• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Н

Нейчо Христов Неев

Нейчо Христов Неев
10 февруари 1948 г.
село Присадец, област Хасково (бивш Ямболски окръг).
Електроинженер.
Електроснабдяване, Шумен.
БКП.
29 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ИВА”.
Окръжно управление на МВР-ДС Шумен.
9 февруари 1978 г.
15 февруари 1978 г.
Любомир Борисов.
Любомир Борисов.
1990 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 6; рег. дневник; писмо вх. № 2467/8 юни 1990 г. за унищожени документи с протокол №342/23 май 1990 г. за Я/К „ИВА”.
1. Народен представител от СДС в 36-то Народно събрание (1991-1994).
2. Заместник министър-председател и министър на транспорта от 30 декември 1992 г. до 8 септември 1993 г. в кабинета на Любен Беров.

Нейчо Неев е депутат от СДС в 36-то Народно събрание (1991-1994) и вицепремиер и министър на транспорта в продължение на 9 месеца в правителството на Любен Беров, избрано с мандата на ДПС.

Образование и кариера

Завършва ВМЕИ „В. И. Ленин" през 1974 г. (днес Техническия университет в София). След това до 1979 г. работи в електроснабдяване в Шумен и Търговище. В периода 1980-1989 г. е главен енергетик на стопански комбинат „Кремиковци".

В политиката

През 1989 г. става член на Клуба за гласност и демокрация. Между 1990 и 1993 г. е член на Координационният съвет на СДС.

Депутат от СДС

В 36-то Народно събрание (1991-1992) е избран за депутат от листата на СДС от 30-МИР Шумен. По това време той е член на Федерация на клубовете за гласност и демокрация – една от организациите в СДС.

Изборът му в Народното събрание обаче не е директен. Нейчо Неев влиза в парламента на мястото на Яни Милчаков с решение на ЦИК от 21 септември 1992 г.

Вицепремиер и министър на транспорта в кабинета Беров

Остава в парламента 3 месеца – до 30 декември 1992 г., когато е избран от Народното събрание за зам.-министър-председател и министър на транспорта в съставеното с мандата на ДПС правителство на проф. Любен Беров след свалянето на правителството на СДС с премиер Филип Димитров.

Решението Неев да стане вицепремиер и министър на транспорта става буквално минути преди гласуването на парламента, тъй като титулярът от предишния кабинет в транспортното министерство Александър Александров се отказва в последния момент.

„Егати държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер"

За краткия си престой в изпълнителната власт Неев се прочува с израза „Егати държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер". Впоследствие в интервюта в медиите отрича да е произнасял тази фраза. Като вицепремиер и министър се пуска да оправя проблемите в енергетиката и транспорта.

В изпълнителната власт Нейчо Неев не се задържа много – освободен е през септември 1993 г. След това той се връща в парламента – правата му на народен представител са възстановени с решение на Народното събрание от 23 юни 1993 г.

При освобождаването му не се посочват мотиви. Според информацията и коментарите тогава в медиите Неев е сменен заради многото управленски гафове. Самият той впоследствие в интервю дава друго обяснение на причините: „Сам си подадох оставката. Тогава просто реших, че каквото трябваше да направя за страната, го направих".

След политиката се занимава с частен бизнес в сферата на транспорта.

Обвиняем за югоембаргото

През 1999 г. Нейчо Неев е арестуван и привлечен като обвиняем по делото, образувано за нарушаване на югоембаргото, наложено през 1992 г. срещу Югославия с резолюция на Съвета за сигурност на ООН в началото на военните конфликти, свързани с разпадането ѝ.

По делото са привлечени и други 10 лица, които не заемат публични постове. Той става и подсъдим по същото дело, но по-късно делото срещу него е прекратено.

Унищоженото досие „ИВА"

Досието на съдържателя на явочна квартира „ИВА", какъвто Нейчо Неев е вербуван през 1978 г. от Окръжно управление на МВР-ДС Шумен е унищожено с протокол през май 1990 г. по време на тайното прочистване на архивите на тоталитарните комунистически служби по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

В един от запазените картони на името на Неев в картотеката на ДС е записано, че той е член на БКП и е вербуван на идейно политическа основа по линия на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

П време на привличането му за съдържател на явочна квартира от Окръжно управление на МВР-ДС Шумен Нейчо Неев работи в електроснабдяването в същия град.

