• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

С

Светла Христова Оцетова

Светла Христова Оцетова
23 ноември 1950 г.
гр. София.
Архитект.
28 години.
Агент.
„МАРИЯНА”.
Трето управление на ДС, военното контраразузнаване.
29 ноември 1978 г.
29 ноември 1978 г.
ОР Георги Терзиев.
ОР Георги Терзиев, ОР Александър Александров.
21 януари 2015 г. с решение №2-451 на Комисията по досиета при проверката на Българския олимпийски комитет.
Рег. дневник; картон обр. 4.
1.Член на Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет (1995-1998 г. и 2000-2009 г.), член на Управителния съвет на БОК (1998-2000).
2.Зам.-председател на БОК (2005-2009).

Светла Оцетова е състезателка по академично гребане, олимпийска шампионка по гребане от Монреал'76 на двойка скул и световна шампионка от Нова Зеландия'78, зам.-председател на Българския олимпийски комитет (БОК) в периода 2005-2009 г., член на Изпълнителното бюро (1995-1998), (2000-2009) и член на Управителния съвет (1998-2000).

Спортна кариера

Тренира академично гребане двойка скул. Първият й успех е бронзов медал на световното първенство в Нотингам (1975). Печели златен медал в дисциплината двойка скул на летните олимпийски игри в Монреал през 1976 г.

Световна шампионка е в същата дисциплина на световното първенство в Нова Зеландия (1978). Носителка е на два сребърни медала от първенства на планетата в Амстердам (1977) и Блед (1979).

Постижения като архитект

След като прекратява спортната си кариера, завършва архитектура, специалност „Обществени сгради. Проектира гребните канали на олимпиадите в Барселона през 1992 г., Атланта през 1996 г., Сидни през 2000 г., Атина през 2004 г., Пекин през 2008 г.

В Международната федерация по гребане

От 1979 г. е член на Техническата комисия на Международната федерация по гребане (ФИСА), а от 2003 г. е технически директор на ФИСА. Председател е на Българската федерация по гребане от (1992-1998). Организатор е на 13 световни първенства по гребане и на 15 световни купи. През 2012 г. след втори мандат напуска поста председател на Българската федерация по гребане.

В Българския олимпийски комитет

Светла Оцетова е член е на БОК от 1980 г. зам.-председател на Българския олимпийски комитет (БОК) в периода 2005-2009 г., член на Изпълнителното бюро (1995-1998), (2000-2009) и член на Управителния съвет (1998-2000). Води кампанията при кандидатурата на София за домакин на зимните игри през 2014.

Наградена е с Орден „Стара планина" I степен „за изключително големите заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта" (2011).

Агент на ВКР

Принадлежността на Светла Оцетова е установена при проверката на БОК през 2015 г. За нея в архивите на ДС е открит само картон и вписването на агентурното име в регистрационния дневник. От картона в картотеката на ДС става ясно, че тя е вербувана през 1978 г. от Трето управление на ДС (ВКР, военното контраразузнаване) под псевдонима „МАРИАНА". След разкриване на принадлежността й Оцетова не прави публични изявления по случая.

Svetla_Ocetova
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Симеон Николов Димитров (патриарх Неофит)

Симеон Николов Димитров (патриарх Неофит)
15 октомври 1945 г.
София.
Работническо семейство.
Неженен.
Духовник.
Софийска митрополия.
Безпартиен.
38 години.
Агент.
„СИМЕОНОВ”.
Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.
20 октомври 1983 г.
24 октомври 1983 г.
майор Кирил Котов.
майор Кирил Котов; капитан Ангел Славчев.

„Демонстрира безпределна вярност и любов към Съветския съюз, съветския народ, към работата и линията, която провежда Руската православна църква. Архимандрит Неофит е интелигентен, с много добра обща и богословска подготовка. очертава се като перспективен духовник", Шесто управление на ДС, октомври 1983 г.

Силно религиозен, привързан към църквата, епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност в разширяване на религиозната дейност прояви след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковното управление", Национална служба за защита на конституцията, март 1990 г.

март 1990 г.
17 януари 2012 г. с решение №298 на Комисията по досиетата при проверката на ръководителите и членовете на управителните органи на Българската православна църква.
Документи от ръководил го щатен служител, рег. бланка, съдържащи се в лично дело IА-33284; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6.
1.Русенски митрополит Неофит.
2.Патриарх Неофит (от февруари 2013 г.) и митрополит на Софийската епархия.

Негово светейшество Неофит е патриарх български и Софийски митрополит (от 24 февруари 2013 г.), Доростолски и Червенски митрополит (1994-2001), Русенски митрополит (2001-2013).

Произход и образование

Патриарх Неофит има светско име Симеон Николов Димитров. Роден е в работническо семейство. Баща му е железничар, а майка му е прислужничка. И двамата са безпартийни. Майка му е силно религиозна, редовна посетителка на църквите „Св. Петка" и „Св. Неделя". Тя изиграва основна роля за постъпването на сина й в семенарията.

След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. Симеон Димитров е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш. Завършва я през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Климент Охридски" в София, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по „Църковно пение" при Московската духовна академия. От септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „Климент Охридски" в София.

Приемане на монашество

На 3 август 1975 г. в Троянската света обител е постриган в монашество с името Неофит от българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий. На 15 август същата година патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а през 1976 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя" и за йеромонах. От 1975 г. Неофит е диригент на Софийския свещенически хор, а от 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г.

По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя" е възведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим. От 1981 г. до края на 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 8 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски" и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.

От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски" в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от юли същата година Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски". Този пост той заема до януари 1992 г. От 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при „Св. Александър Невски".

Утвърден за митрополит

На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април същата година е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

Като Русенски митрополит Неофит е и председателстващ заседанията на Св. Синод на БПЦ, а също е избран за председател на синодалната Просветна комисия.

Избор за патриарх

Неофит е един от тримата митрополити, които на 16 февруари 2013 г. са номинирани за участие в избор на български патриарх от Патриаршеския избирателен църковен събор, провел се на 24 февруари същата година.

До избора му обаче се стига, след като Светия синод изпада в патова ситуация в резултат на двудневни гласувания, при които никой митрополит не успява да събере необходимите 10 гласа.

Определянето на тримата кандидати се развива така: на първия тур 10 гласа успява да спечели Старозагорският митрополит Галактион. В следващите 25 гласувания, проведени в рамките на два дни, обаче митрополитите Неофит и Гавраил получават по 9 гласа.

Светият синод излиза от патовото положение, като прави компромис и приема намаляване на необходимите гласове от 10 на 9. Така на 26-то гласуване Неофит и Гавриил са избрани. От тримата кандидати за патриарх са Ловчанският митрополит Гавриил не е с агентурна принадлежност, факт, известен от януари 2012 г., когато Комисията по досиетата обявява принадлежността към Държавна сигурност на 11 от 14 митрополити в Светия синод.

Агентурната принадлежност към ДС обаче не се оказа морален или какъвто и друг проблем за делегатите на събора и те с голямо мнозинство избират Русенският митрополит Неофит за нов патриарх на 24 февруари 2013 г.

Неофит получава сериозно преимущество още при първото гласуване, при което е подкрепен от 72 делегати от общо 138 души. Гавриил събира 43 гласа, а третият претендент Старозагорският митрополит Галактион, който е болен и не присъства, получава 22 гласа, при една невалидна бюлетина. На втори тур Неофит получава 90 гласа подкрепа срещу 47 за опонента си Гавриил.

Досието на агент „СИМЕОНОВ"

Делото, което е запазено в архива, съдържа само 16 листа. То е прочистено, а архивните документи в него са част от личното дело на агент „СИМЕОНОВ", псевдонимът, под който Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия вербува Неофит през 1983 г. Делото е оформено е според правилата на оперативния отчет (съответен печат на последната страница) едва през 1996 г. Дотогава върху материалите по делото е могло да се извършва интервенция.

Работно дело не е запазено. От няколкото документи в досието предимно на оперативни работници, става ясно, че агент „СИМЕОНОВ" е предавал писмени сведения за български свещеници в задграничните епархии, които е посещавал при пътувания в чужбина. Такива донесения обаче не са съхранени.

В полезрението на ДС

От досието става ясно, че Симеон Димитров (Неофит) влиза в полезрението на Държавна сигурност още през 1964 г. – 19 години преди да бъде привлечен като агент. Контактите с него са започнали през 1981 г. – две години преди да е регистриран като агент. Когато е вербуван е архимандрит, протосингел на Софийската митрополия. В качеството си на агент Шесто управление го е използва като агент за влияние, за решаване на кадрови въпроси и по линия на международни икуменически мероприятия.

С него са работили двама оперативни работници от 03 отдел на Шесто управление, отговарящ за духовенството – майор Кирил Котов в периода октомври 1983 г. до октомври 1985 г. и капитан Ангел Славчев от октомври 1985 г. до март 1990 г.

Агент „СИМЕОНОВ" е приеман в явочна квартира „НЕСЕБЪР". Конспирацията с него е запазена и не са засичани данни да е разконспириран.

Оформяне като агент

Първият документ в личното дело на „СИМЕОНОВ" е строго секретно предложение за оформяне на архимандрит Неофит – Симеон Николов Димитров за агент на органите на ДС. То е утвърдено е от началника на 03 отдел Шесто Т. Тодоров на 20 октомври 1983 г.

„Изхождайки от необходимостта за наблюдение дейността и поведението на отделни висши реакционно настроени духовници от БПЦ и оказване на влияние върху тях, както за участие в различни международни икуменически мероприятия от 1981 г. поддържам контакт, обработвам и използвам конкретно в изпълнение на наши оперативни поръчения архимандрит Неофит – Симеон Николов Димитров, протосингел на Софийската митрополия", пише в строго секретното предложение началникът на 01 отделение на 03 отдел в Шесто майор Кирил Котов.

Обичайната практика в Държавна сигурност, както и изискване на оперативния отчет е вербуването на секретни сътрудници, включващи и агенти, да се предхожда от предложение за вербуване, а също така и от план за извършване на вербовката. Следващият задължителен документ е доклад за извършената вербовка, в който се описва провеждането на вербовъчната беседа, по време на която на бъдещия сътрудник се предлага сътрудничеството. По време на вербовъчната беседа освен оперативния работник, присъства и друг офицер от съответния орган на ДС. Такива документи в личното дело на агент „СИМЕОНОВ” липсват. Шесто управление на ДС е подходило към „оформянето” на Неофит за агент без специална вербовъчна беседа, вероятно, защото подобен подход би се отразил негативно на контактите с него. За основание е използван фактът, че връзката с него е създадена от оперативния работник две години по-рано, през 1981 г.

В предложението за оформянето на Неофит за агент е описан произходът му. Посочено е, че произхожда от работническо семейство. Баща му е бил железничар, а майка му чистачка. Безпартийни и силно религиозни.

Проследен е монашеският път на Симеон Димитров. Оперативният работник майор Котов изтъква, че в резултат на водените с него разговори постепенно се наблюдава промяна в негативното му в миналото отношение към участието на БПЦ в икуменическото движение. „Неговото разбиране за религията и мястото на БПЦ в съвременния живот и социалистическото изграждане на страната не е все още напълно избистрено, но се забелязват положителни елементи. Одобрява участието на църквата в борбата за мир. Демонстрира безпределна любов и вярност към Съветския съюз, съветския народ, към работата и линията, която провежда Руската православна църква", пише още в документа.

Архимандрит Неофит е определен като интелигентен с много обща и богословска подготовка. Очертава се като перспективен духовник. „От него писмени сведения до сега почти не съм вземал, но това не е трудно и не е проблем. Писмена информация е дал единствено относно свои впечатления от едно пътуване в САЩ през настоящата година. Въз основа на горното предлагам Архимандрит Неофит да бъде оформен за агент на ДС под псевдоним „СИМЕОНОВ" Същият ще се използва за решаване на кадрови въпроси, за изпълнение на задачи при задгранични пътувания и за влияние", заключава кадровият служител в Шесто управление. Документът носи дата 19 октомври 1983 г.

Няколко дни по-късно, на 24 октомври 1983 г. с регистрационна бланка на Шесто управление на ДС, 03 отдел, 01 отделение, оперативният работник открил делото Кирил Котов вписва името на свещеника в агентурния апарат на идеологическото управление.

Проучване в миналото от КДС

Следващият документ в папката „Симеонов" е строго секретно проучване от управление Шесто – КДС (Комитет за Държавна сигурност) от 26 декември 1967 г. Идеологическото управление е образувано само два месеца по-рано. По това време бъдещият патриарх Неофит и живее с родителите на ул. „Жданов" (днес ул. „Пиротска") и ул. „Борис І" №152.

В документа се посочва, че Симеон Димитров е завършил Семинарията в Черепиш, след това е отбил военната служба и се уволнява през 1966 г. През 1967 г. той вече е студент в Духовната семинария. „В квартала обекта не членува никъде и прояви от общественополитически характер няма. Не са забелязани да има проявени порочни слабости и наклонности. Доколкото е познат прави впечатление на тих и скромен. Дружба не поддържа с никого, тъй като живее изолирано от квартала. Там предимно са учреждения и канцеларии", е посочено в проучването.

Защо богословие?

Един още по-стар документ в досието сочи, че интересът към Симеон Димитров и семейството му датира от 1964 г., когато той е ученик в V курс в Духовната семинария в Черепиш. Този документ дава и отговор защо младежът е избрал богословието. Документът е представлява строго секретна справка относно Симеон Димитров от 24 януари 1964 г. В него е записано, че майката на Симеон Димитров е портиерка в кооперацията, в която живеят на ул. „Жданов". Тя е описана като редовна посетителка на църквите „Св. Петка" и „Св. Неделя". „Цялото семейство са много религиозни. Всяка неделя ходят редовно на църква. Особено религиозни са майка и братът на обекта", е докладвал разузнавачът от ДС.

