• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Иван Минков Драгневски

Иван Минков Драгневски
12 октомври 1940 г.
гр. Троян.
Прогресивно семейство.
Женен.
Икономист.
Българска външнотърговска банка.
БКП (от 1967 г.).
31 години.
Осведомител, секретен сътрудник.
„ГОРАС”.
Второ главно управление на ДС, Първо управление на ДС.
5 септември 1972 г.
3 октомври 1972 г.
майор Петко Петков.
майор Петко Петков; ОР Серафим Софрониев; ОР Димитър Баров; ОР Станислав Станчев; ОР Ангел Григоров; ОР Стефан Енев.

„По време на разговора обърнахме внимание, че за да продължи нашата съвместна работа в бъдеще е необходимо да проявява същото желание за изпълнение на поставените му задачи и пълна конспиративност на връзката. Драгневски прояви разбирания по горните въпроси и желание да даде своя принос като комунист и патриот за опазване сигурността на нашата страна", ВГУ, септември 1972 г.

„По характер е тих, скромен, много възпитан и честен в отношенията си", ПГУ 1973 г.

„В задграничната си работа, в информационно и агентурно оперативно отношение СС „ГОРАС" не оправда надеждите, въпреки че прикритието му бе перспективно. Причините за това бяха мудност и плахост в агентурно-оперативната работа и голяма доза подценяване на информационната работа по наша линия", ПГУ, 1977 г.

Политическа бдителност и конспирация в разузнавателната работа. Създаване на полезни контакти и връзки, изучаване на лица и тяхното използване. Информационна работа в разузнаването и начин на събиране на икономическа информация от секретен характер. Форми, методи и действия на противниковите КРО.
1978 г.
22 юли 2009 г. с решение №71 на Комисията по досиетата при проверката на ръководните, надзорните и контролни органи на БНБ.
Собственоръчно написани агентурни сведения; разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр.; обр. 3, обр. 4 – 2 бр.; лично и работно дело Ф1, а.е. 3653; лично дело IА-24035; работно дело IР-8821; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/12-1394/13 юли 2009 г.
1.Член на Управителния съвет на БНБ от 10 ноември 1989 г. до 9 януари 1991 г.
2.Председател на БНБ от 20 декември 1989 г. до 9 януари 1991 г.
3.Председател на Надзорния съвет от 31 май 2003 г. на Първа източна международна банка АД, преименувана през 2005 г. на "Интернешънъл Асет Банк" АД.

Иван Драгневски е банкер, председател на Българската външнотърговска банка (1980-1989) и на Българската народна банка (декември 1989 г. – януари 1991 г.), Председател на Надзорния съвет на Първа източна международна банка АД (от 2003 г.).

Образование и кариера

Според документите в архива на ДС Иван Драгневски произхожда от „прогресивно семейство". Родителите му са членове на ОФ, а майка му е АБПФК. Той завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс" специалност „Икономика и външна търговия" през 1964 г. Същата година постъпва на работа в чуждестранния отдел на БНБ, като при създаването на Българската външнотърговска банка (БВТБ, 1964 г.) преминава на работа в нея.

През 1966-1967 г. специализира банково дело във Великобритания. Началник е на отдел „Кредитни отношения с чужбина" в БВТБ (1970-1972). В официалната му биография е посочено, че в периода 1973-1977 г. е представител на банката в Лондон (това е активният период на сътрудничеството , а след завръщането си е назначен за генерален директор по чуждестранните операции.

Председател на БВТБ

През 1980 г. оглавява БВТБ, която е натоварена с извършването на валутни финансови операции по времето на БКП. Според архивни документи през втората половина на 80-те години, когато комунистическият режим влиза в спиралата на третия си фалит и изпитва остра нужда от валутни средства Драгневски се замества в малко известен дори навремето скандал.

Като председател на БВТБ той си позволява без санкцията на тогавашния партиен и държавен ръководител Тодор Живков да използва 300 млн. от т. нар. Стратегически резерв за покриването на част от дефицита по платежния баланс на страната за 1987 г. Това е нещо невиждано, тъй като със средствата от Стратегическия резерв, които по това време са около 1 млрд. долара по сметка в западни банки, се разпорежда единствено Живков.

