• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

П

Павел Найденов Найденов

Павел Найденов Найденов
16 юни 1936 г.
село Долни Богров, област София.
Управител на заведение за обществено хранене.
БКП.
44 години.
Съдържател на явочна квартира.
„СЛАВЯНИ”.
Шесто управление на ДС.
6 ноември 1980 г.
12 ноември 1980 г.
ОР Иван Станков.
ОР Иван Станков.
1987 г.
29 юни 2015 г. с решение №2-528 на Комисията по досиетата при проверката на едноличните търговци, които организират хазартни игри; членовете на управителни, контролни и надзорни органи и прокуристите на юридически лица, организиращи хазартни игри.
Рег. дневник; картон обр. 6; протокол № 79/ 1990 г. за унищожаване дело IЯ-3688.
Член на Съвета на директорите на „Гранд хотел Варна” и на неговия Надзорен съвет.

Илия Найденов е ресторантьор, бизнесмен, баща на президента на „Мултигруп" Илия Павлов, застрелян през 2003 г. в София от снайперист.

Образование и работа в МНО

Завършва техникума по обществено хранене в столицата. След това остава в София, въпреки че няма софийско жителство. Кандидатства за работа при военните. Назначен е на работа в стола на Министерството на народната отбрана на ул. „6-ти септември" 23. Организира и бюфет на стадион „Народна армия".

Започва да тренира борба. Става армейски шампион при 57 кг. В казармата го взимат в Спортната рота. След това започва работа в ресторант „Москва", където отговаря за студената кухня. По собствените му думи по това време е и комсомолски секретар.

Ресторантьор при соца

По-късно е назначен за управител на ресторант „Червено знаме" на бул. „Витоша". Тогава вече е семеен и с деца.

През 70-те и 80-те години на ХХ век става комплексен управител на известното по това време в столицата заведение за обществено хранене – закусвалня „Попското”. По думите му от МВР му дават законно притежаван пистолет – „такава ми беше работата, занимавах се с много пари". След лукса да кара няколко западни автомобили като „Опел", „Фолксваген" идва ред и на бял „Мерцедес" дизел.

Малко преди 10 ноември 1989 г. комунистическата власт започва да отдава заведения под аренда. Павел Найденов става арендатор на едно от тях в центъра на София срещу Съдебната палата, като по собствените му обяснения по това време плаща годишна аренда 600 000 лв. „Рискувах, подписах договор и го взех. Направих го денонощно", заявява той.

Тогава строи и сграда към Суходол, след циганския „факултет", където прави заготовки –салати, транжорна работилница за кебапчета, кюфтета.

Съветник на Илия Павлов

По думите му Илия Павлов се допитва до него да започне частен бизнес, „след като разрешиха малко частната инициатива". Така през 1988 г. е създадена кооперацията „Мултиарт", в която освен Илия Павлов участват и още 6 души.

Освен, че първоначално се проявява като състезател по борба в ЦСКА Илия Павлов, който завършва спортното училище, е комсомолски секретар в „Спортни имоти" към БСФС, а след това е инструктор на „Левски Спартак", където обучава дипломати от МВнР по самоотбрана. След това е назначен в отдел „Културни връзки" към ЦК на БКП. След откриването на „Мултиарт" баща му го съветва да напусне административната работа в ЦК.

След промените – в корпорацията на сина си

След промените Павел Найденов подпомага бизнеса на сина си в създаденото през 1990 г. дружество „Мултиинтернешънъл холдинг", регистрирано във Вадуц, Лихтенщайн.

През 2003 г., по време на управлението на НДСВ и ДПС чрез кабинета Сакскобургготски, Илия Павлов е застрелян пред офиса на „Мултигруп" в София от снайперист, а убийството му остава неразкрито.

След убийството му неговото богатство, което се изчислява на около 1,5 млрд. долара, отива при съпругата му Дарина Павлова, също разкрита като съдържател на явочна квартира "АНТЕНА" на Шесто управление на ДС от 1989 г.

Собствен бизнес

След 2003 г. развива самостоятелен бизнес. Има туристически комплекс в Божурище, разполагащ с два тенис корта и басейн. Притежава фабрика за лещи в Суходол и ресторант с фитнес в центъра на столицата, а така също магазин и къща в Долни Богров.

По собствените му думи „гледам да действам по това, което съм правил винаги. Имаме 5000 места леглова база. Работя активно, имаме си хора, които управляват хотелите. Резултатите са добри, участваме активно в туризма. Грижим се за „Хотел България", хотел „Рила" в Боровец, „Интернационал" на Златни пясъци, „Гранд хотел Варна".

Съдържател на явочна квартира „СЛАВЯНИ"

Павел Найденов е вербуван от Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия през ноември 1981 г. Привлечен е на идейно-политическа основа. Според запазения в картотеката на ДС по това време той е член на БКП.

Регистриран е като съдържател на явочна квартира към отдел 02 „Борба с идеологическата диверсия сред младежта и спорта и чуждестранните студенти" на Шесто управление. Впоследствие на ръка върху картона му с химикал е нанесен отдел 09 „Обезпечаване на средствата за масова информация, спорта и туризма".

Свален е от оперативен отчет през декември 1987 г. Досието му е унищожено през 1990 г. при тайното прочистване на архивите на Държавна сигурност от БКП/БСП, утвърдено от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев с мотива „поради усложнената политическа обстановка”.

Позицията на Павел Найденов

В интервю пред в. „Шоу" през януари 2015 г., още преди да бъде обявена неговата принадлежност към Държавна сигурност при проверката на организаторите на хазартни игри, на въпрос искали ли са да го вербуват на агент на ДС Павел Найденов отговаря така:

„Бях такъв човек, че те не се осмеляваха да ми предложат такива работи! Не съм бил агент на ДС! Много пъти са разговаряли с мен, но аз никога не съм си позволявал да топя някого! Вървях малко срещу водата тогава. Бях своенравен и те не ме закачаха. Ако ме питат нещо, съм ги препращал към други: „Аз това не го знам, ето, имам помощници, те ако знаят нещо..."

Веднъж се интересуваха за един техен служител: „Павле, един наш човек, мръсник, излага службите, тука се върти, знаеш ли нещо за него?" Като кажат така – че е мръсник, веднага казвам, че не знам нищо за него. Но... да питат помощниците ми, може те да знаят."

След огласяване на неговата принадлежност Павел Найденов отрича сътрудничество. Пред сайта vsekiden.com заявява:

„Няма такова нещо! Никога не съм общувал с ДС на такова ниво – да съм сътрудник. Те може да са ме проучвали. Това е друго. Аз съм работил такава работа, че те са се интересували. Нека Комисията по досиетата да каже дали има нещо написано от мен, дали имам подписана декларация за работа там. Ако има такова нещо – пак съм насреща да говоря. Но такова нещо няма!

Не съм имал такава квартира [„СЛАВЯНИ"]. Ако имаше такова нещо с удоволствие бих го признал. Какво от това? Тогава така стояха нещата, че винаги можеха да те принудят да направиш нещо, което не желаеш. Но аз нямам такова нещо.

Не съм разговарял на тема вербуване. Разговарял съм с хора от сигурността, аз не съм ги търсил. Те са ме търсили на принципа на някакви интереси или на приятелството. Аз работех в сферата на обслужването и на търговията и работата ми беше привлекателна за подобни хора. Пием по чаша, приказваме си. Те с удоволствие са се отбивали при мен. Но никой не ме принуждавал. И никой не ме е питал за нищо...

То по онова време службите ти създаваха документ, без да знаеш. Пускат един рапорт до началника, че е разговарял с Павел Найденов. Може и такова нещо да има. Но от моя страна нито подпис. Нищо чудно да са имитирали подписа ми. Де да знам! Аз нищо не съм подписвал! Нямам нищо общо с ДС. Даже аз съм бил против тях и ще ви кажа защо. Края на 80-те години, малко преди да настъпят промените с Асен Чаушев [главен готвач в „Балкантурист"] направихме бригада и я регистрирахме в съда.

