• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Огнян Стефанов Сапарев

Огнян Стефанов Сапарев
4 август 1942 г.
гр. София.
Литературен критик.
29 години.
Осведомител.
„МАРТИН”.
Шесто управление на ДС, отдел 01 „Борба срещу идеологическата диверсия и друга подривна дейност на противника по линия на интелигенцията”.
25 юни 1971 г.
8 септември 1971 г.
ОР Емил Пенчев.
ОР Емил Пенчев.
1982 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване № 76/1990 г. на лично дело ІА-26028 и работно дело ІР-11239.
1.Председател на БНТ от 1 февруари 1991 г. до 6 ноември 1991 г.
2.Ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” (1993-2003).
3.Член на научна комисия по филологически науки и изкуствознание към Висшата атестационна комисия от 1995 г.
4.Народен представител от БСП в 39-то Народно събрание (2001-2005).
5.Член на научна комисия по филология към ВАК (2006-2010).
6.Кандидат за народен представител в 42-то Народно събрание (2013), издигнат от „Коалиция за България” (БСП и други партии) в 16-и МИР-Пловдив.

Проф. Огнян Сапарев е литературен критик, филолог, преподавател във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", на който е ректор през 1993-2003 г. Генерален директор на БНТ (1990-1991) и депутат от БСП в 39-ото Народно събрание (2001-2005).

Образование и кариера

Завършва славянска филология и философия в Софийския университет „Климент Охридски" през 1967 г. Работи като редактор в „Разпространение на филми" на Българската телевизия и списание „Пламък" (1971-1973). След 1973 г. се завръща в Пловдив, където учи преди университета.

Известно време (1983-1988) е лектор в университета в Будапеща, Унгария. През 1988 г. е старши научен сътрудник в БАН. От 1973 г. е доцент, а от 1997 г. – професор по теория на литературата в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски".

Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на учените в България. Сапарев е сочен за един от водещите български специалисти в областта на фантастичната литература. Автор е на редица статии по проблеми на литературата, киното, естетиката, научнофантастичната литература.

След 10 ноември 1989 г.

С брат си Славян Сапарев са сред основателите на клуб „Демокрация", създаден в Пловдив веднага след 10 ноември 1989 г. още преди учредяването на СДС. Огнян Сапарев е председател на клуба, а брат му е първият председател на СДС в Пловдив и народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Директор на Българската телевизия

Първият държавен пост, който Огнян Сапарев заема след промените, е директорското място в Българската телевизия. За начина на неговия избор свидетелства писателят Георги Мишев, тогава депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание, в мемоарната си книга „Мир на страха ни" (2014):

„Мислех, че Задкулисието е метафора, докато не се сблъсках с реалния му призрак по време на депутатските културни комисии. Предстоеше избиране на генерален директор на Националната телевизия, единствена по това време. По незнаен път в синята група се появи името на Огнян Сапарев. Брат му беше син депутат от Пловдив, почти не вземаше участие в зала Запад, демонстрираше някаква другост, да не кажа независимост.

Огнян Сапарев, познат като литературен критик на дребно (рецензии на книги, бележки и пр.), водеше разпалени дебати на кръчмарската маса. За такива политикани Чудомир бе измислил думата „въобщественик". Незнайно обаче по какви пътища на Задкулисието името му бе предложено на нашата група. Не бяхме доволни от изложената програма като генерален директор, отложихме разговорите, за да търсим друг кандидат, но отново дойде нареждането — той ще е и никой друг!

Избрахме го, дори и с гласове от другите групи. Скоро се разбра грехът ни — хаосът в телевизията продължи и зацикли, а след време, когато се разтвориха досиетата, се видя, че нашият кандидат е бил сътрудник на службите."

Кандидат за вицепрезидент

На първите свободни президентски избори през януари 1992 г. Огнян Сапарев се кандидатира като вицепрезидент в двойка с Благовест Сендов – кандидат за президент, безпартиен, но избиран за народен представител още по време на комунистическия режим, а след промените от БСП. Двамата са издигнати от Инициативен комитет и печелят близо 114 000 гласа или 2,24%.

