• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Т

Таско Михайлов Ерменков

Таско Михайлов Ерменков
4 октомври 1955 г.
гр. София.
Семейство на военен.
Женен.
БКП (от 1983 г.).
28 години.
Щатен служител.
ОР „РАДУЛОВ”.
Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА.
20 септември 1984 г.

„Основна слабост на оперативния работник [Таско Ерменков] е липсата на документални материали по основните разузнавателни страни и все още непълното използване на предлагания в града [Берлин] книжен пазар. Не успя да придобие данни от ръководените от него източници. Може да му се препоръча да повиши своята оперативна активност, особено в организационната работа, да разширява оперативния си кръгозор, да бъде по-тактичен в общуването и да проявява повишен самоконтрол и по висока организираност", РУ-ГЩ, 1988 г.

„Капитан Ерменков следва да насочи усилията си за активна и резултатна работа по изпълнението на поставените му задачи. Необходимо е да проявява повече самокритичност и самовзискателност. Нуждае се от компютърна подготовка за поддържане на електронна поща", РУ-ГЩ, 1989 г.

„Капитан Ерменков в най-кратък срок да се завърне в НРБ и тук да му се наложи дисциплинарно взискание [за несъгласие с резидента в Западен Берлин относно продажбата на служебен автомобил, който той пожелал да закупи]. Подобни консумативни настроения кап. Ерменков е изразявал неколкократно и преди", РУ-ГЩ, май 1990 г.

„Със затруднения изпълнява задълженията си. При ръководенето на предадените му агентурни категории не винаги проявяваше професионален усет. В отделни моменти показа признаци на боязън. Не успя да създаде условия за трайно ползване на легални източници като институти, библиотеки и др. Капитан Ерменков има склонност да пренебрегва изискванията на войнската дисциплина и да дава свое тълкувание на заповедите и разпорежданията на началниците В усложнена обстановка на моменти губи самообладение и не може да контролира емоционалните си реакции", РУ-ГЩ, юли 1990 г.

Завършване на специалната школа на РУ-ГЩ (1982-1984). Подготовка за задгранична дейност в Западен Берлин (1987-1990) включваща: марксистко-ленинска подготовка, информационна подготовка, военна подготовка, специална подготовка (способи за проникване, вербовъчна работа, организация на агентурни връзки и др.), подготовка за съответната страна (ФРГ) и агентурно-оперативната обстановка в нея, фотоподготовка, езикова подготовка.
29 юни 2009 г. с решение №69 на Комисията по досиетата при проверката на кандидатите за народни представители за 41-то Народно събрание.
Заповед № Р-050/20 септември 1984 г. за назначаването му за разузнавач VI ст.; със заповед № Р-020/21 септември 1985 г. е назначен за началник на отдел; със заповед № Р-012/14 септември 1987 г. е назначен за разузнавач VI степен.
1. Кандидат за народен представител (2009) от БСП (Коалиция за България) за 41-то Народно събрание.
2. Народен представител от БСП в 42-то Народно събрание (2013-2014) и в 43-то Народно събрание (2014 – ).

Таско Ерменков е депутат от БСП в 42-то Народно събрание (2013-2014) и 43-то Народно събрание (2014 – ), изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност (2003-2010), бивш щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА в периода (1984-1992).

Произход и образование

Произхожда от семейство на военен от БНА. Баща му, който е член на БКП и офицер от БНА с чин полковник, е признат за Активен борец против фашизма и капитализма. Майка му е пенсионерка, член на ОФ.

Таско Ерменков завършва Английска езикова гимназия в София (1969-1974). Отбива военната си служба, като завършва курс в НШЗО „Христо Ботев" – Плевен, а от 1975 до 1976 г. служи в поделение в Мусачево като командир на взвод.

След казармата следва и завършва Московския държавен институт за международни отношения (1976-1981).

От септември 1981 г. до септември 1982 г. работи във ВТО „Трансимпекс" като специалист по вноса в звено „Внос-износ на вагони, жп оборудване и гарова техника".

В Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА

След това завършва школата за подготовка на кадри на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ ) в периода 1982-1984 г., специалност „Стратегическо образование". Приет е за член на БКП (1983).

„Притежава изграден марксистко-ленински мироглед и класово-партийно съзнание и възпитание. Комсомолски активист. Решителен, настойчив и упорит. Обича военната служба, желае да служи във военното разузнаване", е констатирано за него в РУ-ГЩ през януари 1983 г.

Съпругата му е рускиня – преподавател по немски и английски език. Работи като литературен сътрудник – преводач във вестник „Софийски новини" при София-прес. Баща ѝ е офицер от Съветската армия, член на КПСС.

Като разузнавач от РУ-ГЩ за прикритие му е създадена легенда по линия на Министерството на външната търговия (МВТ). От октомври 1982 г. до май 1983 г. изучава немски език в школа в Банкя. След това работи в МВТ по резервния щат на министерството като преводач. След завършване на школата на РУ-ГЩ продължава легендата си на служител на МВТ, дирекция „Пазарно-ценова политика". От януари 1986 г. по легендата е специалист в ЦУВ „Прогрес".

