• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Константин Димитров Косев

Константин Димитров Косев
15 август 1937 г.
Гр. Станке Димитров (Дупница).
Семейство на служещи.
Историк.
БКП от 1968 г.
24 години.
Агент (1961). Щатен сътрудник (1972). Секретен сътрудник (1976).
„НАЙДЕНОВ”.
Второ управление на ДС (1961), Шесто управление на ДС (1971), ПГУ, отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” (1972).
1961 г. като агент. 3 юни 1972 г. като щатен служител на ПГУ.
ОР Павлин Димитров, ОР Тодор Тодоров.

„В работата си като сътрудник се е изявил като честен и предан. Притежава способност бързо да се ориентира в обстановката и да реагира по подходящ начин. Спазвал е изискванията към секретността и няма данни да е разшифрован. Към поставените задачи се отнася с чувство на отговорност и дисциплинираност. По характер е общителен, добър събеседник, честен и прям. В отношенията с хората е вежлив, внимателен и скромен. Умее да пази тайна”, ПГУ, май 1972 г.

„ОР „НАЙДЕНОВ” няма изработено оперативно мислене. Нещо повече, личи, че оперативната работа до голяма степен му е чужда, несвойствена. За преодоляването на това ще са необходими големи усилия, както от наша, така и от негова страна”, ПГУ, май 1975 г.

24 септември 1980 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители е обявен само в качеството си на щатен сътрудник на ПГУ. С решение №14 от 4 септември 2007 г. на Комисията по досиетата („Костадинов”) е обявена и като агент на ВГУ.
Документи за принадлежност: Лично кадрово дело 38972; заповед № 292 от 3 юни 1972 г. за назначаване за инспектор ІV степен и присвояване на звание ст. лейтенант; заповед № 58 от 31 януари 1976 г. за уволнение.
1. Народен представител в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), издигнат от БСП и избран в 9-ти Кюстендилски многомандатен избирателен район.
2. Заместник-председател на Министерския съвет и министър на народната просветата (8 февруари 1990 г. – 22 септември 1990 г. в правителството на Луканов.
3. Член на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация (1996-1999).
4. Зам.-председател на БАН (1996-2007).
5. Член на Президиума на Висшата атестационна комисия (2006-2009).

Константин Косев завършва средно образование през 1955 г., след което е приет за студент в Софийския университет същата година. По време на следването е отбил редовната си военна служба по системата на катедра – 22, в резултат на което е получил военно звание младши лейтенант, а по-късно и лейтенант от запаса. През 1960 г. завършва история в Софийския университет с отличен успех. Има активна дейност като член на ДКМС.

 

Произход

Баща му Димитър Константинов Косев е член на БКП след 9 септември 1944 г., определен е от ДС като учен с „прогресивни разбирания", професор по история в Софийския университет, а по-късно и ректор на висшето учебно заведение. Когато през 1972 г. Константин Косев постъпва като щатен служител в ПГУ баща му е академик, секретар на отделението за исторически и педагогически науки при БАН и член на президиума на БАН. На Х конгрес на БКП е избран за член на ЦК на БКП. Майката на Константин Косев е пенсионерка.

 

Научна кариера

През 1961 г. Константин Косев специализира в ГДР. Хоноруван асистент е в историко-филологическия факултет на университета „Карл Маркс" в Лайпциг. Изучава насоките и характера на изтоковедението и българоведението в Германия през периода на фашизма и в Западна Германия от края на Втората световна война насам. През ноември същата година е приет за редовен аспирант по история на Българското възраждане.

През 1965 г. придобива научна степен „Кандидат на историческите науки". Същата година е назначен за научен сътрудник в секция „Възраждане" на Института по история на БАН. Непосредствено след това е изпратен на специализация за 14 месеца в ГФР като стипендиант на Хумболдтовата фондация. Работил е по издирването на материали за темата „Германия и българската национална революция през 60-те и 70-те години на ХIХ век".

Нещатен сътрудник е в отдел „Агитация и пропаганда" при ЦК на БКП във връзка с патриотичното и интернационално възпитание на народа и младежта. От началото на 1972 г. чрез конкурс е избран за старши научен сътрудник. Зам.-директор на Института по история при БАН от 1972 г. до 1978 г. и на Единния център по история на БАН. В периода 1974-1989 г. е преподавател по история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". През 1977 г. става доктор на историческите науки, а от 1979 г. – професор.