Борихме се срещу Държавна сигурност във връзка с пребиваването на нейни служители в хотелите. Аз лично разговарях с тях и им препоръчах, ако искат да имат обслужване в големите фирми и хотели, където има интересни чужденци и хора и може да се случи нещо интересно за държавата нека да си назначат агенти под прикритие. Изпратете хора, които да се явят на конкурс да заемат места – длъжности в хотела и да бъдат назначени там. Нека си получават пари от хотела и ако не им стигат парите да си получат пари и от службата. Така те ще бъдат по-полезни за държавата и ще защитават нейните интереси. А не да създават кабинети в хотелите и там да седят, да ядат и да пият и да общуват с най-лошите служители в самите звена.

Това съм правил и съм го предложил на Министерство на вътрешната търговия и на МВР. Само след един месец всички кабинети бяха освободени, служителите на ДС вече не посещаваха хотелите така за удоволствие, както те го разбираха и работата приключи. Това е моят принос. Ние с Асен Чаушев водихме борба срещу начина на обслужване на населението и успяхме да го направим. Доволен съм, че съм допринесъл да ги няма по хотелите, а да си има агенти под прикритие. Няма държава, която да живее без агенти, тъй като тя трябва да проследява и своите си хора. Аз бях против да има хора на ДС, които да работят наяве. Само под прикритие!"

Pavel_Naidenov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Пенчо Георгиев Гешев

Пенчо Георгиев Гешев
4 ноември 1952 г.
гр. Стрелча.
Войник (по време на вербуването), научен работник.
18 години.
Осведомител.
„ПЕТЛЕШКОВ”.
Трето управление на ДС (военното контраразузнаване).
18 декември 1970 г.
31 декември 1970 г.
ОР Васил Христов.
ОР Васил Христов.
1972 г.
18 септември 2012 г. с решение №2-67 на Комисията по досиетата при проверката на Национална спортна академия „Васил Левски”.
Рег. дневник; картон обр. 4.
1. Декан на факултета по кинезитерапия, туризъм и спортна анимация в Националната спортна академия „Васил Левски” (2003-2007); зам.-ректор по учебната дейност на НСА (2007-2012).
2. Член на Съвета на директорите на „Специализирана болница за активно лечение по травматология, ортопедия и спортна медицина „Проф. д-р Димитър Шойлев“” ЕАД – гр. София.
3. Ректор на НСА от 2012 г. (с втори мандат от декември 2015 г.).
4. Член на Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет от 9 май 2013 г.

Проф. Пенчо Гешев е ректор на Националната спортна академия „Васил Левски" от 2012 г., избран втори мандат през декември 2015 г.

Завършва висше образование в НСА през 1976 година. От 1980 г. е преподавател по ветроходство към катедра „Водни спортове". През 1985-1988 г. е зам.-председател на СФД „Академик" (София).

През 1990 г. защитава дисертация на тема „Начално обучение по ветроходство" за придобиване на научната степен „доктор". През 2000 г. спечелва конкурс за доцент по ветроходство към катедра „Водни спортове".

През 2003-2007 г. е декан на Факултета по кинезитерапия, туризъм и спортна анимация. От 2007 г. е Заместник-ректор по учебната дейност на НСА „Васил Левски". Председател на Общото събрание на НСА „Васил Левски" (трети мандат). Председател е на яхт-клуб „Дорадо-НСА". През 2012 г. е избран за ректор на НСА. През 2013 г. влиза в Изпълнителното бюро на БОК.

Осведомител в казармата

В архивите на ДС е запазен само картон за принадлежността на Пенчо Гешев като сътрудник. Според него той е вербуван от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) в края на 1970 г., когато той отбива военната си служба в армията в качеството си на осведомител.

Позицията на проф. Пенчо Гешев

Пред сайта desebg.com проф. Пенчо Гешев посочва:

„В края на подготовката ми в школата за граничари в Смолян през декември 1970 г. ме извика един офицер, за да ми обясни, че като един от най-съвестните граничари би искал да го информирам за неща, свързани с опазването на границата, в т. ч. за евентуални контакти с местни хора, които можело да избягат през границата.

Така си свърших работата, че още през лятото на заставата, в която служех, точно по този начин, за който трябваше да информирам, избяга един от местните млади помаци. Отишли на лов със стар войник от заставата и се върна само нашия войник с кучето на помака, което било вързано в близост до браздата.

Доста ми се кара офицерът, но и нищо не ми направи. При първото излизане на досието ми за първия мандат като ректор разбрах, че съм бил воден като агент, както и че съм освободен при уволнението ми през 1972 г. Това е моята история като агент на ДС."

Pencho-Geshev
PenchoGechev-dok

Натисни върху изображението за голям размер

Петко Леонидов Търпанов

Петко Леонидов Търпанов
17 март 1951 г.
гр. Плевен.
26 години.
Агент.
„ИВАНОВ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Благоавград.
16 юни 1977 г.
28 юни 1977 г.
1985 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон; рег. дневник; протокол за унищожаване № 2/ 10.05.1990 г. на работно дело ІР-1634. През 1985 г. лично дело ІА-2017-Благоевград е предадено в архив-Благоевград. „При паспортизацията на архивния фонд през 2004 г. е констатирано, че делото липсва без данни за микрофилмиране, унищожаване или пререгистрация” – по доклад на МВР RB 202009-001-05/01-08/ 1286/10 август 2007 г.
Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Петко Търпанов е народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 1-МИР Благоевград.

Завършва Висшия машинно-електротехнически институт „Ленин". Член на БСДП. Работи е като началник на отдел в Тютюневия комбинат „Пирин" – Благоевград. В 7-то ВНС се обявява за търсене на отговорност на виновниците за националната катастрофа; избори за местна власт и приватизация, преминаване на принципите на пазарната икономика.

В „Булгартабак холдинг"

След промените се издига до един от директорите на „Булгартабак холдинг". През март 1997 г., по време на служебния кабинет на Стефан Софиянски е назначен за зам.-директор на цигарения холдинг. Той е и председател на Търговско-промишлената палата в Благоевград.

Според документи, изнесени в медиите, през 1997-1998 г., когато Петко Търпанов заема ръководен пост в „Булгартабак холдинг", дружеството и неговите фабрики в страната са едни от дарителите (с над 10 млн. лв.) на фондация „Бъдеще за България" с председател Елена Костова, съпруга на тогавашния министър-председател Иван Костов.

През април 2002 г. от „Булгартабак" сезират прокуратурата за фалшиви договори за дистрибуция на цигари в Русия. Сигналът цели е да се проверят дали подписите в договора, с който на 22 януари 2001 г. „Булгартабак холдинг" дава лиценз за продажба на българските марки цигари на руското дъщерно дружество „СК Булгартабак" в Подолск, са автентични. Изразени са подозрения, че документът е парафиран от Петко Търпанов, член на съвета на директорите на холдинга, вместо от изпълнителния директор Бойко Кишков. Няма информация в медиите какви са резултатите от сигнала до прокуратурата.

Изчезване на личното дело на агент „ИВАНОВ"

Част от досието на Петко Търпанов – работното дело – е унищожено с протокол през май 1990 г. Личното му дело обаче е архивирано още през 1985 г., когато той е свален от отчет в архива на МВР-ДС в Благоевград.

При проверката на народните представители през 2007 г. в доклад до Комисията по досиетата МВР посочва за Търпанов, че „при паспортизацията на архивния фонд през 2004 г. е констатирано, че делото липсва без данни за микрофилмиране, унищожаване или пререгистрация". На картона на агента е отбелязано, че личното дело „липсва".

DSC_0101
P_Turpanov-1

Натисни върху изображението за голям размер

Петър Георгиев Башикаров

Петър Георгиев Башикаров
30 ноември 1939 г.
гр. Москва.
Прогресивно семейство.
Радио инженер.
БКП (от 1965 г.).
24 години.
Щатен сътрудник.
ОР „ОРЯЗОВ”.
Първо главно управление на ДС.
30 октомври 1964 г.

„Още от първата година и досега др. Башикаров е подпомагал нашите органи. Към възлаганите му задачи се е отнасял с желание и нужната сериозност", КДС, 1964 г.

„Редовно изучава и стриктно изпълнява партийните и държавни решения, заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР. Проявява инициатива и творчество в тяхното изпълнение", ПГУ, 1973 г.