„Цялостната дейност на ст. лейтенант Ерменков отговаря на изискванията за авангардната роля на комуниста. Политическите качества на Ерменков напълно съответстват на изискванията", е констатирано за него през 1985 г. в РУ-ГЩ.

Работи като направленец по РП-Берлин и РП-Виена, като няма на ръководство агентура и сътрудници.

Първи критики към работата му като разузнавач

„Ст. лейт. Ерменков изпълняваше добре функционалните си задължения. Проявява се като изпълнителен и експедитивен в работата си офицер. Упорит и старателен. В отделни случаи обаче имаше пропуски в ръководството на РП. Липсата на задълбоченост в някои указания и оценки по съответните категории лица се дължи от една страна на малкия му практически оперативен опит, а от друга страна – на недостатъчно вникване в проблемите. Участието в информационната работа е удовлетворително, но под възможностите му", констатират в РУ-ГЩ през ноември 1985 г. Това са и първите критики в работата му, отбелязани в личното му кадрово дело. „Не е достатъчно задълбочен в работата си, поради което проявява прибързаност", е посочено още там.

Задгранична мисия в Западен Берлин

Това не му попречва през 1987 г. да замине на задгранична работа в Западен Берлин. Предложението за това е направено от ген. Атанас Семерджиев, първи зам.-министър на отбраната и началник на ГЩ на БНА и утвърдено от завеждащия отдела за специалните структури в ЦК на БКП ген. полк. Велко Палин.

Таско Ерменков е назначен за секретар, отговарящ за сътрудничеството и кооперирането в генералното консулство на НРБ в Западен Берлин, пост, който заема от декември 1987 г. Дейността му е под прикритието на търговско-икономическата служба към българското консулство. В резидентурата в Берлин получава псевдоним на оперативен работник „РАДУЛОВ".

В резидентурата отговаря по доставянето и обработката на информация по Турция, сътрудничеството на Гърция с ФРГ, отношението ѝ с другите страни-членки на НАТО. Следи позициите на страните-членки на НАТО на Виенските преговори и тяхното отношение към процесите на демократизация и преустройство в социалистическите страни, както и сесиите на висшите ръководни органи на НАТО.

Атестации: Не успя да придобие данни от ръководените източници

Оценките на работата му като разузнавач в този период също носят известна доза критичност. В атестацията му от 1988 г. е записано:

„Основна слабост на оперативния работник [Таско Ерменков] е липсата на документални материали по основните разузнавателни страни и все още непълното използване на предлагания в града [Берлин] книжен пазар. Не успя да придобие данни от ръководените от него източници. Може да му се препоръча да повиши своята оперативна активност, особено в организационната работа, да разширява оперативния си кръгозор, да бъде по-тактичен в общуването и да проявява повишен самоконтрол и по висока организираност."

„Капитан Ерменков следва да насочи усилията си за активна и резултатна работа по изпълнението на поставените му задачи. Необходимо е да проявява повече самокритичност и самовзискателност. Нуждае се от компютърна подготовка за поддържане на електронна поща", е посочено в друга оценка за работата му в РУ-ГЩ през 1989 г.

Скандал за купуването на един „Фолксваген"

През пролетта на 1990 г. става ясно, че търговско-икономическата служба към консулство на НРБ в Берлин се закрива и Таско Ерменков трябва да се завърне в страната. Тогава в резидентурата на военното разузнаване в Берлин се заформя скандал, в основата на който е желанието на Ерменков преди да се прибере в България да закупи служебния автомобил „Фолксваген голф", производство 1979 г.

Той отказва да изпълни заповедта на резидента на военното разузнаване в Берлин да продаде автомобила, в стремежа си да го закупи и да се прибере с него в България. По този начин нарушава йерархичния принцип в РУ-ГЩ. Съпругата му също се включва в разрешаването на битовия въпрос, като си позволява да търси сметка лично от резидента и му вдига скандал.

Случаят е доложен в РУ-ГЩ в София, откъдето се разпореждат Ерменков незабавно да се завърне в страната, където да му бъде наложено дисциплинарно наказание. „Подобни консумативни настроения кап. Ерменков е изразявал неколкократно и преди", е записано в един от документите на РУ-ГЩ от май 1990 г.

Отрицателни оценки за работата му

В общата оценка на работата му в чужбина преобладават отрицателните констатации. Посочено е, че той не е показал качества за осъществяване на задгранична работа, както и че основните източници за събирането от него сведения са средствата за масова информация.

„Със затруднения изпълнява задълженията си. При ръководенето на предадените му агентурни категории не винаги проявяваше професионален усет. В отделни моменти показа признаци на боязън. Не успя да създаде условия за трайно ползване на легални източници като институти, библиотеки и др. Капитан Ерменков има склонност да пренебрегва изискванията на войнската дисциплина и да дава свое тълкувание на заповедите и разпорежданията на началниците В усложнена обстановка на моменти губи самообладание и не може да контролира емоционалните си реакции", е част от оценката му, дадена от РУ-ГЩ през юли 1990 г.

