Константин Димитров Косев

Константин Косев завършва средно образование през 1955 г., след което е приет за студент в Софийския университет същата година. По време на следването е отбил редовната си военна служба по системата на катедра – 22, в резултат на което е получил военно звание младши лейтенант, а по-късно и лейтенант от запаса. През 1960 г. завършва история в Софийския университет с отличен успех. Има активна дейност като член на ДКМС.

Произход

Баща му Димитър Константинов Косев е член на БКП след 9 септември 1944 г., определен е от ДС като учен с „прогресивни разбирания", професор по история в Софийския университет, а по-късно и ректор на висшето учебно заведение. Когато през 1972 г. Константин Косев постъпва като щатен служител в ПГУ баща му е академик, секретар на отделението за исторически и педагогически науки при БАН и член на президиума на БАН. На Х конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП. Майката на Константин Косев е пенсионерка.

Научна кариера

През 1961 г. Константин Косев специализира в ГДР. Хоноруван асистент е в историко-филологическия факултет на университета „Карл Маркс" в Лайпциг. Изучава насоките и характера на изтоковедението и българоведението в Германия през периода на фашизма и в Западна Германия от края на Втората световна война насам. През ноември същата година е приет за редовен аспирант по история на Българското възраждане.

През 1965 г. придобива научна степен „Кандидат на историческите науки". Същата година е назначен за научен сътрудник в секция „Възраждане" на Института по история на БАН. Непосредствено след това е изпратен на специализация за 14 месеца в ГФР като стипендиант на Хумболдтовата фондация. Работил е по издирването на материали за темата „Германия и българската национална революция през 60-те и 70-те години на ХIХ век".

Нещатен сътрудник е в отдел „Агитация и пропаганда" при ЦК на БКП във връзка с патриотичното и интернационално възпитание на народа и младежта. От началото на 1972 г. чрез конкурс е избран за старши научен сътрудник. Зам.-директор на Института по история при БАН от 1972 г. до 1978 г. и на Единния център по история на БАН. В периода 1974-1989 г. е преподавател по история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". През 1977 г. става доктор на историческите науки, а от 1979 г. – професор.

От 1989 г. е член-кореспондент на БАН. Почетен доктор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий".

През 1990 г. е назначен за министър на народната просвета и заместник-председател на Министерския съвет. Депутат в VІІ Велико Народно събрание 1990-91 г.

От 1991 до 1997 г. отново е преподавател в Софийския университет „Св. Климент охридски". От 2003 г. е академик. Между 1996 г. и 2007 г. е заместник-председател на БАН.

Автор е на няколко монографии и студии. Научните му интереси са свързани с Възраждането, борбата за национална независимост Освобождението (1877-1878) Особен интерес Косев проявява към германската политика по Източния въпрос.

Агент на Второ управление на ДС

От 1961 г. е привлечен като агент на Второ управление на ДС (Второ главно управление от 1969 г.). В досието му  липсва точна информация за вербуването му. Използван е по линия на временно пребиваващи в страна ни граждани от капиталистически страни. „Възлагани са му и други отговорни задачи", е отбелязано в досието му.

През 1964 г. работи по американския учен Майкъл Петрович, специалист по история на СССР и Източна Европа, посетил НРБ като гост на БАН. В друг документ от досието му е посочено, че агент „НАЙДЕНОВ" е използван за изучаване на чужди учени и даване на наводки.

По време на пребиваването си във ФРГ като стипендиант на фондация „Хумболд" е придобил докладна записка на Вилхем Пресел от септември 1877 г. до германското Министерство на външните работи в Берлин. Документът е открит в Политическия архив на МВнР в Бон.  По мнение на специалистите документът е уникален. Представлява всестранно проучване на цялостното социално-икономическо и политическо положение на османската империя и българските земи в това число и през 70-те години на ХIХ век и е изготвен с оглед на интересите на германския монополистичен капитал. С този документ за първи път се начертава цялостна програма за проникване на германския капитал в Ютоизточна Европа. Документът е пресниман от Косев на микрофилм (79 кадъра) и е посочен като неговото най-голямо откритие.

Прехвърлен в Шесто управление на ДС

През 1971 г. е прехвърлен като агент в Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, отдел 05 за „Разработка и наблюдение на специализантите и специалистите от капиталистическите страни по линия на научния и културния обем".
Използван е за изучаването на фондация „Хумболд" и служителите в нея. Поставяни са му и задачи по Югоизточно-европейското дружество в Мюнхен.

„Колегите [от Шесто управление] дадоха много добра оценка на сведенията, дадени от агент „НАЙДЕНОВ", е записана в проучването му в ПГУ преди да бъде назначен за щатен служител в същото.

Щатен служител в ПГУ

При назначаването на Константин Косев в ПГУ през 1972 г. първоначално е обмисляно да бъде изпратен във Виена като представител на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина в Българския културен дом в австрийската столица, но впоследствие е решено той да остане на прикритие към Института по история при БАН. Използван е по разработването американския историк проф. Филип Шашко.

„През изминалия период от 3 години ОР „НАЙДЕНОВ" е работил по няколко задачи на отдела, но съществени резултати, както в информационната, така и във вербовъчната работа, не е постигнал. Мнението на ОР, ръководили „НАЙДЕНОВ", е , че същият не се заема с желание за изпълнение на оперативни задачи и счита оперативната работа за несвойствена за него и за заемания от него пост. Да бъде освободен и за в бъдеще използван като секретен сътрудник", е записано в документ от месец май 1975 г., подписан от началника на отдел 14 „Културно-историческо разузнаване" в ПГУ полк. Емил Александров и утвърден от тогавашния зам.-началник на управлението полк. Любен Гоцев.

Самият Константин Косев подава рапорт за напускане на ПГУ до министъра на вътрешните работи на 29 декември 1975 г.

Секретен сътрудник „НАЙДЕНОВ" в ПГУ

Досието му показва, че през октомври 1976 г. Константин Косев е воден като секретен сътрудник „НАЙДЕНОВ" на ПГУ. Използван е спорадично за разработването на някои чуждестранни учени.

На 5 септември 1980 г. е подписано строго секретно предложение за освобождаването му като секретен сътрудник, утвърдено на 24 септември 1980 г. „Проведени са няколко срещи, но не са постигнати резултати", е мотивът за решението.