• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

А

Александър Александров Сталийски

Александър Александров Сталийски
4 август 1925 г.
гр. София.
Семейство на юристи.
Демократическа партия.
22 години.
Нещатен сътрудник.
„СТРАШИМИРОВ”.
Дирекция на Държавна сигурност.
17 декември 1947 г.
11 януари 1955 г.
21 май 2001 г., решение на комисията „Андреев” при проверката на народните представители.
Собственоръчно написана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения (донесения). Събирал е сведения за настроенията и поведението на български граждани (работил по линия на засегнати от по чл. 4, ал. 1 от т. нар. Народния съд).
1.Народен представител в 36-то Народно събрание (ноември 1991 г. – октомври 1994 г.).
2.Министър на отбраната (20 май 1992 г. – 30 декември 1992 г.) в правителството на СДС с министър-председател Филип Димитров.

Александър Сталийски е син на министъра на правосъдието в правителството на Иван Багрянов (1 юни 1944 г. – 2 септември 1944 г.) със същото име Александър Сталийски. След 9 септември 1944 г. всички негови членове, включително и Сталийски-баща получават смъртни присъди от т. нар. Народен съд и са убити.

Александър Сталийски-син става член на Демократическата партия през 1946 г., която е разтурена една година по-късно. Заради политическата кариера на баща си и членството си в Демократическата партия в първите години на комунизма Сталийски лежи в затвора, където е вербуван за нещатен сътрудник. Интерниран е в лагерите Богданов дол и Белене.  Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Адвокатства в Чепеларе.

Като депутат изнася антикомунистически речи в Народното събрание. Избирането му за министър на отбраната става до известна степен случайно. Той е номиниран от ДПС да замени освободения от този пост Димитър Лудев, но впоследствие в ДПС разбират, че са го объркали с Николай Слатински, друг депутат от СДС, по това време председател на Парламентарната комисия по национална сигурност. Въпреки грешката ДПС гласува за номинацията на Сталийски за министър на отбраната. След края на 36-то народно събрание Александър Сталийски се връща към адвокатурата.

Александър Сталийски е един от няколкото народни представители, които почиват в периода между съществуването на Комисията „Андреев” (2001-2002) и създаването на Комисията „Костадинов” (2007). Неговата принадлежност към ДС е обявена от Комисията „Андреев”, но като починало лице досието му не е достъпно при комисията „Костадинов”. По тази причина не е публикуван архивен документ от него в профила му в Регистъра на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА.

Aleksandur_Staliiski-2

Александър Иванов Маринов

Александър Иванов Маринов
12 май 1957 г.
гр. София.
Социолог.
Софийски университет „Климент Охридски”.
ДКМС.
26 години.
Съдържател на явочна квартира.
„МАЙСТОРА”.
Софийско градско управление на МВР-ДС.
21 юни 1983 г.
7 юли 1983 г.
ОР Любомир Осенов.
ОР Любомир Осенов.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картон обр. 6; рег. дневник; писмо за изключване и унищожаване вх. № 1661/28 март 1990 г. на материалите на Я/К „МАЙСТОРА”.
1.Народен представител от БСП в 36-то (1991-1994) и 37-то Народно събрание (1955-1997).
2.Кандидат за народен представител в Европейския парламент, издигнат от ПП „Българска социалдемокрация” (2009).
3.Водещ на рубрика от 2004 г. в изданията на „Финансова информационна агенция” ЕООД – в. „Банкеръ” и в. „Параграф 22”.

Александър Маринов е социолог, народен представител от БСП в периода 1991-1997 г. в 36-то и 37-то Народно събрание, политически анализатор, председател на Софийската организация на БСП (1991-1996).

В политиката

Влиза в политиката през 1990 г., когато е избран за член на Висшия съвет (ВС) на БСП, а по-късно за член на председателството на ВС. На парламентарните избори през октомври 1991 г. е избран за народен представител от Благоевградски регион. Тогава избран и за председател на Софийската организация на БСП. През юни 1996 г., по време на еднопартийното управление на БСП с кабинета Виденов, след различията с тогавашното ръководство на БСП и парламентарната група, той си подава оставката.

Напуска БСП и малко по-късно основава нова партия Български социално-либерален съюз. Опитва се да я развие и участва с партията на местните избори през 1999 г., но без успех. През 2009 г. на изборите на Европейски парламент е кандидат за евродепутат, като води листата на партия Българска социалдемокрация. Партийната формация печели малко над 14 000 гласа или 0,55% дял от гласоподавателите.

Доцент в Софийския университет и анализатор

След като излиза от политика се отдава на своята професия преди промените като социолог, и става преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски" в катедра „Публична администрация" като доктор по политология и доцент по административни и политически науки. Автор е на няколко книги, посветени на управлението на администрацията, обществените елити и лидерството в страните от преход.

Критик на политиката на БСП и Станишев

Паралелно с това се проявява като политически анализатор и коментатор. Автор е на редица политически анализи и коментари в пресата и електронните медии.

Още след избора на Георги Първанов за президент през 2001 г. коментира, че победата му на президентските избори през есента на същата година е резултат от политически договорки между БСП и ДПС.

Тогава прогнозира, че БСП започва да проявява апетити за власт и е поставено начало на сближаването й с ДПС, прикривано зад „смокиновия лист" на т. нар. социал-либерализъм.

Предвижда, че с учредяването на партията на Симеон Сакскобургготски е поставено началото на края на НДСВ. Заявява, че начинът, по който СДС като млада партия е дошла на власт, е предпоставил и проблема с клиентелизма.

Голяма част от анализите му са насочени към вътрешно-партийните противоречия в БСП, коалиционната й политика, визията й за управление от началото на ХХI век и прогнозира, че това ще доведе до загуба на влияние. Отнася се критично към действията на нейния председател Сергей Станишев, който определя като слаб лидер.

„БСП отново показва удивителна неспособност да се учи от грешките си и да се усъвършенства. Просто кръговете, които управляват БСП на върха и зад тях, смятат, че могат да правят всичко каквото си поискат. И това усещане се пренася в чувство за безнаказаност", коментира той в едно от интервютата си през 2013 г.

Заявява, че позицията на БСП за начина на формирането на кабинета Орешарски, е „лицемерие, интересчийство и непочтеност" към обществото в ситуация на политическа криза.

Александър Маринов посочва още, че Станишев „бута" Пламен Орешарски отпред, но се меси пряко при подбора на имената в кабинета му. „Станишев има друга цел и това е много ясно – той не иска сега да се ангажира с премиерството, защото се опасява, че това правителство ще бъде много рисковано, атакувано и той нищо няма да спечели, ако го беше оглавил. Идеята му е да фокусира силата си върху изборите за европарламент, те са важните за него, а Орешарски ще трябва да вади кестените от огъня", коментира още социологът.

За ДС, криминалния преход и връзките на партиите със силовите групировки

В интервю за в. „24 часа" през септември 2013 г. Александър Маринов твърди, че създателят на ВИС борецът Васил Илиев е убит, защото е искал да се откъсне от създателите му от Държавна сигурност. Двамата се познават още преди 10 ноември 1989 г. по от линия на спорта, тъй като Маринов е състезател по хокей на лед. Коментира влиянието на Държавна сигурност върху прехода, създдаването на групировките и връзките им с политическите партии. Маринов заявява:

„През 1994-1996 г. софийската централа на БСП, на която бях председател, беше на ул. „Леге", а в същата сграда беше офисът на Първа източна международна банка, която се смяташе за банката на СИК. Някои хора от централата на БСП на „Позитано" често прескачаха до офиса на тази банка на „Леге".

Определени хора, които са били свързани с групировките, наистина играят роля в обществено-политическия живот и до днес. Групировките бяха инструмент, създаден съвършено целенасочено и неслучайно от спортисти и бивши служители на силовите ведомства на Държавна сигурност.

Определени центрове влияеха и влияят и в момента върху прехода, който все още не е приключил. Те могат да бъдат идентифицирани не персонално, а най-вече по пътя на парите. Това бяха центровете, които контролираха изнасянето на парите още през 1989 г., след това тези капитали бяха върнати у нас.

Началото бе поставено от БКП и приемника БСП. В този смисъл процесите най-вече са свързани с определени среди и личности в бившата ДС. Много други фигури, които по-късно бяха на власт, също допринесоха за обрастване на властта с криминални структури.

Каквото са правили хора от Държавна сигурност, то по някакъв начин е било контролирано и съгласувано, ако не с някакви официални решения, то поне с могъщи центрове на влияние в партията. Не бих могъл да посоча имена, но логиката е ясна – беше очертана една стратегия за приватизация и трансформиране на старото общество в ново през призмата на строго определени интереси. В първия период на това превръщане беше използван инструментът на несигурността и зависимостта.

Разделение ВИС към „сините", пък СИК към „червените" е много условно. След като тяхното формиране напредна и се превърнаха в бизнес империи, те също започнаха да разсъждават прагматично. Сега те се интересуват кой е на власт и от всички, които биха могли да дойдат на власт. От тази гледна точка хората от тези групировки са помагали под една или друга форма на всички партии, управлявали през прехода. Няма никакво съмнение по въпроса. Известно е, че част от ръководството на СИК имаха лични контакти с част от ръководството на БСП. Бизнесът на ВИС пък много силно дръпна напред в София по времето, когато кмет на София стана Стефан Софиянски.

Навсякъде държавата се явява като някакъв инструмент за обогатяване, за натиск срещу конкурентите, за изместване или отстраняване. Като започнете от съдебната система и свършите с изпълнителната власт и администрацията. След като този модел се доказва като успешен вече 24 години, просто злото се възпроизвежда и се разраства.

Процесът дори и в момента се задълбочава по простата причина, че вече има страшно много свободни мръсни пари. През 90-те години при възхода на групировките нямаше толкова пари. Тогавашните начини за печелене бяха по-ограничени."


Унищожаване на досието "МАЙСТОРА"

Според оповестената през 2007 г. информация от Комисията по досиетата материалите, свързани със съдържателя на конспиративна „МАЙСТОРА”, са унищожени през март 1990 г., каквато е съдбата на почти всички дела на явочни квартири.

Aleksandur_Marinov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Александър Янков Димов

Александър Янков Димов
22 юни 1924 г.
гр. Бургас.
Работническо семейство.
Женен.
Юрист, университетски преподавател, доцент в катедра „Международно право” на Софийския университет.
Юридически факултет на Софийския университет „Климент Охридски”.
БКП (от 1947 г.).
44 години.
Щатен сътрудник.
Алекси Янакиев Добрев – „ЯНКО”.
Първо главно управление на ДС.
1 февруари 1969 г.

„Другарят Добрев (псевдоним на Александър Янков, бел. ред.) е един от най-изтъкнатите наши юристи по международна право, с много богат политически опит, идейна убеденост и марксистко-ленинска принципност в работата. Високата му култура, отличното владеене на много езици и изключителната му работоспособност му са дали възможност да създаде широк кръг от връзки с изтъкнати учени, научни работници, държавни и политически лица, пред които се използва с авторитет и доверие.

В работата си като оперативен работник от строго секретния състав на ПГУ-ДС др. Добрев се отличава със своето изключително трудолюбие и голямо чувство за отговорност към възложените му задачи, инициативност, задълбоченост, принципност и партиен подход. До издигането му на ръководен пост и изпращането му на задгранична работа той беше най-продуктивният от работниците по строго секретния състав на ПГУ-ДС", ПГУ, 1974 г.

Обучен е на основните форми и методи, използвани от разузнавателното управление на ДС; създаване и укрепване на полезни връзки; организация и работа по легалните резидентури; вербовка на агентура; работа с агентурата и нейното възпитание; работата срещу главния враг на територията на трети страни; визуално разузнаване; подставата в разузнаването; оперативна техника, използвана от противника в контраразузнавателната работа; проникване в разузнавателните и КРО органи на противника и тяхната агентурна мрежа; външно наблюдение.
15 май 1975 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията по досиетата „Андреев” при проверката на народните представители.
Ведомост за получавана заплата като щатен служител. Заповед № 102/27 януари 1969 г. за назначаването му за началник отдел.
1.Народен представител.
2.Зам.-председател на БАН.

Александър Янков Димов е най-известният български съдия по международно право. Той е депутат от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), избран от 6-ти Созополски избирателен район. Зам.-председател е на БАН (1988-1991).

Семейство и образование

Александър Янков, както е известен, произхожда от работническо семейство. Баща му е служител в БДЖ, участвал в ръководството на железничарската стачка 19191-20 г. член на БКП. Майка му е безпартийна домакиня. От 1940 г. е член на РМС. През 1942 г. е арестуван и осъден на 7 години затвор откъдето излиза на 8 септември 1944 г.