След като разбира за операцията тогавашният председател на БНБ Васил Коларов информира лично Живков и предлага да освободи Драгневски като председател на БВТБ. Генералният секретар на БКП изслушва нароченият за уволнение банкер и в крайна сметка не го освобождава, а го задължава да възстанови сумата, което той прави чрез привличане на нови заеми от западни банки.

Председателят на БВТБ Иван Драгневски дава подробни обяснения по този случай пред прокуратурата, която след промените разследва причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП. В показанията си, дадени по дело №4/1990 г. (виж повече книгата на Христо Христов „Тайните фалити на комунизма", изд. „Сиела") за икономическия крах на комунистическия режим Драгневски обяснява, че заплахата България да бъде обявена за неплатежоспособна още през 1987 г. поради забавяне в плащанията по дълга е причината той да използва средства от стратегическия валутен резерв:

„Действително тогава в резултат на силното нарастване на отрицателното салдо по платежния баланс банката трябваше да привлича допълнително кредити. Известно е, че при такива ситуации, когато се излиза на пазара за търсене на кредити, се получава рязко влошаване на условията и едновременно с това силно ограничаване на възможностите за ползване на кредити.

Спирането на плащането или дори забавянето извън времето би означавало обявяването на страната ни в неплатежоспособност с всички последици от това още през 1988 г. В тази критична обстановка и за запазване на платежоспособността на страната прецених, че не трябва да се преустановява плащането на задълженията, още повече че бяхме започнали разговори по сделки за привличане на допълнителни кредити, които се очакваше да приключат успешно. Дадох указания да се ползва сума от порядъка на 300 млн. щатски долара за осигуряване на текущите плащания на страната от депозитите на стратегическия валутен резерв в западни банки. Не информирах Тодор Живков за тези операции, тъй като до септември 1988 г. бях сигурен, че ползваните суми ще бъдат осигурени на стратегическия валутен резерв чрез приключване на преговори за нови финансови кредити, както и стана.

През май 1988 г. бях извикан при Тодор Живков, за да дам обяснения. На срещата изложих моите съображения да се поддържа платежоспособността на страната, включително и с ползване на суми от стратегическия валутен резерв, да не се плащат прекомерно големи лихви при евентуално ускорено привличане на нови кредити, да се предпази страната от ограничаване на ползването на кредити в чужбина и влошаване на техните условия. Живков възприе моите предложения и не бях наказан."

Начело на БНБ

След промените Иван Драгневски е банкерът, който наследилите в БКП властта хора като Петър Младенов и Андрей Луканов назначават за председател на БНБ през декември 1989 г.

Драгневски остава на този пост до януари 1991 г. Това е периодът, в който започват да се появяват безконтролно първите частни банки.

Търговски представител в Торонто

През 1991-1992 г. той е пълномощен министър и търговски представител в Торонто Канада, а след това, според официалната му биография, ръководи частна застрахователна компания.

В надзора на банката на СИК

От 2003 г. е председател на Надзорния съвет Първа източна международна банка АД (1991-2004) известна още като банката на СИК. През 2005 г. трезорът си променя името на „Интернешънъл Асет Банк".

Вербуван от ВГУ по английска линия

Личното дело на Иван Драгневски, което съдържа близо 60 листа, показва, че през септември 1972 г. той е вербуван от Второ главно управление на ДС по английска линия.

„По време на разговора обърнахме внимание, че за да продължи нашата съвместна работа в бъдеще е необходимо да проявява същото желание за изпълнение на поставените му задачи и пълна конспиративност на връзката. Драгневски прояви разбирания по горните въпроси и желание да даде своя принос като комунист и патриот за опазване сигурността на нашата страна", е записано в рапорта за вербовката му.

Прехвърлен като секретен сътрудник в разузнаването

Контактът му с контраразузнаването трае кратко. Още съшия месец – септември 1972 г. той е поет от Първо главно управление (ПГУ, разузнаването), което се договаря с ВГУ да го използва, тъй като по това време Драгневски е заминава на работа в Московска народна банка в Англия (Moscow Narodny Bank).

