• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Р

Райко Страхилов Райчев

Райко Страхилов Райчев
29 март 1955 г.
с. Църква, област Перник.
Работнически.
Женен.
Дипломат.
МВнР.
БКП (от 1982 г.).
30 години.
Секретен сътрудник.
„ВЕЛИН”, „ВЕЛИН” – 1, „ВЕЛИН” – 2.
Първо главно управление на ДС.
30 август 1985 г.
9 октомври 1985 г.
старши лейтенант Г. Савов.
старши лейтенант Г. Савов; ОР Евгений Якимов Иванов; ОР Александър Димитров Жулев; ОР Петко Колев.

„Райко Райчев отговори със съгласие, като заяви, че отдавна е очаквал този момент, но не е знаел кой и кога ще проведе разговора. Райко каза, че от малък има нагласа за подобно сътрудничество”, ПГУ, 1985 г.

„Поради факта, че Райко Райчев е служител в един от най-важните отдели на МВнР и по мое лично мнение, той е много добре подготвен идеологически и политически, има макар и скромен опит в областта на многостранната дипломация, не считам за необходимо да му се извършва политическа подготовка”, ОР Г. Савов, 1985 г.
Беседа по политическата бдителност и конспирация в нашата работа. Легендиране на отношенията с ДС и изпълнение на задачите, поставени от тях.
Линия на поведение на наши граждани в капиталистически страни. Инструктаж за поведение в критични ситуации – провокации, катастрофа с кола и др.
Създаване на полезни за разузнаването връзки – изучаване, укрепване на отношенията и работата с тях по ангажирането им. Подаване на наводки.
Събиране на политическа и оперативна информация на „тъмно” от лица, разполагащи с оперативна информация.
Методи и средства от оперативната психология, които са от конкретна полза в нашата работа.
Запознаване с агентурно-оперативната обстановка в САЩ, с някои от формите и методите на работа на КРО (контраразузнаването). Запознаване с национално-психологическия портрет на американския гражданин и категориите, които ни интересуват.
1991 г.
14 декември 2010 г. при проверката на дипломатите от комисията по досиетата.
Собственоръчно написани агентурни сведения; документи от ръководили го щатни служители; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 7467 – 2 тома; доклад на НРС по чл. 16, ал. 2, т. 2, рег. № RB102101-001-04/ 12-2158/5 ноември 2010 г.
1. Началник на отдел от 1 май 2000 г. до 23 ноември 2001 г. и от 15 март 2005 г. до 21 август 2005 г.
2. Началник на кабинета на министъра на външните работи (Ивайло Калфин) от 22 август 2005 г. до 8 септември 2007 г.
3. Постоянен представител, посланик в Ню Йорк от 8 септември 2007 г.
4. Директор на генерална дирекция „Глобални въпроси” в МВнР (от лятото на 2013 г.).
5. Ръководител на групата от МВнР (март 2016 г.) за координация на кампанията на Ирина Бокова по кандидатурата ѝ за генерален секретар на ООН.

Райко Райчев е дипломат - постоянен представител на България в Ню Йорк (2007-2011), който започва своята кариера в МВнР през 1980 г. Член на БКП от 1982 г., а през 1985 г. дава съгласие да бъде вербуван за секретен сътрудник от Първо главно управление на ДС преди заминаването му в Постоянното представителство на НРБ в Ню Йорк. През март 2016 г. оглавява групата от МВнР за координация на кампанията на Ирина Бокова, по кандидатурата ѝ за генерален секретар на ООН.


Произход и образование


В собственоръчно написаната си автобиография Райчев посочва, че „произхождам от семейство на стари, изпитани комунисти”. Баща му работи в МК „Ленин” (след промените „Стомана” – Перник), а майка му, която е член на БКП, в потребителска кооперация в Перник.

Завършва гимназия с преподаване на английски език в София (1974). Служи в БНА в специални войски.

За кратко през 1976-1977 г. работи като кореспондент в външнотърговско предприятие „Изотимпекс”, след което е приет за студент. Завършва международни отношения в Висшия икономически институт „Карл Маркс” (днес УНСС) през 1982 г.

Няма близки, „засегнати от мероприятията на народната власт или съдени от Народния съд”.


В Министерството на външните работи


В МВнР започва работа като специалист референт през 1982 г. в отдел „Международни икономически организации”.

Работи по въпросите на икономическата дейност в Икономическия и социален съвет на ООН. През 1984 г. е изпратен на 3-месечна специализация в българското представителство в Ню Йорк. През 1985 г. е определен да замине на задгранична мисия именно там на длъжност стариши аташе.


Вербуван от ПГУ


През лятото на 1985 г. привлича вниманието на Първо главно управление на ДС (ПГУ) поради изпращането му като аташе в постоянното представителство на НРБ в Ню Йорк. В доклада на оперативния работник, който го вербува, е посочено, че Райко Райчев дава съгласие за сътрудничество. Извършена му е най-обща оперативна подготовка, а за политическата оперативният му работник, подчертава, че такава не се налага, тъй като Райчев е много добре идеологически и политически подготвен. Младият дипломат избира за свой псевдоним „ВЕЛИН”, но в повечето от агентурните му сведения е подписван като „ВЕЛИН” – 2.



След заминаването му в САЩ секретният сътрудник е прехвърлен от отдел 03 „Западни страни” в отдел 10 „Работа по секретния щат” на ПГУ.

В Ню Йорк е поет от оперативен работник от резидентурата на ПГУ, с когото имат регулярни срещи. Не е разконсипиран. В досието му е приложен само един доклад от „ВЕЛИН” – 2, който докладва през юни 1986 г., че един от портиерите в сградата, в която живее в Ню Йорк, е била посетена от служител на ФБР, който е разпитвал за Райчев – време на излизане и прибиране, контакти и др. В досието няма данни са по-съществена реакция нито от резидентурата на ПГУ, нито от Центъра в София.


Агентурни донесения


Според резидентурата на ПГУ в Ню Йорк секретен сътрудник „ВЕЛИН” – 2 има възможности  да изпраща аналитични справки, да работи по САЩ и ЕИО, както и да подава наводки.



Първото донесение от Райчев представлява информация за новата политика на САЩ към тероризма. Тя е изготвена по материали от библиотеката на ООН и текущи информации от печата, в който „ВЕЛИН” – 2 представя политиката на Рейгъновата администрация и възприетия твърд подход след случая със заложниците в Иран, а също така новата програма за обучение на държавни органи в САЩ по линия на тероризма. В бележките към тази информация е дадено напътствие „да се изрази благодарност на „ВЕЛИН” – 2”.



Опити „ВЕЛИН” – 2 да преодолее първоначалната плахост и пасивност


През 1986 г. на резидентурата на ПГУ в Ню Йорк са дадени указания „ВЕЛИН” – 2 да бъде насочен за придобиване на информация „на живо” от контактите си по месторабота.


„По този начин следва да бъде преодоляна неговата първоначална плахост и пасивност и от втората година на мандата си да бъде използван пълноценно”, е посочено в един от документите. Последващите документи в досието му не потвърждават, че това е постигнато.