Кариерата му във военно разузнаване приключва през април 1992 г., когато е уволнен и причислен към запаса.

На поканата на сайта desebg.com да коментира или да изрази мнение за документите и работата си във военното разузнаване, изпратена на парламентарната му поща, Таско Ерменков не отговори.

След военното разузнаване

От 1995 до 1997 г. при кабинета Виденов (БСП) е директор на Звеното за управление на проект „Модернизация и преструктуриране на ВиК дружествата" по линия на Световната банка. През 1999 г. при правителството на Костов (СДС) е назначен в Министерството на труда и социалната политика като координатор и ръководител на проекти, финансирани от Световната банка.

През 2003 г. при управлението на НДСВ и ДПС е назначен за изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност. Този пост запазва и при тройната коалиция и правителството на Станишев. Освободен е от поста при управлението на ГЕРБ през юни 2010 г. с мотива, че е необходимо подобряване на работата на агенцията.

Специализира публично-частно партньорство и финансов анализ в областта на инфраструктурни проекти във Вашингтон. В медийните си изяви е представян като експерт по енергетика и енергийна ефективност.

На парламентарните избори през лятото на 2009 г. Таско Ерменков е мажоритарен кандидат на Коалиция за България в 24 МИР-София, но не е избран за народен представител. Същата година името му се спряга от столичната организация на БСП за евентуален кандидат за кмет на София, но тогава е предпочетен общинският съветник Георги Кадиев.

Депутат от БСП

На парламентарните избори през май 2013 г. влиза в 42-то Народно събрание (2013-2014) като народен представител от БСП. Това обаче не става директно, а малко след изборите, като заема мястото на заема мястото на назначения от премиера Пламен Орешарски за областен управител на София друг депутат от БСП Росен Малинов, агент на Шесто управление на ДС.

Малинов и Ерменков заемаха съответно 4-то и 5-то място в листата на Коалиция за България в 24 МИР-София. Така с изтеглянето на Росен Малинов от парламента за областен управител се освобождава депутатско място за Таско Емренков.

Той влиза и в 43-то Народно събрание (2014 – ) като депутат от БСП от 21-МИР Сливен.

Участник в атаки срещу закона за досиетата

През септември 2013 г. е един от депутатите от БСП, които внасят в парламента законопроект за възстановяване на отменения през декември 2012 г. от ГЕРБ и Синята коалиция параграф 12 от закона за досиетата, след чието отпадане Комисията по досиетата следваше да провери и обяви сътрудниците на тоталитарните комунистически служби в разузнавателните служби на съвременна България, включително и служба „Военна информация", приемник на РУ-ГЩ. До разглеждане на законопроекта, чиято цел е да върне чадъра върху военното и цивилното разузнаване, не се стигна.

През декември 2014 г. Таско Ерменков заявява в медиите, че подготвя законопроект за закриване на Комисията по досиетата. Ерменков признава, че Комисията е обявила името му като сътрудник и това очевидно е първият му мотив за закриването ѝ.

Според него „някои хора в момента живеят с призраците от миналото", а в същото време застрашават националната сигурност и твърди, че Комисията вече няма какво да прави. „Идеята беше да се осветлят доносниците, а ние вкарахме всички в кюпа", заявява депутатът.

Автор на поправката „Бакалов"

При приемането на новия Закон за военното разузнаване през октомври 2015 г. той предлага да бъде приет текст, който да ограничи изискванията за заемането на директорския пост на служба „Военна информация" (съвременното военно разузнаване). Според него за директор може да бъде назначено само действащ висш военен служител.

Въпреки че в комисии ГЕРБ отхвърлят тази поправка в пленарна зала на второ четене на законопроекта те подкрепят поправката на Ерменков. Тя става популярна като поправката „Бакалов", тъй като е насочена пряко срещу назначения през май 2015 г. за директор на служба „Военна информация" Йордан Бакалов, който е бивш депутат от СДС и цивилно лице.

Поправката на Ерменков цели неговото отстраняване, но за Бакалов публично се застъпва премиерът Бойко Борисов, изразил изненадата си от гласуването на ГЕРБ в парламента, а президентът Росен Плевнелиев наложи вето над закона с мотива, че целта на поправката „Бакалов" е да спре предаването на архивите на РУ-ГЩ от служба „Военна информация" на Комисията по досиетата.

Tasko_Ermenkov
010

Натисни върху изображението за голям размер

Теодор Спасов Русинов

Теодор Спасов Русинов
23 септември 1952 г.
гр. София.
Дипломат.
МВнР.
32 години.
Сътрудник.
„ЙОРДАНОВ”.
Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА.
13 ноември 1984 г.
капитан Христанков.
капитан Христанков.
14 декември 2010 г. с решение №175 на Комисията по досиетата при проверката на дипломатите.
Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; документи от ръководил го щатен служител; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 2; рег. дневник; дело № 15079; доклад на служба „Военна информация” рег. № 3060/16 ноември 2010 г.
1.Началник на отдел от януари 2000 г. до април 2000 г. в МВнР.
2.Извънреден и пълномощен посланик в Тирана (2007).
3.Генерален консул в Битоля (2013).