Завършва гимназия през 1945 г. и право през 1950 г. с отличен успех. От 1951 до 1965 г. е последователно асистент, старши асистент, главен асистент и доцент (към момента на назначаването му за щатен служител на ПГУ през 1969 г., бел. ред.) в Софийския университет в катедра „Международно право" на Юридическия факултет в Софийския университет „Климент Охридски". От 8 юни 1965 г. до средата на 1968 г. е съветник в Постоянното представителство на НРБ в ООН. Завършва курс по международно право в Хагската академия.

Партийна работа

Александър Янков е заемал поста секретар на ГК на РМС в Бургас и член на бюрото на ОК на РМС. От 1947 г. е член на БКП. Секретар на партийната организация на вузовия партиен комитет в Софийския университет и за завеждащ сектор в ГК на БКП. През 1952-1954 г. е зам.-завеждащ, а след това завеждащ отдел „Наука, образование и изкуство" при ГК на БКП.

От 1954-1957 е секретар на Международния студентски съюз в Прага. В този период и в това си качество той е посетил СССР, Китай, Унгария, Чехословакия, Румъния, ГДР, ФРГ, Норвегия, Австрия, Италия, Финландия, Англия, Индия, Афганистан, Тунис, Мароко и Ирак.

Признат е АБПФК. Член е на ЦК на ДКМС от 1958 г.

През 1949 г. по време на процеса срещу Тайчо Костов по предложение на ЦК на ДСНМ и 8-ми районен комитет на БКП му е наложено партийно наказание „мъмрене". Причината е, че в някои автобиографии не е посочил, че през 1942 г. в затвора, заедно с други арестувани, е подписал декларация. Този въпрос е разгледан и приключен през 1945 г. от ГК на БКП и Областния комитет на РМС в Бургас.

Комисията при 8-ти РК на БКП, след като е проучила обстойно всички материали, съдържанието на декларацията и поради липса на каквито и да било последици върху поведението му, не взима никакви наказателни и организационни мерки и наказанието му е снето.

Служител от секретния щат на ПГУ

Със заповед на Министъра на вътрешните работи №102 от 27 януари 1969 г. Александър Янков Димов е назначен началник отдел по строго секретния щат на Първо управление на ДС.

„Притежава много добра марксистко-ленинска подготовка и оформен мироглед. Руски, фрески, английски, Като човек е скромен, трудолюбив и ученолюбив, ползващ се с много добро име в обществото. Изхождайки от необходимостта щата а управлението да се перспективни работници, владеещи чужди езици и имащи добро прикритие, което ще мое да се ползва за наша работа предлагам да бъде назначен по строго секретния щат", се посочва в предложението за назначаването му като кадрови служител на разузнаването.

За прикритие е използвана работата му на преподавател в катедра „Международно право" на Юридическия факултет в Софийския университет.

В личния формуляр на въпроса с кого дружи Янков е записал: проф. Ярослав Радев – Юридически факултет, Тодор Кирилов – преподавател във Висшата партийна школа и Георги Сапунджиев сътрудник в ЦК на БКП.

Специалист по биографично разузнаване

По време на своята дейност като щатен служител на ПГУ Александър Янков се оформя като един от най-добрите разузнавачи по линия на биографичното разузнаване. Използван е преди всичко за придобиване на разузнавателна политическа информация, както и за създаване на връзки и изучаване на интересни лица по линия на биографичното разузнаване зад граница и в страната. За това му помагат многобройните контакти, които има в целия свят.

В ПГУ той предава контакти и връзки установени по време на работата му в Международното младежко и студентско движение.

Той събира данни и подробна информация за множество Американски професори, учени и юристи, дипломати и сътрудници в ООН. Събира и предава данни за фондация „Станлей", САЩ, организирала четвъртата конференция на Обединените нации и за нейния председател Макс Станлей.

Сред по-известните учени, които Александър Янков е разузнавател е проф. Мортън Каплан, ръководител на Центъра за международни проучвания при Чикагския университет, близък държавния секретар Хенри Кисинджър. С него са с преподаватели по международни отношения и го познава от 20 години като колега.

Друг високопоставен служител, за който събира и предава информация, е барон Демармоу – директор на Института за стратегически проучвания в Брюксел, както и за служители, работещи в Щаба на НАТО в Брюксел. В работното му дело има донесения и биографични справки за канадски съветник при представителството на Канада при НАТО и множество дипломатически сътрудници.

Отличени качества от ПГУ

Разузнавателната дейност на Александър Янков е високо оценявана в ПГУ. В една атестация за него от 1973 г. е посочено:

„Системно и задълбочено изучава партийните и правителствени решения и разпореждания и работи активно за тяхното изпълнение.

Проявява критичност и непримиримост към кариеризма, безчестието, бюрократизма, пиянството, стремеж към лично облагодетелстване и други остатъци от буржоазния морал. Умее да анализира обстановката, да долавя актуалните проблеми, да вниква в същността и задачите и да планира мероприятия, способстващи за по-голяма резултатност и ефективност в работата. Спазва стриктно ленинските принципи на ръководство и колективния метод в работата."

При своите служебни пътувания от университета и в качеството си на юрист по различни международни правни форуми Янков е командирован от ПГУ.

Посланик във Великобритания

През 1972 г. е назначен за посланик в Англия. Дейността му като кадрови служител на ПГУ от секретния щат не е преустановена веднага. „Като посланик не може да се използва ефективно за изпълнение на агентурно-оперативни мероприятия, но може за организационно укрепване на резидентурата и създаване на най-благоприятни условия за работата на работниците от ПГУ. Да придобива важна политическа информация да работи по линия на биографичното разузнаване", е записано в един от документите в досието му от този период в ПГУ.

Като посланик Александър Янков се застъпва за назначаването на работа на Мерсия Макдермонт, която е работила като учител в България, но в този период изпитва финансови затруднения. Според архивните документи в досието на Янков тя изразява готовност за написването на книга за Гоце Делчев или ако „не е удобен" за Димитър Благоев. Молбата не се удовлетворява по възражения от МВР.

Посланик Янков се застъпва и за българския политически емигрант Петър Увалиев, желаещ да посети да посети майка си България, тъй като властите в НРБ не му издават входна виза.

Прекратяване на разузнавателна дейност и кариера след 1976 г.

През 1975 г. неговата разузнавателна дейност е прекратена. Янков е посланик в Лондон до 1976 г. В периода 1976-1980 г. е постоянен представител на Народна република България в ООН и заместник-министър на външните работи. От 1981 г. е член-кореспондент на БАН. Председател на Българската асоциация по международно право. От 1986 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Между 1987 и 1989 г. е председател на Съюза на научните работници в България, а от 1988 до 1991 г. е зам.-председател на БАН. Народен представител е в 9-то Народно събрание (1986-1989) През 1989 г. е назначен за председател на Комитета за наука и висше образование и първи заместник-председател на Националния съвет за наука, култура и образование до 1990 г.

През 1996 г. става член-съдия на Международния трибунал по морско право в Хамбург. През 2012 г. чл.-кор. проф. Александър Янков оглавява най-старата професионална организация на юристите в света, основана през 1873 г. – Световната асоциация по международно право.

Член е на редица международни правни асоциации във Вашингтон, Лондон, Париж, Бюксел. Гост-професор в редица университети в САЩ, Канада, Италия, Швеция и Хагската академия по международно право. Автор е на множество публикации в областта на теорията и практиката на международното право.

Aleksandur_Yankov
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Алексей Илиев Петров

Алексей Илиев Петров
23 април 1962 г.
с. Градежница, Тетевенско.
Бедно селско семейство.
Женен.
Командир на отделение.
Специализиран оперативен милиционерски батальон.
ДКМС от 1976 г., БКП от 1988 г.
25 години.
Щатен служител.
Шесто управление на ДС, направление „Терор”.
3 януари 1987 г.

„Показва стабилни и високи резултати в периодично провежданите изпити и особено по бойно приложните дисциплини. Има изграден правилен марксистко-ленински мироглед, разбира и работи за изпълнение на партийните решения”, МВР, 1982 г.

„Има уравновесен, твърд, волеви характер. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи”, МВР, 1990 г.

Средно милиционерско училище „Ф. Е. Дзержински” в Пазарджик. Профилиран е в състава на щурмовите групи в Специализирания оперативен милиционерски батальон. Има отлични резултати по физическа, огнева и политическа подготовка. Със специални умения във военно-приложни дисциплини и най-вече в джудото и каратето.
14 октомври 2009 г. с решение №78 на Комисията по досиетата при проверката на Националния осигурителен институт.
Заповед № 3 от 3 януари 1987 г. за назначаването му като командир на отделение; заповед № 4540 от 2 ноември 1990 г. за преназначаването му за зам.-началник отряд (инспектор).
1.Член на Управителния съвет на Националния осигурителен институт (2009).
2.Кандидат за президент (2011).

Алексей Петров е основател на „Аполо и Болкан", едната от силовите застрахователни компании през 90-те години на ХХ век, на която е член на борда до 2000 г., както и на дружеството „Спартак". Той е бивша барета и бизнесмен, издигнал се до съветник на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС) Петко Сертов (2008-2009). Доцент, преподавател в УНСС. Президент на българската и балканската федерация по КАРАТЕ.

До 1998 г. участва във фирма „Будоинвест" ООД заедно с Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата. Бил е експерт към Съюза за стопанска инициатива на гражданите.

През август 2002 г. срещу него е извършен неуспешен атентат край басейна „Спартак".

През декември 2006 г. участва като посредник в тайна среща между тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков и известните като братя Галеви Пламен Галев и Ангел Христов на басейна „Спартак", които по това време са следени за контрабанда и трафик на наркотици и производство на амфетамини. Алексей Петров е бивш взводен командир на братя Галеви след постъпването им в Специализирания отряд за борба с тероризма малко преди падането на комунизма.

За тази тайна среща се разбира две години по-късно от показанията на бившия директор на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност ген. Ваньо Танов пред Парламентарната комисия за вътрешен ред и национална сигурност. Разкритията довеждат до оставката на Румен Петков, който осветява Петров като дългогодишен секретен сътрудник на Национална служба „Сигурност", а братя Галеви са принудени да избягат в чужбина след започналото разследване срещу тях.

Алексей Петров се свързва с в. „Галерия", който започва да излиза през 2009 г. Отрича да е скрит собственик, но по-късно, през 2012 г. основателят на вестника и негов първоначален съдружник в него журналистката Зоя Димитрова заявява пред съда, че „Галерия" е стартирал с пари, осигурени от близката до Алексей Петров „Лев корпорация".

На 10 февруари 2010 г. Алексей Петров е задържан и обвинен за лидер на престъпната група „ОКТОПОД", занимавала се с рекет и изнудване. През 2014 г. Специализираният съд прекратява разследването, тъй като, прокуратурата не успява да събере необходимите доказателства по направените обвинения.

През юли 2011 г. група граждански сдружения и Инициативен комитет „Единение и екипност" издигат кандидатурата на Алексей Петров за кандидат президент на предстоящите същата есен президентски избори.

Втори опит за атентат

На 29 октомври 2015 г., на метри от дома му в столичния квартал „Кръстова вада", в близост до бул. „Черни връх" в столицата, срещу Алексей Петров е извършен втори атентат след този през 2002 г до басейна „Спартак".

Срещу бронирания джип „Мерцедес", в който се намира Петров", е стреляно два пъти с гранатомети. Той се отървава без наранявания, тъй като изстрелите не попадат точно в целта, въпреки че са нанесени външни щети на бронирания джип.

След неуспешния атентат Петров коментира пред медиите, че „стрелбата срещу мен е грешка". Той твърди, че атентатът не е насочен срещу него, тъй като не е получавал заплахи и няма подозрения.

Произход

Алексей Петров е роден през 1962 г. в тетевенското село Градешница (днес Градежница), тогава Ловешки окръг. Произхожда от бедно селско семейство.

Баща му работил като извозвач на дървен материал в ТКЗС в Тетевен. Той се е проявил като един от най-добрите секачи в България на организираните социалистически съревнования. Впоследствие работи като секач в СССР – Коми. „Безпартиен, но с положително отношение към мероприятията на народната власт", е записано в една секретна справка на МВР.

Майката на Алексей Петров работи като пастирка на добитък в държавното земеделско стопанство в с. Гложене, Тетевенско. Тя също е безпартийна.

Алексей Петров е първородното им дете. Той има брат Огнян Илиев Петров (1964) и сестра Теменужка Илиева Петрова (1968), които тогава са ученици.

Кандидат в милиционерското училище в Пазарджик

Алексей Петров завършва основно образование в тетевенското с. Глогово и кандидатства в Средното милиционерско училище в Пазарджик.

„По характер е тих, скромен и общителен. За добра комсомолска работа е награждаван многократно. Здравословното му състояние е добро. Отговаря на основните изисквания за курсант в СМУ. Няма близки и роднини, засегнати от мероприятията на народната власт и такива зад граница в капиталистическите страни", се посочва в справката на Окръжно управление на МВР – Ловеч.

По това време е член на ДКМС. При приемането в СМУ в Пазарджик Алексей Петров е подписал декларация, която го задължава след завършване на милиционерското училище да служи в органите на МВР най-малко 10 години.

