• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Л

Лъчезар Росенов Георгиев

Лъчезар Росенов Георгиев
29 септември 1948 г.
гр. Добрич.
Инженер.
Завод за електронна и нестандартна апаратура (ЗЕНА).
40 години.
Секретен сътрудник.
„ЗЕНОВ”.
Управление Научно-техническо разузнаване в Първо главно управление на ДС.
25 октомври 1988 г.
1990 г.
26 септември 2012 г., решение № 2-81 на Комисията „Костадинов” – Българска търговско-промишлена палата; решение № 2-254 от 6 ноември 2013 г. – Централна кооперативна банка АД; решение № 2-310 от 19 февруари 2014 г. – община Добрич.
Регистрационен дневник; картон обр. 1; предложение рег. № 4997/ 23 май 1990 г. за изключване от сътрудническия апарат на УНТР и унищожаване на дело № 18693.
1.Член на Управителния съвет на Българска търговско-промишлена палата.
2.Член на Надзорния съвет на Добруджанска търговска банка (1994-1995), кредитен длъжник на ДСК.
3.Председател на ВрИК от октомври 1990 г. до октомври 1991 г.; общински съветник от 1991 г. до 1995 г.; кмет на община Добрич от ноември 1995 г. до ноември 2003 г.; общински съветник от 2003 г. до 2007 г.

Лъчезар Росенов завършва ВМЕИ в София, специалност „Поддържане и експлоатация на електронно-изчислителна техника”. Завършва школата за запасни офицери в Шумен. През есента на 1975 г. постъпва в Окръжния комитет на ДКМС в Добрич. След две години напуска по собствено желание и започва работа в Завода за електронна и нестандартна апаратура (ЗЕНА). Бил е майстор в производството, началник на прототипен участък, водещ технолог и ръководител на направление в Базата за развитие и внедряване. През 1984 г. вече е заместник-директор по производствените, а от 1985 г. – по техническите въпроси на завода. Съавтор е на изобретения в областта на селското стопанство и автомобилната електротехника.

През 1988-1989 г. оглавява Научно-технически център, който разработва изделия на ЗЕНА. Генерален директор на българо-съветското търговско дружество „Агроавтоматика” ООД с производствени мощности в Балчик, Каварна и Кировоград (Украйна). През 1978-1984 г. ръководи колектив, специализирал се в разработката и производството на светлинна реклама.

След промените Лъчезар Росенов е председател на ВрИК (равносилно на кмет) от октомври 1990 г. до октомври 1991 г. Общински съветник е в периода 1991-1995 г. На местните избори през 1995 г. е избран за кмет като кандидат на БСП. През 1999 г. печели втори кметски мандат (1999-2003) , издигнат от Евролевицата. След това отново е общински съветник до 2007 г.

През 1996 г. участва в учредяването на Националното сдружение на общините в България, в което същата година е избран за зам.-председател. През 1996 г. става член на Управителния съвет на Фондацията за реформа в местното самоуправление, а през 1997 г. е избран за неин председател. Преминал е бизнесобучение (1994) в САЩ. През 1997 г. влиза в Ротари клуб.

Досието му на сътрудник е унищожено през май 1990 г.

Luchezar_Rosenov-f
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Любен Стоянов Гоцев

Любен Стоянов Гоцев
3 март 1930 г.
гр. София.
Бедно занаятчийско семейство.
Женен.
Министерство на външните работи.
БКП (от 1952 г.).
31 години.
Щатен служител.
ОР "ЯНЕВ".
Първо главно управление на ДС.
16 юни 1961 г.

„Другарят Гоцев се проявява като дисциплиниран, трудолюбив и инициативен оперативен работник. Към задачите си се отнася много сериозно и задълбочено. За кратко време се запозна с работата по линията, за която отговаря и подработва задълбочени аналитични указания за задграничните работници. Макар и млад в службата др. Гоцев проявява в работата си самостоятелност. Неудачите в служебната работа изживява тежко и липсата на бързи резултати до известна степен потиска самочувствието му. Има много добра обща и марксистко-ленинска култура. В живота на партийната организация взема активно участие. По характер е скромен, общителен.

В Центъра агентура не е вербувал и ръководил. Др. Гоцев има много добра теоретична подготовка и знания по разузнавателната работа, които използваше в ръководството на резидентурата, обаче му липсва практически опит", Първо управление 1963 г.

Едногодишен разузнавателен курс в КГБ, СССР.
1 юни 1983 г. (уволнен).
26 юни 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на членовете на Министерския съвет.
Със заповед № 1446/16 юни 1961 г. е назначен за разузнавач и му е присвоено звание лейтенант; със заповед № К-756/9ноември 1961 г. е изпратен на едногодишно обучение в СССР; със заповед № І-512/29 януари 1969 г. е преназначен за началникк отдел 03; със заповед № 230/7 май 1974 г. е преназначен за зам. началник на ПГУ; със заповед № 410а/1 юни 1983 г. е уволнен.
1. Първи зам.-министър на вътрешните работи (декември 1989 г. – март 1990 г.)
1. Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).
3. Министър на външните работи в правителството на Андрей Луканов (1990).
4. Извънреден и пълномощен посланик в Хага от 19 март 1991 г. до 18 януари 1992 г.
5. Член на Надзорния съвет на Международна ортодоксална банка (МОБ) „Св. Никола” АД от 18 февруари 1997 г. до 13 април 1998 г.

Любен Гоцев е щатен служител на Първо главно управление (ПГУ) на ДС в продължение на 22 години (1961-1983), през част от които работи под дипломатическо прикритие в САЩ и като началник на отдел „Четвърти" (Западна Европа, САЩ и Канада) в МВнР. Зам.-началник на ПГУ в периода 1974-1983 г. След 10 ноември 1989 г. е назначен за първи зам.-министър на вътрешните работи, избран е за народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание, за кратко е министър на външните работи в кабинета на БСП с премиер Андрей Луканов (1990), посланик в Хага (1991-1992).

Произход и образование

Произхожда от бедно занаятчийско семейство. Баща му е сарач (занаятчия, изработващ седла, хамути и юзди от кожа). Нито той, нито майка му са свързани с комунистическата партия преди 9 септември 1944 г. Баща му е приет за член на БКП след Деветосептемврийския преврат, а майка му е безпартийна.

Самият Любен Гоцев става член на РМС непосредствено след 9 септември 1944 г., когато е едва 14-годишен и е ученик в 7-ма мъжка гимназия в София. През 1946 г. се прехвърля в строителния техникум „Христо Ботев", който завършва през 1948 г.

След завършване на средното си образование постъпва на работа в Дирекцията на трамваите и осветлението като чертожник. Там работи до средата на 1949 г. По това време е председател на ДСНМ в „Модерно предградие" и взема участие в бригадирското движение.

Изтеглен в комсомола

През юли 1949 г. е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ – Димитровски район, където завежда отдел „Средношколска младеж". Там работи до септември 1950 г., след което отива войник в Школата за запасни офицери.

Младши лейтенант във Вътрешни войски

Произведен е в звание младши лейтенант още докато е войник, а след като изкарва службата си в армията е изпратен в поделение на Вътрешни войски. По това време е приет за член на БКП (1952).

От Вътрешните войски се уволнява през декември 1953 г. по собствено желание.

На платена работа в БКП

След напускането на Вътрешни войски Гоцев постъпва на работа в Димитровски районен комитет на БКП. Първоначално е технически секретар, а след това става политически помощник на I-я секретар на районния партиен комитет. След това е инструктор по училищата.

Следване в СССР

През 1955 г., когато е 25-годишен, по предложение на Районния комитет на БКП е изпратен да следва в СССР. Там постъпва в Московския държавен институт по международни отношения. Като студент е групов отговорник в партийната организация на българските студенти в института, а през 1956-1958 г. е член на партийното бюро.