През 1986 г. „ВЕЛИН” – 2 предава нова информация нов за САЩ и ядреният тероризъм, изготвен при ползване на източници дипломатически и журналистически среди. Центърът посочва, че представлява ограничен интерес, а информацията не е недостатъчно изчерпателна информация.


Провал в опитите за наводки


„ВЕЛИН” – 2 не успява да изпълни напътствията на ПГУ да създаде такива контакти, които са интересни за разузнаването и които да бъдат разработени с цел привличането им като агенти.

Нито една от наводките, които „ВЕЛИН” – 2 дава в периода 1985-1988 г. не са успешни, показват документите от досието му.



Докато е на задгранична мисия в Ню Йорк Райко Райчев контактува с различни чуждестранни дипломати, като най-постоянния му контакт е с дипломат представителството на Перу в ООН. Той е заложен в плана на резидентурата на ПГУ за 1987 г. под псевдонима „ПАБЛОС”, но не е реализиран.

От досието на „ВЕЛИН” – 2 става ясно, че той подава донесения за срещите си със следните дипломати, освен за колегата си от Перу:

  • за дипломат от Финландия в ООН – шеф на европейското бюро на фонда на ООН по народонаселението , който посетил НРБ;
  • за американски гражданин на работа в информационния център на ООН;
  • за първи секретар на мисията на Индия в ООН;
  • за първи секретар в постоянното представителство на САЩ;
  • за съветник по икономическите въпроси в представителството на Гърция в ООН;
  • за мексикански дипломат в представителството на Мексико в ООН.


В информационно отношение предава сведения, съдържащи различни информации, сред които  за търговско-икономически противоречия между САЩ и Япония; за дълговете на развиващите се страни и политиката на САЩ и МВФ; за борсовата криза в САЩ; за мерки за стабилизиране на цените на петрола; икономическото състояние на САЩ през 1988 г.


Една част от тези агентурни сведения са оценени като маловажни и представляващи ограничен интерес.

В досието му фигурират и две биографична справка за номинирания за шеф на кабинета на новоизбрания президент Джордж Буш през 1988 г., както и за генерал, номиниран за съветник по национална сигурност на президента.

Последната информация от „ВЕЛИН” – 2 е  развитията от курса на долара и е с дата 17 юни 1989 г.


На секретния сътрудник не е ясно какво искаме от него


В един от документите с оценка за работата на „ВЕЛИН” – 2 е посочено дословно, че „създава се впечатлението, че на секретния сътрудник не е наясно какво искаме от него. Известно е, че той не е общителен по характер и няма настройка за създаване на контакти и развитието им”.


За срещите с дипломата от представителството на Перу, с кого поддържа най-близки контакти, резидентурата на ПГУ е посочила следното:

„Справките, които секретният сътрудник изготвя за срещите си с „ПАБЛОС”, по правило съдържат малко оперативно значими данни за лицето и повече по обем информация без стойност.”


Прекратяване на контакта с „ВЕЛИН” – 2


В последния документ от работното му дело от април 1991 г. на Националната разузнавателна служба, наследила през февруари 1990 г. ПГУ, е посочено, че секретният сътрудник е бил на ръководството на резидентурата в Ню Йорк до 1988 г.

„След окончателното му завръщане от САЩ контактът с него е поддържан нерегулярно. Информационните му възможности също са много ограничени”, е записано в строго секретното предложение за сваляне на личното и работното дело на „ВЕЛИН” – 2 в архив. Това е и основанието контактът с него да бъде прекратен.  



Досието му е подпечатано и прошнуровано съгласно изискванията за оперативния отчет от НРС едва през февруари 2006 г.


Кариера след промените


През 2000 г. Райко Райчев е началник отдел в МВнР до 2001 г. През 2005 г. при кабинета Станишев на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) е назначен за началник на кабинета на министъра на външните работи Ивайло Калфин.

На този пост остава до август 2007 г., когато е изпратен за постоянен представител, посланик в Ню Йорк, там където е шпионирал близо 20 години по-рано за Държавна сигурност.



През 2011 г. е един от отзованите посланици от министъра на външните работи Николай Младенов след скандала с високата концентрация на сътрудници на комунистическите тоталитарни служби сред посланиците. Скандалът става факт след разкриването на сътрудниците сред дипломатите от Комисията по досиетата през декември 2010 г. и последвалия отказ на кабинета на ГЕРБ начело с Бойко Борисов да назначава посланици с агентурно минало.

През лятото на 2013 г., след сформиране на кабинета Орешарски, подкрепян от БСП, ДПС и „Атака”, министърът на външните работи Кристиан Вигенин връща една част от отзованите дипломати с досиета на ръководни постове, но в самото МВнР, след като президентът Росен Плевнелиев категорично отказва да издава укази за посланици, сътрудници на тоталитарните служби.

Тогава Райко Райчев е назначен за директор на генерална дирекция „Глобални въпроси” в МВнР.

От тази позиция той през март 2016 г. той оглавява групата от МВнР, която ще координира кампанията на Ирина Бокова, след като министерството представя екипа, който ще работи за кандидатурата ѝ за генерален секретар на ООН.


Позицията на Райко Райчев – пълно мълчание


Райко Райчев не е взимал публично отношение относно неговата принадлежност към Държавна сигурност след огласяването му от Комисията по досиетата през 2010 г.

През март 2016 г., преди да бъдат публикувани материалите за него в Регистъра на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, сайтът desebg.com се обръща към пресцентъра на МВнР с молба да предаде на Райко Райчев поканата за коментар или позиция по случая, ако той желае да направи такава.

От пресцентъра уведомяват desebg.com, че са предали информацията на Райчев, който обаче запазва пълно мълчание.

Raiko_Raichev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Рамадан Байрам Аталай

Рамадан Байрам Аталай
12 април 1957 г.
село Мъдрево, област Разград.
Миньор, началник смяна.
Стопански металургичен комбинат „Леонид Брежнев” („Кремиковци”).
ДКМС.
25 годни.
Агент.
„ВЕРГИЛ”.
Софийско градско управление на МВР-ДС.
30 ноември 1982 г.
9 декември 1982 г.
ОР Николай Тодоров.
ОР Николай Тодоров.

„За агент на органите е вербуван на 3д ноември 1982 г. на идейно-политическа основа. Работата му е била на средно ниво. Проверяван. Бил е честен. Няма данни за разконспириране или минаване на предателска основа. В новата обществено-политическа обстановка обаче прояви доза разколебаване и отказа да сътрудничи", Осмо общинско управление на МВР София, 1990 г.

Конспиративно провеждане на срещите.
1990 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Рег. бланка; картони - обр. 4 – 4 бр. и обр. 6; рег. дневник; лично дело ІА-33918 МФ.
Народен представител от ДПС в 38-то Народно събрание (1997-2001), в 39-то Народно събрание (2001-2005), 40-то Народно събрание (2005-2009), в 41-то Народно събрание (2009-2013), в 42-то Народно събрание (2013-2014) и в 43-то Народно събрание (2015 – ).

