За 25-годишния период след 10 ноември 1989 г. в България за избрани общо 4 комисии, които имат за цел да разкрият досиетата на тоталитарните комунистически служби и да осигурят достъпа до архивите им. Една от тях е парламентарна, а останали три са избирани в резултат на законодателни решения.
Поставяне на въпроса за агентите на Държавна сигурност в 7-то ВНС
След първите демократични избори на 10 юни 1990 г. е сформирано 7-то Велико народно събрание (ВНС). Още на първото му заседание на 18 юли 1990 г. съденият по политически причини преди 10 ноември 1989 г. Янко Янков, депутат от опозицията, поставя въпроса за досиетата на ДС (по-късно комисиите „Бонев" и „Андреев" го обявяват за агент, но той отрича и твърди, че досието му е фалшифицирано). От парламентарната трибуна той заявява:
„Предстои ни да избираме много важни органи, да избираме хора, които трябва да познаваме. Говорят се твърде много неща за ангажирани хора от опозицията с бившите секретни служби. Моето предложение е, преди да гласуваме за когото и да е, да гласуваме един закон, съгласно който да се разкрият картотеките на Държавна сигурност. Нека бъдем почтени към себе си, да бъдем почтени към народа си!"
След него на трибуната застава депутатът от СДС Румен Данов, който от името на съюза се обръща с декларация към останалите политически партии в парламента:
„Напоследък сред българската общественост се подклажда съмнението, че във Великото Народно събрание са влезли бивши сътрудници и информатори на Шесто управление на Държавна сигурност, че тези бивши днес са в редиците на опозицията. Парламентарният съюз на СДС не само че не възразява, но и категорично настоява българският народ да знае истината за тайното политическо минало на своите избраници...
Ето защо ние настояваме:
Първо. Да бъде създадена парламентарна комисия, представляваща всички политически сили, на която в най-кратък срок да бъдат предоставени досиетата на 400-те народни представители.
Второ. Комисията да огласи имената на онези от депутатите, за които е доказано, че съзнателно са сътрудничили на Държавна сигурност.
Трето. Настояваме всички списъци на информаторите на Държавна сигурност да бъдат извадени от архивите на МВР и предоставени на съхранение в Народното събрание, за да се предотврати евентуалното им по-нататъшно използване от които и да са политически сили."
Стефан Продев предлага от името на група депутати от БСП (Нешка Робева, Анжел Вагенщайн, Велко Вълканов, Светлин Русев, Добрин Спасов и Петър Балабанов) да се приеме декларация в която всеки депутат да се подпише, че не е бил „таен информатор или друг вид доброволен сътрудник на служби и управления на МВР и Държавна сигурност".
Избор на Комисия "Тамбуев"
На 23 август 1990 г. 7-то ВНС създава 21-членна Анкетна комисия за досиетата на депутатите с председател журналиста Георги Тамбуев (БСП), Румен Данов (СДС), зам.-председател и секретар – Александър Стамболийски (БЗНС).
Комисията „Тамбуев" прави проучвания в архива на МВР, където среща съпротивата на зам.-министъра на вътрешните работи Красимир Саманджиев, който до промените началник на Областното управление на МВР в Хасково, впоследствие Националната служба за защита на конституцията (контраразузнаването, наследник на Второ главно управление на ДС).
Член на Комисията „Тамбуев" е депутатът от БСП ген. Тодор Бояджиев, до промените зам.-началник на Първо главно управление на ДС (разузнаването), който в същото време заема и поста главен секретар на МВР. В спомените си Тамбуев посочва, че генералът се е опитал „да ни изпрати на зелен хайвер" и да му внуши колко опасно е отварянето на досиетата и как това ще застраши националната сигурност.