В батальона на баретите

През 1981 г. завършва СМУ в Пазарджик с общ успех отличен 5.71 и през август същата година е назначен в поделение №72620 – Мотомилиционерския батальон край резиденция „Врана", който по това време се води към Софийско градско управление (СГУ) на МВР. Заповедта за назначаването като старшина от Народната милиция носи датата 13 август 1981 г.

През март 1983 г. той подава рапорт до началника на СГУ с молба да кандидатства в Висшия икономически институт (ВИИ) „Крал Маркс" (днес УНСС, бел. ред.) Желанието му е да продължи образованието си задочно обучение в търговския факултет на ВИИ, специалност икономика и организация на вътрешната търговия.

В служебната му характеристика от този период е отбелязано, че „като характерна черта следва да се посочи професионалното му отношение към подготовката и особено активността в занятията му при провеждане на учебния процес, а също така и при носене на службата." Неколкократно му е присъждано званието „Образцов служител".

В документ със заглавие „Преценка за комсомолската работа на Петров" е отбелязано, че той се „проявява и утвърждава като изпълнителен, принципен и настоятелен комсомолец и служител". Отговорник е по спортно-масовата дейност в комсомолската организация на баретите.

В началото на службата си в поделението е профилиран в състава на щурмовите групи. Постепенно се очертава като един от най-перспективните кадри в специализирания батальон и един от служителите с изявени лидерски качества. В предложение относно: „Повишаване в длъжност на служител от под. 72620 СГУ на МВР", за Алексей Петров е посочено:

„Показва стабилни и високи резултати в периодично провежданите изпити и особено по бойно приложните дисциплини. Има изграден правилен марксистко-ленински мироглед, разбира и работи за изпълнение на партийните решения.

Многократно е определян за „Образцов служител" в ротата, където служи. В момента е един от най-добре подготвените служители в страната по джудо и карате. Има завоювано звание „инструктор", а на състезания, организирани от районния комитет на ДКМС при МВР зае първо място. През 1982 г. е избран за комсомолски групов отговорник. Има завоюван авторитет между колегите си в поделението."

През 1983 г. Петров подава рапорт до началника на СГУ – МВР да му бъде разрешено да сключи граждански брак с девойка, произхождаща от работническо семейство, която работи в ЦУМ като продавачка на дамски обувки. След подробно проучване на момичето, определено в документите като „скромна и трудолюбива девойка" и на родителите й, началниците на старшина Петров му разрешават да се ожени.

Лидер и каратист №1

Документите от кадровото дело на Алексей Петров разкриват, че в средата на 80-те години Алексей Петров вече се откроява от останалите барети и се налага като лидер и човек със специални умения във военно-приложни дисциплини и най-вече в джудото и каратето. В една справка за служебната дейност на Алексей Петров от този период е посочено:

„Политически е много добре ориентиран. От 1 януари 1984 г. е назначен за командир на отделение. Със задълженията се правя добре. Физически е отлично развит. Има наклонности към карате и военно-приложни дисциплини. На състезание по карете е първенец на София. Председател е на секцията по карате. Винаги получава отлични оценки по стрелба. Награждаван е от министъра на вътрешните работи, от началника на СГУ и ръководството на поделението."

Провинение след употреба на алкохол

Въпреки, че е определен като дисциплиниран служител, в кадровото му дело не е пропуснато и едно негово провинение, регистрирано през 1985 г. Тогава след употреба на алкохол той участва в скандал, който за малко не прераства във физическа разправа. От секретна справка се разбира, че става въпрос е замесен в инцидент с шофьори от стопанско предприятие „Таксиметрови превози".

Алексей Петров е наказан с „Предупреждение за непълно служебно съответствие". Впоследствие то е било отменено, тъй като според началниците на баретата то е изиграло възпитателна роля.

В състава на Шесто управление на ДС

След бомбените атентати, извършени в България през 1984-1985 г., предизвикани от наредената от Тодор Живков и Политбюро на ЦК на БКП политика за насилствено преименуване на българските турци, в Шесто управление на ДС е създадено направление „Т" (Терор), към чиято структура е присъединен и Специализирания милиционерски батальон на баретите. От началото на 1987 г. всички негови служители за преназначени на щат в Шесто управление на ДС.

Със заповед от 3 януари 1987 г. Алексей Петров е назначен за командир на отделение, а с последвала заповед от 5 януари същата година е назначен за помощник инструктор към Шесто управление. Рапортите на Петров от този период за адресирани чрез началника на батальона до началника на направление „Терор" в Шесто управление на ДС.

Макар в кадровото дело на баретата няма описания на операциите, в които той е участвал, батальонът като цяло е използван по време на „възродителния процес". През 1987 г. Петров е награден със значка „Отличник на МВР" и както многократно е отбелязано в документите заради професионалните му качества многократно е бил използван при специални операции.

В редовете на БКП

През 1988 г. Алексей Петров е приет за член на БКП. В една „Оценка за политическите, личностни и делови качества на Алексей Петров, комунист – помощник инструктор" се казва, че „като комунист активно участва в обществено-политическия живот на поделението, проявява критичност и самокритичност в дейността на партийната организация."

Политическите промени в България през 1989 г. не повлияват на възходящата кариера на Петров от отряда на баретите. Със заповед от 2 ноември 1990 г. той получава офицерско звание – старши лейтенант, направление ДС.

Преди това той е подложен на психологическо изследване в Центъра за научно-приложна и учебна дейност по психология в МВР. В него се казва:

„Личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова, отговорна и обществено значима дейност. Склонен е да отстоява справедливи каузи, хармониращи с неговата ценностна система. Преживял е значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното си развитие. Активна, динамична личност, той не избягва сблъсъците при открито отстояване на собствените си разбирания и убеденост.

Добри интелектуални възможности и сравнително уравновесеният му характер позволяват да прояви необходимото хладнокръвие и премереност в поведението при възникване на конфликтни взаимоотношения. Общителен, контактен човек, проявяващ афинитет към работата с хора, с много добре развити комуникативни способности.

Културен, задълбочен събеседник, склонен да проявява съпричастност и ангажираност към социално-начими проблеми.

Към предложената дейност се насочва с известни колебания, породени от неувереността му в наличието на обективни възможности за усъвършенстване и творческо преобразуване на някои елементи от дейността с оглед повишаване на нейната ефективност и надеждност. Има изразена потребност от постигане на успех в начинанията и намеренията си.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Данните са благоприятни за работа като офицер І група в под. 72620-МВР."

В „Оценка за професионалните и лични качества на Алексей Петров – помощник инструктор в под. 72620" от юли 1990 г., е изтъкнато:

„В учебния процес постига отлични резултати по всички дисциплини. Изключително добре овладява бойно-приложните техники на оперативно джудо-карате, методите и тактическите способи за предотвратяване и обезвреждане на терористични действия. Притежава и отлична теоретична подготовка, изразяваща се в познаване на нормативната база и правилни тактически действия при изпълнение на поставените му задачи, което го откроява от останалия състав. Отличен спортист – многократен републикански шампион по карате."

Тогава му е присвоено офицерско звание „Лейтенант". През юли 1990 г. Алексей Петров завършва ВИИ „Карл Макс". Същата година името на батальона е сменено на Специализираното поделение за борба с тероризма, (впоследствие отряд, б.а.). В секретно „предложение относно: преназначаване на служител от МВР от сержантска на офицерска длъжност" от октомври 1990 г. до управление „Кадри" на МВР за Алексей Петров се посочва:

„Като младши командир има изградени много добри командно-организаторски качества. Има уравновесен, твърд, волеви характер. В екстремални ситуации проявява изключително хладнокръвие, съобразителност, бърза реакция, умение за вземане на правилни решения, за което е използван многократно при изпълнение на специални задачи".

Дадено му е звание старши лейтенант и заплата от 325 лева и 25 лева за изпълнение на важни и отговорни задачи.

Разочарование от системата и деполитизация

През ноември 1990 г., когато общественото доверието към МВР и към Държавна сигурност е изключително ниско на Алексей Петров е предложено да оглави един от отрядите в антитерористичното поделение. По това време в поделението вече съществува известно напрежение и несигурност в служителите, породена от променената политическа обстановка в страна и от необходимостта от преформулиране на задачите на отряда.

Алексей Петров пише до началника на рапорт да се проведе конкурс за длъжността. В него посочва:

„Разбирам обречеността на системата на МВР на принципите на единоначалието и специфичността им на приложение при нас, но от позиция на личната си оценка за конкретната обществено-политическа ситуация в страна и социално-психологическия климат в поделението, намирам подобен подход в този преломен за държавата ни момент за нормален, още повече когато лично ме касае."

На 3 декември 1990 г. на проведена среща с ІІІ отряд личният състав категорично приема Алексей Петров да им бъде командир като отхвърля наличието на други кандидатури.

Деполитизацията на силовите ведомства, приета със споразумението между опозицията и БКП на Кръглата маса, налага хиляди служители в системата на МВР, които дотогава са се кълнели във вярност към БКП, да положат клетва за служба на демократичното общество. Алексей Павлов също я полага през октомври 1991 г.

Нов инцидент и напускане на МВР

През есента на 1991 г. е регистриран нов инцидент с Алексей Петров след употреба на алкохол. Обект на буйството му се оказва пазачката на прелеза на ул. „Я. Сандански" (днес „Вардар", б.а.) и бул. „Стамболийски". Той тропал на прозорците на будката, в която се намирала жената и разбил външната врата в желанието си да й прави компания. Инцидентът е регистриран в Трето РПУ.

Това е районът, в който Алексей Петров по това време е живеел във ведомствен апартамент, намиращ се на ул. „Яне Сандански".
Алексей Петров сам избира да напусне МВР. Той подава рапорт за напускане на системата по собствено желание като началник група 03 в сектор „Специални операции" при Специализирания отряд за борба с тероризма. Със заповед на министър на вътрешните работи Йордан Соколов от 5 май 1992 г. Алексей Петров е освободен от МВР считано от 1 май 1992 г.

Aleksei_Perov-f
01

Натисни върху изображението за голям размер

Ангел Стоянов Момов

Ангел Стоянов Момов
23 февруари 1947 г.
гр. Преслав.
Прогресивно семейство.
БКП (от 1973 г.).
32 години.
Щатен служител.
ОУ на МВР-Шумен.
27 юни 1979 г.

„Проявява принципност и честност в своята работа. Предан е на Партията и правителството и успешно прилага класово-партийния подход в своята работа", ОУ на МВР-ДС Шумен, 1979 г.

Освободен е със заповед на министъра на вътрешните работи от 1 февруари 1980 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиета при проверката на народните представители след 10 ноември 1989 г.
Със заповед № К-1994 от 27 юни 1979 г. е преназначен за началник на отдел „Следствен” и е приет на действителна военна служба и му е присвоено звание капитан; със заповед № К-362 от 1 февруари 1980 г. е уволнен.
Народен представител.

Ангел Момов е депутат в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991) от БСП. Избран е в 36-ти Преславски избирателен район.

Завършил е право в Софийския университет „Климент Охридски". Работи е като следовател, секретар в Общинския комитет на БКП, юрисконсулт в районната дирекция на вътрешните работи в Шумен. При влизането си в 7-то Велико народно събрание изразява позиция, че ще работи за защита на социално слабите слоеве, ликвидиране на привилегиите, гаранции за здрав обществен ред и сигурност.

Семейство

Според данните в личното му кадрово дело Момов произхожда от Произхожда от прогресивно семейство. Баща му е член на БКП от 1919 г. и е учредител на партийната организация в гр. Преслав. Помагал е активно преди 9 септември 1944 г. на партийната организация, голяма част от своята собственост дарява на партията. Изключен е от БКП през 1949 г., възстановен през 1959 г. Майка му безпартийна.

Кариера

Ангел Момов завършва НШЗО „Хр. Ботев" в Плевен, политически профил и заема длъжността ЗКПЧ на гранична застава. През 1972 г. завършва 5-месечен курс за подготовка на следователи. Назначен е на работа в районно управление на МВР в гр. Преслав.

През 1975 г. е повишен в длъжност инспектор, а от август 1976 г. зам.-началник на районно управление на МВР в Преслав по оперативната дейност.

Следовател по ДС

През 1979 г. е назначен за началник на районно управление на МВР в Шумен. Назначен е със заповед на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за началник на отдел „Следствен" по ДС при Окръжно управление на МВР Шумен от 22 май 1979 г.

Избиран е за партиен секретар на ППО към ОУ на МВР (офицери). В личното му кадрово дело е посочено, че получава брутно месечно възнаграждение и годишно вещево доволстие в качеството си на офицер по ДС – първа категория труд.

През декември 1979 г. е избран за първи секретар на Общинския партиен комитет в гр. Преслав като са му запазени правата на служител в МВР по разпореждане на зам.-завеждащ отдел „Военно-админситративен" на ЦК на БКП ген. Тодор Радулов.