Рамадан Аталай е депутат от ДПС в 6 последователни парламента в периода 1997-2015 г. (от 38-то Народно събрание до 43-то Народно събрание), член на Централното оперативно бюро на ДПС. По професия е минен инженер.

На последните парламентарни избори през 2014 за 43-то Народно събрание е издигнат от листата на ДПС в 20-МИР Силистра.

В 39-то Народно събрание (2001-2005) е зам.-председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията и член на Комисията по транспорта. В 40-то Народно събрание (2005-2009) е председател на Комисията по енергетика и отново член на Комисията за борба с корупцията. В 42-то Народно събрание (2013-2014) е зам.-председател на парламентарната Комисия по енергетика.

Досието на агент „ВЕРГИЛ"

В архивите на ДС са запазени само минимален брой документи след разпореденото от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев през януари 1990 г. тайно прочистване на досиетата на агентурния апарат.

В личното дело на агент „ВЕРГИЛ", псевдонимът под който Рамадан Аталай е вербуван за агент от Софийско градско управление на МВР-ДС през 1982 г., са оставени само регистрационна бланка, строго секретен рапорт за проведената му вербовка и строго секретно предложение за изключването му от агентурния апарат. В документите на ДС през 80-те години името на Раманад Аталай е Рамадан Байрямов Халилов, а след „възродителния процес" е записван като Ради Борисов Михайлов.

Използван по турска линия

В един от запазените картони с името на Аталай в картотеката на Държавна сигурност той е вербуван на идейно-политическа основа и е използван по турско направление и турски национализъм по линия на Второ главно управление на ДС и Шесто управление на ДС.

През 1982 г., когато е вербуван, той работи като началник смяна в Стопански металургичен комбинат (СМК) „Кремиковци, който тогава е прекръстен на „Леонид Брежнев" в чест на съветския ръководител, починал същата година.

От строго секретния рапорт за вербуването му става ясно, че органите на ДС са създали преди това взаимоотношения с него и желаят те да бъдат продължени.

След направеното му предложение за сътрудничество „отначало Халилов не даде категоричен отговор, като изрази съмнение в собствените си възможности да помага на органите на ДС". Офицерите от ДС обаче го уверяват, че, след като са се спрели на него, те са преценили възможностите му и са гласували доверие. След този разговор Рамадан Аталай приема предложението за сътрудничество. По целесъобразност е преценено, че в този момент не е необходимо да се взима декларация на агента.

Отказване от сътрудничеството

От строго секретното предложение за изключване на агент „ВЕРГИЛ" от агентурния апарат на ДС се разбира, че причината за това е разколебаването на самия агент, който след промените отказва да сътрудничи.

Унищожаване на работното дело

В строго секретното предложение за изключване на агент „ВЕРГИЛ" от сътрудническия апарат през юли 1990 г. е предложено личното му дело да бъде свалено в архив, а работното му дело да бъде унищожено.

Рамадан Аталай не е коментирал публично агентурното си минало. Той не се отзовава на поканата на сайта desebg.com да изрази позиция по огласената му принадлежност към Държавна сигурност.

Ramadan_Atalai
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Рачо Борисов Илиев

Рачо Борисов Илиев
5 декември 1943 г.
село Игнатово, област Монтана.
Машинен инженер.
БКП.
33 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ЯНТРА”.
Окръжно управление на МВР-ДС Михайловград (днес Монтана).
7 декември 1976 г.
21 декември 1976 г.
ОР Христо Христов.
ОР Христо Христов.
1985 г.
29 януари 2008 г. с решение №22 на Комисията по досиетата при проверката на кандидатите за участие в местните избори за общински съветници и кметове през октомври 2007 г.
Рег. дневник; картон обр. 6; протокол рег. № 75/23 април 1990 г. за унищожаване на дело IЯ-223; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-2132/7 декември 2007 г.
1.Зам.-председател на ИК на ОбНС Лом до 1990 г.
2.Общински съветник от БСП в община Лом (2007-2015).

Рачо Илиев е общински съветник от БСП в община Лом с два последователни мандата (2007-2015). До 1990 г. е зам.-председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет в Лом.

В местната власт в Лом

На местните избори през 2007 г. е издигнат за общински съветник от БСП в Лом и влиза в Общинския съвет. През есента на 2011 г. се кандидатира отново за общински съветник в Лом и печели втори мандат до есента на 2015 г.

Унищожаване на досието на „ЯНТРА"

Досието на съдържателя на явочна квартира „ЯНТРА", псевдонима, по който Рачо Илиев е вербуван от Окръжно управление на МВР-ДС Михайловград през 1976 г., е унищожено през април 1990 г., когато БКП/БСП и ДС провеждат тайно от обществото чистка на архивите на Държавна сигурност.

Според данните в картона с името на Рачо Илиев в картотеката на ДС той е вербуван на идейно-политическа основа и е използван по линия на Второ главно управление на ДС. Свален е от оперативен отчет през 1985 г.

dok

Натисни върху изображението за голям размер

Реджеб Назиф Феим

Реджеб Назиф Феим
18 юли 1944 г.
с. Пчелина, област Разград.
Скотовъден бригадир.
АПК, Исперих.
БЗНС.
20 години.
Секретен сътрудник, агент.
„ГЮНЕШ”, „ОЛЕГ”.
Окръжно управление на МВР-ДС Разград.
27 януари 1964 г.
12 февруари 1966 г.
ОР Марин Дянков.
ОР Марин Дянков, ОР Ж. Николаев.
5 ноември 2015 г. с решение №2-572 на Комисията по досиетата при проверката на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби в община Исперих.
Рег. дневник; картони – обр. 4 – 8 бр. и обр. 6; протокол рег. № 52/26 февруари 1990 г. за отделяне за унищожаване секретните материали на СС „ГЮНЕШ”; протокол рег. № 958/7 мй 1990 г. за унищожаване работно дело IР-1146 (Рз).
1. Председател на ИК на ОбНС Исперих до 1990 г., кмет от ДПС на община Исперих (1991-1995).
2. Кандидат за кмет (независим) на община Исперих на местните избори през 1995 г.
3. Кандидат за общински съветник от листата на пария „Обединена България” в община Исперих на местните избори през 2015 г.

Реджеб Феим е кмет от ДПС на община Исперих в периода 1991-1995 г.

На следващите местни избори през есента на 1995 г. се кандидатира самостоятелно за кмет на община Исперих. Поради тази причина е изключен от ДПС с решение на местната партийна организация през януари 1996 г.

На местните избори през октомври 2015 г. името му фигурира под №27 в листата за общински съветници на партията „Обединена България", основана през 2013 г. от бившата гимнастичка и
и председател на Федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева.

Използван по турска линия

От картоните с името на Режеб Феим в Държавна сигурност става ясно, че той е вербуван от Окръжно управление на МВР-ДС през 1964 г. на иделно-политическа основа и е използван по линия на Второ главно управление на ДС по турско направление.

