• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Петър Кирилов Берон

Петър Кирилов Берон
14 март 1940 г.
гр. София.
Биолог.
БАН.
29 години.
Сътрудник, осведомител.
„БОНЧЕВ”.
Шесто управление на ДС.
16 декември 1969 г.
ОР Нешо Нешев.
ОР Нешо Нешев, ОР Кънчо Иванов.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картони - обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; рег. дневник; уведомително писмо-искане вх. № 1988/20 април 1990 г. за заличаване от общата справочна картотека обр. 4, ръководените от 11 отдел - НСЗК агенти – „БОНЧЕВ” лично дело 22292.
1.Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), народен депутат от коалиция „Атака” в 40-то Народно събрание(2005-2009).
2.Председател на СДС (август 1990 г. – декември 1990 г.).
3.Кандидат за вицепрезидент, издигнат от Българския бизнес блок на президентските избори през 1992 г.; кандидат за президент, издигнат от партия „Съюз България” на президентските избори през 2001 г.; кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет на президентските избори през 2006 г.
4.Директор на Национален природонаучен музей към БАН (1993-2005).
5.Заместник-председател на партия Съюз на патриотичните сили „Защита” (от 2005 г.).
6.Зам.-председател на Управителния съвет на Българския туристически съюз (1993-1999) и член на Управителния съвет му (2004-2007).

Петър Берон е учен биолог и политик – народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) и председател на СДС (1990), депутат от коалиция „Атака" в 40-то Народно събрание (2005-2009) и зам.-председател на партия Съюз на патриотичните сили „Защита".

Образование и научна кариера

Завършва висше образование в Софийския университет „Климент Охридски", специалност „Биология" през 1963 г. От 1963 г. до 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към БАН. Специализира биоспелеология във Франция (1967 г.) и паразитология в Прага (1970 г.) От 1969 г. до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология към БАН. Доктор по зоология е от 1975. През 1978 г. става старши научен сътрудник в същия институт и завеждащ секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН.

Ръководител и участник е в много експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 80 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Нова Гвинея и др. В продължение на 3 години (1976-1979 г.) работи като управител на резервати в Нигерия. От 1985 г. е председател на Българската федерация по спелеология. През 1990 г. става зам.-председател на Български туристически съюз.

След промените е директор на Националния природонаучен музей (1993-2005) към БАН. Преподавал е зоогеография в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски" и акарология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". Участва в ръководството на множество международни организации.

В политиката – активист на „Екогласност" и депутат от СДС

Петър Берон влиза в политическия живот на страната като един от основателите на Независимо сдружение „Екогласност" още преди 10 ноември 1989 г. След създаването на Съюза на демократичните сили през декември 1989 г. е секретар на СДС до август 1990 г.

Участник е в Националната кръгла маса през 1990 г. и бързо се превръща в един от най-популярните политици в СДС.

В 7-то Велико Народно събрание през 1990 г. влиза като депутат на СДС от 6-МИР Враца. По това време той е старши научен сътрудник, кандидат на биологическите науки, безпартиен, преподавател по зоогеография в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Лидер на СДС

След избирането на Желю Желев за президент от 7-то ВНС на 1 август 1990 г. постът председател на СДС е поет от Петър Берон. През есента на 1990 г. резултатът от икономическата катастрофа от управлението на БКП/БСП придобива все по-ясни очертания, а през ноември в страната е предизвикана национална стачка срещу второто еднопартийно правителство на БСП начело с Андрей Луканов. Част от очакванията са СДС да състави ново правителство, чийто министър-председател да е лидерът на съюза Петър Берон. Точно в този момент, малко преди оставката на кабинета Луканов, се разиграва първият компромат с досиетата на Държавна сигурност.

Изнасяне на информацията за агент „БОНЧО" във вестника на БСП

На 22 ноември 1990 г., 7 дни преди Луканов да подаде оставка, във органа на БСП в. „Дума" е публикувана информация без автор, в която се посочва, че Председателят на Координационния съвет (КС) на СДС Петър Берон е свързан с бившата Държавна сигурност като агент под псевдонима „БОНЧО" на Шесто управление на ДС. Това е първото изнасяне на пособна информация и на практика е първото активно мероприятие на бившата Държавна сигурност след 10 ноември 1989 г., използвайки досиетата, с което се цели да нанесе удар на опозицията.

Публикацията постига целта си и хвърля в смут КС на СДС, точно в момент, в който правителството на БСП е пред оставка и общественото недоволство към бившите комунисти е огромно. Според Желю Желев, по това време президент на България, при него в президентство идват представители от ръководството на СДС (Елка Константинова, Александър Йорданов, Аспарух Панов и др.), които настояват да използва президентските си правомощия, за да провери истина ли е или не твърдението, че Петър Берон е агент на Шесто управление на ДС. По думите на Желев след тях идват и представители на земеделците в лицето на Петър Дертлиев и Милан Дренчев със същия въпрос.

