• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

К

Кадир Джелил Кадир

Кадир Джелил Кадир
5 октомври 1940 г.
село Завет (днес град), Исперихско, област Разград.
Бедно селско семейство.
Неженен.
Ученик.
16 години.
Агент.
„ПЪРВАНОВ”.
Второ управление на ДС, МВР-ДС Исперих, МВР-ДС Разград, Трето управление на ДС.
7 юни 1957 г.
капитан Йордан Крайчев; подполковник Печо Печев; капитан Красимир Саманджиев; капитан Иван Найденов.

„Лицето [Кадир Кадир] прие вербовката с желание да работи и има възможност за такава. По конкретни обекти не е необходимо да се насочва, а да донася за общи разговори между младежите", ДС-Исперих, 1957 г.

1965 г.
22 октомври 1997 г. с доклад на председателя на Комисията по досиетата и министър на вътрешните работи Богомил Бонев, прочетен в Народното събрание. Тогава Кадир Кадир е обявен в качеството си на член на Сметната палата. С решение от 21 май 2001 г. на Комисията „Андреев” той е обявен като депутат в 36-то Народно събрание. На 4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов Кадир е обявен и в качеството си на народен представител в 7-то Велико Народно събрание.
Собственоръчно написани и подписани декларации; собственоръчно написани агентурни сведения; документ за получено възнаграждение; разходен документ, отчетен от оперативния работник; документи собственоръчно написани от сътрудника; документи от ръководилите го щатни служители; картон обр. 4; рег. дневник; лично дело ІА-14941; работно дело ІР-2774.
1.Народен представител от ДПС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и в 36-то Народно събрание (1991-1994).
2.Зам.-председател на Централната избирателна комисия.
3.Член на Сметната палата (1995-2009).

Кадир Кадир е депутат от ДПС в два последователни парламента в периода 1990-1994 г., зам.-председател на 36-то Народно събрание (1991-1994), член на Сметната палата (1995-2009).

Образование и работа

Произхожда от бедно селско семейство. Той е едно от 8-те деца. През 1954 г. живее при един от по-големите си братя в София и постъпва в турското педагогическо училище в столицата. Завършва право в Софийския университет. В периода 1966-1986 г. работи като главен юрисконсулт в завода за стоманобетонни конструкции „Генерал Ганецки" в Плевен. От 1986 до 1990 г. е на същата позиция в машиностроителен завод „Н. Й. Вапцаров" в Плевен.

В политиката – депутат от ДПС

Кадир Кадир влиза в политиката като народен представител от ДПС в 7-то Народно събрание през 1990 г. като тогава е избран от листата на движението в 118-ти Кубратски избирателен район. Като депутат в 7-то ВНС се обявява за възстановяване на турските имена, запазване на ТКЗС, изучаване на майчиния език от лица с небългарски произход. Разделяне на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Премахване на монопола на държавната собственост. В 7-то ВНС е председател на Комисията по труда и социалното осигуряване и член на Законодателната комисия.

През 1991 г. е избран отново за народен представител от ДПС в 36-то Народно събрание, на което е зам.-председател.

След прекратяване на мандата на 36-то Народно събрание е назначен за зам.-председател на ЦИК.

В Сметната палата

През 1995 г. е избран за член на Сметната палата от квотата на Народното събрание с 9-годишен мандат. През 2005 г. парламентът отново го избира за член на Сметната палата втори мандат, длъжност, която изпълнява до смъртта си през 2009 г.

Вербуван като ученик

От материалите, запазени в досието на Кадир Кадир става ясно, че той е вербуван като агент още, когато е ученик. Това става през 1957 г., след като е разкрит, че е автор на надпис в училището. По това време той е третокурсник в турското педагогическо училище в София. През февруари същата година той пише на стената в училищната тоалетна „В България няма свобода", а през юни и върху прозореца на училищната си стая „искаме изселване".

ДС провежда разследване и установява, че автор на надписите е ученикът Кадир Кадир. По време на проведеното му дознание той прави признания. Запазения протокол от разпита му признава, че е посещавал (общо три пъти) турската легация, където се среща с български турци от Момчилград и Крумовград, които са посещавали Турция. Кадир посочва, че надписите „тия глупости ми дойдоха на ум от това, което съм чул от консула" и от български турчин от родното си село Завет, чийто син през 1955 г. е избягал от България.

„Аз си осъзнах своята грешка. Обещавам тук, че никога и никъде няма да повторя това, което сега съм направил", пише Кадир в края на показанията си през юни 1957 г.

В същия ден – 7 юни 1957 г. той подписва и декларация, в която собственоръчно обещава, че „научавайки за разговор против народната власт и други от вражески характер прояви ще ги съобщавам на органите на ДС".

Донесенията му възлизат на над 250 листа. В лично писмо до министъра на вътрешните работи от 1964 г., запазено в досието му, Кадир Кадир пише, че не е престъпление да се помага на органите на ДС". В същото писмо той посочва, че „според моите сили и възможности правих всичко в борбата с вътрешния враг. Предимно работих сред мои сънародници, с които имах най-голям допир".

Писмото му до министъра обаче е написано с друга цел – Държавна сигурност да му помогне да бъде приет във ВУЗ, както нейни служители са обещавали преди това на агент „ПЪРВАНОВ", псевдонимът, под който Кадир Кадир й сътрудничи като агент. Той признава, че има проблем с изпита по български език. Същата учебна година 1964/1965 г. Кадир кандидатства в Софийския университет, където е приет и впоследствие завършва право. Свален е от оперативне отчет през 1965 г.

Kadir_Kadir
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Калин Николов Димитров

Калин Николов Димитров
29 ноември 1947 г.
село Дрангово, област Кърджали.
Председател на селски общински народен съвет.
Селски общински народен съвет (СОНС) село Бенковски, община Кирково, област Кърджали.
БКП.
28 години.
Резидент.
„ЯВОР”.
Окръжно управление на МВР-ДС Кърджали.
17 март 1976 г.
15 април 1976 г.
ОР Гинчо Стоянов.
ОР Гинчо Стоянов.

„По характер е умен, скромен трудолюбив. Принципен в работата си. Притежава висока обща култура, общителен, интересен събеседник, умее бързо да създава контакти. Политически правилно ориентиран и с положително отношение към провежданите партийни и държавни мероприятия", Окръжно управление на МВР-ДС Кърджали, 1986 г.

Инструктиран за работата с органите на ДС и за срещите със секретните сътрудници, които ще ръководи.
1986 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители.
Собственоръчно написано и подписано обещание; рег. бланка; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; рег. дневник; протокол рег. № 15/ 26.03.1990 г. за унищожаване работно дело ІР-1602; протокол рег. № К 12/20 март 1990 г. за унищожаване лично дело ІА-1917 (Кж) МФ.
1.Общински народен съветник в община Ардино до 2 октомври 1990 г.
2.Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и в 37-то Народно събрание (1995-1997).

Калин Димитров е общински народен съветник (1990) в община Ардино и народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и 37-то Народно събрание (1995-1997).

Образование и кариера

Завършва икономика на строителството във Висшия институт за народно стопанство „Димитър Благоев" – Варна и право в Софийския университет „Климент Охридски".

Работи като председател на ИК на Общински народен съвет, зам.-генерален директор по ресурсите в Строително-монтажен комбинат – Кърджали, политически работник в Окръжен комитет на БКП – Кърджали, секретар на ИК на Окръжен народен съвет – Кърджали, първи секретар на Общинския комитет на БКП – Ардино, а след промените председател на Общински съвет на БСП – Ардино.

Депутат от БСП

През 1990 г. е избран за депутат в 7-то Велико Народно събрание от листата на БСП в 8-МИР Кърджали. Като народен представител се обявява за приемане на демократична конституция и ускорено социално-икономическо развитие.

През 1995 г. отново става депутат от БСП по време на самостоятелното управление на левицата чрез правителството на Жан Виденов, което довежда страната до тежка икономическа криза, крах на банковата система, хиперинфлация и стопяване на спестяванията на населението.

Вербуван за резидент

През 1976 г., когато работи в селския общински народен съвет в с. Бенковски, община Кирково, Калин Димитров е вербуван на идейно-политическа основа от Окръжно управление на МВР-ДС Кърджали за резидент под псевдонима „ЯВОР".