Теодор Русинов е дипломат, посланик в Тирана, Албания, с мандат от 2007 г. и генерален консул в Битоля, Македония от септември 2013 г.

Образование и кариера

Завършва Висшия институт по межденародни отношения в Москва. Кариерата му в МВнР започва през 1979 г. Като дипломат е заемал следните длъжности:

  • стажант-аташе в отдел „Печат" (1979-1980);
  • аташе в отдел „Печат" (1980-1982);
  • аташе в отдел ІІІ (1982-1983);
  • трети секретар в отдел ІІІ (1983-1984);
  • трети секретар в посолството в Атина (1984-1987);
  • втори секретар в посолството в Атина (1987-1988);
  • втори секретар в отдел ІІІ (1988-1992);
  • експерт по политически и регионални въпроси в управление „Югоизточна Европа" (1992);
  • първи секретар в Атина (1992-1994) и съветник в посолството (1994-1995);
  • главен експерт в управление „Югоизточна Европа" (1995-1996);
  • зам.-началник на управление „Югоизточна Европа" (1996-2000);
  • началник отдел „Съседни страни" в дирекция „Югоизточна Европа" (2000-2001);
  • началник отдел „Съседни страни" в дирекция „Европа" – І" (2002-2007).

Посланик в Албания

С указ на президента Георги Първанов е назначен за посланик в Албания от 10 май 2007 г. Мандатът му е до юли 2011 г.

Защита на досието на сътрудник „ЙОРДАНОВ"

Досието на Теодор Русинов не може да бъде публикувано, тъй като се ползва със защитата на чл. 32 от Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. Съгласно този член „не се оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице".

Това е единственото ограничение в закона за досиетата, при което Комисията обявява принадлежност, но ограничава достъпа до документите от досието за съответното лице. Според закона, за да не бъде оповестен даден документ (или досие) съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в Комисията. Тя се произнася по него с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Документите в тези случаи се регистрират в отделен архивен фонд в Централизирания архив, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията по досиетата.

В случая с досието на Теодор Русинов такъв доклад е внесла Служба „Военна информация" (военното разузнаване) и той е приет от Комисията по досиетата. Достъпни са единствено картоните в картотеката.

Вербуван преди мисия в Гърция

В информацията, оповестена от Комисията по досиетата за Русинов е посочено, че е вербуван през 1984 г. Основания за обявяването му като сътрудник на РУ-ГЩ са собственоръчно подписана декларация, документи на ръководилия го щатен служител, картони в картотеката и дело №15079 (именно това дело е защитено).

Според кадровата справка на Теодор Русинов в МВнР в годината на вербовката (1984) той заминава като трети секретар в посолството на НРБ в Атина, Гърция, където е работил до 1988 г. (от 1987 г. е втори секретар). От картон образец 1 на Русинов е видно, че той е заведен към VІ отдел. Според структурата на РУ-ГЩ това е отдел „Гърция". Прави впечатление, че същият картон носи датата 20 септември 1979 г., тоест 5 години преди датата на вербовката му. Първоначално в картона му е записан отдел VІІІ („Нелегално разузнаване"), но това е задраскано.

Генерален консул в Битоля

През септември 2013 г. при правителството Орешарски Теодор Русинов е назначен от кабинета за генерален консул в Битоля, Македония. По това време той е началник отдел „Югоизточна Европа" в дирекция „Европейски държави" на МВнР. Русинов е един от дипломатите, разкрити като сътрудници на тоталитарните комунистически служби, които по време на управлението на кабинета Орешарски с мандат на БСП министърът на външните работи Кристиан Вигенин назначава на ръководни постове, за които не се изисква президентски указ, както в случая – генерален консул или „посланици със специални поръчения". Този ход е използван, след като президентът Росен Плевнелиев заявява, че няма намерение да издава укази за назначаването на посланици хора, свързани с тоталитарните служби.

Teodor_Rusinov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Тодор Енчев Тодоров

Тодор Енчев Тодоров
29 ноември 1947 г.
София.
Главен асистент – юрист.
35 години.
Агент.
„ЛЮБОМИР”.
Шесто управление на ДС.
15 април 1982 г.
Георги Панов.
Павел Терзиев.
12 февруари 1984 г. (изчерпване на възможностите).
21 юни 2007 г. с решение №4 на Комисията по досиетата при проверката на Конституционния съд.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол № 76 от 18 юни 1990 г. за унищожаване на лично дело № ІА-26909 и работно дело № ІР-12245.
1.Конституционен съдия (1994-2003).
2.Председател на научна комисия по правни науки от 2003 г. до 2009 г. във ВАК.
3.Ръководител катедра в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1992 г. до 1994).

Тодор Тодоров е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (1973). Специализирал е в Люксембург, Хага, Лайден, Рим и Хамбург. Преподавател е в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски": асистент (1975), доцент (1990), професор (1996), ръководител на Катедра по международно право и международни отношения (1992-1994).

