Таско Михайлов Ерменков

Таско Ерменков е депутат от БСП в 42-то Народно събрание (2013-2014) и 43-то Народно събрание (2014 – ), изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност (2003-2010), бивш щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА в периода (1984-1992).

Произход и образование

Произхожда от семейство на военен от БНА. Баща му, който е член на БКП и офицер от БНА с чин полковник, е признат за Активен борец против фашизма и капитализма. Майка му е пенсионерка, член на ОФ.

Таско Ерменков завършва Английска езикова гимназия в София (1969-1974). Отбива военната си служба, като завършва курс в НШЗО „Христо Ботев" – Плевен, а от 1975 до 1976 г. служи в поделение в Мусачево като командир на взвод.

След казармата следва и завършва Московския държавен институт за международни отношения (1976-1981).

От септември 1981 г. до септември 1982 г. работи във ВТО „Трансимпекс" като специалист по вноса в звено „Внос-износ на вагони, жп оборудване и гарова техника".

В Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА

След това завършва школата за подготовка на кадри на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ ) в периода 1982-1984 г., специалност „Стратегическо образование". Приет е за член на БКП (1983).

„Притежава изграден марксистко-ленински мироглед и класово-партийно съзнание и възпитание. Комсомолски активист. Решителен, настойчив и упорит. Обича военната служба, желае да служи във военното разузнаване", е констатирано за него в РУ-ГЩ през януари 1983 г.

Съпругата му е рускиня – преподавател по немски и английски език. Работи като литературен сътрудник – преводач във вестник „Софийски новини" при София-прес. Баща ѝ е офицер от Съветската армия, член на КПСС.

Като разузнавач от РУ-ГЩ за прикритие му е създадена легенда по линия на Министерството на външната търговия (МВТ). От октомври 1982 г. до май 1983 г. изучава немски език в школа в Банкя. След това работи в МВТ по резервния щат на министерството като преводач. След завършване на школата на РУ-ГЩ продължава легендата си на служител на МВТ, дирекция „Пазарно-ценова политика". От януари 1986 г. по легендата е специалист в ЦУВ „Прогрес".

„Цялостната дейност на ст. лейтенант Ерменков отговаря на изискванията за авангардната роля на комуниста. Политическите качества на Ерменков напълно съответстват на изискванията", е констатирано за него през 1985 г. в РУ-ГЩ.

Работи като направленец по РП-Берлин и РП-Виена, като няма на ръководство агентура и сътрудници.

Първи критики към работата му като разузнавач

„Ст. лейт. Ерменков изпълняваше добре функционалните си задължения. Проявява се като изпълнителен и експедитивен в работата си офицер. Упорит и старателен. В отделни случаи обаче имаше пропуски в ръководството на РП. Липсата на задълбоченост в някои указания и оценки по съответните категории лица се дължи от една страна на малкия му практически оперативен опит, а от друга страна – на недостатъчно вникване в проблемите. Участието в информационната работа е удовлетворително, но под възможностите му", констатират в РУ-ГЩ през ноември 1985 г. Това са и първите критики в работата му, отбелязани в личното му кадрово дело. „Не е достатъчно задълбочен в работата си, поради което проявява прибързаност", е посочено още там.

Задгранична мисия в Западен Берлин

Това не му попречва през 1987 г. да замине на задгранична работа в Западен Берлин. Предложението за това е направено от ген. Атанас Семерджиев, първи зам.-министър на отбраната и началник на ГЩ на БНА и утвърдено от завеждащия отдела за специалните структури в ЦК на БКП ген. полк. Велко Палин.

Таско Ерменков е назначен за секретар, отговарящ за сътрудничеството и кооперирането в генералното консулство на НРБ в Западен Берлин, пост, който заема от декември 1987 г. Дейността му е под прикритието на търговско-икономическата служба към българското консулство. В резидентурата в Берлин получава псевдоним на оперативен работник „РАДУЛОВ".

В резидентурата отговаря по доставянето и обработката на информация по Турция, сътрудничеството на Гърция с ФРГ, отношението ѝ с другите страни-членки на НАТО. Следи позициите на страните-членки на НАТО на Виенските преговори и тяхното отношение към процесите на демократизация и преустройство в социалистическите страни, както и сесиите на висшите ръководни органи на НАТО.

Атестации: Не успя да придобие данни от ръководените източници

Оценките на работата му като разузнавач в този период също носят известна доза критичност. В атестацията му от 1988 г. е записано:

„Основна слабост на оперативния работник [Таско Ерменков] е липсата на документални материали по основните разузнавателни страни и все още непълното използване на предлагания в града [Берлин] книжен пазар. Не успя да придобие данни от ръководените от него източници. Може да му се препоръча да повиши своята оперативна активност, особено в организационната работа, да разширява оперативния си кръгозор, да бъде по-тактичен в общуването и да проявява повишен самоконтрол и по висока организираност."

„Капитан Ерменков следва да насочи усилията си за активна и резултатна работа по изпълнението на поставените му задачи. Необходимо е да проявява повече самокритичност и самовзискателност. Нуждае се от компютърна подготовка за поддържане на електронна поща", е посочено в друга оценка за работата му в РУ-ГЩ през 1989 г.

Скандал за купуването на един „Фолксваген"

През пролетта на 1990 г. става ясно, че търговско-икономическата служба към консулство на НРБ в Берлин се закрива и Таско Ерменков трябва да се завърне в страната. Тогава в резидентурата на военното разузнаване в Берлин се заформя скандал, в основата на който е желанието на Ерменков преди да се прибере в България да закупи служебния автомобил „Фолксваген голф", производство 1979 г.

