявява за: справедливи социални осигуровки; равенство на всички пред закона; стимулиране на частната собственост и личната инициатива.

Осъден на 14 години затвор

В биографичните му данни на народен представител е посочено, че през 1950 г. Стефанов е осъден на 14 години затвор. В продължение на 32 години работи като счетоводител икономист.

Ползван по линия на бивши земеделски организации

Принадлежността на Иван Стефанов към Държавна сигурност е обявена през 2001 г. от Комисията „Андреев". В решение за него се посочва, че след 1947 г., когато е първоначално вербуван, следват две превербовки – на 7 юли 1951 г. и 30 декември 1957 г. използван е до май 1961 г. Комисията е посочила, че е ползван по линия на бивши земеделски организации.

Според данните, оповестени от Комисията „Андреев" той е вербуван още преди да бъде съден, а втората вербовка е извършена най-вероятно по време на престоя му в затвора.

Недостъпност до досието на сътрудник „ЛАТИНОВ"

Иван Стефанов е един от депутатите, чиито досиета не са достъпни, тъй като починали и поради тази причина принадлежността им към ДС не е обявена от следващата Комисията по досиетата „Костадинов". Законът за досиетата от 2006 г. не позволява огласяването на починали лица и съответно достъпът до делата им не е публичен. Поради тази причина в профила на Иван Стефанов в Регистъра на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА не е публикуван документ от досието му. Според изнесената от Комисията „Андреев" информация в него се съдържат две декларации за сътрудничество и собственоръчно написани агентурни сведения (донесения).

Ivan_Stefanov

Иван Кирилов Палчев

Иван Кирилов Палчев
15 август 1943 г.
гр. Видин.
Журналист.
Българска телевизия.
Безпартиен.
31 години.
Агент.
„ЦЕКО”.
Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.
30 декември 1974 г.
Георги Георгиев.
Георги Георгиев; Валентин Ников; Георги Иванов.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; уведомително писмо за унищожаване на лични и работни дела вх. № 1029/27 февруари 1990 г.
1.Народен представител от ДПС в 7-то Великото народно събрание (1990-1991).
2.Народен представител от ДПС в 36-о Народно събрание (1991-1994).
3.Извънреден и пълномощен посланик в Баку (2004-2008).
4.Началник на кабинета на заместник министър-председателя Емел Етем (април 2009 – юли 2009 г.).

Иван Палчев е журналист, политик от ДПС в началото на прехода, депутат в 7-то ВНС и 36-то Народно събрание в периода 1990-1994 г., посланик в Азербайджан (2004-2008), участник и член на националното ръководство (2012) на партия „Гражданско обединение за реална демокрация" (ГОРД) на бившия спортист и бизнесмен Славчо Бинев.

Завършва българска филология в Софийския университет „Климент охридски". Журналист по професия. Дълги години работи в Българската телевизия – редакция „Съвременник". Автор е на няколко книги за тероризма, включително и за Сергей Антонов, арестуван и задържан по случая с покушението срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. в Рим.

Близко до Меди Доганов и влизане в политиката с ДПС

Хюсеин Юмер Хасан, един от основателите на ДПС в Разградско и депутат от движението в 7-то Велико Народно събрание, заявява, че в началото на 1990 г., през януари, с подкрепата на Иван Палчев, който по това време работи в Българската телевизия, малко известният по това време Меди Доганов е допуснат до екрана, където в предаване на живо се представя с името Ахмед Доган и с тази своя първа публична изява постига целта, която преследва. А именно, че той е търсеният от турците водач в борбата за връщане на имената. Следва създаването на ДПС и настаняването на Доган за несменяем лидер до 2013 г.

Иван Палчев пък влиза като депутат в 7-то ВНС (1990-1991) от листата на ДПС във 2-МИР Бургас.

Избран е за народен представител от ДПС и в 36-то Народно събрание (1991-1994), където е зам.-председател на Комисията по национална сигурност.

Съучредител на „Защита" с Бинев и доц. Цветанов

В качеството си на депутат от ДПС Палчев става съучредител на Асоциацията за самозащита на гражданите „Защита", инициирана от многократния шампион по таекуондо на България Славчо Бинев и доц. Цветан Цветанов, юрист, доцент по административно право, шеф на БСФС и спортния тотализатор, председател на федерацията по таекуондо до убийството му през август 1994 г.

Асоциация „Защита" е учредена през ноември 1993 г. със заявката да се противопостави на рекета на охранителните фирми на борческите силови групировки. Десетина дни след учредяването й група борци нахлуват в двора на спортния комплекс „Дескрим", нает от Славчо Бинев и след като му нанасят побой го отвличат и изхвърлят на околовръстния път на София.

Сред обвиняемите при образуваното по случая следствено дело тогава са Димитър Джамов, Красимир Маринов – Големия Маргин, Дмитрий Минев – Димата Руснака (убит през 2005 г.) и Пело Стоев. Те са обявени за общодържавно издирване, но след промяна на свидетелските показания срещу тях те се завръщат в България и малко сред това Дмитрий Минев и Красимир Маринов заедно с още няколко фигури създават групировката СИК. След убийството на доц. Цветанов през Асоциация „Защита" се разпада.

Автор на политически портрет на Доган

През 2001 г. Иван Палчев издава книгата „Ахмед Доган. Опит за политически портрет", в която определя лидерът на ДПС като един от малкото фигурите в политическия живот в България, които могат да се определят като политици, който със стоицизма на „философа по образование се е превърнал във философ по поведение".

Посланик в Азербайджан

През септември 2004 г., Палчев е назначен за посланик в Баку, Азербайджан, с указ на президента Георги Първанов. По това време управлява кабинетът Сакскобургготски на НДСВ в коалиция с ДПС, а министър на външните работи е Соломон Паси. От Баку Палчев се завръща през юни 2008 г.

