Развитието и функционирането на Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване) при комунизма е продукт на редица секретни решения на Политбюро на ЦК на БКП. В своето развитието то неотлъчно следва съветския модел на организация и структура. Преди 9 септември 1944 г. структурата, която се занимава със събиране на разузнавателна информация зад граница, е отделение в системата на Държавна сигурност. През 1947 г. в структурата на дирекция „Държавна сигурност" към главната дирекция на Народната милиция е обособен ІІІ отдел, на който са възложени разузнавателни функции.
По-сериозното развитие на разузнаването започва в началото на 50-те години. Тогава Политбюро започва да изпитва остра нужда от важна и изпреварваща секретна информация от политическо значение. Това става особено належащо след 1951 г., когато Гърция и Турция (с най-многочислена армия след тази на САЩ) са приети за членове на НАТО. На тях се гледа като на пряка заплаха за НРБ и социалистическия лагер в югоизточния фланг на северноатлантическия пакт. Възприето е положението, че двете южни съседки се използват като бази от разузнавателни служби на основните западноевропейски държави и САЩ. Югославия също е приоритет за разузнаването след разрива между Сталин и Тито.
Критики на партийното ръководство към разузнаването
През 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП под ръководството на Вълко Червенков обсъжда критичен доклад за дейността на ІІІ отдел (разузнавателен) в дирекция „Държавна сигурност". Посочени са редица слабости – липса на ръководни и оперативни кадри, слаба организационна структура в разузнаването. Със строго поверително постановление висшето партийно ръководство приема, че международната обстановка налага максимално активизиране на външнополитическото разузнаване. Главната му задача е да насочи всички усилия за разкриване намеренията на Турция, Гърция и Югославия спрямо НРБ. Политбюро утвърждава променя статута на ІІІ отдел, който прераства в „Отдел за външнополитическо разузнаване".
Взети са и редица мерки, които да подобрят ниската ефективност на разузнавателната дейност. Решено е оперативните работници от разузнаването да преминат задължителна политическа и специална подготовка, а новите назначения в отдела да са строго обвързани с партийната принадлежност на кандидатите. Политбюро гласува и редица финансови стимули за кадрите в разузнаването. Приета е и специална инструкция за взаимодействие между външното разузнаване и учрежденията, служещи за прикритие. В нея е уредено разделението на военното и политическото разузнаване и подчинеността им съответно на Министерството на народната отбрана и МВР. В инструкцията е посочено:
„На външнополитическото разузнаване на МВР се възлага да води политическо, научно-техническо разузнаване, да разработва и разузнава централите на реакционната емиграция и вражеските разузнавателни централи и да обслужва оперативно българските официални учреждения и организации в чужбина."
Политбюро на ЦК на БКП моли Москва за помощ
Политбюро на ЦК на БКП търси помощта на СССР в изграждането на външнополитическото разузнаване. На тази основа през юни 1950 г. съветското и българското правителство договарят строго поверителен ред за установяване на контакт между външнополитическото разузнаване на СССР и това на НРБ. По това време Министерският съвет се ръководи от Вълко Червенков, за когото след промените Тодор Живков признава, че се е знаело, че той е бил съветски агент на НКВД под псевдонима „СПАРТАК". Целта е двустранен обмен на разузнавателна информация, оказване на помощ в разузнавателната работа срещу капиталистическите страни и съвместно осъществяване на разузнавателни операции.
„С цел да се запази в тайна контакта между органите на външнополитическото разузнаване на СССР и външнополитическото разузнаване на НРБ от двете страни се вземат необходимите мерки за строго ограничаване на броя на лицата, които имат отношение към тази работа, а също така и за прикриване на дейността на представителите на съветското разузнаване и неговия апарат", е записано в секретния документ.
От запазената в архивите на ДС кореспонденция между генералния съветски представител ген. Степан Филатов в периода 1949-1951 г. с министъра на вътрешните работи и ръководител на Държавна сигурност Руси Христозов още през 1949 г. по молба на българската страна в МВР е пристигнала първата група съветски съветници офицери в МВР.
