• 1

Драгомир Здравков Димитров

Драгомир Здравков Димитров
29 май 1959 г.
с. Недан, Великотърновско.
Семейство на служещи.
Женен.
Секретар на общински комитет на ДКМС във Велико Търново.
Общински комитет на ДКМС във Велико Търново.
БКП (от 1986 г.).
30 години.
Щатен сътрудник.
Областно управление на МВР-ДС Ловеч.
20 август 1989 г.

„Мотивите за постъпване на работа в органите на ДС се определят от устойчива личностна идентификация с политически дейности, социална значимост и авторитет на работата, интерес към оперативната дейност, възможност за развитие и реализация. С правилно формирана мирогледна насоченост показва добра политическа култура, политическо мислене и социална ангажираност, които мотивират към личностно утвърждаване в обществено значими сфери на дейност.

Притежава професионално формирани качества, интелект и способности за работа с хора. Уравновесен по характер, спокоен, уверен, целеустремен. Амбициозен без да проявява склонност към самонадценяване. На този етап вследствие на високия авторитет на органите на ДС и чувството за известен респект от тях проявява готовност за промените в начина на живот и социалния статут и приемане на изискванията и отговорностите на службата", ОУ-МВР-ДС Велико Търново, 1989 г.

ВСШ „Г. Димитров” на МВР-ДС в Симеоново, 1989-1990 г.
13 март 2013 г. с решение №2-150 на Комисията по досиетата по отменения параграф 12 от закона, защитаващ дотогава обявяването на служители на ДС или РУ-ГЩ на ръководни постове в съвременните разузнавателни служби.
Заповед № К-2770/ 20 август 1989 г. за назначаването му като разузнавач.
Директор на РДВР Велико Търново (2002-2004).

Драгомир Димитров е директор на Националната разузнавателна служба (2012 г. – ), служител в МВР през 90-те години, а след това в разузнаването. Кариерата му в специалните служби стартира в Държавна сигурност два месеца и половина преди 10 ноември 1989 г.

Произход

Драгомир Димитров произхожда от семейство на служещи. Майка му е учителка в основното училище в гр. Павликени, а баща му е зоотехник в АПК в същия град, след това директор на репродуктивна база по свиневъдство в с. Стамболово, Великотърновско.

Димитров завършва средното си образование завършва в Смесената политехническа гимназия с изучаване на немски език в Ловеч (1973-1978). Отбива военната си служба в гранично поделение в Драгоман. Като член на ДКМС е избиран за секретар на ДК на ДКМС в поделението. В автобиографията си Драгомир Димитров посочва, че по време на отбиване на военната си служба в поделение в гр. Драгоман е награждаван за задържане на нарушител на Държавната граница. В един от документите в личното му кадрово дело офицер по време на военната служба на Димитров посочва за него, че „обрата му езикова подготовка и обща култура му дадоха възможност бързо да усвои тънкостите в нашата работа и към края на първата година беше в състояние сам да води разпити на задържани чужденци".

„Не съм участвал в задържане на граничната бразда, а и не си спомням по това време да е имало случай на задържан немски гражданин там. Проверките ставаха в граничната зона, която беше няколко километра. Тя започваше от Драгоман и продължаваше до Калотина. Не си спомням за двете години на службата ми да е имало случай на убит или ранен немски гражданин в участъка на Драгоманския граничен отряд", заявява Драгомир Димитров след обявяване на принадлежността му към ДС.

През 1980 г. е приет за студент във ВТУ „Кирил и Методий", специалност немска филология, който завършва.

Издигане и щатна работа в Комсомола

Трудовата си дейност започва като зав.-отдел „Организационен" в общински комитет на ДКМС в гр. Павликени, след което е издигнат за първи секретар. През пролетта на 1989 г., което е изучаван от МВР за постъпване на работа в ДС, той е секретар на общинския комитет на ДКМС Велико Търново. „Има много добра теоретическа и практическа подготовка. Като комсомолски активист му позволява правилно да се ориентира и бързо да навлиза в работата. Член е на БКП от 1986 г. Избиран е за партиен секретар. По характер е скромен, трудолюбив, контактен, делови. Ползва се с авторитет сред общността", се посочва в проучването на ОУ-МВР-ДС Ловеч.