Той отказва да изпълни заповедта на резидента на военното разузнаване в Берлин да продаде автомобила, в стремежа си да го закупи и да се прибере с него в България. По този начин нарушава йерархичния принцип в РУ-ГЩ. Съпругата му също се включва в разрешаването на битовия въпрос, като си позволява да търси сметка лично от резидента и му вдига скандал.

Случаят е доложен в РУ-ГЩ в София, откъдето се разпореждат Ерменков незабавно да се завърне в страната, където да му бъде наложено дисциплинарно наказание. „Подобни консумативни настроения кап. Ерменков е изразявал неколкократно и преди", е записано в един от документите на РУ-ГЩ от май 1990 г.

Отрицателни оценки за работата му

В общата оценка на работата му в чужбина преобладават отрицателните констатации. Посочено е, че той не е показал качества за осъществяване на задгранична работа, както и че основните източници за събирането от него сведения са средствата за масова информация.

„Със затруднения изпълнява задълженията си. При ръководенето на предадените му агентурни категории не винаги проявяваше професионален усет. В отделни моменти показа признаци на боязън. Не успя да създаде условия за трайно ползване на легални източници като институти, библиотеки и др. Капитан Ерменков има склонност да пренебрегва изискванията на войнската дисциплина и да дава свое тълкувание на заповедите и разпорежданията на началниците В усложнена обстановка на моменти губи самообладание и не може да контролира емоционалните си реакции", е част от оценката му, дадена от РУ-ГЩ през юли 1990 г.

Кариерата му във военно разузнаване приключва през април 1992 г., когато е уволнен и причислен към запаса.

На поканата на сайта desebg.com да коментира или да изрази мнение за документите и работата си във военното разузнаване, изпратена на парламентарната му поща, Таско Ерменков не отговори.

След военното разузнаване

От 1995 до 1997 г. при кабинета Виденов (БСП) е директор на Звеното за управление на проект „Модернизация и преструктуриране на ВиК дружествата" по линия на Световната банка. През 1999 г. при правителството на Костов (СДС) е назначен в Министерството на труда и социалната политика като координатор и ръководител на проекти, финансирани от Световната банка.

През 2003 г. при управлението на НДСВ и ДПС е назначен за изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност. Този пост запазва и при тройната коалиция и правителството на Станишев. Освободен е от поста при управлението на ГЕРБ през юни 2010 г. с мотива, че е необходимо подобряване на работата на агенцията.

Специализира публично-частно партньорство и финансов анализ в областта на инфраструктурни проекти във Вашингтон. В медийните си изяви е представян като експерт по енергетика и енергийна ефективност.

На парламентарните избори през лятото на 2009 г. Таско Ерменков е мажоритарен кандидат на Коалиция за България в 24 МИР-София, но не е избран за народен представител. Същата година името му се спряга от столичната организация на БСП за евентуален кандидат за кмет на София, но тогава е предпочетен общинският съветник Георги Кадиев.

Депутат от БСП

На парламентарните избори през май 2013 г. влиза в 42-то Народно събрание (2013-2014) като народен представител от БСП. Това обаче не става директно, а малко след изборите, като заема мястото на заема мястото на назначения от премиера Пламен Орешарски за областен управител на София друг депутат от БСП Росен Малинов, агент на Шесто управление на ДС.

Малинов и Ерменков заемаха съответно 4-то и 5-то място в листата на Коалиция за България в 24 МИР-София. Така с изтеглянето на Росен Малинов от парламента за областен управител се освобождава депутатско място за Таско Емренков.

Той влиза и в 43-то Народно събрание (2014 – ) като депутат от БСП от 21-МИР Сливен.

Участник в атаки срещу закона за досиетата

През септември 2013 г. е един от депутатите от БСП, които внасят в парламента законопроект за възстановяване на отменения през декември 2012 г. от ГЕРБ и Синята коалиция параграф 12 от закона за досиетата, след чието отпадане Комисията по досиетата следваше да провери и обяви сътрудниците на тоталитарните комунистически служби в разузнавателните служби на съвременна България, включително и служба „Военна информация", приемник на РУ-ГЩ. До разглеждане на законопроекта, чиято цел е да върне чадъра върху военното и цивилното разузнаване, не се стигна.

През декември 2014 г. Таско Ерменков заявява в медиите, че подготвя законопроект за закриване на Комисията по досиетата. Ерменков признава, че Комисията е обявила името му като сътрудник и това очевидно е първият му мотив за закриването ѝ.

Според него „някои хора в момента живеят с призраците от миналото", а в същото време застрашават националната сигурност и твърди, че Комисията вече няма какво да прави. „Идеята беше да се осветлят доносниците, а ние вкарахме всички в кюпа", заявява депутатът.

Автор на поправката „Бакалов"

При приемането на новия Закон за военното разузнаване през октомври 2015 г. той предлага да бъде приет текст, който да ограничи изискванията за заемането на директорския пост на служба „Военна информация" (съвременното военно разузнаване). Според него за директор може да бъде назначено само действащ висш военен служител.

Въпреки че в комисии ГЕРБ отхвърлят тази поправка в пленарна зала на второ четене на законопроекта те подкрепят поправката на Ерменков. Тя става популярна като поправката „Бакалов", тъй като е насочена пряко срещу назначения през май 2015 г. за директор на служба „Военна информация" Йордан Бакалов, който е бивш депутат от СДС и цивилно лице.

Поправката на Ерменков цели неговото отстраняване, но за Бакалов публично се застъпва премиерът Бойко Борисов, изразил изненадата си от гласуването на ГЕРБ в парламента, а президентът Росен Плевнелиев наложи вето над закона с мотива, че целта на поправката „Бакалов" е да спре предаването на архивите на РУ-ГЩ от служба „Военна информация" на Комисията по досиетата.