В периода 1973-1975 г. е адвокат. Зам.-председател на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (1993-1994). Има издадени монографии и статии. Избран е за съдия в Конституционния съд от Народното събрание (1994) по предложение на партия Български бизнес блок. 9-годишният му мандат като конституционен съдия изтича през 2003 г.

Todor_Todorov
1695

Натисни върху изображението за голям размер

Тодор Йорданов Вълчев

Тодор Йорданов Вълчев
28 октомври 1922 г.
гр. София.
Икономист.
БАН.
БКП.
28 години.
Агент.
„СОТИР”.
Второ главно управление на ДС.
19 юни 1951 г., възстановен на 31 май 1973 г.
9 юни 1973 г.
ОР Георги Йорданов.
ОР Георги Йорданов; ОР Божил Божилов; ОР Захари Зарков.
22 юли 2009 г. с решение №71 при проверката на ръководните кадри в Българска народна банка.
Рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; писмо вх. № 2532/13 юни 1990 г. с искане „да бъдат заличени от всички картотеки данните за агент „СОТИР”.
Управител на БНБ от 9 януари 1991 г. до 24 януари 1996 г. и член на Управителния съвет и на Пленарния съвет на банката.

Тодор Вълчев е професор, икономист, председател на БНБ (1991-1996).

Завършва Стопанския факултет на Софийския университет през 1949 г. От 1978 г. е доктор по международни икономически отношения. През 1951 г. специализира в Берлин, а през 1968 г. и в Москва.

Вербуван преди специализация в Берлин

Именно в годината на специализацията му във ФРГ през 1951 г. той е вербуван от Второ управление на ДС (контраразузнаването). Привлечен е като агент под псевдонима „СОТИР" от отдел 03 „ФРГ и Австрия" на Второ управление (от 1969 г. Второ главно управление на ДС).

В периода 1958-1988 г. работи към Икономическия институт на БАН и в Центъра за Азия и Африка на академията.

Възстановен като агент

Според архивните данни в ДС през 1973 г., 22 години по-късно, той е възстановен като агент от оперативния работник Георги Йорданов. Освен него агент „СОТИР" е имал и още други двама водещи офицери – Божил Божилов и Захари Зарков.

Унищожаване на досието на „СОТИР"

Досието на агент „СОТИР" не е запазено. Върху един от картоните в картотеката на ДС с имената на Вълчев е записано, че делото е унищожено. На 13 юни 1990 г., само три дни след първите свободни избори, с писмо до архива на МВР-ДС е поискано „да бъдат заличени от всички картотеки данните за агент „СОТИР". Това все пак не става. В архива остават два от картоните с имената на Тодор Вълчев, удостоверяващи неговата принадлежност към Държавна сигурност.

Върху единият от тях е записано, вербовката му е на идейна основа и че е използван по немска линия.

След промените – председател на БНБ

След политическите промени в България в края на 1989 г. Тодор Вълчев участва в българската група по Национална стратегия „Ран-Ът".

На 9 януари 1991 г. той е избран от 7-то Велико Народно събрание за председател на БНБ. На този пост той наследява Иван Драгневски, който също е агент на ДС.

„Повериха ми стая със счупени прозорци, в която трябва да поддържам постоянна температура", описва Вълчев по-късно ситуацията, при която застава начело на БНБ. По това време БНБ все още има право да провежда т. нар. парична политика от чист вид – да определя лихвения процент, да кредитира търговските банки, да интервенира на валутния пазар в полза на българския лев.

През 1995 г. Вълчев е приет в Римския клуб, неправителствена организация с огромното влияние върху световното икономическо и социално развитие.

Напуска БНБ на 24 януари 1996 г. няколко месеца преди да стане ясно, че банковата система в страната ще преживее невиждана криза и вълна от банкови фалити, които стопяват влоговете в кредитните институции от 7.4 млрд. долара до 1.8 млрд. долара. Тогава населението преживява инфлационен шок – до 242% на месец.

През март 1996 г. тогавашният президент Желю Желев отказва да приеме Вълчев за разговор, а говорителят на държавния глава Валентин Стоянов заявява, че „президентът споделя мнението, че БНБ и по-точно нейният Управителен съвет носят своята отговорност за сегашното състояние на банковата система в България".

Тодор Вълчев: Не съжалявам за нищо

„Не съжалявам за нищо, което съм свършил като шеф на БНБ", заявява в едно от редките си интервюто по-късно Тодор Вълчев. Макар, че след разигралата се банкова криза през 1996-1997 г. мнозина го сочат като лично отговорен за сриването на банковата система в България, отговорността законово е размита в колективната отговорност на Управителния съвет, ръководен от него.

Разминаване с посланически пост в Берн

След напускането на БНБ Тодор Вълчев е спряган за посланик в Берн, Швейцария. Самият той обаче през 1996 г. се въздържа от този пост, като заявява, че очаква първо да мине проверката на работата му в БНБ.