Той е описал мнението на жена, живееща на същия адрес, според която „главната причина, за да отидат двамата синове в семинарията, е майката".

„Обектът по характер е тих и скромен младеж. Много ученолюбив и отличен ученик. Не се е ограничавал само с четене на религиозна литература. Четял много съвременни книги и гледал филми, които църквата им забранявала да гледат", пише още в справката от 1964 г. Тя завършва с погрешна прогноза, а именно, че „според източника след завършване на семинарията обектът нямало да стане свещеник" (изречение, подчертано с червено).

Агентурно донесение за архимандрит Неофит преди вербовката

В досието на Неофит оставено и едно агентурно сведение относно „Характеристични данни за архимандрит Неофит, преподавател по музика в Духовната академия". Донесението е дело на агент „СТЕФАНОВ" от 13 септември 1979 г. – четири години преди Неофит да бъде привлечен като агент на Шесто управление.

В него се посочва, че Неофит е постъпил като ученик в семинарията в Черепиш през учебната 1959/60 г. Споменавал е, че главната заслуга да отиде там има майка му. Като ученик Симеон е описан като тих, дисциплиниран и ученолюбив. Забелязана е и неговата музикална дарба. През учебната 1964-1965 г. е помощник-диригент на семинарския хор.

В пространното донесение на агент „СТЕФАНОВ" е отбелязано, че Симеон не се смущава от трагичните моменти в семинарията. Тези моменти са свързани с изключвания на ученици за дребни пропуски или защото нямат „духовен заряд". Според донесението той одобрявал практиката на епископ Тихон, който почти всеки религиозен празник подстригвал ученици за иподякони, насилвайки ги да се заклеват пред олтара, че непременно ще приемат духовен сан. В документа е посочено дословно:

„Имало случаи, когато ректорът и някои преподаватели излизали от храма лицемерно усмихнати след заклетите „нови иподякони", а последните се тресели от плач след станалото. Децата били изцяло объркани, защото наставниците им „внушавали, че „бог поруган не бива". Всяка неизпълнена пред него клетва, била смъртен грях. В подобни моменти Симеон „успокоявал" пострадалите. Още звучат неговите думи: „Защо се вълнуваш? Какво от това! Защо пък да не станеш духовник, има ли по-хубаво от това."

Според агентурното донесение в по-горните класове Симеон се е променил. В отсъствието на преподавателите той е бил като другите свои другари, но пред преподаватели, ректор или висши духовници ставал друг. „Присъщата му добродушност се заменяла с една угодническа физиономия. Сервилниченето му пред духовниците било нещо обикновено. Тези характерни качества той пазел и до днес. Още преди да завърши семинарията изразявал възхищението си от епископ Партений, който наричал „стълб" на православието в България", се твърди в донесението.

В него още е посочено, че като студент Симеон пребивавал в Духовната академия съвсем малко. Той бил всекидневен църковен певец в църквата „Св. Неделя", в която обикновено служил еп. Партений и отивал на лекции на третия час. Нямал особен контакт със студентите. Правило впечатление, че се занимава с църковна музика.

От досието става ясно, че сведения за миналото на Неофит са набавени от агент „СТЕФАНОВ" от разговори с негов приятел, който е бил в Духовната академия по същото време, когато там е следвал и Неофит.

Описан е случай, при който Неофит, говорейки за епископ Партений, разказал как една вечер го спряла кола на ДС и го заставили да влезе. По думите му Партений е откаран в ДС и там се опитали да го обработят психологически. Разбира се нищо не помогнало, само имали удоволствието да се запознаят с него.

И още един случай. Един-два дни преди каноничния избор на Ловчанския митрополит Максим за патриарх приятелят на агента влязъл в Духовната академия заедно с други и на стълбите срещнали Симеон Димитров. „Той се интересувал кой ще е новия патриарх. Подхвърлили му, че може да бъде Максим. Тогава Симеон казал: Какво прави този Синод, защо не изберат дядо Никодим... Ако изберат Максим, господ да ни е на помощ", е записано в агентурната справка.

По-късно, след завръщането си от Москва, Симеон споделил как е решил да стане монах: „Много мислих преди да става монах, но като имам предвид семейните трудности и мъки и често пъти неуспеха на цивилните в църквата, реших да приема монашество".

През последните години Симеон е станал много. Документът завършва със следната оценка: „Неофит притежава положителни качества, но като мнозина богослови е неискрен, обича да сервилничи и би могло да се спори доколко възприема новия живот".

В досието няма други документи, които да потвърдят или да отрекат написано в това агентурно сведение. Оставено като единственото агентурно сведение за Неофит преди да бъде вербуван, то има по-скоро ролята на донос, от който след години едностранно да се добива впечатления за духовника. Вероятно точно заради неговото съдържание оперативните работници от Шесто управление на ДС са решили да го запазят при прочистването на досието след 1989 г.

Скъсване с Шесто управление

Последният документ в досието на митрополит Неофит е строго секретно предложение за изключване от агентурния апарат на агент „СИМЕОНОВ" от март 1990 г. То е утвърдено от подполковник Сл. Геновски, началник на началник 05 отдел в Национална служба за защита на конституцията. Това е новосъздадената контраразузнавателна служба след разформироването на Шесто управление на ДС и Второ управление на ДС (контраразузнаването) през февруари 1990 г. Една част от кадрите на Шесто управление се вливат в Националната служба за защита на конституцията, която впоследствие е преименувана на Национална служба „Сигурност".

В този последен документ е даден следния образ на Неофит:

„Силно религиозен, привързан към църквата епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност проявява в разширяване на религиозната дейност прояви след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000 годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление."

Посочено е, че с епископ Неофит е установен оперативен контакт чрез 1981 г. и през 1983 г. е вербуван за агент на органите на ДС на идейно-политическа основа по метода на постепенното привличане.

Използван е като агент за влияние при решаване на кадрови въпроси. Съобщавал е в писмен вид информация за провежданите в НРБ международни мероприятия по линия на БПЦ. А също така и при пътувания зад граница, както и за поведението на свещеници, изпратени на работа в българските задгранични епархии.

На срещите се явява редовно, но не проявява инициатива. Спазва принципите на конспиративност и няма данни да е разшифровал връзките си с ДС.

„След 10 ноември 1989 г. и легализиране на опозиционните сили в НРБ в агент „СИМЕОНОВ" настъпи колебание за необходимостта от продължаване на контактите с органите на ДС. Въпреки положените усилия за укрепването му като агент през март 1990 г. той категорично отказа да се среща и поддържа връзки с представители на тези органи. Своето нежелание мотивира, че с настъпилите изменения в политическата обстановка в страната необходимостта от подобни конспиративни взаимоотношения напълно отпада", е заключението.

С този аргумент агент „СИМЕОНОВ" е изключен от агентурния апарат на 21 март 1990 г. Дадени са указания да не му се взима декларация за неразгласяване на връзките с ДС.

Позицията на Неофит след огласяване на досието му

Неофит е един от малцината членове на Светия синод с досиета, който заема публична позиция веднага след огласяването им през януари 2012 г. Тогава той заявява:

„Не се чувствам виновен към никого или че съм предавал някого, а просто съм изпълнил нещо, което в онова време е било изискване, когато е трябвало да се пътува извън страната. Това е било желание на Държавна сигурност и затова съм спокоен и чист пред съвестта си, че не служа в църквата като предател.

Отношението ми към тази служба е чисто като човек на църквата, който е изпълнявал с преданост своите задължения спрямо църковния ни живот. В онова време, когато е имало пътувания в чужбина, те са били наблюдавани от ДС по какъв повод и как се представя този пътуващ в чужбина – член на църквата, какви църковни и обществени задачи има да изпълнява. Точно това интересува тази служба."

За пътуванията си в чужбина той признава, е имал срещи с ДС, в които са се „разменяли мисли по съвременното международно положение, каква е обстановката, в която ще се провеждат конференциите, за които се организират пътуванията". След завръщането му от чужбина към него е имало интерес от ДС към това, което е станало, как е протекло и какви срещи е осъществил.

„Това с нищо не уврежда нито авторитета, нито живота и официалното отношение на тези лица, с които е имало контакти, разговори, срещи и за които се е водел някакъв отчет. Така се е получило и т.нар. досие. Това не е кандидатстване за работа в тази посока, а чисто и просто следване на реда, по който тогава е ставало всяко пътуване в чужбина и то официално – от името на църквата, която определя кой да пътува", обяснява митрополитът.

„Трудно понасям това положение, в което съм поставен, защото никога не съм имал в мисълта си желанието да злепоставя някого и да ползвам привилегии на ДС", добавя още Неофит в изявлението си. По думите му обяснението на ДС било, че това е за доброто на държавата – нейните пратеници да бъдат добре подготвени и да имат възможността да се срещнат с българи в чужбина, да видят какво е тяхното положение и имат ли някакви проблеми.

Първото му пътуване в чужбина е през 1983 г. във Ванкувър за конференция на Световния съвет на църквите. „От мен се искаше информация за българите в чужбина и какви са отношенията, настроенията на тамошните християни към Българската православна църква и изобщо към България. Старал съм се да бъда съвсем дискретен и просто да се получи едно разрешение, което е необходимо на църковния ни живот. Интересът, който е проявявала ДС, си е вече нейна инициатива и нейно провеждане", заключава Неофит.

След като е избран за патриарх на Българската православна църква той не поставя на обсъждане в Светия синод или в публичното пространство проблема с досиетата на митрополитите.

Neofit
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Стати Василев Статев

Стати Василев Статев
19 юни 1955 г.
гр. Бургас.
Семейство на служещи.
Женен.
Старши асистент в катедра „Политикономия” в ВИИ „Карл Маркс”.
ВИИ „Карл Маркс”.
БКП (от 1978 г.).
33 години.
Секретен сътрудник.
„СТОЙНОВСКИ”.
Първо главно управление на ДС, управление „Научно-техническо разузнаване”.
1 февруари 1989 г.
20 февруари 1989 г.
капитан Огнян Бохоров.
капитан Огнян Бохоров.

„По характер е амбициозен и делови. Ползва с авторитет и уважение”, ПГУ, 1989 г.

Запознаване с агентурно-оперативната обстановка в САЩ; административно-полицейски режим; методи на работа на разузнавателните и контраразузнавателните служби; създаване на контакти с лица, представляващи интерес за НТР; отработване начина на връзка с оперативния работник зад граница.
22 юли 2009 г. с решение №71 на Комисията по досиетата при проверката на БНБ.
Разходни документи, отчетени от ръководилия го щатен служител; документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 6724; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/12-1395/13 юли 2009 г.
1.Член на Управителния съвет на БНБ от юни 2006 г.
2.Член на научна комисия по икономически науки във ВАК от 2010 г.
3.Първи зам.-ректор и зам.-ректор по международно сътрудничество до ноември 2007 г. в УНСС.
4.Временно изпълняващ длъжността (В.и.д.) първи зам.-ректор и зам.-ректор по международно сътрудничество от ноември 2007 г. до декември 2007 г.
5.Първи зам.-ректор и зам.-ректор по МС и координация между поделенията на УНСС от декември 2007 г. до ноември 2009 г.
6.Първи зам.-ректор и зам.-ректор по обучение в ОКС „бакалавър”, МС и координация между поделенията на УНСС от ноември 2009 г. до декември 2011 г.
7.В.и.д. ръководител, катедра „Политическа икономия” от октомври 2010 г. до март 2011 г.
8.Ректор на УНСС от декември 2011 г.

Проф. Стати Статев е дългогодишен преподавател в Университета по национално и световно стопанство (УНСС), него ректор от 2011 г., член на Управителния съвет на БНБ от 2006 г.

Експертиза на запазените документи

Запазените архивни материали за Стати Статев в качеството му на секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС са събрани в една папка, съдържаща 72 листа. Делото е свалено в архив през март 1991 г., но е прошнуровано и подпечатано едва през септември 2004 г. Това означава, че до тази дата върху материалите е могло да бъде извършена интервенция.

Документите не са окомплектовани съгласно строго секретната инструкция за оперативен отчет на ПГУ. Според нея на секретните сътрудници (агентите) се оформят два вида дела – лично и работно. В личното дело се съхраняват материалите, свързани с проучването и привличането на лицето към сътрудничество. В работно дело се съдържат агентурните донесения и справките за срещите с агента.

Трябва да се има предвид, че в началото на 1990 г. в ПГУ се извършва прочистване на агентурните дела и запазената към момета папка с архивни материали за проф. Стати Статев в качеството му на секретен сътрудник (СС) „СТОЙНОВСКИ" е компилация на тези две дела – личното и работното. Събраните документи имат първоначална различна номерация, което също говори за интервенция върху архивните документи.

Семейство и образование

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е редактор във в. „Нефтохим" и е член на БКП. Майка му е безпартийна, ръководител на „Търговска експедиция" при областно пристанищно управление в Бургас.

Статев завършва Националната математическа гимназия в София през 1974 г. Отбива е военната си служба в НШЗО – Плевен. През 1980 г. завършва с пълно отличие Висшия икономически институт „Карл Маркс" (от 1990 г. УНСС) – специалност „Политикономия". От ноември 1980 г. е асистент в института, а от май 1983 г. е старши асистент. Смятат е за един от най-перспективните кадри на катедрата. Завършва и специалност „Математика" вечерно в Софийския университет „Климент Охридски".

От документите в делото му става ясно, че е активен член на ДКМС, а от 1978 г. е член на БКП. Две години е секретар на Комсомолското дружество на асистентите и аспирантите.

Специализация в САЩ – предпоставка за вербовка

В делото „СТОЙНОВСКИ" е запазен документ от 1983 г., който показва, че първоначалният интерес към Стати Статев датира още оттогава, когато той е 28-годишен. В материала, изпратено до ПГУ, е посочено , че в „процеса на проучването се установи, че Стати Статев е член на БКП, поради което проучването му беше прекратено".

