• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

М

Марко Николов Мечев

Марко Николов Мечев
31 март 1945 г.
гр. Панагюрище.
Организационен работник.
Машинен комбинат „Оптикоелектрон”.
БКП.
39 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ОПТИК”.
Окръжно управление на МВР-ДС Пазарджик.
12 декември 1984 г.
20 декември 1984 г.
ОР Пенчо Найденов.
ОР Пенчо Найденов.
1991 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картони – обр. 4 и обр. 6; рег. дневник; писмо вх. № 821/4 май 1991 г. за унищожени дела на ЯК „ОПТИК”.
1.Кмет от БСП на община Панагюрище (1995-2005).
2.Народен представител от БСП в 40-то Народно събрание (2005-2009) от 13-МИР Пазарджик.
3.Кандидат за депутат от БСП в 13-МИР Пазарджик през 2009 г. за 41-то Народно събрание.
4.Общински съветник от БСП в община Панагюрище (2011-2015).

Марко Мечев е кмет от БСП на община Панагюрище в периода 1995-2005 г., народен представител от БСП в 40-то Народно събрание (2005-2009) и общински съветник от БСП в община Панагюрище (2011-2015).

Принадлежност към ДС и след 10 ноември 1989 г.

Досието на съдържателя на явочна квартира „ОПТИК", псевдонимът под който през 1984 г., Марко Мечев е вербуван от Окръжно управление на МВР-ДС Пазарджик като съдържател на явочна квартира, е унищожено с протокол през април 1990 г.

Интересното е, че чак тогава той е снет от оперативен отчет. Комисията по досиетата е отбелязала, че разполага с данни в наличните документи, удостоверяващи принадлежност на Марко Мечев към органите на Държавна сигурност и след 10 ноември 1989 г.

Използван по линия на икономиката

От картоните, запазени в картотеката на ДС, се разбира, че Мечев е вербуван на идейно-политическа основа. Използван е по линия на икономиката. По това време той работи в МК „Оптикоелектрон".

Кмет и депутат от БСП

След промените, на местните избори през 1995 г., е избран за кмет на община Панагюрище, пост, на който остава до 2005 г. Същата година влиза в 40-то Народно събрание като депутат от БСП.

През 2009 г. е кандидат за народен представител в 41-то Народно събрание от листата на БСП в 13-МИР Пазарджик, но не е избран.

През 2011 г. на местните избори е избран за общински съветник от БСП в Общинския съвет на община Панагюрище с мандат до есента на 2015 г.

Marko_Mechev-2
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Мехмед Бейтулла Хаджиюмер

Мехмед Бейтулла Хаджиюмер
3 ноември 1933 г.
с. Крепча, област Търговище.
Бедно селско семейство.
Женен.
Преподавател.
Софийски университет „Климент Охридски”, филиал Шумен.
БКП.
37 години.
Сътрудник.
„БЕКИРОВ”.
Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА.
22 февруари 1971 г.
полковник Тодор Тодоров.
полковник Тодор Тодоров; подполковник Тосков; полколковник Кабаджов; капитан Петров; старши лейтенант Попов.

„Политически предан на Партията и Народната власт, ползван е от служителите на ДС – Шумен на доверителна основа, което дава основание да се отнасяме към него с доверие", РУ-ГЩ, 1971 г.

21 ноември 1977 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Разходни документи, отчетени от оперативния работник; документи от ръководилия го щатен служител; картони – обр. 1 – 2 бр., обр. 2 и обр. 9; рег. дневник; дело № 171.
1.Народен представител от ДПС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и в 37-то Народно събрание (1995-1997).
2.Член на управителен орган – Районно мюфтийство гр. Шумен.

Мехмед Хаджиюмер е депутат от ДПС в 7-то ВНС (1990-1991) и в 37-то Народно събрание (1995-1997), член на управителен орган – Районно мюфтийство гр. Шумен.

Произход и кариера

Произхожда от бедно селско семейство. Баща му е учител, член на БКП непосредствено след 9 септември 1944 г. Майка му е член на ОФ. След основното си образование Мехмед Хаджиюмер постъпва в механотехническо училище в Карлово, но поради заболяване го напуска. Назначен е за нередовен учител в родното си село Крепча, област Търговище.

През 1957 г. завършва задочно педагогическо училище в Разград. Същата година е приет редовно в Софийския университет „Климент Охридски", специалност „Ориенталистика". Завършва през 1962 г. и три години след това учителства в родното си село.

По решение на Окръжния комитет на БКП в Търговище е назначен за щатен инструктор в Окръжния съвет на ОФ в града, където работи около две години. През ноември 1967 г. с конкурс е назначен за преподавател по турски език и литература във филиала на Софийския университет в Шумен.

Набелязан от военното разузнаване за наводки

В началото на 1971 г. попада в полезрението на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ), което преценява, че би могъл да подава предварителна информация за студенти и млади учители – българи и турци, позволяваща на военното разузнаване да ги вербува. В секретното предложение за разкриване на разработка на лицето Мехмед Юмеров от януари 1971 г. РУ-ГЩ посочва:

„Той познава една голяма част от турската интелигенция, а като редовен преподавател във филиала на СУ в Шумен и като лектор в Института за усъвършенстване на учителите във Варна под негов поглед са много младежи – турци и българи, което обстоятелство му позволява да дава интересни за военното разузнаване наводки [русизъм, насочване]."

Определен е като човек с общителен характер, който умее да установява контакт с хората и да ги предразполага със своята висока култура, познания, а с личния си пример и голям авторитет силно да влияние на обкръжаващите го.