Според информацията в картона му явочната квартира е използвана по линия на висши учебни заведения (ВУЗ). По това време в Шумен съществува филиал на Софийския университет „Климент Охридски".

Позицията на Нейчо Неев за принадлежността му към ДС

През 2007 г., когато при проверката на народните представители от Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов за първи път е разкрита принадлежността на Нейчо Неев към Държавна сигурност в качеството му на народен представител, той не взима отношение.

През 2008 г. при проверката на членовете на Министерския съвет неговото име отново е обявено в списъка със сътрудниците на тоталитарните комунистически служби в правителствата след 10 ноември 1989 г. Тогава в интервю за сайта e-vestnik.bg на въпрос за досието му Неев отговаря с думите:

„Всичко това е едно недоразумение. Може някой да си е правил нещо от мое име, но с мен никой не е говорил на тази тема, за пръв път и аз като вас научих за това досие от вестниците. Ако се направи очна ставка пред овластената комисия, ще се разбере поне един от методите на работа в ДС .

В случая вариантите са два – или има нещо комично, или е правено с добри намерения: с офицера от ДС Любомир Янков се познаваме от 1974 г. (тогава той още не е бил служител на ДС). Любомир Янков (второто име на оперативния работник Любомир Борисов, който го е вербувал, бел. ред.) и до ден днешен на тази тема не е говорил с мен.

А какво е правил от мое име без мое знание, той ще каже, сигурен съм. Но да замисли това – на човек, който е пръв приятел на брат му – едва ли го е правил с лоши намерения. Нека да не гадаем, ще се видя с Л. Янков и истината ще ви бъде съобщена."

Neicho_Neichev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Никола Георгиев Калоянов

Никола Георгиев Калоянов
11 май 1953 г.
гр. Созопол.
Работническо семейство.
Неженен.
Войник, радист.
Военно поделение в Пловдив.
ДКМС (от 1967 г.).
21 години.
Разузнавач, сътрудник.
„БОЯН”.
Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА.
5 септември 1974 г.
подп. Курдов.
подп. Курдов; полк. Колибаров; кап. Илиев; ст. лейт. Куклев; полк. Влаховски; полк. Грозев; ст. лейт. Танчо Стоянов Неделчев; полк. Иван Нинов; кап. Евтим Сапаревски; полк. Петко Стоилов Петков; подп. Дачо Дачев; майор Александър Д. Тошев и др.

„По външност [Никола Калоянов] може да се представи като грък от Западна Тракия или Македония. Говори свободно гръцки език – димотики с акцент на приморски грък, който е сходен с този на гърците от Западна Тракия. Придобитите знания като радист в БНА могат да бъдат полезни при използването му за разузнавач”, РУ-ГЩ, 1974 г.

С него многократно е превеждана идейно-възпитателна работа и политическа подготовка. Практическата му подготовка включва работа с радиостанция, военна топография и огнева подготовка. Инструктиран е в опазване на бдителността и конспирацията в работата с РУ-ГЩ, линията на поведение и спазване на условията на връзка военното разузнаване.Обучен е в провеждане на тайникови операции и среща в условията на явка. Изучава образци на огнестрелно оръжие на въоръжение в гръцката армия.
18 септември 2012 г. с решение №2-70 на Комисията по досиетата при проверката на Техническия университет в София.
Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество – обещание, собственоръчно написани агентурни сведения, разходни документи, отчетени от ръководили го щатни служители, документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в дело №9179 и в дело №9179-А; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 2.
1.Зам.-ректор на Техническия университет в София до април 2011 г.
2.Ръководител катедра в Техническия университет от декември 2011 г.

Никола Калоянов завършва средното си образование в техникума по енергетика „Вилхем Пик" в София. „Движи се в много добра комсомолска среда. Отличник в техникума, един от най-добрите курсисти. Добър организатор, добър другар, инициативен", е записано в една от характеристиките, приложени в досието му от този период.

В полезрението на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА влиза, когато е в казармата като радист в поделение в Пловдив. Родителите на Калоянов са от гръцки произход. В семейна среда още от дете с него е говорено на гръцки и той без да го изучава допълнително го владее говоримо. Познанията по гръцкият език и военната му подготовка привлича вниманието на РУ-ГЩ. През март 1974 г., когато той е 21-годишен и няколко месеца преди да се уволни РУ-ГЩ подхожда към неговото проучване.

