Любомир Кръстев Драганов

Любомир Драганов е народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), зам.-министър на земеделието и хранителната промишленост през 1990-1992 г. в три последователни правителства на Андрей Луканов (БСП), Димитър Попов (независим) и Филип Димитров (СДС).

Образование и кариера

Завършва Висшия институт за хранително-вкусова промишленост – Пловдив (1964) и Висшия химико-технологически институт – Бургас (1069), инженер-технолог и инженер-химик. Кандидат на техническите науки. Преди 10 ноември 1989 г. работи като зам.-председател на Окръжен народен съвет в Плевен и зам.-председател на Общинския народен съвет в Ловеч.

В кабинета на Андрей Луканов

През февруари 1990 г. влиза в кабинета на Андрей Луканов като зам.-министър на земеделието и хранителната промишленост.

Издигнат е за народен представител от БСП на изборите за 7-то Велико Народно събрание в 47-ми Никополски избирателен район, откъдето е избран. В кампанията си се обявява за чиста екологична среда на Никопол и Белене, справедливо социално осигуряване на пенсионерите, достъпно здравеопазване, създаване на условия за икономическо стабилизиране на земеделските стопани и на селото.

Въпреки че е избран за народен представител той остава на поста си зам.-министър по земеделието. Такъв продължава да бъде и в сформирания в края на декември 1990 г. кабинет с премиер съдията Димитър Попов (правителство на националното съгласие).

Около два месеца запазва този пост и в сформираното в началото на ноември 1991 г. правителство на СДС с премиер Филип Димитров. Любомир Драганов е зам.-министър на земеделието до януари 1992 г.

В частния бизнес

След излизане от Министерството на земеделието той започва частен бизнес. Регистрира няколко дружества за суровини, обслужващи хранително-вкусовата промишленост и за производство на храни за животни и добавки за фуражи в Ловешко и Троян, които се развиват успешно.

Вербуван по линия на интелигенцията

От досието на Любомир Драганов са запазени само два документа от личното му дело. Това са строго секретен рапорт за вербовката му от Окръжно управление на МВР-ДС Плевен през 1965 г. и саморъчно написано и подписано обещание за доброволно сътрудничество на органите на Държавна сигурност.

По това време той работи като инженер в Държавен фуражен завод в Плевен. От рапорта за вербуването му се разбира, че е привлечен като агент по линия на интелигенцията, а контактите с него са още преди това.

Държавна сигурност се интересува от посещенията на чужденци в държавните предприятия, както и от причините за производствени аварии.

ДС му дава указания да събира информация за посещенията на чужденци и в „Родопа", предприятието, където съпругата му работи като инженер. Още преди да бъде вербуван ДС се опитва да използва познанията му по есперанто и като стенограф, насочвайки го към клуба по есперанто в Плевен, но поради служебни ангажименти той не може да разшири дейността си.

„Обещавам да информирам доброволно органите на ДС за проявите на чужди граждани, с които евентуално бих влязъл в контакт. Обещавам да сътруднича във всяко едно отношение", пише в обещанието си пред Държавна сигурност – Плевен Любомир Драганов.

Сам избира агентурния си псевдоним „ВАНьО" и декларира, че ще пази връзките си с ДС в абсолютна тайна. Четири години по-късно той е свален от оперативен отчет. От съхранените документи не става ясно причината за това.