Военното разузнаване отбелязва, че той има роднини в Турция, братовчеди , на неговия чичо, който се е изселил от България още след Първата световна война в района на Одрин, но не представляват интерес.

В документа на РУ-ГЩ е отбелязано, че Мехмед Юмеров е от прогресивно турско семейство, самият той политически предан на партията и народната власт и е използван от ДС в Шумен на доверителна основа, което дава основание военното разузнаване да се отнася към него с доверие.

Вербуването на Мехмед Юмеров

Вербуването на Мехмед Юмеров е извършено на място в Шумен, където от София са командировани двама военни разузнавачи от отдел 05 „Турция" на РУ-ГЩ.

Единият от тях му се представя на работното място във филиала на Софийския университет в Шумен като служител на агенция „София прес" и го кани на среща вечерта в ресторанта на тогавашния хотел „Мадара".

На вечерята присъства и другия офицер, който е зам.-началник на отдел 05 „Турция на РУ-ГЩ. По време на среща те му се разкриват като служители на военното разузнаване и му отправят покана да стане негов сътрудник.

Сътрудничеството е обяснено като „високо патриотично дело, днес, когато империализмът води непосредствена подготовка за разпалване на нова световна термоядрена война". Той като член на БКП и патриот трябва да се включи в борбата срещу империализма.

„Обектът без колебание прие направеното му предложение и заяви, че щом му се гласува такова високо доверие, той ще положи всички усилия, за да оправдае това доверие", е посочено в доклада за вербуването му. Дадени са му изрични указания за запазване на разговора в тайна, както пред семейството, така и пред близки, приятели и колеги.

Разконсприране на военното разузнаване пред МВР-ДС

Мехмед Юмеров, който получава псевдоним „БЕКИРОВ", обаче предприема ход, довел до пълното разконспириране на военното разузнаване и извършената от офицерите му вербовка. Още на втория ден след вербуването му той е поискал среща с началника на Окръжното управление на МВР-ДС в Шумен. Поради отсъствието му той се е срещнал с един от неговите оперативни работници.

През него Юмеров разказал подробно за контакта, който е осъществен от лица, които впоследствие се представители като служители на военното разузнаване и поискали той да им стане сътрудник. Причината да сподели тази информация в МВР-ДС е съмнението му във въпросните лица.

В резултат на сигнала началникът на Окръжното управление на МВР-ДС Шумен се е свързал с РУ-ГЩ и е обсъдил проблема с разконспирираните офицери от военното разузнаване на лична среща с тях в кабинета му.

ДС ходатайства на РУ-ГЩ сътрудник да им гласува доверие

Подобно разкриване на самоличността на оперативни работници и на извършена вербовка от друга служба, както и днес, така и по времето на комунистическият режим се счита за провал. В отчета за случая провалилите се офицери от военното разузнаване се опитват да замажат случая и да го омаловажат.

„След като преценихме, че нищо фатално не е станало и че по-нататък разконспириране не е станало, аз помолих Ковачев [началникът на Окръжно управление на МВР-ДС Шумен] да се обади на сътрудника и да му каже да ни гласува доверие и да продължи да контактите си с нас", пише в отчета един от оперативните работници.

Същият ден той се среща с Мехмед Юмеров – „БЕКИРОВ" в стаята, в която е отседнал в хотел „Мадара". На въпроса защо сътрудникът е отишъл и разкрил срещата в МВР-ДС Юмеров отговаря, че не му е била известна служба военно разузнаване и не е потърсен чрез посредничеството на началника на Окръжното управление на МВР. Освен това преподавателят казва, че контактът с него в университета, не е станал чрез ректора.

Офицерът от РУ-ГЩ му обяснява, че военното разузнаване няма нищо общо с МВР и се занимава с дейност, която „цели да установява какво вършат нашите вероятни противници от НАТО в това число и Турция". Подчертано му е да не се разконспирира и са му сведени мероприятията, за които е вербован

Задачите на сътрудник „БЕКИРОВ"

Сред задачите, които военното разузнаване му поставя са издирване и проучване на студентите турци, български граждани в института към СДУ – Шумен и предоставяне на установъчни данни за същите. Легендирано използване на документите на студентите и събиране на биографични данни за тях; следене и откриване на обекти с добра политическа ориентация, младежи със средно и висше образование, които възнамеряват да се изселят в Турция.

Създаване на доверителни връзки измежду турците в окръга с цел разкриване и насочване към обекти, които възнамеряват да се изселят в Турция и събиране на установъчни данни за тях; издирване и разкриване на територията на окръга обекти кръгли сираци от турски произход, нямащи близки и роднини, както в България, така и в Турция, както и изучаването им; издирване на територията на окръга на лица, сключили смесени бракове и такива, които произхождат от такива бракове.

Да следи настроението на турското малцинство, относно провежданата политика на БКП и правителството, като се обърне внимание на интелигенцията.

Изоставяне на сътрудник „БЕКИРОВ"

В досието на сътрудник „БЕКИРОВ" не са запазени много сведения за неговата агентурна дейност през следващите години. Той предава на РУ-ГЩ списък със студентите и доклад за състоянието на факултета филиал на Софийския в Шумен – отдел турска филология и география.

През 1977 г., шест години след привличането му, РУ-ГЩ се отказва от него и го „изоставя" (термин, който военното разузнаване използва при прекратяване на дейността на свой сътрудник, бел. ред.).