Началник на кабинета на вицепремиера Емел Етем

За кратко (април-юли 2009 г.) е началник на кабинета на вицепремиера и министър на извънредните ситуации Емел Етем в правителството на Станишев, назначена от квотата на ДПС.

Кандидат за генерален консул в Новосибирск

В края на мандата на тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ през 2009 г. тогавашният кабинет Станишев, в който министър на външните работи е Ивайло Калфин, стартира процедура за назначаването на ръководители на няколко мисии зад граница. Сред тези назначения е и това на Иван Палчев за генерален консул на в Новосибирск, Русия.

След парламентарните избори през лятото на 2009 г., спечелени от ГЕРБ, с решение на правителството Борисов тези назначения са преустановени, включително и заминаването на Палчев като генерален консул в Новосибирск.

В ГОРД на Славчо Бинев

През февруари 2012 г., когато Славчо Бинев, вече е влиятелен бизнесмен и евродепутат, напуснал малко по-рано партия „Атака", създава партия „Гражданско обединение за реална демокрация" (ГОРД), Палчев, с когото се познават още от Асоциация „Защита" през 1993 г., влиза в националното ръководство на новоучредената политическа формация. Бившият депутат от ДПС е едно от по-известните лица, с които Бинев обикаля страната при представянето на ГОРД и по време на предизборната кампания на парламентарните избори през 2013 г.

Унищожаване на досието на агент „ЦЕКО"

Унищожаването на личното и работно дело Иван Палчев – агент „ЦЕКО" – става през февруари 1990 г. по време на тайното прочистване на архивите на ДС, разпоредено от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев. През юли 1990 г., след първите демократични избори, със строго секретно писмо на зам.-директор на Националната служба за защита на конституцията, приемник на Второ главно управление на ДС, е поискано от служба „Информация и архив" на МВР „да бъдат заличени от всички картотеки на МВР данните за следните агенти на отделение 05, отдел 01 при Шесто управление на ДС". В списъка фигурира и агент „ЦЕКО". Мотивът е, че „посочените по-горе агенти са носители на информация с особена важност, част от тях са изпълнявали задачи и зад граница".

Картоните на Палчев обаче не са унищожени. От тях се разбира, че той е сътрудничил на отдел 01 на Шесто управление, който е за „Борба с идеологическата диверсия и друга подривна дейност на противника по линия на интелигенцията". Агентът е вербуван на идейна основа и е използван по линия на интелигенцията.

Ivan_Palchev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Иван Минков Драгневски

Иван Минков Драгневски
12 октомври 1940 г.
гр. Троян.
Прогресивно семейство.
Женен.
Икономист.
Българска външнотърговска банка.
БКП (от 1967 г.).
31 години.
Осведомител, секретен сътрудник.
„ГОРАС”.
Второ главно управление на ДС, Първо управление на ДС.
5 септември 1972 г.
3 октомври 1972 г.
майор Петко Петков.
майор Петко Петков; ОР Серафим Софрониев; ОР Димитър Баров; ОР Станислав Станчев; ОР Ангел Григоров; ОР Стефан Енев.

„По време на разговора обърнахме внимание, че за да продължи нашата съвместна работа в бъдеще е необходимо да проявява същото желание за изпълнение на поставените му задачи и пълна конспиративност на връзката. Драгневски прояви разбирания по горните въпроси и желание да даде своя принос като комунист и патриот за опазване сигурността на нашата страна", ВГУ, септември 1972 г.

„По характер е тих, скромен, много възпитан и честен в отношенията си", ПГУ 1973 г.

„В задграничната си работа, в информационно и агентурно оперативно отношение СС „ГОРАС" не оправда надеждите, въпреки че прикритието му бе перспективно. Причините за това бяха мудност и плахост в агентурно-оперативната работа и голяма доза подценяване на информационната работа по наша линия", ПГУ, 1977 г.

Политическа бдителност и конспирация в разузнавателната работа. Създаване на полезни контакти и връзки, изучаване на лица и тяхното използване. Информационна работа в разузнаването и начин на събиране на икономическа информация от секретен характер. Форми, методи и действия на противниковите КРО.
1978 г.
22 юли 2009 г. с решение №71 на Комисията по досиетата при проверката на ръководните, надзорните и контролни органи на БНБ.
Собственоръчно написани агентурни сведения; разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр.; обр. 3, обр. 4 – 2 бр.; лично и работно дело Ф1, а.е. 3653; лично дело IА-24035; работно дело IР-8821; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/12-1394/13 юли 2009 г.
1.Член на Управителния съвет на БНБ от 10 ноември 1989 г. до 9 януари 1991 г.
2.Председател на БНБ от 20 декември 1989 г. до 9 януари 1991 г.
3.Председател на Надзорния съвет от 31 май 2003 г. на Първа източна международна банка АД, преименувана през 2005 г. на "Интернешънъл Асет Банк" АД.

Иван Драгневски е банкер, председател на Българската външнотърговска банка (1980-1989) и на Българската народна банка (декември 1989 г. – януари 1991 г.), Председател на Надзорния съвет на Първа източна международна банка АД (от 2003 г.).

Образование и кариера

Според документите в архива на ДС Иван Драгневски произхожда от „прогресивно семейство". Родителите му са членове на ОФ, а майка му е АБПФК. Той завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс" специалност „Икономика и външна търговия" през 1964 г. Същата година постъпва на работа в чуждестранния отдел на БНБ, като при създаването на Българската външнотърговска банка (БВТБ, 1964 г.) преминава на работа в нея.

