• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

Тошко Николов Тошев

Тошко Николов Тошев
7 декември 1942 г.
село Дриново, област Търговище.
БКП.
32 години.
Съдържател на явочна квартира.
„БОР”.
Софийско градско управление на МВР-ДС.
17 април 1975 г.
6 май 1975 г.
ОР Димитър Даскалов.
ОР Димитър Даскалов; ОР Георги Ламбов.
9 декември 2009 г. с решение №105 на Комисията по досиетата при проверката на собствениците, главните редактори и водещи журналисти в печатните издания.
Рег. дневник; картон обр. 6; писмо вх. № 1663/28 март 1990 г. за унищожаване материалите на Я/К „БОР”.
1.Главен редактор на в. „Труд” (1990-2010).
2.Собственик в „Медиа холдинг” АД, издаващо в „Труд”, директор от 1997 г.
3.Съсобственик и изпълнителен директор на „Обединени свободни медии” АД, издаващо от 2012 г. в. „Преса”, главен редактор на вестника.

Тошо Тошев (по паспорт Тошко Тошев) е журналист и издател, главен редактор (1990-2010) на в. „Труд", най-тиражният вестник в края на 90-те години и началото на ХХI век, съсобственик и главен редактор на издавания от 2012 г. в. „Преса", член на Българския бизнес клуб „Възраждане" (2001) и председател на Съюза на издателите в България (2000-2011).

Образование и кариера преди 10 ноември 1989 г.

Средно образование получава в Техникума по силни токове „Киров". За завършва висше образование в Софийския университет „Климент Охридски", специалност българска филология. Започва работа във в. „Средношколско знаме" (1965–1967), а след това във в. „Вечерни новини" (1968-1970). През 70-те години работи две години във в. „Народна младеж".

После е назначен в отдел „Пропаганда" на Градския комитет на БКП в София, а впоследствие работи в програмната редакция на Българската телевизия.

В средата на 80-те години на ХХ век главен редактор на в. „Труд" става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 80-те години Тошев става „по съвместителство" (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат" в столичната община.

Начело на в. „Труд"

След промените държавните профсъюзи, които са издател на в. „Труд", се преобразуват в Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ), чийто основател и първи председател (1990 - 1997) е Кръстьо Петков (също агент, но на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА). Тошо Тошев се сближава с него и е назначен за главен редактор на вестника.

Впоследствие КНСБ прехвърля вестника е прехвърлен като собственост на дружество, учредено от Тошев и група журналисти от екипа. От януари 1992 г. „Труд" се води частен. Под ръководството на Тошев вестникът променя облика си от профсъюзно издание от времето на управлението на БКП и през 1997 г. става първи по тираж.

Тошо Тошев запазва поста си на главен редактор и след като вестникът е купен от немската медийна група ВАЦ през 1997 г. През 2010 г. „ВАЦ медиа груп" продава активите си на базираното във Виена дружество „БГ приватинвест", собственост на Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Те ос своя страна привличат за партньори бизнесмените Любомир Павлов и Огнян Донев. Чрез Медийна група „България" холдинг двамата играят основна роля върху политиката на придобитите печатни издания, сред които са вестниците „Труд" и „24 часа".

Напускане на „Труд" и създаване на в. „Преса"

При Павлов и Донев Тошо Тошев е сменен на поста главен редактор на в. „Труд" (2010), но е оставен като вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България" холдинг.

През август 2011 г. Тошев напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Малко по-късно обявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема", Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен", всекидневник. През януари 2012 г. стартира издаването на в. „Преса" чрез „Обединени свободни медии" АД, в което е съсобственик и изпълнителен директор. Той е и главен редактор на вестника.

Председател на Съюза на издателите в България

Тошо Тошев е избран за председател на Съюз на издателите в България, сдружение, учредено през 2000 г. до 2011 г. След напускането на „Труд" е в основата на създаване на нов издателски съюз, в който се включват издатели като Ирен Кръстева и синът й Делян Пеевски, депутат от ДПС.

Критики за политически натиск

Критиците на Тошев го обвиняват, че когато е главен редактор на в. „Труд" използва вестника за политически натиск. Един от най-ярките примери за това е промяната в отношението към правителството на Обединените демократични сили с премиер Иван Костов. Първоначално Тошо Тошев подкрепя кабинета и дори ухажва лично премиера Костов с обеди и срещи. В края на управлението обаче в. „Труд" го критикува.

Член на бизнес клуб „Възраждане"

Тошо Тошев е член е на Български бизнес клуб „Възраждане" от основаването на сдружението през 2001 г. В него влизат бизнесмени като Илия Павлов (застрелян през 2003 г.), Емил Кюлев (застрелян 2005 г.), Борислав Дионисиев (разкрит като агент на ДС) и Васил Божков и др. След смъртта на Павлов Тошо Тошев е един от учредителите, които напускат бизнес клуба.

През декември 2002 г. Тошев е награден с орден „Стара планина", I степен от президента Георги Първанов (разкрит като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС).

Твърдения за агентурно минало в Държавна сигурност

През втората половина на 90-те години се появяват твърдения, че Тошо Тошев е свързан с бившата Държавна сигурност като явочник под псевдонима „БОР".

Посочен е като сътрудник на ДС от министъра на вътрешните работи в кабинета на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) Румен Петков (БСП) през пролетта на 2006 г. Тогава Петков посяга към досиетата и ги използва като компромат в желанието си да извади досието на Георги Коритаров, критикуващ го за несправяне с организираната престъпност. Без да има действащо законодателство за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност Румен Петков дава достъп до досието на Коритаров на журналистката Ангелина Петрова (също сътрудник на ДС). За да не бъде толкова явно използването на досието на Коритаров, Румен Петков дава достъп на журналистката до досиетата и на други водещи журналисти, сред които попадна и Тошо Тошев, тогава главен редактор на в. „Труд".

Позицията на Тошо Тошев

След като Румен Петков разгласява публично сътрудничеството на Тошо Тошев, главният редактор на в. „Труд", излиза с открито писмо до министъра, в което заявява:

„Можете ли да подкрепите с каквито и да било неопровержими факти (текстове, декларации и прочее СРС-та) заключенията си за моето сътрудничество с ДС, макар и само като „съдържател на явочна квартира"?

...Ако не притежавате нищо подобно, просто е нужно да се извините. Публично, кратко и ясно... Както се вика, благодаря за боя, от „приятелски" огън бе сиромашкият, но понеже много години съм бит, забелязал съм следното – хвърлените срещу мен камъни често са се превръщали в бумеранги. Наздраве, уважаеми господине."

Разкриване на принадлежността на Тошо Тошев

Официалното огласяване на името на Тошо Тошев като сътрудник стана през 2009 г. от Комисията по досиетата при проверката на печатните издания. Тогава той е разкрит в качеството си на собственик в „Медиа холдинг" АД и директор от 1997 г., издаващ няколко издания, сред които и в. „Труд".

Досието на съдържателя на явочна квартира „БОР", псевдоним, под който Тошо Тошев е вербуван от Софийско градско управление на МВР-ДС през 1975 г., е унищожено с писмо през март 1990 г. при тайното прочистване на делата на агентурния апарат на ДС, разпоредено от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Според информацията в запазения в картотеката на ДС картон на Тошо Тошев той е вербуван на идейна основа. Използван е по линия на Второ главно управление на ДС и по гръцко направление.

Tocho_Tochev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365