Депутат от БСП и противник на геополитическата ориентация на България

Въпреки че в началото на промените Огнян Сапарев е активен общественик, свързан със СДС в Пловдив и дългогодишен председател на пловдивското писателско дружество през втората половина на 90-те години той се проявява като яростен критик на влизането на България в НАТО и Европейския съюз. През 2001 г. е избран за депутат от БСП.

Кандидат-депутат от „Атака"

През 2005 г. на парламентарните избори за 40-то Народно събрание Огнян Сапарев е издигнат за народен представител от коалиция „Атака". Той обаче не е в листата на Пловдив-град, където е популярен, а е включен в листата в Смолян и не успява да влезе в парламента.

Отново в листите на БСП

На парламентарните избори за 42-то Народно събрание през май 2013 г. той отново е включен в листите на БСП. Издигнат е от „гражданската квота", но е под №10 и не влиза в Народно събрание.

Против окупацията на Ранобудните студенти

През есента на 2013 г., когато Ранобудните студенти окупират Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски" и някои други университети в страната, проф. Огнян Сапарев, който е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", заявява в интервю своята отрицателна позиция:

„Проблем днес е въпросът „Има ли защо да се прави окупация?" В началото на прехода, макар начинът да беше абсурден, основанията за такива акции не бяха малко. Сега обаче не виждам основания. Сега не можем да говорим за липса на свобода, това е пълна слободия. Дори анархия...

Противник съм на това пълно разгащване и безотговорност. Случилото се е много лош пример, който никоя демократична държава не би търпяла, защото в т.нар. демократична Америка например полицията бие, та пушек се вдига...

Никой неинтелигентен човек в България няма съмнение за участието на ГЕРБ в такива протести срещу правителството. Декларацията им в подкрепа на окупацията е форма на самопризнание. А ако тази окупация се разрасне, не крия, че лично ще участвам в организирането на бойна група, която да укроти подобни щения. Казвам го сериозно – готов съм да взема мерки с необходимите за това последствия. Всичко си има предел."

Досието на осведомител „МАРТИН" и унищожаването му

Годината на вербуването на Огнян Сапарев – 1971 г. съвпада с времето, когато той започва работа като редактор в „Разпространение на филми", Българската телевизия и сп. „Пламък". Прекратяването на сътрудничеството става преди да замине като лектор в университета в Будапеща (1983).

От огласените от Комисията по досиетата данни става ясно, че през 1990 г., седмица след първия тур на първите свободни парламентарни избори на 10 юни, е утвърден протокол за унищожаване на над 370 досиета на сътрудници на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия. Сред унищожените документи са и личното, и работното дело на осведомител „МАРТИН", псевдоним, под който Огнян Сапарев е вербуван през 1971 г.

Категорията „осведомител" не е сред класическите секретни сътрудници на ДС като агент, резидент, съдържател на явочна квартира и др. Тя се среща през 70-те години ХХ век и под осведомители в ДС са регистрирани сътрудници, които не притежават качества или възможности да работят като агенти за Държавна сигурност. През 80-те години категорията осведомител е изоставена и заменена с доверено лице.

Позицията на Огнян Сапарев: Писал съм анализи

Принадлежността му към ДС е обявена от Комисията по досиетата едва през 2007 г. при проверката на народните представители. След решението на Комисията Огнян Сапарев заявява:

„Не съм бил сътрудник на ДС, а само ме помолиха да направя анализи на определени литературни явления в България преди 35-36 години. Писал съм няколко пъти за ДС, но не съм оклеветил никого и стоя с името си зад това, което съм написал."

Написаното от „МАРТИН" обаче не може да бъде проверено, тъй като Държавна сигурност старателно го унищожава още през 1990 г.

Ognian_Saparev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365