В документа за вербуването представителите на ДС разговарят с него за необходимостта за „пресичане дейността на политическите престъпници". Димитров отговаря, че е „готов винаги да помага на органите на ДС в борбата им с тези престъпници".

Използван е по линия на Шесто управление на ДС за работа по турския национализъм. По линия на Шесто управление ръководи пет агента. От 1985 г. се ползва като резидент в отделение „Икономическо" ДС на Окръжно управление на МВР-ДС Кърджали. Като такъв ръководи един агент.

Награждаван с парични награди. През декември 1985 г. преминава на работа в апарата на Окръжния комитет на БКП в Кърджали, поради което по-нататъшното му използване е нецелесъобразно и ДС го изключва от оперативния отчет.

„По характер е умен, скромен трудолюбив. Принципен в работата си. Притежава висока обща култура, общителен, интересен събеседник, умее бързо да създава контакти. Политически правилно ориентиран и с положително отношение към провежданите партийни и държавни мероприятия", е записано в документа на Окръжно управление на МВР-ДС Кърджали през 1986 г., с който се прекратява работата с резидент „ЯВОР".

Унищожаване на работното дело на „ЯВОР"

През април 1990 г., когато досиетата на агентурния апарат се прочистват тайно по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев, с протокол на Областно управление на МВР-ДС Кърджали е унищожено работното дело на резидент „ЯВОР".

„Доброволно се задължавам да помагам на органите на ДС"

В личното дело са запазени няколко документа, които дават представа за неговата работа. Запазено е и собственоръчно написано и подписано обещание от Калин Димитров, в което той „доброволно се задължавам да помагам на органите на ДС в борбата им с вражеските елементи в нашия район".

В документа той изразява и дълбоката си убеденост в „необходимостта и нуждата от съзнателното ми отношение към тяхната работа, които са специализиран орган на Партията".

Той доброволно се съгласява да полага усилия за „правилното ръководство и възпитание на предадените ми агенти".

Kalin_Dimitrov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Кемал Еюп Адил

Кемал Еюп Адил
6 февруари 1952 г.
с. Суходол, област Силистра.
Женен.
Програмист.
АПК „Дръстър”.
Безпартиен.
26 години.
Агент.
„ЕМИЛ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Силистра.
28 юни 1978 г.
5 юли 1978 г.
ОР Радослав Димитров.
ОР Радослав Димитров.

„Придобит е за агент на органите на ДС през 1978 г. на идейно-политическа основа. Поставяни са му задачи по български граждани, включително по обекти на ДС. Изпълнявал е задачи на територията на Турция по обекти на М-50 (мероприятие за привличане към сътрудничество на чужд агент, бел. ред.), но без особена настойчивост и резултатност. Като сътрудник не е реализирал в голяма степен много добрите си субективни оперативни възможности. Пречка за тяхното пълно разгръщане се оказаха и неизживените изселнически стремежи на агента, особено след 1985 г.", Общинско управление на МВР-ДС Силистра, декември 1989 г.

5 декември 1989 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители.
Собственоръчно написано и подписано обещание за сътрудничество; рег. бланка; картони обр. 4 – 8 бр. и обр. 6; рег. дневник; протокол рег. № 20/20 март 1990 г. (Сс) за работно дело –Р-949 (стар арх. № 403); лично дело ІА-941 (Сс) МФ.
1.Народен представител от ДПС в 37-то Народно събрание (1995-1997), в 38-то Народно събрание (1997-2001) и в 39-то Народно събрание (2001-2005).
2.Председател на Комисията за защита на дискриминацията (2005-2012).

Кемал Еюп е народен представител от ДПС в 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание в периода 1995-2005 г., зам.-председател на движението (1996-2000), председател на Комисията за защита на дискриминацията (2005-2012).

Образование и работа

Завършва висше образование в Софийския университет „Климент Охридски", математик-програмист. Работи в Аграрно-промишлен комплекс „Дръстър", Силистра.

Вербуван за агент на ДС

През юни 1978 г. е вербуван от Окръжно управление на МВР-ДС Силистра като агент под псевдонима „ЕМИЛ". В един от картоните му е записано, че е привлечен на идейно-политическа основа по линия на турското разузнаване, както и че е използван по линия на Второ главно управление на ДС.

От досието на „ЕМИЛ" обаче са запазени само три документа – обещание пред органите на ДС, регистрационна бланка и предложение за изключването му.

Обещание за сътрудничество

В собственоръчно написаното и подписано обещание (виж документа вдясно на профила) Кемал Еюп декларира, че ще пази в „абсолютна тайна връзките си с органите на ДС".

Обещава да не споделя и естеството на задачите, които ще му бъдат поставени. „Обещавам да бъда честен, прям и откровен и да не си служа с провокации", е записал още Еюп.

В документите по делото той фигурира с имената Кемал Еюбов Адилов и Камен Енев Дилов след насилственото преименуване през 1985 г.

Данни за агентурна дейност

От строго секретното предложение за изключване на агент „ЕМИЛ" от агентурния апарат на ДС, става ясно, че на него „са му задачи по български граждани, включително по обекти на ДС. Изпълнявал е задачи на територията на Турция по обекти на М-50 (мероприятие за привличане към сътрудничество на чужд агент, бел. ред.), но без особена настойчивост и резултатност".

В документа е посочено още, че „като сътрудник не е реализирал в голяма степен много добрите си субективни оперативни възможности". Като пречка за това е посочено „неизживените изселнически стремежи на агента, особено след 1985 г."

От документа става ясно, че като Кемал Еюп е проверяван многократно чрез различни технически мероприятия, паралелна агентура като подслушване на дома и телефона му. При проверка на личната му кореспонденция през 1989 г. „са придобити данни за нечестност на агента", е посочено в документа. От него също така става ясно, че „от юли 1989 г. „ЕМИЛ" живее в Турция". „Поради нецелесъобразност с агента не са правени договорки за оперативното му използване на турска територия", е записано още там. ДС не констатира данни, че агентът е разконспириран.

Предложението за изключването от агентурния апарат на ДС е утвърдено на 5 декември 1989 г. Според него личното и работното дело на агента са оставени на съхранение в архива. Те обаче са унищожени с протокол през 1990 г. Те обаче са унищожени с протокол през 1990 г. при тайното прочистване на архивите на Държавна сигурност по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев (БКП/БСП).

Депутат от ДПС и зам.-председател на партията

Кемал Еюп влиза в политиката след политическите промени в България. Избран е за народен представител от ДПС в три последователни парламента (37-то, 38-то и 39-то Народно събрание) в периода 1995-2005 г.

През 1996 г. е избран за заместник на Ахмед Доган в ДПС, като на този пост остава до 2000 г. Остава член на Централното оперативно бюро на партията до 2007 г.

Председател на Комисията за защита на дискриминацията

През 2005 г. е избран от Народното събрание за председател на създадената тогава Комисията за защита на дискриминацията. Мандатът ѝ изтича през 2010 г., но както и останалите членове, така и председателят Еюп остава на този пост до 2012 г. Забавянето се дължи на липсата на избора на нови членове от страна на парламента.

Като председател на Комисията за защита на дискриминацията името му се свързва със скандал на поръчани от държавния орган
анализи на учебници, в които се препоръчва редактиране на българската литературна класика и особена интерпретация на исторически факти, включително и цензуриране на автори като Христо Ботев и Иван Вазов.

Kemal-Eyup
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Кольо Георгиев Колев

Кольо Георгиев Колев
22 декември 1926 г.
с. Голямо Ново, Поповско, област Търговище.
БКП.
26 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ПРОПАГАНДА”, „СЕРДИКА”.
Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията.
11 май 1953 г.
Стефан Недев.
1955 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване 69/16 март 1962 г. на дело ІЯ-2263.
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Кольо Георгиев е писател и драматург, депутат от БСП в 7-то ВНС (1990-1991), избран от 25-МИР Търговище.

Политически затворник и кариера

Взима участие в младежкото нелегално движение на БРП (к), арестуван е и е политически затворник в Шуменския затвор през 1943-1944 г.

През 1945 г. завършва гимназия в Попово, а през 1954 г. – планово-икономически институт в Ленинград (днес Санкт Петербург).

Започва работа като журналист и писател. Работи като редактор във в. „Работническо дело" (1953-1955) и кореспондент в Москва до 1958 г. От 1958 г. до 1968 г. е отговорен и зам.-главен редактор в Радио „София", от 1972 г. до 1973 г. е секретар на Съюза на българските писатели по международните въпроси. От 1974 г. до 1978 г. е драматург в Народния театър за младежта.