Въпреки че обучението е 6-годишно по молба на Гоцев му е разрешено да завърши за 5 години. През 1959 г. е изпратен за два месеца на практика в българското посолство в Лондон. През 1960 г. завършва висшето си образование със специалност „Западни страни".

В Държавна сигурност

За кратко постъпва в Министерството на външните работи, откъдето подава молба да бъде назначен на работа в МВР. След съответното проучване през юни 1961 г. е назначен за щатен служител в Първо управление на ДС (разузнаването). Тогава той е 31-годишен.

В школата на КГБ

През ноември 1961 г. е изпратен на едногодишна разузнавателна школа на КГБ в СССР. В една от атестациите му Първо управление на ДС е посочено, че той я е завършил с отличие. В документа, издаден от КГБ за обучението на Гоцев, обаче се отбелязват някои слабости, които той е допуснал по време на практически контролни занятия като „явка с непознат агент", „среща с агент", „моментално приемане на материал от агент" и др.

След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като оперативен работник в центъра.

За това че е още се е водил на работа в МВнР в този период се стига до комична ситуация, описана от самия Гоцев до преките си ръководители в разузнаването. При едно от посещенията му в МВнР работи след продължително отсъствие той бил посрещнат от служителката на портала с думите: „Къде се губиш, момче?" И му казала, че с него има проблем, тъй като не знаела какво да отговори на служители, които го търсили. Затова се принудила да отговаря да го търсят в МВР-то, където е назначен на много секретна работа, което на практика е било вярно. Това е и първото разконспириране на Гоцев като служител на МВР-ДС в неговата кариера.

„Другарят Гоцев се проявява като дисциплиниран, трудолюбив и инициативен оперативен работник. Към задачите си се отнася много сериозно и задълбочено. За кратко време се запозна с работата по линията, за която отговаря и подработва задълбочени аналитични указания за задграничните работници. Макар и млад в службата др. Гоцев проявява в работата си самостоятелност. Неудачите в служебната работа изживява тежко и липсата на бързи резултати до известна степен потиска самочувствието му", е записано в една от атестациите за него, издадени от отдел 03 „Западни страни" на разузнавателното управление.

На задгранична работа в САЩ

През 1963 г. е изпратен на задгранична работа в към постоянното представителство на НРБ при ООН в Ню Йорк, САЩ под дипломатическо прикритие. През 1967 г. е повишен в зам.-началник на отделение.

През май 1968 г. е отзован от Ню Йорк с мотива „изхождайки от продължителното му пребиваване". По това време той е с чин капитан и заема длъжността 2-ри секретар.

От началото на 1969 г. е началник на отдел 03 „Западни страни" в Първо управление, което през същата година прераства в Първо главно управление (ПГУ).

Резидент в САЩ, но без вербовки

От 1971 г. отново е изпратен на задгранична работа в САЩ под дипломатическо прикритие като 1-ви секретар в постоянното представителство на НРБ при ООН в Ню Йорк. Там той изпълнява длъжността резидент на ПГУ под псевдонима "ЯНЕВ".

В атестациите в този период, които са положителни, обаче се подчертава, че „няма вербовки". През 1973 г. е повишен по линия на МВнР в ранг съветник.

Разконспириран пред САЩ, че е разузнавач

От един от документите му в личното кадрово дело става ясно, че през януари 1974 г. в ПГУ са получили, че Гоцев е разконспириран като разузнавач. „В резултат на реализирането от органите на МВР на българския гражданин Шпетер като агент на американското разузнаване е изяснено, че същият е разкрил пред службите на противника оперативния работник Любен Гоцев като резидент на нашето разузнаване там", е посочено в документа. По тази причина е предложено той да „преустанови активната си разузнавателна дейност в САЩ и ръководството на резидентурата да се поеме от друг оперативен работник".

Става въпрос за родения през 1921 г. в София български гражданин от еврейски произход Хенрих Шпетер и член на БКП от 1945 г. От 1960 до 1966 г. той работил в Института по икономика към БАН. През май 1966 г. е назначен в ООН –в Центъра за индустриално развитие в Ню Йорк, а по-късно- в Организацията за индустриално развитие ЮНИДО във Виена.

В края на 1973 г. го арестува на излизане от НРБ на път за Виена, като твърди, че открива в него секретни документи, макар ранга му на служител да не му позволява достъп до материали, представляващи държавна тайна. ДС го изолира и по време на следствието го принуждава да направи самопризнания, че е агент на американското разузнаване. Осъден е на смърт чрез разстрел, присъда, която през август 1974 г. е потвърдена от Върховния съд на НРБ. Малко след това обаче той е разменен за разузнавач в Западен Берлин, а Израел също прави постъпки да го спаси и му дава гражданство.

В личното кадрово дело на Любен Гоцев няма повече документи по този случай, но през 1974 г. той е назначен на нова висока и ръководна длъжност – зам.-началник на ПГУ със звание подполковник.

Под дипломатическо прикритие в МВнР

През 1977 г. Гоцев е назначен за началник на „Четвърти" отдел (Западни страни, САЩ и Канада) в МВнР, като запазва поста си зам.-началник на ПГУ. Новата му позиция дава пряк достъп до посланици и дипломати на страни, срещу които ПГУ води активна разузнавателна дейност, като това е основният аргумент за търсенето на подобно дипломатическо прикритие.

Уволнен поради издигане в дипломатическата кариера

На тези постове Гоцев остава до 1983 г., когато е уволнен от МВР-ДС с мотива „поради преминаване на отговорна работа в граждански ведомства и невъзможност да бъде използван като оперативен работник". Награден е с пистолет АР. Кариерата си продължава в МВнР, като зам.-министър на външните работи, пост на който го заварва 10 ноември 1989 г.

Първи зам.-министър в МВР при съкращението и трансформирането на Държавна сигурност

С указ от 27 декември 1989 г. на председателя на Държавния съвет и нов генерален секретар на БКП Петър Младенов Любен Гоцев е назначен за първи зам.-министър на вътрешните работи, където новото ръководство на Политбюро на ЦК на БКП изпраща като министър дългогодишният началник на Генералния щаб на БКП и зам.-министър на отбраната ген. Атанас Семерджиев.

Те трябва да извършат най-мащабното съкращение на МВР и да осъществят трансформацията на Държавна сигурност, която да остане под контрола на БКП

Любен Гоцев е един от двамата вносители от ръководството на МВР на съкращенията в системата, завоалирани под заглавието „Съображения за подготовката и провеждането на неотложни мероприятия на МВР в съответствие с изискванията за обновление на обществото и за връзките на МВР с Народното събрание и обществеността". Те са разгледани на 10 януари 1990 г., а срещу тях се обявява почти всички генерали, назначени по времето на Тодор Живков.

Фигурата, която има решаваща намеса в убеждаването на генералите, е именно Любен Гоцев. На заседанието на Колегиума на министерството той изрича стратегическите три цели, на които следва да се извършат съкращенията в МВР:

1. Да не създадат условия за разцепване на партията.
2. Да се спечелят предстоящи избори от БКП с 50+1 процента.
3. След половин година на власт отново да е БКП (преименувана през април 1990 г. в БКП, бел. а.).

Решението за съкращение на щата на МВР е взето, а Държавна сигурност е трансформирана в т. нар. нови специални служби, в които са преназначени най-важните кадрови служители на ДС.

С указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов на 30 януари 1990 г. Гоцев е произведен в звание генерал-майор.

По времето, когато Гоцев е първи зам.-министър на вътрешните работи в МВР-ДС започва тайната операция за прочистването и унищожаването на досиетата, утвърдено от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Начело на предизборния щаб на БСП

Любен Гоцев не се задържа дълго време в МВР. След като трансформацията на ДС е извършена той е определен в началото на април 1990 г. от Висшия партиен съвет на БСП, на който е член, за ръководител на предизборния център (щаб) на преименуваната комунистическа партия.

