„Райко Райчев отговори със съгласие, като заяви, че отдавна е очаквал този момент, но не е знаел кой и кога ще проведе разговора. Райко каза, че от малък има нагласа за подобно сътрудничество”, ПГУ, 1985 г.
Райко Райчев е дипломат - постоянен представител на България в Ню Йорк (2007-2011), който започва своята кариера в МВнР през 1980 г. Член на БКП от 1982 г., а през 1985 г. дава съгласие да бъде вербуван за секретен сътрудник от Първо главно управление на ДС преди заминаването му в Постоянното представителство на НРБ в Ню Йорк. През март 2016 г. оглавява групата от МВнР за координация на кампанията на Ирина Бокова, по кандидатурата ѝ за генерален секретар на ООН.
Произход и образование
В собственоръчно написаната си автобиография Райчев посочва, че „произхождам от семейство на стари, изпитани комунисти”. Баща му работи в МК „Ленин” (след промените „Стомана” – Перник), а майка му, която е член на БКП, в потребителска кооперация в Перник.
Завършва гимназия с преподаване на английски език в София (1974). Служи в БНА в специални войски.
За кратко през 1976-1977 г. работи като кореспондент в външнотърговско предприятие „Изотимпекс”, след което е приет за студент. Завършва международни отношения в Висшия икономически институт „Карл Маркс” (днес УНСС) през 1982 г.
Няма близки, „засегнати от мероприятията на народната власт или съдени от Народния съд”.
В Министерството на външните работи
В МВнР започва работа като специалист референт през 1982 г. в отдел „Международни икономически организации”.
Работи по въпросите на икономическата дейност в Икономическия и социален съвет на ООН. През 1984 г. е изпратен на 3-месечна специализация в българското представителство в Ню Йорк. През 1985 г. е определен да замине на задгранична мисия именно там на длъжност стариши аташе.
Вербуван от ПГУ
През лятото на 1985 г. привлича вниманието на Първо главно управление на ДС (ПГУ) поради изпращането му като аташе в постоянното представителство на НРБ в Ню Йорк. В доклада на оперативния работник, който го вербува, е посочено, че Райко Райчев дава съгласие за сътрудничество. Извършена му е най-обща оперативна подготовка, а за политическата оперативният му работник, подчертава, че такава не се налага, тъй като Райчев е много добре идеологически и политически подготвен. Младият дипломат избира за свой псевдоним „ВЕЛИН”, но в повечето от агентурните му сведения е подписван като „ВЕЛИН” – 2.
След заминаването му в САЩ секретният сътрудник е прехвърлен от отдел 03 „Западни страни” в отдел 10 „Работа по секретния щат” на ПГУ.
В Ню Йорк е поет от оперативен работник от резидентурата на ПГУ, с когото имат регулярни срещи. Не е разконсипиран. В досието му е приложен само един доклад от „ВЕЛИН” – 2, който докладва през юни 1986 г., че един от портиерите в сградата, в която живее в Ню Йорк, е била посетена от служител на ФБР, който е разпитвал за Райчев – време на излизане и прибиране, контакти и др. В досието няма данни са по-съществена реакция нито от резидентурата на ПГУ, нито от Центъра в София.
Агентурни донесения
Според резидентурата на ПГУ в Ню Йорк секретен сътрудник „ВЕЛИН” – 2 има възможности да изпраща аналитични справки, да работи по САЩ и ЕИО, както и да подава наводки.
Първото донесение от Райчев представлява информация за новата политика на САЩ към тероризма. Тя е изготвена по материали от библиотеката на ООН и текущи информации от печата, в който „ВЕЛИН” – 2 представя политиката на Рейгъновата администрация и възприетия твърд подход след случая със заложниците в Иран, а също така новата програма за обучение на държавни органи в САЩ по линия на тероризма. В бележките към тази информация е дадено напътствие „да се изрази благодарност на „ВЕЛИН” – 2”.
Опити „ВЕЛИН” – 2 да преодолее първоначалната плахост и пасивност
През 1986 г. на резидентурата на ПГУ в Ню Йорк са дадени указания „ВЕЛИН” – 2 да бъде насочен за придобиване на информация „на живо” от контактите си по месторабота.
„По този начин следва да бъде преодоляна неговата първоначална плахост и пасивност и от втората година на мандата си да бъде използван пълноценно”, е посочено в един от документите. Последващите документи в досието му не потвърждават, че това е постигнато.
През 1986 г. „ВЕЛИН” – 2 предава нова информация нов за САЩ и ядреният тероризъм, изготвен при ползване на източници дипломатически и журналистически среди. Центърът посочва, че представлява ограничен интерес, а информацията не е недостатъчно изчерпателна информация.
Провал в опитите за наводки
„ВЕЛИН” – 2 не успява да изпълни напътствията на ПГУ да създаде такива контакти, които са интересни за разузнаването и които да бъдат разработени с цел привличането им като агенти.