Началникът на ОУ-МВР в Шумен обаче предлага Момов да бъде да бъде освободен от органите на МВР поради избирането му за първи секретар на Окръжния партиен комитет. Уволнен от МВР-ДС със заповед №К-362 на министъра на вътрешните работи от 1 февруари 1980 г. поради преминаване на партийна работа.

Angel_Momov
dokument

Натисни върху изображението за голям размер

Андрей Николов Андреев

Андрей Николов Андреев
3 февруари 1934 г.
гр. Габрово.
Занаятчийско семейство.
Неженен.
Войник, трудовак.
Военно поделение в Суходол.
21 години.
Агент.
„СТРАШИМИРОВ”.
Пето управление на ДС (към 1955 г. военното контраразузнаване, ВКР).
4 май 1955 г.
Кръстьо Резашки.
Кръстьо Резашки, ОР Жечо Тодоров, капитан Христо Станчев, старши лейтенант Панайот Чорбаджийски.

„Политически е още неориентиран и се колебае, обаче при добро ръководство и системна проверка може да се доведе на наши позиции и се ползва като секретен сътрудник на службата. По характер е общителен, хитър, с обща култура, съобразителен и находчив", ВКР, 1955 г.

„Агентът е добил вече доста добри качества, умее бързо да се внедрява, не е страхлив, бързо се ориентира в трудната обстановка и може сам да прави преценка къде как да се държи и да реагира", ДС – Габрово, 1957 г.

20 май 1960 г.
21 май 2001 г. с решение на Комисията по досиетата „Андреев” при проверката на народните представители.
Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; документи за получени възнаграждения; документи от ръководилия го щатен служител; картон обр. 4; рег. дневник; лично дело ІА-379 (Гб).
Народен представител.

Андрей Андреев е народен представител в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991), издигнат от БЗНС (казионен) в 7-ми Габровски многомандатен избирателен район.

Семейство и образование

Андрей Андреев прихожда от занаятчийско семейство. Баща му е собственик на работилница за чанти, майка му е безпартийна домакиня. Завършва гимназия „В. Априлов" в Габрово. Преди 9 септември 1944 г. не членува в политическа организация

Арест и прокурорски свидетел

От запазените в досието документи се разбира, че през 1951 г. по указание на Николай Станков, син на бивш индустриалец, Андрей Андреев участва в образува нелегална група от няколко младежи ученици, която си поставя задача да води подривна дейност срещу народната власт, като разпространява вражески позиви в Габрово.

Водена е групова активна разработка, която през март 1952 г. е реализирана. Андреев задържан и изпратен в следствието в Окръжно управление във Велико Търново.

След приключване на следствието той е освободен, а главният виновник за организирането Станков даден под съд за 5 години. Андреев е използван като главен свидетел в процеса и за поведението му е отчетено „добро държание в съда".

Доброволен заявител

В един от документите в досието му ДС е отбелязала, че „по-късно същият сам донесе на службата (Околийско управление на МВР, отдел Държавна сигурност в Габрово, бел. ред.) сигнал за нови опити за образуване на нелегална група от младеж от с. Койловци, Плевенско".

Андреев става доброволен заявител и в казармата. „Мнението на другарите от ДС-Габрово е, че трудовакът Андреев е честен към ДС има желание да работи и може да се ползва от нас", отбелязва ВКР в поделение в Суходол, където Андреев служи.

Агентурна дейност в казармата

В архивните документи на ВКР е отбелязано, че Андреев е вербуван на базата на постепенно привличане, като преди това е ползван в поделението като доброволен заявител по „вражески елементи".

„Още от самото начало същият се показа като опитен и находчив сътрудник, даваше донесения за вражески изказвания на трудоваци и за дейността на вражеска група цивилни лица в Плевен, по които е работил още преди да дойде в казармата", отбелязва ВКР през декември 1956 г.

„СТРАШИМИРОВ" е използван и за установяване на вражеския контингент сред новия набор. За да го прикрие от разконспириране Андреев е „арестуван" заедно с други издирвани лица в Габрово малко преди уволнението. На проведената очна ставка той говори против властта. „Така агентът си спечели повече слава и доверие сред вражеските елементи", е отбелязано в документ на Държавна сигурност. За усилията му той е награден три пъти с парична награда.

Работа за ДС в Габрово

През 1957 г. ДС в Габрово го използва по линия „Младежи" и разработване на този контингента. „СТРАШИМИРОВ" предава войник земляк, който му пише от казармата, че се готви да избяга от България.

На 20 май 1960 г. е утвърдена строго секретна характеристика за изключване на агент „СТРАШИМИРОВ" от агентурния апарат.

„Не е правил характерни донесения, тъй като не се ползва с доверие сред вражеските елементи, тъй като е ползван като прокурорски свидетел по делото през 1953 г. срещу Н. Станков. Оженил се, има дете и си е ограничил контактите", е посочено в документа за изключването с дата 9 май 1960 г.

След изключването му като агент

От кратките биографични данни за народните представители в 7-то Велико Народно събрание става ясно, че Андрей Андреев завършил е право в Софийския университет „Климент Охридски". Работи е като юрисконсулт, а по-късно и като секретар на Окръжен народен съвет в Габрово. Работил е и като секретар на общинския народен съвет в Ловеч. Сред приоритетите на работата си като депутат в 7-то ВНС е поставил приемането на Закон за собствеността и за партиите, демонополизация, равнопоставеност на всички форми на собственост.

DSC_0119
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Андрей Славчев Трънски

Андрей Славчев Трънски
11 август 1945 г.
гр. София.
Здраво комунистическо семейство (определение от ДС в досието му).
Неженен.
Дипломат.
Министерство на външните работи.
БКП от 1974 г.
29 години.
Секретен сътрудник.
„СТАМЕНОВ”.
Първо главно управление на ДС, отдел 04 „Контраразузнавателен”.
7 октомври 1975 г.; възстановен на 20 април 1979 г.
3 ноември 1975 г.
Лейтенант Венцислав Константинов и полковник Дънков.
Лейт. Венцислав Петров Константинов; ОР Людмил Пешев; ОР Иван Димов; ОР Димитър Райчев; ОР Александър Асенов Христов; ст. лейт. Христо Кожухаров; лейт. Димо Дичев; лейт. Иван Жеков.

„Сдържан, скромен, тактичен и приятен събеседник. Умее да изслушва внимателно и непринудено да преминава от една тема на разговор на друга. Политически стои на здрави позиции. Има добра обща култура и приятен външен вид. Към органите на ДС има положително отношение и показва готовност за оказване на съдействие”, ПГУ, 1974 г.

„Той е силно честолюбив, конфликтен, мнителен, не е конспиративен, не винаги оценява реално обстановката около себе си”, ПГУ, 1977 г.

Подготовка: Запознаване с оперативната обстановка в страната на пребиваване [Финландия], с действията на специалните служби (местни и чужди) по отношение на българските представители. Методи и средства за набиране на оперативна информация. Създаване на връзки с лица, носители на информация и тяхното проучване. Предпазване от контраразузнавателни органи, привикване към конспиративност, зашифровани разговори и начин на изготвяне на информации.
14 декември 2010 г., решение №175 на комисията по досиетата от проверката на дипломатите.
Собственоръчно написани агентурни сведения; разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководили го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 3625 – 2 тома.
Извънреден и пълномощен посланик в Сараево, Босна и Херцеговина от 30 март 2007 г.

Андрей Трънски е завършил Висшия икономически институт „Карл Маркс" в София, специалност „Икономика на външната търговия" (1972). Син е на ген. Славчо Трънски – командир на Трънския партизански отряд преди 9 септември 1944 г., а след това началник на Военната академия „Г. С. Раковски", зам.-министър на народната отбрана, командващ Противовъздушната отбрана и военно-въздушните сили (1962-1969), народен представител (1962-1990).
От 1972 г. Андрей Трънски е служител на МВнР, отдел „Икономически".

Дипломатическа кариера

В МВнР е заемал е работил и заемал следните длъжности:

  • Служител в отдел „Икономически" на МВнР, Регионални икономически организации в системата на ООН (1972-1975);
  • Аташе, трети секретар в посолството в Хелзинки, Финландия (1975-1977);
  • Отдел „Икономически", Икономическа комисия на ООН за Европа (1977-1978);
  • Отдел „Кадри", сектор „Квалификация" (1978-1979);
  • Втори секретар и първи секретар в посолството в Отава, Канада (1979-1982);
  • Отдел „Кадри", сектор „Дипломатически" (1982-1985);
  • Главен секретар на комитета за българите в чужбина (1985-1990);
  • Дирекция „Консулски отношения", сектор „Северни страни" (1990-1992);
  • Дирекция „Западна Европа и Северна Америка" (1995-1996);
  • Съветник в посолството в Сараево (1996-1999);
  • Главен експерт по визова и миграционна политика в дирекция „Консулски отношения" (януари - септември 2003 г.);
  • Началник сектор „Западни държави" в дирекция „Консулски отношения" (2003-2005);
    Пълномощен министър в генерално консулство България в Лос Анжелис, САЩ (януари – ноември 2005 г.);
  • Началник отдел „Дипломатически служители" в дирекция „Човешки ресурси" (2005-2007);
  • Изпълняващ длъжността директор на дирекция „Човешки ресурси" (май-август 2006 г.).

Освен дипломатическа кариера в периодите 1992-1995 г. и 1999-2003 г. се е занимавал с частен бизнес. С указ на президента Георги Първанов Андрей Трънски е назначен за посланик в Сараево от март 2007 г.

Вербуван от ПГУ за работа във Финландия

Досието на Андрей Трънски се състои от два тома от личното дело на секретен сътрудник „СТАМЕНОВ". От материалите в него се разбира, че разузнаването го вербува, когато той предстои да замине на първата си задгранична работа като трети секретар в посолството на НРБ във Финландия, където ПГУ не разполага със свой оперативен работник. Целта е да бъде използван за контраразузнавателно обслужване на официалните представителства на НРБ във Финландия.

„СТАМЕНОВ" събира и предава информация за достъпността до помещенията в посолството, някои негови служители, както и връзките на посланика, а също така и обща информация за българската общност във Финландия. Предава и информация за американски гражданин, определен от ПГУ като „установен разузнавач от ЦРУ".

След завръщането на Трънски от Финландия, сътрудничеството с него е прекратено. В предложението за предаването на делото му в архива е посочено, че „в процеса на работа „СТАМЕНОВ" не се захвана сериозно със задачите по обслужване на колонията, създаде дрязги и раздори с колегите си, прекаляваше с употребата на алкохол, разкри се като наш сътрудник".

Възстановяване на сътрудничеството със СС „СТАМЕНОВ"

Прекратяване на сътрудничеството със секретен сътрудник „СТАМЕНОВ" е възстановено от ПГУ през март 1979 г. Причината е предстоящото заминаване на Андрей Трънски на дипломатическа работа като втори секретар в посолството на НРБ в Отава, Канада. Предложението за повторното му използване е мотивирано, че в българската дипломатическа мисия в Канада „почти не е работено" по задачите, предстоящи пред отдел 04 на ПГУ.

Проведена му е повторна подготовка по линия на предпазване от чуждите контраразузнавателни органи. Запознат е със „състоянието и дейността на вражеската емиграция, численост, привърженици, печатни издания".

Поставена му следните задачи:

  • контраразузнавателно обезпечаване на българската колония в Канада;
  • опазване на секретите в българската мисия;
  • установяване на контингента на български емигранти;
  • придобиване на политическа и друга информация.

Във том втори от досието му са запазени и собственоръчно написани и подписани агентурни сведения за контакти и връзки с канадски граждани. В Канада дипломатическата му мисия приключва през 1983 г.

„В дейността си зад граница не е използвал пълноценно възможностите си за работа, не се е отнасял достатъчно съзнателно към възложените му задачи по линия на ДС. Получените от него материали с оперативна стойност са малко по количество", е записано в справка на ПГУ за СС „СТАМЕНОВ" от 1985 г.

Виж досието на Андрей Трънски онлайн на сайта desebg.com.

 

Andrei_Trunski
Andrei_Trunski-d

Натисни върху изображението за голям размер

Андрей Стоянов Караславов

Андрей Стоянов Караславов
23 септември 1948 г.
гр. София.
Семейство на служещи.
Неженен.
Дипломат.
Министерство на външните работи.
БКП от 1974 г.
28 години.
Секретен сътрудник.
„ЧАВДАР”.
Първо главно управление на ДС, отдел 03 „Западни страни”.
17 септември 1976 г.; възстановен на 3 юни 1987 г.
17 септември 1976 г.
Капитан Иван Бакърджиев (1976), подполковник Д. Недев (1987).
Капитан Иван Бакърджиев; ОР Димитър Недев; ОР Емил Ставрев.

"В работата си проявява активност, старание, прецизност и полага усилия за повишаване на квалификацията си. Прие предложението за сътрудничество с органите на ДС с готовност и разбиране", ПГУ, 1976 г.