В качеството си на ръководител на предизборния щаб на БСП преди изборите Гоцев заявява в интервю пред партийния в. „Дума" следното:

„Никога не може да се постигне жадувана демокрация, когато едни си присвояват правото да я творят, а в същото време отнемат свободата и правото и на други да се борят и участват в нея. В такъм случай се ражда не демокрация, а тоталитаризъм. От това се страхувам не само аз. Страхува се целият ни народ. Вече се говори за „син" тоталитаризъм... Но аз вярвам в нашата [на БСП] пълна победа."

Прогнозата, направена от Гоцев през януари 1990 г., се сбъдва. Половин година по-късно целите, поставени от Гоцев, са постигнати. БКП/БСП печели първите свободни избори през юни 1990 г. и запазва властта си до края на годината.

В 7-то Велико Народно събрание

На тези избори той е избран за народен представител от БСП в 23-МИР Стара Загора. Определен е за председател на Комисията по национална сигурност. Друго назначение обаче прекъсва макар и за кратко парламентарната му дейност.

Министър на външните работи при втория кабинет на Луканов

След изборите БСП съставя ново правителство отново начело с Андрей Луканов и през септември 1990 г. Любен Гоцев е назначен в него за министър на външните работи.

В това си качество не прави нищо по искането на британската дипломация за изясняване на случая с убийството на писателя Георги Марков от Държавна сигурност в Лондон през 1978 г. В същото време се интересува за първата визита на български следователи в Скотланд ярд същата година. Още като първи зам.-министър на вътрешните работи Гоцев отказва сътрудничество при първата визита на британски високопоставен дипломат Уилям Уолдгрейв по случая Марков през март 1990 г.

Кабинетът на БСП обаче не удържа властта и през ноември същата година Луканов подава оставка, след като очертанията на тежката икономическа криза, която завещава управлението на БКП придобива все по-видими размери, а управлението е блокирано от национална стачка.

Посланик в Хага

Към края на 7-то Велико Народно събрание през 1991 г. Гоцев е назначен (март 1991 г.) за посланик в Хага, Нидерландия, при кабинета Попов. Този пост запазва до края на януари 1992 г., когато е сменен при кабинета на СДС начело с Филип Димитров.

В частния бизнес, „Източноевропейска петролна компания"

В следващите години Любен Гоцев навлиза в частния бизнес, като съдружник в множество фирми. Известно време работи и в „Източноевропейска петролна компания", основана през 1993 г., със седалище хотел „Орбита" в София, което през първата половина на 90-те години е свърталище на прохождащи мутри и борчески персони, които по-късно създават групировката СИК. Оттам е познанството на Гоцев с един от лидерите на СИК Младен Михайлев – Маджо.

По време на югоембаргото „Източноевропейска петролна компания" активно търгува с петрол – купува нефт от Ирак, преработва го в рафинерията в Констанца (Румъния), откъдето го изнася в Македония, след това – в Сърбия. Фирмата внася и захар, като тегли кредити от много банки, като впоследствие се оказва сред основните кредитни милионери с дългове към ОББ, Първа частна банка, Хебросбанк и банка „Юнион".

Самият Гоцев обяснява в едно от интервютата си този престой там така:

„Всички служители на различните фирми се виждахме долу в кафенето. „Здравей-здрасти, здравей-здрасти!" Аз не знаех кои са тези момчета. Срещали сме се и сме се разминавали. След година си научихме имената: "Здравейте, ген. Гоцев!" – Здравейте!" Никога обаче не е ставало въпрос за бизнес – дай да направим тази сделка, дай да направим онази сделка! Такова нещо не е имало! И това може да се провери, а не само да се говори: "Той на Маджо, пък Маджо на него!

Митко Димитров [шефът на „Източноевропейска петролна компания"] казвал, че ми е давал около 2 500 долара на месец. Да докаже! Отидох там като при хора, като при колеги! Те всички бяха бивши служители на ДС, не са паднали от Марс... Бях поканен от тях да отида да помагам с връзки и с възможности. Не съм ходил да ги моля. Година и нещо работих там. Но напуснах, защото разбрах, че нямам място при тях. Затова е злобата към мен."

В генералското движение в БСП

През 1996 г. в разгара на краха на управлението на БСП с еднопартийния кабинет на Виденов в социалистическата партия се оформя Движение за единство и развитие на БСП , което става известно като „генералското движение", в което влизат различни представители от бившата Държавна сигурност, свързани с „Позитано" 20. Сред учредителите му е и о. р. ген. Гоцев, който по-късно мнозина ще определят като една от ключовите фигури на прехода, които са го дирижирали зад кулисите си чрез паралелната си власт.

В едно интервю в „Блиц" по-късно Гоцев обяснява как е създадено движението:

„Генералското движение го направи Кольо [Николай] Добрев чрез Митко [Димитър] Иванов – Гестапото. Извикаха ме мене и още двама-трима души. Владо Тодоров (ген. Владимир Тодоров, последният началник на ПГУ (1986-1990), бел. ред.), който след това се уплаши, бог да го прости. Но аз останах, защото и Бриго Аспарухов (щатен служител на ПГУ, директор на Националната разузнавателна служба (1991-1997 г., бел. ред.) беше там. Дайте да направим нещо в партията, няма да излизаме от нея. Да видим старците...

Моето поколение. Остаряхте, не искате да работите за нея. Офицерите от запаса, това-онова... Някаква такава идея имаше Кольо Добрев. Всичко, викаше, умря в тази партия. И вашето поколение се заседна, пиете по цял ден в кръчмите, няма кой да работи. И така се създаде така нареченото генералско движение. Макар че от генералите останахме само двама души – аз и Бриго. После и той се разкара. Митко Иванов никога не е бил генерал."

В Международна ортодоксална банка „Свети Никола"

Любен Гоцев присъства и в създадената през декември 1994 г. Международна ортодоксална банка (МОБ) „Св. Никола", която обединява и ключови кадрови офицери от бившето Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването). Гоцев е член на Надзорния съвет от февруари 1997 г. до април 1998 г.

МОБ „Св. Никола" е създадена в края на 1994 г. с капитал от 465 млн. лв. и от малко над 200 акционери. Най-големият акционер е Руската патриаршия с квота от 150 млн. лв. След нея е Българската православна църква, представена от епархиите и манастирите си, с 58,2 млн. лв. Арменската апостолическа църква е с 26 млн. лв., а гръцки делови кръгове са записали 40 млн. лв. на квотата на Гръцката патриаршия.

При създаването е огласено, че процент от средствата ще бъдат отделени в специален фонд за подпомагане на Българската православна църква. През 1998 г. акционерите на МОБ „Св. Никола" влизат в остър конфликт, който налага дори назначаването на квестори от БНБ. Впоследствие борбата за власт в банката е спечелена от Митко Събев и групата фирми около „Юкос петролеум", които я преименуват в „Нефтинвестбанк". Губещата страна в спора начело с бившия шеф и щатен служител на ПГУ Цветан Начев води години наред съдебни дела за собствеността върху банката.

През 2002 г. „Нефтинвестбанк" е преименувана в Търговска банка „Инвестбанк" АД, в която свързаната с банкерката Петя Славова „Феста Холдинг" АД е най-големият акционер с 49,50 процента. Самата Петя Славова държи 14, 56 процента и е председател на Надзорния съвет на трезора. В интервюта Гоцев потвърждава, че е имал общ бизнес със Събев и Славова.

Мишена за убийство

През 2005 г., в началото на управлението на тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС), чието създаване Гоцев подкрепя в свои интервюта, името на бившия зам.-началник на ПГУ влиза в новините като една от мишените на убийство от групата на Маргините (братята Красимир и Николай Маринови, лидери на групировката СИК, бел. ред.) заедно с подсъдимия за пране на пари и контрабандист на цигари Иван Тодоров – Доктора и близкият до варненската групировка ТИМ бизнесмен Никола Дамянов.