Запознаване с оперативната обстановка в Япония и работата на контраразузнавателните органи. Провеждане на тайникова операция. Фотодело. Структура, работа и методи на американското разузнаване в Япония.
22 октомври 1997 г. с доклад на председателя на Комисията по досиетата и министър на вътрешните работи Богомил Бонев, прочетен в Народното събрание.
Със заповед 3898/30 ноември 1964 г. е назначен за разузнавач в ІV отдел; със заповед 1724/ 13.04.1965 г. е изпратен на 8-месечен разузнавателен курс в СССР; със заповед 479/4 септември 1974 г. е преназначен за зам.-началник отделение в ІV отдел; със заповед 301/1 юни 1978 г. е преназначен за зам.-началник ІV отдел; със заповед 692/31 декември 1979 г. е уволнен.
1.Директор на Националната разузнавателна служба (7 февруари 1990 г. – 28 февруари 1990 г.).
2.Министър на външноикономическите връзки (8 февруари 1990 г. – 22 септември 1990 г. в първия кабинет на Андрей Луканов (БКП/БСП).
3.Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), в 36-то Народно събрание (1991-1994), в 37-то Народно събрание (1995-1997) и в 38-то Народно събрание (1997-2001).

Петър Башикаров е щатен служител на Първо главно управление на ДС, работил под прикритието на зам.-търговски представител в Япония (1970-1973), зам.-министър на външната търговия (1976) и посланик на НРБ в Япония (1986-1990). След промените е първият ръководител (макар и за съвсем кратко) на Националната разузнавателна служба, приемник на Първо главно управление на ДС, министър е на външноикономическите връзки в първото правителство на Андрей Луканов (февруари-септември 1990 г.) и е депутат от БСП в периода 1990-2001 г. от 7-то Велико Народно събрание до 38-то Народно събрание включително.

Произход и образование

В един от документите в личното кадрово дело на Петър Башикаров е посочено, че той произхожда от на професионален революционер. Баща му е партизанин и политемигрант, АБПФК, майка му е рускиня, дългогодишен преподавател във Висшата партийна школа.

В периода 1925-1930 г. баща му е партизанин в отряда на Йордан Кескинов в Средногорието. От 1930 г. до 1941 г. е политемигрант в СССР. Член на БКП от 1931 г. От 1941 г. е на служба в Червената армия, участва във Втората световна война. През октомври 1941 г. преминава като парашутист в Гърция. Разкрит и задържан като до 9 септември 1944 г. лежи в затворите в Солун, София и Плевен. От 10 септември 1944 г. до октомври 1949 г. е служил в МВР. Полковник от запаса. Директор на държавно търговско предприятие „Винпром" София.

Роден в Москва, СССР през 1939 г. Петър Башикаров от 1946 г. живее в България. През 1958 г. е приет е в Машинно-електротехническия институт – София. През 1959 г. прекъсва образованието си и постъпва курсант във Висшето народно военно-въздушно училище „Г. Бенковски". Инженер е по радио оборудване на самолета.

Пет години учи във военното училище. „Още от първата година и досега др. Башикаров е подпомагал нашите органи. Към възлаганите му задачи се е отнасял с желание и нужната сериозност", е записано в един от документите за него в този период в личното му кадрово дело.

В разузнаването

През 1964 г. са направени постъпки през Министерството на народната отбрана Петър Башикаров да бъде разпределен в МВР. Преценено е, че е подходящ за отдел 04 „Контраразузнавателен" в Първо управление на КДС (разузнаването). Изпратен е в Москва, където завършва 8-месечна разузнавателна школа. От 1966 г. работи в отдела 07 „Научно-техническо разузнаване" на Първо управление на КДС.

Командирован по линия на научно-техническото разузнаване в Япония

Командирован е под прикритието на стажант в търговското представителство на посолството на НРБ в Токио, Япония, за срок от три години, за да изучава „японски език и оперативната обстановка в страната за работа по линия на научно-техническото разузнаване".

Създадена му е легенда, че работи в Държавния комитет за научно-технически прогрес. В Япония е отново от септември 1970 г. до май 1973 г. под прикритието на зам.-търговски представител.

Преминава обучение, при което е запознат с оперативната обстановка в Япония и работата на КРО; провеждане на тайникова операция; фотодело; запознаване със структура, работата и методитена американското разузнаване в Япония.

Разузнавателната си дейност като оперативен работник извършва под псевдонима „ ОРЯЗОВ". Основни задачи, по които работи са:

  • Придобиване на научно-техническа информация и образци по основните номенклатурни задачи в областта на електронно-изчислителната техника, радиоелектрониката и микроелектрониката;
  • Външно запомнящи устойства на магнитни ленти, магнитни дискове и магнитни дискови пакети;
  • Интегрални схеми;
  • Изучаване на обектите за проникване и създаване на връзки главно в тях с интересни по линия на НТР лица.

Като обекти за проникване са набелязани концерна „Фуджи", Токийския университет, МИТИ- химическия институт, концерна „Хитачи".

В този период в атестацията му е посочено, че е „незадоволителна работата му по интересни за научно-техническото разузнаване лица , работещи в интересуващите ни фирми „Фуджицу" и „Хитачи".

На прикритие в Министерството на външната търговия и зам.-министър

През 1973 г., след като се завръща от Токио, е назначен на прикритие в МВТ като началник управление „Търговски договори", а от 1976 г. е издигнат като зам.-министър на външната търговия.

Посланик в Япония

В края на 1979 г. Петър Башикаров е уволнен от Първо главно управление на ДС. Продължава да работи като първи зам.-министър на външната търговия.

През 1986 г. е назначен за посланик в Япония, където остава до началото на 1990 г.

Директор на НРС и министър на външноикономическите връзки

На 7 февруари 1990 г. с указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов е назначен за директор на новосформираната Национална разузнавателна служба (НРС), която е приемник на Първо главно управление на ДС и е произведен в чин генерал. Кандидатурата и назначението му са съгласувани с Москва.

На този пост обаче се задържа съвсем кратко. Назначението е отменено на 28 февруари 1990 г., за да може да бъде изтеглен в новото правителство на БКП с министър-председател Андрей Луканов като министър на външноикономическите връзки (8 февруари 1990 г. – 22 септември 1990 г.).

Депутат от БСП

През 1990 г. е издигнат е за народен представител от БСП за 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) в 85-ти Панагюрски избирателен район, откъдето е избран. Депутат от БСП е и в следващите три последователни парламента в периода 1991-2001 г. – 36-то Народно събрание, 37-то Народно събрание, 38-то Народно събрание, включително.

На парламентарните избори за 39-то Народно събрание през 2001 г., недоволен от неизбираемото място в листата, на което е поставен от лидера на БСП Георги Първанов, Башикаров се кандидатира като независим депутат в Пазарджишкия избирателен район, но не е избран в парламента.

Член на Българо-японски икономически съвет

Петър Башикаров е член на на Българо-японския бизнес съвет към Българската търговско-промишлена палата.

Petur_Bachikarov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Петър Кирилов Берон

Петър Кирилов Берон
14 март 1940 г.
гр. София.
Биолог.
БАН.
29 години.
Сътрудник, осведомител.
„БОНЧЕВ”.
Шесто управление на ДС.
16 декември 1969 г.
ОР Нешо Нешев.
ОР Нешо Нешев, ОР Кънчо Иванов.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картони - обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; рег. дневник; уведомително писмо-искане вх. № 1988/20 април 1990 г. за заличаване от общата справочна картотека обр. 4, ръководените от 11 отдел - НСЗК агенти – „БОНЧЕВ” лично дело 22292.
1.Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), народен депутат от коалиция „Атака” в 40-то Народно събрание(2005-2009).
2.Председател на СДС (август 1990 г. – декември 1990 г.).
3.Кандидат за вицепрезидент, издигнат от Българския бизнес блок на президентските избори през 1992 г.; кандидат за президент, издигнат от партия „Съюз България” на президентските избори през 2001 г.; кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет на президентските избори през 2006 г.
4.Директор на Национален природонаучен музей към БАН (1993-2005).
5.Заместник-председател на партия Съюз на патриотичните сили „Защита” (от 2005 г.).
6.Зам.-председател на Управителния съвет на Българския туристически съюз (1993-1999) и член на Управителния съвет му (2004-2007).

Петър Берон е учен биолог и политик – народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и председател на СДС (1990), депутат от коалиция „Атака" в 40-то Народно събрание (2005-2009) и зам.-председател на партия Съюз на патриотичните сили „Защита".

