Както повечето управления в Държавна сигурност, така и създаденото през 1986 г. Четвърто (икономическо) управление на ДС е продукт на решение на един от висшите органи на БКП – Секретариата на ЦК.
С него през януари 1986 г. оглавяваният от Тодор Живков партиен орган решава да обособи в отделна структура с ранг на самостоятелно управление обезпечаването на икономиката, която по това време е вкарана от управлението на БКП в спиралата на задаващия се трети фалит след 1960 и 1977 г.
Създаването на Четвърто (икономическо) управление на ДС е и последната голяма промяна в структурата на ДС и става факт само три години преди краха на режима. В основата на новото управление стои управление „Икономическо", което дотогава е структура в състава на Второ главно управление. Управление „Икономическо" също е сравнително нова вътрешна структура, обособена във рамките на ВГУ през 1982 г. на основата на направление „Икономика" в контраразузнавателното управление.
Без съмнение създаването на Четвърто (икономическо) управление през 1986 г. става със знанието и съгласието на Тодор Жвиков, видно от една стенограма на ръководството на МВР-ДС, на която се обсъжда бъдещата работа на новата структура.
Партийните задачи
Задачите, които Секретариатът на ЦК на БКП поставя на Четвърто управление на ДС са свръщани със следните основни насоки:
В мотивите към предложението до Секретариата на ЦК на БКП за обособяване на Четвърто управление за обезпечаването на икономиката тогавашният министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов посочва, че „настъпилите съществени изменения в оперативната обстановка и задачите, произтичащи от решенията на Февруарския пленум на ЦК на БКП и Съображенията на др. Т. Живков по някои актуални проблеми на нашето развитие, поставят нови, по-високи изисквания към дейността на органите на ДС по защита и охрана на икономиката в борбата срещу отрицателните явления".
В съответствие с тези изисквания и с оглед на по-пълното и комплексно обслужване на икономиката е необходимо да се предприемат съответните организационни и структурни промени.
Тригодишната дейност от съществуването на Четвърто (икономическо) управление остава неясна дори 25 години след началото на демократичните промени. Това е така, защото в архивите на ДС и съответно в Комисията по досиетата не са предадени и постъпвали материали за работата на управлението в периода 1986-1989 г.
При трансформацията на ДС през януари-февруари 1990 г. част от основния състав на Четвърто управление на ДС е преназначен, заедно с кадри от ВГУ и Шесто управление на ДС в новия контраразузнавателен – Национална служба за защита на конституцията (название по съветски образец), която по-късно стана Национална служба „Сигурност" в МВР (сляла се през 2008 г. в ДАНС).
Документацията на Четвърто управление за времето 1986-1989 г. с малки изключения се прехвърля към посочените структури.
В някои други източници обаче Четвърто (икономическо управление) на ДС е замесено преди всичко с контрола на партийно-държавната контрабанда след 1985 г., тъй като дотогава за нея отговаря ВГУ.
"Скрит транзит"
Един от тези източници е следствено дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа от управлението на БКП, водено от Главна прокуратура през 90-те години на ХХ век, за да се изяснят причините и виновните за тежката икономическа криза, в която страната изпада след краха на режима.
Едно от разследваните направление е именно „Скрития транзит". Архивните документи и показанията на отговорни партийни и стопански фигури от втората половина на 80-те години потвърждават факта, че след краткото спиране на държавната контрабанда от Живков поради страх от компрометиране на страната от страна на Турция след „възродителния процес", контрабандата, извършвана с протекциите на комунистическото управление е възобновена.
Мястото на „Кинтекс" е заето от регистрираната в Лихтенщайн „Икомев", чиято реална собственост от българската страна е скрита. Истинската дейност по ттранзитирането и контрабандирането на практика на се извършава от откритото в София нейно представителство със заповед на тогавашния министър на външната търговия Христо Христов.
Предмет на дейност на представителството стават: реекспортни операции с цигари, напитки, медикаменти, часовници, битова електроника и ширпотребни стоки; посреднически услуги при транспортиране, съхранение, преопаковка на чужди стоки като скъпоценни метали, скъпоценни камъни, перли, валута, медикаменти, цигари, напитки, часовници; сътрудничество в преработка на скъпоценни метали, камъни и перли. Представителството на „Икомев" е оглавено от бившия кадрови служител на МВР Божидар Йорданов. До 1984 г. е служител в едно от елитните управления на МВР, след което преминава на ръководна работа в Трета дирекция „Скрит транзит" на „Кинтекс". Неговото име се свързва с ръководството на фирмите „Корестал", „Сокотрейд" и „Инар".