В документите е подчертано, че Калоянов „няма близки засегнати от Народния съд или Закона за национализацията". „Произхожда от работническо семейство. Има правилна политическа ориентация, наши възгледи и идейна убеденост", е записано в проучването, извършено от старши оперативен работник при Оперативен разузнавателен пункт „Гърция" в РУ-ГЩ.

Привличане за сътрудник на РУ-ГЩ

Вербуването на Никола Калоянов е извършено в канцеларията на командира на поделението на 5 септември 1974 г., като на нея присъстват двама офицери от РУ-ГЩ. Разговорът започва „за живота след казармата и бъдещото студентство". След това е насочен към международната обстановка и „отговорността на социалистическите страни за запазване на мира и необходимостта от активни действия за разкриване агресивните планове на империализма". Подчертана е необходимостта от постоянна бойна готовност на БНА.

Офицерите му обясняват, че той може да изпълнява по-специални задачи, които отговарят на деловите и личните му качества. „Разяснено му беше, че става дума за разузнавателни задачи, които да изпълнява по време на усложнена обстановка и война в тила на противника в състава на разузнавателен орган". При необходима подготовка.

„Кандидатът прие направеното му предложение, като подчерта, че той е развълнуван и едновременно изненадан от оказаното му доверие и направеното му предложение", е записано в строго секретния отчет за извършената вербовка. Единият от офицерите от РУ-ГЩ подчертава, че „той наистина трябва да се гордее с указаното му доверие, защото това е висше доверие, което се оказва на човек".

Направен му е инструктаж по опазване на бдителността и конспирацията в работата, „линията на поведение и спазване на условията на връзка с нас".

Никола Калоянов се врича на РУ-ГЩ, като подписва обещание за сътрудничество с военното разузнаване. След привличането му е предложено той да бъде причислен към действащата агентурна мрежа, като радист с псевдоним „БОЯН".

Забравен

Въпреки че РУ-ГЩ подхожда към привличането на „БОЯН" за поддържането на бойната готовност и изграждането на действителна ефективна агентурно-оперативна мрежа в следващите 7 години той е просто забравен. През това време Никола Калоянов завършва Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ) София, специалност „Топлоенергетика". Постъпва на работа като научен сътрудник в Министерството на енергетиката, а в края на 1980 г. издържа конкурсен изпит и е назначен за асистент във ВМЕИ „Ленин", катедра „Топлоенергетика".

Когато през 1982 г. РУ-ГЩ се сеща, че има сътрудник по гръцко направление го открива в служебния му кабинет във ВМЕИ. „В началото „БОЯН" каза, че е смятал, че сме го забравили, след като не сме го търсили толкова дълго време", е посочено в документ на РУ-ГЩ.

От документите в досието в този период се разбира, че подготовката на БОЯН" на гръцки език не е на много високо ниво. Не умее да чете и пише на гръцки. Указанията са с Боян да се „провеждат по-често целенасочени срещи за укрепването му към разузнаването". Периодично му е извършена му е преподготовка по боравене с радиостанция, ориентирането по карта в местност.

„На настоящия етап може да се използва от полулегални позиции за влизане във връзка със сътрудник. „БОЯН" подлежи на езиково развитие", е посочено в резултатите от обучението през 1983 г. Там е отбелязано, че сътрудникът има добра физическа подготовка и „е проявява признаци на малодушие".

Военното разузнаване нито за миг не пропуска да провери и констатира политическата ориентация на Никола Калоянов. „БОЯН" има изграден правилен марксистко-ленински мироглед. Ориентира се правилно в сложната международна обстановка", е подчертано в отчета за подготовката му. Там също така е посочено, че „за оказване на възпитателно въздействие и привързаността му към разузнаването с него са обсъдени филмите „Зона на особено внимание", „Отряд със специално предназначение", както и книгите „Август 1944" и „Чакайте свръзка". Изброените филми са съветска продукция от втората половина на 70-те години и пропагандират действията на съветското военно разузнаване.

„На разузнавача беше казано, че ние го считаме за подготвен и готов за изпълнение на разузнавателни задачи в тила на противника по време на война и в усложнена обстановка. „БОЯН" благодари за голямото доверие, което му се гласува", завършва строго секретният доклад за извършената преподготовка на сътрудника.