Образование и научна кариера

Завършва висше образование в Софийския университет „Климент Охридски", специалност „Биология" през 1963 г. От 1963 г. до 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към БАН. Специализира биоспелеология във Франция (1967 г.) и паразитология в Прага (1970 г.) От 1969 г. до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология към БАН. Доктор по зоология е от 1975. През 1978 г. става старши научен сътрудник в същия институт и завеждащ секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН.

Ръководител и участник е в много експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 80 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея и др. В продължение на 3 години (1976-1979 г.) работи като управител на резервати в Нигерия. От 1985 г. е председател на Българската федерация по спелеология. През 1990 г. става зам.-председател на Български туристически съюз.

След промените е директор на Националния природонаучен музей (1993-2005) към БАН. Преподавал е зоогеография в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски" и акарология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Участва в ръководството на множество международни организации.

В политиката – активист на „Екогласност" и депутат от СДС

Петър Берон влиза в политическия живот на страната като един от основателите на Независимо сдружение „Екогласност" още преди 10 ноември 1989 г. След създаването на Съюза на демократичните сили през декември 1989 г. е секретар на СДС до август 1990 г.

Участник е в Националната кръгла маса през 1990 г. и бързо се превръща в един от най-популярните политици в СДС.

В 7-то Велико Народно събрание през 1990 г. влиза като депутат на СДС от 6-МИР Враца. По това време той е старши научен сътрудник, кандидат на биологическите науки, безпартиен, преподавател по зоогеография в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Лидер на СДС

След избирането на Желю Желев за президент от 7-то ВНС на 1 август 1990 г. постът председател на СДС е поет от Петър Берон. През есента на 1990 г. резултатът от икономическата катастрофа от управлението на БКП/БСП придобива все по-ясни очертания, а през ноември в страната е предизвикана национална стачка срещу второто еднопартийно правителство на БСП начело с Андрей Луканов. Част от очакванията са СДС да състави ново правителство, чийто министър-председател да е лидерът на съюза Петър Берон. Точно в този момент, малко преди оставката на кабинета Луканов, се разиграва първият компромат с досиетата на Държавна сигурност.

Изнасяне на информацията за агент „БОНЧО" във вестника на БСП

На 22 ноември 1990 г., 7 дни преди Луканов да подаде оставка, във органа на БСП в. „Дума" е публикувана информация без автор, в която се посочва, че Председателят на Координационния съвет (КС) на СДС Петър Берон е свързан с бившата Държавна сигурност като агент под псевдонима „БОНЧО" на Шесто управление на ДС. Това е първото изнасяне на пособна информация и на практика е първото активно мероприятие на бившата Държавна сигурност след 10 ноември 1989 г., използвайки досиетата, с което се цели да нанесе удар на опозицията.

Публикацията постига целта си и хвърля в смут КС на СДС, точно в момент, в който правителството на БСП е пред оставка и общественото недоволство към бившите комунисти е огромно. Според Желю Желев, по това време президент на България, при него в президентство идват представители от ръководството на СДС (Елка Константинова, Александър Йорданов, Аспарух Панов и др.), които настояват да използва президентските си правомощия, за да провери истина ли е или не твърдението, че Петър Берон е агент на Шесто управление на ДС. По думите на Желев след тях идват и представители на земеделците в лицето на Петър Дертлиев и Милан Дренчев със същия въпрос.

По това време в България липсва законодателство за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност и разкриване на сътрудниците й, условие, което не е поставено от опозицията по време на Кръглата маса. След началото на 7-то Велико Народно събрание по предложение на СДС то приема решение за огласяване на досиетата, но само на народните представители и е избрана Парламентарна комисия, която да работи и да ги огласи, председателствана от журналиста Георги Тамбуев, депутат от БСП. През ноември-декември 1990 г. обаче тя все още не приключила работата си, тъй като среща голяма съпротива за достъп до документите от страна на МВР.

Само Желю Желев чете досието на Берон

Години по-късно (през 2001 г.) в интервю пред в. „Сега" Желю Желев описва случилото се през есента на 1990 г. така:

„Берон накара на два пъти Координационния съвет да гласува той да бъде следващият премиер. Явно това силно е притеснило членовете на съвета и при мен дойдоха няколко човека да ме питат няма ли начин да се провери има ли той досие. Защото тогава имаше публикации в "Дума" и други вестници, че Берон е агент Бончо. По конституция имах право като пряко отговорен за националната сигурност да поискам от вътрешния министър да ми донесе досието на Берон. Пенчо Пенев [министърът на вътрешните работи] донесе една дебела чанта, пълна с материали. Дадох му купа с вестници, който получавах всеки ден в президентството – да има по-интересно четиво, докато аз, в негово присъствие, чета материалите от досието на Берон.

Три – три часа и половина четох – писани от Берон неща, включително и собственоръчно написания и подписан текст, с който се съгласява да сътрудничи на ДС. В началото явно е бил към друго управление на ДС – понеже е обичал да пътува, са го използвали да носи информация с кого се е срещал, какво е говорил и т. н. – тези неща се искаха тогава от всеки, който пътува в чужбина. После е преминал към Шесто управление.

След създаването на „Екогласност" вече започва да пише доноси. Четох ги. След като прочетох този материал, буквално ми прилоша. Прочетох материалите в присъствието на министъра, за да не ме обвинят после, че съм скрил, откраднал или копирал някой документ."

След това Желев връща документите на министър на вътрешните работи Пенчо Пенев. Президентът приема съвета на началника на кабинета си Ивайло Трифонов, който го съветва да извика и да разговаря с Петър Берон.

„Извиках го, обясних му, че по вестниците пише и по стените на учрежденията се лепят материали, че е бил агент и, най-важното, че членове на КС на СДС са поискали да прочета досието му, за да разберем истина ли е всичко това. Разказах му за писаните от него материали, които съм прочел", казва Желев.

Договарят се Берон да подаде оставка като председател на Координационния съвет на СДС и председател на парламентарната група. Мотивите за оставките обаче нямало да се свързват с досието му, а Желев му предлага да го назначи за посланик в Африка или Азия, където Берон да си продължи научните интереси.

Петър Берон подава оставка и от двата поста. Междувременно Желев се среща отново с членовете на КС на СДС, за да им съобщи какво съм разбрал по поставения от тях въпрос, а също така и да ги информира, че Берон е приел да си даде оставките. Разделят се с уговорката да не дават гласност на случая, тъй като това ще рефлектира върху СДС.

„Но след срещата Дончо Иванов, представителят на КТ "Подкрепа", съвсем разбираемо, казал на Константин Тренчев за Берон. Тренчев обаче прави бомбастично изказване по радиото – че бил говорил с мен и аз лично съм му казал, че Берон е работил за Шесто управление на ДС", допълва Желев.

По това време самият Берон е на конференция в чужбина, а след завръщането си, не отрича, но и не прави признания пред медиите. До назначаване му за посланик така и не се стига. През 1991 г. Петър Берон напуска СДС.

Кандидат на президентски избори

На президентските избори през януари 1992 г. Берон е кандидат за вицепрезидент като подгласник на Жорж Ганчев (по-късно също разкрит като сътрудник на ДС). Двамата събират 16,7% от гласовете и остават на трето място.

На президентските избори през 2001 г. се кандидатира за президент от партия "Съюз България", като получава 1,1% от гласовете. По това време влиза в Съюза на патриотичните сили „Защита", основан от Йордан Величков, щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. Берон е избран за него заместник.

На президентските избори през 2006 г. Берон участва отново като кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет, но получава по-малко от 1% от гласовете.

Депутат от коалиция „Атака"

Влиза в 40-то Народно събрание (2005-2009) като депутат от коалиция „Атака", в която участва Съюза на патриотичните сили „Защита". Става зам.-председател на Народно събрание (на ротационен принцип). През октомври 2006 г. напуска парламентарната група на „Атака" и става независим депутат, поради несъгласие с политиката на коалицията, в която след като влиза в парламента основна роля започва да играе Волен Сидеров, който и регистрира партия „Атака".

Разкриване на принадлежността на Петър Берон

Интересен факт е, че името на Петър Берон не фигурира в списъка със сътрудници на Държавна сигурност, обявен от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев през есента на 1997 г. след приемането на първия закон за досиетата. Обявяването на този списък става след като Конституционният съд, в който по това време участват трима сътрудници на ДС, приема, че не следва да бъдат огласявани сътрудниците, за които са запазени само картони.