От 1978 г. до 1986 г. е директор на театър „София", от 1987 г. до 1990 г. е драматург в Студията за игрални филми „Бояна". От 1990 г. до 1993 г. е председател на Съюза на българските писатели. В периода 1993-1998 г. е директор на Агенция „София прес", след което се пенсионира.

Автор е на множество книги с проза и пиеси, поставяни в различни театри в страната. През 2007 г. по случай 80-годишнина на Кольо Георгиев по предложение на министъра на културата проф. Стефан Данаилов правителството на Станишев предлага на президента Георги Първанов и той награждава писателя с орден „Св. Св. Кирил и Методий" – първа степен за големи заслуги в областта на културата. Кольо Георгиев е носител и на Вазовата награда (2003) и наградата „Елин Пелин" (2007).

Унищожаване на досието на явка „ПРОПАГАНДА"

През 1962 г. със строго секретен протокол на Трети отдел (архива) на ДС материалите, свързани с явка „ПРОПАГАНДА" са унищожени. В протокола е отбелязано, че през 1953 г. Кольо Георгиев е вербуван за явка от Трето управление на ДС за борба срещу контрареволюцията. През 1955 г. „явката е изключена като станала негодна за ползване и делото е свалено в архив". През 1953 г. Георгиев започва работа като редактор във в. "Работническо дело". В протокола е посочено, че от делото са извадени 20 страници и предадени за полицейския архив (в МВР). Вероятно става въпрос за документи, свързани с дейността на Георгиев в периода преди 9 септември 1944 г.

Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията, към което Кольо Георгиев се води вербуван, е предшественикът на Шесто управление на ДС, създадено през 1967 г. Трето управление на ДС, което в архивните документи на ДС се среща и като Трето секретно политическо управление на борба с контрареволюцията, е създадено през 1953 г. и съществува до 1961 г. и наследява направленията на отдел I на Дирекция „Държавна сигурност, съществувал структурно между 1947 1953 г.

Според структурата на Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията през 1953 г. отдел 01, отделение 02, към който е вербуван Кольо Георгиев отговаря за разработването и следенето на троцкисти, анархисти и трайчокостовисти.

Kolio_Georgiev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Кольо Петков Парамов

Кольо Петков Парамов
2 август 1954 г.
село Змеево, област Стара Загора.
Учител.
с. Ерма река, област Смолян.
БКП.
24 години.
Резидент.
„ЯКОВ”.
ДС, управление „Гранични войски” – разузнавателен отдел – 4-ти граничен отряд.
12 юни 1979 г., възстановен на 6 септември 1984 г.
5 ноември 1984 г.
ОР Валери Груев.
ОР Валери Груев.
1986 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Рег. дневник; картони – обр. 4 – 3 бр. и обр. 6; протокол рег. № 61/22 май 1990 г. с предложение за унищожаване на работно дело IР-1200 (Ст.З.); протокол № 34/20 март 1990 г. за унищожаване на лично дело IА-3243 (Ст.З.).
1.Народен представител от БСП в 36-то Народно събрание (1991-1994).
2.Началник на служба в БНБ от август 1995 г. до ноември 1996 г., главен ревизор на БНБ от 14 ноември 1996 г. до 1 януари 1998 г.
3.Кандидат за кмет и за общински съветник в гр. София, издигнат от партия „Обединена социалдемокрация” на местните избори през 2011 г.
4.Кандидат за народен представител в 42-то Народно събрание на предсрочните парламентарни избори през май 2013 г., издигнат от партия „Либерален алианс” в 26-МИР София-област и в 29-МИР Хасково.

Кольо Парамов е финансов експерт, народен представител от БСП в 36-то Народно събрание (1991-1994), главен ревизор на БНБ от ноември 1996 г. до януари 1998 г.

Образование и кариера преди 10 ноември 1989 г.

Средното си образование получава в Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски" в Стара Загора. Отслужва военната си служба в поделение на границата. Завършва висше „Икономическа география" задочно в Софийския университет „Климент Охридски". След това има и едногодишен задочен курс – след дипломна преквалификация във Висшия икономически институт „Карл Маркс" (днес УНСС).

Преподава като учител в провинцията. Преди промените е кмет на с. Ерма река, община Златоград и зам.-директор на „Горубсо" – Златоград.

Открит за политиката от Луканов

След промените е открит за политиката от Андрей Луканов, премиер на БКП/БКП през 1990 г. и една от главните действащи фигури в бившата компартия в началото на прехода.

В книгата си „Въпроси" (2009) Кольо Парамов твърди, че в разговор с Андрей Луканов му е възложил да да се свърже с Емил Кюлев, когато познава, за да оглави „Туристспортбанк", създадена с 50 тогавашни милиона лева от Българския спортен тотализатор.

Депутат от БСП

Избран е за народен представител от БСП в 36-то Народно събрание (1991-1994).

Главен ревизор в БНБ

През 1995 г. по време на правителството на БСП начело с Жан Виденов е назначен за началник на служба в БНБ. От ноември 1996 г. е издигнат за главен ревизор на БНБ. Това е времето, в което се източват държавни средства с рефинансиране на частни банки, раздали милиарди необезпечени кредити и се стига до срив на банковата система, фалит на десетки трезори, хиперинфлация, а населението загубва спестяванията си. На този пост Парамов остава до януари 1998 г.

През следващите години се изявява като финансов консултант.

Съветник на Бойко Борисов

През януари 2010 г. сам съобщава, че е назначен за съветник в политическия кабинет на премиера Бойко Борисов. То е посрещнато с критики и след седмица Парамов подава оставка, като заявява, че съветническата му кариера е саботирана от „придворни икономисти, които в продължение на 12-14 години ползват всички правителства да представят ангажиментите, само и само да се харесат, но без да оценяват развитието на реалния стопански живот в страната".

Опити за влизане в местната власт и парламента

През 2011 г. Кольо Парамов се кандидатира за кмет на София и общински съветник, издигнат от партия „Обединена социалдемокрация", но не успява да влезе м местната власт.

На предсрочните парламентарни избори през 2013 г. за 42-то Народно събрание се кандидатира за депутат, издигнат от партия „Либерален алианс", но отново не постига успех.

Позицията на Кольо Парамов

В интервю за сайта frognews.bg през 2009 г., малко след като е обявена проверката на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби в БНБ, сред които е и Парамов, той заявя:

„Истината за ДС е двупосочна. Първата е, че БСП под влиянието на Румен Петков и чорбаджиите на „Галъп" – Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, подхвърлиха българските военни разузнавачи надолу по урвата с тръните. Другата е, че сега ние щем не щем трябва да им дадем достоен отпор.

Време е парламентът да реши и да ни разреши, в преходните и заключителни разпоредби на закона за досиетата, да съществува регламентация, която да ни позволи да кажем и ние с какво сме се занимавали. Аз настоявам от една година за това право.

Сега обществото само ни плюе, че сме от ДС, а ние сме със затворени уста – това не е правилно, дори не е морално! Няма закон, който ни разрешава да нарушим обета, даден към държавата ни и скрепеният ангажимент с декларациите, които сме подписали преди време.

Нека променим схващането и когато кажем ДС, да се сещаме само за майора от „гестапото" [Димитър Иванов, началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС], а не за всички от кюпа. Майорът от „гестапото" е достатъчен за ДС и като олицетворение, и като съдържание, а днес – като богатство и престиж."

Унищожаване на досието на резидент „ЯКОВ"

Личното и работното дело на резидент „ЯКОВ", псевдонимът, по който Кольо Парамов е вербуван от „Гранични войски" през 1979 г., са унищожени с протокол през март-май 1990 г., когато се извършва тайното прочистване на досиетата на агентурния апарат от БКП/БСП по заповед на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Резидент, използван по линия „Подготовка на бягство"

От запазените картони на Кольо Парамов в картотеката на ДС става ясно, че през 1979 г., когато е вербуван като резидент, той е учител в с. Ерма река, община Златоград, област Смолян. Според строго секретната заповед на министъра на вътрешните работи от 1956 г. „резидентът е лице, привлечено към секретно сътрудничество от органите на ДС, за да им оказва помощ при ръководството и възпитанието на предадените му агенти". Резидентите се избират измежду членовете на БКП или комсомола.

