Божан Стефанов Стоянов

Божан Стоянов е зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков (13 март 2013 г. – 29 май 2014 г.).

Произход и образование

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е ръководител на направление в „Балканкарпрогрес". Майка му е библиотекарка в английска гимназия в София. Завършва 114 Английската гимназия в София. През 1987 г. Божан Стоянов завършва ВМЕИ „Ленин" и започва работа във ВТО „Балканкаримпекс".

Агент на Пето районно управление на МВР-ДС

Оперативният работник по ДС в Пето районно управление на МВР в София през 1988 г. Чавдар Арсенов се мотивира с необходимостта от придобиването на агентура поради факта, че в микрорайона, който обслужа живеят „синове и дъщери на бивши царски офицери (БЦО), ликвидирани от народната власт, легионери – връзки на изменници на родината (ИР). Микрорайонът се посещава също от много граждани на капиталистически и развиващи се страни. Не са малко и лицата от новопроявяващия се контингент, предимно млади хора с неукрепнали политически възгледи".

От документа става ясно, че именно Божан Стоянов би бил полезен като агент по линия „Младежи", по която всъщност е привлечен.

ДС установява, че той може да е полезен като агент заради контактите си след младите хора, а също така, че и неговия вход живее обект на дело за оперативно наблюдение (ДОН) „НЕДОВОЛНИК".

Привличането му към сътрудничество се извършва в предварително осигурена стая на столичния хотел „Сердика", който е в района на тогавашното Пето районно управление на ДС, на чиято територия по това време е живее и Божан Стоянов.

Важен факт е, че вербовката е извършена в присъствието на двама офицери, което се разбира от рапорта за вербовка. Същият документ изяснява, че Стоянов е изразил съгласие да работи с органите на „Държавна сигурност" в районното управление. Указано му е информацията, която подава да е в писмен вид.

Донесение срещу ученици в английската гимназия

Още тогава по време на вербовката Божан Стоянов прави и първото си донесение. В документа за вербовката му е посочено, че той „съобщи информация за създаденото Дружество за защита правата на ученика в английската гимназия". Стоянов съобщава, че има познати от „средите на художествено-творческата интелигенция".

Първата задача, която му е поставена, е свързана именно с разширяването на информацията за Дружество за защита правата на ученика в английската гимназия, в която е трябвало да установи дали тя има неформални лидери и програма.

Самият Стоянов е завършил същата 114 английска гимназия. От документа става ясно, че с агент „МЛАДЕНОВ" водещият офицер има нова среща още на следващия ден след вербовката (13 юни 1988 г.), но за нея няма повече данни.

Запазените в досието на Божан Стоянов материали са свързани с т. нар. лично дело на агента. За неговото работно дело няма данни. Материалите в папката обаче завършват с документ, от който става ясно, че делото е разделено през 2008 г.

В приватизацията на „Булгартабак" през 2003 г.

След 10 ноември 1989 г. Божан Стоянов специализира бизнес в Будапеща и Питсбърг. Следва е финанси в бизнес училището на университета в Пенсилвания, САЩ и завършва като магистър по бизнесадминистрация.

Името му става известно по времето на правителството на НДСВ (2001-2005). През 2002 г. премиерът Симеон Сакскобурготски го кани да поеме енергетиката, но той отказва. Дълго време Стоянов е в Ню Йорк като председател на българския уолстрийт клуб.

През 2003 г., когато кабинетът Сакскобургготски обявява приватизацията на „Булгартабак", Стоянов се появява начело на „Табако кепитал партнърс", един от кандидатите за приватизацията на българския тютюнев холдинг. Тогава се твърди, че зад „Табако кепитал" стои „Дойче банк" чрез инвестиционен фонд, регистриран на Каймановите острови.

Първоначално „Табако кепитал партнърс" печели търга, но той е оспорен от друга фирма участник в приватизацията – „Метатабак", зад която стои бизнесменът Майкъл Чорни. Съдът отстранява „Табако кепитал", но още докато тече съдебният спор правителството на НДСВ и ДПС спира приватизацията. Тогава Стоянов минава за приближен на Николай Василев и Милен Велчев, министри в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Финансист и консултант в САЩ

За да заеме поста зам.-министър, отговарящ за енергетиката в служебния кабинет на Марин Райков през 2013 г., Божан Стоянов се завръща от САЩ, където работи като финансист и консултант.