По това време в България липсва законодателство за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност и разкриване на сътрудниците й, условие, което не е поставено от опозицията по време на Кръглата маса. След началото на 7-то Велико Народно събрание по предложение на СДС то приема решение за огласяване на досиетата, но само на народните представители и е избрана Парламентарна комисия, която да работи и да ги огласи, председателствана от журналиста Георги Тамбуев, депутат от БСП. През ноември-декември 1990 г. обаче тя все още не приключила работата си, тъй като среща голяма съпротива за достъп до документите от страна на МВР.

Само Желю Желев чете досието на Берон

Години по-късно (през 2001 г.) в интервю пред в. „Сега" Желю Желев описва случилото се през есента на 1990 г. така:

„Берон накара на два пъти Координационния съвет да гласува той да бъде следващият премиер. Явно това силно е притеснило членовете на съвета и при мен дойдоха няколко човека да ме питат няма ли начин да се провери има ли той досие. Защото тогава имаше публикации в "Дума" и други вестници, че Берон е агент Бончо. По конституция имах право като пряко отговорен за националната сигурност да поискам от вътрешния министър да ми донесе досието на Берон. Пенчо Пенев [министърът на вътрешните работи] донесе една дебела чанта, пълна с материали. Дадох му купа с вестници, който получавах всеки ден в президентството – да има по-интересно четиво, докато аз, в негово присъствие, чета материалите от досието на Берон.

Три – три часа и половина четох – писани от Берон неща, включително и собственоръчно написания и подписан текст, с който се съгласява да сътрудничи на ДС. В началото явно е бил към друго управление на ДС – понеже е обичал да пътува, са го използвали да носи информация с кого се е срещал, какво е говорил и т. н. – тези неща се искаха тогава от всеки, който пътува в чужбина. После е преминал към Шесто управление.

След създаването на „Екогласност" вече започва да пише доноси. Четох ги. След като прочетох този материал, буквално ми прилоша. Прочетох материалите в присъствието на министъра, за да не ме обвинят после, че съм скрил, откраднал или копирал някой документ."

След това Желев връща документите на министър на вътрешните работи Пенчо Пенев. Президентът приема съвета на началника на кабинета си Ивайло Трифонов, който го съветва да извика и да разговаря с Петър Берон.

„Извиках го, обясних му, че по вестниците пише и по стените на учрежденията се лепят материали, че е бил агент и, най-важното, че членове на КС на СДС са поискали да прочета досието му, за да разберем истина ли е всичко това. Разказах му за писаните от него материали, които съм прочел", казва Желев.

Договарят се Берон да подаде оставка като председател на Координационния съвет на СДС и председател на парламентарната група. Мотивите за оставките обаче нямало да се свързват с досието му, а Желев му предлага да го назначи за посланик в Африка или Азия, където Берон да си продължи научните интереси.

Петър Берон подава оставка и от двата поста. Междувременно Желев се среща отново с членовете на КС на СДС, за да им съобщи какво съм разбрал по поставения от тях въпрос, а също така и да ги информира, че Берон е приел да си даде оставките. Разделят се с уговорката да не дават гласност на случая, тъй като това ще рефлектира върху СДС.

„Но след срещата Дончо Иванов, представителят на КТ "Подкрепа", съвсем разбираемо, казал на Константин Тренчев за Берон. Тренчев обаче прави бомбастично изказване по радиото – че бил говорил с мен и аз лично съм му казал, че Берон е работил за Шесто управление на ДС", допълва Желев.

По това време самият Берон е на конференция в чужбина, а след завръщането си, не отрича, но и не прави признания пред медиите. До назначаване му за посланик така и не се стига. През 1991 г. Петър Берон напуска СДС.

Кандидат на президентски избори

На президентските избори през януари 1992 г. Берон е кандидат за вицепрезидент като подгласник на Жорж Ганчев (по-късно също разкрит като сътрудник на ДС). Двамата събират 16,7% от гласовете и остават на трето място.

На президентските избори през 2001 г. се кандидатира за президент от партия "Съюз България", като получава 1,1% от гласовете. По това време влиза в Съюза на патриотичните сили „Защита", основан от Йордан Величков, щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. Берон е избран за него заместник.

На президентските избори през 2006 г. Берон участва отново като кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет, но получава по-малко от 1% от гласовете.

Депутат от коалиция „Атака"

Влиза в 40-то Народно събрание (2005-2009) като депутат от коалиция „Атака", в която участва Съюза на патриотичните сили „Защита". Става зам.-председател на Народно събрание (на ротационен принцип). През октомври 2006 г. напуска парламентарната група на „Атака" и става независим депутат, поради несъгласие с политиката на коалицията, в която след като влиза в парламента основна роля започва да играе Волен Сидеров, който и регистрира партия „Атака".

