Минко Христов Герджиков

Минко Герджиков завършва ВИИ „Карл Маркс" през 1979 г., специалност „финанси и кредит". Работи в „Булстрад" АД. През 1981 г. Герджиков завършва ШПЗО „Гоце Делчев". Определен е като дисциплиниран и трудолюбив запасен. „Притежава правилен марксистко-ленински мироглед и подход, който му позволява да се ориентира правилно в сложна международна обстановка", е посочено в една от атестациите за него в този период.

В ПГУ-ДС

През март 1983 г. той вече е набелязан от Първо главно управление (ПГУ) на ДС. „Притежава добра обща и професионална култура. Проявява голямо желание да работи в МВР. Има качества за оперативен работник в ПГУ-ДС", е записано в проучването за него.

Във въпросника за проучване на кандидат служителя на въпроса кой го е ориентирал за тази работа Герджиков е отговорил пи сменно: „Бях потърсен, което съвпада с моето желание".

Комисия по подбора го утвърждава за кадрови служител на ПГУ, който завършва 3-месечна разузнавателна школа на управлението 1983-1984 г.

В досието му е запазено сведение срещу Теодор Шишманов от вокална група „ТОНИКА", в когото Минко Герджиков се съмнява да не е свързан с английските служби. Подобно съмнение изказва и към англичанин, преподавател по английски език в Софийския университет, с които попада в една компания. Сведенията му са предадени на Шесто управление на ДС за проверка.

Школа в КГБ

През 1985 г. изкарва 10-месечна разузнавателна школа в КГБ, Москва. Герджиков е назначен в отдел 02 „Гърция и Кипър" на ПГУ.
Отговаря за резидентурата н Атина. Провежда срещи с агентура и секретни сътрудници.

Легенда и задгранична работа в Гърция

През септември 1987 г. е определен за задгранична работа в Атина. За тази цел е създадена легенда за прикритието му на разузнавач. В легендата се посочва, че през 1983 г. е постъпил на работа в дирекция „Техноимпекс" към Министерството на външната търговия, където работи до септември 1985 г., което не отговаря на истината. В действителност през 1986 г. той е прехвърлен е 1986 г. в Министерството на търговията – дирекция „Балкански страни" като част от подготовката му за разузнавателния мандат в Гърция.

За Атина заминава под прикритие на завеждащ стокообмена към търговско-икономическата служба към посолството на НРБ в Гърция на мястото на друг оперативен работник. По време на задграничната си мисия като оперативен работник Минко Герджиков получава псевдонима „РАДОВ".

В строго секретното задание на Герджиков, утвърдено от зам.-началника на ПГУ и началник на отдел 06 в ПГУ полк. Тодор Бояджиев от 1986 г. са посочени следните разузнавателни информационни задачи, които са му възложени по време на престоя си в Гърция:

Признаци за непосредствена подготовка на САЩ и НАТО за нанасяне на РЯН (ракетно-ядрено нападение, бел. ред.) срещу социалистическите страни от територията на Гърция;
Възродителен процес – мюсюлманско малцинство в Северна Гърция;
Изясняване на подготовката за извършване на терористични актове срещу НРБ, СССР и други социалистически страни на територията на Гърция;
Обстановката в американските бази и други американски учреждения на територията на Гърция и тяхното бъдеще.

Преди заминаването е запознат с 5 дела на обекти за агентурно проникване и работни дела на секретни сътрудници и агенти. Извършено му е оперативна подготовка, както и е отиграна работа с ПДЯ (постоянно действаща явка, бел. ред.) и осъществяване на редовна среща.

„ОР „РАДОВ" е инициативен работник, с чувство на отговорност към стоящите пред резидентурата задачи. В определени ситуации е прекалено настъпателен, което крие опасност от разшифроването му и обграждането му с подстави. Горното се обяснява с липсата на оперативен опит и желанието му за реален принос към нашата работа в кратки, неоправдани срокове", е записано в строго секретна оценка за работата на ОР „РАДОВ" в периода август 1987 г. – май 1988 г.

През октомври 1990 г. в края на задграничния му мандат в Гърция Центърът получава шифрограма, че ОР „РАДОВ" е под външно наблюдение на гръцките КРО. Констатирано е, че то е рутинно и е свалено следващия месец.

След 10 ноември 1989 г.

През юли 1990 г. по повод 46-та годишнина от социалистическата революция в България в преименуваното от Първо главно управление на ДС в Национална разузнавателна служба (НРС) Минко Герджиков е повишен в звание капитан и заплата. В личното чу кадрово дело няма заповед за напускане, факт който насочва, че той е продължил служба в НРС. През май 1991 г. е командирован на Пловдивския панаир за „бъдещо устройване".

В официалната му биография за периода след 1991 г. е посочено, че е началник на управление „Югоизточна Европа" в Министерство на търговията и външноикономическите отношения (1992-1997); ръководител на преговорите по приемането на България в ЦЕФТА и за сключването на споразумение за свободна търговия с Турция (1997-1998); търговско-икономически съветник в посолството в Атина (1998-2002) и съветник международни проекти към Министерство на регионалното развитие и благоустройство (2002-2003 г.).