През 1966-1967 г. специализира банково дело във Великобритания. Началник е на отдел „Кредитни отношения с чужбина" в БВТБ (1970-1972). В официалната му биография е посочено, че в периода 1973-1977 г. е представител на банката в Лондон (това е активният период на сътрудничеството , а след завръщането си е назначен за генерален директор по чуждестранните операции.

Председател на БВТБ

През 1980 г. оглавява БВТБ, която е натоварена с извършването на валутни финансови операции по времето на БКП. Според архивни документи през втората половина на 80-те години, когато комунистическият режим влиза в спиралата на третия си фалит и изпитва остра нужда от валутни средства Драгневски се замества в малко известен дори навремето скандал.

Като председател на БВТБ той си позволява без санкцията на тогавашния партиен и държавен ръководител Тодор Живков да използва 300 млн. от т. нар. Стратегически резерв за покриването на част от дефицита по платежния баланс на страната за 1987 г. Това е нещо невиждано, тъй като със средствата от Стратегическия резерв, които по това време са около 1 млрд. долара по сметка в западни банки, се разпорежда единствено Живков.

След като разбира за операцията тогавашният председател на БНБ Васил Коларов информира лично Живков и предлага да освободи Драгневски като председател на БВТБ. Генералният секретар на БКП изслушва нароченият за уволнение банкер и в крайна сметка не го освобождава, а го задължава да възстанови сумата, което той прави чрез привличане на нови заеми от западни банки.

Председателят на БВТБ Иван Драгневски дава подробни обяснения по този случай пред прокуратурата, която след промените разследва причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП. В показанията си, дадени по дело №4/1990 г. (виж повече книгата на Христо Христов „Тайните фалити на комунизма", изд. „Сиела") за икономическия крах на комунистическия режим Драгневски обяснява, че заплахата България да бъде обявена за неплатежоспособна още през 1987 г. поради забавяне в плащанията по дълга е причината той да използва средства от стратегическия валутен резерв:

„Действително тогава в резултат на силното нарастване на отрицателното салдо по платежния баланс банката трябваше да привлича допълнително кредити. Известно е, че при такива ситуации, когато се излиза на пазара за търсене на кредити, се получава рязко влошаване на условията и едновременно с това силно ограничаване на възможностите за ползване на кредити.

Спирането на плащането или дори забавянето извън времето би означавало обявяването на страната ни в неплатежоспособност с всички последици от това още през 1988 г. В тази критична обстановка и за запазване на платежоспособността на страната прецених, че не трябва да се преустановява плащането на задълженията, още повече че бяхме започнали разговори по сделки за привличане на допълнителни кредити, които се очакваше да приключат успешно. Дадох указания да се ползва сума от порядъка на 300 млн. щатски долара за осигуряване на текущите плащания на страната от депозитите на стратегическия валутен резерв в западни банки. Не информирах Тодор Живков за тези операции, тъй като до септември 1988 г. бях сигурен, че ползваните суми ще бъдат осигурени на стратегическия валутен резерв чрез приключване на преговори за нови финансови кредити, както и стана.

През май 1988 г. бях извикан при Тодор Живков, за да дам обяснения. На срещата изложих моите съображения да се поддържа платежоспособността на страната, включително и с ползване на суми от стратегическия валутен резерв, да не се плащат прекомерно големи лихви при евентуално ускорено привличане на нови кредити, да се предпази страната от ограничаване на ползването на кредити в чужбина и влошаване на техните условия. Живков възприе моите предложения и не бях наказан."

Начело на БНБ

След промените Иван Драгневски е банкерът, който наследилите в БКП властта хора като Петър Младенов и Андрей Луканов назначават за председател на БНБ през декември 1989 г.

Драгневски остава на този пост до януари 1991 г. Това е периодът, в който започват да се появяват безконтролно първите частни банки.

Търговски представител в Торонто

През 1991-1992 г. той е пълномощен министър и търговски представител в Торонто Канада, а след това, според официалната му биография, ръководи частна застрахователна компания.

В надзора на банката на СИК

От 2003 г. е председател на Надзорния съвет Първа източна международна банка АД (1991-2004) известна още като банката на СИК. През 2005 г. трезорът си променя името на „Интернешънъл Асет Банк".

Вербуван от ВГУ по английска линия

Личното дело на Иван Драгневски, което съдържа близо 60 листа, показва, че през септември 1972 г. той е вербуван от Второ главно управление на ДС по английска линия.

„По време на разговора обърнахме внимание, че за да продължи нашата съвместна работа в бъдеще е необходимо да проявява същото желание за изпълнение на поставените му задачи и пълна конспиративност на връзката. Драгневски прояви разбирания по горните въпроси и желание да даде своя принос като комунист и патриот за опазване сигурността на нашата страна", е записано в рапорта за вербовката му.

Прехвърлен като секретен сътрудник в разузнаването

Контактът му с контраразузнаването трае кратко. Още съшия месец – септември 1972 г. той е поет от Първо главно управление (ПГУ, разузнаването), което се договаря с ВГУ да го използва, тъй като по това време Драгневски е заминава на работа в Московска народна банка в Англия (Moscow Narodny Bank).

„По характер е тих, скромен, много възпитан и честен в отношенията си", констатират в ПГУ. Там приемат, че „контактите на Иван Драгневски с банковите среди на Англия представляват определен оперативен интерес".