Предпоставката за вербуването на Статев за секретен сътрудник на ПГУ през 1989 г. е предложението за 9-месечна специализация в САЩ, която той получава от фондация „Фулбрайт" в края на 1988 г.

„Предвид този факт, а също така и с цел използването за нуждите на НТР (Научно-техническото разузнаване, бел. ред.) на теоретическите и практическите му знания областта на икономиката и фирмената й организация предлагам Стати Статев да бъде привлечен за сътрудничество с органите на ДС", се посочва в строго секретно предложение относно : Привличане на Стати Статев за секретен сътрудник на УНТР (Управление „Научно-техническо разузнаване в ПГУ, бел. ред.) от декември 1988 г.

Вербуван 8 месеца преди края на комунистическия режим

За вербуването на младия учен през 1989 г. свидетелства строго секретна справка относно: Проведена среща и вербовъчна беседа със Стати Статев". В нея е посочено, че на 1 февруари 1989 г. е проведена среща със Статев. Контактът с него е установен в предверието на Народната библиотеката, а разговорът е проведен в сладкарница „Пролет" (днес виенски салон от веригата „Лъки" на бул. „Цар Освободител", бел. ред.).

Оперативният работник Огнян Бохоров първоначално се представя като служител от Министерството на икономиката и планирането, но в хода на разговора се разкрива като служител на Държавна сигурност.

Приемане на сътрудничеството без колебание и с удоволствие

От доклада на оперативния работник за вербовката става ясно каква е реакцията на Стати Статев след направеното му предложение за сътрудничество:

„В подходящ момент от разговора обясних на Статев, че съм служител от ДС и отчитайки неговия произход, лични и делови качества му предлагаме сътрудничество. Когато направих предложението внимателно наблюдавах за неговата реакция. Без да се колебае, с нотка на известно вълнение Стати Статев отговори, че той счита за свой дълг да ни оказва помощ и с удоволствие приема направеното предложение."

Оперативният работник му обяснява накратко в какво се изразява сътрудничеството. „Акцентирах вниманието му върху задължението да пази в пълна тайна това сътрудничество, а така също и от редовно поддържане на двустранните ни контакти с оглед обсъждане на възникнали въпроси", се посочва в документа.

На базата на изразеното съгласие Стати Статев е включен в сътрудническия апарат на УНТР ПГУ-ДС под псевдоним „СТОЙНОВСКИ".

Първа задача – създаване на контакти в Югославия

УНТР използва покана на Университета „Светозар Маркович" в Крагуевац, Югославия (днес Сърбия, бел. ред.), отправена към Стати Статев за неговото обучение като агент.

Това е първото задгранично посещение в научната му кариера и вербовчикът му, който е и водещ офицер на Статев провежда няколко срещи през февруари и март 1989 г., на които секретният сътрудник получава указания как да създава контакти, които могат да му помогнат в САЩ. След завръщането си от Югославия Статев предава донесение за „Някои съображения и изводи от посещението в Икономическия факултет на Университета „Светозар Маркович" в Крагуевац", в което описва контактите с учени, които е установил там..

Разузнавателна подготовка на „СТОЙНОВСКИ" за САЩ

Отделно от това УНТР разработва строго секретен план относно: Оперативната подготовка на СС „СТОЙНОВСКИ"

Тя включва:

  • Запознаване с агентурно-оперативната обстановка в САЩ;
  • Бит и нрави и обичаи на американците;
  • Административно-полицейски режим;
  • Методи на работа на разузнавателните и контраразузнавателните служби;
  • Създаване на контакти с лица, представляващи интерес за НТР;
  • Интересни лица за НТР, начини и възможности за запознаване с тях;
  • Икономическа информация, представляваща интерес на НТР;
  • Организации, центрове и фирми, занимаващи се с макропланиране на икономиката на САЩ;
  • Ведомства, извършващи аналитични и прогностична дейност в областта на икономиката;
  • Отработване начина на връзка с оперативния работник зад граница.

Донос срещу български учени дисиденти

От една строго секретна справка относно: Проведена среща със СС „СТОЙНОВСКИ" през юли 1989 г., става ясно, още преди да е заминал за САЩ, Статев предава на своя водещ офицер информация, която в своето съдържание е класически донос срещу значими имена в академичните среди, свързани с дисидентски прояви и няма нищо общо с линията, за която е привлечен като сътрудник – научно-техническото разузнаване.

Статев се добира до тази информация при едно свое посещение в Института по марксизъм-лененизъм. Там се е среща със своята колежка Миролюба Ячкова. В присъстието на проф. Стефан Василев директор на института тя споделя, че по време на форум на Internacional Sociological Assosiation (ISA), проведен във Варна, от 27 юни до 3 юли 1989 г. група български учени са основали дисидентски клуб, наречен „Алтернативи на социализма".

„Инициатори за създаването му са проф. Чавдар Кюранов, Николай Гечев и др. Решението за това е взето на една от вечерите, като за целта групата се събрала на плажа и на тази сбирка се обсъждали въпроси с явна антисоциалистическа насоченост", описва в доклада си оперативният работник доноса на Статев.

„Предлагам информацията относно създаването на клуба „Алтернативи на социализма" да бъде предоставена на Шесто управление на ДС", е записал в отчета си офицерът с дата 17 юли 1989 г.

Следва строго секретно писмо от 24 юли 1989 г. на първия зам.-началник на ПГУ до зам.-началника на Шесто Цвятко Цветков (след промените дълги години съветник по националната сигурност на „Позитано" 20, бел. ред.), в което е посочено:

„По данни на наш секретен сътрудник по време на Международната варненска школа по социология, проведена 27-29 юни 1989 г. е бил учреден дисидентски клуб наречен „Алтернативи на социализма". Решение за създаването на клуба е взето на 30 юни (петък) вечерта. За целта инициаторите и техните привърженици се събират на плажа, където обсъждат въпроси с явна антисоциалистическа насоченост. В основата на инициативния комитет е бил проф. Чавдар Кюранов. Посочени са също така и имената на Жельо Желев и Николай Генчев."

Задачите на СС „СТОЙНОВСКИ" в САЩ

Преди да замине на специализация в САЩ със СС „СТОЙНОВСКИ" са проведени още няколко срещи, на които той е инструктиран и подготвян за следната разузнавателна дейност там:

  • да работи по изучаването на държавните и частни институти и фирми, занимаващи се с планиране на икономиката и аналитично-прогностична дейност в тази област;
  • да придобива материали, отнасящи се до методиките, по които се осъществява планирането на икономиките на макро и микро ниво (акцентът е поставен върху страни като Холандия, Белгия и Дания);
  • аналитична и прогностична информация в икономическата област;
  • материали, свързани с военно-промишления комплекс на САЩ.

След 10 ноември 1989 г. – една „съвършено случайна" среща

Крахът на комунистическата система в България заварва секретен сътрудник „СТОЙНОВСКИ" в САЩ. В папката с материали за него липсват данни за неговата дейност на територията на САЩ. Воденето на който и агент зад граница и контактите или придобитите от него данни подлежат на строго определени планове и отчети, а такива липсват в папката „СТОЙНОВСКИ".

В строго секретна справка на преименуваното през февруари 1990 г. Първо главно управление на ДС на Национална разузнавателна служба се описва една „съвършено случайна" среща на бившия началник на отдел 01 в УНТР П. Костадинов със Стати Статев, станала на бул. „Витоша" през февруари 1991 г. Това е време, далеч след завръщането на СС „СТОЙНОВСКИ" от САЩ.

В документа офицерът, който разпознава агента на УНТР, тъй като е контактувал с него при подготовката му, описва, че след тази „съвършено случайна" среща е провел още 5 срещи с агента. На тях изяснява неща, включително и престоя му в САЩ, които би трябвало отдавна да са ясни на разузнавателната служба. Защото в противен случай излиза, че ПГУ е вербувало един перспективен учен, обучавало го е, а след това изведнъж го оставило без никакъв контакт, наблюдение и отчетност да „разузнава" на територията на „Главния противник".

В началото на 1991 г. Стати Статев, който все още се води СС „СТОЙНОВСКИ", но вече на днешната Национална разузнавателна служба (НРС), е ръководител на катедра „Економиск" към Стопансто-правния факултет в преименувания от ВИИ „Карл Маркс" на УНСС. Паралелно с това е основал частна фирма „Дексим" с обект на дейност: електроника, в това число и електроника за бита и информационно моделиране.

На тези срещи с офицера от НРС СС „СТОЙНОВСКИ" предава и информация за създадените контакти. Те са предимно с няколко американски професори, един чешки професор, напуснал Чехословакия още през 1968 г. и двама служители на Световната банка.

За това, че работното досие на СС „СТОЙНОВСКИ" е прочистено говори следният факт. В докладната на оперативния работник за контактите на агента за един от американските професори той е посочил „за същия има информация в предишни справки в делото на секретния сътрудник". Такива справки за въпросния американски учен в папката „СТОЙНОВСКИ" липсват.

Изводи на НРС за „СТОЙНОВСКИ"

Изводите, които офицерът от НРС прави, са:

  • „СТОЙНОВСКИ" е компетентен икономист, който борави и с математически апарат: търсен е от чуждестранни организации;
  • „СТОЙНОВСКИ" е на ниво, при което рутинното изучаване на евентуални носители на икономическа информация чужди граждани, трябва да бъде провеждано във внимателна форма и с ясно поставени информационни задачи;
  • „СТОЙНОВСКИ" умее да мисли глобално и въпросите на икономическото състояние в нашата страна го вълнуват, преди всичко като гражданин (не робува на едни или други партийни пристрастия);
  • Като ръководител на катедра и преподавател „СТОЙНОВСКИ може да дава добри наводки (специфични данни за лица, интересуващи разузнаването, които биха помогнали да се състави профил и улесни тяхното вербуване, бел. ред.), както за секретни сътрудници, така и за оперативни работници с икономическа специалност;
  • „СТОЙНОВСКИ" може да бъде привличан за формулиране на някои (ако не и по всички) информационни задачи в областта на икономиката.

Дали НРС е използвала тези качества на агента на ПГУ „СТОЙНОВСКИ" и го е превербувала в досието няма данни.

През март 1991 г. обаче е предложено делото на секретния сътрудник да бъде свалено в архив. Мотивът – преструктурирането на НРС в този период от службата, когато неин директор е ген. Бриго Аспарухов.

Стати Статев и Ранобудните студенти

През есента на 2013 г. по време на окупацията на различни висши учебни заведения в София и страната от Ранобудните студенти, протестиращи срещу кабинета Орешарски, името на Стати Статев става известно с репликите, които той отправя срещу студенти, окупирали зала в УНСС.

В запис на разговора с протестиращите студенти, разпространен в интернет, ректорът Статев заявява:

„Ще станете ли по велики? Ще станете ли по-велики пред себе си от това, че дремете по тия банки цяла нощ. Това си е наглост. Вие нямате мярка. Мога да ви запазя и места в някой хотел, ако искате.

Единственото, което ви пази е, че гледам на вас с неособено голямо уважение, но като на млади хора, които биха се поучили, както и ние сме се поучавали от недостойни постъпки, които сме правили. В момента вие пречите, пречите, пречите. Всичко друго е илюзия."

На репликата на студент, че въпросът не е в това дали им харесва повече в България или чужбина той отвръща: „Ами отивайте в чужбина колега, но не пречете на тия, които искат да учат". Накрая заявява, че „УНСС не е ваш дом и дай Боже, няма да бъде".

Стати Статев не е коментирал публично своята агентурна принадлежност към Държавна сигурност.

Stati_Statev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Стефан Георгиев Солаков

Стефан Георгиев Солаков
16 декември 1942 г.
гр. София.
Работническо семейство.
Неженен.
БКП (от 1972 г.).
24 години.
Щатен сътрудник (от 1967 г.), ОРОН (от 1989 г.).
„СИДЕР”.
Първо управление на КДС (1967), Първо главно управление на ДС (1969).
7 август 1967 г.
3 август 2009 г. с решение №72 на Комисията по досиетата при проверката на електронните месии.
Със заповед № 2612/7 август 1967 г. е назначен за мл. разузнавач; със заповед № 268/ 12.10.1968 г. е преназначен за разузнавач VI степен; със заповед № 67/15 февруари 1982 г. е преназначен за ст. разузнавач; със заповед № 998/30 октомври 1987 г. е преназначен за зам. началник отделение; със заповед № 2/10 февруари 1989 г. е привлечен за ОРОН и му е определено месечно възнаграждение.
1.Водещ „Фронтално” – дискусионно студио на „Атака” в телевизия „СКАТ”.
2.Кандидат за президент (2011), издигнат от партия „Национален фронт за спасение на България”.
3.Кандидат за народен представител (2013) в 42-то Народно събрание, издигнат от издигнат от партия „Национален фронт за спасение на България”.
4.Кандидат за народен представител (2014) в 43-то Народно събрание, издигнат от коалицията „Патриотичен фронт” между НФСБ и ВМРО.

Стефан Солаков е щатен служител на Първо главно управление на ДС в продължение на 21 години, като работи под прикритието на журналист. След промените е се изявява като журналист в телевизия „СКАТ" и в. „Атака". Кандидат за президент (2011) и народен представител (2013 и 2014 г.) на партия „Национален фронт за спасение на България" (НФСБ).

Преди 10 ноември 1989 г.

Завършва висше образование, специалност „Ориенталистика". Като щатен служител на ПГУ работи под прикритие на журналист във вестник „Поглед", завеждащ отдел „Международен". Седем години е кореспондент на БТА в Анкара, Турция. В Агенция „София прес" две години е главен редактор на отдел „Балкански страни" и е кореспондент в Истанбул. Във Франция шест месеца е редактор в католическото списание „Мисси" в гр. Лион. Работи като кореспондент и на БНТ в Истанбул.