Издигане на статута на разузнаването при Червенков
През 1952 г. външнополитическото разузнаване е издигнато в Първо управление на ДС, но обемът и качеството на информацията, постъпваща от него, продължава да бъде слаба. Това принуждава Политбюро, начело с Вълко Червенков, да предприеме нови мерки по укрепването му. Със секретно решение от 21 ноември 1953 г. то „задължава ръководството на МВР да вземе решителни мерки и преодолее слабостите по външно-политическото разузнаване, което незадоволително решава задачите по разкриване плановете и намеренията на управляващите кръгове в капиталистическите страни против НРБ".
Партийното ръководство дава указания на Центъра и всички резидентури да се вербуват ценни секретни сътрудници за създаване на солидна агентурна мрежа преди всичко в Югославия, Гърция, Турция, както и в Англия и САЩ. За тази цел е наредено през 1954 г. в чужбина да се изпратят „най-добрите в оперативно отношение работници, политически добре подготвени, с достатъчно обща култура и знаещи чужди езици като преминат известен стаж в МВнР и Министерството на външната търговия". Правителството на СССР е помолено да разреши през 1954 г. да бъдат изпратени допълнително 25 служители от ДС за едногодишно обучение по линия на разузнаването. Указано е от випуск 1953/54 на висшите учебни заведения в страната да бъдат назначени на работа в МВР надеждни висшисти с чужди езици, от които 35 членове на БКП или социалистическата младеж да попълнят щата на разузнаването.
След по-малко от две години, през март 1955 г., министърът на вътрешните работи Георги Цанков предлага на Политбюро ново преустройство на разузнаването. За главни направления в работата на разузнавателните органи на ДС се определят Турция и Гърция. Според доклада на министъра двете съседни държави са „плацдарм против НРБ и държавите от социалистическия лагер."
Освен своевременна информация за плановете на Вашингтон и Лондон за използването на Турция и Гърция при евентуален удар срещу България, пред разузнаването е формулирана нова задача. Тя е пряко свързана с дейността на българската емиграция:
„Проникване във вражеските емигрантски организации и центрове за разкриване и проваляне плановете на американското, английското, турското, гръцкото и други капиталистически разузнавания да използват емигрантите против нашата страна. Да се води активна работа за разлагане на емигрантските организации, за разобличаване и компрометиране на техните ръководители, за склоняване към завръщане в родината и отричане от противодържавната им дейност в служба на американските и английски империалисти."
По-малкият „брат" на КГБ
Политбюро на ЦК на БКП насърчава взаимодействието на Държавна сигурност, в това число и Първо управление, с органите на КГБ и страните от социалистическия лагер. Разпоредено е те да обменят информация, да провеждат съвместни мероприятия „за проваляне на плановете и замислите на капиталистическите държави, насочени против Източния блок; за нанасяне на съвместни удари на вражеските центрове и организации; за обмяна на агентурни и други оперативни възможности". Указано е да се засили обучението на кадри в СССР и да се създаде постоянна телефонна и радиовръзка с органите на сигурността в Съветския съюз и други социалистически страни.
Развитието на разузнаването става приоритетно след идването на Тодор Живков на власт. През 1963 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема първия устройствен документ, по който разузнаването се ръководи – „Основни положения за работата на разузнавателното управление". Партийната постановка за подчинеността на разузнаването гласи, че „в своята работа то се ръководи от решенията и указанията на ЦК на БКП, правителството на НРБ и заповедите, инструкциите, директивите и указанията на ръководството на МВР и КДС". Основните усилия на разузнавателното управление са насочени против „главния враг на социалистическия лагер – САЩ и техните съюзници и на първо място Турция и Гърция, които империалистите непосредствено използват като база против НРБ и Съветския съюз".