При контакта си с него оперативният работник обаче забелязва боязливост в Драгневски по отношение на агентурната му работа, която е трябвало да извършва в чужбина. Офицерът от ПГУ докладва:

„Радев [оперативният работник от ВГУ] предварително ми беше казал, че сътрудникът проявява известна боязливост и плахост по отношение на работата с нас. Неговите впечатления се оправдаха. Драгневски колебливо подхождаше към въпросите, проявяваше „страх от неизвестността", както той се изрази в бъдещата си работа и на тази основа се чувстваше известна нерешителност по отношение на нашата работа, въпреки неговото изявление, че е съгласен да ни помага според възможностите си."

Оперативният работник докладва, че Драгневски заминава в Англия слабо подготвен в оперативно отношение, не са му ясни въпросите, свързани с противниковите контраразузнавателни органи и начините на предпазване, както и работата на Секретния сътрудник зад граница.

„Прави впечатление, че Драгневски е тих, скромен и честен младеж. Има данни за добър банков чиновник. Поради това използването му като СС да се отсрочи, да свикне с работата си в Лондон. За времето до неговото заминаване да се извърши подготовка за работа по линия на икономическото разузнаване", е предложението на офицера.

На Драгневски, който е привлечен под псевдонима „ГОРАС", е проведена специална подготовка. „По време на подготовката „ГОРАС" постепенно преодоляваше своята първоначална смутеност, проявяваше интерес се отнасяше с разбиране към разглежданите въпроси. На последната среща той благодари сърдечно за беседите, разговорите и доверието, което му гласуваме", се казва в един от документите от досието му.

На секретния сътрудник са поставени две основни задачи:

  • Да изучава обстановката и обкръжаващата го среда (връзки, контакти, делови срещи) и след известно време да изпрати подробна справка по тези въпроси.
  • Да разкрива, анализира и изучава възможностите за придобиване на секретна икономическа информация по линия на поска, който заема.

На резидентурата в Англия е наредено да установи връзка с него само по нареждане на Центъра в края на 1972 г. като през това време бъде наблюдаван и съответно подпомаган.

Банкер в Лондон

Докато е в Лондон Драгневски работи по подписване на банково споразумение с група японски банки начело с „Фудри Банк" и „Санва банк" за предоставяне на дългосрочен кредит от 20 млн. долара за строителство на японски хотел в София, който да бъде собственост на „Балкантурист" (японския хотел „Ню Отани", днес „Кемпински-Зографски", бел. ред.), изграден изцяло от японски специалисти при финансиране от посочените банки.

По агентурно сведение на агент „ЛАВРЕНОВ" на ВГУ от октомври 1973 г. Драгневски оказва съдействие и придружава постоянно българските банкови служители , командировани в Лондон – главния дилър Димитър Атанасов и Димитър Казанджиев, началник отдел в БВТБ. Посочено е, че Драгневски е много добре запознат с обстановката в Лондон и поддържа много контакти. Добре устроен и със самочувствие.

Работното дело на СС „ГОРАС"

Работното дело на Драгневски – „ГОРАС" съдържа близо 70 листа. Секретният сътрудник „ГОРАС" не се оказва толкова продуктивен колкото са очаквали в ПГУ.

В строго секретна справка-анализ относно „ГОРАС" от март 1975 г. се посочва, че „от наличните материали е видно, че за две години и половина в Центъра е постъпила само една справка за проведена среща от ОР „ТЕОДОСИЕВ". Не са изпълнени указанията на Центъра за продължаване на подготовката. От страна на Центъра е напомняно за активизиране на работата със сътрудника. От СС „ГОРАС" са получени 3 броя информации, които не са използвани. Центърът не разполага с данни кои са, макар и официални, връзките на „ГОРАС".

През 1975 г. в плана за работата на СС „ГОРАС" е поставена задачата за „разкриване на намеренията на Англия за развитие на икономическите отношения с НРБ и другите социалистически страни".

Възложено му е още да събира документална и друга информация за действителното социално-икономическо положение на Англия, развитието на отделните отрасли и техните експортни и импортни възможности; валутна и кредитна политика; кризата във валутно-финансовата система на капиталистическите страни и становището на Англия за нейното преодоляване.

Оперативният работник за връзка с него провежда с „ГОРАС" среща в ресторант в Лондонското сити. Предава му и обект, в който той трябва да проникване разузнавателно – Департамента за гарантиране на експортни кредити, който е част от Министерството на търговията.

„ГОРАС": Не бива да слизам на по-ниско ниво

Според оперативният работник „ГОРАС" има добри възможности за създаване на връзки и контакти в обекта на проникване от позициите на неговото прикритие. „ГОРАС" обаче се възпротивява с мотива, че не бива да слиза и да контактува с директори, които са на по-ниско ниво от неговото.

Оперативният работник обаче се инати. „Поставих въпроса на „ГОРАС" да посочи най-добрите си връзки, за които той разполага с повече данни за тях. „ГОРАС" не можа да посочи нито един", докладва офицерът в Центъра. Настоява секретният сътрудник да го уведоми за връзките си още следващата седмица.

„От проведената за първи път по-дълга среща оставам с впечатление, че „ГОРАС" плахо подхожда към въпросите. По принцип не отказва да помага, но на практика не върши работа. Липсва му подготовка и навик да пише", е записано в доклада за срещата през май 1975 г.

Изненадващо посещение по месторабота

Оперативният работник не го оставя и го посещава изненадващо на работното му място, като настоява да му предаде връзките си. Той обяснява, че няма такива. На офицерът му трябва нещо да се отчете и настоява да осъществи контакт с служителя, който урежда кредитните отношения на България и Англия. Драгневски упорства, защото не му отговаря на ранга. Поставена му е задача да изясни обема на кредити, които английското правителство отпуска на Гърция и Турция, като доставка на оръжие а тези страни.
Уговарят се „ГОРАС" да минава ежемесечно през прикритието на ОР.