Ограничава до минимум публичните си изяви. Все пак Швейцария не му остава чужда, тъй като там се устройва дъщеря му Елена Вълчева, при която той живее. В някои публикации в пресата Тодор Вълчев е сочен като масон. След огласяването на неговата принадлежност към ДС през 2009 г. не е коментирал публично този факт.

Todor_Vulchev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Тодор Петров Колев

Тодор Петров Колев
26 август 1938 г.
гр. Шумен.
Актьор.
Държавен театър „София”.
БКП.
48 години.
Агент.
„ПЕТРОВ”.
Софийско градско управление на МВР-ДС.
11 март 1987 г.
Стефан Тенев.
Стефан Тенев.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 4; рег. дневник; писмо с искане за унищожаване вх. № 2240/1990 г.
Народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

Тодор Колев е актьор, комик, певец, музикант, депутат от СДС в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991). Преди 10 ноември 1989 г. членува в БКП, а в началото на промените в Обединен демократичен център, основан от Любомир Павлов, Венцеслав Димитров, разкрит като агент на ДС, Стоян Ганев, Божидар Данев, разкрит като секретен сътрудник на ДС и др.

Кариера

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов". Актьор в театър „София". Работи е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните „Сълза и смях" и театър „София". Участва в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал", „Козият рог", „Иван Кондарев", „Двойникът", „Господин за един ден", „Опасен чар".

След промените – депутат от СДС

На първите демократични избори е издигнат за депутат от СДС в 194-ти Софийски избирателен район „Витоша", откъдето влиза в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).

В периода 1992-1993 г. е съветник в българското посолство. Автор и водещ е на тв предаванията „Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" и „Вход свободен". Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент. Носител e на редица национални и международни награди.

В списъка на агентите във в. „Факс"

През април 1991 г., малко преди Парламентарната комисия за досиетата с председател депутата от БСП Георги Тамбуев, да излезе с решение за сътрудниците на ДС сред депутатите в 7-то ВНС, във в. „Факс" е публикуван неофициален списък с имена на депутати, за които се твърди, че са агенти на Държавна сигурност. Този списък предизвиква скандал, който попречва на Парламентарната комисия да обяви официалните данни и е преждевременно закрита.

Сред обявените имена има голям брой депутати от СДС, земеделци, лежали по лагерите. Името на Тодор Колев също присъства в списъка на „Факс". На 24 април 1991 г., по време на дебатите за досиета в 7-то ВНС, предизвикан от публикацията във в. „Факс" Тодор Колев взима думата като депутат. Тогава заявява:

„Аз вчера бях свидетел на страхотни драми, съдби и ужаси, които и вие, а и голяма част от българския народ видя и които не бих искал да коментирам по простата причина, че аз излизам тук днес, че аз не съм нито мъчен, нито бит, нито съм бил в затвора, макар че по едно време целият български народ, не зная защо, говореше точно това. Вероятно по някаква презумпция, свързвайки нещо с мен и т.н.

Но не искам да се задълбавам в тези неща, просто искам да осведомя, че върху мен не е употребяван никакъв натиск, но аз да участвам в решаване на съдби, в пътувания в чужбина на отделни хора, аз да решавам кой да отиде в затвора и кой да не отиде, аз да решавам, с други думи, живота на някого, съдбата на някого – не, уважаеми господа, това просто е смешно !

Извинявайте, защото професията ми се занимава със съвсем други неща, а дето се казва, пък и никога не съм се стремил към генералния щаб на управляващите театъра, киното и изкуството. Аз бях един обикновен труженик, но този труженик без каквито и да е други помощи, излязъл от едно обикновено шивашко семейство имаше наглостта да стане име, име, което децата знаят.

Извинявайте много, в Държавна сигурност да си създал това име не може. В дадени моменти аз се оказах за някои хора на неподходящата страна. На другата страна. Аз не се сърдя на никого, който ме упреква. Това си е негово право, но искам никой да не се сърди на моето право на избор. Затова, дето се казва, се радваме и на малкото, което става в нашия живот.

Вчера, наблюдавайки всички тези драми, обаче се случи едно незначително нещо, но ние, както знаете актьорите сме наблюдателни хора. Когато се разбалансира почвата под краката на господин Лилов [председател на БСП], изненадах се, че той се обърна към уважавания от мен господин Иван Гинчев [депутат земеделец от СДС в 7-то ВНС]и доста сериозно, аз за първи път виждам господин Лилов в тая светлина, го запита – „Кой сте вие, господине?"

Уважаеми дами и господа, това беше въпросът, с който 45 години префинената демагогия ни тормозеше!

Ще ви обясня защо. Защото зад въпроса „Кой сте вие?" не можеш да отговориш – аз съм Иван Гинчев, аз съм Тодор Колев. Не искам да казвам какво трябва да отговориш, за да спре по-нататъшния разговор. Кой сте вие, значи името, човекът не съществува. Значи съществува групировката, към кои си или кой стои зад теб.