Специализация в Москва и работа по кипърски студенти

В края на 1983 г. и началото на 1984 г. Калоянов специализация в Москва „Строителна топлофизика". През есента на 1984 г. му е извършена преподготовка вече като командир на агентурно-разузнавателна група, макар че не е поставен в условията на ръководещ подобна единица.

В този период „БОЯН" информира ГУ-ГЩ, че в курса, който води като преподавател във ВМЕИ има двама студенти с „прогресивни разбирания" от Кипър, които желаят да правят дипломните си работи. Военното разузнаване му поставя задача да изучи кипърските студенти и да предаде първоначални наводъчни данни за тях. Разпоредено му е да изготви списък, в който да отрази биографични данни и подробности за двамата студенти и му е зададена линия на поведение да установи по-тесен контакт с един от тях.

Специализация в Англия

През 1987 г. Никола Калоянов, който по това време все още няма научна титла и е млад преподавател във ВМЕИ в началото на своята научна кариера, получава предложение от Англия за задгранична 10-месечна специализация.

Въпреки че РУ-ГЩ не е доволно от неговата езикова подготовка. разработва план, с който „БОЯН" да бъде легендиран като „английски гражданин" от гръцки произход, който при подходяща обстановка да бъде изведен в „тила на противника" в Северна Гърция.

"БОЯН" или Майкъл Грегъри от Челси

За целта на тази нова „роля", която РУ-ГЩ възлага на Калоянов, е създадена цяла легенда, включва смяна на самоличността на „БОЯН". От Никола Калоянов в документите на военното разузнаване той се превръща в Майкъл Грегъри роден в Лондон, Челси. Има малка фирма, не е женен, а родителите – гръцки емигранти, които през 1980 г. загиват при автомобилна катастрофа с въображаемата му сестра.

Заминаването на Калоянов в Англия, според военното разузнаване, е идеална възможност той да подобри езиковата си подготовка и на второ място да разработва „близкото си обкръжение", за да може да доизгради легендата за Майкъл Грегъри.

През 1987 г. РУ-ГЩ изготвя подробни строго секретни указания на „разузнавача „БОЯН" за изпълнение на разузнавателни задачи на територията на Великобритания". Преди заминаването му на специализация дори провеждат специална среща с него и му поставят открито въпроса дали ще се нагърби с разузнавателна мисия в Англия. В отчета на срещата оперативният работник е записал:

„Разузнавачът [„БОЯН"] реагира емоционално на въпроса ми. Заяви, че не може да се подлага на каквото и да било съмнение готовността му да решава наши задачи при всякакви условия, но за да бъдат успешно изпълнени е необходимо да знае какви са те и във възможностите ли са му". В строго секретни указания за изпълнение на разузнавателни задачи на територията на Великобритания е посочено:

„Да придобива сведения за лица от вашето обкръжение и обстановката около тях в такава степен, че да можете вие да се представите успешно за някое от изучаваните. Да усъвършенствате английския и за изучаване на АОО (агентурно-оперативната обстановка, бел. ред.) в страната в детайли."

През есента на 1987 г. Никола Калоянов заминава за специализацията в Англия. Първоначално изкарва 6 месеца в Лондон, където е включен в езикова подготовка, а после заминава за Глазгоу, Шотландия. В този период военното разузнаване няма връзка със своя сътрудник, но когато през септември 1988 г., той се завръща, от отчета, който представя, се вижда, че се е отнесъл сериозно към поставените му задачи.

„БОЯН" шпионира английското семейство, при което е настанен и събира снимки и биографични данни за неговите членове, както иза техни близки и познати.

След завръщането си в НРБ сътрудникът на военното разузнаване изготвя биографични данни за лицата, с които е работил и предава техните снимки. Тази информация е представена като „добити лица за двойници". Калоянов предоставя пълни данни за семейството, при което живее в Единбург, включително и децата, с номерата на паспорти и описание на профила им. С тях „английското миналото" на Калоянов-Грегъри се допълва, а РУ-ГЩ смята, че това е допринесло за изграждането на достоверна легенда-биография на английски гражданин от гръцки произход, която да позволи той да бъде изведен успешно в Гърция.

След 10 ноември 1989 г.