Досието на секретен сътрудник ГЮНЕШ" и агент „ОЛЕГ" – псевдонимите, под които той е вербуван – е унищожено с протоколи през 1990 г. Воден е като агент и по време на възродителния процес с преименувано име Невен Невенов Филков.

Redzep_Feim
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Розета Маркова Тодорова

Розета Маркова Тодорова
12 август 1940 г.
с. Горна Лука, област Монтана.
Агроном.
Машинно-тракторна станция (МТС).
БКП.
38 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ХРИЗАНТЕМА”.
Окръжно управление на МВР-ДС Михайловград (Монтана).
12 юли 1979 г.
Янко Петков.
Янко Петков.
1986 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване рег. № 75/23 април 1990 г. (Мх) на дело ІЯ-261.
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Розета Тодорова е депутат от БСП в 7-то Велико Народно събрание, избрана от 11-МИР Михайловград (Монтана).

Завършва Висшия селскостопански институт „Г. Димитров" – София. Последните 10 години преди 1990 г. като директор на машинно-тракторна станция (МТС). Като депутат в 7-то ВНС се обявява за премахване на всички равнища представителите на тоталитарния режим.

Унищожаване на досието на съдържателя на явочна квартира „ХРИЗАНТЕМА"

Досието на Розета Тодорова е унищожено по време на тайното прочистване на архивите на Държавна сигурност по време на управлението на БКП/БСП в началото на 1990 г., разпоредено то тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Делото на съдържател на явочна квартира „ХРИЗАНТЕМА" е унищожено с протокол на комисия от РДВР от април 1990 г., утвърден от началника на Трети отдел (архива) на ДС ген. Петко Кипров. Досието „ХРИЗАНТЕМА" е под №160 от общия списък от 276 архивни единици, унищожени чрез изгаряне.

Използвана по линия „Младежи"

От запазените в картотеката на ДС картони на името на Розета Тодорова се разбира, че тя е вербувана на идейно-политическа основа. Използвана е по линия на „Младежи" в ОУ-МВР-ДС Михайловград и по направление на Шесто управление на ДС.

Rozeta_Todorova
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Росен Малинов Малинов

Росен Малинов Малинов
28 март 1955 г.
София.
Служащ.
Община „Средец” (София).
БКП.
33 години.
Съдържател на явочна квартира.
„ЛЮЛЯК”.
Шесто управление на ДС, отдел 03 „Борба с подривната дейност по направление религия и ционизъм”.
15 ноември 1988 г.
24 ноември 1988 г.
ОР Николай Николов.
ОР Николай Николов.
1990 г.
29 януари 2008 г. с решение №22 на Комисията по досиетата при проверката на кандидатите за общински съветници в местните избори през 2007 г.
Рег. дневник; картон обр. 6; писмо вх. № 2084/2 май 1990 г. за унищожаване на материалите на Я/К „ЛЮЛЯК”; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-І-1640/24 септември 2007 г.
1.Общински съветник.
2.Народен представител.
3.Областен управител на област София-град.

Росен Малинов е завършил педагогика и история в Софийския „Св. Климент Охридски". От 1999 г. до май 2013 г. е общински съветник в Столичния общински съвет от БСП.

На изборите за 42-ро Народно събрание през май 2013 г. е един от петте агенти, които БСП вкарва в парламента с директен избор. Малинов е издигнат в 24-и МИР-София.

Областен управител при кабинета Орешарски

Присъствието му в Народното събрание е за кратко – през юни 2013 г. той е назначен от премиера Орешарски за областен управител на София-град. Преди да оповести избора си на областни управители Орешарски обяснява, че те ще бъдат професионалисти.

Росен Малинов не коментира сътрудничеството си с ДС, но за сметка на това при встъпването си в длъжност като областен управител на София-град на 21 юни 2013 г. той заявява:

„Като човек роден и израснал в София се радвам, че с министър-председателя на България имаме пълно съвпадение на идеите за развитие на нашия град". Демизът, с който обявява, че ще управлява е: „Това е моят роден град и искам в него всички да живеят щастливо."

Съдържател на явочна квартира

Архивните документи на ДС показват, че Росен Малинов е вербуван като съдържател на явочна квартира под псевдонима „ЛЮЛЯК" от Шесто управление на ДС за борба с срещу идеологическата диверсия през 1988 г. Той е сътрудничил на отдел 03 на Шесто, който е натоварен с борба срещу „подривна дейност на противника по направление на религията, ционизма, белоемигранти, арменски национализъм и свързаните с тях задгранични центрове".

Съдържателят на явочна квартира е една от основните категории секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна от особена важност заповед №І-30 на министъра на вътрешните работи за „Придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица" от 30 май 1989 г. за тази категория секретен сътрудник е посочено:

„Съдържател на явочна квартира е секретен сътрудник на органите на ДС, който доброволно им е предоставил намиращите се на негово разположение жилищни и други помещения за срещи с агенти и резиденти."

Прочистеното досие

Досието на Росен Малинов „ЛЮЛЯК" е унищожено през май 1990 г., както почти всички документи за явочните и конспиративни квартири в цялата страна. Тези досиета са унищожени почти на 100 процента, тъй като едно подобно дело разкрива връзките на голям брой агенти и оперативни работници, които са ползвали съответната конспиративна квартира.

Унищожаването е извършено по известната строго секретна от особено значение заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев от 29 януари 1990 г. С нея БКП тайно от обществото и опозицията прочистват досиетата на репресивния си апарат.

БКП/ДС обаче не унищожават напълно досиетата. Оставени са минимални бележи, които гарантират на преименуваната БСП и висшите кадри на Държавна сигурност, впуснали се в политиката и бизнеса, че ще продължат да държат в зависимост, да контролират и използват агентите през годините на прехода.

За тази цел още в началото на 1990 г. в създадената специална технология по прочистване на агентурните дела. Указано е да се запазват няколко основни документа, които позволяват удостоверяването на агентурната принадлежност. Това са:

  • картоните за регистрация на агента в картотеките;
  • регистрите за вписване на привлечените агенти.

Тези два документа са минималното изискване, което е условие за установяване на принадлежност към тоталитарните комунистически служби от комисията по досиетата в приетия през декември 2006 г. закон за досиетата от тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) и опозицията.

През 1997 г., когато СДС прави първия неуспешен опит за отваряне на досиетата, агентите с прочистени досиета, за които в архивите са запазени само картони и имена им са останали вписани в регистрите на сътрудниците, започват да бъдат наричани условно „картотекирани сътрудници".

Документите в досието „ЛЮЛЯК"

От регистрационния картон на Росен Малинов се разбира, че той е вербуван на идейно-политическа основа. Към онзи момент Расен Малинов е бил член на БКП. Заведен е като служащ. По това време Малинов е работил (служащ) в община „Средец" на столицата. Може да се предполага, че най-вероятно работното му място там е използвано от Шесто като явочна квартира.

Достоверността на картона се засича (потвърждава) от регистъра. Той съдържа номер по ред на вписването, псевдонима на секретния сътрудник (СС), поделението, което го е вербувало и датата на вербовка. В регистъра под №88529 е записан именно „ЛЮЛЯК" на Шесто управление от 15 ноември 1988 г.