Ако вие ме попитате кой сте вие и аз ви отговоря: аз съм българин – това значи нещо, но ако ме питате кой съм и аз ви кажа, че съм циганин – това значи нещо. Ако вие ме питате кой сте вие и аз ви отговоря комунист – това значи нещо, ако ме питате кой сте вие и ви кажа – враг – това също значи нещо.

Аз не бях враг. Нито преди, нито сега. Аз съм човек, който с професията си, която мога и с нещото, което мога, гледах, уважаеми дами и господа, да донеса малко радост на този изстрадал народ. Това мога, това и правя.

Но на чия страна застанах в даден момент? В тази, дясната. Вие ме посочвате в един списък. Държавна сигурност никога не е била към тази групировка. Служител на ДС не вярвам да имате от СДС.

Значи тогава някакъв зъл гений се е сетил да поднесе моето име за десерт, да го наречем така, злият гений, който поднася и моето име в така наречения списък на „действащи". И аз и затова излязох да ви кажа. Да, господа, аз съм действащ. Аз съм действащ от тази страна, на СДС.

Аз политик не мисля да ставам, исках да помогна на една кауза в даден момент и всеки, който иска да ме изкара мен някакъв законспириран, страхотен човек, който върти на пръста си едва ли не съдбите на хората – това ви казвам, дори с моя така наречен имидж възбужда смях.

Аз не искам никога децата ни да имат подобни мигове в живота си. Да няма значение на чия страна застават децата ни – дано не е на най-лошата, но дори и да е на малко по-лошата – това е техен избор. А моят избор, уважаеми дами и господа, е там [Сочи надясно, към групата на СДС]."

Обявяване на принадлежността му към ДС

Принадлежността на Тодор Колев към бившата Държавна сигурност е обявена официално от Комисията по досиетата през 2007 г. при проверката на народните представители след 10 ноември 1989 г.

Унищожаване на досието на агент „ПЕТРОВ"

От разкритите от Комисията по досиетата документи става ясно, че досието на агент „ПЕТРОВ", псевдонимът, под който Тодор Колев е вербуван, е унищожено през 1990 г.

В запазените картони в картотеката на ДС е записано, че той е вербуван на идейно-патриотична основа, използван е по интелигенцията по линия на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. По това време той работи в театър „София".

Позицията на Тодор Колев

След обявяването на принадлежността му през 2007 г. Тодор Колев не коментира подробности. По време на свое участване по Нова телевизия само заявява, че нито с лява, нито с дясна ръка се е подписвал под някакъв лист в ДС и че е общувал с тях само по телефона.

По ирония една от реплика на Тодор Колев във филма „Двойникът" е: „Нищо не съм подписвал. Устно беше".

todor_kolev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Тошко Николов Тошев

Тошко Николов Тошев
7 декември 1942 г.
село Дриново, област Търговище.
БКП.
32 години.
Съдържател на явочна квартира.
„БОР”.
Софийско градско управление на МВР-ДС.
17 април 1975 г.
6 май 1975 г.
ОР Димитър Даскалов.
ОР Димитър Даскалов; ОР Георги Ламбов.
9 декември 2009 г. с решение №105 на Комисията по досиетата при проверката на собствениците, главните редактори и водещи журналисти в печатните издания.
Рег. дневник; картон обр. 6; писмо вх. № 1663/28 март 1990 г. за унищожаване материалите на Я/К „БОР”.
1.Главен редактор на в. „Труд” (1990-2010).
2.Собственик в „Медиа холдинг” АД, издаващо в „Труд”, директор от 1997 г.
3.Съсобственик и изпълнителен директор на „Обединени свободни медии” АД, издаващо от 2012 г. в. „Преса”, главен редактор на вестника.

Тошо Тошев (по паспорт Тошко Тошев) е журналист и издател, главен редактор (1990-2010) на в. „Труд", най-тиражният вестник в края на 90-те години и началото на ХХI век, съсобственик и главен редактор на издавания от 2012 г. в. „Преса", член на Българския бизнес клуб „Възраждане" (2001) и председател на Съюза на издателите в България (2000-2011).

Образование и кариера преди 10 ноември 1989 г.

Средно образование получава в Техникума по силни токове „Киров". За завършва висше образование в Софийския университет „Климент Охридски", специалност българска филология. Започва работа във в. „Средношколско знаме" (1965–1967), а след това във в. „Вечерни новини" (1968-1970). През 70-те години работи две години във в. „Народна младеж".

После е назначен в отдел „Пропаганда" на Градския комитет на БКП в София, а впоследствие работи в програмната редакция на Българската телевизия.

В средата на 80-те години на ХХ век главен редактор на в. „Труд" става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 80-те години Тошев става „по съвместителство" (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат" в столичната община.

Начело на в. „Труд"

След промените държавните профсъюзи, които са издател на в. „Труд", се преобразуват в Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ), чийто основател и първи председател (1990 - 1997) е Кръстьо Петков (също агент, но на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА). Тошо Тошев се сближава с него и е назначен за главен редактор на вестника.