Изтичане на списък в пресата и закриване на Комисията
През април 1991 г. Комисията е готова с доклада си. В него фигурират имената на 28 депутати от ВНС, свързани с Шесто управление на ДС. Председателят й Георги Тамбуев го предава на председателя на Народното събрание проф. Николай Тодоров на 17 април 1991 г., който го раздава на всички парламентарни групи. За 22 април е насрочено парламентарно заседание, на което да се обсъди доклада. Вместо това обаче на 22 април във в. „Факс" се появява публикация под заглавието „Списък на доносниците във ВНС". Списъкът е разделен на няколко части:
След в."Факс" и в. "Ранно утро" започна да публикува списъци с имена на доносници.
Една част от тези неофициално огласени имена са свързани с преминали през лагери и затвори репресирани политици от опозицията, които са били принуждавани да подпишат декларации за сътрудничество, за да оцелеят.
На следващия ден, 23 април 1991 г. в парламента се разразява скандал. Представители на БСП и СДС си отправят взаимни обвинения. Във връзка с публикация ВНС приема решение, в което се посочва:
„Публикациите и всякаква друга форма на списъци с разгласяване на имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби са противозаконни. Великото народно събрание счита, че информацията, съдържаща се в направените вече публикации, е непълна и недоказана... Позоваването или ползването по какъвто и да е начин на такива материали е недопустимо и наказуемо съгласно закона."
Прокуратурата обаче не прави нищо да разследване на изтичането на информацията във вестниците, базирана на секретни материали от МВР.
В разразилия се парламентарен скандал зам.-председателят на Народното събрание Гиньо Ганев закрива Комисията „Тамбуев".
Противниците на отварянето на досиетата постигат целта си. Проваленото чрез активното мероприятие първоначалното намерение за отваряне на досиетата на депутатите в 7-то Велико Народно събрание компрометира по-далечната идея за разкриване на документите на Държавна сигурност и делата на агентурния й апарат през следващите години.
Комисията „Бонев" и неефективността на първия закон за досиетата
Първата Комисия за досиетата на бившата Държавна сигурност, утвърдена със закон, става факт едва на седмата година след началото на политическите промени в България по време на управлението на Обединените демократични сили (ОДС). Неин председател става тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев.
Комисия е сформирана в резултат на приемането на първия Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Тласък на този процес дава приетата на 8 май 1997 г. от народните представители „Декларация за национално спасение". Към първоначалния текст е добавено и точка „за отваряне на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори". Мотивите на Народното събрание, в което мнозинство има Обединените демократични сили, е да бъде прекъсната „тяхната зависимост от бившите тайни служби за сигурност".
Неспазеното обещание за отварянето на 250 000 досиета
През 1997 г. социологическите изследвания показват, че 81 на сто от българите са за отварянето на досиетата. Правителството на Иван Костов първоначално обявява, че ще бъдат отварят 250 000 досиета на хора във властта, но по-късно кръгът е значително стеснен. Със изготвяне на законопроекта първоначално е натоварен вицепремиерът и министър на науката и образованието Веселин Методиев, но впоследствие инициативата каква да бъде философията на закона е иззета от МВР и специалните служби.
Законът е приет на 30 юни 1997 г. с мнозинство от 147 гласа. Изпълнението му се възлага на Министерски съвет (правителството на Иван Костов). Създадената със закона Комисия е под надзора на вътрешния министър Богомил Бонев и е съставена изцяло от представители на специалните служби. Според закона оповестяването на агентите става след проверка и изготвянето на доклад, който се изнася от министъра на вътрешните работи пред парламента.
Законът предвижда да се извършва проверка за принадлежност към бившата ДС на определени категории лица като щатни, нещатни и картотекирани сътрудници.
Кръгът на проверяваните лица включва президента, народните представители, членовете на Конституционния съд, съдиите, прокурорите, следователите, членовете на Министерския съвет, други структури на изпълнителната власт, банкерите, Висшата атестационна комисия, генералните директори на БНТ, БНР и БТА и ръководителите на други държавни институции. Общо категориите на лицата, подлежащите на проверка лица, наброяват 32 позиции.