Към тези два основни документа в архивите на ДС комисията е установила и още два за „ЛЮЛЯК". Това са вписване в регистъра в графата „съобщение за изключване на СС" – по вх.№2084/90.

Под този входящ номер е заведено строго секретно писмо от началника на отдел 15 на Националната служба за защита на конституцията (НСЗК, наследник на Второ главно управление на ДС, контраразузнаването) до началника на отдел III-ДС (архива). В НСЗК през 1990 г. са преназначени част от оперативните служители на закритото Шесто управление на ДС и това обяснява защо кореспонденцията е изведена оттам.

Със строго секретното писмо от НСЗК уведомяват архива за изключването на агенти и съдържатели на явочни квартири от различни отдели на Шесто управление и за унищожаване на делата им с протокол. Важното в случая е, че тези дела са били актуални към 1990 г. Те са унищожени по места в съответните структури на Държавна сигурност от оперативните работници, тъй като ДС е работила с тях, а не става въпрос за дела на агенти, чиято дейност е прекратена преди 1990 г. и досиетата им са свалени в архива и съхранявани там.

Като нововербуван секретен сътрудник през 1988 г. случаят с Росен Малинов е типичен пример за прочистването на досие на действащ сътрудник през 1990 г. от оперативния му работник, а не от архива.

Във въпросното писмо на НСЗК до отдел III-ДС сред изброените изключени агенти и съдържатели на явочни квартири, чиито досиета, са унищожени е и това на „ЛЮЛЯК".

Rosen_Malinov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Румен Василев Гечев

Румен Василев Гечев
4 октомври 1956 г.
гр. Червен бряг.
Семейство на служещи.
Женен.
Главен асистент по политикономия.
Висш икономически институт „Карл Маркс”.
БКП (от 1981 г.).
30 години.
Секретен сътрудник.
„ЕКОНОМОВ”.
Първо главно управление на ДС, отдел 10 „Работа по секретния щат”.
20 април 1987 г.
старши лейтенант А. Василев.
старши лейтенант А. Василев.

„Румен Гечев отговори, че сътрудничеството с нашите органи счита за дълг на всеки гражданин и че той е съгласен да ни съдейства, стига това да е по възможностите", ПГУ, 1987 г.

Цели и задачи на външнополитическото разузнаване. Ролята на сътрудническия апарат. Конспиративност и бдителност в разузнавателната работа. Някои методи на противниковите спецслужби.
3 май 1991 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители (обявен е само като нещатен сътрудник на ПГУ от 1987 г.); с решение №14/4 септември 2007 г. на Комисията „Костадинов” са обявени по-подробни допълнителни данни за него, сред които и псевдонима му „ЕКОНОМОВ”.
Собственоръчно написани агентурни сведения; разходни документи, отчетени от оперативния работник; документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; картони обр. 1 и 3; лично и работно дело Ф.1, а. е.715.
1.Народен представител (1995) от БСП в 37-то Народно събрание.
2.Заместник министър-председател и министър на икономическото развитие в кабинета на Виденов (1995-1997).
3.Член на Надзорния съвет на Агенцията по приватизацията.
4.Декан на Деканат за II-ра степен на университетско образование в УНСС от (април 1994 г. – март 1998 г.); заместник-декан по координацията на дейностите на катедрите на факултета (декември 2003 г. – ноември 2005 г.).
5.Народен представител от БСП в 42-то Народно събрание (2013-2014).
6.Народен представител от БСП в 43-то Народно събрание (2014 – 2017).
6.Народен представител от БСП в 44-то Народно събрание (2017 – ).
7.Кандидат за евродепутат от БСП - 2019 г.

Румен Гечев е икономист, народен представител от БСП в три парламента, вицепремиер и министър на икономическото развитие в кабинета на БСП с премиер Жан Виденов (26 януари 1995 г. – 12 февруари 1997 г.), довел България до икономическа катастрофа, изразяваща се в крах на банковата система, хиперинфлация, хлебна криза и стопяване на спестяванията на населението.

Произход и образование

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е преподавател в Софийския университет „Климент Охридски", майка му работи в Държавното хореографско училище. И двамата са членове на БКП. През 1980 г. завършва Висшия икономически институт (ВИИ) „Карл Маркс", където е главен асистент, специалност „Политическа икономия".

Трудовата си дейност започва през 1980 г. като щатен комсомолски работник в Районния комитет на ДКМС „9-ти септември" в столицата. След конкурс постъпва във Военна академия „Г. С. Раковски" като преподавател от началото на 1981 г., а от юни 1984 г. е на работа във ВИИ. Сътрудник е на външно-политическия отдел на в. „Работническо дело".

Хоби – радиолюбител

Още от младежките си години Румен Гечев е радиолюбител. Той е един от националните състезатели по радиоспортове в НРБ. В казармата завършва Школата за запасни офицери в Плевен „Христо Ботев", след което е изпратен като командир на радио взвод в Пловдив. От Софийското градско управление на МВР дори го проучват в тази връзка, за да го използват при мобилизация.

Специализация в САЩ – повод за вербовка

Според ДС научните си интереси Румен Гечев „насочва към военнополитически аспекти на капиталистическата икономическа интеграция". През есента на 1987 г. той спечелва 9-месечна специализация в САЩ от фондация „Фулбрайт" по тема „Управление на предприятието в условията на икономиката на предлагането".

Именно тази специализация е причината за интереса на Първо главно управление на ДС към него. Гечев е вербуван от оперативне работник на ПГУ от отдел 10 „Работа по секретния щат" по време на срещата, която се провежда в кафе „Феята" на бул. „Цариградско шосе" в близост до Полиграфическия комбинат.

Сътрудничеството с ДС – въпрос на дълг

„Румен Гечев отговори, че сътрудничеството с нашите органи счита за дълг на всеки гражданин и че той е съгласен да ни съдейства, стига това да е по възможностите", записва оперативният работник в докладната си за проведената вербовка през април 1987 г. Получава псевдоним „ЕКОНОМОВ".

 

Проведено му е обучение, при което му разяснени целите и задачи на външнополитическото разузнаване, ролята на сътрудническия апарат, важността на конспиративността и бдителността в разузнавателната работа, както и някои методи на противниковите спецслужби. Още преди заминаването си предава на ПГУ списък с връзките, които той поддържа с радиолюбители в САЩ.

Да шпионираш научния си ръководител

Гечев специализира икономика в Илинойския университет. Резидентурата на ПГУ в САЩ установява контакт с „ЕКОНОМОВ" през март 1988 г. От запазените архивни документи се разбират две неща от престоя на секретния сътрудник на Първо главно управление на ДС в САЩ.

Първото е, че му е възложена „задачата" да разработва своя научен ръководител M. Wizam, който две години по-късно ще е научен ръководител и на друг български специалист и агент на ПГУ Стати Статев, ректор на УНСС.

Гечев толкова се вживява в шпионската си роля, че споделя пред оперативните работници от резидентурата на ПГУ в САЩ, че е поставен под влияние във „внимателна форма" да бъде склонен към невъзвращенство от представител на компанията, която го е застраховала.