В Строго секретно предложение за изоставяне на сътрудник „БЕКИРОВ", военното разузнаване посочва:

„Въпреки поставените му задачи досега не е подал нито едно лице, представляващо оперативен интерес. Без да е допринесъл каквато и да е ползва за нашето разузнаване системно търси начини да се възползва от връзките си с нас за свое лично облагодетелстване."

Очевидно неправилната първоначална оценка за възможностите на Мехмед Юмеров е в основата на провала на военното разузнаване. То приема, че е по-правилно контактите с него да „поддържат другарите от ДС, тъй като срещите му с непознати хора като нас могат да предизвикат съмнения у неговите познати". Освен това РУ-ГЩ отчита, че „ние сме далеч и нямаме възможности за по-редовни контакти, което се отразява неблагоприятно върху общата ни работа".

От същия документ става ясно, че сътрудникът е търсил връзки на военното разузнаване за предвижването на научната му работа, но след решението за изоставянето му РУ-ГЩ се оправдават за връщането й със заболяване на оперативен работник.

Депутат от ДПС

През 1990 г. Мехмед Хаджиюмер е избран за депутат в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) от листата на ДПС в 38-ми Каолиновски избирателен район. В официалната му биография е представен като е учител, удостоен със званието „Старши учител". Като депутат в 7-то ВНС се обявява за защита исканията за възстановяване на имената, гарантиране на равни права и запазване на кооперативната собственост върху земята (ТКЗС).

Хаджиюмер намира място и в 37-то Народно събрание (1995-1997), в което е избран от 30-МИР Шумен. Член е на Районно мюфтийство в Шумен.

Mehmed_Hadziumer
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Минко Христов Герджиков

Минко Христов Герджиков
2 май 1955 г.
гр. Троян.
Работническо семейство.
Финансист.
„Булстрад” АД.
ДКМС.
28 години.
Щатен сътрудник.
ОР „РАДОВ”.
Първо главно управление на ДС, отдел 02 „Гърция и Кипър”.
26 май 1983 г.

„Лейтенант Герджиков се изяви като дисциплиниран работник, контактен и тактичен, комбинативен при решаването на практическите задачи. Умело се справя с непредвидени ситуации”, ПГУ, 1984 г.

3-месечна разузнавателна школа в ПГУ и 10-месечна школа в КГБ.Обучен е във връзка и работа с агентурата, външно наблюдение; проникване в обект, съвременните методи и средства за подслушване и звукозапис, изкарва курс по оперативна фотография.
При подготовка за задгранична работа в Гърция изкарва следните подготовки:

Политическа подготовка: Изучаване на основните документи на БКП и КПСС за периода 1982-1986 г.; външна политика на Гърция – насоки и тенденции, позиции по основните международни проблеми, участие в ЕИО и НАТО, политика спрямо СССР и НРБ и другите социалистически страни.

Оперативна подготовка: Провеждане на практически занятия по връзка с агентурата, изготвяне и проиграване на маршрути за разкриване на външно наблюдение; изучаване на оперативните материали за новостите в работата на гръцките КРО.

Оперативна психология: Преминаване на курс по оперативна психология от разузнавателната школа при ПГУ-ДС.

Оперативно-техническа подготовка: Използване на радиотехниката в разузнавателната работа; използване на фотографията в разузнавателната работа; запознаване с оперативната техника, обезпечаваща сигурността в разузнавателната работа; линия на поведение при екстрени обстоятелства.
12 февруари 2008 г. с решение №25 на Комисията по досиетата при проверката на членовете на Министерския съвет.
Заповед № 392/26 май 1983 г. за назначаването му за разузнавач; заповед № 580/29 юли 1985 г. за изпращането му за 10 месеца в разузнавателната школа на КГБ-СССР; заповед № 256/1 април1988 г. за преназначаването му за старши разузнавач.
1. Заместник-министър на търговията и външноикономическите връзки в служебния кабинет на Стефан Софиянски (февруари-май 1997 г.).
2. Зам.-кмет на Столична община по финансовите въпроси (2003-2011).
3. Зам.-председател на Съвета на директорите на пенсионен фонд „Бъдеще” (2011-2013).
4. Председател на Съвета на директорите на „Евро Инс” (2011-2013).
5. Член на Надзорния съвет на професионален футболен клуб „Левски” (от декември 2014 г.).
6. Член на Съвета на директорите на застрахователно дружество "Евроинс ЖИВОТ" ЕАД (от януари 2014 г.).
7. Член на Съвета на директорите на банка „Пиреос”.

Минко Герджиков завършва ВИИ „Карл Маркс" през 1979 г., специалност „финанси и кредит". Работи в „Булстрад" АД. През 1981 г. Герджиков завършва ШПЗО „Гоце Делчев". Определен е като дисциплиниран и трудолюбив запасен. „Притежава правилен марксистко-ленински мироглед и подход, който му позволява да се ориентира правилно в сложна международна обстановка", е посочено в една от атестациите за него в този период.

В ПГУ-ДС

През март 1983 г. той вече е набелязан от Първо главно управление (ПГУ) на ДС. „Притежава добра обща и професионална култура. Проявява голямо желание да работи в МВР. Има качества за оперативен работник в ПГУ-ДС", е записано в проучването за него.

Във въпросника за проучване на кандидат служителя на въпроса кой го е ориентирал за тази работа Герджиков е отговорил пи сменно: „Бях потърсен, което съвпада с моето желание".

Комисия по подбора го утвърждава за кадрови служител на ПГУ, който завършва 3-месечна разузнавателна школа на управлението 1983-1984 г.