„По характер е тих, скромен, много възпитан и честен в отношенията си", констатират в ПГУ. Там приемат, че „контактите на Иван Драгневски с банковите среди на Англия представляват определен оперативен интерес".

При контакта си с него оперативният работник обаче забелязва боязливост в Драгневски по отношение на агентурната му работа, която е трябвало да извършва в чужбина. Офицерът от ПГУ докладва:

„Радев [оперативният работник от ВГУ] предварително ми беше казал, че сътрудникът проявява известна боязливост и плахост по отношение на работата с нас. Неговите впечатления се оправдаха. Драгневски колебливо подхождаше към въпросите, проявяваше „страх от неизвестността", както той се изрази в бъдещата си работа и на тази основа се чувстваше известна нерешителност по отношение на нашата работа, въпреки неговото изявление, че е съгласен да ни помага според възможностите си."

Оперативният работник докладва, че Драгневски заминава в Англия слабо подготвен в оперативно отношение, не са му ясни въпросите, свързани с противниковите контраразузнавателни органи и начините на предпазване, както и работата на Секретния сътрудник зад граница.

„Прави впечатление, че Драгневски е тих, скромен и честен младеж. Има данни за добър банков чиновник. Поради това използването му като СС да се отсрочи, да свикне с работата си в Лондон. За времето до неговото заминаване да се извърши подготовка за работа по линия на икономическото разузнаване", е предложението на офицера.

На Драгневски, който е привлечен под псевдонима „ГОРАС", е проведена специална подготовка. „По време на подготовката „ГОРАС" постепенно преодоляваше своята първоначална смутеност, проявяваше интерес се отнасяше с разбиране към разглежданите въпроси. На последната среща той благодари сърдечно за беседите, разговорите и доверието, което му гласуваме", се казва в един от документите от досието му.

На секретния сътрудник са поставени две основни задачи:

  • Да изучава обстановката и обкръжаващата го среда (връзки, контакти, делови срещи) и след известно време да изпрати подробна справка по тези въпроси.
  • Да разкрива, анализира и изучава възможностите за придобиване на секретна икономическа информация по линия на поска, който заема.

На резидентурата в Англия е наредено да установи връзка с него само по нареждане на Центъра в края на 1972 г. като през това време бъде наблюдаван и съответно подпомаган.

Банкер в Лондон

Докато е в Лондон Драгневски работи по подписване на банково споразумение с група японски банки начело с „Фудри Банк" и „Санва банк" за предоставяне на дългосрочен кредит от 20 млн. долара за строителство на японски хотел в София, който да бъде собственост на „Балкантурист" (японския хотел „Ню Отани", днес „Кемпински-Зографски", бел. ред.), изграден изцяло от японски специалисти при финансиране от посочените банки.

По агентурно сведение на агент „ЛАВРЕНОВ" на ВГУ от октомври 1973 г. Драгневски оказва съдействие и придружава постоянно българските банкови служители , командировани в Лондон – главния дилър Димитър Атанасов и Димитър Казанджиев, началник отдел в БВТБ. Посочено е, че Драгневски е много добре запознат с обстановката в Лондон и поддържа много контакти. Добре устроен и със самочувствие.

Работното дело на СС „ГОРАС"

Работното дело на Драгневски – „ГОРАС" съдържа близо 70 листа. Секретният сътрудник „ГОРАС" не се оказва толкова продуктивен колкото са очаквали в ПГУ.

В строго секретна справка-анализ относно „ГОРАС" от март 1975 г. се посочва, че „от наличните материали е видно, че за две години и половина в Центъра е постъпила само една справка за проведена среща от ОР „ТЕОДОСИЕВ". Не са изпълнени указанията на Центъра за продължаване на подготовката. От страна на Центъра е напомняно за активизиране на работата със сътрудника. От СС „ГОРАС" са получени 3 броя информации, които не са използвани. Центърът не разполага с данни кои са, макар и официални, връзките на „ГОРАС".

През 1975 г. в плана за работата на СС „ГОРАС" е поставена задачата за „разкриване на намеренията на Англия за развитие на икономическите отношения с НРБ и другите социалистически страни".