Щатен служител на ПГУ и ОРОН

Стефан Солаков е назначен за щатен служител на Първо управление (разузнаването) на Комитета за Държавна сигурност през август 1967 г. Издига се до началник на отделение през 1987 г. с чин подполковник. Уволнен е поради пенсиониране от ПГУ през 1988 г.
През февруари 1989 г., когато вече не е щатен служител, е привлечен от ПГУ като оперативен работник на доброволни начала (ОРОН) под псевдонима „СИДЕР". Практиката в ПГУ е при пенсиониране на кадрови служители, някои от тях впоследствие да бъдат назначавани като ОРОН срещу парично възнаграждение. Стефан Солаков също получава такова.


Според официалното му биографично представяне като кандидат за президент през 2011 г. той е „водещ на журналистически екипи, участвали в защита на България срещу клеветническите кампании във връзка с атентата срещу папа Йоан Павел Втори" през 1981 г.

Кадровото и работното му дело като щатен и нещатен сътрудник на ПГУ не са запазени, нещо, което може да се смята за прецедент.

След промените

През 2004-2005 г. се утвърждава като водещ на публицистичните предавания „Телевизионен форум" и „Директно" в телевизия „СКАТ". По същото време е и коментатор във вестник „Атака".

Кандидат за президент през 2011 г.

На президентските избори през 2011 г. е издигнат от партията „Национален фронт за спасение на България" (НФСБ), учредена същата година, чийто председател е Валери Симеонов, собственик на телевизия „СКАТ" и работодател на Солаков. На изборите печели 84 205 гласа или 2,5 % и се нарежда на 5-то място, изпреварвайки кандидатите на СДС, РЗС, ВМРО-БНД и др.

Кандидат за депутат през 2013 г.

На предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. той е кандидат за народен представител за 42-то Народно събрание, издигнат от НФСБ в 4-и МИР-Велико Търново и в 23-и МИР-София. Партията взима 131 000 гласа или 3,7% и не прескача 4-процентната бариера за влизане в парламента.

Кандидат за народен представител през 2014 г.

На предсрочните парламентарни избори през октомври 2014 г. за 43-то Народно събрание на коалицията „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО" в 13-и МИР-Пазарджик, където е водач на листатата. В района коалицията заема едва 7-място с 5474 гласа или 7,05% и не вкарва депутат оттам, макар в национален план да постига изборен успех, който я прави парламентарно представена.

В националното ръководство на НФСБ

Стефан Солаков е член е на Националния политически съвет на НФСБ. Освен присъствието на редица щатни и нещатни сътрудници в телевизията на Валери Симеонов „СКАТ", оглавената от него партия допуска в изборните си листи като кандидати различни сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Позицията на Стефан Солаков за принадлежността си към ДС

В интервю за предаването в „Още от деня" на БНТ през септември 2014 г. заявява:

„Това беше една работа, свързана с анализ, а не пълзене край телени мрежи. Нещо сме направили за България. В „София прес" отбивахме големи атаки срещу България по случая Агджа [покушението срещу папа Йон Павел II], после и по възродителния процес. Разликата между родолюбието и национализма е, че докато родолюбецът обича отечеството, националистът го и защитава. Това е една разлика, която няма значение дали си бил разузнавач или клошар, стига да имаш чувството за национална идентичност и да го отстояваш."

Stefan_Solakov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Стефан Иванов Дедев

Стефан Иванов Дедев
19 септември 1959 г.
гр. Пловдив.
7-ма гранична застава, 4 ГО.
27 години.
Щатен служител.
13 граничен отряд.
7 септември 1987 г.
29 юни 2009 г. с решение №69 на Комисията по досиетата при проверката на кандидатите за народни представители за 41-то Народно събрание.
Заповед № К-3022/7 септември 1987 г. е назначен за помощник началник в разузнавателно отделение.
1.Началник на ГКПП (от 1999 г.).
2.Началник на Гранично полицейско управление (2002-2006).
3.Народен представител от ГЕРБ в 41-то Народно събрание (2009-2013), в 42-то Народно събрание (2013-2014) и в 43-то Народно събрание (2014 – ).

Стефан Дедев е ръководен служител в Главна дирекция „Гранична полиция" на МВР в периода 1999-2006 г., народен представител от ГЕРБ в три последователни парламента – 41-то, 42-то и 43-то Народно събрание.

Личното кадрово дело на Стефан Дедев

Личното кадрово дело на Стефан Дедев съдържа само няколко страници, свързани с изпращането му като офицер от ДС на едногодишно обучение във Висшата специална школа „Георги Димитров" на МВР през 1986 г. и последващите му предназначения като щатен служител на граничен отряд.

Ръководен служител в Главна дирекция „Гранични войски"

От проверката за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на служителите в МВР след промените, извършена от Комисията по досиетата през 2010 г., става ясно, че след промените Стефан Дедев е продължил кариерата си в МВР, Главна дирекция „Гранична полиция".

От 22 февруари 1999 г., по време на управлението на Обединените демократични сили и правителството на Костов, той е назначен за началник на Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП). От юли 2002 г. до март 2006 г. е началник на Гранично полицейско управление (ГПУ).

В политиката

Влиза в политиката през 2009 г. с първото участие на партия ГЕРБ на парламентарни избори. Тогава е издигнат от партията на Бойко Борисов като кандидат в 16-МИР Пловдив-град за 41-то Народно събрание. От същият многомандатен избирателен район той е избран като народен представител от ГЕРБ в 42-то и 43-то Народно събрание.

В парламента е член на Комисията по регионална политика и место самоуправление (41-то и 42-то Народно събрание), Комисията по външна политика и Временната комисията „Бисеров" за установяване на фактите по случая с депутата от ДПС и зам.-председателят на Народното събрание Христо Бисеров, подал оставка от всички постове след корупционен скандал (42-то Народно събрание), Комисията за контрол на специалните служби и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (43-то Народно събрание).

Стефан Дедев е сред депутатите, които нямат по-активно публично присъствие. Има медийни изяви на местно ниво в Пловдив и редки телевизионни интервюта, свързани с въпроси за националната сигурност.

Не е заел публична позиция по обявената му принадлежност към тоталитарните служби. Не се отзовава на поканата на сайта desebg.com да коментира принадлежността си към бившата Държавна сигурност.

Stefan_Dedev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Стойчо Михайлов Шапатов

Стойчо Михайлов Шапатов
5 юни 1950 г.
с. Градина, област Пловдив.
Войник.
18 години.
Осведомител.
„ЧАКЪРОВ”.
Трето управление на ДС (военното контраразузнаване).
3 януари 1969 г.
Димо Бакърджиев.
Димо Бакърджиев.
1970 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване рег. № 157/29 ноември 1990 г. (Пд) на дело І-0-13-осведомител „ЧАКЪРОВ”.
1.Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).
2.Народен представител от БСП в 36-то Народно събрание (1991-1994).
3.Народен представител от БСП в 37-то Народно събрание (1995-1997).

Стойчо Шапатов е депутат от БСП в три последователни парламента в периода 1990-1997 г.

Образование и кариера

Завършва Икономически техникум – Пловдив (1968), а след това; Пловдивския университет „Паисий Хилендарски", специалност „Българска филология" (1981).

Работи като стоковед в Районна потребителска кооперация – Първомай (1971-1972). Началник е на отдел в завод „Георги Чанев" – Първомай (1972-1973).

Завеждащ отдел е в Градския комитет на ДКМС – Първомай (1973-1977), инспектор в Градски народен съвет – Първомай (1977-1978), председател на Общински съвет за култура – Първомай (1978-1985). От 1979 г. до 1990 г. е общински съветник в Първомай, секретар е на Общински комитет на Отечествения фронт – Първомай, 1985-1990. Председател на Общинския съвет на БСП в Първомай през 1990 г.

Депутат от БСП

На изборите за 7-то Велико Народно събрание е избран за депутат от БСП в 110-ти Първомайски избирателен район. Като народен представител се обявява за закриване на урановите находища в Първомай., за разграждане на бюрократичните административни структури и освобождаване от компрометираните структури.

В 36-то Народно събрание (1991-1994) отново е народен представител от БСП (парламентарната група под името Парламентарен съюз за социална демокрация), избран от Пловдив. Шапатов е член на Комисията по радио и телевизия.

В 37-то Народно събрание (1995-1997) е депутат от БСП (Парламентарната група на Демократичната левица). Член е на Регионалния съвет на БСП – Пловдив от 1990 г., на Висшия съвет на БСП (1994-2005), на Комисията по организационните въпроси и връзките с местните структури към Висшия съвет на БСП, член е на Областния предизборен център на БСП – Пловдив.

Управител на фирма

През юни 2014 г. се оттегля в пенсия от поста изпълнителен директор на фирма „Искра" ООД, Първомай, специализирана в пасмантерийно производство.

Унищожаване на досието на осведомител „ЧАКЪРОВ"

Досието на осведомител „ЧАКЪРОВ", псевдоним, под който Стойчо Шапатов е вербуван от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване), докато е войник, е унищожено през декември 1990 г., когато той вече е народен представител в 7-то ВНС. Унищожаването е извършено с протокол на експертна комисия на РДВР Пловдив. Неговото дело е под №12 от общо 207 дела. Протоколът за унищожаване е утвърден през февруари 1991 г. от отдел „Информация и архив" на МВР.

Stoycho_Shapatov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Стойчо Рангелов Донев

Стойчо Рангелов Донев
20 януари 1938 г.
гр. Перущица, област Пловдив.
Семейство на свещеник.
Женен.
Лекар.
Катедра „Анатомия и хистология” при Висшия медицински институт -София.
Безпартиен.
37 години.
Агент.
„ШИШМАНОВ”.
Шесто управление на ДС (от 1975 г); Софийско градско управление на МВР-ДС (от 1978 г.).
6 февруари 1975 г.
Цеко Цеков.
Цеко Цеков; старши лейтенант Борис Илиев; старши лейтенант Сл. Протогеров.

„Донев заяви, че доверието, което му оказват органите на ДС, го задължава и занапред да ни помага в борбата за опазване сигурността на страната. Смята това за свое вътрешно убеждение – висш израз на дълг към народа и родината", Шесто управление на ДС, 1975 г.

Запознат е с основните канали, методи и средства на противника в борбата му за ерозиране на съзнанието на българската медицинска интелигенция и подриване на устоите на социалистическото общество в НРБ. Разяснени са му задачите на органите на ДС в борбата за разкриване, предотвратяване и пресичане на каналите и средствата на противниковите разузнавания. Установяване на бърза двустранна връзка.
18 януари 1989 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията „Андреев” при проверката на народните представители.
Собственоръчно написани агентурни сведения; документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; картон обр. 4; рег. дневник; лично дело ІА-30299МФ; работно дело ІР-16065.
Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Стойчо Донев е лекар, доцент в Катедрата по анатомия и хистология на Медицинска академия (1987-2003), народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Произход и образование

Произхожда от семейство на семейство на свещеник. Според информацията в досието на Стойчо Донев то е „с положително отношение към мероприятията на народната власт".

Завършва медицина във ВМИ „И. П. Павлов" в град Пловдив. След дипломирането си през 1962 г. е участъков педиатър в Районната болница в град Златоград. През 1964 г. постъпва като аспирант по хистохимия в Катедрата по хистология и ембриология на Висшия медицински институт в град София. През 1969 г. защитава кандидатска дисертация посветена на хипоталамическата невросекреция. От 1967 г. е редовен асистент в същата катедра. От 1987 г. е доцент в Катедрата по анатомия и хистология на Медицинска академия в София. Там се пенсионира през 2003 г.

Вербуван от Шесто управление на ДС

Стойчо Донев е вербуван от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през 1975 г. като агент под псевдонима „ШИШМАНОВ". По това време той работи като лекар в Катедрата по анатомия и хистология на Медицинска академия. Вербуван по линия на медицина на идейно-политическа основа при провеждането на еднократна беседа с него.

От строго секретния рапорт за вербуването му става ясно, че оперативния работник от отдел 01 „Интелигенция", който извършва вербовката, е поддържал контакти с Донев от преди това.

„Донев заяви, че доверието, което му оказват органите на ДС, го задължава и занапред да ни помага в борбата за опазване сигурността на страната. Смята това за свое вътрешно убеждение – висш израз на дълг към народа и родината", е посочено в документа на Шесто управление на ДС от 1975 г.

Донесенията на „ШИШМАНОВ"

В запазеното в архива на ДС работно дело на агент „ШИШМАНОВ" се съдържат редица писмени донесения от него за негови колеги, както и чуждестранни здравни специалисти, посещавали след 1975 г. НРБ и конкретно Висшия медицински институт.

Една от първите му поставени задачи е да изясни връзките на свой колега, доцент, с чуждестранните студенти и основата на техните взаимоотношения, за който Шесто е разполагало със сигнали, че взима подкупи за даване на изпити.

Агент „ШИШМАНОВ" съобщавал информация за лица на специален отчет, за лица, обекти по дела за оперативно наблюдение, а също така за чужденци, посещаващи Висшия медицински институт, както и за нарушения в организация на работата на катедрата. В документите на Шесто управление е посочено, че се е стремял към „обективност и точност".

На ръководство в СГУ на МВР-ДС

От края 1978 г. агент „ШИШМАНОВ" преминава на ръководство на Софийско градско управление (СГУ) на МВР-ДС, отдел 06 (по линия на Шесто управление на ДС). През този период той съобщава информация за служители от института, уличени в корупция с чуждестранни студенти, за контакти на български специалисти с българи, които комунистическият режим води като „изменници на родината" и чуждестранни граждани, посещаващи Медицинска академия.