Законът дава възможност на гражданите да поискат проверка за себе си или свои роднини, които са били засегнати от Държавна сигурност.
Прикриването на реактивираните агенти
Законът прави голямо отстъпление с прикриването на бившите агенти на Държавна сигурност, които след 1990 г. са превербувани от различни специални служби, наследници на ключови структури на бившата ДС. Тези сътрудници на Държавна сигурност придобиват публичност като „реактивирани" агенти.
Отделно от това законът е атакуван пред Конституционния съд от 52-ма депутати от БСП, Българския бизнес блок и Обединението за национално спасение (в състава му влиза и ДПС). Според тях с приемането на Закона за достъп до документите на ДС се нарушавали принципите за разделение на властите, на съдебна защита, на защита на доброто име, честта и достойнството на всеки гражданин и има опасност за националната сигурност.
Намесата на Конституционния съд
С решение от 22 септември 1997 г. Конституционният съд отменя като противоконституционни три разпоредби от закона. С първите две от кръга на проверяваните лица са извадени президента и самия състав на Конституционния съд, тоест конституционните съдии сами се изваждат от списъка на лицата подлежащи на проверка за агентурно минало. Истинските мотиви за решението на Конституционния съд обаче стават прозрачни през 2007 г., когато са при проверка на състава му от 1997 г. се оказва, че трима от съдиите са били агенти на ДС.
След решението тогавашният президент Петър Стоянов, призовава министъра на вътрешните работи да извърши проверка на държавния глава въпреки, че е изваден от категориите на проверяваните лица във властта.
Третият текст, който Конституционният съд отменя, е възможността да бъдат огласени имената на агентите на ДС, за които след прочистването на досиетата от БКП/БСП през 1990 г. в архивите е останало единствено картони в различните картотеки на Държавна сигурност. Техните досиета са унищожени при операцията по прочистването на архивите на ДС, извършена в началото на 1990 г. по нареждане на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев по време на последното комунистическо правителство на Георги Атанасов и продължила при двете правителства на Андрей Луканов (БСП).
Според Конституционния съд оповестяването на картотекираните сътрудници се ограничава от „правата и доброто име на гражданите, националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала".
Тези агенти придобиват публичност като „картотекирани" и забраната на Конституционния съд да бъдат огласени на практика не позволява да станат известни близо 70 имена на агенти от трите власти.
Двадесет години по-късно бившият председател на Народното събрание по това време Йордан Соколов ще признае, че една от грешките на СДС е, че министърът на вътрешните работи е изчакал решението на Конституционния съд, вместо да обяви резултата от проверката.
Единственият доклад на комисията „Бонев"
Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев изнася доклад пред Народното събрание на 22 октомври 1997 г. От списък с 93 лица той обявява само 23, необявените са от категорията на картотекираните сътрудници.
От 23 оповестени имена 14 са на народни представители в 38-ото Народно събрание (1997-2001).
„Списъкът бе приготвен половин час преди идването ми в пленарната зала. Снощи извадихме двама. Чувствам се неудобно, че не мога да изнеса цялата истина", заявява Бонев след прочитането на имената от парламентарната трибуна.
Докладът на Бонев остава единственият, който оглавяваната от него комисия подготвя и оповестява, въпреки че той е министър до края на 1999 г.
Сред разкритите сътрудници на ДС през 1997 г. обаче не попада тогавашният лидер на БСП и депутат Георги Първанов. Неговото досие под псевдоним „ГОЦЕ" не е оповестено поради „ограниченията на закона", както по-късно ще обясни Бонев. В интервю в „Труд" той хвърля вината за неотварянето на досиетата на Държавна сигурност по време на СДС върху Иван Костов. Той го обвинява, че законът не е бил професионално написан, че не е приел предложението му да се разсекрети архива на военното разузнаване.