Нито една от наводките, които „ВЕЛИН” – 2 дава в периода 1985-1988 г. не са успешни, показват документите от досието му.
Докато е на задгранична мисия в Ню Йорк Райко Райчев контактува с различни чуждестранни дипломати, като най-постоянния му контакт е с дипломат представителството на Перу в ООН. Той е заложен в плана на резидентурата на ПГУ за 1987 г. под псевдонима „ПАБЛОС”, но не е реализиран.
От досието на „ВЕЛИН” – 2 става ясно, че той подава донесения за срещите си със следните дипломати, освен за колегата си от Перу:
В информационно отношение предава сведения, съдържащи различни информации, сред които за търговско-икономически противоречия между САЩ и Япония; за дълговете на развиващите се страни и политиката на САЩ и МВФ; за борсовата криза в САЩ; за мерки за стабилизиране на цените на петрола; икономическото състояние на САЩ през 1988 г.
Една част от тези агентурни сведения са оценени като маловажни и представляващи ограничен интерес.
В досието му фигурират и две биографична справка за номинирания за шеф на кабинета на новоизбрания президент Джордж Буш през 1988 г., както и за генерал, номиниран за съветник по национална сигурност на президента.
Последната информация от „ВЕЛИН” – 2 е развитията от курса на долара и е с дата 17 юни 1989 г.
На секретния сътрудник не е ясно какво искаме от него
В един от документите с оценка за работата на „ВЕЛИН” – 2 е посочено дословно, че „създава се впечатлението, че на секретния сътрудник не е наясно какво искаме от него. Известно е, че той не е общителен по характер и няма настройка за създаване на контакти и развитието им”.
За срещите с дипломата от представителството на Перу, с кого поддържа най-близки контакти, резидентурата на ПГУ е посочила следното:
„Справките, които секретният сътрудник изготвя за срещите си с „ПАБЛОС”, по правило съдържат малко оперативно значими данни за лицето и повече по обем информация без стойност.”
Прекратяване на контакта с „ВЕЛИН” – 2
В последния документ от работното му дело от април 1991 г. на Националната разузнавателна служба, наследила през февруари 1990 г. ПГУ, е посочено, че секретният сътрудник е бил на ръководството на резидентурата в Ню Йорк до 1988 г.
„След окончателното му завръщане от САЩ контактът с него е поддържан нерегулярно. Информационните му възможности също са много ограничени”, е записано в строго секретното предложение за сваляне на личното и работното дело на „ВЕЛИН” – 2 в архив. Това е и основанието контактът с него да бъде прекратен.
Досието му е подпечатано и прошнуровано съгласно изискванията за оперативния отчет от НРС едва през февруари 2006 г.
Кариера след промените
През 2000 г. Райко Райчев е началник отдел в МВнР до 2001 г. През 2005 г. при кабинета Станишев на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) е назначен за началник на кабинета на министъра на външните работи Ивайло Калфин.
На този пост остава до август 2007 г., когато е изпратен за постоянен представител, посланик в Ню Йорк, там където е шпионирал близо 20 години по-рано за Държавна сигурност.
През 2011 г. е един от отзованите посланици от министъра на външните работи Николай Младенов след скандала с високата концентрация на сътрудници на комунистическите тоталитарни служби сред посланиците. Скандалът става факт след разкриването на сътрудниците сред дипломатите от Комисията по досиетата през декември 2010 г. и последвалия отказ на кабинета на ГЕРБ начело с Бойко Борисов да назначава посланици с агентурно минало.
През лятото на 2013 г., след сформиране на кабинета Орешарски, подкрепян от БСП, ДПС и „Атака”, министърът на външните работи Кристиан Вигенин връща една част от отзованите дипломати с досиета на ръководни постове, но в самото МВнР, след като президентът Росен Плевнелиев категорично отказва да издава укази за посланици, сътрудници на тоталитарните служби.
Тогава Райко Райчев е назначен за директор на генерална дирекция „Глобални въпроси” в МВнР.
От тази позиция той през март 2016 г. той оглавява групата от МВнР, която ще координира кампанията на Ирина Бокова, след като министерството представя екипа, който ще работи за кандидатурата ѝ за генерален секретар на ООН.
Позицията на Райко Райчев – пълно мълчание
Райко Райчев не е взимал публично отношение относно неговата принадлежност към Държавна сигурност след огласяването му от Комисията по досиетата през 2010 г.
През март 2016 г., преди да бъдат публикувани материалите за него в Регистъра на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, сайтът desebg.com се обръща към пресцентъра на МВнР с молба да предаде на Райко Райчев поканата за коментар или позиция по случая, ако той желае да направи такава.
От пресцентъра уведомяват desebg.com, че са предали информацията на Райчев, който обаче запазва пълно мълчание.
Натисни върху изображението за голям размер
 |
 |