Предава е и сведения за прояви и поведение на лица, водени от ДС като „вражеския контингент". Повечето от запазените му донесения започват с израза „в разговор с познат на мой приятел...", последвани от информация за конкретния случай.

В документа с, който е свален от агентурния апарат на СГУ в началото на 1989 г. е посочено:

„Досега обаче съществена информация с оперативна стойност не е получавана. По дела и сигнали не е работил и такива по негови данни не са откривани. Поставените му задачи се стреми да изпълнява качествено и в срок, но получаваната от него информация в повечето случаи е от общ характер, тъй като връзките му се ограничават в катедрата. Спазва принципите за конспиративност и секретност. На срещите е редовен и точен. По характер е общителен и прям. Предвид изложеното и поради това, че е с изчерпани възможност да бъде изключен от агентурния апарат на ДС и за в бъдеще да се използва като доверено лице в отделението."

Изследовател и специализации

По време на агентурната си дейност Стойчо Донев развива дългогодишна изследователска дейност в областта на хипоталамичната невросекреция, както и на хистохимията и ултраструктурата на ендокринния панкреас.

Специализира в Института по еволюционна физиология на Академията на науките на СССР. Стипендиант е на фондацията Клод Бернар в Париж (1971-1972), също и в Института по морфология на Унгарската Академия на науките, Будапеща (1981), в Медицинския Факултет на университета в гр. Нанси, Франция (2003). Гостувал е като поканен гост преподавател в Биологическия университет в град Лимож-Франция (1984 и 1985 години). След 10 ноември 1989 г. специализира в Катедрата по хистология и ембриология на Медицинския Университет в град Бидгошч, Полша (1997, 1998 и 1999 г.).

Депутат от СДС

Непосредствено след политическите промени в България в края на 1989 г. Стойчо Донев влиза за кратко в политиката. Той е издигнат като мажоритарен кандидат за народен представител от листата на СДС в 104-ти Пловдивски избирателен район на първите свободни избори през юни 1990 г., на които е избран за депутат от опозицията в 7-то Велико Народно събрание.

В 7-то ВНС е член на Комисията по здравеопазване и на Комисията по демографските въпроси. Като депутат се обявява за конституционни гаранции за правата на отделната личност срещу посегателствата на държавата, право на частна собственост като свещено право на личността.

Според него разрушаването на тоталитарната система не може да стане само с политически средства. „Не по-малко важни са икономическите и просветните. Ние трябва да се учим на демокрация, за да убием тоталитаризма в себе си", твърди депутатът от СДС. Той работи по проекта за новата Конституция, която подписва на 12 юли 1991 г.

В списъка с агенти във в. „Факс"

Името на Стойчо Донев е едно от имената на депутатите в 7-то ВНС, публикувани през април 1991 г. във в. „Факс" малко преди Парламентарната анкетна комисия по досиетата с председател депутатът от БСП Георги Тамбуев да обяви резултатите от своята дейност. В резултат на скандала, предизвикан с публикуването на неофициални данни за агентурна принадлежност сред депутатите, работата на комисията е преустановена.

През септември 1991 г. участва в дебата в 7-то ВНС по повод досиетата и е един от депутатите от опозицията, които настояват Комисията „Тамбуев" да възобнови дейността си или да бъде създадено нова комисия. Тогава заявява от парламентарната трибуна:

„Искам ясно да бъде огласено това [за сътрудниците на ДС]. Дайте възможност на хората спокойно, при една обективна атмосфера... Аз лично не съм викан и никой не ме е питал за обяснение. Всичко става тук изневиделица."

Изложение до министъра на вътрешните работи в кабинета Луканов

В досието на Стойчо Донев е запазено негово писмо, адресирано до Пенчо Пенев (БСП), министър на вътрешните работи във втория кабинет на Андрей Луканов.

Писмото е от 5 декември 1990 г., когато Комисията „Тамбуев", съставена по предложение на СДС в първото заседание на 7-то ВНС през юни 1990 г., настоява МВР да ѝ предостави достъп до досиетата на депутатите в парламента.

В писмото си Донев посочва, че „сведенията, които са искани от мен, за необходими за националната сигурност на страната, затова винаги съм се стремял да казвам истината и съм се стремял да не оклеветя".

Той коментира решението на ВНС за отваряне на досиетата на депутатите, като посочва, че то е „емоционално и необмислено" и ще „доведе до трагични последствия" не само за сътрудниците, но и за техните семейства и деца, а също така и за „непредвидими последствия за цялата нация".

„Сведенията, които давах, можех да подписвам и със собственото си име, но правилата изисквали да се подписвам с името, с което се сега ви пиша (проклето да е то!)", посочва в писмото си до министър Пенев Стойчо Донев, който го подписва с агентурния си псевдоним „ШИШМАНОВ".

Той призовава министъра на вътрешните работи да не позволи „да завърша живота си опозорен, с опозорено семейство, с опетнена памет".

„Лично аз не бих могъл да преживея това публично опозоряване и ще се самоубия по такъв начин, че това да сложи край на кошмара на досиетата", добавя емоционално Донев.

Той завършва, че „опозоряването" му би го лишило от професията му, ще го лиши от родно място, където да се върне при избирателите си.

Огласяването на агент „ШИШМАНОВ"

Въпреки че в досието на Стойчо Донев са запазени собственоръчно написани агентурни сведения неговото име не е обявено от Комисията по досиетата с председател министърът на вътрешните работи Богомил Бонев през есента на 1997 г. по време на кабинета на Иван Костов (СДС).

За първи път името на Донев е огласено официално като агент на Държавна сигурност през май 2001 г. с решение на Комисията по досиетата с председател Методи Андреев (СДС) при проверката на народните представители. Агентурното му минало е потвърдено и с решение на следващата Комисия по досиетата с председател Евтим Костадинов през 2007 г.

Stoicho_Donev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Стоян Георгиев Денчев

Стоян Георгиев Денчев
11 февруари 1953 г.
гр. Елхово, област Ямбол.
Семейство на служещи.
Женен.
Математик.
Информационния център за трансфер на технологии „Информа” – София.
Безпартиен.
35 години.
Агент.
„СИМЕОНОВ”.
Второ главно управление на ДС.
8 юли 1988 г.
12 юли 1988 г.
майор Гаврил Благоев.
майор Гаврил Благоев.

„Денчев прави впечатление на внимателен, уравновесен, мислещ човек. Има желание да сътрудничи с органите на ДС", ВГУ, юни 1988 г.

„Агент „СИМЕОНОВ" – Стоян Денчев е вербуван от органите на МВР през 1988 г. Ползван е по американска линия. Във връзка с изменената оперативна обстановка предлагам агент „СИМЕОНОВ" да бъде изключен от агентурния апарат и личното му дело да бъде свалено в архив. При необходимост същият ще бъде ползван на доверителна основа. Декларация за неразгласяване на сътрудничеството с МВР няма да бъде взета", НСЗК, ноември 1990 г.

Изискванията за конспиративност в работата с органите на Държавна сигурност. Разработени задачи и линия на поведение по време на командировката му в САЩ през 1988-1989 г.
1990 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Документи от ръководилия го щатен служител; картони – обр. 4 – 2 бр.; рег. дневник; лично дело ІА-34225.
1. Член на Надзорния съвет на Транспортна банка до 9 юни 1992 г. и
член на Съвета на директорите от 24 юни 1993 г. до 9 март 1995 г.
2. Началник на отдел (1991-1992), главен секретар на Министерския съвет от 31 януари 1992 г. до 5 септември 1994 г.
3. Извънреден и пълномощен посланик в Хелзинки от 5 октомври 1994 г. до 22 февруари 1995 г.
4. Народен представител от ДПС в 37-то Народно събрание (1995-1997).
5. Член на Надзорния съвет Кредитна банка от 10 юли 1998 г. до 19 януари 1999 г.
6. Ректор на Университет по библиотекознание и информационни технологии от 15 ноември 2004 г.

Стоян Денчев е професор, ректор на Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), главен секретар на Министерския съвет в правителството на Беров, бивш посланик във Финландия, народен представител от ДПС в 37-то Народно събрание, вицепрезидент на „Мултигруп", главен координатор на бизнес клуб „Възраждане" и член на Надзорния съвет на Транспортна банка и Кредитна банка през 90-те години на ХХ век.

Образование и кариера

Произхожда от семейство на служещи. Баща му работи като зам.-председател на АПК „Ангел Вълев" в гр. Елхово, член на БКП. Стоян Денчев завършва средното си образование през 1971 г. в родния си град Елхово, след което отбива военната си служба.

Завършва Софийския университет „Климент Охридски", специалност „Математика" през 1978 г. Работи в Централния машиностроителен институт (1978-1986). От 1986 до 1988 г. е директор по научните въпроси в Информационния център за трансфер на технологии „Информа", София. В периода 1988-1989 г. е зам.-генерален директор на „Информа", където отговаря за направление автоматизирани информационни системи.

Първи контакти с Държавна сигурност

През 1976 г. ДС в Елхово засича кореспонденцията му с френски младежи. Контактът с тях той установява по време на пътуване до Белгия предходната година.

Денчев пътува до Брюксел заедно със съпругата си, след сватбата им, на гости на сестрата на съпругата му. Интересно е, че МВР-ДС разрешава на младия студент – по това време той е 22-годишен и следва в Софийския университет – да пътува в чужбина заедно със съпругата си.

Държавна сигурност знае, че той има вуйчо, който се води като беглец във ФРГ, както и трима братовчеди също в Западна Германия, с които семейството му не поддържа връзка.

Денчев се запознава с френските младежи, докато пътува със съпругата си в едно купе с тях от Брюксел до Париж.

Разменят адресите си и започват да си пишат. Когато ДС ги засича, те са си разменили четири писма. Единият от френските младежи е бил сервитьор в ресторант в Париж, а другият живеел на село в област Бретан, където работил в бръснарницата на баща си.

През юли 1976 г. лейтенант Георги Дженков, разузнавач при ДС-Елхово, провежда беседа със Стоян Денчев по повод кореспонденцията му. Той описва подробности от разказа на Денчев с френските младежи в строго секретна докладна записка, адресирана до зам.-началника на Районното управление на МВР Елхово.

В документа, копие от който е запазен в досието на Стоян Денчев, е посочено още, че оперативният работник от ДС дава указания да студента, ако в следващите писма френските младежи проявят интерес от икономически характер да го уведоми, както и да събере информация за техните близки и материалното им положение.

Втора среща с ДС: Представяне на данни за американско семейство

В началото на август 1976 г. Денчев има втора среща с оперативния работник от ДС-Елхово Дженков. Според доклада на лейтенанта при тази беседа Денчев споделя за своя среща с американско семейство в София. Контактът с тях става случайно, след като попадат на него, търсейки друг мъж със същото име Стоян в блока, в който той по това време живее в кв. „Червена звезда" (днес кв. „Дианабад", бел. ред.).

На следващия ден те го помолили да ги разведе в София и заедно посетили храм-паметника „Александър Невски", Руската църква, ЦУМ, Детмаг и Парка на свободата (Борисовата градина, бел. ред.).

Според докладната на офицера от ДС Денчев предоставя данни за американското семейство. Мъжът е 31-годишен с родители руснаци, които след Втората световна от Германия заминават за Бразилия и оттам за САЩ в Сеатъл. Съпругата му е от полски произход. Пътували с микробус с регистрация гр. Хамбург, ФРГ. Преди България са посетили за 14 дни и СССР.

Предложили му да го абонират за американски развлекателни, но той поискал математическо списание по работата му в университета. Обещали да го абонират, като му взели адреса.

В разговорите с тях станала дума и за политика. Американският гост заявил, за президента Форд, че е против войната във Виетнам. Той добавил, че в САЩ нямало място за комунисти, защото стандартът на живот е бил висок. За България отбелязал, че не води самостоятелна политика и че СССР я води за носа. Интересувал се за живота на студентите. Мъжът не е проявил интерес по военни или икономически интереси. „С Денчев се уговорихме, след като получи писмо при интересна информация да ме информира", е посочено в доклада.

В досието на Стоян Денчев няма други документи, които да показват развитие на неговите контакти със западните граждани, нито за контакти с ДС през следващите няколко години.

В един по-късен документ от 1988 г. – строго секретно предложение за вербуването на Стоян Денчев за агент на органите на ДС по американска линия – е посочено следното за неговите първи контакти с ДС:

„Стоян Денчев е съобщавал информация за установени контакти с френски и американски граждани. Кореспондентската му връзка с френски граждани е била прекъсната по указание на РУ-МВР Елхово, поради възможността същият да бъде назначен на работа в МВР."

В досието му няма повече информация за евентуално проучване от страна на МВР за Денчев като кандидат за работа в министерството или документи от негова страна в тази посока.

Вербуван преди специализация в САЩ

През юни 1988 г. Стоян Денчев, който по това време е зам.-директор на Информационния център за трансфер на технологии „Информа", отново попада в полезрението на Държавна сигурност. Този път от страна на Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването). Причината е покана към Денчев за едногодишна специализация в Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ.

ВГУ започва изучаването му, като целта е да го вербува преди неговото заминаване. На 17 юни с него среща провежда оперативен работник от отдел 01 „САЩ" на ВГУ Гаврил Благоев. Специализацията на Денчев е по линия на бившия Държавен комитет по планиране, който тогава вече е включен в Министерството на икономиката и планирането.

Предложението за продължаване на контакта с цел вербовка е утвърден от началника на отдел 01 във ВГУ. На 29 юни е утвърдено и строго секретно предложение за вербуването на Стоян Денчев. „На проведените досега две срещи Денчев прави впечатление на внимателен, уравновесен, мислещ човек. Има желание да сътрудничи с органите на ДС", е посочено в този документ.