За „БОЯН" и военното разузнаване нито падането на Берлинската стена, нито 10 ноември 1989 г. в България са знак за края на една тоталитарна система. На 25 ноември 1989 г., седмица след първия свободен митинг в София Никола Калоянов се среща с водещия си офицер.

„Изтъкна [„БОЯН"] несъгласието си с политическата платформа на неформалните организации в страната, като подчерта, че той е член на БКП и не би желал да види отново подобни събития като в Полша, Унгария, отчасти ГДР. Но в интерес на истината е необходимо да се направим ревизия на някои вече утвърдени представи за демокрация", е записал в доклада за срещата оперативния работник от РУ-ГЩ.

„БОЯН" споделя още, че тези събития с нищо не променят отношението му към военното разузнаване и ще продължи да работи „всеотдайно" за изпълнение на поставените му задачи. В плановете му за дейност влиза разработването на британски гражданин, който по негова покана предстои да посети България. Целта на РУ-ГЩ е „БОЯН" да съдейства за преснимане на личните му документи.

Дори и след промените военното разузнаване не преразглежда сътрудничеството си с „БОЯН", а приема, че има достатъчно събрана информация, за да доизгради легендата на своя нещатен сътрудник. Според РУ-ГЩ той вече има следния профил:

Името му е Майкъл Джордж Грегъри, роден през 1953 г. във Великобритания. Живее в с. Ков, Шотландия. Асистент е в катедрата „Енерджи стъдийс юнит" в университет в Глазгоу. Баща му от Солун, но емигрира през 1938 г. в САЩ. После се премества в Канада и накрая се установява в Лондон. Приел е английско име. Майка му починала от туберкулоза, когато е бил малък.

Опасения от политическите действия на СДС

През април 18 април 1990 г. край с. Нови хан, Софийско, военното разузнаване извършва преподготовка на „БОЯН" като радист. С него е проведен разговор относно политическата обстановка в България. „Той изрази опасенията си от политическите действие на СДС и ги окачестви като неприемливи. Аргументира се с преведената на 17 този месец антисъветска демонстрация, организирана от студентските дружества пред посолството на СССР. В тази насока попита, ако СДС дойде на власт, дали това няма да се отрази на нашата работа", е посочено в отчета за срещата.

През пролетта на 1990 г. Никола Калоянов смята, че „СДС ще постъпи, както постъпват новосформираните правителства и източноевропейските страни, стремейки се да прочистят държавните служби от присъствие на комунистите. В това число влизали и службите за сигурност". Екипът от оперативни работници, които участват в преподготовката му, му обясняват, че военното разузнаване е „надпартийна и национална служба, гарантираща сигурността на страната".

„Що се касае до комунистите БСП е силна партия и няма да позволи да се постъпва така с нейните членове, както в другите страни", е посочено в документа на РУ-ГЩ. „БОЯН" споделя, че „вярва безрезервно на сигурността, която му осигурява Центърът. Гаранция за това счита дългогодишната съвместна работа. Подчерта, че ще изпълнява винаги поетия ангажимент за работа с военното разузнаване". РУ-ГЩ поставя следната оценка на „БОЯН" за 1990 г.:
„Разузнавачът оценява правилно развитието на обстановката в страната. Независимо от промените той осъзнава необходимостта от воденето на разузнавателна дейност в името на националната сигурност."

Срещите продължават и през 1991 г. На 26 април 1991 г. в сладкарница „Берлин" в София той отново се среща с оперативния си работник. „БОЯН" държи на поетите към нас ангажименти, за което говорят активното му участие при провеждане на планираните мероприятия", е записано в доклада от срещата. Указано му е да започне изучаване на гръцки език. Това е последният документ в досието му. То е обработено от наследника на РУ-ГЩ Служба „Военна информация" пред април 2004 г. с указание да се сдаде в архив за унищожаване.

Nikola_Kaloianov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Нина Лазарова Михайлова-Геринска

Нина Лазарова Михайлова-Геринска
7 януари 1943 г.
гр. Костенец.
Работническо семейство.
Филолог, преподавател по френски език.
Висша специална школа „Георги Димитров” – МВР.
БКП (от 1966 г.).
25 години.
Щатен служител.
Първо главно управление на ДС.
23 май 1968 г.

„Нина Михайлова е комунист, беззаветно предан на ленинските идеи, на политиката и делото на БКП и СССР", Първо главно управление на ДС, 1986 г.