В устройствения документ за първи път е определена и йерархията на агентурния апарат. Той е разделен на агенти-маршутници, агенти-вербовчици и агенти за специални задачи. Посочени са и принципите за придобиването на агентите – идейна основа, материална заинтересованост и компрометиращи материали. Указано е при вербовката да се използват личните слабости, амбиции и склонности на лицата.
„Независимо от базата, на която е придобита агентурата, работниците на разузнавателното управление трябва да работят системно и упорито за нейното правилно възпитание и идейно укрепване", са част от партийните указания. Узаконено е и материалното поощряване на най-ценните сред агентурния апарат – „агентите, които работят честно и добросъвестно и дават добри резултати по възложената им работа, могат да бъдат поощрявани с подаръци и пари."
През всичките години обаче пълната подчиненост на българското разузнаване на съветското не се обяснява само с това, че към ПГУ има назначен специален съветски съветник, но и самото Политбюро поставя зависимостта от КГБ на първо място, както с обучението на кадрите там, така и с клетвена вярност към Съветския съюз:
„Оперативният състав на разузнавателното управление се комплектува от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни на българския народ, на БКП и на дружбата със СССР..."
Политбюро задължава разузнавателното управление да „работи в най-тясна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване, като непрекъснато разширява и задълбочава интеграционните процеси между двете разузнавания в страната и в чужбина".
При подписването на първото по рода си споразумение за сътрудничество в Източния блок между КГБ и МВР-ДС през 1972 г. в София в речта си пред съветските гости министърът на вътрешните работи Ангел Цанев заявява:
„Няма успех, няма разработка и реализация на обект и подготовка на оперативни действия, при които съветските органи за сигурност да не са ни оказали съдействие, да не са ни насочвали, помагали и съветвали. Положителните резултати от съвместните мероприятия по линия на разузнаването, контраразузнаването, оперативно-техническата служба, в борбата против идеологическата диверсия на противника и контрареволюционните остатъци биха били немислими без помощта, сътрудничеството и съдействието на съветските органи за Държавна сигурност."
Той подчертава че „повелята на ЦК на БКП и лично на нейния първи секретар другаря Тодор Живков е и в бъдеще нашите взаимоотношения да се развиват, задълбочават и обогатяват, да се укрепи с всички сили братството, единомислието и единодействието с органите на КГБ".
Когато през септември 1974 г. следващият министър на вътрешните работи Димитър Стоянов посещава Москва в речта си пред домакините от КГБ начело с Юрий Андропов той не се колебае да цитира Тодор Живков: „Ако в другите области на нашия живот ние говорим за творческо прилагане на съветския опит, то в областта на дейността на МВР той може и трябва да се ползва направо."
„Филиалът" на КГБ в България постига нова договореност с „по-големия брат" през 1975 г., когато е подписан следващият перспективен план за взаимодействие между двете разузнавания за 1975-1980 г. Делегацията на МВР посещава Москва между 18-21 юни 1975 г. По-късно министър Димитър Стоянов отчита:
„В изпълнение на указанията на другаря Тодор Живков координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система, ДС да работи като филиал на КГБ. Утвърдени бяха НАСОКИ за по-нататъшно развитие и задълбочаване на сътрудничеството."
ПГУ плътно следва повелите на Живков. През следващите години „големият брат" дава добри оценки на българското разузнаване. В архивните документи на ПГУ от този период може да се срещне на доста места позицията, че тези оценки са „чест и гордост за нас, но те същевременно ни задължават да подобряваме и издигаме нашите разузнавателни работи на още по-голяма висота, за да изпълним указанието на другаря Тодор Живков – да заслужим правото да се наречем филиал на съветското разузнаване".