Имайки предвид неговите лични и делови качества и изразената готовност за сътрудничество е предложено вербуването му „с цел придобиването на агент с възможности за контраразузнавателно обезпечаване на служителите от посолството на САЩ в София".

На 8 юли 1988 г. вербовката е извършена. В строго секретния рапорт относно: Проведена вербовка на агент по американска линия, утвърден от началника на отдел 01 във ВГУ на 12 юли 1988 г., е записано:

„Като дадох положителна оценка на досегашната ни работа с Денчев предложих връзката му с нас да се осъществява на регулярна основа. Същият прие с готовност. От предложените му псевдоними избра „СИМЕНОВ". Подробно му бяха пояснени изискванията за конспиративност в работата с органите на Държавна сигурност. Уточнен беше начинът на връзка. Във връзка с предстоящата му командировка с САЩ му бяха разработени задачи и линия на поведение, които са отразени в друг документ."

Такъв документ липсва в досието на агент „СИМЕОНОВ". Трябва да се има предвид, че номерацията на страниците в личното му дело показва, че документите са пренареждани и по всяка вероятност някои от тях са извадени. Делото е оформено със съответните атрибути съгласно изискванията на оперативния отчет – прошнуровано и подпечатано – едва през 1997 г.

От документа за вербовка на Стоян Денчев става ясно още, че информационният център „Информа", в който той по това време е зам.-директор, има предмет на дейност събиране и предаване на информация за технологии в машиностроителната, електронната, строителната и биотехнологичната промишленост. Центърът работи със сродни организации в СССР, Чехословакия и Унгария.

От документа се разбира, че кандидатската дисертация на Денчев „Интегрирани информационни системи" е написана по поръчка на под. 72810 – МНО и е била със закрита защита. През 1984 г. официално за нея е обявено, че е защитена във ВМЕИ „Ленин".

Отказ от сътрудничество с ДС

На 14 юли 1988 г., седмица, след като се е състояла срещата, на която той е вербуван за агент и два дни, след като е извършена формалната му регистрация, Стоян Денчев пише и подписва документ, с който отказва сътрудничеството. Той е запазен в досието му, като е откъсната част от горната част на листа, вероятно съдържаща адресата. В документа Денчев пише:

„Др. Началник,
Дължа да ви уведомя, че след проведените с др. Гаврил Благоев разговори и направеното ми предложение за сътрудничество с органите на служба „Задгранични паспорти" в МВР, считам, че не бих могъл да уважа това предложение.

Човек може да обича Родината си по различни начини. Аз мисля, че ако имам възможност да се развивам в областта на науката бих могъл да бъда много по-полезен за нашата страна, отколкото ако се занимавам с непривични за мен дейности.

Поради тази причина и без да се правя на герой, приемете моята категорична декларация за несъгласие за сътрудничество."

Както по-късно ще обясни самият Денчев той е имал погрешната представа, че с него е контактувал представител на служба „Задгранични паспорти", а не от Второ главно управление на ДС.

Архивиране на агент „СИМЕОНОВ" през 1990 г.

Въпреки волеизявлението му от страна на ВГУ не е оформен документ за прекъсване на сътрудничеството и свалянето му от оперативния отчет.

Това става едва през 1990 г. На 16 ноември 1990 г. е утвърдено предложение за сваляне на лично му дело в архив. В предложението е посочено:

„Агент „СИМЕОНОВ" – Стоян Денчев е вербуван от органите на МВР през 1988 г. Ползван е по американска линия. Във връзка с изменената оперативна обстановка предлагам агент „СИМЕОНОВ" да бъде изключен от агентурния апарат и личното му дело да бъде свалено в архив. При необходимост същият ще бъде ползван на доверителна основа. Декларация за неразгласяване на сътрудничеството с МВР няма да бъде взета."

„Брониран" от контраразузнаването

Въпреки че в досието на Стоян Денчев няма документи за контакти и дейност с ВГУ след направения от него през 1988 г. отказ за сътрудничество, агент „СИМЕОНОВ" на практика е останал „брониран" дори през 1990 г. от наследника на Второ главно управление на ДС – Националната служба за защита на конституцията (по-късно Национална служба „Сигурност").

За това свидетелстват два опита на тогавашното Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА – военното разузнаване (в документите от досието то е посочено с по-старата му абревиатура – РУМНО (бел. ред.).

През юни 1990 г. от РУ-ГЩ подават до отдел „Информация и архив на МВР искане за проверка на Стоян Денчев по отчета на агентурата, за да разберат дали той е свободен, т.е не е вербуван. В такива случаи, когато съответното лице е вече заето/вербувано от друга служба тя е уведомявана за проявения интерес към нейния сътрудник. Това се случва и с агент „СИМЕОНОВ". От контраразузнаването съобщават на оперативния работник от военното разузнаване да не се занимава със Стоян Денчев.

Дори и броени дни, след като досието му е свалено в архив, Стоян Денчев е продължил да бъде „брониран" (термин, с който в специалните служби назовават предпазването на свой сътрудник или лице, към което имат оперативен интерес, от вербуване от друга служба, бел. ред.).

На 22 ноември 1990 г. РУ-ГЩ отново справи опит за проучването му, но получава същия отрицателен отговор да не се занимава с лицето.

„Да се заличи във всички картотеки на МВР"

Същият ден, 22 ноември 1990 г., тогавашният директор на Националната служба за защита на конституцията ген. Петко Ангелов поставя следната резолюция за агент „СИМЕОНОВ":

„Да се заличи във всички картотеки на МВР."

Изглежда това нареждане не е изпълнено докрай, тъй като досието остава в архива на МВР.

Позицията на Стоян Денчев за досието му

Пред desebg.com Стоян Денчев разказа по-подробно за контактите си с ДС в миналото:

„Първият интерес от страна на службите на Държавна сигурност към мен беше в родния ми град Елхово във връзка с едно мое пътуване до Белгия през 1975 г., след като се ожених. Беше нещо като сватбено пътешествие до роднини. Тогава от мен беше поискано при пътуването да наблюдавам с кой пътувам, с кого се срещам и като се върна да разкажа.

Никой по това време не е искал от мен да предавам каквито и да са писмени сведения, а и аз надали бих се съгласил да пиша. Имаше един служител, който и сега е жив и здрав – г-н Георги Дженков се казва. След демократичните промени беше дълго време адвокат, а сега сигурно вече е пенсионер. Тогава обаче, както разбрах по-късно е бил офицер от Държавна сигурност в Елхово.

Имах няколко срещи с него. След като през онези години се връщах от пътуване в чужбина той ми се обаждаше и аз в удобно за мен време (като се връщах в Елхово при родителите ми) ходих при него за да си говорим. Г-н Дженков винаги се държал нормално с мен. Искаше да му разказвам неща, които после той е описвал в своите доклади. Предимно за срещи с граждани от западни страни.

Работих в Централния машиностроителен институт, София и веднъж изпратих един научен доклад за публикуване в чужбина, тъй като тогава нямах възможност да пътувам често зад граница. По-късно получих покана от проф. Джордж Лайтман, учен със световна известност в областта на управлението, който беше Декан на Инженерния департамент на Калифорнийския университет в Бъркли. Проф. Лайтман се беше запознал с моя доклад и ми предлагаше да работим съвместно в САЩ.

За пребиваването ми в САЩ беше необходимо аз да разполагам със средства за да покрия разходите си за първите три месеца. Започнах да си подготвям документите за специализация и работа в САЩ, като старши изследовател в Бъркли. Тогава започна и интереса към мен от страна на Държавна сигурност.

Обади ми се един човек от София, казва се Гаврил Благоев, който е още жив, и по документите в досието се води като вербовъчен офицер. Започна да се среща с мен. Искаше например, като ходя на беседи за виза в американското посолство във връзка с посещението ми да извършвам някакви наблюдения ?! Срещнахме се няколко пъти и водихме разговори за бъдещата ви визита в САЩ, за това с какво ще се занимавам там и т.н.

Казах му, че посещението ми е с чисто научен интерес. Тогава открито започна да ми говори: „Не искаш ли да помагаш на Родината", а аз дори не знаех от коя служба е. В началото си мислих, че е от „Задгранични паспорти" (в действително той е оперативен работник от Второ главно управление на ДС, бел. ред.). Тогава нямах никаква представа за структурите на Държавна сигурност. По онова време, а и сега е трудно човек да каже „Не, не искам да помагам на България". Този служител Благоев не ме е предупреждавал, че провежда с мен някаква вербовъчна среща, нито пък, че са ме кръстили „СИМЕОНОВ", както пише в доклада му.

Като размислих, няколко дни сред тази последна среща, честно казано се уплаших и си помислих: „Няма начин като замина за Америка, ако тук се занимавам с такива неща, хората там да не разберат и да не мога да изкарам нормално престоя си".

Тогава реших и се обадих на друг човек, с чийто телефон разполагах, който като че ли беше началник на г-н Гаврил Благоев. Помолих го за една спешна среща близо до една сладкарница до Паспортното на бул. „Мария Луиза" (бул. „Георги Димитров" при комунизма, бел. ред.), където преди това се срещахме и с Благоев.

Този господин дойде на срещата която той определи още на следващия ден след моето обаждане, заедно с още един човек. Въпреки, че те определено знаеха, аз още веднъж им обясних за какво отивам в САЩ, и че не бих желал да се занимавам с непривични за мен неща, които не са свързани с науката. Допълних, че се страхувам по човешки в САЩ някой да не ме заподозре, че съм ангажиран да шпионирам по т.н. американска линия.

По-късно, когато се запознах с досието си през 2007 г. разбрах, че втория човек, който присъстваше на срещата е бил офицер от Първо главно управление (външното разузнаване). Изненадващо за мен, те поощриха това мое желание. Просто ми казаха: „Ами напишете нещо др. Денчев". Аз си носих листи и химикалка и написах без те да ми диктуват, че без да се правя на герой не желая да сътруднича.

Когато се запознах с досието установих, че горната част от този лист с моето заявление е скъсан и е без адресата. Може би там е имало някаква резолюция или някой изобщо не е искал този документ да присъства някъде.

Впоследствие изобщо не съм се съмнявал, че някой ще предприеме срещу мен каквото и да е. Бях спокоен. Отидох си в Америка. Там в университета имаше хора, които се интересуваха от мен, но го счетох за нормално по време на Желязната завеса да има такъв интерес, след като идвам от една страна като България, която беше в социалистическия лагер.

В последните три месеца при мен дойде съпругата ми, защото дотогава от България не я пускаха. Имало е случаи в Бъркли вечер да си говорим, че е хубаво да си сменим телевизора, а на другия ден ни предлагат нов телевизор или че би било добре да имаме още един велосипед и пак ни предлагат. Такива бяха тогава нещата, но те бяха в нормалното за онова време русло. Иначе никой не ме е разпитвал за нищо и не е искал да изпълнявам някакви задачи като се върна в България.

Накрая на престоя ми в САЩ през 1989 г. ми предложиха да остана и да работя в университета, но аз отказах. Първо се страхувах с едно мое евентуално оставане да не последва репресия срещу родителите и близките ми. И второ, по-важното – някак си не ми понасяше живота в Америка. Липсваше ми родното, макар след това много пъти съм пътувал до САЩ, но знаейки, че ще се върна.

Върнах се в България в края на лятото на 1989 г. и никой не ме е търсил или искал нещо да му пиша или да му разказвам. По-късно разбрах, че г-н Гаврил Благоев, след като аз съм заминал за Щатите, е напуснал системата и е ходил на някакво дългосрочно прокурорско обучение в Съветския съюз.

След като бях обявен за агент на Държавна сигурност от Комисията по досиетата издирих г-н Благоев и го попитах защо се е получило така, след като аз писмено съм отказал да сътруднича те въпреки всичко са ме регистрирали. Той ми отговори, че никой не го е информирал за моя отказ.

Така стоят нещата. Нямам основавания да се срамувам от нищо. Само морално ми тежи факта, че някак си съм омърсен от негативната обществена реакция, след като съм причислен към сътрудниците на Държавна сигурност въпреки че съм направил писмен отказ за сътрудничество.

И семейството ми, и близките ми са запознати с истинските факти на моя отказ. Когато за два последователни мандата ме избираха за председател на Съюза на народните читалища, а и като ректор аз винаги съм представял заверените копия на тези документите от Комисията по досиетата, за да могат колегите да направят своя информиран избор."

Оценката му за тоталитарното минало

Пред сайта desebg.com той говори за страха от репресия към своите близки при евентуално оставане в САЩ по време на комунизма:

„Преди 10 ноември 1989 г. съм имал няколко пъти покана да стана член на БКП. Дори и в казармата, когато служих в Школата за запасни офицери в Плевен и бях един от отличниците на випуска. Но винаги се получаваше отказ и аз знаех защо. Защото братята на моята баба (вуйчовците на баща ми), са избягали в Германия, непосредствено след 9 септември 1944 г. Това изкарваха като пречка и в този смисъл съм чувствал някаква „репресия".

Ако аз и съпругата ми бяхме останали в САЩ през 1989 г. обаче щяха да ни определят като „врагове на народа", така се наричаха тогава такива хора и щеше да се упражни репресия срещу децата ни, които бяха в България, както и срещу нашите близки."

След промените: В Министерски съвет

След 10 ноември 1990 г. Стоян Денчев става съветник в коалиционното правителството на Димитър Попов през 1991 г. Назначен е за началник на отдел в Министерския съвет по време първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров (1991-1992), като специалист по структурната реформа.

След свалянето на кабинета Димитров, при съставянето на правителството на Любен Беров с мандата на ДПС, е назначен за главен секретар на Министерския съвет (31 януари 1992 г. до 5 септември 1994 г.).

В Балканбанк

До юни 1992 г. Стоян Денчев е член на Надзорния съвет на Транспортна банка, преименувана след промените в Балканбанк и член на Съвета на директорите от 24 юни 1993 г. до 9 март 1995 г. Балканбанк е основен кредитор на редица фирми от холдинга на „Мултигруп", които след 1997 г. влизат в Списъка на кредитните милионери.