Обвинението срещу тях е, че подготвили убийствата на Гоцев, Тодоров и Дамянов с мотива, че имат конкурентни бизнес интереси. Въпреки арестите и проведеното разследване през февруари 2012 г. Върховният касационен съд оправдава братя Маринови, като дава осъдителни присъди на трима от групата за сформирането на организирана престъпна група за мокри поръчки и че са се снабдили с оръжие и боеприпаси и лек автомобил, а целта им е била да убият Гоцев и Дамянов. По време на съдебния процес самият Гоцев, че не знае причината поради, която е поръчан да бъде убит.

Кръгът „Монтерей"

Любен Гоцев е едно от основните лица, които през годините на прехода участва в седмични срещи (всеки, понеделник, а впоследствие вторник) в столичния ресторант „Монтерей", откъдето произлиза и името на кръга. В него освен Гоцев участват други участници в политиката от първите години след 10 ноември 1989 г., сред които предимно дипломати и служители в ДС, а също така и висши представители на съвременните специални служби.

Самият Гоцев твърди, че участниците обикновено са между 20 и 30 души, а понякога достигат и 40, като основният инициатор на срещите е Виктор Вълков, политик от казионния БЗНС в началото на прехода и вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Димитър Попов, който едва през 2014 г. беше разкрит като агент на Държавна сигурност, тъй като досието му е било унищожено с разпореждане на зам.-министър на вътрешните работи още през 1990 г.

Luben_Gocev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Любомир Веселов Филипов

Любомир Веселов Филипов
14 юни 1945 г.
гр. Берковица.
Семейство на учители.
Инженер.
Научен център към Комитета за държавно планиране.
27 години.
Агент.
„РОВЪР”.
Първо главно управление на ДС.
22 юни 1972 г.
26 юни 1972 г.
ОР Стоян Мишев.
ОР Стоян Мишев; ОР Михаил Бозаров.

„Подходящ за привличане към сътрудничество с цел решаване на задачи на НТР. Филипов е принципен, честен, трудолюбив и скромен. Той е много добре подготвен специалист в своята област. Приема с готовност сътрудничеството", ПГУ, 1972 г.

Агентурно-оперативна обстановка във Великобритания – административно-полицейски режим; граничен и митнически режим; органи за сигурност; методи на работа на КРО; подслушване и наблюдение по месторабота и местоживеене, секретни обиски, проследяване, обработка за измяна на Родината.

Научноизследователска дейност на ВУЗ във Великобритания – състав на изследователските и преподавателските колективи; организация на преподавателска и научно-изследователска дейност и нейното финансиране. Създаването на полезни връзки, тяхното изучаване и обработка. Изучаването на интересни специалисти и събиране на данни за тях. Политическа ориентировка, партийна принадлежност, характерни черти, интелектуални наклонности, слабости и пороци, проблеми от материален характер, колекционерски наклонности, членове на семейството, приятелски кръгове. Връзки с резидентурата.
1974 г.
22 юли 2009 г. с решение №71 на Комисията по досиетата при проверката на ръководните, надзорните и контролни органи на БНБ.
Документи от ръководилите го щатни служители; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 2969; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/12-1394/13 юли 2009 г.
1.Началник на управление в БНБ от 10 ноември 1989 г. до септември 1994 г.; член на Управителния съвет и Пленарния съвет на БНБ (1991-1997).
2.Подуправител на БНБ от 14 септември 1994 г. до 24 януари 1996 г. и управител на БНБ (24 януари 1996 г. – 11 юни 1997 г.).
3.Член на временния Управителен съвет на Варненска търговска банка до 15 ноември 1989 г.
4.Член на Съвета на директорите на Обединена българска банка (декември 1992 г. – юни 1993 г.).
5.Прокурист на Кредитна банка от 13 март 1998 г., придобита през 2002 г. от „Централна кооперативна банка” АД.

Любомир Филипов е финансист, подуправител на БНБ (1994-1996) и управител на БНБ (24 януари 1996 г. – 11 юни 1997 г.)

Произход и образование

Произхожда от учителско семейство. Баща му е член на БКП от 1928 г., политзатворник и политически емигрант, участник в Септемврийското въстание през 1923 г. След 9 септември 1944 г. работи държавна и партийна работа. Майка му учителка, член на БКП.

Завършва средно образование в София през 1962 г., а висше в Софийския университет „Климент Охридски", специалност
„Изчислителна математика и програмиране". Военната си служба отбива през 1967 г. и 1968 г. в ШЗО – Шумен, където получава звание младши лейтенант.

След това постъпва на работа в Държавния комитет за планиране, отдел „Машинно планиране" на Изчислителния център, а от 1970 г. е „главен математик" в лаборатория „Математическо моделиране и прогнозиране на промишлеността" на Научния център към ДКП, където работи до 1976 г.

Специализация във Великобритания – основание за вербовка

През 1972 г. е предложен да замине на специализация за една година в колежа „Свети Антоний" – Оксфорд (Saint Antony College – Oxford). Това е поводът Първо главно управление да прояви интерес към него.

„Филипов е много сериозен и скромен човек със солидна подготовка по специалността и висока обща култура. Подходящ е за привличане към сътрудничество с цел решаване на задачи на научно-техническото разузнаване. Филипов е принципен, честен и трудолюбив. Той е много добре подготвен специалист в своята област", докладва оперативният работник, който осъществява контакт с него през 1972 г. „Приема с готовност сътрудничеството. Съобщих му, че ДС се е спряла на него, имайки предвид неговата идейна убеденост в правотата на нашите идеи", докладва още разузнавачът, който се среща с Любомир Филипов.

В плана за подготовка за него е записано: „Агентурно-оперативна обстановка във Великобритания – административно-полицейски режим; граничен и митнически режим; органи за сигурност; методи на работа на КРО; подслушване и наблюдение по месторабота и местоживеене, секретни обиски, проследяване, обработка за измяна на Родината. Научноизследователска дейност на ВУЗ във Великобритания – състав на изследователските и преподавателските колективи; организация на преподавателска и научно-изследователска дейност и нейното финансиране.

Създаването на полезни връзки, тяхното изучаване и обработка. Изучаването на интересни специалисти и събиране на данни за тях. Политическа ориентировка, партийна принадлежност, характерни черти, интелектуални наклонности, слабости и пороци, проблеми от материален характер, колекционерски наклонности, членове на семейството, приятелски кръгове. Връзки с резидентурата."

Осъществени са общо пет срещи с Любомир Филипов като му е поръчано да напише две донесения за сведения за негови колеги. „При работа с него агентът се изяви като дисциплиниран, изпълнителен и точен", се посочва в един от документите от досието му в ПГУ през1973 г.

Предаване на донесения от Оксфорд

В дейността си като агент „РОВЪР" Любомир Филипов предава няколко донесения по време на своята специализация в Оксфорд. Две от тях засягат колежа, в който специализира. В бележка към делото му е записано мнение на един от оперативните работници, които работят с него: „Според мен изрично е да се очаква някаква особено полезна информация от него. Защо трябва да му губим времето да изучава структури и други неща за университета. Връзки и изучаването им, това е най-важното!"

„РОВЪР" предава информация са различни преподаватели в колежа, сред които и за жена, професор от Държавния университет в Сантяго. Тя е сестра на тогавашния посланик на Чили в Лондон. Други данни се отнасят за докторант с дисертация в СССР.

Любомир Филипов има шанса да работи директно с програми на ЕИМ – СДС 7600 – една от най-мощните серийни машини в света по това време, собственост на Лондонския университет. Изчислителният център на Оксфордския университет е свързан с нея чрез телетипна връзка (он лайн). Предава донесение и за работата с този компютър.