В досието му е запазено сведение срещу Теодор Шишманов от вокална група „ТОНИКА", в когото Минко Герджиков се съмнява да не е свързан с английските служби. Подобно съмнение изказва и към англичанин, преподавател по английски език в Софийския университет, с които попада в една компания. Сведенията му са предадени на Шесто управление на ДС за проверка.

Школа в КГБ

През 1985 г. изкарва 10-месечна разузнавателна школа в КГБ, Москва. Герджиков е назначен в отдел 02 „Гърция и Кипър" на ПГУ.
Отговаря за резидентурата н Атина. Провежда срещи с агентура и секретни сътрудници.

Легенда и задгранична работа в Гърция

През септември 1987 г. е определен за задгранична работа в Атина. За тази цел е създадена легенда за прикритието му на разузнавач. В легендата се посочва, че през 1983 г. е постъпил на работа в дирекция „Техноимпекс" към Министерството на външната търговия, където работи до септември 1985 г., което не отговаря на истината. В действителност през 1986 г. той е прехвърлен е 1986 г. в Министерството на търговията – дирекция „Балкански страни" като част от подготовката му за разузнавателния мандат в Гърция.

За Атина заминава под прикритие на завеждащ стокообмена към търговско-икономическата служба към посолството на НРБ в Гърция на мястото на друг оперативен работник. По време на задграничната си мисия като оперативен работник Минко Герджиков получава псевдонима „РАДОВ".

В строго секретното задание на Герджиков, утвърдено от зам.-началника на ПГУ и началник на отдел 06 в ПГУ полк. Тодор Бояджиев от 1986 г. са посочени следните разузнавателни информационни задачи, които са му възложени по време на престоя си в Гърция:

Признаци за непосредствена подготовка на САЩ и НАТО за нанасяне на РЯН (ракетно-ядрено нападение, бел. ред.) срещу социалистическите страни от територията на Гърция;
Възродителен процес – мюсюлманско малцинство в Северна Гърция;
Изясняване на подготовката за извършване на терористични актове срещу НРБ, СССР и други социалистически страни на територията на Гърция;
Обстановката в американските бази и други американски учреждения на територията на Гърция и тяхното бъдеще.

Преди заминаването е запознат с 5 дела на обекти за агентурно проникване и работни дела на секретни сътрудници и агенти. Извършено му е оперативна подготовка, както и е отиграна работа с ПДЯ (постоянно действаща явка, бел. ред.) и осъществяване на редовна среща.

„ОР „РАДОВ" е инициативен работник, с чувство на отговорност към стоящите пред резидентурата задачи. В определени ситуации е прекалено настъпателен, което крие опасност от разшифроването му и обграждането му с подстави. Горното се обяснява с липсата на оперативен опит и желанието му за реален принос към нашата работа в кратки, неоправдани срокове", е записано в строго секретна оценка за работата на ОР „РАДОВ" в периода август 1987 г. – май 1988 г.

През октомври 1990 г. в края на задграничния му мандат в Гърция Центърът получава шифрограма, че ОР „РАДОВ" е под външно наблюдение на гръцките КРО. Констатирано е, че то е рутинно и е свалено следващия месец.

След 10 ноември 1989 г.

През юли 1990 г. по повод 46-та годишнина от социалистическата революция в България в преименуваното от Първо главно управление на ДС в Национална разузнавателна служба (НРС) Минко Герджиков е повишен в звание капитан и заплата. В личното чу кадрово дело няма заповед за напускане, факт който насочва, че той е продължил служба в НРС. През май 1991 г. е командирован на Пловдивския панаир за „бъдещо устройване".

В официалната му биография за периода след 1991 г. е посочено, че е началник на управление „Югоизточна Европа" в Министерство на търговията и външноикономическите отношения (1992-1997); ръководител на преговорите по приемането на България в ЦЕФТА и за сключването на споразумение за свободна търговия с Турция (1997-1998); търговско-икономически съветник в посолството в Атина (1998-2002) и съветник международни проекти към Министерство на регионалното развитие и благоустройство (2002-2003 г.).

Впоследствие е отбелязвано, че като консултант на по тези международни проекти макар и само шест месеца е съветвал българските фирми, одобрени от правителството като парньор в проекта Бургас-Александропулис, сред които са и фирми на „Мултигруп".

Сред другите си професионални ангажименти в автобиографията си Герджиков е посочил, че е председател на борда на директорите на „Булгарплод" ЕАД (1993-1998) и член на Съвета за регионално развитие, териториално структуриране и инфраструктурни проекти към Министерски съвет (1995-1997).

Зам.-кмет в Столична община

От ноември 2003 г. е зам.-кмет на Столична община по „Финанси и стопанска дейност". На този пост остава до март 2011 г., когато подава оставка след гаф с новото данъчно зониране на София.

Като зам.-кметът, задържал се най-дълго време на този пост в Столична община, Минко Гереджиков се ползва със значително влияние в общината. Два пъти е изпълняващ длъжността кмет на София, замествайки овакантения пост при Стефан Софиянски и Бойко Борисов.

Кандидат за столичен кмет на СДС

На частичните местни изборите през 2005 г., Герджиков е кандидат за кмет на София от СДС, който по това време се ръководи от Петър Стоянов. На изборите обаче Герджиков губи катастрофално от Бойко Борисов (ГЕРБ) и кандидатите на БСБ и БСП Светослав Гаврийски и Бриго Аспарухов. Въпреки това се задържа на поста по време на кметуването на Борисов, а след това и при следващия кмет на ГЕРБ Йорданка Фандъкова до скандала с обърканите данъци на столичани през 2011 г.