Към средата на 1996 г. дружествата на „Мултигруп" дължат н Балканбанк над 16,2 млрд. лв. дългове. През септември 1996 г. БНБ поставя банката под особен надзор, а след това поисква фалита ѝ, обявен от съда през август 1997 г. Задълженията на Балканбанк са повече от 38 млрд. лв. (неденоминирани), като 90% от тях са трудно събираеми.

Посланик и депутат от ДПС

След поста на главен секретар на Министерския съвет в правителството на Беров Стоян Денчев е назначен за посланик във Финландия през октомври 1994 г.

Той обаче е дипломат само няколко месеца, до февруари 1995 г., тъй като е избран за народен представител в 37-то Народно събрание (1995-1997). В парламента влиза от листата на ДПС в 18-МИР Разград, макар да е безпартиен. Денчев е един от първите българи, привлечени от лидера на ДПС Ахмед Доган в редиците на партията му.

В Народното събрание е зам.-председател на парламентарната група на ДПС, зам.-председател на Комисията по външна политика и интеграция и член на Комисията по национална сигурност.

В едно интервю за сп. „Тема" от 2007 г. Денчев посочва, че „депутатството ми към парламентарната група на ДПС, стана случайно. Бях във Финландия по това време. Сега може да звучи странно, но истината е, че съм единственият посланик, който доброволно се връща от дипломатическа мисия, за да стане народен представител".

Да се кандидатира на за депутат от ДПС му предлога негов приятел, Феим Чаушев (зам.-министър на външните работи в кабинета Станишев и сътрудник на ДС, бел. ред.). Чаушев му се обажда във Финландия и му каза, че на ДПС му трябват хора със знания и опит.

„Отговорих, че с удоволствие ще се захвана с тази работа, само исках да видя какви са условията на едно такова предложение. Върнах се в България, разговарях с Доган", разказва Денчев и допълва:

„За отношението ми към ДПС много ми повлия престоят ми във Финландия. Там имат подобен проблем – за „имплантирането" на шведската общност. Връщайки се в България, казах на Доган, че ДПС трябва да направи така, както шведската партия във Финландия – да бъде винаги на власт. Признавам, че малко идеалистично подходих по този въпрос.

Доган израсна като един от най-добрите играчи в политиката. Но това, че например говори за кръг от фирми около партиите, показва или незрялост (в което се съмнявам), или политическо високомерие. Това кара болшинството български граждани да са по-резервирани и да гледат със съмнение."

Координатор на Обединение на национално спасение

До юни 1998 г. е политически секретар на Обединението за национално спасение (ОНС) парламентарна коалиция, в която влизат ДПС и някои отцепили се от СДС формации.

ОНС е в основата на организирането на идването на Симеон Сакскобургготски във Велико Търново през април 1997 г.

Вицепрезидент на „Мултигруп"

След като напуска поста политически секретар на ОНС Стоян Денчев е поканен от Илия Павлов за вицепрезидент на „Мултигруп". По същото време (1998) става и член на Надзорния съвет на банката на „Мултигруп" – Кредитна банка до 19 януари 1999 г.

За престоя си в „Мултигруп" той заявява в интервю от 2011 г. за сайта „Блиц" следното:

„За мен този период беше много полезен, защото аз видях държавата от двете ѝ страни. През погледа на големия бизнес, частния, зараждащия се с всичките му слабости и преимущества. А от друга страна имах и гледната точка на държавата."

В същото интервю споделя мнението си за собственика на „Мултигруп" Илия Павлов, застрелян от снайперист през март 2003 г.:

„Илия Павлов беше много успешен бизнесмен, явление в най-новата история на България. Всичките му слабости и всичките преимущества бяха на човек, който се стреми да се самоусъвършенства и да се издигне и той го постигаше.

Интересното беше, че след това всички политици и всички, които го плюеха приживе, в същото време се стремяха да се докоснат до него, за да бъдат част от тази голяма империя по един или друг начин. Те съумяваха да бъдат поканени на тържества, чествания и годишнини на мултиимперията. С две думи, всеки напираше да се отърка около „Мултигруп" и евентуално да получи някакви средства."

Стоян Денчев напуска вицепрезидентския пост в групировката, която в средата на 90-те години владее голяма част от българската икономика, през февруари 2001 г. По това време „Мултигруп" е изпаднал в немилост пред правителството на ОДС с премиер Иван Костов.

Главен координатор на бизнес клуб „Възраждане"

Освен в „Мултигруп" Стоян Денчев заема още един пост, който го свърза с едрия капитал в България – главен координатор на бизнес клуб „Възраждане". Организацията е учредена през септември 2001 г. от осем предприемачи, които се определят като представители на едрия бизнес.

Това са президентът на „Мултигруп" („Ем Джи корпорация") Илия Павлов, банкерът Емил Кюлев, собственик на „Росексимбанк", президентът на „Нове холдинг" Васил Божков, собственикът на „Дарик радио" Радосвет Радев, главните редактори (по това време) на вестниците „Труд" и „Монитор" – Тошо Тошев и Петьо Блъсков, Добромир Гущеров – собственик на застрахователна компания „Орел", един от големите играчи в застрахователния бизнес тогава и собственикът на „Електроимпекс" и представител на гръцката фамилия Вардиноянис Борислав Дионисиев.

Учредителите на „Възраждане" се самообявят за представители на едрия капитал в България, а клуба представят като съветник на кабинета Сакскобургготски, който управлява чрез НДСВ и ДПС в периода 2001-2005 г.

През 2002 г., още преди клубът окончателно да се е разпаднал поради противоречия между учредителите му, Стоян Денчев се оттегля от „Възраждане".

Ректор на УниБИТ

От 2002 г. Стоян Денчев е ректор на Колежа по библиотекознание и информационни технологии. През 2010 г. колежът получава статут на университет и е преименуван в Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), на който той е ректор и към 2015 г.

Обвиняван е в публичното пространство, че в УниБИТ преподават лица, свързани с бившата Държавна сигурност и затова, че университетът раздава научни звания на хора, пряко свързани с властта, какъвто е случая с директора на ДАНС Владимир Писанчев през февруари 2015 г., малко преди освобождаването му от поста.

Тогава става ясно, че той е защитил секретна дисертация в УниБИТ. Научни звания от университета са получили още Константин Казаков, председател на ДАНС (2011-2013) и Цветлин Йовчев, председател на ДАНС (2009-2011) и министър на вътрешните работи в кабинета Орешарски (2013-2014).

За критиките към УниБИТ, че в университета са назначени сътрудници на ДС

Пред desebg.com Стоян Денчев коментира:

„В процентно отношение преподавателите в УниБИТ, които са били сътрудници и са работили са службите на Държавна сигурност преди 10 ноември 1989 г., са много по-малко от колкото в някои други висши училища. Атаката срещу университета беше свързана не с бившите служби, а със сегашните специални служби. Някои искаха да има смяна на ръководството на ДАНС (става въпрос за смяната на Владимир Писанчев през март 2015 г.) и успяха, донякъде и чрез мантрата, че Държавна сигурност е управлявала УниБИТ, а пък УниБИТ е бил втори властови център в държавата. Това е пълна глупост. И дори е обидно да се отрича.

Вярно е, че в Университета имаме лекции, които води проф. Димитър Иванов (последният началник на отдел 06 на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия на ДС, бел. ред.), в които аз съм го помолил да разказва от първо лице за Държавна сигурност неща, които е описал в книгите си.

Той, разбира се, е пристрастен, защото убедено мисли, че след като е служил на Държавна сигурност е служил на държавата, тъй като всяка държава е длъжна да има система за сигурност. Аз имам малко по-различно мнение от неговото, но това е тема на друг разговор."

Почетен консул на Оман

Стоян Денчев е почетен консул на Оман в България от 2005 г. През 2006 г. султанът Кабус бис Саид дарява 300 000 долара за пострадалите от наводненията в България, като разпределението на тези средства се осъществява под ръководството на тогавашните зам.-министри на външните работи и на бедствията и авариите Феим Чаушев и Делян Пеевски, и Стоян Денчев.

В началото на 2009 г. фонд, контролиран от султана на Оман, купува част от Корпоративна търговска банка, в която мажоритарен собственик е Цветан Василев. Трезорът фалира през 2014 г. в края на управлението на кабинета Орешарски, формиран от БСП и ДПС и подкрепян с кворум в 42-то Народно събрание от партия „Атака".

В „Информационно обслужване"

През 2009 г., в последните дни от управлението на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ), Стоян Денчев е назначен за председател на Надзорния съвет на държавната фирма „Информационно обслужване", която изчислява резултатите от изборите, провеждани в България, създава софтуера на данъчните и митническите власти, както и регистъра на еврофондовете.

От 2006 г. до 2011 г. Стоян Денчев е председател, а от 2011 г. е почетен председател на Съюза на народните читалища.

Stoian_Denchev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Стоян Живков Сталев

Стоян Живков Сталев
5 декември 1952 г.
гр. София.
Семейство на служещи.
Женен.
Научен сътрудник.
Правен институт на БАН.
35 години.
Агент.
„МАРИНОВ”.
Второ главно управление на ДС, отдел 01 „САЩ”.
27 септември 1988 г.
3 октомври 1988 г.
капитан Пламен Димитров.
капитан Пламен Димитров.

„По време на съвместната ни дейност „МАРИНОВ” установи лични контакти със западни институти и фондации, и дипломати от посолството на САЩ. Имаше направени предложения за специализации в САЩ, които по редица причини той не съумя да реализира. В съвместната дейност с органите на ДС проявяваше старание и стремеж за обективно информиране по интересуващите ни въпроси”, НСЗК, април 1990 г.

Разясняване принципите на секретност при работата с ДС. Начин на бърза връзка.
10 април 1990 г.
12 февруари 2008 г. с решение №25 на Комисията по досиетата при проверката на Министерския съвет.
Документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картон обр. 4; лично дело IА-32892; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/24 януари 2008 г.
1. Министър на външните работи в служебния кабинет на Стефан Софиянски (1997).
2. Извънреден и пълномощен посланик в Бон (1991-1998).
3. Извънреден и пълномощен посланик в Анкара (1998-2006).
4. Изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции (от март 2006 г. до май 2010 г.).

Стоян Сталев е юрист, министър на външните работи в служебния кабинет на Стефан Софиянски (12 февруари 1997 г. – 20 май 1997 г.), посланик в Германия и Турция в периода 1991-2006 г., изпълнителен директор на Българската агенцията за инвестиции (2006-2010).

Произход и образование

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е един от най-известните имена в българското право – Живко Сталев, председател на ЦИК при първите демократични избори през 1990 г. и председател на Конституционния съд в периода 1997-2000 г.

Стоян Сталев завършва немска езикова гимназия в София през 1971 г. Отбива военната си служба в БНА (1971-1973). През 1977 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски", специалност „Право". След това работи като адвокат и като научен сътрудник в Института по правни науки към БАН. Дългогодишен зам.-директор на института е баща му Живко Сталев. Преди промените Стоян Сталев се специализира в морско право, което преподава в Софийския университет.

След промените – съветник на Желев и „син" дипломат в Германия

След 10 ноември 1989 г. влиза в политиката покрай Желю Желев. Когато през август 1990 г. той е избран за председател – президент Стоян Сталев е един от първите му щатни юридически съветници.

Позицията при президента Желев му отваря пътя към дипломацията. От 18 март 1991 г. по време на коалиционния кабинет на димитър Попов той е назначен за извънреден и пълномощен посланик в Бон, Германия. На този пост остава 7 години – до август 1998 г.

През 1997 г. Ерих Шуман, собственик на германската медийна групировка ВАЦ, притежаваща в известен период вестниците „Труд" и „24 часа", заявява в интервю, че в началото на 90-те години тогавашният посланик в Германия Стоян Сталев го е убедил в идеята да инвестира в България.

Министър на външните работи в служебния кабинет Софиянски и посланик в Анкара

От февруари до май 1997 г. е министър на външните работи в служебното правителство на Софиянски.

През август 1998 г. Стоян Сталев получава следващия си дипломатически пост – посланик в Анкара, Турция. По време на това му назначение управлява правителството на Иван Костов (СДС), министър на външните работи е Надежда Михайлова, а президент е Петър Стоянов, с чийто указ е назначен. Сталев е посланик в Турция до март 2006 г.

Директор на Българската агенция за инвестиции

След завръщането си в България е назначен за изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (март 2006 г.). Тогава управлява тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ с правителството на Сергей Станишев.

На този пост остава до април 2010 г., когато подава оставка. Периодът е свързан с драстично намаляване на преките чуждестранни инвестиции в България. Като мотив за оттеглянето си посочва лични причини. Няколко месеца по-късно, през юли 2010 г., Стоян Сталев е избран за член на Надзорния съвет на производителят на акумулатори „Монбат".

Връзката с придобиването на „Алея Първа" от ТИМ във Варна

Като директор на Българската агенция за инвестиции името на Стоян Сталев се споменава често от неправителствени организации във Варна във връзка с придобиването на 118-те декара крайбрежна ивица, продадени на притежавания от варненската групировка ТИМ „Холдинг Варна" за сумата от 11,7 млн. лв. от бившия областен управител на Варненска област Христо Контров. Холдингът, свързван с „Химимпорт", е придобил част от крайбрежната ивица на Варна срещу 50 евро на кв. м. Сделката е сключена от Контров само дни преди парламентарните избори през лятото на 2009 г.