В обзорна справка за дейността на „РОВЪР" е посочено, че от него са получени са три справки, които засягат университета и две програми на семинарите, провеждани в колежа. „Справките са написани добросъвестно, но са без оперативна стойност. За наводките по скоро са нужни на отдел 03 и 04 в ПГУ („Западни страни" и „Контраразузнавателен").

След завръщането на Любомир Филипов делото му е снето през юни 1974 г. в архив поради липса на разузнавателни възможности.

В БНБ

През юли 1976 г. постъпва на работа в БНБ като съветник на председателя. През 1978 г. е назначен за генерален дирек тор на кредитното планиране и член на Управителния съвет на БНБ. В периода 1984–1989 г. е член на Управителния съвет на Международната банка за икономическо сътрудничество (Москва).

От 1989 г., след специализация в Нюйоркската банка на Федералния резерв, е генерален директор на дирекция „Банкови външноикономически отношения" в БНБ. През 1990–1991 г. е последователно началник на управления „Банкови регулатори и анализи" и „Левови операции". От юли 1991 г. е член на УС на БНБ.

През 1994–1996 г. е подуправител, а след това – управител на БНБ. На този пост наследява Тодор Вълчев. Любомир Филипов е начело на БНБ в най-тежкия период от банковата криза в България по време на управлението на БСП чрез самостоятелния й кабинет Виденов.

Тогава голяма част от банките фалират, БНБ е неспособна да се справи с кризата, а влошеното икономическо състояние на България води след себе си хиперинфлация, в резултат на която населението обеднява, а спестяванията му се стопяват. Филипов остава начело на БНБ до лятото на 1997 г., когато в страната е въведен Валутния съвет.

Прокурист на банката на „Мултигруп"

В официалната биография на Любомир Филипов е посочено, че от 1997 г. работи в частна търговска банка. През 1998 г. той обаче е назначен за прокурист в „Кредитна банка", известна още като банката на „Мултигруп", която фалира. В периода 2004-2012 г. е член на УС на Международната банка за икономическо сътрудничество.

Lubomir_Filipov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Любомир Димитров Христов

Любомир Димитров Христов
4 ноември 1954 г.
гр. Шумен.
26 години.
Резидент, агент.
„ХАРИ”.
Трето управление на ДС (военно контраразузнаване).
21 февруари 1981 г.
30 март 1981 г.
старши лейтенант Иван Кацарски.
старши лейтенант Иван Кацарски, капитан Димитър Георгиев.

„Като агент на ВКР е бил изпълнителен, инициативен, последователен, с логическо мислене. Не е работил по дела и сигнали", ВКР – Генерален щаб, ноември 1990 г.

Обучен е по въпросите на борбата с шпионажа и опазването на държавната тайна.
27 ноември 1990 г.
29 юни 2009 г. с решение №69 на Комисията по досиетата при проверката на кандидатите за народни представители в 41-то Народно събрание.
Документи от ръководил го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр.; лично дело IА-35266.
1.Началник на сектор в МВР от 21 април 1998 г.
2.Кандидат за народен представител от ГЕРБ в 41-то Народно събрание (2009-2013).
3.Народен представител от ГЕРБ в 42-то Народно събрание (2013-2014) и в 43-то Народно събрание (2014 – ).

Любомир Христов е депутат от ГЕРБ в 42-то Народно събрание (2013-2014) и в 43-то Народно събрание (2014 – ), директор на Областната дирекция на МВР в Шумен в периода 2010-2013 г.

Образование и кариера

Инженер, работи в системата на МВР повече от края на 1990 г. до 2013 г., като се издига до поста директор на Областната дирекция на МВР в Шумен по време на управлението на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов.

Работа на делото „Килърите"

Любомир Христов получава висока оценка от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов при разкриването на престъпна група, извършила няколко убийства, придобила публичност като случая „Килърите". По това време Христов е начело на Областната дирекция на МВР в Шумен, където се провежда операцията.

В резултат на добрата работа на полицията на първа съдебна инстанция подсъдимите от т. нар. банда „Килърите" с лидер Петър Стоянов – Сумиста и членове Васил Костов – Кеца и Георги Вълев получават доживотен затвор за убийства на адвоката Петър Лупов и бизнесмена Румен Рачев (през юни 2015 г. Върховният касационен съд връща делото за ново разглеждане на втора инстанция от Варненския апелативен съд за нарушено право на защита на Стоянов, но потвърждава съществуването на престъпна банда за извършване на мокри поръчки).

Депутат от ГЕРБ

Първият опит за влизане в парламента на Любомир Христов е неуспешен. Той е издигнат за народен представител в листата на ГЕРБ в 30-МИР Шумен през лятото на 2009 г. на парламентарните избори за 41-то Народно събрание, но тогава не е избран.

На предсрочните парламентарни избори през 2013 г. обаче е избран в 42-то Народно събрание от листата на ГЕРБ отново в 30-МИР Шумен. Като депутат в 42-то Народно събрание взима участие в изработването на Закона за МВР и е инициатор на законопроекта за старите столици.

Кандидатира за народен представител и за 43-то Народно събрание като водач на листата на ГЕРБ в 30-МИР Шумен на предсрочните парламентарни избори през есента на 2014 г., когато отново е избран. В 43-то Народно събрание е зам.-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и член на Комисията за контрол на спецслужбите.

Кандидат-кмет на ГЕРБ в Шумен

В края на 2013 г. оглавява и общинската структура на ГЕРБ в Шумен. През май 2015 г. е представен от председателя на парламентарната група на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов като кандидат за кмет в Шумен на предстоящите местни избори наесен с думите, че е един достоен човек.

Резидент и агент на ВКР

От запазените в личното дело няколко документи не става ясно какви са мотивите на вербуването на Любомир Христов от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1981 г. Според устройствените документи за дейността на ВКР, приети от Политбюро на ЦК на БКП, военното разузнаване е органът на партията в армията.

От наличните документи се разбира, че е вербуван на патриотична основа. В регистрационния дневник и в регистрационната бланка през 1981 г. той е записан в качеството си на резидент, но в документите на ВКР от досието му в периода 1982-1990 г. Любомир Христов е отбелязан като агент.

В периода на сътрудничество той работи като офицер във Висшето народно военно артилерийско училище „Г. Димитров" в Шумен. Посочено е, че като агент е бил изпълнителен, инициативен, последователен, с логическо мислене. Уточнено е, че не е работил по дела и сигнали. Обучен е по въпросите на борбата с шпионажа и опазването на държавната тайна.

Изключен е от агентурния апарат на ВКР през ноември 1990 г., след като месец по-рано е приведен на служба в МВР. Там е издигнат на ръководна длъжност – началник на сектор през 1998 г. по време на правителството на Обединените демократични сили с премиер Иван Костов.

Любомир Христов не е коментирал публично принадлежността си към ДС. Той не се отзовава на поканата на сайта desebg.com да изрази позиция по този въпрос.

Lubomir_Hristov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Любомир Ефтимов Ганев

Любомир Ефтимов Ганев
6 октомври 1965 г.
гр. Русе.
Военнослужещ.
21 години.
Агент.
„ТОНИ”.
Трето управление на ДС (военното контраразузнаване).
5 март 1987 г.
25 март 1987 г.
ОР Александър Александров.
ОР Александър Александров.
21 януари 2015 г. с решение №2-451 на Комисията по досиетата при проверката на Българския олимпийски комитет.
Рег. дневник; картон обр. 4.
1.Член на Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет от 9 май 2013 г.
2.Зам.-председател на БОК.

Любомир Ганев е български волейболист с активна спортна дейност до 1998 г. От 2012 г. е вицепрезидент на Българската федерация по волейбол, а от 2013 г. е член на Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет (БОК) и негов зам.-председател.