Не дълго след оставката си като зам.-кмет Минко Герджиков е избран през октомври 2011 г. за изпълнителен директор на Гръцкия бизнес съвет в България – частна неправителствена организация, обединяваща интересите на около 200 търговски дружества, чиято основна цел е да осъществява контакти и обмяна на информация между фирмите-членове и голям брой фирми партньори и институции в България, Гърция и Кипър.

Скриването на Минко Герджиков при комисията „Андреев"

Важен факт е, че принадлежността на Минко Герджиков не е разкрита от Комисията по досиетата „Андреев” (2001-2002) по време на управлението на ОДС. През 2001 г. Комисията проверява и обявява сътрудниците на тоталитарните комунистически служби сред членовете на правителствата след 10 ноември 1989 г. Минко Герджиков не е сред тях, макар много други щатни служители на ПГУ, участвали в различни кабинети, са обявени. Списъците с лицата, заемали или заемащи постове като зам.-министри, министри и министър-председатели се подават на Комисията по досиетата за проверка от администрацията на Министерски съвет. По това време премиер е Иван Костов.

В този период личното кадрово дело на Герджиков се съхранява в Националната разузнавателна служба. Неин ръководител е назначения от президента Петър Стоянов млад кадър на СДС Димо Гяуров.

Принадлежността на Минко Герджиков към ДС е огласена през 2008 г. от Комисията „Костадинов" при проверката на членовете на Министерския съвет в качеството му на зам.-министър на търговията и външноикономическите връзки в служебния кабинет на Стефан Софиянски (февруари-май 1997 г.).

Позицията на Герджиков за работата му в Държавна сигурност

След огласяване на принадлежността на Минко Герджиков към ПГУ като щатен служител, което е и една от изненадите на решението на Комисията по досиетата през 2008 г. той дава пространно интервю пред журналиста Георги Коритаров по Нова телевизия, известен с агентурното си минало към същата структура, в която зам.-кметът работи до 1991 г. – Първо главно управление на ДС. В интервюто Герджиков заявява:

„Аз попаднах, както може би повечето от моите колеги, случайно. По това време работех в сферата на външноикономическите отношения. Имах завършени финанси, имах завършена външна търговия, имах познания по чужди езици и една голяма група от работещите в сферата на външна търговия бяхме поканени за работа в службите. Имаше доста кандидати, почти нямаше някой от моите колеги, който да не се поласкае от това, че има възможност да работи за държавата и за нейното разузнаване.

Аз работех по балканските страни. Разбира се, работил съм и в Гърция, но това, което мога да заявя, че с нищо не съм нарушил интересите нито на България, нито на Гърция. Даже напротив, в нашата работа, в това, което сме правили ние успяхме да преодолеем много предразсъдъци и много неща, които се смяташе, че са даденост за българо-гръцките отношения, ние успяхме да ги проучим, да ги видим от друга гледна точка.

Това, което може да се каже, и това, с което мога да се гордея, че аз имам доста сериозни анализи, в които съм предвидил събития или съм предложил начин на решаване на спорни теми в българо-гръцките отношения, които са били възприемани. И много бих се радвал, ако това досие, което се отвори, да се отвори и до край. Поне да се види моята информационна работа, за да се види колко полезна работа може да свърши разузнаването в един период."

В работното дело на Минко Герджиков по време на задграничния му мандат в Гърция (1987-1990) не се съдържат придобити от него разузнавателни информации, които да са оценени толкова високо нито от резидентурата на ПГУ в Атина, нито от Центъра на ПГУ в София, каквито самооценки той прави в интервюто близо 20 години по-късно. Напротив, оценката в атестацията му от този период, е че е твърде настъпателен в дейността си като разузнавач, което застрашава разконспирирането му. Това е обяснено с липсата на оперативен опит при Минко Герджиков.

Minko_Gerdzikov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Митко Александров Петев

Митко Александров Петев
30 март 1965 г.
гр. Шумен.
Неженен.
Военнослужещ.
Поделение на Военноморския флот.
22 години.
Доверено лице (1987), агент (1991).
„СЛАВОВ”.
Трето управление на ДС – ВКР.
1987 г.; 15 март 1991 г.
10 април 1991 г.
ОР Симеонов през 1987 г. за доверено лице; капитан Коста Македонски за агент през 1991 г.
ОР Симеонов, капитан Коста Македонски.

„КВ [конспиративната връзка] изпълнява поръченията с желание, точно и търси оперативния работник за среща", ВКР, 1990 г.

„С желание изпълнява поставените му поръчения и показва умения да извлича оперативно интересна информация. Притежава качества, които го правят подходящ за агент на ВКР. Има разностранни интереси, което улеснява контактите с околните. Съобщава пълно и вярно известната му информация. Умее да пази тайна и да спазва изискванията за конспирация. Държи на връзките си с ВКР", УВКР-ГЩ, февруари 1991 г.

Установяване на бърза двустранна връзка и начин на ползване. Инструктиран по въпросите на конспирацията и за непосредствените задачи на поделението и ВМФ – ниво на бойна подготовка, на бойна готовност, проявен интерес към секретите на поделението, намерение и опити за кражба на оръжие или неговото нерегламентирано използване. Недопускане на противоконституционна дейност и такава, снижаваща бойната готовност и накърняваща сигурността на държавата.
22 октомври 2014 г. с решение №2-418 на Комисията по досиетата при проверката на лицата, заемащи ръководни длъжности във Военна академия „Г. С. Раковски”.
Документи от ръководил го щатен служител, рег. бланка, съдържащи се в лично и в работно дело IА-573; картон обр. 1.
1.Ректор на Военна академия „Г. С. Раковски” (2014-2015).
2.Командир на Военноморските сили от 30 юни 2015 г.