Постъпване в редовете на ДС

Комисията по подбор на кадри в Общинско управление на МВР гр. В. Търново провежда опознавателна беседа. Установява, че кандидатът притежава добра обща култура и политическа подготовка и желае да работи в органите на МВР Тя предлага Драгомир Димитров да бъде назначен за разузнавач отделение „Контраразузнавателно" по 2-ра и 4-та линии в общинско управление МВР във В. Търново, 1-ва категория, а даденото му звание е лейтенант по Държавна сигурност.

В друга секретна справка на ОУ-МВР Велико Търново е посочено, че „данните от психологическото му изследване са благоприятни за работа в органите на ДС". В секретният въпросник за кадрите на МВР Димитров още посочва, че той и съпругата му нямат невъзвращенци, незаконно напуснали страната, както и познанства с граждани от капиталистически страни. Петчленната комисията за подбор на кадрови приема, че Димитров „е подходящ за оперативен работник по ДС".

19-годишен кандидат за школата на МВР-ДС

Документите от личното кадрово дело на Драгомир Димитров разкриват, че още след завършване на немската гимназия в Ловеч през 1978г. той е бил обект на проучване от МВР като кандидат за Висшата специална школа (ВСШ) „Георги Димитров" на МВР-ДС в Симеоново в столицата.

В строго секретно проучване за Драгомир Димитров от окръжно управление на МВР Велико Търново от юни 1978 г. е посочено, че той е „идеологически добре ориентиран. Близки зад граница и засегнати от мероприятията на народната власт няма. Като се има предвид горното и придобитите лични впечатления от кандидата, смятат, че Драгомир Димитров е подходящ за курсант във ВСШ „Г. Димитров" – факултет ДС." Тогава обаче не е приет.

Клетва във вярност на Партията

След като е приет за щатен служител в Държавна сигурност Драгомир Димитров подписва специална клетвена декларация в която се задължава, „постъпвайки на работа в МВР се заклевам да бъда безпределно предан на БКП, на социалистическата ни родина и на своя народ". Датата е 25 август 1989 г., по-малко от 100 дни преди падането на Берлинската стена и принудителното оттегляне на Тодор Живков от властта в НРБ.

В школата на курс за оперативни работници

Със заповед на зам.-министъра на вътрешните работи от 12 септември 1989 г. е изпратен като офицер от ДС на едногодишен курс за начална подготовка на оперативни работници във Висшия институт „Г. Димитров", факултет ДС.

10 ноември 1989 г. го заварва в института на МВР в София като курсант за оперативен работник. През февруари 1990 г. поради структурни промени и съкращаване на щата със секретна заповед на министъра на вътрешните работи от 2 февруари 1990 г. се прекратява едногодишния курс на новоназначени оперативни работници, в който е и Димитров. Приведено е разпореждане слушателите от курса да преминат на разпореждане в поделенията на МВР, като ръководствата на поделенията да направят необходимото за установяване на подходяща работно по линия на Държавна сигурност или по Народната милиция.

Преназначаване в контраразузнаването

Със секретна заповед на директор на РДВР Велико Търново от 13 април 1990 г. Драгомир Димитров е преназначен като разузнавач в отделение „Контраразузнавателно" по 6-та линия за разузнавач в отделение „Оперативно техническа информация", служба „Защита на Конституцията" (временно название на службата, която по същество е регионалното звено на контраразузнаването, наследник на Второ главно управление на ДС, б.а.). През юни 1990 г. той е преназначен в отделение 02 – сектор Защита на конституцията към РДВР.

През ноември 1990 г. като разузнавач в РДВР Велико Търново в изпълнение на Закона за политическите партии Драгомир Димитров подписва декларация, в която декларира, че не членува в „политическа партия, движение или коалиция с политически цели и няма да използва служебното си положение в изгода на такива организации".

През януари 1991 г. Димитров е със звание лейтенант – разузнавач в отделение 03 на Национална служба за защита на Конституцията (контраразузнаването). На практика заема длъжността разузнавач в регионалното звено на контраразузнаването в РДВР Велико Търново.

През октомври 1991 г., когато вече не функционира структурата на бившата Държавна сигурност, Драгомир Димитров подписва друга клетва за служба в МВР. С нея се заклева „да спазва Конституцията и законите на страната. Да бъде лоялен към институциите на политическата система в страната и да не предприема действия, с които да нарушава политическия си неутралитет."