След като продажбата става обществено достояние бившият областен управител обяснява, че е извършил продажбата по разпореждане на тогавашния изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев. Той от своя страна мотивира действията си със статута на инвеститор „Клас А", който „Холдинг Варна" получи именно за проекта си „Алея Първа" още през 2007 г. Съгласно закона такъв сертификат дава право на инвеститора да придобива и прилежащи терени, ако те са необходими за реализацията на намеренията им.

„Червен" кандидат-кмет на София

През лятото на 2006 г. името на Стоян Сталев се спряга на „Позитано" 20 като евентуален кандидат-кмет на левицата в София. Той е един от номинираните и приема номинацията. До балотажа стигат Бриго Аспарухов и Георги Кадиев, където генералът печели. Преди отсяването на номинираните Стоян Сталев съобщава, че отказва да участва в битката за кметското място в София. Шефът на градския съвет на БСП Румен Овчаров му благодари, че е приел и отстоявал номинацията.

Следи от прочистване на досието на агент „МАРИНОВ"

Досието на Стоян Сталев е състои само от три документа, което не отговаря на изискванията на строго секретната от особена важност Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност. В нея е регламентиран реда за материалите, които трябва да съдържат в личното и работното дело на всеки един сътрудник на ДС. Първият запазен документ е рапорт за извършена вербовка на Стоян Сталев като агент на ДС. Вторият документ е регистрационна бланка за регистрирането му в качеството на агент. Последният документ е предложение за изключване на агента от агентурния апарат на ДС.

В съдържанието на дело І-А-32892/90 г., под който номер се води досието на Стоян Сталев, показва, че описът на трите документа е извършен през 1990 г., а не по-рано, което означава, че подборът на материалите, запазени за съхранение, е направен през 1990 г. Именно тогава протича секретната операция по прочистването на досиетата на агентурния апарат, утвърдена от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

В горния десен ъгъл на първия документ – рапорт на вербовка – личи интервенция с цел заличаване на предишна номерация на листовете. Това показва, че те са извадени от друг сбор документи.

Така например в строго секретният рапорт за извършена вербовка на лицето Стоян Салев за агент на ДС е упоменато предварително утвърдено предложение за вербовка, документ, който не фигурира в досието, тъй като не е запазен при прочистване на материалите.

На последната страница от досието, където е поставена специална бланка при подшиване на страниците и подпечатването му с цел да не се допуска интервенция върху съдържанието му, е записана датата 12 юли 1996 г. Тя показва, че дотогава е било възможно да се вадят или прибавят материали в папката.

Документите от агентурното дело на Стоян Сталев са четени през лятото на 2004 г. от офицер от Национална служба „Сигурност" (контраразузнаването в периода 1992-2007 г.), както и от членове на Държавната комисия по сигурността на информацията начело с нейния председател Цвета Маркова. Това означава, че тогава най-вероятно той е проучван с цел получаване на допуск до класифицирана (секретна) информация. По това време Стоян Сталев е посланик в Анкара, Турция.

Вербуван по американска линия

От съхранените документите в папката става ясно, че Стоян Сталев е привлечен за агент от 01 отдел „САЩ" на Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването) през септември 1988 г. във връзка с предстоящата негова специализация в САЩ. Целта на ВГУ е той да бъде използван като агент по операция за проникване в чужд разузнавателен орган чрез позволяване да бъде вербуван, ако към него бъде проявен подобен интерес от американски специални служби „М-100" (мероприятие 100).

Без колебание за сътрудничество с ДС

От строго секретния рапорт за извършена вербовка на Стоян Сталев се разбира, че ВГУ е осъществявало срещи с него и преди тази, на която е привлечен за агент. „Споделих с него, имайки предвид всичко това, както и придобитите от нас впечатления за него от досегашните ни срещи, проявеното разбиране и желание от негова страна за сътрудничество с нас, ние считаме, че бихме могли да разчитаме на него в бъдеще за решаване на някои наши, по-специфични задачи", е записал в рапорта оперативният работник Пламен Димитров, който го е вербувал.

В документа офицерът от ВГУ потвърждава готовността на Сталев за сътрудничество с ДС: „Запитах го дали отново и категорично ще потвърди изявената досега готовност за сътрудничество с органите на ДС. Стоян Сталев отговори без колебание и категорично положително на този мой въпрос", допълва вербовчикът Димитров.

Изключване от агентурния апарат на ДС

През месец април 1990 г. в Националната служба за защита на конституцията, наследник на ВГУ, е утвърдено строго секретно предложение за изключване от агентурния апарат на ДС на агент „МАРИНОВ".

„След като не се възползва от предлаганите му възможности за специализации в американски институти агент „МАРИНОВ" не успя да осъществи нови, полезни контакти с лица, представляващи интерес за по-нататъшната ни работа по изпълнение на целите в направлението [американското], за което е вербуван агентът. Съвместната работа с него през последната година не е достатъчно ефективна" е за писано в мотивите за прекратяването на сътрудничеството със Сталев.

Обявяване на сътрудничеството и позицията на Сталев

При проверката на членовете на Министерския съвет през 2001 г. от Комисията „Андреев" агентурното минало на Стоян Сталев в качеството му на министър на външните работи в служебния кабинет Софиянски не е огласено.

Това прави Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов през 2008 г. при своята проверка на Министерския съвет от 10 ноември 1989 г. насетне. След публикуването на решението Стоян Сталев отрича да е давал съгласие за сътрудничество. В писмо до медиите той заявява:

„Въпреки еднократно проявен към мен интерес от органите на Държавна сигурност през 1988 г. никога не съм давал формално съгласие за сътрудничество и впоследствие никога не съм бил търсен или оказвал съдействие под каквато и да е форма на тези органи.“

Според него „морално е Комисията да дава пълна информация на обществеността за основанията на публикуваните от нея данни“.

В интервю от декември 2010 г. бившият служебен премиер и кмет на София от СДС Стефан Софиянски, в чийто служебен кабинет Сталев е външен министър, заявява по повод агентурното му минало, че застава зад Сталев.

Атаката срещу закона за досиетата по казуса „Сталев" в Конституционния съд

През 2011 г. Стоян Сталев завежда дело във Върховния административен съд (ВАС) срещу решението на Комисията по досиетата, която повторно обявява неговата принадлежност към Държавна сигурност. Това става през декември 2010 г. при проверката на дипломатите, където той е проверен в качеството му на посланик в Германия и Турция.

Интересното е, че Сталев се възползва от законовото си право да обжалва решението на Комисията едва през 2011 г., а не още през 2008 г., когато тя за първи път разкрива неговата принадлежност към ДС при проверката на Министерския съвет. Мотивите за това не са изяснени от негова страна. Факт е обаче, че първите атаките срещу закона за досиетата от лица, свързани с комунистическите тоталитарни служби датират от 2010 г., а не от по-рано, когато обществените настроения ярко изразяват желанието за отваряне на досиетата.

През 2011 г., когато Сталев обжалва решението на комисията пред ВАС, съдът вече има утвърдена практика по решаването на тези спорове. Именно обаче по неговото дело съставът на ВАС, който го разглежда, нарушава тази практика и създава прецедент. Това става, след като съдебният състав приема искането на адвокатите на Стоян Сталев да бъде сезиран Конституционният съд за обявяване на ключов текст от закона за досиетата за противоконституционен.

Тактиката и целта на защита на Сталев, известен с връзките си в юридическите среди, е да бъде премахнат чл. 25, т. 3 от закона от закона за досиетата, приет в резултат на рядко срещан политически консенсус между управляващи и опозиция през 2006 г. На основата на атакувания текст Комисията по досиетата дотогава е обявила стотици сътрудници на тоталитарните комунистически служби с унищожени или прочистени досиета през 1990 г. от БКП/ДС, в които не са оставени лични сведения или декларации от сътрудниците.

Въпросният законовият текст позволява огласяването на съпричастност към ДС на лица, за които в архивите на репресивните комунистически служби обаче са открити регистрационни картони, имената им фигурират в регистрационните дневници на агентурния апарат или в досиетата са запазени документи за тях от оперативните работници.

При евентуална отмяна на въпросния текст като противоконституционен от Конституционния съд би се възползвал не само самият Стоян Сталев, за да „докаже", че не е агент, но и автоматично няколко хиляди сътрудници, обявени дотогава от Комисията по досиетата на същия принцип.

По тази причина атаката срещу закона за досиетата чрез делото на Сталев се явява най-сериозната опасност за блокиране на процеса на отваряне на архивите на комунистическите тоталитарни служби и за разкриването на техните сътрудници в България от всички опити да се попречи по някакъв начин в прилагането на закона и дейността на Комисията.

Отхвърляне на доводите на Сталев от Конституционния съд

През март 2012 г. Конституционният съд обявява своето решение по образуваното чрез казуса „Сталев" дело от ВАС. Макар и малко неочаквано със смазващо единодушие от 12 възможни гласа Конституционният съд по най-категоричен начин отхвърля опита да бъде блокиран процеса по огласяването на агентите във властта и на ключови обществени позиции, започнал през 2006 г.

Конституционният съд приема единодушно, че атакуваният текст в закона за досиетата не противоречи на Конституцията. В мотивите си 12-те конституционни съдии обосновават съобразяването на закона за досиетата с Конституцията, с обществения и политически консенсус по отварянето на архивите на тоталитарните служби. Те застъпват следните аргументи за необходимостта от използването и на други документи извън собственоръчно подписани или написани от сътрудниците при установяване на тяхната принадлежност от Комисията:

„Идеята на законодателя е до оспорените документи да се пристъпи, когато личните и работни дела и съдържащите се в тях собственоръчно написани от секретния сътрудник документи са унищожени, тъй като е общоизвестен фактът на унищожаване на досиета на част от секретните сътрудници. С включване на оспорените документи сред доказателствата за установяване на принадлежност законодателят цели да избегне неравното третиране на гражданите, които са сътрудничили на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и да не бъдат поставени в привилегировано положение лицата, чиито документи по различни причини са унищожени. Следва да се отчете и обстоятелството, че не винаги е искано писмено обещание (декларация) за сътрудничество при вербуване на секретните сътрудници или декларация за неразгласяване на връзките и работата с органите на Държавна сигурност при изключването им."

Конституционният съд подчертава, че по прилагането на закон за досиетата е натрупана значителна практика, както в правоприлагащите органи, така и в правораздаването. Всички граждани, заемащи публични длъжности или изпълняващи публични дейности по смисъла на закона за досиетата, с принадлежност към специалните служби трябва да бъдат третирани по еднакъв начин.

„Това означава, че трябва да бъде обявена принадлежност, както на гражданите с налични досиета, така и на тези с унищожени досиета. Еднакво трябва да бъде отношението към всички подлежащи на обявяване лица с доказана принадлежност – тези, чиято принадлежност вече е обявена, и лицата, на които предстои да бъде обявена. Като промяна на обстоятелствата следва да се отчете и наличието на съдебен контрол повече от пет години и непротиворечивата практика на Върховния административен съд", заключава в мотивите си Конституционният съд.

Опит за защита на агентите в Светия Синод

Името на Стоян Сталев е намесено и при още един опит, насочен срещу изпълнението на закона за досиетата. В края на декември 2011 г., малко преди обявяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби в Светия Синод Българското юридическо дружество, в чийто състав влиза Сталев, обявя текстовете от закона за досиетата за проверка на религиозните общности за противоконституционни и призова премиера Бойко Борисов заедно с управляващото мнозинство в парламента да ги отменят.

Това не се случва. Комисията по досиетата излиза с решение, които разкрива, че 11 от 14-те митрополити са сътрудници на Държавна сигурност.

Stoyan_Stalev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Суави Басри Хаджи

Суави Басри Хаджи
18 август 1956 г.
гр. Провадия.
Зоотехник.
Общински комитет на БКП в Дългопол.
22 години.
Агент (1978), секретен сътрудник (1984).
„НИКОЛА”.
Окръжно управление на МВР-ДС Стара Загора, ; Окръжно управление на МВР-ДС Шумен; Първо главно управление на ДС – поделение Варна.
24 октомври 1978 г.
9 ноември 1978 г. (в ОУ на МВР-ДС Стара Загора); 15 юни 1984 г. (в ПГУ).
ОР Милчо Милчев.
ОР Милчо Милчев, инспектор Иван Иванов.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Протокол вх. № 1134/6 март 1990 г., че е „необходимо да бъде заличен в КА” секретния сътрудник „НИКОЛА”; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 4 – 4 бр.; рег. дневник – 2 бр.
1. Секретар на ВрИК на община Дългопол от 4 ноември 1990 г. до 24 октомври 1991 г.
2. Народен представител от ДПС в 36-то Народно събрание (1991-1994).

Суави Хаджи е народен представител от ДПС в 36-то Народно събрание (1991-1994), избран от листата на движението във 3-МИР Бургас. Преди това е секретар на Временния Изпълнителен комитет на община Дългопол (1990-1991).

В 36-то Народно събрание е зам.-председател на Комисията по админстиративно-териториално устройство и местно самоуправление. Член е на Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на политическите партии, както и на временната Комисия за Варненския свободен университет.

Пред 2010 г. в медиите се появява информация, че Суави Хаджи е ръководител на „Студентски столове и общежития" в Техническия университет във Варна.

Унищоженото досие на агент „НИКОЛА"

Досието на агент „НИКОЛА", псевдонимът под който Суави Хаджи е вербуван, е унищожено през март 1990 г., когато се извършва тайното прочистване на архивите на тоталитарните комунистически служби от БКП/БСП и Държавна сигурност.

От запазената в картотеките на ДС информация става ясно, че първоначално той е вербуван от Окръжно управление на МВР-ДС в Стара Загора през 1978 г. Тогава той е 22-годишен и вероятно е бил студент там (завършил е зооинженерство, в Стара Загора има ветеринарен техникум, бел. ред.).

Според архивната информация през 1984 г. той е прехвърлен като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС в разузнавателната структура към Окръжното управление на МВР-ДС Варна.

Suavi_Hadzi
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365