Контраадмирал Митко Петев е висш военен, ректор/началник на Военна академия „Г. С. Раковски" в периода юни 2014 г. – юни 2015 г., командир на Военноморските сили на България от 30 юни 2015 г.

Образование и кариера

През 1984 г. завършва Немска езикова гимназия във Варна, а през 1989 г. – Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров", специалност „Радиолокация за ВМС".

Военната служба на контраадмирал Петев започва в дивизион патрулни кораби на Военноморска база – Варна, където в продължение на 9 години последователно е командир на група, старши помощник-командир и командир на фрегата „Смели".

През 1995 г. завършва магистърска специалност „Корабоводене за ВМС" във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров". Петев има редица специализации на Запад: в САЩ в Щабния колеж на ВМС в Нюпорт през 1998 г., в Щабния колеж на Съвместните въоръжени сили в Норфолк през 1999 г. и в Командния колеж на ВМС в Нюпорт в периода 2007-2008 г.

В българските Военноморски сили (ВМС) служби в продължение на 25 години. Една година е специалист в Щаба на базата, 4 години е специалист в Щаба на флота. По една година е командир на дивизион патрулни кораби и заместник-командир на Военноморска база- Варна.

От 2009 г. служи в Щаба на флота последователно е началник на отдел „Подготовка и използване на силите", помощник на началника на ВМС по подготовката и началник на щаба на ВМС. От декември 2011 г. до юни 2014 г. е командир на Военноморска база „Атия".

Издигане за ректор на Военна академия „Г. С. Раковски"

В края на управлението на кабинета Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС през лятото на 2014 г. е предложен за ректор/началник на Военна академия „Г. С. Раковски". На тази длъжност е назначен с указ на президента Росен Плевнелиев, считано от 30 юни 2014 г. Дотогава е командир на Военноморската база „Атия".

Командир на ВМС

На поста ректор на Военната академия остава една година. По предложение на кабинета Борисов (ГЕРБ, Реформаторски блок, АБВ) в края на месец април 2015 г. контраадмирал Митко Петев предлага на президента Росен Плевнелиев той да бъде освободен от длъжност ректор/началник на Военната академия „Г. С. Раковски" и назначен на длъжността командир на Военноморските сили на България. Назначението влиза в сила от 30 юни 2015 г.

Доверено лице на ВКР

Запазените в архива на Държавна сигурност документи за Митко Петев разкриват, че първоначално той е привлечен към Трето управление на ДС – военното контраразузнаване през 1987 г. като доверено лице (ДЛ).

В това си качество в досието му фигурира като оформено от оперативния му работник устно донесение от февруари-март 1990 г. Информацията в него се отнася за боеготовността на фрегата „Смели" (бивша „Делфин" е произведена през 1975 г. в Татарска ССР. От декември 1989 г. е под български флаг, като постъпва в българските ВМС след 2/3 изразходван ресурс, преименувана е през 1991 г., бел. ред.), на която Петев служи.

Сведения за положението на фрегата „Смели"

Първият документ за неговата дейност като доверено лице е от февруари 1990 г. ВКР се интересува дали някой проявява интерес към зенитнно-ракетния комплекс „Оса-М", с който корабът е въоръжен. ДЛ отговаря, че комплексът очевидно е секретен, тъй като литературата за него е секретна и ползването й се описва в секретни тетрадки.

ДЛ „ПЕТЕВ" докладва за нередности при съхраняването в складово помещение за торпеден и минен боезапас. По условия и устройство не отговарят на изискванията на инструкциите, касаещи проблема.

В друго устно донесение от март 1990 г., оформено като документ от оперативния работник от ВКР, ДЛ „ПЕТЕВ" докладва, че по време на стрелба се е получил теч на масло от хидравликата. Течът е съществувал още при приемането на кораба от СССР през 1989 г., но не му е обърнато нужното внимание.

„ПЕТЕВ" коментира какви ракетни комплекси да се използват в противовъздушната отбрана (ПВО) на страната. Поставя под съмнение решения на висши военни от щаба на Българския морски флот, както и на ПВО-отдела – да бъде включен в ПВО на страната зенитният комплекса „Оса-М", с който е въоръжена фрегата, тъй като неговата далекобойност е малка – корабът е предназначен за близка отбрана. Препоръчва ПВО да се води с 76 мм батарея.

В същия документ Петев поставя под съмнение подготовката на старшина на РЛС (радиолокационна станция, бел. ред.) „Фут", с която корабът е оборудван, тъй като трудно се е справял с воденето на целите.

Направеният извод е, че корабът „Смели" няма да бъде в нужната боеготовност. Течът показва нивото на подготовка на личния състав и начина на приемане на кораба от СССР. Това е от март 1990 г. и е оформено като устно донесение то ДЛ „ПЕТЕВ".

Конспиративна връзка на ВКР

През август 1990 г. статутът на Митко Петев във ВКР е оформен като конспиративна връзка (КВ) под псевдоним „МИТКО". От този период е устно сведение, оформено от оперативния работник в документ, което се отнася за негови за колеги офицери, които се канели да посетят Гърция под формата на екскурзия. Коментирано е и решението на друг офицер да се уволни и да заживее в Швейцария, където да започне работа в сервиз на свой познат.

КВ „МИТКО" характеризира един от офицерите като „авантюрист, бохем, неподбиращ връзките си с жени, със силно увлечение по охолния и разгулен живот – „типичен гларус". Поставена му е задача да установи реалната цел на пътуванията на офицерите до Гърция.