Остри мероприятия
Разузнаването се ръководи по „Основните положения" на Политбюро от 1963 г. в продължение на 10 години до 1973 г. Тогава министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов предлага на политическото ръководство нов устройствен нормативен документ за разузнаването, което през 1969 г. Промяната е продиктувана от изменението на международната обстановка и новите приоритети пред ПГУ. Според доклада на вътрешния министър противникът активизира своята дейност срещу страните от Източния блок и акцентира особено върху засилилата се идеологическа диверсия. Съдържанието на новия документ е предварително съгласувано с КГБ. Задължителното допитване до съветския Комитет за Държавна сигурност по това време вече се смята за естествена част от интеграцията с големия „брат", скрепена със споразумението между МВР и КГБ от 1972 г.
Новите „Основни положения" за ПГУ са приети от Политбюро със строго секретното решение на 24 юли 1973 г. Като приоритетни задачи са изведени разузнавателната дейност срещу САЩ, Китай, НАТО и главно срещу Югоизточното крило на северноатлантическия пакт за своевременно разкриване намеренията, плановете и действията на противника за подготовка на военни действия срещу социалистическата общност. Следващ пункт е проникване в правителствените, политическите, военните, икономическите и научно-техническите учреждения на Турция, Гърция, САЩ, Англия, ФРГ, Франция, Италия, НАТО и създаване на трайни агентурни позиции в тях.
Едно от най-важните правомощия, което обаче Политбюро дава на ПГУ в новите „Положения", е правото на разузнаването да извършва специални операции като убийства и отвличания зад граница. Официалната формулировка в документа е:
„Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ."
На оперативния език на разузнаването „остри" мероприятия означават изключително секретни операции за извършване на убийства, отвличания, саботажни акции. Мишени при острите мероприятия са враговете зад граница – отделни представители и водачи на българската емиграция. Използването на подобни методи не е новост за ДС, която в предходните години прибягва до тях за разправа с „враговете" на партията. Но този път Политбюро официално ги узаконява в основния нормативен документ за дейността на разузнаването.
Употребата на такива крайни средства също са копирани от СССР. Убийствата са често използвано средство от арсенала на Сталин за разчистване на сметки с политическите му врагове, изпълнител на които е НКВД. Тази практика е развита при КГБ.
В ПГУ с острите мероприятия е натоварен самостоятелен 16-ти отдел „Специален" или ОМ (остри мероприятия). Една от разработките по линия на острите мероприятия е операцията по ликвидирането на българския писател Георги Марков през 1978 г. За осъществяването й ПГУ се консултира и получава техническа помощ (отрова, неоставяща следи и специален уред за изстрелването й) от КГБ. Както след промените бившият шеф на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег Калугин публично ще признае с разработката от българската страна са били ангажирани шефът на разузнаването ген. Васил Коцев и заместникът му ген. Владимир Тодоров, „много верни другари на СССР", по думите на Калугин.
Сключването на първия генерален план за сътрудничество между МВР и КГБ през 1972 г. става основа за изготвянето на двустранни споразумения за сътрудничество между отделните управления на КГБ и ДС, които се утвърждават като практика до 1990 г. Едно от най-важните споразумения е перспективният план между двете външни разузнавания, подписан още същата 1972 г. Чрез него ПГУ и на практика Тодор Живков, който пряко го контролира, получава достъп до най-големите секрети на Първо главно управление на КГБ.
