Военното разузнаване в периода на комунизма (1944-1990) се ръководи от редица секретни „Б" решения на висшето партийно ръководство на БКП в лицето на Политбюро на ЦК, положение характерно за тоталитарните режими, при които изпълнителната и законодателната власт играят второстепенна роля в партията-държава. Едва след партийните постановки, тясно свързани с интересите на комунистическото управление, следват заповедите на министъра на отбраната и началниците на Генералния щаб на БНА и на самото Военното разузнаване.
В историята на службите за сигурност в Третата българска държава Военното разузнаване е най-старата структура. Началото му е поставено като звено към Канцеларията на Министерството на войната за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представителства в чужбина, утвърдено с Указ № 185 от 15 декември1891 г. на княз Фердинанд I при приемането на Закона за устройството на въоръжените сили на Българското княжество. С Указ № 176 от 27 декември 1891 г. е създаден първият български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно бюро.
След 9-септемврийския преврат през 1944 г. започва бързо прочистване на армията от нелоялни към Отечественофронтовската власт офицери, като това се отнася и към състава на съществуващото по това време Разузнавателното отделение към Щаба на войската.
Политкомисари по подобие на съветската армия
Военно разузнаване не се опазва от силната идеологизация по време на тоталитарното комунистическо управление на България. По подобие на съветската армия след 9 септември 1944 г. в Българската армия са въведени заместник-командирите по политическата част, изключително съставени от членове на БКП. Изградени са партийни и комсомолски комитети в различните войскови части, както и първични партийни организации.
Създаването на Главно политическо управление на Народна армия (Гл.ПУНА) има за цел да обхване, централизира и подчини цялостния контрол върху армията. От 50-те години на ХХ Разузнавателното управление на Генералния щаб не прави изключение от тези партийни форми на контрол. За това в каква степен този контрол се разпростира върху Военното разузнаване говори една заповед на министъра на народната отбрана, в която се посочва, че пълен достъп до дейността на РУ-ГЩ имат само двама души – началникът на Генералния щаб и началникът на Гл.ПУНА. Отделно Партийният комитет в РУ-ГЩ се отчита пряко и регулярно директно на Гл.ПУНА за политическото състояние на кадрите във Военното разузнаване.
Партийните постановки за коренна промяна в работата на Военното разузнаване
Създаването на НАТО и обстановката на Балканите поставя нови предизвикателства през управлението на БКП в България, чието ръководство се нуждае от необходимата информация за замислите на съседните Гърция, Турция и Югославия.
В тази връзка със секретно „Б" от особена важност решение Политбюро през 1950 г. приема постановление „за мерките за подобрение и разширяване на разузнавателната работа на органите на Военното разузнаване".
„Съвременното политическо положение изисква от органите на Военното разузнаване коренно подобрение на работата, повишаване на нейната активност и получаване на добри, качествени резултати", са част от указанията на висшето партийно ръководство на БКП.
БКП окомплектова кадрово Военното разузнаване
Основната задача е Военното разузнаване е да работи за своевременното разкриване на „агресивните замисли на правителствата и на военните командвания на оказаните по-горе страни („Гърция, Турция и на предателската клика на Тито", цит. по документа, бел. ред.) и своевременна, достатъчно пълна информация за командването и за правителството на НРБ по отношение на тези замисли и намерения".
Слабото кадрово обезпечаване на Военното разузнаване принуждава Политбюро на ЦК на БКП да се разпореди „да се окомплектоват в най-близко време разузнавателните органи из средите на най-добрите, най-проверените и предани на Родината и Партията офицери и сътрудници".
В същото постановление се дават и редица други партийни предписания за кадровото подсигуряване и подготовка служители на Военното разузнаване. Определят се щатни длъжности в задграничния апарат на различни ведомства, които да служат за прикритие на военните разузнавачи.
Още тогава обаче кадровият подбор във Военното разузнаване е тясно обвързан с БКП. В секретното от особена важност постановление на Политбюро от 1950 г. е разпоредено „да се дадат указания (персонално) на секретарите на Окръжните комитети на партията да оказват пълна помощ на офицерите на Военното разузнаване в тяхната ежедневна работа и преди всичко по изучаването на интересуващите Военното разузнаване хора". И още „Отдел „Кадри" на ЦК на БКП да окаже необходимата помощ за окомплектоване на разузнавателните курсове и курсовете за военни преводачи с нужното количество верни и предани на партията хора."
В следващи свои решения Политбюро на ЦК на БКП се заема с решаването на такива въпроси като партийната принадлежност на военните разузнавачи и на нелегалите след тях. В този смисъл в периода 1944-1990 г. Военното разузнаване трудно може да бъде определяно като надпартийна специална служба, която основна дейност се припокрива със съвременното понятие за защита на национална сигурност.