Неподписани донесения за чужди банкери

В работното дело са запазени няколко собственоръчно написани донесения, върху които обаче прави впечатление, че липсва както подпис на сътрудника, така и дата. Това говори за неговата изключителна предпазливост по отношение на материалите, предавани на разузнаването.

През целия си престой в Англия той предава списък на връзките си в английските банки, с които поддържа делови контакти: Барклейс Банк Интернешънъл – Лондон – 4 лица; Мидланд Банк – Лондон – 11 души. Те не съдържат много подробности.

В друг документ предава информация, която получава от английски банкер, съобщил му кои служители в различни банки са от специалните служби. Интересното е, че тази информация в ПГУ няма коментар.

Предава и информация за развитието на паричния пазар в Лондон, както и справка за ролята на златото в международните плащания и някои по-общи справки за конкретни финансови политики.

Договор между Унгарската банка и английски консорциум

Един от ценните документи, които Драгневски предава на разузнаването, е договор за отпускане на кредит за 100 млн. долара между Унгарската национална банка и консорциум от английски банки.

Документът е изпратен от резидентурата в Лондон в София по командир на български самолет. В оценката за придобивката БВТБ отчита, че от него се виждат условията на кредита и клаузите по договора. „С получаването на подобни информации се създава възможност за БВТБ да полага усилия за постигането най-малко на същите условия и клаузи", се казва в оценката.

От друг документ се разбира, е Драгневски е взел договора от Дейвид Гам, директор в „Бранитдс банк", която участва в консорциума. От БВТБ изпращат специална благодарност към Центъра за приложна информация, чрез който ПГУ предава информацията на българската банка.

ПГУ: „ГОРАС" не оправда надеждите ни

През 1977 г. Драгневски се завръща в България. ПГУ е недоволно от работата му и прекратява дейността си с него. В строго секретно предложение относно: Прекратяване на лично и работно дело „ГОРАС" е посочено:

„В задграничната си работа, в информационно и агентурно оперативно отношение СС „ГОРАС" не оправда надеждите, въпреки че прикритието му бе перспективно. Причините за това бяха мудност и плахост в агентурно-оперативната работа и голяма доза подценяване на информационната работа по наша линия."

Предал е 8 информации и само една връзка негова е прихваната от ОР. „В същото време информациите, които той директно е изпращал на БВТБ са многократно повече и по-ценни от тези, предавани на нас. През цялото пребиваване в Лондон СС „ГОРАС" недвусмислено е показвал, че ангажирането с наши задачи му е неприятно и се е опитвал да се прикрива зад високия си пост и голямата си заетост. Ръководещите го ОР „ТЕОДОСИЕВ" и „ВИКТОР" положиха много усилия за активизирането му, но без успех", завършва документа.

Описано е и случилото се на последната среща с оперативния работник през май 1977 г. „Търсеше бърз начин да се отърве от задачата и трудно възприемаше предложенията да напише справка за проведените срещи или отделни лица. Обаче основното си остава изпитването на определен страх от „ГОРАС" при решаването на задачи, поставени от нас", е записано в доклада.

Хем да си добре с ДС, хем да не изпълняваш задачите й

Предложено е, „имайки предвид слабите резултати от работата със СС „ГОРАС" и нежеланието му за сътрудничеството с нас" личното и работно дело да се предаде в архив.

ПГУ уведомява ВГУ за положението с Драгневски – „ГОРАС".
От контраразузнаването се обръщат до ПГУ през 1978 г- до ПГУ за изясняване на контактите му и дали има подозрителни връзки, за да „вземем правилно оперативно отношение към него".

ПГУ отговаря: „Характерно за него е, че той не желае да скъса отношенията си с ДС, което може да окаже неблагоприятно влияние върху кариерата му, а се стреми хем да е добре с ДС, хем да не изпълнява задачите. Едва в края на престоя си в Англия той открито заявява на ОР, че каквото е дал и свършил вече за нас е достатъчно и повече не желае да го търсим за работа. Освен това не иска на края да се „проявява" и да оставя такива впечатления у англичаните и неговите приятели."

Разузнаването описва на колегите си от Второ главно управление на ДС тактиката на секретния сътрудник:

„Първоначално СС „ГОРАС" се стреми от висотата на служебното оси положение да респектира ръководещия го оперативен работник и да му покаже, че не може да му се натрапва когато си иска. След като този прийом не дава резултат започва да се оправдава със служебна заетост. Много от връзките си отказва да задълбочава и развива под предлог, че е под достойнството му да се среща с тях, тъй като са с по-нисък ранг. Основната трудност при работата със СС „ГОРАС" е нежеланието му да пише справки за създадени връзки, проведени срещи или придобита информация на „тъмно". Предпочита устно да разкаже за тях. СС не създаде доверителни и оперативни връзки."

Прочистеното досие във ВГУ

Според материалите в архивите досието на „ГОРАС" във ВГУ съдържа 62 листа към юни 1978 г.
Запазени са само четири листа, а делото е оформено според изискванията на оперативния отчет (подшито, запечатано и подписано) една на 7 февруари 1996 г.

От останалите документи става ясно, че през март 1978 г. с него са проведени две срещи с цел изясняване на възможностите му за работа по български и чужди граждани., както и за придобиване на оперативна информация. Драгневски съобщава, че извън служебните контакти почти не е осъществявал, а тези, които имал били еднократни и кратки по време.

„Съобщи незначителни факти за някои английски граждани предимно от банковите среди, което не представлява интерес за службата ни. Освен това не се очертава близка перспектива за използване на агента, поради изчерпване на възможностите му по линията. Предлагам да бъде изключен от агентурния апарат.

