Ръководители

Стефан Богданов (септември 1944 г. – 1949 г.)

Стефан Богданов е роден през 1910 г. в Трявна. Активен участник в нелегалното комунистическо движение. През 1932-1933 г. изкарва специална школа към Коминтерна в Москва. През 1937 г. е привлечен за сътрудник на съветското военно разузнаване

Съден е за нелегална дейност, като излежава пет години в арести, затвори и лагерите „Гонда вода" и „Кръсто поле". През 1937 г. е вербуван от съветското военно разузнаване чрез съветския военен аташе в София – полк. Александър Бенедиктов. Като съветски агент организира изграждането на специални разузнавателни групи, снабдени със собствени предаватели станции за директна връзка с Москва.

При провал през 1942 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор, въпреки че не разкрива сътрудничеството си със съветското разузнаване. Брат му Петър Богданов е осъден на смърт и разстрелян (1942) заедно с ген. Цвятко Радойнов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов, и Георги Минчев по процеса на ЦК на БРП (к).

След 9 септември 1944 г. е първият ръководител на контраразузнаването – отделение „Б" на Държавна сигурност.

Преди арестуването на Трайчо Костов през 1949 г., Стефан Богданов е преместен от контраразузнаването за началник на следствието в ДС, а след това е завеждащ културния сектор при Вълко Червенков, председател на Комитета за наука, изкуство и култура по това време.

През септември 1949 г. Богданов е арестуван и разследван в продължение на две години. През 1951 г. е осъден на 15 години затвор по обвинение, че участва в тайна организация, ръководена от Трайчо Костов, целяща да събори народната власт. Лежи седем години в Бургаския затвор и лагера „Белене". Освободен след Априлския пленум 1956 г., когато е реабилитиран.

След реабилитацията му е директор на Българска фотография, а после е търговско аташе в Швейцария (1965-1969). Съветник на министъра на земеделието (1970), освободен от поста, след като изпраща писмо до ЦК на БКП в защита на Солженицин. През 1981 г. отново е арестуван, разследван и изключен от партията. Умира през 1986 г. при неизяснени обстоятелства.

През 1991 г. посмъртно са издадени спомените му „Две смърти няма, а без една не може". Те са писани в различни периоди и разкриват намесата на съветските съветници във вътрешните работи на България и най-вече за тоталното подчинение на следствието на Държавна сигурност на Москва, чрез което в страната се извършва разправа по съдебен път с неудобните, включително и в партийните редици.

Богданов описва, чудовищната инквизиция, на която самият той е подложен от следователите „алхимици". Той посочва, че по жестокост полицейският терор дори не може да сравни със „сегашния ужас". „Аз ясно виждах, че съм станал жертва на едно следствие, което, за да „документира с цветисти факти" вражеската дейност на Трайчо Костов, натискаше и него и мен да се „признаем", че сме били свързани на полицейска основа", пише Богданов.

Пребиван от бой, държан денонощно изправен и буден в продължение на седмици и чрез разтапяне на ставните мазнини следствието е искало да признае, че е подслушвал съветската легация и телефоните на Георги Димитров и Васил Коларов. За да спре непоносимите мъки, бившият началник на контраразузнаването „признава", че е получил нареждане от Трайчо Костов да арестува Васил Коларов и Вълко Червенков.

В спомените си Стефан Богданов пише:

„Тогавашният министър на вътрешните работи Антон Югов, една посредствена политическа фигура с безкрайна преданост към Сталин и към съветниците на Берия, изпратени у нас като консултанти в МВР и Държавна сигурност, беше верен и подмазващ се пред Георги Димитров паж на насилието... Всички незаконни убийства и „ликвидации" на „класови врагове" се осъществяваха по лични разпореждания на Югов чрез кроткия негов послушник Руси Христозов. Някъде в указанията си за кървав терор той се аргументираше и с личните нареждания на Г. Димитров...

Държавна сигурност беше изцяло подчинена на съветските съветници на Берия и моите многократни доклади за техните произволи в службата страхливо бяха отминавани и от Югов, и от Руси Христозов...

Ръководители на най-големите извращения в ДС бяха прикрепените към всяко отделение съветски чекисти."

Стефан Богданов описва и престоя си в най-големия лагер за политически противници на БКП „ Белене", където е въдворен след престоя си в няколко затвора в страната. Подчертавайки съветският опит при изграждането на „Белене" той посочва, че „българският вариант „Белене" е наша самобитна проява под съветски инструктаж, който Държавна сигурност бе усъвършенствала с допълнителни „български" зверства".

Богданов е категоричен, че жестокостите в него надвишават многократно лагерите в България преди 9 септември 1944 г., през които той също преминава. „В Белене се работеше адски, за да се живее свински", е заключението му.