От 1989 г. е член-кореспондент на БАН. Почетен доктор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий".

 

През 1990 г. е назначен за министър на народната просвета и заместник-председател на Министерския съвет. Депутат в VІІ Велико Народно събрание 1990-91 г.

От 1991 до 1997 г. отново е преподавател в Софийския университет „Св. Климент охридски". От 2003 г. е академик. Между 1996 г. и 2007 г. е заместник-председател на БАН.

Автор е на няколко монографии и студии. Научните му интереси са свързани с Възраждането, борбата за национална независимост Освобождението (1877-1878) Особен интерес Косев проявява към германската политика по Източния въпрос.

 

Агент на Второ управление на ДС

От 1961 г. е привлечен като агент на Второ управление на ДС (Второ главно управление от 1969 г.). В досието му  липсва точна информация за вербуването му. Използван е по линия на временно пребиваващи в страна ни граждани от капиталистически страни. „Възлагани са му и други отговорни задачи", е отбелязано в досието му.

 

През 1964 г. работи по американския учен Майкъл Петрович, специалист по история на СССР и Източна Европа, посетил НРБ като гост на БАН. В друг документ от досието му е посочено, че агент „НАЙДЕНОВ" е използван за изучаване на чужди учени и даване на наводки.

По време на пребиваването си във ФРГ като стипендиант на фондация „Хумболд" е придобил докладна записка на Вилхем Пресел от септември 1877 г. до германското Министерство на външните работи в Берлин. Документът е открит в Политическия архив на МВнР в Бон.  По мнение на специалистите документът е уникален. Представлява всестранно проучване на цялостното социално-икономическо и политическо положение на османската империя и българските земи в това число и през 70-те години на ХIХ век и е изготвен с оглед на интересите на германския монополистичен капитал. С този документ за първи път се начертава цялостна програма за проникване на германския капитал в Ютоизточна Европа. Документът е пресниман от Косев на микрофилм (79 кадъра) и е посочен като неговото най-голямо откритие.

 

Прехвърлен в Шесто управление на ДС

През 1971 г. е прехвърлен като агент в Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, отдел 05 за „Разработка и наблюдение на специализантите и специалистите от капиталистическите страни по линия на научния и културния обем".
Използван е за изучаването на фондация „Хумболд" и служителите в нея. Поставяни са му и задачи по Югоизточно-европейското дружество в Мюнхен.

„Колегите [от Шесто управление] дадоха много добра оценка на сведенията, дадени от агент „НАЙДЕНОВ", е записана в проучването му в ПГУ преди да бъде назначен за щатен служител в същото.

 

Щатен служител в ПГУ

При назначаването на Константин Косев в ПГУ през 1972 г. първоначално е обмисляно да бъде изпратен във Виена като представител на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина в Българския културен дом в австрийската столица, но впоследствие е решено той да остане на прикритие към Института по история при БАН. Използван е по разработването американския историк проф. Филип Шашко.

 

„През изминалия период от 3 години ОР „НАЙДЕНОВ" е работил по няколко задачи на отдела, но съществени резултати, както в информационната, така и във вербовъчната работа, не е постигнал. Мнението на ОР, ръководили „НАЙДЕНОВ", е , че същият не се заема с желание за изпълнение на оперативни задачи и счита оперативната работа за несвойствена за него и за заемания от него пост. Да бъде освободен и за в бъдеще използван като секретен сътрудник", е записано в документ от месец май 1975 г., подписан от началника на отдел 14 „Културно-историческо разузнаване" в ПГУ полк. Емил Александров и утвърден от тогавашния зам.-началник на управлението полк. Любен Гоцев.

Самият Константин Косев подава рапорт за напускане на ПГУ до министъра на вътрешните работи на 29 декември 1975 г.

 

Секретен сътрудник „НАЙДЕНОВ" в ПГУ

Досието му показва, че през октомври 1976 г. Константин Косев е воден като секретен сътрудник „НАЙДЕНОВ" на ПГУ. Използван е спорадично за разработването на някои чуждестранни учени.

На 5 септември 1980 г. е подписано строго секретно предложение за освобождаването му като секретен сътрудник, утвърдено на 24 септември 1980 г. „Проведени са няколко срещи, но не са постигнати резултати", е мотивът за решението.

Konstantin_Kosev-f
Konstantin_Kosev-d

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365