По време на престоя си зад граница е показал, че ангажирането с наши задачи му е неприятно, като се е опитал да се прикрива зад важния си пост и голямата си служебна заетост.

Декларация от агента няма да се взима, поради нецелесъобразност – член на БКП и лице, заемащо отговорен пост", е записано в върху последния документ в делото му във ВГУ. Върху него с молив е написано „нежелание да работи".

Ivan_Dragnevski
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Иван Райков Цаков

Иван Райков Цаков
3 януари 1948 г.
гр. Ябланица.
Инженер.
Циментен завод „Златна Панега”.
30 години.
Агент.
„ОРЛИН”.
Окръжно управление на МВР-ДС Ловеч.
24 март 1978 г.
29 март 1978 г.
ОР Валери Йотов.
ОР Валери Йотов.
1980 г.
18 октомври 2011 г. с решение № 272 на Комисията по досиетата при проверка на кандидат-кметовете, регистрирани от ОИК за местните избори същата година.
Картони – обр. 4 – 5 бр., рег. дневник; лично дело І А – 694 /Лч/ не е в наличност, няма протокол за унищожаване; работно дело ІР – 305 /Лч/ е унищожено без протокол във връзка с докладна записка ІV – 68/1990 г.; доклад на МВР RB202009-001-05/01 – 08 – І – 1880/22 октомври 2007 г.
Кмет на община Ябланица от 2007 г.

Иван Цаков е кмет на община Ябланица от 2007 г., като през 2011 г. печели втори мандат.

Завършва висше образование през 1974 г. специалност електроинженер. Работи 30 години в циментовия завод „Златна Панега". Заемал е длъжностите енергетик, главен енергетик, зам.-директор по техническите въпроси. От 1992 до 2004 г. е изпълнителен директор на завода до неговата приватизация от германското дружество „Хаиделберг цимент" (впоследствие продаден на фирмата „Титан").

През 2005 г. и 2006 г. е представител на германската фирма „Хаиделберг цимент" в Украйна, където отговаря за два циментови завода.

Кмет на Ябланица

На местните избори през 2007 г. Иван Цаков е избран за кмет на родния си град Ябланица, издигнат от местната коалиция „За община Ябланица".

През есента на 2011 г. печели втори мандат с 55, 7%, подкрепен от коалиция „За община Ябланица", в която влизат ДСБ, Национално движение за стабилност и възход, БЗНС, Движение „Гергьовден", Българска социалдемокрация, „Вяра, морал, родолюбие, отговорност – национален идеал за единство".

Изчезналото досие на агент „ОРЛИН"

Според огласената от Комисията по досиетата информация неговото лично дело не е в наличност и няма протокол за унищожаване. Работното му дело е унищожено без протокол във връзка с докладна записка ІV – 68/1990 г. при прочистването на досиета по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

В картона му в картотеката на ДС името му е сгрешено като бащиното и фамилните имена са разменени.

Позицията на Иван Цаков за досието му

Пред сайта desebg.com Иван Цаков коментира принадлежността си към ДС:

„По онова време 1977-1978 г. аз бях енергетик на циментовия завод „Златна Панега". Всеки месец тогава службите ме караха да пиша доклад за състоянието на електрооборудването.

Много добре си спомням какво съм писал за работата на машините. Хора не са цитирани. Тогава имаше много аварии и Държавна сигурност се опасяваше да няма някаква диверсия в завода, макар основания за това да нямаше. Въпросът тогава беше, че нямаше валута второ направление за закупуване на по-модерни машини. Едва през 1982 г. се осигуриха средства и купихме нови двигатели, които и досега работят. Това беше."

Ivan_Tsakov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Иванка Владимирова Сотирова

Иванка Владимирова Сотирова
25 декември 1952 г.
гр. Асеновград.
Учител.
Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ – Стара Загора.
29 години.
Агент.
„БИЛЯНА”.
Окръжно управление на МВР-ДС Стара Загора.
18 март 1982 г.
1 април 1982 г.
ОР Борислав Стоянов.
ОР Борислав Стоянов.
20 ноември 2013 г. с решение №2-259 на Комисията по досиетата при проверката на директорите и заместник-директорите на училища по Закона за народната просвета.
Рег. дневник; картон обр. 4; протокол рег. № 37/21 март 1990 г. за унищожаване секретните документи на „БИЛЯНА”.
1.Директор на Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“ – Стара Загора (1996-2011).
2.Зам.-кмет на община Стара Загора (2011 – ).

Иванка Сотирова е директор на Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан" – Стара Загора в периода 1996-2011 г. зам.-кмет по хуманитарни дейности в община Стара Загора от 2011 г.

Тя е преподавател по френски език в гимназия „Ромен Ролан" от 1974 г. Оглавява учебното заведение през 1996 г., а през ноември 2011 г. прима поканата на кмета на Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ) да стане негов заместник по хуманитарните дейности.

Сотирова е един от 117-те сътрудници на тоталитарните комунистически служби, разкрити от Комисията по проверката на ръководствата на средните училища в България през 2013 г.

Унищожаване на досието на агент „БИЛЯНА"

Разкритите от Комисията документи показват, че документите за агентурната дейност на агент „БИЛЯНА" са унищожени с протокол през март 1990 г. при тайното прочистване на досиетата по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Позицията на Иванка Сотирова

„Не съм знаела, че имам досие и че съм толкова интересна на Комисията по досиетата", е първият коментар на заместник-кмета пред Дарик радио.

Иванка Сотирова допълни, че е разговаряла с кмета Живко Тодоров и е декларирала готовност да подаде оставка. „Веднага след като ми се обадиха журналисти му позвъних и му казах, че ако тежа на екипа ще си подам оставката. Той обаче бе категоричен, че това са неразумни неща", допълва Сотирова.