Възложено му е още да събира документална и друга информация за действителното социално-икономическо положение на Англия, развитието на отделните отрасли и техните експортни и импортни възможности; валутна и кредитна политика; кризата във валутно-финансовата система на капиталистическите страни и становището на Англия за нейното преодоляване.

Оперативният работник за връзка с него провежда с „ГОРАС" среща в ресторант в Лондонското сити. Предава му и обект, в който той трябва да проникване разузнавателно – Департамента за гарантиране на експортни кредити, който е част от Министерството на търговията.

„ГОРАС": Не бива да слизам на по-ниско ниво

Според оперативният работник „ГОРАС" има добри възможности за създаване на връзки и контакти в обекта на проникване от позициите на неговото прикритие. „ГОРАС" обаче се възпротивява с мотива, че не бива да слиза и да контактува с директори, които са на по-ниско ниво от неговото.

Оперативният работник обаче се инати. „Поставих въпроса на „ГОРАС" да посочи най-добрите си връзки, за които той разполага с повече данни за тях. „ГОРАС" не можа да посочи нито един", докладва офицерът в Центъра. Настоява секретният сътрудник да го уведоми за връзките си още следващата седмица.

„От проведената за първи път по-дълга среща оставам с впечатление, че „ГОРАС" плахо подхожда към въпросите. По принцип не отказва да помага, но на практика не върши работа. Липсва му подготовка и навик да пише", е записано в доклада за срещата през май 1975 г.

Изненадващо посещение по месторабота

Оперативният работник не го оставя и го посещава изненадващо на работното му място, като настоява да му предаде връзките си. Той обяснява, че няма такива. На офицерът му трябва нещо да се отчете и настоява да осъществи контакт с служителя, който урежда кредитните отношения на България и Англия. Драгневски упорства, защото не му отговаря на ранга. Поставена му е задача да изясни обема на кредити, които английското правителство отпуска на Гърция и Турция, като доставка на оръжие а тези страни.
Уговарят се „ГОРАС" да минава ежемесечно през прикритието на ОР.

Неподписани донесения за чужди банкери

В работното дело са запазени няколко собственоръчно написани донесения, върху които обаче прави впечатление, че липсва както подпис на сътрудника, така и дата. Това говори за неговата изключителна предпазливост по отношение на материалите, предавани на разузнаването.

През целия си престой в Англия той предава списък на връзките си в английските банки, с които поддържа делови контакти: Барклейс Банк Интернешънъл – Лондон – 4 лица; Мидланд Банк – Лондон – 11 души. Те не съдържат много подробности.

В друг документ предава информация, която получава от английски банкер, съобщил му кои служители в различни банки са от специалните служби. Интересното е, че тази информация в ПГУ няма коментар.

Предава и информация за развитието на паричния пазар в Лондон, както и справка за ролята на златото в международните плащания и някои по-общи справки за конкретни финансови политики.

Договор между Унгарската банка и английски консорциум

Един от ценните документи, които Драгневски предава на разузнаването, е договор за отпускане на кредит за 100 млн. долара между Унгарската национална банка и консорциум от английски банки.

Документът е изпратен от резидентурата в Лондон в София по командир на български самолет. В оценката за придобивката БВТБ отчита, че от него се виждат условията на кредита и клаузите по договора. „С получаването на подобни информации се създава възможност за БВТБ да полага усилия за постигането най-малко на същите условия и клаузи", се казва в оценката.

От друг документ се разбира, е Драгневски е взел договора от Дейвид Гам, директор в „Бранитдс банк", която участва в консорциума. От БВТБ изпращат специална благодарност към Центъра за приложна информация, чрез който ПГУ предава информацията на българската банка.

ПГУ: „ГОРАС" не оправда надеждите ни

През 1977 г. Драгневски се завръща в България. ПГУ е недоволно от работата му и прекратява дейността си с него. В строго секретно предложение относно: Прекратяване на лично и работно дело „ГОРАС" е посочено:

„В задграничната си работа, в информационно и агентурно оперативно отношение СС „ГОРАС" не оправда надеждите, въпреки че прикритието му бе перспективно. Причините за това бяха мудност и плахост в агентурно-оперативната работа и голяма доза подценяване на информационната работа по наша линия."