Скандалът след огласяването на Божан Стоянов

След обявяването на принадлежността на Божан Стоянов към Държавна сигурност през април 2013 г. избухва скандал. Причината е в скриването на документите за неговата агентурна дейност от МВР пред Комисията по досиетата през 2008 г. Тогава голяма част от архивите на Държавна сигурност са в архивна МВР и не са предадени на Комисията по досиетата, както изисква законът за досиетата от 2006 г.

Тогава самият Божан Стоянов изисква от Комисията да провери дали за него има документи (през 2013 г. той не обяснява какъв е поводът или мотивът да иска такава проверка за себе си). В тази връзка комисията по досиетата се обръща към МВР. По това време министър на вътрешните работи е Михаил Миков, а той от своя страна е оторизирал взаимодействието с Комисията по отношение на проверките за съпричастност да се извършват от неговия заместник Румен Андреев. Самият той е с принадлежност към Държавна сигурност, разкрита още през 1997 г. от Комисията „Бонев" в качеството му на щатен служител в отдел „Държавна сигурност" на Главно следствено управление на МВР от 1977 г. Андреев е обявен като член на Висшия съдебен съвет. Той е и дългогодишен зам.-директор на Националната следствена служба, а по време на мандата на тройната коалиция (2005-2009) е зам.-министър на вътрешните работи.

В писмо, подписано от него, МВР информира Комисията, че е извършена проверка в архивните и информационни фондове на министерството, „в резултат на която не са открити документи на Държавна сигурност на за Божан Стоянов". На основата на този официален отговор Комисията по досиета информира Стоянов, че за него на този етап не са открити документи.

Проверката на президента за агенти в служебния кабинет Райков

През март 2013 г., когато президентът Росен Плевнелиев представя състава на служебния кабинет с премиер Марин Райков той подчертава, че е извършена предварителна проверка на министрите още преди тяхното назначаване за принадлежност към ДС и сред тях няма сътрудници.

В тази предварителна проверка, която е разрешена от закона за досиетата, обаче влизат само министър-председателят и министрите, но не и зам.-министрите. Зам.-министрите не се назначават от президентът, а от самия министър-председател (чл. 108, ал. 2 от Конституцията), в случая от служебния премиер Марин Райков. Той е човекът, който при желание от негова страна може да поиска предварителна проверка на новите зам.-министри, които назначава.

Той обаче не се възползва от това свое правомощие. Ако го е направил, то Комисията по досиетата, която през 2013 г. вече е събрала почти всички документи на ДС от различни държавни институции и служби, със сигурност би му отговорила, че са налични документи за Божан Стоянов и Райков би могъл да спести целия скандал, като не назначи Стоянов за зам.-министър (при предварителната проверка принадлежността не се обявява публично, а остава за информация само за ръководителя, който я е поискал).

Важна подробност е, че дори и да не е поискал предварителна проверка за принадлежност към комунистическите тоталитарни служби на назначените от министър-председателя зам.-министри или на министрите и премиера, както в случая постъпва президентът Росен Плевнелиев при съставянето на служебния кабинет, законът за досиетата задължава Комисията по досиетата да извърши задължителна проверка на състава на Министерски съвет (премиер, министри и зам.-министри) след неговото назначаване. Това всъщност прави Комисията по досиетата през април 2013 г., в резултат на което вече публично огласява принадлежността на Божан Стоянов.

Опитът за замазване на случая от Марин Райков с „чалгата на прехода"

След разгласяване на факта за принадлежността на Божан Стоянов. Служебният премиер Марин Райков дава специален брифинг, на който се опитва да омаловажи случая и да прехвърли вината върху Комисията по досиетата. Той дори си позволява да интерпретира съдържанието на документите, свързани с принадлежността на Божан Стоянов към ДС, която не се покрива с фактите. Още в началото на своето изявление той се обръща към представителите на медиите с думите:

„Поканих ви с известно неудобство, за да ви запозная с една моя позиция. Неудобство, защото темата в никакъв случай не е централна и, най-малкото, не е моята тема. Тя е част от чалгата на прехода и е свързана с въпроса за принадлежност към бившата Държавна сигурност."

Служебният премиер дава да се разбере, че гледа да въпроса като опит „тази тема да се използва за дестабилизиране на администрацията", но в същото време заяви, „че си запазвам правото да променя становището си по конкретния случай при наличие на категорични и автентични доказателства.

Доколкото съм запознат...

Същевременно служебният премиер се опива да неглижира случая, като се впуска в субективна оценка на документите за Божан Стоянов, на чиято основа той е обявената неговата принадлежност към ДС.