Под удара на политическите репресии
През втората половина на 40-те години и първата половина на 50-те години на ХХ политическите репресии, чиито проводник са съветските съветници в силовите ведомства, достигат и засягат широк кръг от партийните дейци. Под ударите попадат и представители на тайните служби, както и висши военни с име и заслуги в комунистическите среди, сред които са и двама началници на Военното разузнаване – генералите Петър Вранчев и Здравко Георгиев, които преживяват извращенията на контролираното и направлявано от съветниците на Берия следствие, изтръгващо показания по насилствен път.
Години по-късно, след промените, в едно интервю (2007) последният началник на РУ-ГЩ ген. Васил Зикулов признава за заблудите, с които по това време са живеели военните разузнавачи и тяхното партийно обременяване:
„Аз бях един от тези, които бяха до крайна степен идеологизирани. До най-висша степен. Не го казвам нито като самокритика, нито като оправдание. Времето ни създаде такива. Ние не можехме да бъдем други ли? Можехме... Аз съм един от тези, които не само вярваха на Сталин, но съм крещял и по улиците: „Смърт на Трайчо Костов!" Не се хваля с тая работа. Обратно. Но това беше до известно време. Аз вярвах в непогрешимостта на Съветския съюз докато почнаха арестите.
Когато арестуваха Славчо Трънски (висш военен, генерал, командир на Трета българска армия 1949-1951 г., началник на Военната академия, арестуван като съмишленик на Трайчо Костов в периода 1951-1952 г., б. а.) и Здравко Георгиев (началник на военното разузнаване 1948-1951 г., впоследствие зам.-министър на отбраната, б. а.), аз все още вярвах. Да не говорим за Петър Вранчев (началник на военното разузнаване 1944-1948 г., бел. ред.)!
Вярвах, че съветските органи за сигурност са непогрешими. Та те са от сталинската гвардия, как можех да не вярвам? Но когато арестуваха Титко Черноколев (министър на земеделието, свален през 1951 г. от Пленум на ЦК на БКП по доклад на Тодор Живков и по обвинение в антипартийна и вражеска дейност, б. а.), аз вече напълно се обърках..."
ГРУ в помощ на Военното разузнаване
Архивите на РУ-ГЩ* разкриват, че кадровото, тактическото, оперативното и техническото развитие на Военното разузнаване през годините на комунизма е тясно свързано с Главното разузнавателното управление (ГРУ) на Въоръжените сили на СССР. Обучението на офицерския състав в РУ-ГЩ, неговата оперативна и техническа обезпеченост се основават на съветския опит.
Принадлежността на НРБ към Източния блок и водещата роля на Москва спрямо нейните сателити, наред с необходимостта от координация на действията в рамките на Варшавския договор, лесно могат да обяснят влиянието на ГРУ върху българското Военно разузнаване. Тази зависимост е равнопоставена на зависимостта на Държавна сигурност от КГБ.
Правомощия за извършване на диверсии
Разсекретените архивни документи разкриват, че в началото на 70-те години РУ-ГЩ получава правомощия, за които четвърт век след началото на демократичните промени в България никога не са били известни. Едното от тези правомощия е да извършва диверсии:
„В съответствие с решенията и указанията на Централния комитет на БКП да решава задачи по осъществяване връзка и оказване на помощ на национално-освободителните движения" и „да организира и провежда при необходимост, с разрешение на правителството на НРБ диверсии на вражески обекти на територията на разузнаваните страни".
Документът е от 1971 г. и предхожда с две години секретното решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1973 г., с което висшето партийно ръководство делегира права на Първо главно управление на ДС за извършване на „остри мероприятия" (убийства, отвличания и саботажи) срещу вражески лица на територията на капиталистически или развиващи се страни .
РУ-ГЩ и „износа на революция"
Друго неизвестно доскоро правомощие, предоставено на РУ-ГЩ да помага при осъществяването на политика на Москва за „износ на революция". За активността на Военното разузнаване сред т. нар. „национално-освободителни движения" говори и заповедта на началника на РУ-ГЩ от 1981 г. оперативните работници да подхождат изключително внимателно към вербуването на активисти от „прогресивните среди", тъй като евентуалното им задържане от местните полицейски власти може да доведе до излизането наяве и на техните конспиративни отношения с Военното разузнаване".
Съветските тайни служби използват тези движения за износ на революция, стратегия на Кремъл, наложена от Сталин след края на Втората световна война. Както се посочва в документа, при използването на лица от тези среди за агентурни цели и задачи РУ-ГЩ ще позовава, както на своя опит, така и на съветския.
От края на 50-те години Секретариатът на ЦК на комунистическата партия начело с Тодор Живков започват да отпускат помощи на различни „освободителни" движения под формата на валута, както и на военна техника и боеприпаси, а също така и обучение на групи.