Разкриване на принадлежността на Петър Берон

Интересен факт е, че името на Петър Берон не фигурира в списъка със сътрудници на Държавна сигурност, обявен от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев през есента на 1997 г. след приемането на първия закон за досиетата. Обявяването на този списък става след като Конституционният съд, в който по това време участват трима сътрудници на ДС, приема, че не следва да бъдат огласявани сътрудниците, за които са запазени само картони.

В случая обаче въпросът опира до това какво е станало с архивните материали, за които президентът Желев твърди, че е чел, след представянето им от министъра на вътрешните работи Пенчо Пенев през есента на 1990 г.?

Берон не е обявен като сътрудник и от следващата комисия, съставена по време на управлението на Обединените демократични сили, оглавена от депутата от СДС Методи Андреев през 2001 г. при проверката на народните представители. Освен това комисията „Андреев" не изпълнява законовата процедура за проверката за принадлежност на кандидатите за президентските избори през същата 2001 г. Процедурата изисква Комисията да покани кандидатите, за които има данни и те да декларират писмено, че не са сътрудници или да ги обяви. Тогава в изборите участват трима сътрудници – Георги Първанов, Жорж Ганчев и Петър Берон.

Принадлежността на Берон е обявена една от Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов през 2007 г. при проверката на народните представители. Документите за обявяването обаче не се базират на цялостно досие, такова, каквото Желю Желев твърди, че е прочел в края на 1990 г., а на запазени картони в картотеката, регистър и писма за унищожаване на документи, свързани с агент „БОНЧЕВ", псевдонима, по който през 1969 г. Петър Берон е вербуван от Шесто управление на ДС.

Позицията на Петър Берон

След официалното обявяване на принадлежността му към бившата Държавна сигурност Петър Берон коментира:

„Разкриването на разузнавачите е национално предателство. Нито една страна не е разкрила военното си разузнаване и контраразузнаване. Въпросът около досиетата има и чисто клюкарска страна."

Впоследствие в редица свои интервюто Петър Берон категорично отрича да е бил сътрудник и да е писал доноси. Той призовава да му посочат един донос, който е писал или подписвал – нямало такива. Обвинява Желев за случилото се.

В последващи интервюта Желю Желев заявява, че е чел единствено и само досието на Берон. Докато е президент обаче с негови укази за посланици са изпратени над 30 души с досиета. От квотата на президента Желев изпраща депутата от СДС Георги Марков, агент на ДС, за съдия в Конституционния съд през 1994 г. Редица сътрудници на комунистическите тоталитарни служби са допуснати и в служебния кабинет Инджова, назначен от президента Желев през 1994 г.

Унищожаването на досието на сътрудник „БОНЧЕВ"

Според изнесените от Комисията по досиетата данни на 23 април 1990 г. Националната служба за защита на конституцията (НСЗК) е поискала със строго секретно писмо от Трети отдел на ДС (архива) „по оперативни съображения да бъдат заличени от общосправочната картотека образец 4, ръководените от НСЗК агенти", сред които е посочен и „БОНЧЕВ" и регистрационния номер на досието му 22292.

НСЗК е наследник на Второ главно управление на ДС и е обособена през февруари 1990 г., като тогава в нейния щатен състав влизат и кадрови служители и съответно техния агентурен апарат на закритото Шесто управление на ДС, а също така и на бившето Четвърто (икономическо) управление на ДС.

След искането на заличаване на данните в общосправочната картотека от НСЗК на „БОНЧЕВ" от службата изпращат второ писмо до Трети отдел (архива) с молба „да бъдат унищожени всички материали в картотеките и фотокопия на документи на агент „БОНЧЕВ" рег. №22292/69". Това стана на 21 юли 1990 г., когато Берон вече е избран за депутат от СДС. Три дни по-рано, на 18 юли 1990 г., по време на първото парламентарно заседание на 7-то Велико Народно събрание по предложение на СДС е прието да бъдат отворени досиетата на народните представители.

Какво се е случило с материалите от досието на „БОНЧЕВ" обаче не е изяснено и до момента. Може да се предполага, че исканията за унищожаване на картоните не е изпълнено, тъй като такива са запазени.

Според информацията в графата „движение на делото" в един от картоните е записано, че с него последен е оперативният работник Стефан Г. Димитров от отдел 11 на НСЗК. Впоследствие същият този оперативен работник вече с чин полковник е назначен за директор на НСЗК, впоследствие Национална служба „Сигурност" (НСС). Това става през 1993 г. по време на кабинета Беров и я оглавява до 1995 г. Назначаването на директорите на специални служби по това време става със съгласието на президента и с негов указ, в случая с указ на президента Желев.

В друг картон (образец №6) с името на Петър Берон, запазен в картотеката на ДС, е посочено, че той е вербуван на патриотична основа и е използван по линия на икономиката от Четвърто управление (Четвърто икономическо управление е създадено с решение на Секретариата на ЦК на БКП през 1986 г.). Комисията по досиетата обаче не е обявила Берон като сътрудник на Четвърто управление, а само на Шесто управление, отдел 01, натоварен със следене и разработване на интелигенцията.

Petur_Beron
dok-2

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365