Предава сведения за различни учени и преподаватели, като по някои от тях ПГУ иска допълнителни справки от КГБ. С това се изчерпва разузнавателната дейност в името на „родината" на СС „ЕКОНОМОВ".

За антената на един агент на ПГУ

Досието на Румен Гечев разкрива неподозирана драма със сътрудника на разузнаването по времето на управлението на БКП. Драмата, обаче не се разиграва в САЩ, докато шпионира научния си ръководител, а на родна земя, след завръщането му от специализация.

На случилото се е отделено много повече място и са запазени далеч повече архивни материали, отколкото за „разузнавателната дейност" на „ЕКОНОМОВ" срещу „главния противник" (САЩ).

Става дума за антената му на радиолюбител, част от по-специалното оборудване, което той поддържа в жилищния блок, в който по това време живее в кв. „Дървеница". Антената му предизвиква смущения в телевизионните приемници на съседите му и предизвиква тяхното силно негодуване.

Живеещите в блока подават официално оплакване срещу Гечев до милицията. ПГУ не само проследява от близо скандала, но и се намесва индиректно с цел да тушира настроенията срещу своя секретен сътрудник.

Румен Гечев плаши през 1989 г.: „Ще отидете в Белене!"

От подробните материали в досието му става ясно, че той се е „държал високомерно" към останалите живущи, което още повече допринася за неприязънта към него. В докладите на ПГУ е посочено, че „секретният сътрудник се държал конфликтно, като дори заплашвал с „изпращане в Белене" и разправа с помощта на МВР".

МВР установява, че няколко пъти съседски деца са замеряли новата кола на Гечев, а съседите му имали намерение да го съдят за щети от антената му. Недоволството срещу учения – разузнавач е оглавено от достоен противник о.з. полковник, който започва да действа по линия на ОФ.

От направената техническа експертиза за смущенията, причинявани от антената става ясно, че тя не влияе на приемниците, излъчващи Българската телевизия или съветската телевизия, а канала, по който по това време в София се лови програмата на югославската телевизия.

Демонтаж на тоталитарната система и на антената

10 ноември 1989 г. заварва сътрудникът на ПГУ във война със съседите му. Докато в НРБ опозицията започва да говори за демонтиране на тоталитарната комунистическа система в блока на Гечев в кв. „Дървеница" се разиграва паралелно действие – борба за демонтаж за радиоантената му.

Според отчета на ПГУ за ситуацията около нейния секретен сътрудник на връх Нова година, на 31 декември 1989 г., съкооператорите му пристъпват към демонтиране на антената. Гечев извиква патрул, който обаче се задоволява да отправи забележка на най-изявения противник за незаконността, но същият отговаря, че има устно нареждане от кварталния отговорник и групата е продължила с демонтажа.

Сътрудник на ПГУ и след 10 ноември 1989 г.

Рухването на комунистическия режим не променя отношението на Румен Гечев към Държавна сигурност. Той не само, че не преустановява контактите си с ПГУ, но и търси своя оперативен работник, за да му сподели, че е поканен от съответния комитет на партията за кандидат депутат.

И през 1990 г. ученият продължава да работи като сътрудник на ПГУ и на нейния правоприемник Националната разузнавателна служба (НРС). От документите от досието му се разбира, че по това време дава сведения за 23-годишен холандски студент, гост на Българската индустриално стопанска асоциация, подготвящ дипломна работа по проблемите на поддоговорната система между българските фирми.

Чак на 25 април 1991 г. началника на отдел 01 на НРС утвърждава предложение за закриване на делото на секретен сътрудник „ЕКОНОМОВ". Мотивът е: „Промяната в насоките на работа на НРС доведе до загуба на разузнавателните възможности на сътрудника".

Отново в политиката

След участието си в кабинета Виденов, довел страната до тежка икономическа криза, като вицепремиер и министър на икономическото развитие Румен Гечев се оттегля от политиката и се връща към преподавателска дейност в УНСС.

16 години по-късно, по време на предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. той отново влиза в листите на БСП и е избран за народен представител в 42-то Народно събрание. След краткото неуспешно управление на кабинета Орешарски с мандат на БСП следват нови предсрочни избори. Румен Гечев е водач на листата на социалистите в 15-МИР Плевен и влиза като депутат в 43-то Народно събрание.

Обявяване на принадлежността на Румен Гечев към ДС

Интересен факт е, че принадлежността на Румен Гечев към Държавна сигурност не е гласена от Комисията „Бонев" през 1997 г. по време на управлението на СДС и кабинета Костов, независимо, че в досието му се съдържат и собственоръчно написани донесения.

Агентурното му минало е разкрито от Комисията „Андреев" през 2001 г. Следващата Комисия по досиетата с председател Евтим Костадинов дава някои допълнителни сведения за сътрудничеството на Гечев. Потърсен за коментар през 2014 г. от сайта desebg.com за своята дейност към ДС Румен Гечев не се отзовава на поканата.

rumen-gechev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Румен Славейков Сербезов

Румен Славейков Сербезов
4 февруари 1939 г.
гр. Хасково.
Прогресивно семейство.
Неженен.
Дипломат.
Министерство на външните работи.
БКП (от 1959 г.).
26 години.
Секретен сътрудник (1966), нещатен оперативен работник (1979).
„ХРИСТО”.
Първо главно управление на ДС.
20 януари 1966 г.
подполковник Атанас Атанасов.
Подполковник Атанас Атанасов; ОР Герхард Райчев; ОР Димчо Вавов; ОР Иван Катранджиев; ОР Здравко Свещарски; ОР Стоян Стоянов; ОР Любомир Попов; ОР Любен Коцев.

„Бързо се ориентира в обстановката, за което му помага владеенето на японски език и следенето на пресата. Подготовката му позволява да дава правилни политически оценки на събитията. Умее да обобщава и анализира същите. Умело създава и поддържа връзки, както с чужденци, така и най-различни среди от японската общественост", Първо управление на ДС, 1970 г.

Създаване подбор и изучаване на интересуващите Първо управление връзки. Форми и методи на работа, прилагани от местните КРО. Как да разкрива и да се пердпазва от местните КРО. Спазване на конспирация. Основни политически и икономически въпроси, интересуващи Първо управление и методи за придобиване на информация по тях.
21 май 2001 г. с решение на Комисията по досиетата „Андреев” при проверката на народните представители.
Документи написани от сътрудника, съдържащи се в делото на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен служител; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; лично и работно дело Ф.8, а. е. 6, рег. № 5079.
1.Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).
2.Член на Надзорния съвет на „Токуда Банк” АД от 16 ноември 1998 г.
3.Член на Управителния съвет и член на Надзорния съвет на Многопрофилна болница за активно лечение „Токуда Болница София“ АД.

Румен Серезов, бивш функционер от БКП, дипломат и шеф на „Индустриал М", фирмата с второто по големина кредитно задължение от империята „Мултигруп" на убития Илия Павлов, бизнесмен, свързан с „Токуда Банк" и болница „Токуда" в София.