Николай Задгорски (1949-1951 г.)

Димитър Мурджев (1951-1956 г.)

Димитър Мурджев е роден през 1918 г. в с. Лесичово, Пазарджишко. Член е на РМС (1934) и на БКП (1944). Осъден е на 10 години затвор за нелегална дейност.

След 9 септември 1944 г. постъпва на работа в МВР като оперативен работник. Ръководил е група за борба с контрареволюцията. Назначаван е за началник на окръжните управления на МВР-ДС в Бургас, Пловдив, Пазарджик и София. Достига звание ген.-лейтенант.

Каприел Каприелов (1956-1963 г.)

Каприел Каприелов е роден през 1904 г. във Варна. Член е на БРП от 1922 г. Участва в организирането на нелегален канал Варна-Одеса, Варна-Севастопол и Варна-Истанбул. През 1925 г. става член на Централната военна комисия при ЦК на БРП. След атентата в църквата „Св. Неделя" Каприелов е задържан и осъден на смърт. Поради това, че по това време е непълнолетен, смъртната му присъда не е приведена в изпълнение, а е заменена с 15 години затвор. През 1932 г. е амнистиран и излиза на свобода.

Назначен за секретар на ОК на БРП във Варна, а в последствие в ОК на БРП в Стара Загора. През 1935 г. влиза в състава на ЦК на БРП и е назначен за пълномощник на ЦК при ОК на БРП в Пловдив. През 1935 г. е арестуван отново по процеса на ЦК. Осъден е на 10 години, но през 1939 г. излиза на свобода и започва да работи за съветското военно разузнаване.

През март 1944 г. Каприелов интерниран в лагера „Гонда Вода", от където в последствие е освободен. Отново е арестуван и интерниран в лагера „Кръсто поле", където остава до 9 септември 1944 г.

Веднага след преврата е освободен и е назначен за зам.-началник на отдел „Държавна сигурност" към Дирекция Народна милиция. След това заема поста завеждащ отдел „Външнополитическа информация" при ЦК на БРП (к).

През 1950 г. Каприел Каприелов е един от висшите служителите на държвана сигурност, задържани като „врагове с партиен билет", изключен е от партията и е осъден.

След смъртта на Сталин е реабилитиран, а партийното му членство е възстановено. През 1954 г. ген.-майор Каприел Каприелов е назначен отговорни постове в МВР, като в периода 1956-1963 г. е началник на Второ управление на ДС (контраразузнаване).

За „Изпълнение на задачи на главното командване на Съветската армия по време на Втората световна война" през 1966 г. Каприелов е награден от правителството на СССР с орден „Ленин". Той е несменяем председател на Арменското културно-просветно дружество „Ереван", основано по негова инициатива (1944). Умира през 1978 г.

Богдан Думков (1963-1965 г.)

Григор Григоров (1965-1971 г.)

Георги Аначков (1971-1990 г.)

Георги Аначков е роден през 1920 г. в Радомир. Произхожда от бедно селско семейство. Има незавършено висше търговско образование. Член е на РМС от 1938 г., а на БРП (к) от 1940 г.

В партийната му характеристика е посочено, че преди 9 септември 1944 г. като ученик и студент развива активна дейност по линия на РМС и организатор на бойна група. Арестуван е няколко пъти за нелегална дейност. Подлаган е на мъчения. През 1943 г. е заточен в лагера „Кръсто поле". След излизане от лагера поддържа връзки и подпомага Радомирския партизански отряд.

Утвърден е за активен борец против фашизма и капитализма като концлагерист. Веднага след 9-ти септември 1944 г. постъпва на работа в органите на МВР. В периода до 1946 г. е разузнавач в Областното управление на МВР в Радомир. След това работи в Областното управление на МВР – София. Началник е на Окръжно управление на МВР – Хасково (1951). През 1952 г. завършва школа в СССР.

След това отново поема поста на началник на Окръжно управление на МВР в Хасково, а от 1958 г. е зам.-началник на Първо управление. През 1962 г. е зам.-началник на Второ управление на ДС на прикритие в МВнР до 1966 г. След това преминава в Първо управление, където изкарва задграничен мандат под дипломатическо прикритие в Бейрут.

От 1971 г. оглавява Второ главно управление на ДС, пост на който остава до юли 1990 г., когато е уволнен от действителна служба. От 1982 г. е и зам.-министър на вътрешните работи. Ген.-лейтенант от 1974 г.

В официалната му характеристика до Политбюро е изтъкнато, че има значителен принос за изграждането и укрепването на органите на ДС. Носител е на множество награди и ордени, сред които и орден „НРБ" – I степен за принос за „възродителния процес". Утвърден е като активен борец против фашизма и комунизма. Умира през 1995 г.