В случая обаче въпросът опира до това какво е станало с архивните материали, за които президентът Желев твърди, че е чел, след представянето им от министъра на вътрешните работи Пенчо Пенев през есента на 1990 г.?

Берон не е обявен като сътрудник и от следващата комисия, съставена по време на управлението на Обединените демократични сили, оглавена от депутата от СДС Методи Андреев през 2001 г. при проверката на народните представители. Освен това комисията „Андреев" не изпълнява законовата процедура за проверката за принадлежност на кандидатите за президентските избори през същата 2001 г. Процедурата изисква Комисията да покани кандидатите, за които има данни и те да декларират писмено, че не са сътрудници или да ги обяви. Тогава в изборите участват трима сътрудници – Георги Първанов, Жорж Ганчев и Петър Берон.

Принадлежността на Берон е обявена една от Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов през 2007 г. при проверката на народните представители. Документите за обявяването обаче не се базират на цялостно досие, такова, каквото Желю Желев твърди, че е прочел в края на 1990 г., а на запазени картони в картотеката, регистър и писма за унищожаване на документи, свързани с агент „БОНЧЕВ", псевдонима, по който през 1969 г. Петър Берон е вербуван от Шесто управление на ДС.

Позицията на Петър Берон

След официалното обявяване на принадлежността му към бившата Държавна сигурност Петър Берон коментира:

„Разкриването на разузнавачите е национално предателство. Нито една страна не е разкрила военното си разузнаване и контраразузнаване. Въпросът около досиетата има и чисто клюкарска страна."

Впоследствие в редица свои интервюто Петър Берон категорично отрича да е бил сътрудник и да е писал доноси. Той призовава да му посочат един донос, който е писал или подписвал – нямало такива. Обвинява Желев за случилото се.

В последващи интервюта Желю Желев заявява, че е чел единствено и само досието на Берон. Докато е президент обаче с негови укази за посланици са изпратени над 30 души с досиета. От квотата на президента Желев изпраща депутата от СДС Георги Марков, агент на ДС, за съдия в Конституционния съд през 1994 г. Редица сътрудници на комунистическите тоталитарни служби са допуснати и в служебния кабинет Инджова, назначен от президента Желев през 1994 г.

Унищожаването на досието на сътрудник „БОНЧЕВ"

Според изнесените от Комисията по досиетата данни на 23 април 1990 г. Националната служба за защита на конституцията (НСЗК) е поискала със строго секретно писмо от Трети отдел на ДС (архива) „по оперативни съображения да бъдат заличени от общосправочната картотека образец 4, ръководените от НСЗК агенти", сред които е посочен и „БОНЧЕВ" и регистрационния номер на досието му 22292.

НСЗК е наследник на Второ главно управление на ДС и е обособена през февруари 1990 г., като тогава в нейния щатен състав влизат и кадрови служители и съответно техния агентурен апарат на закритото Шесто управление на ДС, а също така и на бившето Четвърто (икономическо) управление на ДС.

След искането на заличаване на данните в общосправочната картотека от НСЗК на „БОНЧЕВ" от службата изпращат второ писмо до Трети отдел (архива) с молба „да бъдат унищожени всички материали в картотеките и фотокопия на документи на агент „БОНЧЕВ" рег. №22292/69". Това стана на 21 юли 1990 г., когато Берон вече е избран за депутат от СДС. Три дни по-рано, на 18 юли 1990 г., по време на първото парламентарно заседание на 7-то Велико Народно събрание по предложение на СДС е прието да бъдат отворени досиетата на народните представители.

Какво се е случило с материалите от досието на „БОНЧЕВ" обаче не е изяснено и до момента. Може да се предполага, че исканията за унищожаване на картоните не е изпълнено, тъй като такива са запазени.

Според информацията в графата „движение на делото" в един от картоните е записано, че с него последен е оперативният работник Стефан Г. Димитров от отдел 11 на НСЗК. Впоследствие същият този оперативен работник вече с чин полковник е назначен за директор на НСЗК, впоследствие Национална служба „Сигурност" (НСС). Това става през 1993 г. по време на кабинета Беров и я оглавява до 1995 г. Назначаването на директорите на специални служби по това време става със съгласието на президента и с негов указ, в случая с указ на президента Желев.

В друг картон (образец №6) с името на Петър Берон, запазен в картотеката на ДС, е посочено, че той е вербуван на патриотична основа и е използван по линия на икономиката от Четвърто управление (Четвърто икономическо управление е създадено с решение на Секретариата на ЦК на БКП през 1986 г.). Комисията по досиетата обаче не е обявила Берон като сътрудник на Четвърто управление, а само на Шесто управление, отдел 01, натоварен със следене и разработване на интелигенцията.

Petur_Beron
dok-2

Натисни върху изображението за голям размер

Пламен Анатолиев Легкоступ

Пламен Анатолиев Легкоступ
4 април 1959 г.
гр. Велико Търново.
Художник.
ДКМС.
25 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ОАЗИС”.
Окръжно управление на МВР-ДС Велико Търново.
22 септември 1984 г.
8 октомври 1984 г.
лейтенант Янко Марков.
лейтенант Янко Марков.
1990 г.
16 юни 2011 г. с решение №230 на Комисията по досиетата при проверката на Висшата атестационна комисия.
Рег. дневник; картон обр. 6; писмо вх. № 1785/5 април 1990 г. за унищожаване делото на Я/К „ОАЗИС”.
1.Общински съветник от СДС в община Велико Търново 10 ноември 2003 г. до 2011 г.
2.Декан на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” ( декември 2006 г. – май 2007 г.), ректор на ВТУ от май 2007 г.
3.Член на научна комисия по педагогика към ВАК (2010-2011).

Пламен Легкоступ е художник, професор, ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий" от 2007 г., общински съветник от СДС (2003-2011) във Велико Търново.

Произход и образование

Проф. Пламен Легкоступ произхожда от белогвардейски род. Дядото му Гаврил Тирентиевич Легкоступ е атаман в корпуса на генерал Кутепов от армията на барон Врангел. След гражданската война в Русия заедно с части от разбитите белогвардейски войски идва в България през 1922 г. и установява в Търново.

Пламен Легкоступ завършва средно образование в Математическата гимназия във Велико Търново (1977). През 1983 г. завършва висшето си образование в Великотърновския университет във Факултета по изобразително изкуство със специалност „Графика".

Вербуван по линия на „вражеска емиграция"

В официалната му биография е посочено, че в периода 1983-1986 г. работи като художник на свободна практика. Според документите на бившата Държавна сигурност точно тогава (1984) той е вербуван от Окръжно управление на МВР-ДС Велико Търново като съдържател на явочна квартира под псевдонима „ОАЗИС".

Според един от картоните му, запазени в картотеката, Легкоступ е използван по линия на „вражеската емиграция" по линия на Второ главно управление на ДС.

Досието му е унищожено през април 1990 г. по време на тайната операция на БКП/ДС за прочистване на архивите. Тогава е и свален от оперативен отчет.

Академична кариера

През 1986 г. печели конкурс за редовен асистент по Теория и методика на изобразителната дейност в Педагогически факултет на ВТУ, където започва работа. От 1997 г. е доцент по методика на обучението по изобразително изкуство. През 2006 г. защитава успешно дисертация за получаване на научната степен „доктор на педагогическите науки", а от 2007 г. е професор по методика на изобразителното изкуство.

От синдикалист до ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий"

В периода 1990-1995 е председател на синдикалната организация на Педагогическия факултет. Член е на Академичния съвет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий" от 1991 г. Зам.-декан е по учебната дейност на Педагогическия факултет (1995-1999) и декан на Педагогическия факултет (1999-2003) и втори мандат 2003-2007 г. От 2001 г. до 2003 г. е ръководител на катедра „Историческо и практическо богословие" в Православния богословски факултет.

От 2007 г. е ректор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", като през 2011 г. е избран втори мандат. От 2008 г. до 2012 г. е член на Управителния съвет на Съвета на ректорите в България.

Позицията на Пламен Легкоступ за принадлежността му към ДС

По време на изборната си кампания за втори ректорски мандат проф. Пламен Легкоступ публично заявява, че няма досие.

Във ВАК

Член е на Специализирания научен съвет по педагогика при ВАК (2004-2009), а през 2010-2011 г. е член на комисията по педагогика при ВАК.