Спортна кариера

Започва своята кариера в Дунав (Русе). Състезава се седем години за ЦСКА, като 5 пъти е шампион на България. От 1991 г. играе в италиански отбори. През последната си година като активен състезател играе един сезон в гръцкия „Арис", с който става шампион.

В мъжкия национален отбор по волейбол е от 1985 до 1998 г. Носител е на бронзов медал от световно първенство през 1986 г.

Бизнес – магазини за гиганти и газ метан станции

Започва бизнес още докато играе в Италия. Става рекламно лице на японската фирма за спортна екипировка „Асикс". В България търгува с облекла за гиганти (самият той е висок 210 см), като създава специализирани магазини „XXL".

През 2004 г. с фирмата си „Ремикс България" става представител на няколко италиански фирми, специализирани в използването на газ метан за автомобилно гориво, сред които и компания за производство на компресорни станции. Извършва монтаж на станции за метан в България, зарежда автомобили, осигурява гаранционна и следгаранционна поддръжка. През 2010 г. от общо 66-те метан станции в България 36 са доставени и поддържани от фирмата му.

Същата година започва да внася автобуси, камиони, сметопочистваща техника, които работят на метан, и е представител на 15 италиански фирми (всички свързани с метана) за България, Македония, Косово, Албания, Черна гора, Сърбия, Румъния, Гърция. Голям процент от леките автомобили на метан са с уредби, доставени от „Ремикс".

От края на 2012 г. Любомир Ганев е представител за България на „Асикс" и започва да осигурява екипи на националните отбори по тенис и лека атлетика.

Водещ и шоумен

Любо Ганев е известен като водещ на не телевизионни предавания в Италия и България, както и с участията си в клипове на певци и член на жури в различни конкурси. Снима се в комедии и екшъни.

Позицията на Любомир Ганев за принадлежността му към ДС

Потърсен за коментар от сайта desebg.com той заявява: „Не знам за какво говорите. Това аз сигурно съм бил на 20 години и изобщо не съм имал представа за какво става въпрос".

Малко по-късно пред Би Ти Ви обяснява:

„През 1987 г. аз съм бил на 22 години, офицер в армията, в ЦСКА. Първо искам да кажа, че такова нещо никога не е имало. Никой никога не ми е предлагал да стана агент. Аз даже не знам какво означава агент. С приятели се майтапим, че съм Агент 007 или Агент XXL, защото съм голям.

Аз не съм бил контраразузнавач. Аз съм голям и не ставам за контраразузнавач. На никой не съм направил нищо лошо в живота ми. Това може всеки да го знае. Нека някой да дойде да каже, че съм го малтретирал или какво е трябвало да правя. Дори да приемем, че съм бил агент, какво е трябвало да правя? Да кажа „този си легна с една девойка" или „другият изпи една чаша ракия". Кажете ми какво означава агент? Пращал съм някой в Белене ли? Какво съм направил?!"

Изчезналото досие на агент „ТОНИ"

Досието на агент „ТОНИ" не е фигурира в архива на Държавна сигурност. За Любомир Ганев е открит само картон в картотеката и вписването на агентурния му псевдоним в регистрационния дневник. Липсват данни за други материали.

От кантона е видно, че през 1987 г., когато е вербуван от Трето управление на ДС – военното контраразузнаване, Ганев е военнослужещ – офицер. По това време той се състезава в ЦСКА и е военизиран. Логично е към него да проявява интерес именно ВКР, тъй като военното контраразузнаване изпълнява функцията на политически орган на БКП в армията. Архивите разкриват, че в кръга на събираната от ВКР информация е настроенията и коментарите по различни теми в отделните поделения, а вероятно и в спортните среди на хората, свързани с армейските спортни клубове.

При тайното прочистване на досиетата по време на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев през 1990 г. указанията му за прочистването на документите на действащите сътрудници на ДС, чиито дела се намират в касите на оперативните работници в съответните структури на ДС, са те да се унищожават по места.

В случая с досието на агент „ТОНИ”, който е действащ към 1990 г., в Комисията по досиетата не е открит протокол за унищожаването на делото в Трето управление на ДС – военното контраразузнаване.

Lubomir_Ganev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Любомир Кръстев Драганов

Любомир Кръстев Драганов
24 юни 1938 г.
село Долен Дъбник, област Плевен.
Женен.
Инженер.
ДХФК Плевен.
27 години.
Агент.
„ВАНьО”.
Окръжно управление на МВР-ДС Плевен.
5 юли 1965 г.
19 юли 1965 г.
Георги Вапирев.
Георги Вапирев.
1969 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители.
Собственоръчно написано и подписано обещание за сътрудничество; рег. бланка; картон обр. 4; рег. дневник; лично дело ІА-1254 (Пл) МФ.
1.Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).
2.Зам.-министър на земеделието и хранителната промишленост в периода 1990 г. – януари 1992 г. в правителството на Андрей Луканов, кабинета Димитър Попов и правителството на Филип Димитров.

Любомир Драганов е народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), зам.-министър на земеделието и хранителната промишленост през 1990-1992 г. в три последователни правителства на Андрей Луканов (БСП), Димитър Попов (независим) и Филип Димитров (СДС).

Образование и кариера

Завършва Висшия институт за хранително-вкусова промишленост – Пловдив (1964) и Висшия химико-технологически институт – Бургас (1069), инженер-технолог и инженер-химик. Кандидат на техническите науки. Преди 10 ноември 1989 г. работи като зам.-председател на Окръжен народен съвет в Плевен и зам.-председател на Общинския народен съвет в Ловеч.

В кабинета на Андрей Луканов

През февруари 1990 г. влиза в кабинета на Андрей Луканов като зам.-министър на земеделието и хранителната промишленост.

Издигнат е за народен представител от БСП на изборите за 7-то Велико Народно събрание в 47-ми Никополски избирателен район, откъдето е избран. В кампанията си се обявява за чиста екологична среда на Никопол и Белене, справедливо социално осигуряване на пенсионерите, достъпно здравеопазване, създаване на условия за икономическо стабилизиране на земеделските стопани и на селото.

Въпреки че е избран за народен представител той остава на поста си зам.-министър по земеделието. Такъв продължава да бъде и в сформирания в края на декември 1990 г. кабинет с премиер съдията Димитър Попов (правителство на националното съгласие).

Около два месеца запазва този пост и в сформираното в началото на ноември 1991 г. правителство на СДС с премиер Филип Димитров. Любомир Драганов е зам.-министър на земеделието до януари 1992 г.

В частния бизнес

След излизане от Министерството на земеделието той започва частен бизнес. Регистрира няколко дружества за суровини, обслужващи хранително-вкусовата промишленост и за производство на храни за животни и добавки за фуражи в Ловешко и Троян, които се развиват успешно.

Вербуван по линия на интелигенцията

От досието на Любомир Драганов са запазени само два документа от личното му дело. Това са строго секретен рапорт за вербовката му от Окръжно управление на МВР-ДС Плевен през 1965 г. и саморъчно написано и подписано обещание за доброволно сътрудничество на органите на Държавна сигурност.

По това време той работи като инженер в Държавен фуражен завод в Плевен. От рапорта за вербуването му се разбира, че е привлечен като агент по линия на интелигенцията, а контактите с него са още преди това.

Държавна сигурност се интересува от посещенията на чужденци в държавните предприятия, както и от причините за производствени аварии.

ДС му дава указания да събира информация за посещенията на чужденци и в „Родопа", предприятието, където съпругата му работи като инженер. Още преди да бъде вербуван ДС се опитва да използва познанията му по есперанто и като стенограф, насочвайки го към клуба по есперанто в Плевен, но поради служебни ангажименти той не може да разшири дейността си.

„Обещавам да информирам доброволно органите на ДС за проявите на чужди граждани, с които евентуално бих влязъл в контакт. Обещавам да сътруднича във всяко едно отношение", пише в обещанието си пред Държавна сигурност – Плевен Любомир Драганов.