Законът от 1997 г. не се прилага ефективно. Не е изпълнена и една изключително важна разпоредба от него, според която до една година след приемането на закона архивите на бившата Държавна сигурност трябва да бъдат предадени в Държавния архив.
Комисията „Андреев"
„Замразяването" на процеса по отварянето на досиетата продължава до началото на 2001 г., броени месеци преди парламентарните избори през юни същата година. Тогава СДС предизборно се обръща към досиетата и приема поправки в закона от 1997 г., с които е избрана нова 7-членна Комисия и е разширен обхватът на проверяваните лица.
Комисията е оглавена от депутата от СДС Методи Андреев, а в нея влизат представители на всичките политически сили – БСП, Евролевица, ДПС. Част от членовете – юристи и историци – са избрани от Министерския съвет. С промените в закона тогава се създава и още една, второстепенна Комисия, начело на която е избран Георги Ананиев, министър на отбраната (1997-1999) в кабинета Костов, чийто членове са съдии и прокурори. Те се произнасят по казусите, по които се преценява дали има достатъчно доказателства за обявяване на сътрудничеството или не.
С новите промени за първи път е включено и разкриването на сътрудничите на Разузнавателното управление на Генералния щаб (военното разузнаване)
Комисията „Андреев" обаче не разполага с архивите на тоталитарните служби и след идването на власт на НДСВ и правителството Сакскобургготски изпада в изолация. Тогавашният министър на вътрешните работи Георги Петканов влиза в открит конфликт с Методи Андреев и бойкотира работата на Комисията, като отказва да й предоставя информация.
Комисията се опитва да изисква данни за обявяването на агентите сред кредитните милионери и дипломатите, но удря на камък. По-сериозните решения й са свързани с обявяването на сътрудниците сред депутатите и членовете на Министерския съвет.
Комисията по досиетата „Андреев" не успява да огласи сътрудничеството на лидера на БСП Георги Първанов, кандидатирал се през есента на 2001 г. на президентските избори, които впоследствие печели. Процедурата изисква кандидатите за президент, за които са открити документи, да бъдат поканени от Комисията, за да вземат становище и потвърдят или подпишат декларация, че не са сътрудничили. При предложението на председателя на Комисията Методи Андреев да бъде поканен Първанов болшинството от останалите членове не го подкрепят и на практика той е бламиран, а законът не е спазен. Тези факти стават достояние по-късно, разказани от самия Методи Андреев.
През април 2002 г. с гласовете на БСП, НДСВ и ДПС законът за досиетата е отменен с текст в преходните и заключителните разпоредби на новоприетия Закон за защита на класифицираната информация. С отмяната на закона за досиетата е постигнато и закриване на Комисията „Андреев".
Създаване и дейност на комисията „Костадинов"
С приетия през декември 2006 г. нов закон за досиетата се създава и следваща Комисия. Тя е 9-членна, а номинациите и изборът й е определен от Народното събрание, като законът не позволява нито една парламентарно представена политическа сила да има мнозинство в новия орган.
Основните изисквания към кандидатите са две: първото съдържа единствения лустрационен елемент в закона, а именно номинираните да не са били щатни или нещатни сътрудници на ДС и на разузнавателните служби на БНА. Второто е да се служители и в съвременните специални служби.
След известно забавяне през април 2007 г. Народното събрание гласува следния състав на Комисията с 5-годишен мандат:
Въпреки първоначалните резерви към комисията и факта, че кандидатите на тройната коалиция образуват мнозинство, а опозицията има едва двама представители, членовете на новосформираната Комисия бързо доказват, че са загърбили личните си политически пристрастия и работят по начин, който действително да ги утвърждава като независим държавен орган. Най-показателно в това отношение е фактът, че още с едно от първите си решения Комисията „Костадинов" обявява принадлежността на действащия тогава президент Георги Първанов, нещо, което не правият предходните две Комисии „Бонев" и „Андреев" по време на управлението на СДС.