„Икомев" наследява схемата и каналите на държавната контрабанда от фирмите на „Кинтекс". Активите и пасивите на фирмите „Сокотрейд", „Корестал" и „Гудекс" са прехвърлени на представителството на „Икомев" в София. „Икомев" получава безвъзмездно тяхното недвижимо имущество в България. Наследството е голямо – няколко бази, складове, товарни и леки автомобили.
„Икомев" е захранена от „Кинтекс" не само с бази и със смазана контрабандна схема, но и с кредит от 7 млн. долара (8,2 млн. валутни лева). Преди това оръжейната фирма през 1983-1984 го е получила с разрешение на МВТ като част от по-голям безлихвен кредит в размер на 31,4 млн. валутни лева от фонд „Заеми за оборотни средства". Милионите, които „Икомев" получава, всъщност представляват стойността на контрабандния алкохол и цигарите, които фирмата „наследява" в секретните складови бази. В едно писмо на МВТ се посочва, че става дума за цигари „Ротманс", „Дънхил", „Пал Мал", „Марлборо", водка „Русская" – 200 000 бутилки от 0,5 литра, и 200 кашона различни видове уиски.
Според план-сметката за материалните и трудовите разходи на представителството на „Икомев" в София годишният му бюджет възлиза на 628 167 лева.
„Икомев" продължава традицията на задграничните фирми на „Кинтекс" и извършва „транзитни" и реекспортни операции с цигари, напитки, медикаменти, луксозни стоки, битова електроника, комисионни услуги и валутни операции. По договореност с Главно управление „Митници" при Министерството на финансите извършва и спедиторски и митнически услуги за чужди фирми и лица. „Печалбата на „Икомев" от 1985-1990 г. беше около 25 млн. щатски долара и мисля, че не възникнаха никакви проблеми както зад граница, така и в България" – посочва пред прокуратурата бившият министър на външната търговия Христо Христов.
По това време и редица други търговски организации правят постъпки за осъществяване на подобни сделки. Сред тях са „Трансимпекс", „Индустриалимпорт", „Разноизнос" и „Агрокомерс". Заради създаването на негативна конкуренция и влошаване на този вид търговия МВТ дава преимущество на „Икомев" в сделките с цигари, напитки, парфюмерия и козметика, медикаменти, часовници и битова техника. Фирмата запазва изключителното си право да осъществява сделки със скъпоценни материали и камъни, бижутерия и валута.
В периода октомври 1987 г. – март 1990 г. „Икомев" провежда операция по превоза на над 40 тона сребро от София до Цюрих със самолети на БГА „Балкан". Среброто е изнесено от Българската външно-търговска банка за продажба и купуване на злато, а „Икомев" е посредник на комисионни начала.
Контрабандната търговия на „Икомев" се извършва през цялото време със знанието на Четвърто икономическо управление на ДС. Нещо повече под негово давления корупцията, която се развихря между бивши и действащи служители на тайните комунистически служби, поставени в различните фирми се разраства изключително бързо в опит всяко едно от тези дружества да се наложи над конкуренцията.
Контрабандата с каптагон
Една от новопостъпилите се фирми с апетити към скрития транзит е „Ширио". Нейният ръководител Емилиян Гебрев и част от служителите й са бивши кадри на „Кинтекс".
От архивните документи по дело №4 става ясно, че лужители от Четвърто управление на ДС и неговият началник ген. Кирил Величков се обявяват против „Ширио". Емилиян Гебрев разкрива:
„Започнаха упорито да заплашват, че ще закрият фирмата. Не знам по какви причини и на какво основание те виждаха в „Ширио" опасен конкурент на закриляната от тях фирма „Икомев".
В началото на 80-те години на ХХ век НРБ е обвинена в осъществяване на нерегламентиран износ на препарата амфетамин, който се произвежда в страната, в композиция с ацетилсалицилова киселина. Обвиненията са отправени от два органа на ООН – от комисията на ИКОСОС по наркотичните вещества и от Международния съвет за контрол върху упойващите средства. Висшето партийно ръководство е принудено да реагира, защото подобно обвинение има изключително негативно влияние върху страната. Министерството на народното здраве информира с официално писмо Съвета за контрол върху упойващите вещества, че от 15 ноември 1983 г. НРБ е преустановила производството и износа на амфетамин.
