Росен Малинов Малинов

Росен Малинов е завършил педагогика и история в Софийския „Св. Климент Охридски". От 1999 г. до май 2013 г. е общински съветник в Столичния общински съвет от БСП.

На изборите за 42-ро Народно събрание през май 2013 г. е един от петте агенти, които БСП вкарва в парламента с директен избор. Малинов е издигнат в 24-и МИР-София.

Областен управител при кабинета Орешарски

Присъствието му в Народното събрание е за кратко – през юни 2013 г. той е назначен от премиера Орешарски за областен управител на София-град. Преди да оповести избора си на областни управители Орешарски обяснява, че те ще бъдат професионалисти.

Росен Малинов не коментира сътрудничеството си с ДС, но за сметка на това при встъпването си в длъжност като областен управител на София-град на 21 юни 2013 г. той заявява:

„Като човек роден и израснал в София се радвам, че с министър-председателя на България имаме пълно съвпадение на идеите за развитие на нашия град". Демизът, с който обявява, че ще управлява е: „Това е моят роден град и искам в него всички да живеят щастливо."

Съдържател на явочна квартира

Архивните документи на ДС показват, че Росен Малинов е вербуван като съдържател на явочна квартира под псевдонима „ЛЮЛЯК" от Шесто управление на ДС за борба с срещу идеологическата диверсия през 1988 г. Той е сътрудничил на отдел 03 на Шесто, който е натоварен с борба срещу „подривна дейност на противника по направление на религията, ционизма, белоемигранти, арменски национализъм и свързаните с тях задгранични центрове".

Съдържателят на явочна квартира е една от основните категории секретни сътрудници на Държавна сигурност. В строго секретна от особена важност заповед №І-30 на министъра на вътрешните работи за „Придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица" от 30 май 1989 г. за тази категория секретен сътрудник е посочено:

„Съдържател на явочна квартира е секретен сътрудник на органите на ДС, който доброволно им е предоставил намиращите се на негово разположение жилищни и други помещения за срещи с агенти и резиденти."

Прочистеното досие

Досието на Росен Малинов „ЛЮЛЯК" е унищожено през май 1990 г., както почти всички документи за явочните и конспиративни квартири в цялата страна. Тези досиета са унищожени почти на 100 процента, тъй като едно подобно дело разкрива връзките на голям брой агенти и оперативни работници, които са ползвали съответната конспиративна квартира.

Унищожаването е извършено по известната строго секретна от особено значение заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев от 29 януари 1990 г. С нея БКП тайно от обществото и опозицията прочистват досиетата на репресивния си апарат.

БКП/ДС обаче не унищожават напълно досиетата. Оставени са минимални бележи, които гарантират на преименуваната БСП и висшите кадри на Държавна сигурност, впуснали се в политиката и бизнеса, че ще продължат да държат в зависимост, да контролират и използват агентите през годините на прехода.

За тази цел още в началото на 1990 г. в създадената специална технология по прочистване на агентурните дела. Указано е да се запазват няколко основни документа, които позволяват удостоверяването на агентурната принадлежност. Това са:

• картоните за регистрация на агента в картотеките;
• регистрите за вписване на привлечените агенти.

Тези два документа са минималното изискване, което е условие за установяване на принадлежност към тоталитарните комунистически служби от комисията по досиетата в приетия през декември 2006 г. закон за досиетата от тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) и опозицията.

През 1997 г., когато СДС прави първия неуспешен опит за отваряне на досиетата, агентите с прочистени досиета, за които в архивите са запазени само картони и имена им са останали вписани в регистрите на сътрудниците, започват да бъдат наричани условно „картотекирани сътрудници".

Документите в досието „ЛЮЛЯК"

От регистрационния картон на Росен Малинов се разбира, че той е вербуван на идейно-политическа основа. Към онзи момент Расен Малинов е бил член на БКП. Заведен е като служащ. По това време Малинов е работил (служащ) в община „Средец" на столицата. Може да се предполага, че най-вероятно работното му място там е използвано от Шесто като явочна квартира.

Достоверността на картона се засича (потвърждава) от регистъра. Той съдържа номер по ред на вписването, псевдонима на секретния сътрудник (СС), поделението, което го е вербувало и датата на вербовка. В регистъра под №88529 е записан именно „ЛЮЛЯК" на Шесто управление от 15 ноември 1988 г.

Към тези два основни документа в архивите на ДС комисията е установила и още два за „ЛЮЛЯК". Това са вписване в регистъра в графата „съобщение за изключване на СС" – по вх.№2084/90.

Под този входящ номер е заведено строго секретно писмо от началника на отдел 15 на Националната служба за защита на конституцията (НСЗК, наследник на Второ главно управление на ДС, контраразузнаването) до началника на отдел III-ДС (архива). В НСЗК през 1990 г. са преназначени част от оперативните служители на закритото Шесто управление на ДС и това обяснява защо кореспонденцията е изведена оттам.

Със строго секретното писмо от НСЗК уведомяват архива за изключването на агенти и съдържатели на явочни квартири от различни отдели на Шесто управление и за унищожаване на делата им с протокол. Важното в случая е, че тези дела са били актуални към 1990 г. Те са унищожени по места в съответните структури на Държавна сигурност от оперативните работници, тъй като ДС е работила с тях, а не става въпрос за дела на агенти, чиято дейност е прекратена преди 1990 г. и досиетата им са свалени в архива и съхранявани там.

Като нововербуван секретен сътрудник през 1988 г. случаят с Росен Малинов е типичен пример за прочистването на досие на действащ сътрудник през 1990 г. от оперативния му работник, а не от архива.

Във въпросното писмо на НСЗК до отдел III-ДС сред изброените изключени агенти и съдържатели на явочни квартири, чиито досиета, са унищожени е и това на „ЛЮЛЯК".