Сам избира агентурния си псевдоним „ВАНьО" и декларира, че ще пази връзките си с ДС в абсолютна тайна. Четири години по-късно той е свален от оперативен отчет. От съхранените документи не става ясно причината за това.

Lubomir_Draganov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Лютви Ахмед Местан

Лютви Ахмед Местан
24 декември 1960 г.
с. Островец/с. Чорбаджийско, обл. Кърджали.
Войник, отслужващ редовна военна служба.
19 години.
Агент.
„ПАВЕЛ”.
Трето управление на ДС – военното контраразузнаване, отдел XI – обслужва Главно управление Строителни войски. От 18 ноември 1981 г. е прехвърлен в Първо главно управление на ДС.
12 март 1979 г.
Иван Иванов.
4 септември 2007 г., решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник.
Народен представител.

Лютви Ахмед Местан e роден в село Чорбаджийско, община Кирково, област Кърджали (в картона му в ДС е посочено с. Островец, което е в същата община и област). Семейството му се занимава с отглеждане на тютюн. В казармата е трудовак (както и Доган). Следва и завършва българска филология във Великотърновския университет и право. Преди промените работи като преподавател в Угърчин, Ловешко, после и в Момчилград.

Случаят с неговото досие е прецедент, тъй като материалите не са унищожени през 1990 г., както е в повечето случаи, а са изчезнали.

 

Скриването на агент „ПАВЕЛ"

През 1997 г. СДС приема първия закон за разкриване на документите на Държавна сигурност и агентите й в трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна). Законът обаче е компромисен. Той защитава сътрудниците на ДС, които са превербувани от новите специални служби, като в такива случаи забранява тяхното огласяване.

Отделно от това по искане на БСП и ДПС Конституционният съд обявява за противоконституционни няколко текста от закона. Единият от тях се отнася до т. нар. картотекирани сътрудници, т.е. агентите с унищожени досиета. Така те също остават скрити от обществото. През есента на 1997 г. комисията „Бонев" обявява само 23 сътрудници, сред които най-много са депутати от ДПС. Други над 70 имена остават скрити, заради това, че при прочистването на досиетата през 1990 г. БКП и ДС са оставили само картончетата им.

Името на Лютви Местан, който влиза за първи път като народен представител в 38-то Народно събрание от ДПС, не е обявено тогава.

 

Скриването на досието при комисията „Андреев"

През 2001 г. СДС променя закона за досиетата. Съставена е нова комисия с председател Методи Андреев. Тя има право да се запознае с всички налични документи за агентите на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, включително и с картоните на „картотекираните сътрудници". Техните имена обаче не се огласяват публично, а в своите решения комисията ги обявява именно като „картотекирани сътрудници". И сред тези депутати обаче името на Лютви Местан липсва. Данните за него не са предадени от служба „Военна полиция и военно контраразузнаване", наследник на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), което, както става ясно по-късно, е вербувало Лютви Местан. Председателят на комисията по досиетата Методи Андреев си спомня:

„Когато бях председател на комисията досието на Лютви Местан не ни е предавано. Ние даже не знаехме, че той има картон и е картотекиран сътрудник. Ние не знаехме, че Лютви Местан е агент „ПАВЕЛ".

Тогава началник на служба „Военна полиция и военно разузнаване" беше полк. Орлин Иванов. Той стана шеф по време на управлението на Обединените демократични сили (Иванов оглавява службата по предложение на кабинета Костов с указ на президента Петър Стоянов, бел. ред.).

Той беше един от най-яростните противници на закона за досиетата заедно с директора на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров. След това по време на управлението на Симеон Сакскобургготски Орлин Иванов стана генерал. В едно интервю той се похвали, че оглавяваната от него служба е дала голям принос за закриване на комисията по досиетата.

Същият този човек, началник на военното разузнаване, е нарушил закона за досиетата. Ние и от него сме искали проверка на депутатите, а такъв тогава беше Лютви Местан. За укриване на информация тогавашният закон предвиждаше не само тежка глоба, но и лишаване от свобода от 1 до 3 години, на юридически език казано – реален срок затвор.

Тогава Лютви Местан не ни беше даден, поради което смятам, че Орлин Иванов е нарушил закона. Останах много учуден, когато през 2007 г. следващата комисия по досиетата извади Местан.

Защо името му беше крито? С какво той е бил по-ценен от Доган? И защо излиза само картонче, след като е имал досие и в архивите не е посочено, че то е унищожено? Това е абсолютен прецедент! В този случай за мен обяснението, че става въпрос за скрито досие."

 

Обявяването на агент „ПАВЕЛ"

През 2007 г., когато комисията по досиетата обявява проверката на депутатите от промените дотогава, сред новите имена на агенти в парламента, които не са оповестявани преди, е и това на Лютви Местан.

Според изнесената информация Лютви Местан (1960) е сътрудничил като агент на Трето управление на ДС от 1979 г. под псевдонима „ПАВЕЛ". Вербуван е на 12 март 1979 г. от офицера от ВКР Иван Иванов, който го е и ръководил. Тогава Местан е бил 19-годишен е вербуван в казармата – в трудови войски.

Документът, на базата на който е обявена неговата принадлежност към ДС, е картон образец №4.

Още през 2007 г. в своето решение за Местан комисията по досиетата е подчертала факта за неговото изчезнало досие. Тя е посочила, че в доклад на МВР до нея от 10 август 2007 г., е записано, че агентът е „предаден на ръководство на Първо главно управление (ПГУ, бел. ред.) през 1981 г." Комисията се е обърнала с искане за материалите до наследникът на ПГУ – Националната разузнавателна служба. Оттам с писмо от 30 август 2007 г. е записано, че за посоченото лице „няма информация в справочния апарат и не се съхраняват документи в архивните фондове".

Така досието на Лютви Местан остава скрито. Прокуратурата не образува дело за изясняване на този случай.

 

Какво разкрива един картон

Картонът образец №4 за картотекиране на Лютви Местан съдържа някои интересни подробности. Първата е, че върху него е отбелязано привличането му като агент от Трето управление на ДС. Там досието му се е водило под №53268, а след това е архивирано под № I p 15063. Този номер обаче е задраскан, както и думата „налично".

Второто важно доказателство е, че върху картона е отбелязано прехвърлянето на агента към Първо главно управление с писмо 7227 от 18 ноември 1981 г. Прехвърлянето на агент „ПАВЕЛ" съвпада с годината, в която той е отбил 2-годишната си военна служба и вече не е бил необходим за изпълняване на задачи за ВКР. Прехвърлянето му към ПГУ обаче може да означава само едно – агент „ПАВЕЛ" е оценен като перспективен и това е причината да бъде използван, но този път от Първо главно управление на ДС.

Подобен е и пътя на друг известен агент на ВКР – „АНГЕЛОВ", псевдоним под който Ахмен Доган също е вербуван, докато е трудови войски от военното контраразузнаване. След края на военната служба е прехвърлен за кратко в Окръжно управление на МВР-ДС във Варна, откъдето е изтеглен и превербуван също от ПГУ под псевдонима „САВА".

Третият важен момент, който картончето разкрива е, че интересът на ДС към агент „ПАВЕЛ" е валиден и към времето след 1985 г. по време на „възродителния процес". Този извод може да се направи от факта, че върху картона е  изписано името на преименувания Местан, а именно Владимир Ясенов Зидаров. Интересното е, че под това име Местан е кандидат за народен представител от името на СДС на парламентарните избори през 1991 г., показва публикуван в медиите негов предизборен плакат от началото на промените.

Вербуването на Лютви Местан като агент „ПАВЕЛ" е констатирано от комисията и в регистрационния дневник (виж по-долу копия от документа). В архивите е запазен и документ за прехвърлянето на агента от ВКР в ПГУ през 1981 г.