В картоните на негово име е отбелязано е, че е вербуван от Управление „Гранични войски" на идейно-политическа основа и е използван по линия „Подготовка на бягство", направление Гърция.

През 1984 г. връзката с него е възстановена. Причината за изключването му от агентурния апарат през 1986 г. е смяна на местоработата, е отметнато в един от картоните му в ДС.

K_Paramov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Константин Димитров Косев

Константин Димитров Косев
15 август 1937 г.
Гр. Станке Димитров (Дупница).
Семейство на служещи.
Историк.
БКП от 1968 г.
24 години.
Агент (1961). Щатен сътрудник (1972). Секретен сътрудник (1976).
„НАЙДЕНОВ”.
Второ управление на ДС (1961), Шесто управление на ДС (1971), ПГУ, отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” (1972).
1961 г. като агент. 3 юни 1972 г. като щатен служител на ПГУ.
ОР Павлин Димитров, ОР Тодор Тодоров.

„В работата си като сътрудник се е изявил като честен и предан. Притежава способност бързо да се ориентира в обстановката и да реагира по подходящ начин. Спазвал е изискванията към секретността и няма данни да е разшифрован. Към поставените задачи се отнася с чувство на отговорност и дисциплинираност. По характер е общителен, добър събеседник, честен и прям. В отношенията с хората е вежлив, внимателен и скромен. Умее да пази тайна”, ПГУ, май 1972 г.

„ОР „НАЙДЕНОВ” няма изработено оперативно мислене. Нещо повече, личи, че оперативната работа до голяма степен му е чужда, несвойствена. За преодоляването на това ще са необходими големи усилия, както от наша, така и от негова страна”, ПГУ, май 1975 г.

24 септември 1980 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители е обявен само в качеството си на щатен сътрудник на ПГУ. С решение №14 от 4 септември 2007 г. на Комисията по досиетата („Костадинов”) е обявена и като агент на ВГУ.
Документи за принадлежност: Лично кадрово дело 38972; заповед № 292 от 3 юни 1972 г. за назначаване за инспектор ІV степен и присвояване на звание ст. лейтенант; заповед № 58 от 31 януари 1976 г. за уволнение.
1. Народен представител в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), издигнат от БСП и избран в 9-ти Кюстендилски многомандатен избирателен район.
2. Заместник-председател на Министерския съвет и министър на народната просветата (8 февруари 1990 г. – 22 септември 1990 г. в правителството на Луканов.
3. Член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (1996-1999).
4. Зам.-председател на БАН (1996-2007).
5. Член на Президиума на Висшата атестационна комисия (2006-2009).

Константин Косев завършва средно образование през 1955 г., след което е приет за студент в Софийския университет същата година. По време на следването е отбил редовната си военна служба по системата на катедра – 22, в резултат на което е получил военно звание младши лейтенант, а по-късно и лейтенант от запаса. През 1960 г. завършва история в Софийския университет с отличен успех. Има активна дейност като член на ДКМС.

 

Произход

Баща му Димитър Константинов Косев е член на БКП след 9 септември 1944 г., определен е от ДС като учен с „прогресивни разбирания", професор по история в Софийския университет, а по-късно и ректор на висшето учебно заведение. Когато през 1972 г. Константин Косев постъпва като щатен служител в ПГУ баща му е академик, секретар на отделението за исторически и педагогически науки при БАН и член на президиума на БАН. На Х конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП. Майката на Константин Косев е пенсионерка.

 

Научна кариера

През 1961 г. Константин Косев специализира в ГДР. Хоноруван асистент е в историко-филологическия факултет на университета „Карл Маркс" в Лайпциг. Изучава насоките и характера на изтоковедението и българоведението в Германия през периода на фашизма и в Западна Германия от края на Втората световна война насам. През ноември същата година е приет за редовен аспирант по история на Българското възраждане.

През 1965 г. придобива научна степен „Кандидат на историческите науки". Същата година е назначен за научен сътрудник в секция „Възраждане" на Института по история на БАН. Непосредствено след това е изпратен на специализация за 14 месеца в ГФР като стипендиант на Хумболдтовата фондация. Работил е по издирването на материали за темата „Германия и българската национална революция през 60-те и 70-те години на ХIХ век".

Нещатен сътрудник е в отдел „Агитация и пропаганда" при ЦК на БКП във връзка с патриотичното и интернационално възпитание на народа и младежта. От началото на 1972 г. чрез конкурс е избран за старши научен сътрудник. Зам.-директор на Института по история при БАН от 1972 г. до 1978 г. и на Единния център по история на БАН. В периода 1974-1989 г. е преподавател по история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". През 1977 г. става доктор на историческите науки, а от 1979 г. – професор.

От 1989 г. е член-кореспондент на БАН. Почетен доктор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий".

 

През 1990 г. е назначен за министър на народната просвета и заместник-председател на Министерския съвет. Депутат в VІІ Велико Народно събрание 1990-91 г.

От 1991 до 1997 г. отново е преподавател в Софийския университет „Св. Климент охридски". От 2003 г. е академик. Между 1996 г. и 2007 г. е заместник-председател на БАН.

Автор е на няколко монографии и студии. Научните му интереси са свързани с Възраждането, борбата за национална независимост Освобождението (1877-1878) Особен интерес Косев проявява към германската политика по Източния въпрос.

 

Агент на Второ управление на ДС

От 1961 г. е привлечен като агент на Второ управление на ДС (Второ главно управление от 1969 г.). В досието му  липсва точна информация за вербуването му. Използван е по линия на временно пребиваващи в страна ни граждани от капиталистически страни. „Възлагани са му и други отговорни задачи", е отбелязано в досието му.

 

През 1964 г. работи по американския учен Майкъл Петрович, специалист по история на СССР и Източна Европа, посетил НРБ като гост на БАН. В друг документ от досието му е посочено, че агент „НАЙДЕНОВ" е използван за изучаване на чужди учени и даване на наводки.

По време на пребиваването си във ФРГ като стипендиант на фондация „Хумболд" е придобил докладна записка на Вилхем Пресел от септември 1877 г. до германското Министерство на външните работи в Берлин. Документът е открит в Политическия архив на МВнР в Бон.  По мнение на специалистите документът е уникален. Представлява всестранно проучване на цялостното социално-икономическо и политическо положение на османската империя и българските земи в това число и през 70-те години на ХIХ век и е изготвен с оглед на интересите на германския монополистичен капитал. С този документ за първи път се начертава цялостна програма за проникване на германския капитал в Ютоизточна Европа. Документът е пресниман от Косев на микрофилм (79 кадъра) и е посочен като неговото най-голямо откритие.

 

Прехвърлен в Шесто управление на ДС

През 1971 г. е прехвърлен като агент в Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, отдел 05 за „Разработка и наблюдение на специализантите и специалистите от капиталистическите страни по линия на научния и културния обем".
Използван е за изучаването на фондация „Хумболд" и служителите в нея. Поставяни са му и задачи по Югоизточно-европейското дружество в Мюнхен.

„Колегите [от Шесто управление] дадоха много добра оценка на сведенията, дадени от агент „НАЙДЕНОВ", е записана в проучването му в ПГУ преди да бъде назначен за щатен служител в същото.

 

Щатен служител в ПГУ

При назначаването на Константин Косев в ПГУ през 1972 г. първоначално е обмисляно да бъде изпратен във Виена като представител на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина в Българския културен дом в австрийската столица, но впоследствие е решено той да остане на прикритие към Института по история при БАН. Използван е по разработването американския историк проф. Филип Шашко.

 

„През изминалия период от 3 години ОР „НАЙДЕНОВ" е работил по няколко задачи на отдела, но съществени резултати, както в информационната, така и във вербовъчната работа, не е постигнал. Мнението на ОР, ръководили „НАЙДЕНОВ", е , че същият не се заема с желание за изпълнение на оперативни задачи и счита оперативната работа за несвойствена за него и за заемания от него пост. Да бъде освободен и за в бъдеще използван като секретен сътрудник", е записано в документ от месец май 1975 г., подписан от началника на отдел 14 „Културно-историческо разузнаване" в ПГУ полк. Емил Александров и утвърден от тогавашния зам.-началник на управлението полк. Любен Гоцев.

Самият Константин Косев подава рапорт за напускане на ПГУ до министъра на вътрешните работи на 29 декември 1975 г.