Неразделна част от Плана за съвместна дейност на външните разузнавания на СССР и НРБ за периода 1972-1975 г. е и дълъг списък с материали и общо 16 приложения към него. Изключително рядък и особено ценен документ, който дава напълно ясна представа за характера на сътрудничеството между двете разузнавания, е строго секретно Приложение №13. То е озаглавено „За помощта, която е необходимо да бъде оказвана от ПГУ-КГБ при Министерския съвет на СССР на ПГУ-МВР на НРБ по линия на ОМ за периода 1972 – 1976 г." Всъщност става въпрос за оперативна и техническа помощ, която могъщият КГБ предлага на българското ПГУ за подготвяне и извършване на мокри поръчки срещу неудобни лица и противници на режима, завоалирани зад евфемизма „остри мероприятия" (ОМ). Съдържанието на този рядък документ е следното:
„В настоящия момент се явява необходимост специализираният 16 отдел да бъде запознат с опита на ПГУ-КГБ по следните въпроси:
1. Контингент за придобиване на агентура за подготовка и провеждане на ОМ:
а) местни граждани
б) чужди граждани
в) оперативни работници
г) бандитски групи от чужд произход
2. По подготовката на агент-изпълнителите:
а) въпроси, по които се подготвя агентурата
б) по единично или групово
в) връзки – радио, тайнопис, безлична, лична
г) усвояване на взривни, запалителни, технически, химически и други средства за провеждане на ОМ
д) база за провеждане на подготовка;
3. Работа на агентурата по разработките:
а) едни и същи агенти за издирване, установяване, изучаване и провеждане на ОМ или различни
б) структура на агентурната група, която работи за провеждане на ОМ; принципи за връзка между отделните агенти и ръководителя на групата
4. Възможности да бъдат предоставени на ПГУ-МВР следните специални средства:
а) взривни и запалителни мини
- със закъснително действие
- с дистанционно управление
- магнитни
- камуфлажни
б) мини-сюрпризи
в) уреди за безшумно, механично изхвърляне на специални игли, съдържащи бързодействащи отрови - комплект
г) силни и бързодействащи отрови
5. Да бъдат доставени на ПГУ-МВР през второто тримесечие на 1973 за ползване по конкретни разработки:
а) магнитни мини с взривно действие с радиоуправление
б) камуфлирани мини с взривно действие и радиоуправление
в) запалителни камуфлирани мини с радиоуправление
г) уред за безшумно механично изхвърляне на специална игла - комплект.
Необходимите технически данни за исканите по т. 5 средства ще бъдат представени допълнително.
6. При възникване на необходимост по конкретни разработки да се провеждат срещи между представители на ПГУ-МВР и ПГУ-КГБ на съответното ниво за оказване на помощ."
Издигане на статута на разузнаването в главно управление
През 1969 г. статутът на разузнавателното управление, което в началото на 50-те години става Първо управление, е издигнат. То става едно от двете управления в системата на Държавна сигурност, което е определено като главно. Другото е Второ управление (контраразузнаването). И в това отношение Първо главно управление (ПГУ) на ДС следва съветския модел на развитие, то е аналог на ПГУ на КГБ.
Предложението за издигане на статута на разузнаването е лично на Тодор Живков. То е израз на особеното значение и първостепенното място, което първия секретар на ЦК на БКП отдава на разузнавателното управление на ДС.
Развитие на ПГУ през 70-те и 80-те години
С документа, одобрен от Политбюро през 1973 г., е определена структурата, която следва да има всяка една резидентура зад граница. Тя включва следните длъжности: резидент – организира, контролира и отговаря за разузнавателната и контраразузнавателната работа на резидентурата, осъществява пряко ръководство на оперативните работници и лично се занимава с агентурно-оперативна работа, като е подчинен на началника на управлението; оперативни работници – изпълняват агентурно-оперативни задачи под ръководството на резидента; шифровач – води шифрована кореспонденция на МВР, МВнР и Министерството на външната търговия и извършва техническата обработка на оперативна поща, под контрола на резидента; радист – предава и приема шифрованата кореспонденция на министерствата; шофьор – отговаря за техническото състояние на колети на резидентурата и по указание на резидента изпълнява технически и спомагателни оперативни задачи; оперативни работници по охраната – осъществяват денонощна въоръжена охрана на представителствата, без да им се възлага допълнителна дейност. Шифровачът, радистът и оперативните работници по охраната живеят в сградата на представителството и нямат право да създават и поддържат връзки с граждани на капиталистическите страни.