Кариера в специалните служби

В периода 1997-2001 г. постъпва на работа в Националната разузнавателна служба (НРС) – регионално бюро във Велико Търново. След това за кратко огрлавява РДВР Велико Търново (2002-2004). Отново се връща в НРС като началник на отдел „Териториален" (2004-2005) и зам.-началник на отдел „Международно сътрудничество" (2005-2007). В периода 2007-2011 г. е офицер за връзка на НРС в Берлин, Германия. През октомври 2011 г. – януари 2012 г. е началник отдел „Асиметрични заплахи" в НРС.

През януари 2012 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността директор на НРС с указ на президента Росен Плевнелиев по предложение на кабинета Борисов. Утвърден е за директор на НРС с указ № 143 от 3 април 2012 г. на президента Плевнелиев (по това време принадлежността на Драгомир Димитров не е обявена от Комисията по досиетата).

Позицията на Драгомир Димитров за началото на кариерата му

В интервю пред сайта desebg.com през 2013 г. Драгомир хвърля светлина за началото на кариерата му в Държавна сигурност:

„Желанието ми да вляза в специалните служби е още, когато бях 19-годишен и завърших езиковата гимназия. През 1978 г. кандидатствах във ВСШ на МВР „Г. Димитров".

След като тогава не е приет „опитах по няколко начина да кандидатствам в МВР след завършване на Великотърновския университет. Такава възможност ми се откри едва през 1989 г."

По думите му от 1 октомври 1989 г. е изпратен на първоначален оперативен курс във ВСШ. „Там основно се занимавахме с първоначалните познания по оперативна работа. 10 ноември 1989 г. ни завари в школата. В края на януари 1990 г. ни събраха за първата изпитна сесия. Тогава обаче се взе решение този оперативен курс да се разформирова, а ние да бъдем освободени. Причината беше, че няма да има достатъчно места за останалите служители в ДС", спомня си той. И добавя:

„Тогава имаше много остра реакция от няколко души от нас, че ние сме влезли доброволно, че ние нямаме връзка с ДС, не сме работили още, не сме водили, нито агентура, нито сме били съпричастни към политическите структури, че ние искаме да бъдем контраразузнавачи, за такива трябваше да ни подготвят тогава и че ако искат да ни уволнят – могат, но ние ще поставим този въпрос, защото положението е принципно.

Тогава ни казаха: върнете се по подразделенията в страната и ако има място там за вас, да ви назначат. Аз се завърнах във Велико Търново и седях някъде месец, месец и половина. Понеже нямаше место в структурата на ДС в районното управление на МВР във Велико Търново (тогава бяха областни и районни управления) мен ме преназначиха в оперативно-техническата информация към регионалната служба за защита на конституцията (контаразузнаването). Тази оперативно-техническа информация тогава впоследствие прерастна в СДОТО (Специализираната дирекция за оперативни технически операции в МВР, б.а.) само че на място, регионално бюро. Там преседях няколко месеца. То и не се работеше в този период, ако трябва да бъда честен, защото всеки чакаше промени. След това вече ме назначиха в контраразузнаването."

Неизпълнението на отменения параграф 12

През декември 2012 г. с гласовете на ГЕРБ и Синята коалиция 42-то Народно събрание отменя параграф 12 от закона за досиетата, с който през 2006 г. е опънат „чадър" над кадрите на тоталитарните комунистически служби, заемали или заемащи ръководни постове в Националната разузнавателна служба (НРС) и Служба „Военна информация" (СВИ, военното разузнаване). С параграф 12 от преходните и заключителни разпоредби на закона за досиетата на практика е забранено огласяването принадлежността към ДС или РУ-ГЩ на тези служители.

След отмяната на параграф 12 НРС и СВИ не изпълняват закона и не предават списъците с щатното разписание на кадровия състав на Комисията по досиетата, която трябва да извърши проверката. Към началото на 2013 г. двете разузнавателни служби не спазили и още едно изискване към закона – да предадат всички архиви на ПГУ и РУ-ГЩ на Комисията.

Проблемът е отнесен до президента Росен Плевнелиев, който провежда специална среща с директорите на двете разузнавателни служби Драгомир Драганов и Веселин Иванов, и председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

След нея президентът Росен Плевнелиев публично съобщава, че е договорено законът за досиетата да бъде изпълнен и да края 2013 г. да бъдат предадени всички архиви. Нито Драгомир Драганов, нито Веселин Иванов обаче изпълняват закона по отношение на отменения параграф 12 и го бойкотират тихомълком.

Dragomir_Dimitrov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365