През 1985 г. обаче обвиненията срещу НРБ се подновяват. През октомври същата година в посолството на НРБ във Виена се провежда среща с представители на Международния съвет за контрол на наркотиците при ООН по тяхно искане. В съвета са представени доказателства, че амфетамин българско производство се продава в няколко африкански страни, като например Бряг на слоновата кост и Нигерия. Опаковките са заловени след обявеното от българските власти спиране на производството на наркотичното вещество. Българските дипломати заявяват, че НРБ стриктно спазва международните актове за производството, употребата и търговията, свързана с наркотични и психотропни вещества. Заявява се, че заловените опаковки са вероятно от количества, изнесени законно преди 1983 г.
В същото време на територията на страната е организирано производството на друг лекарствен продукт от групата на амфетамините – каптагон. Така комунистическа България се сдобива с печалната слава на страна, която се занимава с незаконно производство и износ на наркотични вещества. С произведения в НРБ медикамент е снабдявана армията на Ирак и различни търговци на наркотици в страни от Близкия и Средния изток, както и в Африка. Интересът на комунистическата власт към производството и износа му е поради високата печалба във валута.
В началото каптагонът се внася официално от оригиналния му производител, западногерманската фирма „Дегуса" – Хамбург. Човекът, който прави това, се казва Исмет Рашид Тюркмен-Шабан. Той произхожда от кюрдско-сирийски клан и през 70-те години емигрира от Сирия в НРБ. През 1981 г. чрез фирмата на Шабан „Тюркмен" каптагонът е внесен официално в НРБ от фирмата - производител във ФРГ. От България той се реекспортира за Близкия изток на много по-висока цена. След първите вноски Шабан обаче започва да играе ролята само на формален получател на стоката. Според показанията му в заведеното след промените разследване той е знаел, че не може да търгува с каптагон без разрешение на МВТ, и е поискал такова. Той се среща с Божидар Йорданов, когото познава като служител на „Сокотрейд", една от фирмите на „Кинтекс".
След срещата Йорданов поема продажбата на каптагона, внесен от „Тюркмен". Шабан получава 25 пфенинга процент, а Йорданов – пазарната разлика. Човекът на „Кинтекс" обаче помага на Шабан да получи кредит от 5 млн. германски марки от Минералбанк. С тях трябва да се внесат 1 млн. опаковки каптагон от ФРГ. Сделката включва превод на 400 000 долара по резервната валутна програма, а по сметката на „Интерпред", осигурило гаранцията за кредита – около 150 000 долара. Пратката пристига в София през август 1986 г. От същата година обаче лекарственият препарат каптагон влиза в забранителната листа на Световната здравна организация. Каптагонът е получен на аерогара София. Пратката е следвало да бъде освободена и да постъпи в складовете на „Интерпред", но на летището се появява Божидар Йорданов, вече като ръководител на „Икомев", и се разпорежда, че той поема контрола върху стоката.
По същото време в няколко фармацефтични поделения в страната започва нелегалното производство на каптагон. Отново със знанието и разрешението на Държавна сигурност. Дейността се извършва съвместно с „Фармахим" по препоръка и под контрола на Второ главно управление на ДС, а след 1985 г. от Четвърто (икономическо) управление на ДС.
Създадена е специална схема, по която лекарствен препарат да се изнася от страната. Едно от правилата в нея е, когато „Икомев" осигури потенциални клиенти, да уведоми съответното звено във Второ главно управление на ДС, което отговаря за подсигуряването на тази „специфична" търговия. От ДС извършват проверка на клиента и сделката се сключва само след одобрението му. Изнасянето на пратките също са поставени в максимално поверителен режим и са обвързани с митниците и ГКПП.
За всяка календарна година се изготвя списък на транспортните средства, които „Икомев" използва. Освен регистрационния номер на колите се вписва и поредният им номер в списъка. На тази основа се създават шифровани таблици, които се разпращат до ГКПП в страната и до оперативния дежурен на Второ главно управление (ВГУ) на ДС. При влизане и излизане на превозното средство с телеграма от контраразузнаването се уведомява съответното ГКПП, което означава да не се извършва проверка.
Атанас Вълчев, началник на ГКПП Капитан Андреево в периода 1985-1990 г., потвърждава, че след обаждане на дежурния офицер на ВГУ по предварително предоставени таблици със зашифровани номера на моторните превозни средства, предимно с югославска и турска регистрация, същите са пропускани след формална митническа проверка, като пренасяли специални товари. При някои случаи товарите са придружавани от служител на „Икомев". Двама от служителите на митницата са назначени специално да обработват само сделките на фирмата.
Макар и да получава монополно право да извършва „скрития транзит", „Икомев" не е единствената фирма, която търгува със забранения наркотик. Една от външнотърговските централи, която се опитва и осъществява сделки с него, е „Трансимпекс", „Маимекс" и „Ширио".