ПГУ и неговите отдели осъществяват връзка с резидентурите чрез дипломатическата поща, шифровата радиовръзка, командироване на оперативни работници (ОР) в резидентурите, извикване на резидентите или отделни ОР на доклад. Пренасянето на пощата на разузнаването се извършва от дипломатически куриери – оперативни работници на ДС, назначени в МВнР. Документът указва местата, където оперативните работници могат да работят под прикритие – в задграничните български официални учреждения и представителства, както и в смесени дружества, международни организации, учебни заведения, институти и другаде, където се допускат български граждани.
Като основно оперативно средство в разузнавателната работа е посочена агентурата. Чрез нея се решават главните и най-сложни задачи на разузнаването. ПГУ вербува за агенти не само чужденци, но и български граждани, особено такива, които работят или могат да бъдат внедрени в обекти на разузнаването. Използвани са и секретни сътрудници – български граждани, за които е преценявано, че имат разузнавателни възможности, притежават необходимите политически и делови качества и съзнателно и конспиративно изпълняват поставените им задачи. ПГУ може да разработва и вербува за агенти лица, членове на братски компартии, само по изключение и със санкция на ЦК. Не е разрешено да използва за целите си български държавни и обществени ръководители – министри, зам.-министри, секретари на ЦК, посланици, търговски представители и академици.
Като обекти за проникване са посочени разузнавателни и контраразузнавателни органи на противника, идеологически и пропагандни центрове, които активно работят срещу НРБ, централи и организации на българската вражеска емиграция.
Партийният комитет и комсомолската организация при управлението са задължени да „водят партийно-политическа и възпитателна работа за изграждането на високо съзнателни и единно-устойчиви разузнавачи, способни своевременно и правилно да се ориентират в сложната задгранична обстановка, безпределно предани и верни на Партията и народа, на дружбата ни със СССР, убедени борци в тържеството на комунизма". Основната подготовка на оперативните работници се извършва в специализираната разузнавателна школа на КГБ в СССР.
Разузнаването разполага с щатни бройки в МВнР, Министерството на външната търговия, външнотърговските обединения и организации, Министерството на транспорта, КИК, Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, Комитет за отдих и туризъм, Комитет за културни връзки с чужбина, БТА, вестниците „Поглед" и „Отечествен фронт" и други ведомства. От едно по-късно решение на Политбюро е видно, че до 1988 г. ПГУ има на разположение 246 бройки за прикритие в задгранични представителства и организации. Тогава Политбюро ги увеличава щата с още 80 бройки.
През 1980 г. Политбюро на ЦК на БКП издига Научно-техническото разузнаване в самостоятелно управление в рамките нае ПГУ, поради приоритетното развитие на българската електроника и увеличаване на необходимостта за набавяне на западни технологии от забранителния списък на КОКОМ. За целта са създадени специални задгранични фирми, чрез които от България са изнесени национални капитали, чиято точна сума остава неизвестна и до днес.
ПГУ участва в набавянето на външно-политическа информация за Политбюро през 1985 г. и следващите години при провеждането на насилственото преименуване на българските турци. За участието си във „възродителния процес" част от ръководството на ПГУ получава специални награди със секретния указ на Държавния съвет №1313, подписан от Тодор Живков.
След принудителната оставка на генералния секретар на БКП на 9 ноември 1989 г. в ПГУ започват да се унищожават различни архиви и разработки, чрез изгарянето им в пещите на металургичния комбинат „Ленин" (днес „Стомана") в Перник. Процесът по унищожаването на материали в разузнаването предхожда с няколко месеца секретната операция по унищожаване на архивите на ДС, разпоредена в края на януари 1990 г. от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.
През февруари 1990 г. ПГУ е преименувано с указ на председателя на Държавния съвет) Петър Младенов в Национална разузнавателна служба. По силата на тези документи тя е подчинена на президента на републиката. Архивите й остават затворени по време на всички правителства до 2007 г., когато са разсекретени първите документи от архива, свързани с убийството на писателя Георги Марков, по силата на съдебно решение на Върховния административен съд.
 |
 |