През септември 1990 г. в устно съобщение КВ „МИТКО" донася за обстановката на „Смели". Коментира, че старпома (рус., старши помощник, бел. ред.) с поведението си и отношението си подбива авторитета на командира. В негово отсъствие на кораба е разрешавал неща, които са в противоречие със заповедите на командира.

„КВ изпълнява поръченията с желание, точно и търси оперативния работник за среща", констатира ВКР тогава.

Вербуван за агент

През февруари 1991 г. военното контраразузнаване подхожда към вербуването на Митко Петев като агент. По това време ВКР вече не е част от Държавна сигурност, а е прехвърлено към Генералния щаб на БНА.

В мотивите за вербуването на Петев е посочено, че през последните две години в поделението [на ВМС във Варна, в което офицерът служи] настъпват коренни промени в корабния състав. Назначен е значителен брой млади офицери и старшини. Горните обстоятелства оказват значително влияние върху нивото на бойната готовност. Налице са условия , които да благоприятстват провеждането на антиконституционна дейност.

Горните промени водят и до промени в агентурния апарат, което налага вербуването на агент от средите на по-младите офицери. Подходящ се явява лейтенант Митко Петев", е посочено в документа. По това време младшия офицер е назначен за командир на бойна част в поделение на Военноморските сили във Варна.

Подчертано е, че през 1987 г. е придобит като доверено лице ДЛ от оперативен работник [Симеонов], който контакт е продължен след назначението му в поделение във Варна.

„С желание изпълнява поставените му поръчения и показва умения да извлича оперативно интересна информация. Притежава качества, които го правят подходящ аза агент на ВКР. Има разностранни интереси, което улеснява контактите с околните. Съобщава пълно и вярно известната му информация. Умее да пази тайна и да спазва изискванията за конспирация. Държи на връзките си с ВКР", се казва в документа от 20 февруари 1991 г. Варна.

В строго секретен рапорт за вербовка на лейтенант Митко Петев за агент на УВКР-ГЩ от оперативния работник капитан Коста Македонски е посочено:

„КВ изрази готовност да продължи сътрудничеството си с нас и без видимо смущение избра псевдоним „СЛАВОВ". Агентът беше инструктиран по непосредствените задачи на ВКР в условията на поделението и БМФ – ниво на бойна подготовка, намерение и опити за открадване на оръжие или неговото нерегламентирано използване. Подчертано беше, че главната задача на ВКР е недопускане на противоконституционна дейност и такава, снижаваща бойната готовност и накърняваща сигурността на държавата".

Срещи с агент „СЛАВОВ"

В досието са запазени има два рапорта за среща с агента „СЛАВОВ". Единият е за намерението му да кандидатства в Разузнавателното управление на Министерството на отбраната, а вторият рапорт се отнася за посещението на военни аташета на САЩ, Франция и Германия на фрегата „Смели" през юни 1991 г.

В донесението, оформено от оперативния работник, е подчертано, че американският военен аташе само е слушал изнесената информация по време на посещението. Германският представител е проявил интерес към обучението на курсантите, плавателността на кораба дали е излизал извън Черно море, работи ли с вертолети, посещавали ли са подобен кораб съветските военноморски сили, както и дали корабът разполага с торпедо и как съставът изпълнява задачите.

Френският военен аташе е снимал по посока на военноморската база във Варна и обектите зад нея. Агент „СЛАВОВ" го определя като „най-деен в снимането" с камера и фотоапарат.

Позицията на контраадмирал Митко Петев: Не съм сътрудничил на ВКР

Потърсен за коментар от сайта desebg.com контраадмирал Митко Петев представи следната позиция по отношение на огласената му принадлежност към ДС:

„Ясно и категорично заявявам, че не съм сътрудничил на органите на ВКР, нито съм давал съгласието си да бъда вербован като техен агент. Документи, които са използвани за определяне принадлежността ми към ВКР, са с недостоверно съдържание.

Това показват и фактите:

1. Горепосочените документи са създадени в периода от 20 февруари 1990 г. до 16 юли 1991 г. Това е видно и от решението на Комисията по досиетата, в което се посочва, че тя разполага с данни за мен след 10 ноември 1989 г. Тези документи представляват рапорти на офицера от ВКР в поделението, в което започнах военната си служба и са относно устна информация, която уж е добита при разговор с мен. Не съществуват нито писмени документи, създадени или подписани от мен, нито декларация написана или подписана от мен относно моето съгласие да сътруднича или да бъда вербуван от ВКР.

2. Представената информацията в рапортите на оперативния работник са общо известни факти, които бяха достояние на всички военнослужещи в поделението. Така, че тези данни могат да бъдaт представени като добита информация от кой да е военнослужещ.

3. Налице е и писмено доказателство, че значителна част от тази информация не е достоверна. Собственоръчно върху рапортите на оперативния работник, началниците му с резолюции са коментирали, че представените данни не отговарят на истината.

4. Периодът, през който са създадени документите, се характеризира с масовото напускане на щатни и нещатни сътрудници на ВКР от Българската армия, както и с процесът на деполитизация й. Загубвайки значителна част от контингента си и оценявани по количеството предоставена информация и броя вербувани лица, общоизвестна практика е било оперативните работници да създават документи с невярно съдържание от името на нищо неподозиращи за това хора.

За мен е удовлетворение, че моите съвипускници от ВВМУ и хората, с които съм служил във ВМС, ме подкрепят и не приемат за истина изнесените факти относно принадлежността ми към ВКР. Защото ако наистина съм работил за ВКР, те щяха първи да се досетят или разберат за тази ми дейност."