„Стана ясно, че в архивния масив и в публично обявените от Комисията налични документи за г-н Стоянов няма изрично лично негово съгласие да сътрудничи, нито следа за извършвана каквато и да е дейност от него. Няма и данни за заличаване на документи. Доколкото съм запознат, наличните единствено картон и вписване в регистър попадат в друга хипотеза на същия закон за досиетата", коментира Райков.

Такава хипотеза не съществува в закона, а трактовката му не е аргументирана, тъй като по същата логика със същите оправдателни аргументи за неналичие на материали би следвало да се оправдае и принадлежността на президента Георги Първанов, в чието досието наличните документи са идентични с тези на Божан Стоянов.

Най-точно по този въпрос се е произнесъл Конституционният съд (КС) през 2012 г. Който е сезиран от състав на Върховния административен съд (ВАС) по дело на друг дипломат като Марин Райков, също влязъл в политиката по времето на СДС – Стоян Сталев, който се опитва да осъди Комисията по досиетата за това, че е обявила неговата принадлежност към ДС. Въпреки в разрез с дотогавашната практика на ВАС адвокатите на Сталев успяват чрез съдеебния състав да поискат обявяването на противоконституционност на ключови текстове от закона за досиета, които са свързани именно с обявяването на сътрудници на комунистическите служби по документи, които не съдържат донесения или лична декларация. С категорично решение с 12 на 0 гласа Конституционният съд отхвърля тези доводи. Нещо повече в решението си всички конституционни съдии за първи път подкрепят и тълкуват огромното обществено значение на закона за досиетата и прилагането му (нещо, което е в пълен противовес на твърдението, че досиетата, агентите и ДС са „част от чалгата на прехода", както обяснява служебният премиер).

В коментара за наличните документи в досието на Божан Стоянов служебният премиер Марин Райков умишлено или не не включва предложението и рапорта за вербовка, от които става ясно защо и с каква цел Стоянов е вербуван през 1988 г. и че доброволно е дал своето съгласие за това.

Марин Райков се ограничава с обяснението, че Божан Стоянов е назначен за заместник-министър на основата на издаден през 2008 г. документ от Комисията, в който няма сведения за неговата принадлежност.

Индиректно обвинение на служебния премиер към Комисията

Служебният премиер индиректно се опитва да прехвърли отговорността са случая Божан Стоянов именно на комисията по досиетата, заявявайки:

„Добре би било да придаваме повече стойност на своите становища, да не ги ревизираме без доказателства и да не даваме повод за спекулации на заинтересованите от дискредитирането на институциите и на Комисията среди. От 2008 г. досега нищо не се е променило в миналото на г-н Стоянов."

Премиерът не споделя мнението, че исканията за проверки за принадлежност към ДС трябва да бъдат актуални. „Членовете на моето правителство нямат нужда от 6-месечни индулгенции", казва Райков като посочва, че Комисията по досиетата е създадена, за да спре рекета и поставянето в зависимост. Затова той я подкрепял.

Коментарът на председателя на Комисията по досиетата

Твърдението на Марин Райков, че принадлежността към ДС е част от „чалгата на прехода" предизвиква множество коментари и критики към служебният премиер. Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов заявява:

„Ако принадлежността съм ДС е чалгата на прехода, както е казал г-н Райков, аз не знам с какви очи ще погледна нашите партньори от Германия, Чехия, Полша, Унгария от европейската мрежа на институциите натоварени с разкриването на документите на ДС и установяването на нейните сътрудници. Добре е да се знае къде се намират тези страни и как го решават този въпрос. Във всеки случай те не гледат на него като на чалга."

Обясненията от МВР

„Подписал съм стотици подобни писма. Технологията е такава, че аз физически не съм извършвал самата проверка. Това са правили колегите от дирекция „Информация и архив" на МВР", заявява след скандала бившият зам.-министър на вътрешните работи Румен Андреев, по чието време е извършена първата проверка на Божан Стоянов. При всички случаи обаче отговорността за неверния отговор, даден на Комисията по досиетата, остава в МВР и ръководството му към 2008 г.

Отказът на Божан Стоянов да коментира случая

Самият Божан Стоянов не пожелава да коментира пред медиите случилото се. Той само заявява, че ще заведе дело срещу решението на Комисията, което е негово право. Гражданската квота към Обществения съвет за енергетика протестира срещу назначаването на Стоянов е бойкотира заседание в Министерството на икономиката и енергетиката. За оставката му се обявява и Демократична гражданска инициатива – Движение за граждански контрол, но до нея не се стига.