 

Секретен сътрудник „НАЙДЕНОВ" в ПГУ

Досието му показва, че през октомври 1976 г. Константин Косев е воден като секретен сътрудник „НАЙДЕНОВ" на ПГУ. Използван е спорадично за разработването на някои чуждестранни учени.

На 5 септември 1980 г. е подписано строго секретно предложение за освобождаването му като секретен сътрудник, утвърдено на 24 септември 1980 г. „Проведени са няколко срещи, но не са постигнати резултати", е мотивът за решението.

Konstantin_Kosev-f
Konstantin_Kosev-d

Натисни върху изображението за голям размер

Красимир Дончев Каракачанов

Красимир Дончев Каракачанов
29 март 1965 г.
гр. Русе.
Семейство на служещи.
Неженен.
Студент.
Софийски университет „Климент Охридски”.
ДКМС.
24 години.
Агент.
„ИВАН”.
Шесто управление на ДС, отдел 03 за „Борба с подривната дейност на противника по направление религия, ционизъм”.
11 май 1989 г.
16 май 1989 г.
ОР Новак Новев.
ОР Новак Новев.

„Притежава задълбочени познания и интереси по т. нар. македонски въпрос. Активно се включва в живота на младежката организация на Културно-просветния клуб „Гоце Делчев" и стои на правилни партийни позиции по националния въпрос. Контактен е, съобразителен, наблюдателен и има положително отношение към органите на ДС", Шесто управление на ДС, 1989 г.

Подготвя и предава на Шесто управление на ДС собственоръчно написани донесения още докато е проучван в качеството си на кандидат агент под псевдонима „ДОНЧО”. Спазване на конспирацията и определяне на начин за бърза връзка.
31 май 2006 г. с изявление на министъра на вътрешните работи Румен Петков в отговор на запитване на журналиста Николай Бареков; официално – 4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Собственоръчно написани агентурни сведения; документи от ръководилия го щатен служител; рег. дневник; лично дело ІА-36244.
1. Народен представител в 38-то (1997-2001), 40-то (2005-2009), 43-то (2014-2017) и 44-то Народно събрание (2017).
2. Кандидат за народен представител в 41-то Народно събрание на парламентарните избори през 2009 г., издигнат от политическа партия „Ред, законност и справедливост” в 19-и МИР-Русе.
3. Кандидат за президент на президентските избори през 2011 г., издигнат от политическа партия „ВМРО – Българско национално движение”.
4. Кандидат за народен представител в 42-то Народно събрание на парламентарните избори през 2013 г., издигнат от политическа партия „ВМРО – Българско национално движение” в 15-и МИР-Плевен и в 25-и МИР-София.
5. Кандидат за евродепутат в Европейския парламент на европейските избори през 2014 г., издигнат от коалиция партии „България без цензура, ВМРО-БНД, ЗНС, Движение Гергьовден”.
6. Кандидат за президент на президентските избори през септември 2016 г., издигнат от коалиция „Обединени патриоти” (МВРО, НФСБ и „Атака”.
7. Вицепремиер и министър на отбраната в кабинета Борисов – 3 (2017 – ).

Красимир Каракачанов е председател на политическа партия „ВМРО – Българско национално движение" (МВРО-БНД) и народен представител, избиран в Народното събрание като кандидат от три различни партии и коалиции.

Семейство и образование

Произхожда от семейство на служещи. Бащата му е член на БЗНС (казионен) и работи като завеждащ сектор „Политпросвета" в Постоянното присъствие на земеделски съюз преди 10 ноември 1989 г. Майка му е безпартийна, специалист в комбинат за металорежещи машини.

Завършва средното си образование в София. През 1983-1985 г. отбива военната си служба, след което е приет студент във Великотърновския университет „Кирил и Методий", история. През 1987 г. се прехвърля в Историческия факултет на Софийския университет „Климент Охридски".

Набелязан от Шесто управление на ДС

През 1989 г. Красимир Каракачанов е набелязан от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. Той е определен за „подходящ" при проучване за придобиване на агентура по линия на „промакедонски национализъм" от средите на младежта. По това време е студент III курс и проявява интерес към македонския въпрос. Заедно със свой състудент посещава редовно сбирките на Културно-просветен клуб (КПК) „Гоце Делчев", където е избран за зам.-председател на младежката секция.

Оперативен контакт с него е установен на 5 февруари 1989 г. В този период Шесто управление на ДС го води като кандидат агент под псевдоним „ДОНЧО". С него са проведени пет срещи и това си качество Каракачанов предава в писмена форма четири сведения, които ДС определя като „представляващи оперативен интерес".

Донесенията на к. аг. „ДОНЧО" са запазени в досието на Каракачанов. Те се отнасят до хора, свързани с (КПК) „Гоце Делчев" или югославски граждани, както и за организационното състояние и дейността на клуба.

Вербуван по линия на „промакедонски национализъм"

Три месеца след първоначалния оперативен контакт Красимир Каракачанов е вербуван за агент под псевдоним „ИВАН" от оперативен работник от отдел 03 „Борба с подривната дейност на противника по направление религия, ционизъм, белоемиграция и техните задгранични центрове" на Шесто управление на ДС. При вербовката присъства и началника на отделение 03 на отдела. Вербуването се извършва в хотел „Родина" в столицата.

„Каракачанов заяви, че е съгласен с направеното предложение и подчерта, че съобразно силите и възможностите си ще оказва съдействие на органите на ДС и занапред", е отбелязано в строго секретния рапорт за вербуването му. По преценка на началника на отделение 03 на отдел 03 на Шесто управление на ДС, присъстващ на вербовката, от Каракачанов не е взета декларация.

„Каракачанов притежава необходимите лични качества и естествени възможности да съобщава оперативно интересна информация по линия „промакедонски национализъм", е заключението на оперативните работници от Шесто управление.

В досието на агент „ИВАН" са запазени общо 5 ръкописни донесения, отнасящи се основно до организационния живот на КПК „Гоце Делчев". В едно от агентурните си донесения „ИВАН" информира за създаването на Независимо македонско дружество „Илинден". То е последното и е от 13 декември 1989 г.

Досието му не съдържа данни кога точно е преустановена работата с него. Материалите в досието на агент „ИВАН" са прошнуровани и подпечатани едва през август 2007 г. Почти всички страници в него да преномерирани, което дава основания да се предполага, че до този период върху съдържанието му е могло да бъде извършвана интервенция.

Обявяване на агентурната принадлежност на Каракачанов към ДС

За първи път принадлежността на Красимир Каракачанов към Държавна сигурност става известна през май 2006 г., малко след скандала с изваждането на досиетата на група журналисти от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков. Огласяването му е в резултат на отговор на министър Петков на въпрос на журналиста Николай Бареков от bTV за общо 47 водещи политици и духовници. Съдържанието на документите за Каракачанов тогава не е огласено.

Официалното обявяване на Каракачанов за агент на Шесто управление на ДС става от Комисията по досиетата през есента на 2007 г. при проверката на народните представители.

Връзката между агент „ИВАН" и осведомител „ИВАНОВ"

Със същото решение на Комисията по досиета, с което през 2007 г. е обявена принадлежността на Красимир Каракачанов към Шесто управление на ДС под псевдонима „ИВАН" при проверката на народните представители, сред другите сътрудници на ДС е обявен и Дончо Каракачанов, народен представител в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), издигнат от казионния БЗНС. Той е баща на Красимир Каракачанов.

Според изнесената от Комисията по досиетата информацията Дончо Каракачанов е привлечен като осведомител от Окръжно управление на МВР-ДС в Русе през 1972 г. под псевдонима „ИВАНОВ". Дейността с него е преустановена през 1989 г., когато е вербуван сина му Красимир Каракачанов. Като кандидат агент Шесто управление на ДС го води под псевдоним „ДОНЧО", каквото е бащиното му име.

Скриване на агент „ИВАН" от Комисиите „Бонев" и „Андреев"

След разгласяването на агентурното минало на Красимир Каракачанов от министър Румен Петков през лятото на 2006 г. става ясно, че досието му е скрито по време на управлението на ОДС и правителството на Иван Костов. Тогава работят първите две Комисии по досиетата, избрани по закон. Първата е оглавявана от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев, а втората от депутата от СДС Методи Андреев.

От картона на Каракачанов в картотеката се разбира, че до 2007 г. досието му не се намира в архива на МВР, а в Национална служба „Сигурност".