21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители.
Със заповед 2669/23 май 1968 г. е назначена за преподавател инспектор по чужди езици в Школата на ПГУ-ДС; със заповед 654/18 декември 1975 г. е преназначена за преводач І степен; със заповед 144/1 март 1984 г. е преназначена за инспектор; със заповед 808/1 октомври 1989 г. е преназначена за зам.-началник отделение; със заповед 8/7 януари 1991 г. е в служебен неплатен отпуск (народен представител във ВНС), считано от 17 юни 1991 г.; със заповед 457/15 юли 1992 г. е уволнена, считано от 1 юли 1992 г.
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), в 36-то Народно събрание (1991-1994) и в 37-то Народно събрание (1995-1997).

Нина Михайлова-Геринска е депутат от БСП в три последователни парламента в периода 1990-1997 г. (7-ВНС, 36-то и 37-то Народно събрание).

Произход и образование

Произхожда от работническо семейство. Баща й е ятак на партизани, участник в Септемврийските събития през 1923 г. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма (АБПФК). Майка й е член на БКП, пенсионерка по времето, когато постъпва на работа в МВР.

Нина Махайлова-Геринска завършва френска гимназия във Варна през 1961 г. и френска филология в Софийския университет „Климент Охридски" през 1966 г. Започва работа като учител по френски език в гр. Костенец до 1968 г., като е назначена по заместителство. Член е на БКП.

Преводач във ВСШ „Георги Димитров" на МВР

През 1968 г. подава молба да бъде назначена във ВСШ „Георги Димитров" на МВР за преподавател по френски език. Назначена е със звание старши лейтенант.
Работи в катедра „Чужди езици" в школата на МВР.

„Др. Михайлова е с изявени възможности на педагог и възпитател. Има такт и умение за работа с хората. Към обучаващите се отнася с респект, уважение и взискателност, поради което има успехи в преподавателската си дейност", се посочва в една от характеристиките и в школата.

В ПГУ, отдел „Активни мероприятия"

През 1975 г. е преназначена в Първо главно управление на Държавна сигурност, в отдел 08 „Активни мероприятия".

Работи като преводач по френски и старши оперативен работник по отчета. Извършва цялата проучвателна и подготвителна работа в отдел 08 за въвеждане на системата „ВЕГА" (електронна система в ПГУ, въведена в началото на 80-те години, бел. ред.).

В Информационно-аналитичния отдел

През 1984 г. Нина Михайлова-Геринска е предназначена в отдел 06 „Информация" на ПГУ, където се занимава с информационно-аналитична дейност.

От личното й кадрово дело става ясно, че със заповед на началника на ПГУ от януари 1989 г. й е изказана благодарност за „проявено усърдие и постигнати конкретни резултати в информационното и агентурно-оперативно обезпечаване на посещението на Франсоа Митеран в НРБ".

Депутат от БСП

През 1990 г. Нина Михайлова-Геринска е избрана за депутат от БСП в 7-то Велико Народно събрание от 134-ти Ихтимански избирателен район.

В официалната й биография не е посочено, че е щатен служител на ПГУ-ДС, а само, че е преподавател по френски език във Висшия институт „Георги Димитров" и специалист по външнополитическите проблеми към президенството на България. По това време то се оглавява от Петър Младенов, доскорошен генерален секретар на БКП и дългогодишен министър на външните работи при Тодор Живков.

Като народен представител се обявява за плурализъм на мненията, свобода, сигурност и равни права за всеки гражданин, както и за плурализъм на формите на собственост, свобода на човешката предприемчивост.

След като е избрана за депутат си подава неплатен служебен отпуск в Националната разузнавателна служба, приемник на Първо главно управление на ДС до приключването на работата на 7-то Велико Народно събрание. Тя е избрана за народен представител и в следващите два парламента – 36-то Народно събрание (1991-1994) и 37-то Народно събрание (1995-1997). По време на последното БСП управлява със самостоятелен кабинет начело с Жан Виденов и за кратко време доведа страната до тежка икономическа криза, банкови фалити и хиперинфлация, както и до обезценяване на спестяванията на хората. През юли 1992 г., когато е депутат в 36-то Народно събрание, е освободена от длъжност в Националната разузнавателна служба, достигайки чин полковник.

Nina_Gerinska
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365