Произход и образование

Румен Сербезов произхожда прогресивно семейство, определение, давано по време на управлението на БКП. Родителите му са признати за активни борци против фашизма и капитализма. Майка му е сестра на Йорданка Николова – Катя, член на ЦК на БРП (к), партизанка и една от петимата от РМС, убита през юни 1944 г. Баща му е бивш служител на МВР.

Завършва Института за международни отношения в Москва, СССР, през 1963 г. с отличен успех, референт по въпросите на Изтока, стипендиант на МВнР. През 1962-1963 г. е на 5-месечен производствен стаж в Токио. През септември 1963 г. е назначен за инспектор в МВнР. През 1965 г. издържа изпит за аташе и преназначен на същата длъжност.

В полезрението на КДС

Влиза в полезрението на Комитета за държавна сигурност (КДС) в края на 1965 г. във връзка с предстоящото му заминаване в посолството на НРБ в Токио, Япония, като завеждащ пресслужбата и културните връзки.

През декември 1965 г. с него се среща оперативният работник Атанас Атанасов от Първо управление на ДС. Договорено е преди заминаването на Сербезов той да бъде подготвен по линия на разузнаването. „Същият даде съгласието си за сътрудничество с нас. Преди известно време Сербезов беше заедно с наша делегация в Япония, където е успял да създаде интересни връзки", е записано в документа на Първо управление на ДС. През януари 1966 г. му е открито отчетно дело под псевдоним „ХРИСТО".

Платен нещатен работник

През юни 1970 г. е привлечен за нещатен оперативен работник (НОР). Разпоредено е в зависимост от работата му да получава до 30 лв. възнаграждение.

Първо управление на ДС го използва за изучаване на подходящи лица от местни граждани, дипломати, журналисти, хора на науката и изкуството. Едновременно с това да получава политическата информация по интересуващи ни въпроси.

Инструктиран е за създаване на връзки с интересни лица и изучаването им, получаване на информация „на тъмно".

На 10 септември 1971 г. е утвърдено строго секретно предложение за снемане от отчета на НОР Сербезов. Посочено е, че в това си качество дава две информации и че не са му изплащани финансови средства.

Документът изяснява, че през април 1970 г. се е завърнал окончателно в страната. И през 1971 г. е преминал на работа в държавния апарат.

В работното му дело е запазена информация относно „Някои моменти на японско-китайските отношения. Източникът е японец с марксистко-ленински позици. Запазени са и донесение за някои нови моменти от японско-китайските отношения, както и донесение за възможността японският премиер Сато да посети Европа – евентуално СССР и Югославия.

Отново привлечен за НОР

От оповестената от Комисията по досиетата информация става ясно, че със заповед № 20/1 юни 1979 г. Румен Сербезов отново е привлечен за нещатен оперативен работник на Първо главно управление на ДС. В досието му не са запазени материали от този период.

Издигане в партията и държавното управление

В партията се издига като първи секретар на БКП в Хасково. Назначен е за посланик на НРБ в Япония от 1974 г. до 1979 г. От тогава датират и добрите му връзки с представители на японския бизнес.

През 80-те години на ХХ век кариерата му в изпълнителната власт се развива възходящо: министър на суровинните ресурси; министър на леката промишленост (1980-1985); министър на производството и търговията с потребителски стоки; секретар на Стопанския съвет на Министерския съвет; съветник в Министерския съвет.

В средата на 80-те години е председател на Централния кооперативен съюз. Учредител и първи председател на Българо-японския икономически съвет при Българската търговско промишлена палата (1987-1992).

Секретар е на ЦК на БКП. През 1989-1990 г. Сербезов е председател на стопанския отдел на ЦК на БКП. Избран е за депутат в 7-то, 8-то и 9-то Народно събрание преди промените (1976-1990).

Депутат от БСП в 7-то ВНС

През 1990 г. влиза в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) като депутат от БСП от 164-ти Хасковски избирателен район. Секретар на Висшия съвет на БСП. Като депутат се обявява за мирен преход към изграждане на демократична държава, радикална икономическа и законодателна реформа. Многопартийност, самостоятелност на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна.

В „Мултигруп"

В бизнеса влиза като шеф на една от фирмите на „Мултигруп" – „Индустриал М". През 1998 г. от Списъка на кредитните милионери става ясно, че тя е втората по задължения фирма на групировката с дългове от над 1,1 млрд. лв. към Балканбанк.

За този период впоследствие Сербезов е привлечен като обвиняем по две наказателни дела за присвояване, но те завършват без осъдителна присъда.

Създаване на „Токуда Банк"

Румен Сербезов играе ключова роля в структурата на японската икономическа група „Токуда" в България. Той е представител за България на регистрираното през 1998 г. в София дружество „Токушукай" – където е съдружник с равни дялове с д-р Торао Токуда, президент на японската специализирана медицинска корпорация „Токушукай Медикъл Корпорейшън".

„Токуда Банк" е правоприемник на Търговска банка „Кредит Експрес", лицензирана през 1994 г., като през 1998 г. променя името си на „Токуда Кредит Експрес Банк" АД, а през 2002 г. – на "Токуда Банк" АД. През 2005 г. „Токуда" придобива и на обявената в несъстоятелност през 2000 г. „Балканска универсална банка" АД.

Сербезов е председател на Управителния съвет на „Токуда Банк", член на Надзорния съвет, управител на откритата през 2006 г. „Токуда Болница София" АД.

През 2000 г. Румен Сербезов е арестуван и обвинен в престъпление по служба. Прокуратурата го обвинява в превишил служебните си права с цел да набавяне на облага. Тогава той е разследван заедно с шефа на "Токуда Кредит експрес банк" Венцислав Велев и прокуриста Пламен Петров за допуснато нарушение при продажбата на два имота на банката срещу дълг към Агробизнесбанк, от което кредитната институция е ощетена с близо 4 млн. лв. През 2006 г. двамата директори са оправдани, а обвиненията срещу Румен Сербезов – снети.

Обявяване на принадлежността му към ДС

Въпреки, че в досието му има агентурни донесения Румен Сербезов не е обявен като сътрудник от Комисията „Бонев" през 1997 г. За първи път това го прави Комисията по досиетата „Андреев" при проверката на народните представители през 2001 г.

Rumen_Serbezov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Рушен Мехмед Риза

Рушен Мехмед Риза
1 август 1968 г.
с. Николаевка, област Варна.
Работник.
КЗС с. Николаевка.
ДКМС.
17 години.
Агент.
„ПЕТЪР”.
Областно управление на МВР-ДС Варна; Трето управление на ДС, Четвърто (икономическо) управление на ДС.
23 юни 1986 г.
2 юли 1986 г.
капитан Иван Ангелов.
капитан Иван Ангелов; ОР Иван Василев.
15 октомври 2014 г. с решение №2-414 при проверката на допълнително открити документи за Рушен Мехмед Риза.
Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество, рег. бланка, съдържащи се в лично дело IА-1056 (Вн); рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; протокол рег. № С КА-95/27 март 1990 г. с предложение за унищожаване работно дело IР-2245 (Вн) – 33 листа.
1.Член на ВрИК на община Суворово (1990-1991).
2.Началник на кабинета на министъра на земеделието и храните (2001-2005) г. май-октомври 2008 г.
3.Член на Комисията за установяване имущество, придобито от престъпна дейност от (2005-2009).
4.Народен представител (непълен мандат) от ДПС в 41-о Народно събрание (2009-2013).
5.Народен представител от ДПС в 42-о Народно събрание (2013-2014).
6.Народен представител от ДПС в 43-о Народно събрание (2014 – ).