Mitko_Petev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Мустафа Алиш Хаджи

Мустафа Алиш Хаджи
31 март 1962 г.
с. Драгиново, област Пазарджик.
Дърводелец.
27 години.
Агент.
„АНДРЕЙ”.
Общинско управление на МВР-ДС Велинград.
14 ноември 1989 г.
11 декември 1989 г.
ОР Алексей Ковачев.
ОР Алексей Ковачев.
17 януари 2012 г. с решение №299 на Комисията по досиетата при проверката на мюсюлманското изповедание.
Рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр.; писмо рег. № КА 152/28 октомври 1992 г. за унищожаване на личното и работното дело на агент „АНДРЕЙ”.
1.Главен мюфтия (1997-2000) и от 2005 г.
2.Председател на Висшия мюсюлмански съвет (2000-2003).

Според информации в медиите по произход Мустафа Хаджи е помак. Началното си образование завършва в родното си село, след което продължава в техникум по горско стопанство във Велинград. През 1982 г. влиза в казармата и след уволнението си започва работа в родния си край. Работи две години на каскада „Белмекен – Сестрино", а след това в завод „Васил Сотиров" във Велинград като работник по сушене на дървесина.

През ученическите си години тайно взима частни уроци по религия при ходжите на село, а след това във Велинград и други населени места. В началото на 1990 г. става имам в родното си село и две години практикува тази дейност. След това е назначен за заместник главен мюфтия в Главното мюфтийство, София. През 1993 г. заминава за Йордания, където завършва Теологическия факултет на Университета „Ярмук". През 1997 г. се дипломира и се завръща в България.

Избран за Главен мюфтия

През октомври 1997 г. на обединителната мюсюлманска конференция е избран за главен мюфтия. През 2000 г. мандатът му на главен мюфтия свършва, след което е избран за председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС).

През тригодишния си мандат паралелно завършва магистърска степен по сравнително религиознание в Нов български университет, а през 2002 г. записва докторантура в Университета „Мармара", Истанбул и я защитава през 2008 г. През 2003 г. свършва мандатът му във ВМС, след което е назначен за ректор на Висшия ислямски институт. През 2005 г. се провежда извънредна национална конференция, на която той отново е избран за главен мюфтия.

Обявяване на агентурното му минало от Румен Петков

Агентурното минало на Мустафа Хаджи е обявено за първи път в края на месец май 2006 г. от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков в отговор на запитване на Николай Бареков, тогава водещ на Би Ти Ви, който отправя към него питане за редица известни политици, магистрати и духовници. Мустафа Хаджи е единственото изключение извън имената по политиците.

По това време министър Петков предизвиква обществен скандал с изборното изваждане на досиета на известни журналисти, като обаче целта му е да удари критикуващият го водещ по Нова телевизия Георги Коритаров – агент „АЛБЕРТ" на Държавна сигурност. В резултат от скандала общественото настроение за отваряне на досиетата надделява над политическата конюнктура и се стига до приемането на нов закон за досиетата, след като предният от 1997 г. е отменен с гласовете на БСП, ДПС и НДСВ през 2002 г.

В изнесената от министър Румен Петков информация за Мустафа Алиш Хаджи е посочено, че той е регистриран като агент на 11 декември 1989 г. с псевдоним „АНДРЕЙ". Няма данни да е давал съгласие и да е подписвал декларация за сътрудничество. Материалите за него са унищожени през февруари 1990 г. Поради краткия срок сътрудничеството не е осъществено.

Официалното огласяване на сътрудничеството

Принадлежността на Мустафа Хаджи е официално обявена през януари 2012 г. от Комисията по досиетата при проверката на мюсюлманското изповедание.

Комисията обявява, че разполага с данни в наличните документи, удостоверяващи принадлежност на Мустафа Алиш Хаджи към ДС след 10 ноември 1989 г. Според изнесената информация самият Хаджи е вербуван 4 дни след смятана на Живков – на 14 ноември 1989 г.

В картона е записан с името Мануш Вихренов Хаджиев – дърводелец. Това време съвпада с работата му в завод във Велинград като работник, който се занимава със сушене на дървесина.

Няма данни до кога е продължило сътрудничеството. Според официалната биография на Мустафа Хаджи в началото на 1990 г. той става имам в родното си село. Интересното обаче е, че фактите показват, че досието му не е унищожено през 1990 г., както през 2006 г. обявява министър Румен Петков, а едва през 1992 г. По това време управлява СДС с правителството на Филип Димитров.

Позицията на Мустафа Хаджи за обявената му принадлежност към ДС

Главният мюфтия на България Мустафа Алиш Хаджи публично отрича да е сътрудничил на Държавна сигурност, след като Комисията по досиетата обявяването принадлежността му към ДС през 2012 г. при проверката на мюсюлманското изповедание. Той заявява:

„Преди 10 ноември [1989 г.] аз много пъти съм викан в полицията и съм писал обяснения. Този въпрос за принадлежност към Държавна сигурност е вече минало, история. Трябва да се погледне и да се знае, че има хора, които и в момента работят. Техните досиета кога ще излязат? Според мен трябва да се захванем с тях, а не с тези, които вече не са."

Мустафа Алиш Хаджи изразява убеденост, че не е служил на Държавната сигурност. „Аз не съм безгрешен. Като човек имам грешки, за които ще трябва да отговарям, но заслуга към Държавна сигурност нямам", заключава той.

Mustafa_Hadzi
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365