Общински съветник от СДС

През 2003 г. е избран от листата на СДС за общински съветник в община Велико Търново, а през 2007 г. печели втори мандат. Председател на Постоянната комисия по „Култура, културно-историческо наследство, вероизповедания и преименувания" към Общински съвет – Велико Търново.

Член е на Съюза на българските художници. Почетен гражданин на Велико Търново от 2013 г.

„Атаман-полковник"

През 2010 г. в Даниловския ставропигиален мъжки манастир, резиденция на митрополита на Москва и патриарх на цяла Русия – Кирил, е удостоен със званието „атаман-полковник" от казашката войска.

Благословен е от игумена на манастира и са му връчени специалната казашка униформа: папаха (шапка), бурка (казашко наметало) и нагайка (бич), както и специална шашка (казашка сабя) заедно с почетна грамота и паметен кръст.

P_Legkostup
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Пламен Димитров Митев

Пламен Димитров Митев
28 ноември 1956 г.
гр. Шумен.
Семейство на служещи.
Инструктор в Ленински районен комитет на ДКМС, първи секретар на Университетския комитет на ДКМС в Софийския университет „Климент Охридски”.
Софийски университет „Климент Охридски”.
БКП (от 1977 г.).
26 години.
Щатен служител.
Първо главно управление на ДС, отдел 14 „Културно-историческо разузнаване”.
26 май 1983 г.

Има много добра идейно-политическа подготовка, обща осведоменост и богат за възрастта си организационен опит. Може да създава и поддържа с лекота контакти. Притежава умение за психологическо въздействие. Проявява се като принципен и акуратен при изпълнението на възлаганите му задачи, показвайки развито чувство за отговорност. Към себе си и околните и взискателен и справедлив. Порочни наклонности у него не са открити.

С кандидата беше установен оперативен контакт, при който пролича неговото положително отношение към органите на ДС, желание, усет и нагласа за оперативна работа. Възлаганите му задачи приемаше с готовност, като при изпълнението им проявяваше находчивост и комбинативност. Митев желае да постъпи в МВР – ДС и да извършва дейност, свързана с неговата специалност.
Резултатите от психологическото му изследване са благоприятни за разузнавателна дейност", ПГУ, април 1983 г.

Разузнавателна школа в ПГУ, 1987 г. Спазване на секретност, работа с оперативния отчет, изготвянето на легенда, обекти на културно-историческото разузнаване и работа с агентура, видове връзки с агентите; специални активни мероприятия; дейност на контраразузнавателни органи на противника; използване на технически средства в разузнаването; политическа подготовка.
13 март 2013 г. с решение №2-150 на Комисията по досиетата по отменения параграф 12 от закона за досиетата.
Заповед №392/26 май 1983 г. за назначаването му като разузнавач; заповед №579/1 юли 1987 г. за преназначаването му за ст. разузнавач.
1. Зам.-декан по магистърски програми, научна и международна дейност в Исторически факултет (2003-2007) в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
2. Декан на Историческия факултет (2007) на Софийския университет.

Проф. Пламен Митев е декан на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски" от 2007 г., през 2011 г. е преизбран за втори мандат. През 1983 г. е назначен в Първо главно управление (ПГУ) на ДС, като дейността му в разузнаването остава прикрита с работата в Софийския университет „Климент Охридски", където едновременно започва научна кариера и заема щатна длъжност – първи секретар на Университетския комитет на ДКМС във висшето учебно заведение.

През 1990 г., когато ПГУ е трансформирано в Национална разузнавателна служба той продължава да работи в нея до около 2011 г. Принадлежността му към ДС става факт едва през 2013 г., когато е един от обявените сътрудници, ползващи се със защитата на отменения през декември 2012 г. параграф 12 от закона за досиетата, забраняващ огласяването на сътрудници на тоталитарните комунистически служби на ръководни постове в НРС и Служба „Военна информация" (военното разузнаване).

Семейство и образование

Родителите на Пламен Митев са членове на БКП. Бащата му е военен. До 1981 г. работи във Висшето народно военно артилерийско училище „Г. Димитров" с чин полковник. След това e зам.-председател на ОС на СБА в Шумен. Майка му работи в Българските професионални съюзи – Шумен.

Пламен Митев завършва средното образование във Варна (1970-1975) г. в гимназия с преподаване на френски език. Редовната си военна служба отбива в периода 1975-1977 г. в НШЗО „Христо Ботев" – Плевен, специалност „разузнавач" с отличен успех и допълнителен курс за политически офицери в поделение в с. Звездец, Бургаско. В Плевен е секретар на ДБ на ДКМС, а в с. Звездец – секретар на батальонен комитет на ДКМС. Отличник е по бойната и политическа подготовка. За активна обществено-политическа дейност и добри лични качества през август 1977 г. е приет за член на БКП от организацията на поделението. В запаса има звание мл. лейтенант и длъжност заместник-командир по политическата част на рота.

След казармата продължава образованието в СУ „Климент Охридски", специалност история. Дипломира се през 1981 г. с отличен успех.

В университета е секретар на ДК, секретар на факултетния комитет, член на партийното бюро на първичната партийна организация при факултета. След завършване на висшето си образование е назначен на щатна организационна длъжност към Ленинския районен комитет на ДКМС за първи секретар на Университетския комитет на ДКМС.

Кандидат за работа в ПГУ

От документите в личното кадрово дело на Пламен Митев в ПГУ става ясно, че кандидатурата му за назначаване в разузнавателното управление на ДС е препоръчана от Павлин Димитров, оперативен работник в отдел 14 „Културно-историческо разузнаване". Димитров познава Митев още от студентските му години, тъй като му води упражненията по археология.

При проучването на Митев от ПГУ е посочено:

„С кандидата беше установен оперативен контакт, при който пролича неговото положително отношение към органите на ДС, желание, усет и нагласа за оперативна работа. Възлаганите му задачи приемаше с готовност, като при изпълнението им проявяваше находчивост и комбинативност. Митев желае да постъпи в МВР – ДС и да извършва дейност, свързана с неговата специалност. Резултатите от психологическото му изследване са благоприятни за разузнавателна дейност."

Кандидатурата на младия историк е подадена от полк. Георги Авджиев, началник на отдел 14 – ПГУ-ДС. Предложението на началника на отдел „Кадри" в ПГУ Пламен Митев да бъде назначен за разузнавач в отдел 14 при ПГУ е подкрепено от секретаря на партийния комитет в ПГУ, от началника на разузнаването ген. Васил Коцев, от зам.-министъра на вътрешните работи ген. Стоян Савов, и от зам.-началника управление „Кадри"-МВР.

Психологически профил на кандидата

В документа от психологическото изследване на Пламен Митев в разузнаването от декември 1982 г. е посочено:

„Кандидатът е с много добри възможности за създаване и поддържане – от активна позиция – на значими комуникативни връзки. В поведение – експресивна реч, жива мимика и пантомимика, създадени по френси маниер (съзнателно подражание) и останали като трайни черти. Продължителна дейност на организационен работник (ДКМС) на различни йерархични нива и в различни условия (училище, БНА, университет), която по самооценка е изградила целеустременост и широта на мисленето – личностни черти, които се наблюдават и в условията на наложената комуникация. Трайни интереси в професионален план (на изследовател) с демонстриран типичен (до момента) начин на работа – дълбоко детайлно обосноваване и защита на контрахипотеза по проблеми от новата и най-новата история. Аналитичен маниер на работа показва и като преподавател – открита активно защитавана позиция без избягване на конфликтни ситуации."

На 2 април 1983 г. комисията по подбора на кадрите в ПГУ-ДС – председател ген. Иван Горинов, зам.-началник на ПГУ и още четирима висши кадри от разузнаването провеждат лична беседа с Пламен Митев. Комисията констатира:

„Той се държи спокойно, давайки кратки и ясно отговори. Потвърди желанието си да работи в органите на ДС. Като асистент за сега има седмична ангажираност 12 часа ( 8 часа упражнения и 4 часа приемни). По своя инициатива се е заел с изучаването на турски език в курс към университета. Комисията остана с добри впечатления от Митев. Предлага той да бъде назначен на работа в отдел 14 при ПГУ и да продължи работата си като асистент в СУ. Това ще даде възможност за утвърждаването му като историк, за укрепването на легендата му и успешно изпълняване на оперативни задачи от позициите на СУ."