Политическа подготовка – обсъждане на партийни документи, свързани с 11-ия конгрес на БКП и основните насоки на обществено-икономическо развитие на НРБ през 7-та петилетка, както и документи, свързани с 25-я конгрес на КПСС; беседа по актуални проблеми на международното отношение; беседа по политическата обстановка във ФРГ – вътрешно положение и външна политика.

Оперативна подготовка: Беседа за политическата бдителност и конспирация в работата на ПГУ. Запознаване с оперативната обстановка във ФРГ, с форми и методи на действие на западногерманските контраразузнавателни органи. Линия на поведение на гражданина на социалистическа държава в капиталистическа страна. Инструктаж за поведение при сложна обстановка – арест, провокация, катастрофа с кола. Създаване на полезни за разузнаването връзки. Събиране на политическа информация „на тъмно” от лица, разполагащи с оперативни възможности. Обучаване в изготвянето на оперативни справки за лица, представляващи интерес за разузнаването.
24 август 1981 г. През 1987 г. сътрудничеството му е възстановено. Снет е от оперативния отчет на 16 май 1991 г. поради прекратяване разузнавателната дейност на НРС на територията на ФРГ.
19 юли 2007 г. с решение №8 на Комисията по досиетата при проверката на администрацията на президента.
Собственоръчно написани агентурни сведения; разходни документи, отчетени от оперативния работник; документи от ръководилия го щатен служител; картони обр. 1 и 3; лично и работно дело Ф1, а.е. 4303 – 4 тома.
1.Началник на кабинета на президента – администрация на президента Георги Първанов – от 24 януари 2002 г. до 15 март 2007 г..
2.Извънреден и пълномощен посланик в Атина от 16 април 2007 г.

Андрей Караславов получава първоначалното си образование в ГДР, където родителите му работят в периода 1954-1959 г. Майка му и баща му са членове на БКП, признати за активни борци против фашизма и капитализма. През 1976 г., когато е вербуван, баща му е началник на отдел „Консулски" в МВнР.

Образование и кариера в МВнР

Завършва Английската гимназия в София през 1968 г. Явява се на конкурс, организиран от МВнР и е приет за студент в Московския държавен институт за международни отношения в Москва. Завършва го през 1972 г. с отличен една година предсрочно. Специалист е по международни отношения, референт по западните страни и специализация скандинавски страни. След завръщането си в България постъпва в армията, в НШЗО „Христо Ботев". При отбиването на военната си служба година работи в редакцията на в. „Граничар", където отговаря за международните теми. В Гранични войски е приет за член на БКП.

В МВнР работи от юли 1974 г. в отдел „Четвърти", завеждащ секция „Австрия и Швейцария". Заемал е длъжностите стажант аташе, аташе, трети секретар, съветник и пълномощен министър, временно управляващ посолството на НРБ в Бон, ФРГ през 70-те години на ХХ век.

Вербуван от ПГУ за работа във ФРГ

Влиза в полезрението на ПГУ преди заминаването му на задгранична работа в посолството на НРБ в Бон, ФРГ през 1976 г. Това е и основанието да бъде вербуван. По време на вербовъчната беседа с него Караславов приема предложението за сътрудничество с органите на ДС с „готовност и разбиране".

Досието му, което се състои от 4 тома (един том лично дело и 3 това работно дело) съдържат информации за проучването му и сътрудничеството му. Като секретен сътрудник в периода 1976-1980 г. предава общо шест информации за лица, с които е контактувал и такива, с които е установил връзка.

През септември 1980 г. се завръща в страната, за да бъде назначен в отдел „Международни връзки" на ЦК на БКП, като инструктор по ФРГ. Поради тази причина той е изключен от сътрудническия апарат на ПГУ на 24 август 1980 г.

Възобновяване на сътрудничеството през 1987 г.

Връзката с него е възобновена през 1987 г. когато отново заминава за дипломатическа работа във ФРГ. Във втория си период като секретен сътрудник в посолството на НРБ в Бон, ФРГ предава донесения, в които се разкрива отношението на ФРГ към „възродителния процес".

Някои от данните са събирани в разговори с високопоставени източници в Бундестага и политици в ГСДП.

Кариера след 10 ноември 1989 г.

След 10 ноември 1989 г. работи като началник на кабинета на министъра на външните работи Георги Пирински в правителството на БСП с премиер Жан Виденов. Пълномощен министър, временно управляващ посолството на в Стокхолм, Швеция.

В периода 2002-2007 г. е началник на кабинета на президента Георги Първанов. С негов указ Андрей Караславов е назначен за посланик в Атина, Гърция от април 2007 г.

Виж досието на Андрей Караславов онлайн на сайта desebg.com.

Andrei_Karaslavov
Andrei_Karaslavov-d

Натисни върху изображението за голям размер

Антони Емилов Георгиев

Антони Емилов Георгиев
10 март 1963 г.
гр. Бургас.
Неженен.
Фотограф.
ТКС „Българска фотография”.
ДКМС.
26 години.
Агент.
„БОЙКО”.
Шесто управление на ДС, отдел 01 „Борба с идеологическата диверсия и друга подривна дейност на противника по линия на художестената, творческата и научната интелигенция, средствата за масова информация и здравеопазването”; отделение 01 „Средствата за масова информация, комитета по печата, Съюз на преводачите”.
12 август 1988 г.
17 август 1988 г.
ОР Т. Илиев.
ОР Т. Илиев.
15 май 2013 г., решение №2-177 на Комисията по досиетата, проверка на собственици на печатни издания.
Рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр. и обр. 6; предложение за унищожаване с протокол № 110/ 29 януари 1990 г. материалите на „БОЙКО”.
Собственик на медия.

Антони Георгиев завършва английска гимназия в Бургас, а след това и английска филология. Още през 80-те години на ХХ век се занимава с художествена фотография. В някои от визитките, с които е представян при различни интервюта, се посочва, че в началото на 1989 г. бяга в Западна Европа (при какви обстоятелства не се изяснява). Сочи се, че е работил в световните служби на Би Би Си – Лондон. Според други източници той е правил податки да започне работа, но не е бил назначен на щат. Работи в радио „Свободна Европа” в Мюнхен и Прага.

След закриването на секцията на радиостанцията в Германия той работи като журналист на свободна практика в Копенхаген, Дания, от където сътрудничи на местни медии, както за печатни и електронни издания във Великобритания, Дания, Швеция, Германия и САЩ.

През 2002 г. се връща в България и става главен редактор на сп. „Плейбой” (септември 2002 г. – септември 2003 г.). През 2003 г. е начело на бордното списание на авиокомпанията „България ер” до 2007 г.

През 2005 г. основава „Вагабонд Медиа” и започва издаването на летищното списание „Highflights”, което се разпространява на летищата в София, Варна, Бургас, Пловдив. Списанието спира да излиза от началото на 2010 г. Следват медийните проекти със списанията „Вагабонд” (2006) и „Go Greece!” (2008). Първото е списание за политика, бизнес, недвижими имоти, пътешествия, изкуството и забавленията, а второто за пътешествия, идеи и стил, свързани предимно с Гърция.

Антони Георгиев е автор на романа „Виена” (2000) и съавтор и издател на няколко книги за пътешествия. През 2012 г. издава книгата „Турците в България”. Известен е и с многобройните си пътувания по света. Преди да бъде огласена неговата принадлежност към ДС участва в документалния филм на немския продуцент Клаус Дексел „Накаран да замлъкне: Писателят Георги Марков и убийството с чадър” (2013). Той е един от двамата агенти на ДС, които Дексел вкарва във филма, посветен на убийството на Георги Марков (другият е журналистът Владимир Береану).

Antoni_Georgiev-f
Antoni_Georgiev-new-2

Натисни върху изображението за голям размер

Атанас Георгиев Семерджиев

Атанас Георгиев Семерджиев
21 май 1924 г.
с. Лъджане, област Пазарджик (днес квартал на Велинград).
Военен.
Министерство на народната отбрана.
БКП.
29 години.
Съдържател на явка.
„СЛАВЕЙЧЕТО”.
Трето управление на ДС (за борба с контрареволюцията), отдел I, отделение „Троцкисти, трайчокостовисти и анархисти”.
22 октомври 1953 г.
ОР Иван Петков Иванов.
ОР Иван Петков Иванов.
23 юни 1958 г. (сваляне на делото в архив).
19 юли 2007 г., решение №7 на Комисията по досиетата за проверката на президента и вицепрезидента. След това е обявен и при проверката на членовете на Министерския съвет и Народното събрание в качеството му на министър на вътрешните работи и депутат.
Картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване № 1428/4 септември 1962 г. на лично дело 1А 28259.
1.Вицепрезидент на Република България.
2.Министър на вътрешните работи.
3.Народен представител.
4.Зам.-министър на народната отбрана и началник на Генералния щаб на БНА.

Атанас Семерджиев учи в гимназията в Пазарджик, където е активен член на РМС (1939). Партизанин в е отряд „Антон Иванов” (1942).  Командир на партизанска бригада „Чепинци” (1944). Член на БРП (комунисти) от 1943 г.

След 9 септември 1944 г. участва в заключителната фаза на Втората световна войната. През 1950 г. завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“ в СССР, а през 1960 г. Военната академия при Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. Заема отговорни постове в системата на Българската народна армия: началник на Генералния щаб на БНА (22 март 1962 – 28 декември 1989 г.) и първи заместник-министър на народната отбрана (1966-1989). Достига до звание генерал-полковник.

Член е на ЦК на БКП (1966-1990). Народен представител е в периода 1971-1989 г. По случай 60-годишнината му (1984) е награден със златната звезда на герой на социалистическия труд и орден, връчени му лично от Тодор Живков. Съветският посланик Леонид Греков му връчва орден „Червена звезда” на президиума на Върховния съвет на СССР.

Назначен е за министър на вътрешните работи (27 декември 1989 – 2 август 1990 г.) в правителствата на Георги Атанасов и Андрей Луканов.

Избран е за народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание, където е депутат в периода юни-август 1990 г. В резултат на компромисно политическо споразумение между управляващата БСП и опозицията, Атанас Семерджиев е избран за вицепрезидент на България (1 август 1990 – 22 януари 1992)., като президент става Желю Желев – лидерът на опозиционния СДС.


В качеството си на министър на вътрешните работи на 25 януари 1990 г. подписва строго секретна от особена важност докладна записка за прочистване на архивите на Държавна сигурност и заличаване на компрометиращи БКП и ДС материали. В резултат на тайната операция са унищожени около 40 процента от досиетата. В същия период в МВР са извършени най-големите съкращения на личния състав (около 33 процента), като същевременно Държавна сигурност е трансформирана в нови специални служби по съветски модел.

По-късно, заедно с началника на архива на ДС ген. Нанка Серкеджиева, Атанас Семерджиев е разследван и обвинен за унищожаването на архивите на ДС. Признат за виновен по обвинение в злоупотреба с власт и служебно положение. Признат е за виновен и е осъден (2002) от Върховния административен съд (на първа инстанция) на 4 години и 6 месеца затвор. През август 2003 г. второинстанционен съдебен състав на ВКС отменя присъда и връща делото за ново разследване. Прокуратурата така и не го внася повече в съда. Преди приемането на закона за досиетата през 2006 г. Атанас Семерджиев обявява, че законът е вреден за България. По ирония няколко месеца по-късно е обявена неговата принадлежност към ДС по законодателството, срещу което той се обявява.

Atanas_Semerdziev-f
Atanas_Semerdziev-new

Натисни върху изображението за голям размер

Атанас Иванов Будев

Атанас Иванов Будев
7 март 1955 г.
гр. Шумен.
Дипломат.
Министерство на външните работи.
30 години.
Агент.
„АСЕНОВ”.
Второ главно управление на ДС, отдел „Чуждестранни журналисти”.
9 декември 1985 г.
Старши лейтенант Станимир Сърбиновски.
Старши лейтенант Станимир Сърбиновски.
19 юли 2007 г. с решение №8 на Комисията по досиетата при проверката на администрацията на президента.
Собственоръчно написана и подписана декларация; рег. бланка; картони обр. 1, 2 и 4; рег. дневник; лично дело 1А 36208.
1.Секретар по външна политика – администрация на президента Петър Стоянов – от 6 април 1998 г. до 14 февруари 2000 г.
2.Извънреден и пълномощен посланик в Буенос Айрес, Аржентина от 10 март 2000 г. до 31 юли 2006 г.
3.Посланик, неакредитиран, временно управляващ посолството в Хараре, Зимбабве от 28 декември 2007 г.
4.Началник на отдел в МВнР от октомври 2006 г. до декември 2007 г.