По-късно тя прави по-подробно изявление пред медиите в Стара Загора:

"Днес (вчера, 21 ноември 2013 г., бел ред.) научих, че съм била агент на Държавна сигурност. Вероятно, без да зная, са ми направили някакво досие, когато през 90-те години на миналия век излизах в капиталистическите страни. Какво има като регистрация през тези години от структурите и органите на Държавна сигурност – нямам представа. Повсеместна практика след завръщане от командировка или обучение в чужбина беше да те викат в милицията, да питат какво си правила там, с кого си се срещала, за какво сте си говорили и пр.

Вероятно това е бил поводът да се създадат такива документи. Не се притеснявам от нищо и не се срамувам. Нямам абсолютно нищо, което да крия. На никого не съм навредила по никакъв начин. През целия си живот това което съм правила, е да помагам, да възпитавам и да отдавам сили на хората. Толкова много ученици са отгледани с отговорност и любов, в това число и в собствената ми къща. Не виждам никой, който да се срамува от контактите си с мене.

Поканена съм на позицията зам.-кмет на община Стара Загора, а не съм се домогнала на всяка цена. Винаги съм казвала, че не съм си и помислила, че мога да си сменя работата от Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан". И винаги мога да освободя позицията на зам.-кмет. Това не ми е съдбата на живота."

Тя допълва, че във Франция е била за първи път през 1983-1984 г. и предполага, че вероятно от предишната година е попаднала в полезрението на службите – дали да я пуснат в капиталистическа страна, или не.

Офицер на националния орден за заслуги към Франция

През януари 2014 г. Иванка Сотирова, която по това време е зам.-кмет на Стара Загора, е удостоена със званието Офицер на националния орден за заслуги към Франция. Тя е отличена от посланика на Франция у нас Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан, като
дългогодишен преподавател по френски език и бивш директор на Гимназията с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан". Отличието ѝ е връчено при посещение на посланика в Стара Загора.

Иванка Сотирова има още едно отличие от френската държава – Кавалер на ордена на академичните палми за големия й принос в популяризирането на френския език и култура.

Ivanka_Sotirova
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Илия Георгиев Налбантов

Илия Георгиев Налбантов
4 октомври 1957 г.
гр. Гоце Делчев.
Военнослужещ.
ВНВУ „Васил Левски”.
БКП.
24 години.
Агент.
„ИЛИЕВ”.
Трето управление на ДС.
4 ноември 1981 г.
11 декември 1981 г.
ОР Добри Бинев.
ОР Добри Бинев, ОР Димитър Димитров.
1987 г.
9 септември 2015 г. с решение №2-546 на Комисията по досиетата при проверката на Министерството на отбраната – кадрови промени.
Рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; протокол № 74/1990 г. за унищожаване лично дело IА-28784 и работно дело IР-14400.
Началник на политическия кабинет на министъра на отбраната (август 2014 г. – юни 2015 г.).

Илия Налбантов е експерт в политиката по сигурност и отбрана, програмен директор на Асоциация „Джордж Маршал – България". Началник е на политическия кабинет на министъра на отбраната Велизар Шаламанов в служебния кабинет Близнашки (август-ноември 2014 г.) и осем месеца при министъра на отбраната Николай Ненчев във втория коалиционен кабинет на Бойко Борисов.

Образование и кариера

Завършил е четиригодишен курс на НВУ „Васил Левски" и двугодишен курс на военна академия „Г. С. Раковски". Специализирал е в Европейския център за изследвания на сигурността „Джордж Маршал" – Германия.

От 1979 е офицер от БНА на НРБ, а след 10 ноември продължава кариерата си във въоръжените сили на република България до 1999 г.

От 1999 г. е експерт в областта на политиката за сигурност и отбрана в централната администрация на Министерството на отбраната. Ръководител е на ведомствената експертна група, разработила Политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната – 2003 г.

Автор е на публикации по проблемите на политиката за сигурност и отбрана, гражданско-военните отношения и реформата в системата за обучение на офицерски кадри за въоръжените сили.

Началник на политическия кабинет на министъра на отбраната

През август 2014 г. е назначен за началник на политическия кабинет на министъра на отбраната Велизар Шаламанов в служебния кабинет Близнашки.

На този пост остава и при министъра на отбраната Николай Ненчев в коалиционното правителство на Борисов, избрано през ноември 2014 г.

На 15 юни 2015 г. министър Ненчев изненадващо го уволнява, като при освобождаването му не са посочени причини.

Директор в Асоциация „Джордж Маршал – България"

Към 2015 г. Налбантов е програмен директор в Асоциация „Джордж Маршал – България", чийто председател е Велизар Шаламанов. Неправителствената организация е основана през 2001 г., а целта ѝ е да дава обективни оценки и да развива стратегии за сигурността и стабилността в Югоизточна Европа и Черноморския регион.

Унищоженото досие на агент „ИЛИЕВ"

Личното и работното дело на агент „ИЛИЕВ" – Илия Налбантов са унищожени с протокол през 1990 г.

В един от картоните с името му в картотеката на ДС е посочено, че, когато през 1979 г. Налбантов е вербуван от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване) той военнослужещ – офицер с чин лейтенант във Висшето Народно военно училище „Васил Левски" във Велико Търново.

В картона като рождено място е записано село Мосомище, Благоевградско.

Според архивните данни той е работил за отдел 02 на Трето управление на ДС – ВКР. Отдел 02 София се води за ръководство и контрол на органите на МВР при обединенията, флота, Гранични войски и Трудова повинност. Регистрацията му е към отделение 02 „Ръководство и контрол на ВКР органи при МВР за Гранични войски и трудова повинност"

Използван по линия на шпионажа – гръцко разузнаване

В картон образец №6 с името на Налбантов е посочено, че той е член на БКП, вербуван е на идейно-политическа основа и е използван по линия на шпионажа – гръцко разузнаване. Свален е от оперативен отчет през 1987 г., шест години след привличането му за агент.