 

Позицията на Лютви Местан

След обявяването му за агент през 2007 г. Лютви Местан си позволява един единствен коментар в публичното пространство. Той е следният:

„Оповестеният от комисията по досиетата картон с моето име не е продукт на моята съвест, затова не мога да бъда отговорен, включително и политически, че някой, въпреки волята ми е вписал името ми в този реквизит. Както комисията признава, няма никакви други данни – нито декларация, нито доноси.
Затова не приемам картона като достатъчно доказателство за съпричастност към службите. Неприятно ми е да констатирам, че името ми е било отделяно от съзнанието и съвестта ми и пряко тях да бъде разменна монета на определен етап от моята битност."

 През ноември 2014 г., провокиран от журналистически въпроси за досието му, в интервю пред Нова телевизия Местан подчертава:

Заявявам, че ако в моя съзнателен живот някой покаже не донос, не клевета, една дума, която да ме направи морално уязвим, аз не само че няма да бъда председател на ДПС, няма да се занимавам с политика."

Той обаче не отхвърля доказателствата, че е бил сътрудник на Трето управление на ДС – военното контраразузнаване. Вместо това обяснява, когорейки за себе си в трето лице:

„1978 г. г-н Местан е в казармата на 17 години и 9 месеца и в продължение на 2 години той е войник в униформа и е в отношение на изпълнение на устав, клетва, заповеди, униформа."

Той повтаря тезата си, изложено през 2007 г. при обявяването на неговата принадлежност към ДС:

„Комисията огласи картон, реквизит, без нищо повече. Не мога да нося отговорност за реквизити, които са извън моята воля. Не зная кой е създал този картон с псевдоним „ПАВЕЛ". Самата ДС е продукт на комунистическата система."

Позабравени факти за влизането в политиката

През последните години в публичното пространство Лютви Местан е известен предимно като дясната ръка на Ахмед Доган. В биографията му обаче има някои позабравени факти.

Малко известен факт е, че след 10 ноември 1989 г. той се опитва да влезе в политиката, но не с ДПС, а чрез СДС. На първите демократични избори през юни 1990 г. е кандидат за народен представител в 7-то Велико Народно събрание от СДС, но не е избран. Сочен е като един от българските турци, основатели на структурата на СДС в Момчилград. През 1991 г. завежда отдел „Образование и култура" в родопската община, по-късно става и зам.-кмет.

 

Господин Никой

В ДПС влиза едва през 1993 г. След скандала с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС омерзени от политиката на ДПС български турци припомниха интересни факти, свързани Местан. Те публикуваха снимка от протестен митинг срещу правителството на Жан Виденов (БСП) през 1996 г. в Кърджали, на която се вижда настоящият лидер ДПС Лютви Местан под лозунгите „БСП или България!" и „С милиционер премиер – държава концлагер!" На снимката Местан е заобиколен от Мюмюн Емин, по това време заместник на Доган и Мохамед Реджеб, шеф на кабинета на Доган преди намерения мъртъв в сараите му Ахмед Емин.

Участник в тези събития си спомня пред сайта factor.bg следното:

„В продължение на месец всяка вечер, въпреки минусовите температура българи и турци – антикомунисти се събирахме пред църквата в Кърджали. От там тръгваше няколко хилядно протестно шествие. Обикаляхме централните улици и стигахме до централата на БСП в града където завършваше протестът ни. Там викахме: „Оставка!", „Червени боклуци!", „Кой не скача е червен!"

Целият бунт беше заради правителството на БСП и Жан Виденов. Този диктатор и партията му докара народа до глад, банките погълнаха парите ни, чудехме се къде да бягаме. Всяка вечер за протестите в Кърджали пристигаха от съседните общини хора, които ни поддържаха. По това време Местан беше господин никой – работеше към просветата в община Момчилград. Така всъщност е попаднал и на поредното шествие. Таман се беше преориентирал към партията на Доган."

Според публикация във в. „Труд" политическата кариера на Местан е свързана със семейството на съпругата му Ширин Местан. Тя беше председател на Държавната агенция за закрила на детето в периода 2001-2009 г. по време на управлението на ДПС с ДНСВ и след това с БСП и царската партия отново. Ширин Местан е дъщеря на бившия депутат от ДПС в началото на 90-те години Хасан Али. Той е и зам.-министър на земеделието в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Според „Труд" в ДПС се говори, че като добър тъст Хасан Али е помогнал за кариерата на зет си. Хасан Али Хасан също е разкрит като сътрудник на Държавна сигурност.

 

Политическа кариера в ДПС

След депутатския мандат в 38-то Народно събрание (1997-2001), следва и място в 39-то и 40-то Народно събрание (2001-2009). На 11 юли 2005 г. Лютви Местан е избран  за заместник-председател на ДПС и става един от най-близките хора на Доган. Депутат е и в 41-то (2009-20013) и в 42-то Народно събрание.

През януари 2013 г. по предложение на Ахмед Доган конференцията на ДПС единодушно избира Лютви Местан за нов председател на партията (Доган е избран почетен председател, но много хора продължават да смятат, че той ръководи движението зад кулисите).

„Местан е респектиращ парламентарист, един от най-добрите трибуни", посочва тогава Доган. Местан е определен още като политик с „визионерски усет", „диалогичен с другите партии", „борбен", със „здрав усет за преценка на ситуацията и взимане на политически решения".

Той е лидер на ДПС при съставянето и подкрепата на правителството с премиер Пламен Орешарски през пролетта на 2013 г., в което влиза и БСП. Назначаването на депутата от ДПС и медиен и финансов магнат Делян Пеевски за директор на Държавна агенция „Национална сигурност” предизвикват граждански протести, които въпреки отмяната на назначението продължават до края на компрометираното управление на кабинета до пролетта на следващата година.

 

Изключване от ДПС

През ноември 2015 г. Местан прочита декларация на ДПС в парламента в защита на Турция при конфликта ѝ с Русия. Той е предизвикан същия месец в резултат на свалянето на руски боен самолет, като Анкара твърди, че той е нарушил турското въздушно пространство, а Москва, че е бил на сирийската граница. На следващия месец на вътрешнопартийно събиране за Нова година почетният председател на партията Ахмед Докан, квалифицира декларацията като грешка, остро разкритикува Местан и заема проруски позиции.

В рамките на броени дни след това организира изключването на Местан от всички постове в ДПС, като доскорошният лидер, назначен две години по-рано от самия Доган, отсъства от набързо проведения „другарския съд”.

В един момент дори Местан и семейството му търсят и намират убежище в посолството на Турция в София с обяснението на бившия лидер, че това е било продиктувано от мерки за сигурност за живота му и този на близките му. Това го компрометира и носи много критика, тъй като не се е обърнал към съответните български институции и органи и оставя впечатлението, че е пряко свързан с Турция.

 

Лидер на ДОСТ

Въпреки очакванията, че ще направи разкрития срещу хора като Пеевски и Доган на първото си пресконференция след конфликта, Местан не прави това. През февруари 2016 г. заедно с няколко депутати, отцепили се от ДПС, учредява партия под абревиатурата ДОСТ (Демократи за отговорност, свобода и толерантност), като в същото време на турски език дост означава приятел. Местан оглавява партията и се обявява за твърда проевропейска и проатлантическа позиция.

На предсрочните парламентарни избори през март 2017 г. се явява на изборите в коалиция с партията  Народна партия свобода и достойнство, основана през 2012 г. от бившия зам.-председател на ДПС Касим Дал, който също е изключен от партията през 2011 г., след като отправя публична критика срещу Ахмед Доган. Двете партии участват заедно на парламентарните избори под името коалиция „Обединение ДОСТ”, а Местан оглавява листите на коалицията в Кърджали и Хасково.

Lutvi_Mestan-f
Mestan-dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365