Атанас Будев започва кариерата си в МВнР през 1981 г. като специалист в отдел VІІ. Заемал е следните длъжности:

  • Специалист (1984), аташе (1984-1987), трети секретар (1987-1989), втори секретар (1989-1990) в отдел VІІІ;
  • Втори секретар в посолството в Мексико (1990-1992);
  • Първи секретар в посолството в Лима, Перу (1992-1994) и съветник там (1994-1995);
  • Експерт по политически и регионални въпроси в управление „Африка и Латинска Америка” (1995-1997);
  • И.д. началник на управление „Африка и Латинска Америка” (1997-1999);
  • Началник на управление „Африка и Латинска Америка” (1999-2000);
  • Главен експерт в дирекция „Американски държави” (2000);
  • Главен експерт в дирекция „Америка”, отдел „Задгранични представителства” (2006).


Началник на отдел „Стратегически въпроси и ЕПСО” в дирекция „Външна координация и планиране” (2006-2007);

През април 1998 г. Атанас Будев е назначен за секретар по външната политика при президента Петър Стоянов до февруари 2000 г. След това с негов указ от март 2000 г. е назначен за посланик в Буенос Айрес, Аржентина до 2006 г. През декември 2007 г. е изпратен като неакредитиран посланик, временно управляващ посолството в Хараре.

Виж досието на Атанас Будев онлайн на сайта desebg.com.

Atanas_Budev-s
Atanas_Budev-d

Натисни върху изображението за голям размер

Атанас Игнатов Младенов

Атанас Игнатов Младенов
27 октомври 1960 г.
гр. Айтос.
Семейство на служещи.
Дипломат.
Министерство на външните работи.
БКП от 1985 г.
27 години.
Агент.
„ВИХЪР”.
Второ главно управление на ДС, отдел 06 „Китай, Югославия, Албания и др.”, отделение 01 – разработва китайското посолство и връзките му.
13 ноември 1987 г., на идейно-политическа основа.
18 ноември 1987 г.
Подполковник Никола Николов.
Подполковник Никола Николов.

„Проявените лични качества и възможности за работа по служителите на посолството на КНДР и желанието на кандидата да ни помага дават основание да се смята, че е целесъобразно Атанас Младенов да бъде вербуван за агент на ДС”, ВГУ, 1987 г.

Конспиративност и запазване в тайна на сътрудничеството му с органите на ДС. Осъществяване на двустранна връзка. Легендиране на посещенията за срещи с оперативния работник
14 декември 2010 г., решение №175 на Комисията по досиетата от проверката на дипломатите.
Документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картони – обр. 4 – 2 бр.; лично дело IА-37466.
1.Извънреден и пълномощен посланик в Рим от 24 август 2007 г.
2.Директор в МВнР януари 2005 г. до август 2007 г.

Атанас Младенов завършва Московския държавен институт, международни отношения в СССР през 1987 г. Същата година започва работа в МВнР в Пети отдел и е използван по линия на Корейската народно-демократична република (КНДР) . Тогава е и вербуван като агент от ВГУ.

Досието му разкрива, че ВГУ установява с него оперативен контакт още през септември 1987 г. В процеса на изучаването му тогава са му поставени задачи по служители от посолството на КНДР, които той „прие и изпълни с желание”. Дава и писмена информация за съветник по политическите въпроси от посолството на КНДР и за други корейски граждани.
 
В строго секретния доклад за вербуването на Атанас Младенов е посочено, че той „изяви готовност и желание да сътрудничи на органите на ДС в тяхната работа по разкриване действията на вражеските разузнавания, насочени срещу НРБ, СССР и другите страни-членки на Варшавския договор”.

Като дипломат е работил в посолствата на България в Пхенян (КНДР), Сеул, република Корея. Заемал е поста пълномощен министър и директор на дирекция „Европа“ (2004–2007) в МВнР. Акредитиран е и в Малта и Сан Марино. През 2007 г. с указ на президента Георги Първанов е назначен за посланик на България в Рим, Италия. Тогава е акредитиран и за Малта и Сан Марино.

След сформиране на кабинета Орешарски през май 2013 г., подкрепен от БСП, ДПС и партия „Атака" министърът на външните работи Кристиан Вигенин назначава Атанас Младенов за директор на дирекция „Държавен протокол" в МВнР.

В архива на ДС е съхрането само лично му дело като агент, в което са запазени минимални по обем документи. От последната страница на папката е видно, че досието е било разделено през 2008 г., В решението на комисията по досиетата е посочено, че тя разполага с документи, удостоверяващи принадлежността на Атанас Младенов към органите на ДС след 10 ноември 1989 г. Виж досието му онлайн на сайта desebg.com.

Atanas_Mladenov-f
Atanas_Mladenov-d

Натисни върху изображението за голям размер

Атанас Матеев Матеев

Атанас Матеев Матеев
23 юли 1949 г.
гр. Каварна.
Учител.
39 години.
Агент.
„МОМЧИЛ”.
Областно управление на МВР-ДС Толбухин (днес Добрич).
20 май 1988 г.
30 май 1988 г.
Йордан Стоянов.
Йордан Стоянов.
1990 г.
4 септември 2007 г. с решение №14 на Комисията по досиетата при проверката на народните представители.
Картони - обр. 4 – 2 бр.; рег. дневник; писмо вх. № 2044/25 април 1990 г. – ОУ на МВР-Толбухин за протокол за унищожаване 97/17 април 1990 г. –Балчик; доклад на МВР RB202009-001-05/01-08-І-1869/18 октомври 2007 г.
1.Народен представител от СДС в 36-то Народно събрание (1991-1994).
2.Общински съветник в община Каварна (1999-2003).
3.Кандидат за кмет на община Каварна, област Добрич, издигнат от коалиция „Патриотичен Съюз – Добруджа” на местните избори през 2007 г.
4.Кандидат за общински съветник в община Каварна, издигнат от Коалиция „Единни за община Каварна” (Партия на българските жени, Партия за хората на народа) на местните избори през 2011 г.

Атанас Матеев е народен представител от СДС в 36-то Народно събрание (1991-1994), избран като кандидат на БЗНС „Никола Петков", общински съветник в община Каварна (1999-2003).

В 36-то Народно събрание

По професия е електроинженер. В 36-то Народно събрание влиза от листата на СДС в 8-МИР Добрич. В парламента е член на Комисията по земеделие и на Комисията по административно-териториално устройство и местно самоуправление.

В местната власт

На местните избори през 1999 г. е избран за общински съветник в община Каварна.

След това регистрира два неуспешни опити на местните избори през 2007 г. и 2011 г., когато е издигнат съответно от местните коалиции „Патриотичен Съюз – Добруджа" и „Единни за община Каварна".

Унищожаване на досието на агент „МОМЧИЛ"

С протокол от април 1990 г. на Районно управление на МВР в гр. Балчик са унищожени личното и работно дело на действащия агент „МОМЧИЛ", псевдонима, под който Атанас Матеев е вербуван от Областното управление на МВР-ДС Толбухин (Добрич). Всяко едно от делата е по 1 том.

От запазените картони на името на Атанас Матеев се разбира, че през 1988 г., когато е вербуван, е работил като учител.

Atanas_Mateev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Ахмед Ахмедов Башев

Ахмед Ахмедов Башев
22 януари 1964 г.
с. Рибново, област Благоевград.
Селско семейство.
Женен.
Учител.
с. Рибново.
24 години.
Агент.
„МАНОЛ”.
Областно управление на МВР-ДС Благоевград.
26 май 1988 г.
старши лейтенант Владимир Трендафилов.
старши лейтенант Владимир Трендафилов, капитан Ст. Бойков.

„Има положително отношение към мероприятията, провеждани от партията за възпитанието на местното население, по възродителния процес и други. Проявява съзнателност, явява се на срещите, проявява разбиране по отношение на възродителния процес, като на практика е решил въпросите в семейството си. Информира ни редовно и обективно за развитието, както на възродителния процес и за други възникнали въпроси в Рибново", Районно управление на МВР-ДС гр. Гоце Делчев, 1988 г.

Установяване на двустранна връзка. Използване на тайник при усложнена обстановка.
25 октомври 2007 г. с решение №18 при проверката на кандидатите за участие в местните избори.
Собственоръчно написани агентурни сведения; документи от ръководилите го щатни служители; рег. дневник; рег. бланка; картон обр. 4; лично дело ІА – 2973 (Бл), работно дело ІР – 2084 (Бл); доклад на МВР RB202009-001-05/01 – 08 – І – 1880/22 октомври 2007 г.
1.Кмет на община Гърмен (1999-2013).
2.Кандидат за народен представител (2009), издигнат от ДПС, за 41-то Народно събрание.
3.Народен представител от ДПС в 42-то Народно събрание (2013-2014).
4.Кандидат за народен представител (2014), издигнат от ДПС, за 43-то Народно събрание.

Ахмед Башев е депутат от ДПС в 42-то Народно събрание (2013-2014), дългогодишен кмет на община Гърмен (1999-2013).

Произход и образование

Израства в родното си село Рибново, в което през рождената му 1964 година, жителите се вдигат на бунт срещу насилственото им преименуване, предприето от управлението на БКП. Баща му е член на БКП, отговорник на лавката за детски закуски в селото, а майка му работи в АПК.

През 1981 г. става студент в Висш физико-математически институт в Пловдив.

Доноси като студент още преди ДС да го вербува

Именно когато е студент 3-ти курс във Висш физико-математически институт в Пловдив през декември 1983 г. Държавна сигурност проявява интерес към него. По това време името му е Албен Бюлюкбашиев. Контакт с него осъществява оперативен работник от Районното управление на МВР-ДС в Гоце Делчев.

В архивните документи за този първи контакт офицерът, подчертава, че 19-годишният младеж ще бъде вторият човек от с. Рибново, който ще завърши висше и органите разчитат на него да променят бита и културата на родното му село.

Лична връзка „АЛБЕН"

ДС го използва като лична връзка (ЛВ) под псевдонима „АЛБЕН" за обезпечаването на Висшия физико-математически институт в Пловдив, където Башев е студент. Целта е да донася срещу състуденти от българомохамедански произход.

От тези ранни години в досието му фигурират данни, че той донася информация за различни прояви и коментари на свои колеги. Така например, предава информация за студент, който коментира, че живота на Запад и Япония е привлекателен и прави сравнение с ниския стандарт на живот в НРБ.

ЛВ „АЛБЕН" донася на ДС и за студент, който коментира политиката на съветския лидер Андропов, което тогавашната комунистическа власт и Държавна сигурност приемат за форма на антисъветизъм. Още в тези ранни години на контактите си с ДС Башев има афинитет и към по-тривиални прояви, които прави достояние на оперативните работници от ДС. В случая такъв е донос срещу студент, който продава дънки на черно.

Срещите с ЛВ „АЛБЕН" са регулярни през два месеца. Поставената му е и по-сериозна задача: да указва влияние върху тогавашния кмет на родното му село Рибново за промяна на облеклото на жителите му. В докладите на ДС е посочено, че Бюлюкбашиев определя съселяните си като „невежи и прости".

Проучването на Башев за агент на ДС

След „възродителния процес" той получава името Андрей Малинов Башев. Иинтересът на ДС към него се възобновява през 1988 г. ДС се спира на него като в търсенето на агент, чрез който може да се оказва положително въздействие на населението в Рибново и да отразява действителното положение в селото.

„Като подходящ се явява лицето Андрей Малинов Башев роден на 22 януари 1964 г. в с. Рибново, имайки възможност да работи сред интелигенцията", е посочено в един от документите на ДС. Комунистическата власт има отдавнашен проблем в Рибново, чието население ДС определя като „обхванато от религиозен фанатизъм, включително и младежите". ДС отбелязва, че Андрей Башев (Ахмед Башев) е с завършено висше образование, специалност математика, член на ДКМС и от края на 1987 г. работи като учител в родното си село.

В проучването му от ДС преди вербовката е отбелязано, че още като студент с него е осъществен оперативен контакт. „Определените му срещи приемаше с желание и на същите се стремеше да ни дава вярна и точна информация", е записано в документа.

Верен на Държавна сигурност и в казармата

От материалите, свързани с проучването на Башев се разбира, че по предложение на ДС в гр. Гоце Делчев в казармата с Башев е установен контакт от Пето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР. В продължение на 2 години той е редовен на срещите и ВКР дава положителна оценка за разговорите с него.

Интересно е, че през ноември 1987 г. Окръжният комитет на БКП в с. Гърмен се насочва към Башев с желанието да го издигне за кмет, но той категорично отказва, тъй като нямал необходимия организационен опит. И този факт ДС не е пропуснала в досието му.

Рецептите на Башев за „възродителния процес"

Още преди да бъде вербуван Башев активно продължава да информира ДС. В края на ноември 1987 г. обаче той вече се е „специализирал" по проблемите на „възродителния процес" и предлага на Държавна сигурност „рецепти" за успеха на насилствената смяна на имената.

Донесенията му са под формата на „заявления", под които се подписва с името си Андрей Башев. В тях той посочва, че за „неудачите" с „възродителния процес" определена вина има партийното ръководство и учителите в селото. Основните фигури, които трябва да ръководят и направляват възродителния процес – учителите не се задържат в селото и не спят там. Прекарват само по 4-5 часа на ден.