Позицията на Каракачанов за агентурното му минало

След разгласяване на агентурното му минало от министър Румен Петков през 2006 г. Красимир Каракачанов заявява, че не се срамува, защото цялата му дейност е била в интерес на България:

„Това, което са поискали от мен, е било да си напиша мнението по определени въпроси за българо-югославските отношения и най-вече по македонския въпрос. И аз съм написал това, което съм мислил. Между другото, доста критично за тогавашния режим. Че нашата държава няма политика по македонския въпрос, че се оставят югославските средства за масова информация и пропагандни институции да пропагандират македонската нация и в България, и по света.

Чисто експертни неща, мои лични мнения по този въпрос. И ако един ден наистина отворят архивите, ще се види за какво става дума. Под всяка една дума, която аз съм написал, мога да се подпиша и сега. Защото, за съжаление българска държава, не само преди 10 ноември 1989 г., но и след 10 ноември няма никакво мнение по македонския въпрос.

Тези неща, които съм писал, не са доноси. За македонски граждани въобще не е ставало дума. Става въпрос за процеси, за мои становища по македонския въпрос и нищо друго. И никой не е поставял въпроса аз да бъда някакъв си сътрудник, агент и т.н. Просто от мен са искали да си напиша моите становища и аз съм ги написал.

За разлика от някои, които започнаха да се извиняват, аз няма да го направя. На кого да се извинявам – на сръбската политика, която 90 години унищожава българите в Македония и Западните покрайнини, или на македонските служби за сигурност, които и до днес финансират ОМО „Илинден" и разни сепаратистки организации. Не само, че няма да им се извиня, ами каквото съм могъл да направя, съм го направил, и съжалявам, че не съм имал и по-големи възможности."

Политическа кариера

Политическата дейност на Красимир Каракачанов се свързва с възобновената през декември 1990 г. дейност на Вътрешна македонска революционна организация – Съюз на македонските дружества (ВМРО-СМД). На учредителния й конгрес е избран за секретар до 1995 г. От 1995 до 1997 г. е съпредседател на ВМРО, а от 1997 г. е негов председател.

В публичното пространство е обвиняван от различни фигури, свързани с българските преселници от Македония, че е заграбил имотите на Съюза на македонските дружества, а след това, че е превърнал МВРО в политическа партия.

През 1997 г. той влиза в 38-то Народно събрание (1997-2001) като депутат от листата на СДС. Тогава е член на Парламентарната комисията по национална сигурност. Преди парламентарни избори 2001 г. напуска коалицията ОДС. ВМРО-БНД, заедно с движение „Гергьовден" участва на парламентарните избори за 41-во Народно събрание, но не успява да влезе в парламента.

Отново става народен представител в 40-то Народно събрание (2005-2009). Тогава оглавяваната от него партия ВМРО-БНД влиза в коалицията „Български народен съюз" (БНС) заедно с БЗНС-НС на Анастасия Мозер и Съюза на свободните демократи (ССД) на Стефан Софиянски. БНС успява да вкара в парламента с 13 депутати, между които и Красимир Каракачанов.

През 2009 г. е кандидат за народен представител за 41-то Народно събрание, издигнат от политическа партия „Ред, законност и справедливост", но не е избран.

През 2011 г. ВМРО-БНД издига кандидатурата му за президент, която събира 33 000 гласа или 0,99%.

През 2013 г. на предсрочните парламентарни избори ВМРО-БНД се явява самостоятелно и не влиза в парламента, събирайки подкрепа от 66 000 гласа или 1,88%.

На Европейските избори през май 2014 г. ВМРО-БНД се явява в коалиция от партии „България без цензура", Земеделски народен съюз, Движение Гергьовден", но Каракачанов е избран за евродепутат, тъй като е последен в листата.

Преди предсрочните парламентарни избори през октомври 2014 г. за 43-то Народно събрание ръководеното от Каракачанов ВМРО напуска коалицията с „България без цензура" на Николай Бареков и влиза в коалицията „Патриотичен фронт" заедно с Национален фронт за спасение на България на собственика на телевизия „Скат" Валери Симеонов.

Коалирането си с различни политически сили Красимир Каракачанов обяснява с думите:

„Това е, както и с живота – всичко търпи промяна. Ако човек не прави никакви завои през целия си жизнен път, той със сигурност не е нормален. С партиите е така. И е нормално да правят различни коалиции."

Коалицията „Патриотичен фронт" събира 239 000 гласа или 7,28% и вкарва в 43-то Народно събрание общо 19 депутати, сред които е и Красимир Каракачанов.

През 2016 г. от „Обединени патриоти” (МВРО, НФСБ и „Атака”) е издигнат за кандидат президент на провелите се през есента на същата година президентски избори. На тях той събира 14,97% или 573 016 гласа, с което заема трето място.

На предсрочните парламентарни избори през март 2017 г. той е кандидат за народен представител от листата на „Обединени патриоти”, които печелят 9,09% или 318 513 гласа (27 депутатски места).

Влиза като народен представител н 44-то Народно събрание. Първата политическа сила ГЕРБ и „Обединени патриоти” сключват коалиционно споразумение за управление и съставят правителство (третия кабинет на Борисов). В него Красимир Каракачанов е избран за вицепремиер, отговарящ за отбраната и вътрешния ред и за министър на отбраната.

Виж цялото досие на Красимир Каракачанов онлай на сайта desebg.com.

Krasimir_Karakachanov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Красимир Иванов Николов

Красимир Иванов Николов
6 юли 1945 г.
гр. Тетевен.
Дипломат.
МВнР.
34 години.
Агент.
„МАРК”.
Второ главно управление на ДС.
6 декември 1979 г.
10 декември 1979 г.
ОР Добри Младенов.
ОР Добри Младенов.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Рег. бланка; рег. дневник; лично дело ІА-36210.
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Красимир Николов е депутат от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 43-ти Тетевенски избирателен район.

Има висше икономическо образование, следвал е в София и Париж. В официалната му визитка като народен представител е посочено, че е работил е в МВнР и Министерския съвет. Като депутат се обявява за структурно обновяване на икономиката, решаване на проблемите на планинското земеделие, защита в социалната област и приемане на нова конституция.

В личното му досие е запазена единствено регистрационна бланка. В Картона му е отбелязано, че е вербуван от Второ главно управление на ДС, „ЧЖ" („Чуждестранни журналисти).

Отбелязано е, че картонът му [след промените] се е намирал при ръководството на Национална служба „Сигурност" (НСС), тъй като „лицето е било депутат". Изваден е от НСС и е свален в архив през август 2007 г.

Krasimir_Nikolov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Красимир Николов Тулечки

Красимир Николов Тулечки
25 септември 1955 г.
гр. София.
Женен.
БКП.
30 години.
Сътрудник.
„МИЧЕВ”.
Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА.
5 февруари 1985 г.
полк. И. Тошев.
полк. И. Тошев.
14 декември 2010 г. с решение №175 на Комисията по досиетата при проверката на посланиците и генералните консули.
Собственоръчно подписана декларация за сътрудничество; разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководили го щатни служители; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 2; рег. дневник; дело № 19469; доклад на служба „Военна информация” рег. № 3060/16 ноември 2010 г.
1.Извънреден и пълномощен посланик в Кабул от 14 януари 2003 г. до 31 май 2007 г.
2.Началник отдел в МВнР (септември 2007 г. – октомври 2009 г.).
3.Извънреден и пълномощен посланик в Прищина от 16 октомври 2009 г. до 15 август 2010 г.
4.Извънреден и пълномощен посланик в Анкара от 27 септември 2010 г.

Красимир Тулечки е дипломат, посланик на България в Афганистан, Косово и Турция.

Завършва висше образование в Института за международни отношения в Москва, СССР.

Дипломат преди 10 ноември 1989 г.

Като дипломатически служител работи в отделите „Съседни страни" и „Азия и Африка" (1981–1985) на МВнР. В чужбина има мандат като трети секретар в посолство в Техеран, Иран (1985–1989).

Дипломатическа кариера след промените

Промените го заварват в Техеран, където се издига като втори секретар (1991–1993) в българското посолство. Временно управляващ е (2002–2003) посолството на България в Кабул, Афганистан и е извънреден и пълномощен посланик там (2003–2007).