Документът на военното разузнаване разкрива опасенията на РУ-ГЩ в началото на 80-те години от разкриване на връзките с представители на т. нар. прогресивни среди.
За да се избегне тази опасност началникът на военното разузнаване ген. Васил Зикулов набелязва редица мерки, чиято цел е да се подобри изучаването на представители на от тези среди с оглед тяхната надеждност при привличането им като агенти, както и строго да се следват различни агентурно-оперативни правила при работа с тях.
Агентурната работа на РУ-ГЩ – на подчинение на КДС
Въпреки, че в общественото мнение битува представа, че Военното разузнаване няма допирни точки с Държавна сигурност, разсекретените през 2011 г. архивни документи показват друго. През втората поливана на 60-те години, когато Тодор Живков преживява най-голямата заплаха за властта си с опита за военен преврат от групата на Иван Тодоров – Горуня, за известен период от време РУ-ГЩ е подчинено на председателя на Комитата за Държавна сигурност при Министерския съвет.
В конкретния документ, разкриващ този факт, се подчертава, че РУ-ГЩ трябва да се подчинява на всички постановления на ЦК, както и на заповедите и инструкциите на председателя на КДС относно воденето на агентурно разузнавателната работа и положението на оперативните работници. Председателят на КДС получава право на контрол върху вербовката и използването на лица без съгласието на началника на РУ; да изисква от началника на РУ доклади по всички интересуващи го въпроси на оперативно разузнавателната работа, както и да му се докладва цялата получена от РУ информация.
Този момент се свързва с отделянето на ДС от МВР и прякото му подчинение на правителството под ръководство на първия партиен секретар Тодор Живков като председател на Министерския съвет през 1965 г., след неуспешния опит за военен преврат срещу него. Недоверието на Живков към военните очевидно намира израз и в безпрецедентното подчиняване на Военното разузнаване на председателя на КДС, а не на министъра на народната отбрана. Макар това да става за сравнително кратък период, този епизод е показателен за стремежа да бъде наложен свръхцентрализиран контрол от страна на първия партиен ръководител върху всички секретни служби в страната, включително и върху Военното разузнаване.
Трансформацията на РУ-ГЩ
Политическите промени в България през 1989 г., дошли с краха на тоталитарната комунистическа система, не променят бързо РУ-ГЩ. Някои от разсекретените досиета показват, че през 1990 г. неговите кадрови служители не се опасяват от евентуална чистка при победа на политическата опозиция на първите демократични избори през юни същата година, тъй като „БСП е силна партия и няма да позволи чистка на членовете си в специалните служби". Формалната деполитизация в службите и армията става факт едва през есента на 1990 г.
За разлика от подмяната на ръководните кадри в Държавна сигурност началникът на РУ-ГЩ ген. Васил Зикулов, оглавил Военното разузнаване през 1967 г. е пенсиониран едва през април 1991 г. В началото на 1992 РУ-ГЩ е трансформирано в Управление за разузнаване и сигурност, обединявайки военното разузнаване и военното контраразузнаване. Няколко месеца по-късно (септември 1992 г.) те отново са разделени и РУ-ГЩ е възстановено. Директното партийно подчинение в каквото то е подставено по време на управлението на БКП обаче е минало. Военното разузнаване преминава под контрола на изпълнителната власт в лицето на министъра на отбраната, който от своя страна е подчинен на министър-председателя, а на професионално ниво – на началника на Генералния щаб на Българската армия.
През 1999 г. РУ-ГЩ първоначално е преструктурирано в Главна дирекция „Военна информация" към Министерството на отбраната, а от януари 2000 г. тя е трансформирана в Служба „Военна информация". В кадрово отношение обаче новата организация на военното разузнаване остава значително зависима от кадрите, служили по времето на тоталитарния комунистически режим. През 2013 г. от данни, изнесени от министъра на отбраната по време на парламентарния контрол става ясно, че около 44% от ръководния състав на Служба „Военна информация" е свързан с РУ-ГЩ отпреди 10 ноември 1989 г.
*Архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА все още не са изследвани в пълнота. Причината за това е фактът, че тези архиви стават достъпни едва през 2011 г. чрез Комисията по досиетата, когато една част от документалното наследство е предадено в нейно разпореждане за публично ползване от страна на наследника на РУ-ГЩ Служба „Военна информация" (СВИ). Късното отваряне на архивите на ГУ-ГЩ се дължи на неизпълнението на Закона за защита на класифицираната информация, според чиито декласификационни разпоредби още през 2002 г. СВИ е задължена да започне разсекретяването на архивите на Военното разузнаване от периода на комунизма и предаването им в Държавния архивен фонд. Това не само не е направено от служба „Военна информация", но нейните ръководства не изпълняват сроковете, посочени и в закона за досиетата от 2006 г. за предаването на тези архиви на Комисията по досиетата.
 |
 |