През 1987 „Икомев" открива, че през бургаската митница се изнася пратка каптагон от лицето Борислав Божилов. За него бившият началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов пише:
„Борислав Божилов работи като международен шофьор в системата на СОМАТ. В началото на 80-те години създаде собствена транспортна фирма, с която по една-две дестинации успешно конкурираше държавния монополист СОМАТ главно чрез подкупи. Беше си купил диплома за висше образование от Финансово-стопанския институт в Свищов, движеше се спокойно сред елита на държавата и когато го арестувахме, беше с мерцедес, по-нов модел от тези на членовете на Политбюро. Възможностите му за далавери и корупция в голяма степен се дължаха на връзките му в Държавна сигурност."
Божилов е известен с прякора Боби Бец. Димитър Иванов разкрива: „Боби Бец беше нещатен сътрудник на транспортния отдел на Второ главно управление, имаше служебни карти на Държавна сигурност и на КАТ, които размахваше наляво-надясно."
По собствените думи на Боби Бец за назначаването му в „Трансимпекс" „ми беше оказано съдействие от ген. Кирил Величков – тогава началник на Четвърто управление на ДС". По думите на Божилов в края на 1985 г. „Трансимпекс" е комисионер в продажбата на каптагон за около 50 000 опаковки – износ за арабски страни.
Една от операции обаче е засечена от „Икомев". Боби Бец и Божидар Йорданов се срещат, но между тях възниква конфликт, тъй като и двамата твърдят, че са в правото си да търгуват. Божидар Йорданов дори търси намесата на началника на Четвърто управление на ДС ген. Кирил Величков, но сделката не е иззета от „Икомев" и износът се извършва.
Пред следствието след 1989 Борислав Божилов обаче разкрива подробности, които отвеждат до хора от върховете на властта. След започване на разследването бившият министър Христо Христов споделя с Божилов следното:
„През 1986 г. или 1987 г. се е състояло съвещание на генералните директори на фирмите производителки с участие на търговските по повод на осъществяването в страната на производство на каптагон и подобни на него медикаменти фалшификати. Съвещанието е ръководено от Андрей Луканов. Христов ми каза после, че на това съвещание е било утвърдено становището за продължаване на производството."
Генералният представител на „Икомев" също говори за срещи на високо равнище, на които са поставяни въпросите около незаконната търговия със забранения каптагон:
„При Петър Младенов беше проведена среща по повод публикации в западната преса, които свързваха името на Тодор Живков с незаконен трафик на злато. Присъстваха Младенов, министър Христов, ген. Величков, ген. Иванов, министър Георги Танев и аз. Младенов повдигна въпроса, но аз му отговорих, че златото е законна дейност, но много по-опасен е въпросът, свързан с търговията с каптагон. Срещата беше през 1988 г. Ние вече бяхме спрели търговията с него. Младенов и ген. Величков подкрепиха това становище. Тогава Христов отговори, че наистина е ставала търговия, но нека Петко Данчев отговори защо все още се произвежда каптагон".
През 1989 г. се появява още една задгранична фирма, чрез която „Икомев" разширява схемата на дейността си, включително и за операции по държавната контрабанда. В справка на Второ главно управление на ДС и на Четвърто управление на ДС от май 1989 г. за „скритата транзитна търговия" е изтъкнато, че с цел улесняване на задграничната дейност на „Икомев" е създадена брокерска фирма в Швейцария с директор Никола Попов – бивш зам.-директор на Българската търговско-промишлена палата и зет на Андрей Луканов. Името на въпросната фирма е „Гардаг" и въпреки швейцарската й регистрация седалището й се намира във Виена. Тя е създадена с български капитали, но не е установено на коя организация, кога и по силата на какъв нормативен акт на КИНТС или Министерския съвет. При извършена оперативна проверка по т.нар. скрити (секретни) фондове в БВТБ е установено, че на името на Никола Попов има открита партида, по която е засечено движение на крупни суми във валута. „Гардаг" се използва от „Икомев" по различни сделки. Тя се явява получател на среброто от българския стратегически резерв, което БВТБ продава на Запад чрез „Икомев".
От всички тези странични свидетелства става ясно, че по отношение на партийно-държавната контрабанда Четвърто (икономическо) управление има спомагателни функции за реализирането й, отколкото за пресичането й.
Иронично стои в решението на Секретариата на ЦК за създаването на управлението през 1986 г. изискването новата структура на ДС да води „борба срещу нарушенията на монопола на външната търговия и крупната организирана контрабандна дейност, извършвана от български и чужди граждани".
 |
 |