Впоследствие КНСБ прехвърля вестника е прехвърлен като собственост на дружество, учредено от Тошев и група журналисти от екипа. От януари 1992 г. „Труд" се води частен. Под ръководството на Тошев вестникът променя облика си от профсъюзно издание от времето на управлението на БКП и през 1997 г. става първи по тираж.

Тошо Тошев запазва поста си на главен редактор и след като вестникът е купен от немската медийна група ВАЦ през 1997 г. През 2010 г. „ВАЦ медиа груп" продава активите си на базираното във Виена дружество „БГ приватинвест", собственост на Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Те ос своя страна привличат за партньори бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. Чрез Медийна група „България" холдинг двамата играят основна роля върху политиката на придобитите печатни издания, сред които са вестниците „Труд" и „24 часа".

Напускане на „Труд" и създаване на в. „Преса"

При Павлов и Донев Тошо Тошев е сменен на поста главен редактор на в. „Труд" (2010), но е оставен като вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България" холдинг.

През август 2011 г. Тошев напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Малко по-късно обявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема", Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен", всекидневник. През януари 2012 г. стартира издаването на в. „Преса" чрез „Обединени свободни медии" АД, в което е съсобственик и изпълнителен директор. Той е и главен редактор на вестника.

Председател на Съюза на издателите в България

Тошо Тошев е избран за председател на Съюз на издателите в България, сдружение, учредено през 2000 г. до 2011 г. След напускането на „Труд" е в основата на създаване на нов издателски съюз, в който се включват издатели като Ирен Кръстева и синът й Делян Пеевски, депутат от ДПС.

Критики за политически натиск

Критиците на Тошев го обвиняват, че когато е главен редактор на в. „Труд" използва вестника за политически натиск. Един от най-ярките примери за това е промяната в отношението към правителството на Обединените демократични сили с премиер Иван Костов. Първоначално Тошо Тошев подкрепя кабинета и дори ухажва лично премиера Костов с обеди и срещи. В края на управлението обаче в. „Труд" го критикува.

Член на бизнес клуб „Възраждане"

Тошо Тошев е член е на Български бизнес клуб „Възраждане" от основаването на сдружението през 2001 г. В него влизат бизнесмени като Илия Павлов (застрелян през 2003 г.), Емил Кюлев (застрелян 2005 г.), Борислав Дионисиев (разкрит като агент на ДС) и Васил Божков и др. След смъртта на Павлов Тошо Тошев е един от учредителите, които напускат бизнес клуба.

През декември 2002 г. Тошев е награден с орден „Стара планина", I степен от президента Георги Първанов (разкрит като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС).

Твърдения за агентурно минало в Държавна сигурност

През втората половина на 90-те години се появяват твърдения, че Тошо Тошев е свързан с бившата Държавна сигурност като явочник под псевдонима „БОР".

Посочен е като сътрудник на ДС от министъра на вътрешните работи в кабинета на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) Румен Петков (БСП) през пролетта на 2006 г. Тогава Петков посяга към досиетата и ги използва като компромат в желанието си да извади досието на Георги Коритаров, критикуващ го за несправяне с организираната престъпност. Без да има действащо законодателство за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност Румен Петков дава достъп до досието на Коритаров на журналистката Ангелина Петрова (също сътрудник на ДС). За да не бъде толкова явно използването на досието на Коритаров, Румен Петков дава достъп на журналистката до досиетата и на други водещи журналисти, сред които попадна и Тошо Тошев, тогава главен редактор на в. „Труд".

Позицията на Тошо Тошев

След като Румен Петков разгласява публично сътрудничеството на Тошо Тошев, главният редактор на в. „Труд", излиза с открито писмо до министъра, в което заявява:

„Можете ли да подкрепите с каквито и да било неопровержими факти (текстове, декларации и прочее СРС-та) заключенията си за моето сътрудничество с ДС, макар и само като „съдържател на явочна квартира"?

...Ако не притежавате нищо подобно, просто е нужно да се извините. Публично, кратко и ясно... Както се вика, благодаря за боя, от „приятелски" огън бе сиромашкият, но понеже много години съм бит, забелязал съм следното – хвърлените срещу мен камъни често са се превръщали в бумеранги. Наздраве, уважаеми господине."

Разкриване на принадлежността на Тошо Тошев

Официалното огласяване на името на Тошо Тошев като сътрудник стана през 2009 г. от Комисията по досиетата при проверката на печатните издания. Тогава той е разкрит в качеството си на собственик в „Медиа холдинг" АД и директор от 1997 г., издаващ няколко издания, сред които и в. „Труд".

Досието на съдържателя на явочна квартира „БОР", псевдоним, под който Тошо Тошев е вербуван от Софийско градско управление на МВР-ДС през 1975 г., е унищожено с писмо през март 1990 г. при тайното прочистване на делата на агентурния апарат на ДС, разпоредено от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Според информацията в запазения в картотеката на ДС картон на Тошо Тошев той е вербуван на идейна основа. Използван е по линия на Второ главно управление на ДС и по гръцко направление.

Tocho_Tochev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365