Временно управляващ е посолството в Адис Абеба, Етиопия (1993–1996). Съветник в посолството в Белград, Сърбия (1998–2001). Тулечки е първият български посланик в Прищина, Косово (2009–2010). С указ на президента Георги Първанов през септември 2010 г. е назначен за посланик в Анкара, Турция.

Защита на досието на сътрудник „МИЧЕВ"

Досието на Красимир Тулечки не може да бъде публикувано, тъй като се ползва със защитата на чл. 32 от Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. Съгласно този член „не се оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице".

Това е единственото ограничение в закона за досиетата, при което Комисията обявява принадлежност, но ограничава достъпа до документите от досието за съответното лице. Според закона, за да не бъде оповестен даден документ (или досие) съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в Комисията. Тя се произнася по него с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Документите в тези случаи се регистрират в отделен архивен фонд в Централизирания архив, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията по досиетата.

В случая с досието на Красимир Тулечки такъв доклад е внесла Служба „Военна информация" (военното разузнаване) и той е приет от Комисията по досиетата. Достъпни са единствено картоните в картотеката.

Вербуван преди мисията в Техеран

От информацията, разгласена с решението на Комисията по досиетата при проверката на дипломатите през 2010 г., с което е оповестена принадлежността на Тулечки, се разбира, че вербуването му от Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА съвпада с първата му задгранична мисия като дипломат в Техеран, Иран през 1985 г.

От оповестената от Комисията по досиетата информация за сътрудник „МИЧЕВ" става ясно, че в досието му е запазено и съдържа саморъчно подписана декларация за сътрудничество, както и разходни документи от ръководил го щатен служител.

От един от картони е видно, че Тулечки е вербуван от полк. И. Тошев от РУ-ГЩ от отдел VІІІ, който според структурата на военното разузнаване отпреди 10 ноември 1989 г. това е отдел „Нелегално разузнаване".

Запазване на поста след оттегляне на посланиците с досиета

Красимир Тулечки е едно от малкото посланици, които запазват поста си, след като кабинетът на ГЕРБ в началото на 2011 г. решава да прекрати дотогавашната практика за назначаването на сътрудници на тоталитарните комунистически служби за посланици и генерални консули. Това решение предизвиква конфликт между правителството на Бойко Борисов и президента Георги Първанов, който отказва да подпише укази за отзоваването на над 40 действащи посланици, сътрудници на ДС или РУ-ГЩ. Въпреки всичко тогавашният министър на външните работи Николай Младенов използва административна процедура за връщането на една част от посланиците с досиета, за да заобиколи задължителния президентски указ.

Кабинетът Борисов спира назначенията на посланици с принадлежност към комунистическите служби, а тази политика е възприета и от президента Росен Плевнелиев, който сменя Георги Първанов през януари 2012 г. Все пак при управлението на ГЕРБ са допуснати и изключения. Няколко посланици не са отзовани от министъра на външните работи Николай Младенов, сред които е и Красимир Тулечки, който продължава да е посланик на България в Турция и в момента. Не е правил публични коментари за принадлежността си към РУ-ГЩ.

Krasimir_Tulechki
dok-2

Натисни върху изображението за голям размер

Красимир Стойчев Стойчев

Красимир Стойчев Стойчев
4 октомври 1955 г.
София.
Икономист.
Комитет по единна система за социална информация.
29 години.
Агент.
„ТАНЕВ”.
Управление „И” (икономическо) към Второ главно управление на ДС, Четвърто (икономическо) управление на ДС (от 1986 г.).
12 юни 1984 г.
2 юли 1984 г.
полк. Пенко Василев Сопков.
полк. Пенко Василев Сопков; ОР Георги Мурджев.

„В непринудения разговор кандидатът разкри пълните си възможности, очерта границите и проблемите, по които може да бъде полезен. Беше му предложено сътрудничество, което той прие”, управление „Икономическо” при Второ главно управление на ДС, 1984 г. за вербуването на Красимир Стойчев като агент „ТАНЕВ”.

Разработена му е линия на поведение за провеждане на „М-100” (проникване в чужда разузнавателна служба чрез внедряване на агент) на израелското разузнаване.
11 април 1990 г.
17 април 2013 г. с решение №2-168 на Комисията по досиетата при проверката на длъжниците към „Балканбанк”.
Документи от ръководил го щатен служител, рег. бланка, съдържащи се в лично дело IА-33016; рег. дневник; картони – обр. 4 и обр. 6.
1.Член на Съвета на директорите на фирма-длъжник „Нюз Холдинг” АД към „Балканбанк.
2.Член на Съвета на директорите на „Капитал банк” (1993-1996).
3.Член на Съвета на директорите на фирма-длъжник „Мобилтел” АД към Банка за земеделски кредит.

Красимир Стойчев е бизнесмен, собственик на една от големите фирми в началото на прехода след 1989 г. „Трон", един от основателите на Г-13, на „Капитал банк" и в. „Стандарт".

Завършва английска гимназия заедно в София. Следва в Икономическия институт „Карл Маркс" (днес Университет за национално и световно стопанство). Започва работа в Комитет по единна система за социална информация (днес Национален статистически институт).

От първия мобилен оператор в България до „Макс телеком"

Стойчев е първият собственик на цифров мобилен оператор в България – „Мобилтел". Взима лиценза за него срещу 40 000 долара без търг през 1992 г., когато цифровите технологии в телекомуникациите още не са развити. През 1996 г. го продава на руския бизнесмен Григорий Лучански, сочен като един от най-бързо забогателите бизнесмени в Европа, основател на фирмата „Нордекс" и персона нон грата в САЩ, Великобритания и Канада. През 1997 г. – след разваляне на сделката с Лучански Красимир Стойчев продава „Мобилтел" на друг руски бизнесмен Майкъл Чорни, изгонен през 2000 г. от България със заповед на директора на Националната служба за сигурност.

Като собственик на фирмата „Трон" Стойчев е един от основателите на Г-13 – първия клуб на едрия бизнес в България, в която влизат Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев, Васил Божков и др.

Основава „Капитал банк" заедно с бизнесмена Ангел Първанов. Банката фалира през 1997 г., като Първанов впоследствие твърди, че фалитът е разпореден „отгоре", след като влиза в противоречие със Стойчев. Първанов заявява „при мен Костов, който е близък на Стойчев, искаше да спаси приятеля си да не връща парите на банката" (28 млн. германски марки). Впоследствие трезорът е продаден на варненската икономическа групировка ТИМ за 1 лев.

През последните години бизнесът на Стойчев е свързан с WiMAX технологията чрез компанията си „Макс телеком". Според търговския регистър през март 2013 г. фирмата е продадена на дружество, регистрирано в Люксембург.

Приятелство с Иван Костов

Красимир Стойчев е близък приятел на Иван Костов. През 1997 г. в интервю за в. „Капитал" самият Стойчев посочва, че двамата се познават още от 1982-1983 г., когато са направили първия баланс на България по западна методология за Националния статистически институт, където Стойчев е работил.

В едно от последните си интервюто от март 2013 г. Стойчев посочва, че по време на управлението на СДС (1997-2001) е съветвал тогавашния премиер Иван Костов, но последният не се вслушвал в съветите му.

Агентурна принадлежност

Според изнесените от комисията по досиетата данни Красимир Стойчев (1955) е привлечен като агент от Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването), управление „Икономическо" през 1984 г. под псевдонима „ТАНЕВ". След това е работил и за създаденото през 1986 г. Четвърто (икономическо) управление на ДС. Свален е от оперативен отчет през 1990 г.

Неговата агентурна принадлежност е обявена за първи път като член на Съвет на директорите/ на фирма – длъжник "НЮЗ ХОЛДИНГ" АД, издаваща през 90-те години в. „Стандарт", на който тогава той е издател-основател.

Според картона в картотеката Стойчев е вербуван като агент на идейна основа. Досието му е класическо прочистено дело, според строго секретните от особена важност указания за унищожаването на делата на агентурния апарат, които в края на 1990 г. са утвърдени от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

В делото на агент „ТАНЕВ" са запазени рапорта за вербовка, регистрационната бланка и предложението за изключване от оперативния отчет. Тези няколко листи са поставени в папка за паспортна преписка, а най-вероятно останалите документи от личното и работното дело са унищожени.

Според закона за досиетата от 2006 г., приет от тройната коалиция и от тогавашната опозиция, запазените документи са достатъчни за обявяване на агентурната принадлежност на Красимир Стойчев.