Рушен Риза е зам.-председател на ДПС от 2010 г., народен представител от същата партия в 41-то, 42-то и 43-то Народо събрание.

Името му се свързва със създадената през юли 1985 г. във Варненско нелегална организация „Турското национално-освободително движение в България", съпротивляваща се с мирни средства срещу „възродителен процес". По това време той е още ученик. Организацията е разкрита от ДС през юни 1986 г., като основните фигури в нея са осъдени и вкарани в затвора. Риза не е сред тях.

В политиката

След промените през 1989 г. в България Рушен Риза става член на ДПС от самото начало на основаването на партията в началото на 1990 г. В периода 1990-1991 г. той е член на ВрИК на община Суворово. Завършва икономическо образование.

Постове в държавната администрация

През август 2001 г. е назначен е за началник на кабинета на Мехмед Дикме, министъра на земеделието и горите (24 юли 2001 г. – 23 февруари 2005 г.) в кабинета на Сакскобургготски, който управлява в коалиция между НДСВ и ДПС. Риза остава на този пост и при следващия министър на земеделието Нихат Кабил, като това включва и период в средата на 2008 г., когато вече управлява тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ с кабинета Станишев.

През май 2005 г., три месеца преди края на мандата на кабинета Сакскобургготски, е направен избор на членове на новосъздадената Комисия за установяване имущество, придобито от престъпна дейност, в която Рушен Риза е избран от квотата на Народното събрание. На този пост остава до 14 октомври 2009 г.

Депутат от ДПС в 41-то Народно събрание

На парламентарните избори през лятото на 2009 г. е кандидат за народен представител в 41-о Народно събрание в 3-МИР Варна и в 8-МИР-Добрич, издигнат от ДПС.

Движението спечелва две депутатски место от Добрички многомандатен район. Рушен Риза, който е втори в листата, става депутат с решение на Конституционния съд на мястото на Бюрхан Абазов, но по-късно пак с решение на Конституционния съд ДПС губи този мандат.

Заместник на Доган

През януари 2010 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган подменя цялото ръководство на партията, като от всички свои заместници остава само Лютви Местан.

Като нов зам.-председател на ДПС тогава е избран Рушен Риза. На него са възложени организационните работи на партията, за които преди това отговаря Касим Дал, изключен от партията година по-късно, след като открито критикува Ахмед Доган и го обвинява в изолация на партията. Рушен Риза става и член на Централното оперативно бюро на ДПС.

Депутат в 42-то и 43-то Народно събрание

На предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. той е кандидат от ДПС в 8-МИР Добрич и влиза в парламента. В 42-то Народно събрание е зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси и зам.-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

На предсрочните парламентарни избори през октомври 2014 г. за 43-то Народно събрание той е водач на листата на ДПС в 8-МИР Добрич и е избран за народен представител в 43-но Народно събрание. В него е член на Комисията по отбраната.

В 41-то, 42-то и 43-то Народно събрание Рушен Риза е най-младият сътрудник сред народните представители с досиета.

Разкриване на принадлежността на Риза към ДС

Рушен Риза е многократно проверяван от Комисията по досиетата в качеството на лице, заемащо различни ръководни постове или кандидатстващо за такива, но агентурното му минало не е установено. Първата такава проверка датира от 2009 г. при проверката за принадлежност към комунистическите служби на кандидатите за народни представители за 41-то Народно събрание.

Интересно е, че преди първия си депутатски мандат през 2009 г. Риза сам подава заявление в Комисията по досиетата да му бъде извършена проверка за принадлежност, като е записал собственоръчно проверката да се извърши за името Рушен Мехмед Риза, както и за името Румен Митков Ризов. Второто е името му по време на „възродителния период".

По това време – 2009 г. – Комисията по досиетата не разполага с архивите и картотеките на ДС и разузнавателните служби на БНА, както законът за досиетата изисква да й бъдат прехвърлени от другите държавни ведомства. През 2010 г. МВР прехвърля най-големия масив от архиви на ДС, а през 2011 г. Комисията получава архивите на ДС и от областните дирекции на МВР в страната.

При започналото им систематизиране през 2014 г. Комисията установява наличие на материали за името Румен Митков Ризов в архивите на бившето Окръжно управление на МВР-ДС Варна. Така тя стига до заключението, че тези документи се отнасят за Рушен Риза, след което последва и неговото оповестяване.

При проверката Комисията по досиетата установява, че върху един от картоните с псевдонима „ПЕТЪР" името на агента е умишлено заличено. Това попречва за по-бързото изясняване на факта, че Рушен Риза и Румен Ризов са едно и също лице.

Вербуването на агент „ПЕТЪР"

Според изнесените от Комисията по досиетата данни Рушен Риза е вербуван като агент под псевдонима „ПЕТЪР" от Областното управление на МВР-ДС Варна на 23 юни 1986 г. Това е месец, след като Държавна сигурност разкрива нелегалната организация във Варненско, към която е съпричастен.

След това сътрудничи на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване), както и на Четвърто (икономическо) управление на ДС.

В псевдонимният му картон е посочено, че е работник в КЗС с. Николаевка. Пак там е записано, че е вербуван на идейно-политическа основа и е използван по линия на икономиката – промишлеността.

Прочистване на досието

С протокол от март 1990 г. е предложено за унищожаване работно дело на „ПЕТЪР", възлизащо на 33 листа.

Личното дело също е прочистено, тъй като в него липсват основни атрибути като изучаване на лицето и предложение за вербовка.

Запазени са само два документа. Единият е регистрационна бланка, а другият собственоръчна подписана декларация. В нея Румен Ризов обещава „да пазя в абсолютна тайна връзките си органите на ДС на НРБ и всичко, което науча по време на съвместната си работа с тях".

„Информацията, която ще съобщавам като негласен сътрудник, ще бъде обективна и точна", е другото обещание в декларацията. Тя е подписана във Варна, но няма дата. Най-отдолу върху нея с молив с друг почерк е записано името Рушет Мехмедов Ризов.

Поименният картон на агент „ПЕТЪР" се води на името на Румен Митков Ризов.

В решението на Комисията по досиетата е посочено, че тя разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Рушен Риза към органите на ДС и след 10 ноември 1989 г.

Мълчанието на Рушен Риза

Сайтът desebg.com търси позицията на Рушен Риза по въпроса за обявената му принадлежност, но на писмото, изпратено на електронната му поща в парламента, не е отговорено. Той не коментира пред други медии публично този въпрос.

Rushen_Riiza
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365