Ръководители

Кирил Игнатов (от 1947 г.)

Георги Куманов

Христо Григоров

Васил Терзиев (1952-1976 г.)

Димитър Капитанов (1976-1977 г.)

Димитър Капитанов е роден през 1914 г. в село Кавлак, Великотърновско. След 9 септември 1944 г. е офицер в армията. През 1952 г. е назначен за зам.-министър на вътрешните работи. По време на чистките в партията е репресиран по обвинението, че е „враг на партията и народа", но е реабилитиран

В периода 1953-1956 г. е началник на Висшата школа „Г. Димитров" на МВР. Началник е на Следствения отдел на Държавна сигурност от 1956 г. до 1962 г. е

След ареста на двама лагеристи от лагера „Трудовата група" край Ловеч в края на 1961 г. не са задържани в следствието, което документира . показанията им за жестокия режим в лагера, организиран през 1959 г. със знанието на Политбюро от приближения на Тодор Живков зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов.

Началникът на следствието ген. Димитър Капитанов и заместникът му Гатю Гатев информират члена на Политбюро Боян Българанов, отговарящ за МВР. Информацията достига до Живков, а оттам и до Мирчо Спасов, който разбира, че Капитанов и Гатев са действали зад гърба им и ги заплашва с уволнение и им оказва тормоз. В резултат на скандала Политбюро назначава специална комисия, оглавено от Борис Велчев, която потвърждава жестокия режим в лагера край Ловеч. Той и женското му поделение край с. Скравена, Ботевградско са закрити през април 1962 г.

През 1976-1977 г. Димитър Капитанов е назначен за началник на Трето управление на ДС (ВКР). След това е назначен за прокурор на Въоръжените сили на и зам. главен прокурор на НРБ. Почива през 1986 г.

Петър Чергеланов (1977-1989 г.)

Петър Чергиланов е роден през 1924 г. в гр. София. Произхожда от работническо семейство. Член на РМС от 1939 г., а на БКП от 9 септември 1944 г.

През 1943 г. завършва средно земеделско училище край гр. Русе. Като ученик е избиран за секретар на РМС в училището. След завършване на средното си образование е повикан да отбие редовната си военна служба. През август 1944 г. заедно с други войници преминава в нелегалност. От начало се свързва с Югославските партизани, който го прехвърлят в българската партизанска бригада „Георги Димитров".

Става член на БРП (к) на 9 септември 1944 г. Участва като доброволец участва в заключителната фаза на Втората световна война. В началото на 1945 г. е назначен за политически офицер в полк гр. Кюстендил. След това е служил в различни поделения на МНО като заместник командир по политическата част в танков батальон, командир на танков батальон в Казанлък и др.

През 1949 г. завършва курс във Висшата бронетанкова школа в Ленинград. След това е командир на 8-ми танков полк в Казанлък и на 11-та танкова бригада в Пловдив.

През 1958 г. е слушател във Военна академия „Г. С. Раковски". От 1959 г. до 1962 е военно аташе в ГДР и Англия. От 1963 г. преминава на работа в МВР като зам.-началник на Трето управление на ДС (ВКР).

През ноември 1973 г. е издигнат за началник на ВКР. В служебните му характеристики и атестации е констатирано, че е груб и нетактичен с подчинените си.

През 1981 г. става зет на Илия Павлов, който се оженва за дъщеря му, но впоследствие се развеждат. Според бившият говорител на „Мултигруп" и автор на изследване за масоните в България Димитър Недков Чергиланов е изиграл огромна роля за формирането на Павлов, създавайки му важния комплекс да се реализира като успешен бизнесмен, след като от обикновените среди той попада в една ВИП-обстановка в дома на генерала, който не е харесвал зет си. Петър Чергиланов умира през 2009 г.