Предал е 8 информации и само една връзка негова е прихваната от ОР. „В същото време информациите, които той директно е изпращал на БВТБ са многократно повече и по-ценни от тези, предавани на нас. През цялото пребиваване в Лондон СС „ГОРАС" недвусмислено е показвал, че ангажирането с наши задачи му е неприятно и се е опитвал да се прикрива зад високия си пост и голямата си заетост. Ръководещите го ОР „ТЕОДОСИЕВ" и „ВИКТОР" положиха много усилия за активизирането му, но без успех", завършва документа.

Описано е и случилото се на последната среща с оперативния работник през май 1977 г. „Търсеше бърз начин да се отърве от задачата и трудно възприемаше предложенията да напише справка за проведените срещи или отделни лица. Обаче основното си остава изпитването на определен страх от „ГОРАС" при решаването на задачи, поставени от нас", е записано в доклада.

Хем да си добре с ДС, хем да не изпълняваш задачите й

Предложено е, „имайки предвид слабите резултати от работата със СС „ГОРАС" и нежеланието му за сътрудничеството с нас" личното и работно дело да се предаде в архив.

ПГУ уведомява ВГУ за положението с Драгневски – „ГОРАС".
От контраразузнаването се обръщат до ПГУ през 1978 г- до ПГУ за изясняване на контактите му и дали има подозрителни връзки, за да „вземем правилно оперативно отношение към него".

ПГУ отговаря: „Характерно за него е, че той не желае да скъса отношенията си с ДС, което може да окаже неблагоприятно влияние върху кариерата му, а се стреми хем да е добре с ДС, хем да не изпълнява задачите. Едва в края на престоя си в Англия той открито заявява на ОР, че каквото е дал и свършил вече за нас е достатъчно и повече не желае да го търсим за работа. Освен това не иска на края да се „проявява" и да оставя такива впечатления у англичаните и неговите приятели."

Разузнаването описва на колегите си от Второ главно управление на ДС тактиката на секретния сътрудник:

„Първоначално СС „ГОРАС" се стреми от висотата на служебното оси положение да респектира ръководещия го оперативен работник и да му покаже, че не може да му се натрапва когато си иска. След като този прийом не дава резултат започва да се оправдава със служебна заетост. Много от връзките си отказва да задълбочава и развива под предлог, че е под достойнството му да се среща с тях, тъй като са с по-нисък ранг. Основната трудност при работата със СС „ГОРАС" е нежеланието му да пише справки за създадени връзки, проведени срещи или придобита информация на „тъмно". Предпочита устно да разкаже за тях. СС не създаде доверителни и оперативни връзки."

Прочистеното досие във ВГУ

Според материалите в архивите досието на „ГОРАС" във ВГУ съдържа 62 листа към юни 1978 г.
Запазени са само четири листа, а делото е оформено според изискванията на оперативния отчет (подшито, запечатано и подписано) една на 7 февруари 1996 г.

От останалите документи става ясно, че през март 1978 г. с него са проведени две срещи с цел изясняване на възможностите му за работа по български и чужди граждани., както и за придобиване на оперативна информация. Драгневски съобщава, че извън служебните контакти почти не е осъществявал, а тези, които имал били еднократни и кратки по време.

„Съобщи незначителни факти за някои английски граждани предимно от банковите среди, което не представлява интерес за службата ни. Освен това не се очертава близка перспектива за използване на агента, поради изчерпване на възможностите му по линията. Предлагам да бъде изключен от агентурния апарат.

По време на престоя си зад граница е показал, че ангажирането с наши задачи му е неприятно, като се е опитал да се прикрива зад важния си пост и голямата си служебна заетост.

Декларация от агента няма да се взима, поради нецелесъобразност – член на БКП и лице, заемащо отговорен пост", е записано в върху последния документ в делото му във ВГУ. Върху него с молив е написано „нежелание да работи".

Ivan_Dragnevski
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Online bookmaker Romenia bet365