Той е привлечен като агент през 1984 г. към отдел 10 на управление „Икономическо" към Второ главно управление на ДС. Самият отдел се води „Икономически" и отговоря за обезпечаването на различни държавни ведомства като министерства и институти, свързани с икономиката. По това време Красимир Стойчев работи като специалист в дирекция „Глобални анализи" при Комитет по единна система за социална информация (ЕССИ 1977-1987 г.), впоследствие Централно статистическо управление към Министерския съвет, днес Национален статистически институт.

Както по-горе е посочено управление „Икономическо", създадено през 1982 г. в рамките на ВГУ, прераства през 1986 г. в самостоятелно Четвърто (икономическо) управление на ДС.

Намерение за внедряване в израелското разузнаване

От рапорта за вербовка на Красимир Стойчев става ясно как точно е бил привлечен за агент. В този документ е посочено и неговото съгласие за това, а също така необходимостта да спазва правилата на конспирацията. Първите му задачи са свързани с негови пътувания в чужбина – във ФРГ и Швейцария.

От другия основен документ – рапорт за изключването на агент „ТАНЕВ" от агентурния апарат от април 1990 г. на Националната служба за защита на конституцията (НСЗК), правоприемник на ВГУ – се разбира линията, зададена на агента. Според нея Стойчев е трябвало да бъде вербуван от израелското разузнаване и да играе ролята на двоен агент. Това мероприятие е зашифровано като „М-100". В документа е отбелязано, че по тази линия „не са постигнати никакви оперативно значими резултати".

Посочено е също така, че от септември 1989 г. Стойчев е заминал на задгранична работа за срок от 4 години, като не е посочена страната на задграничната му командировка.

Krasimir_Stoichev-f
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Красимир Тодоров Петров

Красимир Тодоров Петров
12 ноември 1951 г.
гр. Горна Оряховица.
Филолог.
Великотърновски университет „Кирил и Методий”.
29 години.
Агент.
„СТОЯНОВ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Велико Търново.
16 декември 1980 г.
23 декември 1980 г.
ОР Стефан Буташков.
ОР Стефан Буташков; ОР Иван Лясков.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картони – обр. 4 – 4 бр. и обр. 6; рег. дневник; уведомително писмо вх. № 2282/1990 г. за унищожени лично и работно дела на агент „СТОЯНОВ”.
1.Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).
2.Зам.-декан на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (май 2007 г. – май 2011 г.).
3.Ръководител на катедра във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” от май 2007 г.

Доц. д-р Красимир Петров е филолог, депутат в 7-то ВНРС от листата на СДС в 61-ви Великотърновски избирателен район, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий" и зръководител ( от 2007) катедра „Романски филологии".

Образование и кариера

Завършва френска филология в Софийския университет „Климент Охридски" през 1973 г. В периода 1973-1974 г. е хоноруван преподавател по френски език във ВФСИ „Д. А. Ценов", Свищов. Асистент (1975), главен асистент (1985).

Специализира в: Дижонски университет (1977), Университет Париж ІV, Сорбона (1980 г., 1982 г. и 1988 г.), Свободен Университет, Брюксел (1985).

Депутат в 7-то Велико Народно събрание

През 1990 г. влиза в 7-то ВНС като депутат от СДС. Член е на Зелената партия. По това време е кандидат на филологическите науки, главен асистент е във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий" – Велико Търново.

При влизането си в парламента се обявява за изработването на такава конституция, която да установи истинска демокрация; създаване на закони за собствеността на земята, за средствата за масова информация, подобряване на екологичното състояние, закон, гарантиращо основните права и свободи на гражданите; разделяне на властите, приватизация в разумни срокове.

Преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий"

След края на 7-то ВНС през 1991 г. се връща към преподавателската дейност във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий", катедра „Романски филологии". Той е неин ръководител от 2007 г. Ръководител е на Франкофонския център за документация и информация. Член е на Академичния съвет на университета. Автор е на три монографии и редица студии и рецензии. Преводач е на научна и художествена литература.

Вербуван по френска линия

Красимир Петров е вербуван през 1980 г. от Окръжното управление на МВР-ДС. В един от картоните му е записано, че вербуването му е извършено на идейно-политическа основа.

Използван е по линия на Второ главно управление и френско направление. По това време той вече е асистент по френски език.

Унищожаване на досието на агент „СТОЯНОВ"

Досието на агент „СТОЯНОВ" е унищожено през май 1990 г. от Областното управление на МВР-ДС Велико Търново. В архивите на ДС е запазено строго секретно писмо от ОУ на МВР-ДС до Трети отдел (архива) на ДС, с което той е информиран, че въз основа на указанията с утвърден протокол са унищожени личните и работни дела на редица секретни сътрудници. Под №4 в списъка фигурира агент „СТОЯНОВ".

Krasimir_Petrov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Краснодар Байчев Колев

Краснодар Байчев Колев
7 юли 1952 г.
гр. Велико Търново.
Димпломат.
МВнР.
30 години.
Сътрудник.
„БАРАКОВ”.
Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА.
11 март 1983 г.
полковник Беров.
полковник Беров; подполковник Георги Миланов; майор Стайко Христов.
14 декември 2010 г. с решение №175 на Комисията по досиетата при проверката на дипломатите.
Разходен документ, отчетен от ръководили го щатни служители; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 2; дело № 17916; доклад на Служба „Военна информация” рег. № 3142/29 ноември 2010 г.
Пълномощен министър, временно управляващ посолството в Улан Батор от декември 2009 г.

Краснодар Колев е един от над 40-те действащи дипломати, когато през 2010 г. Комисията по досиетата разкрива досиетата на посланиците и генералните консули. По това време той е пълномощен министър, временно управляващ посолството в Улан Батор, Монголия от декември 2009 г.

Дипломатическа кариера

Краснодар Колев започва работа в МВнР през 1978 г. като стажант-аташе. Слушател е в Държавната академия в Москва (1988-1990). Заемал е следните длъжности в МВнР:

  • аташе в отдел ІІІ (1980-1983);
  • трети секретар в посолството в Анкара (1983);
  • трети и втори секретар в посолството в Пном Пен (1984-1988);
  • втори секретар в отдел ІІІ (1990-1992);
  • експерт по политически и регионални въпроси в управление „Югоизточна Европа" (1992-1993);
  • първи секретар в генералното консулство в Истанбул (1993);
  • експерт по политически въпроси в управление „Източна Европа и ОНД" (1993);
  • първи секретар в посолството в Ханой (1993-1994);
  • главен специалист по консулски отношения със стани от Азия, Латинска Америка, Африка и Австралия в управление „Консулско" (1994-1996);
  • първи секретар в посолството в Хараре (1996-1999);
  • главен специалист по консулски отношения със страни от Централна и Югоизточна Европа и ОНД в управление „Консулско" (1999-2000);
  • главен експерт по информационна координация в дирекция „Външнополитически анализи и планиране (2002-2004);
  • съветник в посолството в ЮАР (2005-2009).

Временно управляващ посолството в Монголия

С указ на президента Георги Първанов през декември 2009 г. е назначен за пълномощен министър, временно управляващ посолството в Улан Батор, Монголия.

Защитеното досие на сътрудник „БАРАКОВ"

Достъпът до досието на Краснодар Колев е ограничен, тъй като се ползва със защитата на чл. 32 от Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. Съгласно този член „не се оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице".

Това е единственото ограничение в закона за досиетата, при което Комисията обявява принадлежност, но ограничава достъпа до документите от досието за съответното лице. Според закона, за да не бъде оповестен даден документ (или досие) съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в Комисията. Тя се произнася по него с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Документите в тези случаи се регистрират в отделен архивен фонд в Централизирания архив, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията по досиетата.

В случая с досието на Краснодар Колев такъв доклад е внесла Служба „Военна информация" (военното разузнаване) и той е приет от Комисията по досиетата. Достъпни са единствено картоните в картотеката.

Вербуван за мисия в Турция

В информацията, оповестена от Комисията по досиетата за Краснодар Колев, е посочена, че е вербуван през 1983 г. Според картоните на името на Колев той е работил за отдел V „Турция" в РУ-ГЩ. Кадровата справка за дипломатическата му кариера показва, че по това време той е трети секретар в посолството в Анкара, Турция. На гърба на същия картон е отбелязано, че той е снет през юни 1992 г.

Kkasnodar_Kolev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365