Партийното ръководство също е укорено от Андрей, поради липса на личен пример. Освен това той донася и за негови съселяни, които според него играят на комар.

През февруари 1988 г. Андрей Башев донася на ДС, че в Рибново „не се чувства необходимата непримиримост, от страна на партийните членове в селото, не правят забележки на жените и не се налагат никакви глоби".

Докладва дори за неспазване на новия ритуал при погребенията на починали в селото, както и това, че при гласуването на изборите през февруари 1988 г. повечето от жените не са отишли до урните, а от тяхно име са гласували мъжете им.

В заявление от май 1988 г. Андрей Башев посочва, че „възродителният процес така и не върви. Имайки предвид опита на другите села в нашата система по какъв начин те решиха проблемите. Още дълго време ще тъчем на едно и също място, ако цялото ръководство на селото не се оглави от местни кадри – директор на училище, партиен секретар и другите ръководни длъжности".

ДС: Андрей Башев няма проблем с възродителния процес

В плана за вербуването на Башев от ДС през пролетта на 1988 г. изрично се посочва, че „по възродителния процес няма проблеми. Убеден е в правотата на същия". Определен е като подходящ е за агент на ДС, привлечен на патриотична основа.

По времена вербовката му (26 май 1988 г.) присъства и полковник от ДС – началник на Районното управление на МВР-ДС в Гоце Делчев. На Башев е обяснено, че задачите, които му поставят, са задачи на партията и че се опират на честни и верни на партията хора.

Вълнението на Башев да стане агент „МАНОЛ"

„Башев се развълнува и откровено благодари за оказаното му доверие, споделя, че осъзнава отговорността, която е поел и в бъдеще с желание ще продължи с решаването на нашите задачи", се посочва д доклада за вербовката му. Предложено му е да си избере псевдоним и той избира „МАНОЛ".

„На ново вербовъчния агент не взехме декларация за сътрудничество, тъй като според нас не се налага, изхождайки от неговата готовност, както преди, така и сега да сътрудничи", подчертава ДС.

Донос след донос

От 1988 г. доносите на Башев се редят един след друг. Те са насочени срещу различни негови съселяни. Срещу група от 7 работници, които си изкарват хляба в с. Струмяни, но оттам пътували до София, където хората посещават джамията.

Агент „МАНОЛ" донася за коментарите в Рибново относно решението на ЦК на БКП по селското стопанство през 1988 г. Общото мнение, е че хората не вярват на партийните решения и обещанията за ниски цени.

През септември 1989 г. „МАНОЛ" коментира, че новият партиен секретар в селото съвсем е объркал „възродителния процес", защото бил тръгнал да си решава собствените проблеми и да използва положението си. Този секретар, според документите на ДС е Манчо Джуркин, който през февруари 2014 г. обвинява Башев за отстраняването си от поста временно изпълняващ длъжността директор на училището в Рибново. Тогава, през 1988 г., Джуркин е коментирал, че в партията е затъпяла и той като секретар има много свободно време.

В досието на Ахмед Башев съществува и донесение от август 1989 г. по време на т. нар. Голяма екскурзия. Отбелязано е, че „с пристигането на войници от специалните войски и тяхното дежурство в селото не се забелязват коментари дори от страна на възрастните". Ако някой започвал да говори по темата Турция веднага бил прекъсван от останалите.

Да донасяш на ДС след 10 ноември 1989 г.

Агент „МАНОЛ" се оказва изключително верен на репресивния апарат на БКП. От досието му е видно, че той продължава да донася и след оттеглянето на Живков от властта и рухването на комунистическия режим.

В сведение от 24 ноември 1989 г. „МАНОЛ" предава на Държавна сигурност каква е обстановката след Ноемврийския пленум (на който Живков е принуден да се оттегли, бел. ред.) и реакциите след първия митинг (на 18 ноември 1989 г., бел. ред.). Според информацията обстановката се е усложнила, а жителите на селото са издигали вражески лозунги като „Дойде и вашия ред", „Край на червения терор" и „Смърт на червените".

Според агент МАНОЛ" властта „трябва да предприеме конкретни мерки срещу някои от най-активните лица, защото в противен случай ще се стигне до сблъсък".

Агентът търси оперативния си работник дори и в началото на 1991 г. за да ги информира как се развиват нещата в Рибново. Последното му донесение е от юни 1991 г., регистрирано вече в служба Защита на конституцията, наследник на Второ главно управление на ДС

В него „МАНОЛ" поделя впечатленията си от свое посещение в Турция. Поставена му е задача да следи за „изказвания на националистическа основа, за изява на екстремисти и за изяви по време на курбан-байрама". Така Ахмед Башев остава верен на ДС до края й.

Кариера след 10 ноември 1989 г. – кмет на Гърмен

До 1999 г. той е директор на училището в с. Рибнево. През 1999 г. се кандидатира за кмет на община Гърмен. Тогава печели като независим кандидат под името Андрей Башев.

На местните избори през 2003 г. Башев е издигнат от ДПС и тогава се преименува на Ахмед. Печели изборите на първи тур. На местните избори през 2007 г. Башев е избран отново на първи тур за втори кметски мандат на община Гърмен. През 2007 г. се явява като независим с подкрепата и на БСП и отново печели кметския пост. На местните избори през 2011 г. е издигнат от ДПС и взима пореден кметски мандат.

Депутат от ДПС

На парламентарните избори през 2009 г. Ахмед Башев е кандидат за народен представител от листата на ДПС в 41-то Народно събрание, но не успява да бъде избран.

Отново е кандидат за депутат на предсрочните избори през 2013 г. за 42-то Народно събрание, в което влиза като водач на листата на ДПС в 1-МИР Благоевград. В 42-то Народно събрание е избран за зам.-председател на Комисията по и инвестиционно проектиране. Той е и член на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. По време на своя престой в Народното събрание жителите на Рибново го обвиняват, че стои зад опитите за кадруване в селото с уволнението на изпълняващия длъжността директора на училището.

В парламента изкарва само 14 месеца, след като през май 2014 г. ДПС оттегля подкрепата си за кабинета Орешарски в резултат на неубедителния за БСП резултат от евроизборите и това довежда до разпускане на парламента и насрочване на нови предсрочни избори.

На тях той отново е кандидат за народен представител от ДПС и се нарежда втори в листата на движението в 1-МИР Благоевград. ДПС печали два мандата, но преференциалният вот вкарва в 43-то Народно събрание, поставеният по-назад в листата на движението Муса Палев за сметка на Башев (месец след изборите Палев и още един народен представител от ДПС са изключени от партията заради отказа им да се откажат от депутатските места, спечелени благодарение на преференциалния вот).

Останал извън парламента Ахмед Башев се връща към учителството, като става директор на училището в с. Огняново, община Гърмен.

Позицията на Ахмед Башев за агентурното му минало

След разкриване на неговата принадлежност за първи път през 2007 г. Башев, който по това време е кмет на община Гърмен, заявява:

„Тълкувам оповестеното решение на Комисията по досиетата и моето име там, като пореден опит за нанасянето на удар върху мен от шайка мафиоти и мръсници."

Той приема разкриването на агентурното му минало от Комисията като опит да бъде дискредитиран, обвинявайки депутата от ДПС Алиосман Имамов и областния лидер на ДПС в Благоевград Ведат Хюсеин. Башев заяви, че през 1999 г. му е издаден документ, който доказва, че е проверяван за наличие на досие и че миналото му е чисто. Именно с този документ той парира по време на предизборната кампания нападките на опоненти, че е сътрудничил на ДС.

През 2009 г. след разпита му в ДАНС по сигнал на лидера на Яне Янев за насаждане на радикален ислям, когато за кратко е задържан Башев заявява, че не е вярно, че има тлъсто досие, нито информациите, че е активен възродител.

През февруари 2014 г., когато жители на Рибново протестират срещу намесата му срещу директора на местното училище, отново е припомнено агентурното му минало. Тогава Башев дава специална пресконференция, на която заявява:

„Аз нямам подписана декларация за сътрудничество със службите за сигурност, за разлика от много депутати и хора на ДПС. Рано или късно това моето досие ще излезе в публичното пространство, аз ще поискам това да се случи, за да се види за какво става въпрос. Основният играч с досиетата беше и остава Илиосман Имамов [депутат от ДПС]."

Башев за „възродителния процес"

Интересни са и коментарите на Ахмед Башев за „възродителния процес", за провеждането на който в родното му Рибново самият той информира и съветва Държавна сигурност преди промените. През май 2012 г. на поклонение в с. Пристое, Шуменско, по повод Майските събития от 1989 г. той заявява:

„Аз съм от онова поколение, което знае малко за Възродителния процес. Искам да се обърна към младите хора. През последните години се бяхме втурнали да правим пътища, водопроводи, вкарахме много средства в общините, но като че ли забравихме за това, което се е случило преди 20 и повече години по помашките райони, какви неща са се случвали."

През май 2012 г. по време на събора Демир баба теке, където ДПС отбелязва годишнините от „възродителния процес" и Маските събития от 1989 г., Ахмед Башев заявява:

„Много от нашите противници ни казват – стига с този Възродителен процес, изтъркахте я тази тема вече. Не, уважаеми приятели. Ще я търкаме дотогава, докогато България стане истинска демократична държава.

...Методите на онзи Възродителен процес продължават. Страхът е актуален и днес. Ние ще продължим да споменаваме Възродителния процес, ще се борим, докато не постигнем равноправие, тази родина е и наша, тя е обща, можем да управляваме много по-добре от някои други...

...Има една партия – ДПС, която трябва да споменаваме винаги, защото тя показва нашата кауза – правата и свободите на всички граждани. Това е партията, ще се борим, ще бъдем единни, за да покажем на България, Европа и света, че ние искаме властта – централната, изпълнителна власт. Това можем да го постигнем, ако отново бъдем единни. Трябва да имаме пълно доверие в ДПС и в председателя Ахмед Доган."

Ahmed_Bachev
dok

Натисни върху изображението за голям размер

Ахмед Демир Доган

Ахмед Демир Доган
29 март 1954 г.
Село Пчеларово, област Толбухин (Добрич).
Бедно селско семейство.
Неженен.
Войник в строителни войски, редник.
ДКМС от 1969 г.
20 години.
Агент.
„АНГЕЛОВ”, „СЕРГЕЙ”, „САВА”.
Трето управление на ДС (ВКР) – 1974 г.; ОУ на МВР-ДС Варна – 1976 г.; Първо главно управление на ДС – 1979 г.
21 август 1974 г.
3 септември 1974 г.
Старши лейтенант Стайчо Любенов Стайков. Вербуван на идейно-политическа основа.
Старши лейтенант Стайчо Любенов Стайков; подполковник Васил Панайотов; подполковник Стойко Стойков; капитан М. Маринов; майор Иван Михайлов; Георги Георгиев; Евгени Крушков; Георги Йорданов.

„Разговорлив, спокоен и културен младеж. Правилно разбира нашите цели и задачи и проявява желание да ни помага. Добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на ДС. Притежава остра и пъргава памет, логична мисъл и способност да предразполага към себе си. Политически е добре ориентиран и заинтересован. Ученолюбив, любознателен, съобразителен и находчив. Имайки предвид впечатлението си за редник Ахмедов, считам, че същият е напълно подходящ за агент на органите на ДС и той ще може успешно да решава наши задачи. На сътрудничеството си с нас гледа като на гласувано му голямо доверие”, ВКР, 1974 г. за агент „АНГЕЛОВ”.

„Извършено му е проверка чрез „М- Родопи” (подслушване), паралелна агентура и анализ на отделни сведения и се установи, че работи честно с органите на ДС. Агентът самостоятелно е изучил много добре основите на Марскистко-ленинската философия. По характер е спокоен, съсредоточен с богата обща и политическа култура. Има аналитичен ум и логична мисъл. Тези му качества ни дават основание да считаме, че след необходимата подготовка и проверка на неговите разузнавателни качества може да се развие като перспективен агент на ДС. Агент „СЕРГЕЙ” има положително отношение към органите на ДС и държи на връзката с нас”, Окръжно управление на МВР-ДС Толбухин, отдел I (разузнавателен) за агент „СЕРГЕЙ”, 1976 г.

„Агентът демонстрира безпрекословна вярност и преданост към органите на ДС, като заявява, че марксистко-ленинските идеали са втъкани в неговата същност и той всеотдайно ще им служи. Готов е да изпълнява всякакви задачи, които ще му възлагат от ДС. Ако един ден почувства, че изменя на своята същност – на идеите, смята, че би трябвало по-добре да сложи край на живота си”, ПГУ за агент „СЕРГЕЙ”, юни 1979 г.