Ilia_Nalbantov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Илия Харалампиев Конев

Илия Харалампиев Конев
6 февруари 1928 г.
гр. Петрич.
Литературовед.
Институт за литература при БАН.
Безпартиен.
47 години.
Агент.
„КИРИЛ”.
Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия.
28 ноември 1975 г.
Цветан Петков.
Цветан Петков; Младен Младенов.
1989 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протоколи за унищожаване № 73/3 май 1990 г. лично дело ІА-30504 и работно дело ІР-16288.
1.Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).
2.Министър на науката и висшето образование (22 септември 1990 г. – 20 декември 1990 г.) във второто правителство на Луканов (БСП).

Проф. Илия Конев е учен в областта на история на литературата, сравнителното литературознание и културознание, балканистиката, славистиката, изследовател на Българското възраждане. Народен представител (1990) е от БСП в 7-то Велико Народно събрание и министър на науката и висшето образование във втория кабинет на БСП начело с Андрей Луканов (1990).

Образование и кариера

Произхожда от семейство на бежанци от Прилеп. Завършва гимназия „Пейо Яворов" в родния си град Петрич, а после славянска филология в Софийския университет „Климент Охридски". Започва работа в Института по литература при БАН. Неговото изследване „Ние сред другите и те сред нас" (1972) е първата имагологична книга в българската историография след Втората световна война. Сравнителното литературознание, подновено в неговата методология, става отправна точка за по-нататъшни значими изследвания и монографии, най-внушителен от които е четиритомният труд „Българското възраждане и Просвещението, т. І-IV, 1983, 1991,1998, 2002". Автор е на 18 монографии и над 600 научни публикации.

Специализира в Югославия, Румъния и СССР. Преподава българска литература в германските университети в Лайпциг, Гьотинген и Марбург.

През 1989 г. става преподавател в Югозападния университет (ЮЗУ) „Неофит Рилски", а след това, до 1992 г., е негов ректор. Конев е първият ректор на Славянския университет в София.

Учредител е на международния семинар за балканистични проучвания и специализации в ЮЗУ. Чуждестранен член е на Сръбската академия на науките, член-кореспондент на Немско-българското дружество за поощряване на връзките между Германия и България (Берлин).

Член е на Съюза на българските писатели и основател и дългогодишен главен редактор на списание „Балканистичен форум". Почетен гражданин на град Петрич.

В 7-то ВНС и кабинета Луканов

На първите демократични избори Илия Конев влиза в 7-то Велико Народно събрание като депутат от БСП от 1-МИР Благоевград.
През септември 1990 г. е избран за министър на науката и висшето образование във второто правителство на Луканов (БСП). На този пост остава до 20 декември 1990 г., тъй като в края на ноември 1990 г. в резултат на общонационална стачка в България срещу управлението на БСП и тежката икономическа криза Луканов е принуден да подаде оставка. Вторият му кабинет остава формално до 20 декември 1990 г., когато е избран коалиционното правителство на Димитър Попов.

Унищожаване на досието на агент „КИРИЛ"

С протокол от май 1990 г. на експертна комисия от Националната служба за защита на конституцията, наследник на Второ главно управление на ДС, са унищожени 187 броя лични дела и 158 броя работни дела на агенти от бившето Шесто управление на ДС. Сред тях да личното и работното дело на агент „КИРИЛ". Личното дело съдържа 97 листа, а работното 195 листа. Протоколът е утвърден от началника на Трети отдел (архива) на ДС ген. Петко Кипров.

Вербуван по линия на БАН и интелигенцията

От картоните с името на Илия Конев, запазени в картотеката на ДС, се разбира, че той е вербуван на идейно-политическа основа и е използван като агент по линия на БАН и интелигенцията.

Ilia_Konev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Ириней Георгиев Цветков

Ириней Георгиев Цветков
13 юни 1942 г.
село Тишевица, област Монтана.
Секретар на ОФ.
ОФ район Люлин.
БЗНС.
42 години.
Съдържател на явочна квартира.
„КОСМОС”.
Софийско градско управление на МВР-ДС.
15 май 1985 г.
22 май 1985 г.
Цветан Стоянов.
Цветан Стоянов.
1990 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; писмо вх. № 1727/30 март 1990 г. за унищожени материали с протокол 11А/ 1990 г.
Народен представител от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997).

Ириней Цветков е депутат от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997). В парламента влиза от 26-МИР София-област с листата на БСП. Член е на БЗНС „Александър Стамболийски", а в парламента е член на парламентарната група на Демократичната левица.

Обявен е за народен представител с решение № 520 на ЦИК от 8 април 1996 г. (37-то Народно събрание функционира от 12 януари 1995 г.).

Има висше икономическо образование , специалност икономическа география и история. В парламента е член на Комисията за местно самоуправление, административно-териториално устройство и регионална политика и Комисията по култура.

Унищожаване на досието на Я/К „КОСМОС"

Досието на съдържателя на явочна квартира „КОСМОС", в качеството на което Ириней Цветков е вербуван от Софийско градско управление на МВР-ДС, е унищожено с протокол през март 1990 г. по време на тайното прочистване на делата на агентурния апарат, разпоредено от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Според информацията в картона на Ириней Цветков в картотеката на ДС той е вербуван на идейна основа, като по това време (1985) е секретар на ОФ в район Люлин в София.

Irinei_Cvetkov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365