Дейността на Комисията по досиетата е саботирана от кабинета Станишев, като близо година забавя предоставянето на необходимия сграден фонд, в който да бъдат обединени и събрани на едно място всички архиви на ДС. През лятото на 2009 г. комисията все пак получава необходимата база – терен и две стари казарми в Банкя и започва извършването на мащабни ремонтни дейности. През пролетта на 2010 г. една част от новото архивохранилище вече започва да функционира.
На 8 февруари 2011 г. Комисията по досиетата открива новия Централизиран архив за документите на Държавна сигурност. Архивът е едно от най-модерните съоръжения от този род на Балканите и в страните от бившия Източен блок, които отварят архивите на репресивните служби от комунистическия режим.
Комисията осигурява читалня за граждани и изследователи в своята административна сграда на ул. „Врабча" 1 в столицата.
През първия си мандат Комисията по досиетата обявява над 5000 сътрудници на тоталитарните комунистически служби. Друга основна дейност е събирането в Централизирания архив на всички документи на ДС и РУ-ГЩ. Едно от най-големите прехвърляния става от МВР, което предава на Комисията над 1 млн. архивни единици в новия архив.
Комисията започва да развива и изследователска дейност с издаването на документални сборници.
В Европейската мрежа на архивите
Комисията по досиетата е член на Европейската мрежа за съхранение на архивите. Споразумение за това е подписано на 16 декември 2008 г. в Берлин от сродни комисии и институти в страните в бившия Източен блок, сред които Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Унгария, Германия. България е представена от председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов. През 2012 г. Комисията по досиетата председателства Европейската мрежа, която провежда годишното си заседание в София.
Вторият мандат на Комисията „Костадинов"
През май 2012 г. 41-то Народното събрание гласува втори 5-годишен мандат на Комисията по досиетата. За неин председател отново е избран Евтим Костадинов, като този път той е номиниран от партията ГЕРБ. За зам.-председател е избран Айруш Хаджи (ДПС), репресиран и съден за съпротива срещу „възродителния процес" срещу помашкото население в Родопите през 1973 г. Секретар на Комисията става Мариана Даракчиева (Синята коалиция), общинар в Габрово, Апостол Димитров (БСП, преизбран), Борис Михайлов (ДПС), юрист, парламентарен секретар на заместник министър-председателя и министър на извънредните ситуации в Министерството на извънредните ситуации (2005-2009), Георги Пангаров (БСП), служител в администрацията на Комисията в първия й мандат, Екатерина Бончева (ГЕРБ, преизбрана), Иванка Жекова, ГЕРБ), документалист, Орхан Исмаилов (ГЕРБ, преизбран), който през ноември 2014 г. е назначен за зам.-министър на отбраната.
През първите две години от втория мандат Комисията по досиетата обявява още около 3000 сътрудници на различни държавни, общински и обществени позиции.
В другото направление – събиране и комплектоване на документите Комисията води битка с Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация" за предаването на архивите на техните предшественици – Първо главно управление на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. Бойкотирането закона за досиетата от двете разузнавателни служби е отнесено до президента Росен Плевнелиев, който през април 2013 г. организира среща между страните и изразява становище, че е необходимо предаването на архивите да стане до края на същата година.
В края на 2013 г. по времето на кабинета Орешарски БСП, която е мандатоносител при съставянето на правителството, прави неуспешен опит за закриването на Комисията. Тя обаче не е подкрепена от нито една останала парламентарно представена политическа партия, включително и от коалиционния си партньор по това време ДПС.
През 2013 г. е открита втора читалня, която да задоволява нараснали интерес към архивите на тоталитарните служби от страна на граждани и изследователи. Продължена е изследователската дейност с издаването на нови документални сборници и организирането на изложби с цел популяризирането на документите на тоталитарните комунистически служби.
 |
 |