„Към семейството си не се чувства силно привързан. За свои най-близки хора счита работниците от ДС, с които е работил и работи понастоящем. Към органите на ДС се отнася с признателност и за оказаната му материална помощ”, ПГУ за агент „САВА”, август 1979 г.

„1. С наша помощ се е устроил във ВУЗ в гр. Шумен.
2. С наша помощ е прехвърлен във СУ „Кл. Охридски".
3. С наша помощ след завършване е завършил аспирантура.
4. Осигурена му е още в СУ „Кл. Охридски" ежемесечна финансова помощ. Първоначално по 90 лв., а впоследствие от май 1982 г. по 125 лв., като разликата му е давана за подпомагане в наема на квартирата.
5. Закупувани са му дрехи периодично.
6. Подпомаган е финансово при закупуване на литература.
7. Осигуряван е бил със средства при ваканциите му в родния край, гр. Варна, Приморско и др.
8. По време на защитата на дисертацията и на коктейла след нея е осигурен от нас.
9. Неустойки в техникума и завода са поемани от нас.
10. Оказвано е съдействие в устройването на приятелите му в общежитие.
11. Подпомаган е финансово и при езиковата му подготовка в алианса и закупуване на литература, както и на пишеща машина.
12. Обезпечаван е бил финансово за всички негови празници, както и на приятелката и на хазайката му, както и за студентските такива", ПГУ за агент „САВА", 1986 г.

Обучаван е в конспиративност и линия на поведение. Контрол над поведението при контакти и общуване с хора от турските среди. Подготвян е за нелегал на отдел 05 „Н” (нелегали) на Първо главно управление на ДС за извеждане в Англия, ФРГ или САЩ.
6 март 1988 г.
22 октомври 1997 г. с доклад на председателя на Комисията по досиетата и министър на вътрешните работи Богомил Бонев, прочетен в Народното събрание.
Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи, отчетени от оперативния работник; документи от ръководилите го щатни служители; рег. бланка; картони обр. 1 и 3; лични и работни дела – 10 тома.
Народен представител (1990-2013).

Когато е още на 6 месеца родителите на Ахмед Доган се развеждат. Една година по-късно майка му се омъжва. От втория й брак Доган има три сестри. До 8-годишна възраст израства под грижите на баба си и дядо си по майчина линия. Дядо му е овчар, член на партията от 1944 г. Почива през 1971 г. на 80 години.


Ранни години

През 1962 г. цялото семейство на Доган се преселва в с. Дръндар, Варненско. До 4 клас учи в местното училище. „Мой кумир беше Ломоносов. Но поради буйния си темперамент и недоброто възпитание имах лошо поведение. Обичах да предизвиквам учителите и имах склонност към побоища”, пише в автобиографията си за ПГУ през 1979 г. Доган.

След завършване на основното си образование записва техникума по Индустриална химия във Варна, но още преди да завърши първата година е принуден да напусне, тъй като родителите му го оставят без средства под предлог на недоволство към него. „От този момент реших сам да се справям с живота”, е посочил в автобиографията си за ПГУ Доган. Записва СПТУ по стъкло в с. Белослав, „защото храната и спането се осигуряваха безвъзмездно”.

През1968 г. е прие в комсомола. „В края на 1970 г. ми попаднаха няколко книги за живота и дейността на Маркс и Енгелс, и на Ленин. След 6-7 месеца самостоятелно занимание с литература относно събития от техния живот ми послужи като достатъчно емоционално основание да започна системно и последователно изучаване на марскизма-лененизма  най-вече на философията”, разказва Доган пред ДС.

След завършване на средното си образование 5-6 месеца работи като арматурист и бетонджия в корабен завод „Георги Димитров” Варна. През октомври 1973 г. влиза в казармата – Строителни войски в Шумен. Там специализира като електротехник. 


Вербуван от ВКР

Именно в казармата през 1974 г. той е вербуван от ВКР под псевдонима „АНГЕЛОВ”. Използван е разработването на турския контингент в БНА – Строителни войски. Работи по 6 дела за оперативни проверки и както ВКР посочва с изключение на една „всички обекти са разобличени и данните при разобличаването се покриват с тези от агента”.

След казармата работи 5 месеца работи като корабен бетонджия  в корабния завод „Георги Димитров” Варна.


Агент на Окръжно управление на МВР-ДС Варна

След уволнението си от казармата интерес към Доган проявява Окръжно управление (ОУ) на МВР-ДС Варна, където той е превербуван под псевдонима „СЕРГЕЙ”. В документите от досието му е посочено, че ще бъде използван по линия на турското разузнаване. На практика от той става стипендиант на ДС и получава месечна издръжка в размер на 90 лв.



По време на сътрудничеството му към ОУ на МВР-ДС Варна обаче конкретни задачи не са му поставяни. ДС съдейства на Доган да се запише студент в Висшия педагогически институт (ВПИ) в Шумен, специалност българска филология. Акцентирано е към успешното усвояване на учебния процес като студен във Шумен. Доизграждан е в идейно отношение.


През 1978 г. ДС му помага да се прехвърли в Софийския университет „Климент Охридски”, специалност философия, по която Доган се увлича.


Агент „САВА” в ПГУ

На 14 март 1979 г. агент „СЕРГЕЙ” е предаден от ОУ на МВР-ДС Варна на ръководство на ПГУ. „Работата с ДС за него е свято нещо, което знае как да пази. Силно е привързан към органите на ДС”, констатира ПГУ при прехвърлянето му от ДС – Варна.

„Аз се свързах на живот и смърт с марксистко-ленинската философия, с комунистическата идеология. Аз съм кръвно свързан, честен и предан към органите на ДС”, заявява агентът пред своите водещи офицери през 1979 г.


Разузнаването смята, че агентът разполага с потенциал след необходимите проверки и обучение да бъде използван като оперативен работник – нелегал и като спецагент. През август 1979 г. приема псевдонима „САВА”, който сам е избрал, след като му е предложено предишния псевдоним да бъде сменен.


И като агент на ПГУ Доган продължава да получава финансова помощ. В много от документите „САВА”  удостоверява с подписа си, че получава съответната сума за „извършени услуги на ДС". Сумите варират от 30 до 270 лв.

След преминаването на Доган към ПГУ разузнаването извършва множество проверки на агента за лоялност, като се опитва да го контролира напълно, дори и в контактите с интимните му приятелки.


В този период той активно е работил по конкретни обекти във ВПИ Шумен и СУ „Климент Охридски”. Давал е информация за прояви на младежи от студентските среди. Използван е за оказване на влияние върху определени лица от турски произход.

По указание на ПГУ разработва теми по турския национализъм и верски фанатизъм на българските граждани от турски произход. В досието му фигурират анализи със следните заглавия: „Турският национализъм и верски фанатизъм”, „Идеологическо въздействие и духовно производство – проблемът на двузначната култура на българските турци”, „Средства и форми за противодействие на национализма на българските турци”, „За нравствения облик на комуниста-разузнавач”. Пише също така за т. нар. революционен процес и исляма.


При началото на акцията на насилственото преименуване в края на 1984 г. агент „САВА” заявява пред водещия си офицер, че се чувства обиден. Той е засегнат за това, че не е бил предупреден и информиран предварително, а не от факта на „възродителния процес”, който засяга и него.


Архивните материали от досието на агент „САВА” показват, че и по време на „възродителния процес” той е продължил да прибира даваните му от ДС. Последната саморъчно подписана разписка за получени 200 лв. от „САВА” е от 9 юни 1986 г. По това време той е кандидат на философските науки и работи като научен сътрудник в Института по философия към БАН.


Арестуван и съден

През 1986 г. други структури на ДС засичат, че агент „САВА” на ПГУ е в контакти с български турци, участници в изготвянето и разпространението на позиви в Североизточна България от името на Турско национално освободително движение в България. Ахмед Доган е арестуван, разследван от отдел „Следствен” на Държавна сигурност.

В своите показания Доган разкрива имената и дейността на други участници в движението. Осъден е от Варненския окръжен съд на 10 години затвор по обвинение в противодържавна дейност.


След 10 ноември 1989 г. – ключова фигура на прехода

След 10 ноември 1989 г. Ахмед Доган е амнистиран и освободен. Включва се в основаването на Движението за права и свободи (ДПС). Избран е за негов лидер (1990-2013).

Като председателят на Движението ДПС в продължение на 23 години се превръща в една ключовите политически фигури на прехода. С мандата на ДПС управляват две правителства – това на Любен Беров (декември 1992 г. – октомври 1994 г.), станало известно като правителството на „Мултигруп” и това на Сергей Станишев (август 2005 г. – юли 2009 г.) – популярно като правителството на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ).


Партията на Доган е партньор на Симеон Сакскобургготски в правителството му (юли 2001 г. – август 2005 г.). „Депесарският шут” на Доган през есента на 1992 г. става една от основните причини за сваляне на правителството на Филип Димитров (СДС). С решаващата подкрепа на ДПС през 2001 г. Георги Първанов получава президентския пост. През месец май 2013 г. ДПС, на което е вече почетен председател, подкрепя съставянето на правителството Орешарски с мандата на БСП.


Разпределител на финансовите порции в България

Метаморфозите на Доган през годините са удивителни: от закана да забрани БКП/БСП през 1990 г., през демонстрирането на близки отношения с боса на „Мултигруп” Илия Павлов и превръщането на ДПС в неизменен политически балансьор, до депутатът, който не стъпва в парламента и партньор на БСП във властта.


Негови са шокиращите признания, че „всяка партия си има обръч от фирми” и че той разпределя „порциите на финансирането в държавата”. А когато през 2008 г. е критикуван за появата му на луксозна Доган заявява без да му мигне окото: „Не яхта – ако имам възможност ще си купя и летяща чиния... Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.”

Една от последните му метаморфози е тази на „мениджър на проучванията” за „Цанков камък” и още три хидровъзела, за което получава хонорар от 1,5 млн. лв.

На 19 януари 2013 г. по време на 8-та национална конференция на ДПС в НДК се оттегля от председателското място, като за свой заместник посочва Лютви Местан, друг агент на Държавна сигурност. Не се кандидатира повече за народен представител

По време на конференцията 25-годишният Октай Енимехмедов напада Доган на трибуната като насочва към главата му газов пистолет, докато председателят на ДПС чете доклада си. Доган се отървава само с уплаха. След инцидента конференцията е прекъсната.

Няколко часа по-късно делегатите избират Местан за лидер на ДПС, а Доган за почетен председател на ДПС. След този случай Доган още повече избягва публичността. Мнозина обаче мнозина смятат, че той продължава да дърпа конците в ДПС, което след предсрочните парламентарни избори през 2013 г. отново влиза в управлението заедно с БСП.


Разкриването на сътрудничеството на Доган

Човекът, който за първи път публично разкри агентурната принадлежност на Доган е зам.-директорът на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков. През 1991 г. той заяви, че лидерът на ДПС е работил за Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) под псевдонимите „СЕРГЕЙ” и „САВА”. Не последва опровержение от страна на Доган, но разузнавачът Райков получава заплахи за живота си и напуска България, като не се връща в нея.


Първото легално оповестяване на агентурната принадлежност на Доган към ДС е през октомври 1997 г. Тогава по силата на първия закон за досиетата комисията „Бонев” обяви агентите на ДС в парламента. Сред 23-те огласени имена от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев с доклад в Народното събрание е и това на лидера на ДПС.

 

Позицията на Доган за сътрудничеството му

Тогава е единственият път, когато Ахмед Доган публично коментира агентурното си минало:

„Бил съм готвен за много сериозни неща и съм горд, че бидейки под тяхна егида, съм човекът, който им нанесе най-голям удар през последните 13 години. Когато се вдигнаха няколкостотин хиляди  души и тръгнаха към границата, това вече беше сериозно. Ако ги нямаше събитията през 1985 г., вместо 10 ноември щяхме да имаме друга дата.”

Едва по-късно, през 2011 г. бившият зам.-председател на ДПС и съосновател на Народна партия „Свобода и достойнство” Касим Дал разкрива, че при оповестяване на досието му Ахмед Доган се е клел пред съпартийците си, че не е доносничил.

През 2002 г. ДПС гласува отмяната на закона за досиетата заедно с НДСВ и БСП. След скандала с избирателното вадене на досиета на журналисти от министъра на вътрешните работи Румен Петков през 2006 г. и последвалия граждански натиск Доган обаче заема друга позиция пред останалите лидери на тройна коалиция Станишев и Сакскобургготски – настоява да се отварят всички досиета. Така се стигна до приемането на закон за досиетата от декември 2006 г.

Може би Доган допуска една грешка. Не предвижда, че този път до досиетата, включително и неговото, ще има широк достъп и те ще могат да бъдат четени и проучвани. Виж онлайн цялото досие на Ахмед Доган на desebg.com.

Ahmed_Dogan-f
Ahmed_Dogan-d

Натисни върху изображението за голям размер

Premium Downlaod Templatesby bigtheme.org

София Дървени дъски

София Иглолистен дървен материал

Online bookmaker Romenia bet365