Събиране на информация за студенти

Една от задачите, които му е поставена, е да събира информация за студенти в Университета още преди да бъде назначен за кадрови служител. Това се разбира от един документ в личното му кадрово дело. Става въпрос за строго секретна справка относно „Пл. Митев" от полк. Спас Велев от ПГУ от 28 март 1983 г.

„По повод изясняването на някои моменти по обект Милена Ковачева Алексиева, студентска в юридическия факултет, наложи се посредством др. Станков от отдел „Кадри" на ПГУ да потърся съдействие от др. Пламен Митев – първи секретар на ВК на ДКМС при СУ. Чувствам задължение да отбележа, че др. Митев прояви желание, находчивост и комбинативност по изпълнение на поставената му задача и се добра до интересни данни за обекта. Мнението ми е, че той има качества и е пригоден за оперативен работник в ДС", се посочва в строго секретната справка.

Обучение в Първо главно управление на ДС

След назначаването на Пламен Митев в 14 отдел за културно-историческо разузнаване на ПГУ през юни 1983 г. е изготвен и утвърден строго секретен план за въвеждането му в оперативната работа като оперативен работник. За общата му подготовка младият оперативен работник е запознат с нормативните документи на ПГУ, организацията на деловодството и секретността, оперативния отчет, изготвянето на легенда. В строго секретна „Легенда на Пламен Митев" се посочва, че от 1 юни 1983 г. работи като консултант в отдел „Печат" на МВнР.

Проведена му е специална подготовка, при която е запознат с дейността на културно-историческото разузнаване (КИР), с външнополитическото разузнаване; обекти на КИР и работа с агентура, видове връзки с агентите; специални активни мероприятия; контраразузнавателни органи на противника; технически средства в разузнаването и др.

На Пламен Митев е проведена и политическа подготовка за изучаване на партийните документи от 12-я конгрес на БКП, както и различни доклади на министъра на вътрешните работи, а също така и лекцията „Моралния облик на разузнавача".

Оценка на работата на Пламен Митев в ПГУ

В секретна атестация на лейтенант Пламен Митев от 1986 г. е записано, че „макар и сравнително млад комунист и оперативен работник др. Митев се стреми към строго и последователно прилагане на класово-партийния подход при оценката на социалните явления и процеси, към световния революционен процес, със силно развито чувство за справедливост и обективност. Митев е ОР с най-кратък стаж в отдел 14. Независимо от това много бързо навлезе в работата и се включи активно в решаването на оперативните задачи.

Проявява се като дисциплиниран служител с добра организация на работа и максимално уплътняване на работното време. Проявява творчество и умение в работата, познава добре партийните решения и се стреми да ги прилага в живота и работата. Има изявен стремеж към самоусъвършенстване и добро чувство за отговорност. Спазва единоначалието и социалистическата законност. Трудолюбив и скромен.

Изводи: Лейтенант Митев не е завършил оперативни школи, които му предстоят в близките години. Независимо от това той се очертава като съзнателен, дисциплиниран и перспективен работник със солидни знания и трайни интереси в областта на науката. Необходимо е да му се помага да заживее по-пълно с разузнавателната работа."

В секретно предложение за повишаване в длъжност старши разузнавач от 1987 г. е посочено, че като историк Митев е взел участие в написването на историята на ПГУ-ДС.

„Умее правилно да се насочва за изучаване на лица с възможности за разузнавателна работа, подхожда правилно към тяхното изучаване и ангажиране в работата. Използва правилно и целенасочено възможностите на прикритието за решаване на агентурно-оперативни задачи. В резултат на това има заведена перспективна разработка на чужд гражданин по линия на културно-историческото разузнаване. От позициите на прикритието е подал наводки за работа на лица, които имат разузнавателни възможности", се посочва в атестацията му.

Отличник с оперативен нюх

През март 1987 г. Митев завърши 5-месечна разузнавателната школа при ПГУ-ДС с отличен успех. Изготвил е много прецизна и изчерпателна документация за контролно-практическите занятия по основните теми на оперативната подготовка: „Вербовка и връзка с агентурата" и „Външно наблюдение".

„Агентурно-оперативните мероприятия проведе на високо оперативно ниво. Подходи много творчески и съобразително при подбора на местата за връзка с агента. Постави конкретни задачи на агента и даде необходимите указания за тяхното изпълнение. С голямо умение наложи ръководната роля на оперативния работник без да ограничава агента. По „ВН" (външно наблюдение, бел. ред.) старши лейтенант Митев усвои добре теоретичния материал. На контролно-практическите занятия се представи успешно, като постигна добра разкриваемост. Все още трябва да поработи върху естественото си поведение и легендиране при движение из града", се посочва в строго секретна характеристика на Пламен Митев от юли 1987 г.

Работа по обекти за агентурно проникване

В своята дейност като оперативен работник от ПГУ Пламен Митев се обучава и за работа по обекти за агентурно проникване (ОАП). В една от атестациите му през втората половина на 80-те години е посочено:

„По ОАП Митев започна своевременно работа. Изготви пълна и прецизна документация. С оперативен нюх и настъпателност подходи при изучаването на ОАП, като умело използваше, както официални, така и създадените от него полезни връзки. Обекта изучи много добре. Създаде и разви много перспективни контакти с наводки, представляващи разузнавателен интерес.

По време на курса Митев се очерта като колоритна личност с висока обща култура. Работоспособен и издръжлив. Бързо схваща и се ориентира във всяка обстановка. Умее да взима бързи и точни решения. На положения изпит по специални дисциплини старши лейтенант Митев се представи блестящо и получи оценка 6.00, за което със заповед на началника на ПГУ-ДС бе награден с „изказване на благодарност."

Разузнавачът започва изучаване на турски и арабски езици. В един от документите, с които е утвърдено езиковото му обучение през септември 1988 г. от тогавашния началник на ПГУ ген. Владимир Тодоров, е посочено, че „усвояването на арабски език ще разшири неговите езикови и оперативни възможности особено по възродителния процес у нас".

Преназначаване в НРС

След 10 ноември 1989 г. Пламен Митев остава служител на разузнаването. При преструктурирането на ПГУ в Национална разузнавателна служба (НРС) през февруари 1990 г. той е произведен в звание капитан. Това става със заповед на армейски генерал Добри Джуров, министър на отбраната от 31 юли 1990 г. Самият отдел 14 за културно-историческо разузнаване е закрит през 1990 г.

Няколко месеца преди това, през април 1990 г., към заплатата му са прибавени 30 лв. за присъдена научна степен кандидат на историческите науки. Това става със заповед на директора на НРС Румен Тошков.

През септември 1990 г. месечната заплата, която получава в НРС е утвърдена в размер на 340 лв. Това е и последният документ в досието му. Няма данни кога точно Пламен Митев е напуснал НРС, но се предполага, че това става през 2011 г.

Работа по операция „КОРОНА" – кражбата на царския архив

През 2013 г. Комисията по досиетата разсекретява разработка под кодовото име „КОРОНА". Тя се води от отдел 14 за културно-историческо разузнаване на ПГУ-ДС. С нея то е натоварено да работи по утвърдения през 1983 г. от първия зам.-министъра на вътрешните работи ген. Григор Шопов строго секретен план за „Провеждане на агентурно-оперативни мероприятия за придобиване на архива на бившата царска фамилия на България". Става въпрос за опит за кражба на т. нар. царски архив от царската фамилия в чужбина.

През 1986 г. разработката е предадена да се води в отдел 14 КИР на ПГУ именно от Пламен Митев, който по това време като оперативен работник от разузнаването работи на прикритие в Софийския университет. Интересното е, че в документацията на разработката „КОРОНА" липсват документи след 1986 г.

На 6 юни 1990 г., четири дни преди първите свободни избори след краха на комунизма, кадровият служител в отдел 14 КИР на Първо главно управление на ДС Пламен Митев предлага да бъде прекратена разработката „КОРОНА". „През изминалия седемгодишен период амбициозно замислените мероприятия не дадоха съществен резултат. Безплодни се оказаха и усилията да се ангажират резидентурите в Испания и Португалия за установяване точното местонахождение, състоянието на личния архив на българския цар и конкретните възможности за придобиването му", посочва Митев.