Впоследствие е отбелязвано, че като консултант на по тези международни проекти макар и само шест месеца е съветвал българските фирми, одобрени от правителството като парньор в проекта Бургас-Александропулис, сред които са и фирми на „Мултигруп".

Сред другите си професионални ангажименти в автобиографията си Герджиков е посочил, че е председател на борда на директорите на „Булгарплод" ЕАД (1993-1998) и член на Съвета за регионално развитие, териториално структуриране и инфраструктурни проекти към Министерски съвет (1995-1997).

Зам.-кмет в Столична община

От ноември 2003 г. е зам.-кмет на Столична община по „Финанси и стопанска дейност". На този пост остава до март 2011 г., когато подава оставка след гаф с новото данъчно зониране на София.

Като зам.-кметът, задържал се най-дълго време на този пост в Столична община, Минко Гереджиков се ползва със значително влияние в общината. Два пъти е изпълняващ длъжността кмет на София, замествайки овакантения пост при Стефан Софиянски и Бойко Борисов.

Кандидат за столичен кмет на СДС

На частичните местни изборите през 2005 г., Герджиков е кандидат за кмет на София от СДС, който по това време се ръководи от Петър Стоянов. На изборите обаче Герджиков губи катастрофално от Бойко Борисов (ГЕРБ) и кандидатите на БСБ и БСП Светослав Гаврийски и Бриго Аспарухов. Въпреки това се задържа на поста по време на кметуването на Борисов, а след това и при следващия кмет на ГЕРБ Йорданка Фандъкова до скандала с обърканите данъци на столичани през 2011 г.

Не дълго след оставката си като зам.-кмет Минко Герджиков е избран през октомври 2011 г. за изпълнителен директор на Гръцкия бизнес съвет в България – частна неправителствена организация, обединяваща интересите на около 200 търговски дружества, чиято основна цел е да осъществява контакти и обмяна на информация между фирмите-членове и голям брой фирми партньори и институции в България, Гърция и Кипър.

Скриването на Минко Герджиков при комисията „Андреев"

Важен факт е, че принадлежността на Минко Герджиков не е разкрита от Комисията по досиетата „Андреев” (2001-2002) по време на управлението на ОДС. През 2001 г. Комисията проверява и обявява сътрудниците на тоталитарните комунистически служби сред членовете на правителствата след 10 ноември 1989 г. Минко Герджиков не е сред тях, макар много други щатни служители на ПГУ, участвали в различни кабинети, са обявени. Списъците с лицата, заемали или заемащи постове като зам.-министри, министри и министър-председатели се подават на Комисията по досиетата за проверка от администрацията на Министерски съвет. По това време премиер е Иван Костов.

В този период личното кадрово дело на Герджиков се съхранява в Националната разузнавателна служба. Неин ръководител е назначения от президента Петър Стоянов млад кадър на СДС Димо Гяуров.

Принадлежността на Минко Герджиков към ДС е огласена през 2008 г. от Комисията „Костадинов" при проверката на членовете на Министерския съвет в качеството му на зам.-министър на търговията и външноикономическите връзки в служебния кабинет на Стефан Софиянски (февруари-май 1997 г.).

Позицията на Герджиков за работата му в Държавна сигурност

След огласяване на принадлежността на Минко Герджиков към ПГУ като щатен служител, което е и една от изненадите на решението на Комисията по досиетата през 2008 г. той дава пространно интервю пред журналиста Георги Коритаров по Нова телевизия, известен с агентурното си минало към същата структура, в която зам.-кметът работи до 1991 г. – Първо главно управление на ДС. В интервюто Герджиков заявява:

„Аз попаднах, както може би повечето от моите колеги, случайно. По това време работех в сферата на външноикономическите отношения. Имах завършени финанси, имах завършена външна търговия, имах познания по чужди езици и една голяма група от работещите в сферата на външна търговия бяхме поканени за работа в службите. Имаше доста кандидати, почти нямаше някой от моите колеги, който да не се поласкае от това, че има възможност да работи за държавата и за нейното разузнаване.

Аз работех по балканските страни. Разбира се, работил съм и в Гърция, но това, което мога да заявя, че с нищо не съм нарушил интересите нито на България, нито на Гърция. Даже напротив, в нашата работа, в това, което сме правили ние успяхме да преодолеем много предразсъдъци и много неща, които се смяташе, че са даденост за българо-гръцките отношения, ние успяхме да ги проучим, да ги видим от друга гледна точка.

Това, което може да се каже, и това, с което мога да се гордея, че аз имам доста сериозни анализи, в които съм предвидил събития или съм предложил начин на решаване на спорни теми в българо-гръцките отношения, които са били възприемани. И много бих се радвал, ако това досие, което се отвори, да се отвори и до край. Поне да се види моята информационна работа, за да се види колко полезна работа може да свърши разузнаването в един период."

В работното дело на Минко Герджиков по време на задграничния му мандат в Гърция (1987-1990) не се съдържат придобити от него разузнавателни информации, които да са оценени толкова високо нито от резидентурата на ПГУ в Атина, нито от Центъра на ПГУ в София, каквито самооценки той прави в интервюто близо 20 години по-късно. Напротив, оценката в атестацията му от този период, е че е твърде настъпателен в дейността си като разузнавач, което застрашава разконспирирането му. Това е обяснено с липсата на оперативен опит при Минко Герджиков.