Той уточнява, че е установено предоставянето на значителна част от архивите от страна на Симеон II на Конгресната библиотека във Вашингтон. „Политическите промени в страната през последните месеци създадоха подходящи условия за поддържане на официални контакти със Симеон II. И в тази връзка е нецелесъобразно по-нататъшното издирване на царския архив по оперативен път", заключава оперативният работник от преименуваното ПГУ в Национална разузнавателна служба старши лейтенант Пламен Митев. Строго секретното му предложение за прекратяване на разработката „КОРОНА" е утвърдено от тогавашния директор на НРС ген. Румен Тошков на 15 юни 1990 г.

Научна кариера и критики към управляващите

Пламен Митев постъпва като асистент в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет през 1982г. Става старши асистент през 1986 г. и доктор по история (1989).

След промените той продължава научната си кариера, паралелно с работата в разузнаването. Главен асистент е през 1990 г. , доцент (1998) с тема „Създаване и дейност на Българския революционен комитет 1875 г." Зам.-декан на Историческия факултет (2003-2007). Член е на Управителния съвет на Общобългарски комитет „Васил Левски", професор (2013).

Името на Пламен Митев нашумява, когато при откриването на учебната година през октомври 2012 г. в Историческия факултет той прави критично изявление срещу управляващите, което е широко отразено в медиите. В него той призова да не се създават кумири сред самообявилите се за съвременни строители на демократична България, защото те още не са дали нужните доказателства, че са заслужили подобна чест.

„Управлявана от некадърни, алчни, корумпирани политици, България е сред най-бедните и най-нещастните държави в Европа. Трудът на знаещи и можещи не се цени, а разни недообразовани особи се представят за елит на нацията", казва тогава пред студентите от факултета доц. Митев.

„Какво друго може да се очаква от страна, чийто премиер – Бойко Борисов, води класацията за най-добър футболист", пита реторично той и настоява студентите да бъдат настоятелни и последователни, да не се оставят на апатията и безразличието.

През октомври 2012 г. Митев открива и международна конференция, посветена на годишнината от Людмила Живкова, организирана от Историческия факултет в Софийския университет, която изненадващо за организаторите среща обществен протест за опита чрез нея да се реставрира името на Живковата дъщеря като фигура с особени заслужи към българското изкуство и култура.

Номиниран е за наградата „Човек на годината" за 2012 г. на Българския хелзинкски комитет.

Позицията на Пламен Митев за работата му в ПГУ

Пламен Митев се въздържа от всякакви публични коментари след разкритата му принадлежност към Държавна сигурност през 2013 г. Той отклонява поканата на сайта desebg.com за интервю. „Бих желал да затворя тази страница от живота ми и да я оставя в миналото", заявява лаконично той.

DSC_0080
dok-2

Натисни върху изображението за голям размер

Пламен Марков Марков

Пламен Марков Марков
11 септември 1957 г.
гр. Севлиево.
Военнослужещ, инструктор.
ЦСКА.
ДКМС.
22 години.
Агент.
„ЯКИМОВ”.
Трето управление на ДС, военното контраразузнаване.
24 юни 1980 г.
3 юли 1980 г.
ОР Александър Александров.
ОР Александър Александров.
17 септември 2014 г. с решение №2-395 на Комисията по досиетата при проверката на кандидатите за 43-то Народно събрание.
Рег. дневник; картони – обр. 4 и обр. 6.
Кандидат за народен представител (2014) в 43-то Народно събрание на партия „Движение 21” в 29-МИР Хасково.

Пламен Марков е футболист и футболен треньор, кандидат за народен представител през 2014 г. за 43-то Народно събрание, издигнат от партия „Движение 21". Като футболист се отличава с добра техника, точни подавания и конструкторски качества. Завършва ВИФ „Георги Димитров". „Заслужил майстор на спорта" от 1980 г. и доктор на науките от 2008 г.

Футболна кариера

Футболната му кариера започва в „Раковски" (Севлиево) през 1973 г. до 1975 г. След това е футболист в ЦСКА (1975-1985), където има 235 мача и 37 гола. Играе и във френските отбори „Гренобъл" и „Мец". Шампион на България е пет пъти (1975, 1980, 1981, 1982 и 1983 г.). Носител на Купата на България три пъти (1981,1983 и 1985 г.). Полуфиналист за Купата на европейските шампиони през 1982 г. За ЦСКА има 27 мача и 2 гола в евротурнирите.

В националния отбор по футбол

Дебютира в националния отбор през 1978 г. срещу Аржентина, а последният му мач в националния отбор е през 1986 г. отново срещу Аржентина (на Световното първенство в Мексико). Изиграва общо 38 мача за националния отбор на България, където отбелязва 6 гола.

Треньорска кариера

Пламен Марков работи като треньор в ЦСКА, „ФК Янтра" (Габрово), „Раковски" (Севлиево), „Видима-Раковски" (Севлиево). Като треньор на националния отбор на България завършва успешно квалификациите за Европейското първенство през 2004 г. в Португалия и става втория български треньор класирал българския национален футболен отбор на европейско първенство. След три загуби от три мача на финалите на европейското първенство си подава оставката и се връща отново във „Видима-Раковски" (Севлиево).

От април 2006 г. е треньор на ЦСКА, с който на 24 май 2006 г. печели финала за купата на България. През 2006 г. с ЦСКА печели Суперкупата на България. След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. е сменен като треньор на ЦСКА.

През 2007 г. води за кратко мароканския отбор „Уидад". През януари 2008 г. е назначен отново за треньор на националния отбор по футбол на България. Следват три равенства в световните квалификации и е освободен от изпълкома на БФС през декември 2008 г.

Разкриване на принадлежността му към ДС

През есента на 2014 г. Пламен Марков е разкрит като агент на Трето управление на ДС (ВКР, военното контраразузнаване) под псевдонима „ЯКИМОВ" (вероятно на името на една от футболните легенди в ЦСКА Димитър Якимов, бел. ред). ВКР е структурата на ДС, която е верния орган на БКП в армията.

Досие на Пламен Марков обаче не фигурира. За неговата принадлежност в архивите са открити само картони и вписване в регистрационния дневник. Няма и данни докога е продължило сътрудничеството му към ДС.

Когато през 1980 г. е вербуван той става заслужил майстор на спорта и е футболист на ЦСКА, футболният клуб, който е под опеката на Министерството на народната отбрана, а състезателите му са военизирани.

Вербуван по линия на идеологическата диверсия

От един от запазените картони на Пламен Марков в картотеката на ДС е записано, че той е вербуван на идейно-политическа основа и е използван от ВКР по следните линии: контрол връзки с граждани от капиталистически страни (задраскано с молив), както и борба срещу именници на родината (ИР) и борба срещу идеологическата диверсия (ИД).

Върху друг от картоните му (образец №4) на ръка е отбелязано „управление 01", посочен е входящ номер и е записана датата 1 септември 1986 г. Може да се предполага, че тогава той е прехвърлен към Първо главно управление на ДС, тъй като през 1986 г. той става футболист във Франция. Към момента на обявяване на неговата принадлежност през 2014 г. Комисията по досиетата не е открила други документални свидетелства във връзка с тази отметка върху картона му.

В защита на Пламен Марков

След разкриване на неговата принадлежност към бившата Държавна сигурност преди предсрочните парламентарни избори през есента на 2014 г., когато е кандидат за народен представител, Пламен Марков не коментира публично случая.

В негова защита обаче се обявява лидерът на партия „Движение 21" Татяна Дончева, в чиято листа е издигнат бившият футболист и треньор. Тя заявява, че пред нея той е споделил, че е сътрудничил на ДС:

„Заставам зад Пламен Марков, защото той не е бил доносник. Убедили са го, че ще работи за сигурността на България, защитавайки интересите на страната и спорта. За всички е ясно, че няма как преди 1989-та без разрешението на специалните служби български спортист да излезе свободно да играе в чужбина. Той е жертва на ДС-всеядността през ония години."

По думите й „още в първите ни разговори за изборите Пламен Марков сподели, че е сътрудничил на Държавна сигурност, но не се е занимавал с политически интриги. Той не се е крил, а аз държа на хората, които са коректни към мен и колегите си".

„Ние изцяло следваме българското законодателство, според което нищо не трябва да остава „скрито-покрито". Знаете, че аз съм била един от основните радетели за приемането на закона за досиетата. Аз съм „за" това да се знае кой какъв е бил и с какво се е занимавал, ако иска да влиза в политиката", допълва Дончева.

Plamen-Markov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365