Венцеслав Асенов Димитров

Венцеслав Димитров е народен представител от различни политически сили в няколко парламента в периода 1990-2001 г., икономист, съветник (2007-2012) на президента Георги Първанов.

Образование и научна кариера

Завършва английската гимназия, а през 1972 г. Висшия икономически институт „Карл Маркс", специалност „Международни икономически отношения", а през 1976 г. Софийския университет „Климент Охридски", специалност „Математика", и математика.
За кратко работи е в ДСО „Булгарконсерв" (1973). След това в Икономическия институт на БАН в периода 1973-1990 г., където е аспирант (1973-1976), а след това научен сътрудник и старши научен сътрудник, кандидат на икономическите науки (1978) и старши научен сътрудник (1985).

В политиката след промените

След 10 ноември 1989 г. започва политическа кариера като експерт на СДС на Кръглата маса. През декември 1989 г. чрез Любомир Павлов влиза в контакт с д-р Константин Тренчев и става икономически експерт на КТ „Подкрепа" на Кръглата маса. През април 1990 г. е сред учредителите на Обединен демократичен център (ОДЦ) заедно с Любомир Павлов, Илко Ескенази, Стоян Ганев и Божидар Данев, а по-късно и на Обединен християндемократически център (ОХДЦ). В СДС привлича редица икономисти включително и Иван Костов.

Депутат от СДС

На изборите за 7-то Велико Народно събрание е издигнат от СДС в листата на 184-ти Софийски избирателен район „Лозенец". Влиза в 7-то ВНС (1990-1991), в което е зам.-председател на Парламентарната комисия по бюджет и финанси и председател на банковата подкомисия.

Избран е за народен представител в 36-то Народно събрание (1991-1994) отново от СДС. Председател на Парламентарната бюджетна комисия.

Като зам.-председател на ОХДЦ е член на Координационния съвет на СДС. През октомври 1994 г. напуска ОХДЦ, след като партията е оглавена от Стефан Софиянски и поради несъгласие за превръщането на СДС в партия. Основава и оглавява Партия на демократичния център и става председател на сдружение „Християндемокрация".

Депутат от Народен съюз

В 37-то Народно събрание (1995-1997) влиза от листата на коалицията Народен съюз във Варна. Коалицията Народен съюз е създадена преди парламентарните избори на 18 декември 1994 г. включва БЗНС, Демократическата партия и още няколко политически формации, като постига трети резултат (338 000 гласа или 6,5% и 18 депутати) след БСП и СДС. В 37-то Народно събрание Венцеслав Димитров е избран за зам.-председател на Парламентарната бюджетна комисия.

Народен представител от ОНС

В 38-то Народно събрание влиза като депутат на Обединение за национално спасение (ОНС). В него преди изборите през април 1997 г. влизат ДПС, Партия на демократичния център, Зелената партия на Александър Каракачанов, Федерация „Царство България" и БЗНС „Никола Петков" (постига 3-то място с 324 000 гласа или 7,6% и 19 депутати). Венцеслав Димитров е съпредседател на коалицията и зам.-председател на парламентарната й група. Зам.-председател е на Парламентарната комисия по бюджет, финанси и финансов контрол. В този период името му се свързва с обвинения, че лобира за „Мултигруп".

Поддръжник за връщането на Симеон Сакскобургготски

Венцеслав Димитров е един от най-активните политически фигури за завръщане на Симеон Сакскобургготски в страната. . Той е след лицата, осъществявали срещи и контакти със Сакскобургготски още през втората половина на 90-те години.

Той е и сред съучредителите на НДСВ. Определен е за водач на листата на НДСВ в Разград за парламентарните избори през 2001 г. Десет дни преди вота обаче е изваден от листата на НДСВ.

Отстраняване от листите на НДСВ

Според твърденията на самия Венцеслав Димитров зад изваждането му стои Тошо Пейков, съпредседател на НДСВ, с мотива, че е сътрудничил на ДС. Димитров се жалва по съдебен път и ден преди изборите Върховният административен съд (ВАС) го връща в листата. ЦИК обаче отново го отстранява като кандидат-депутат по жалба на председателя на ОДС Иван Костов.

Следва ново, окончателно решение на ВАС за връщане на Димитров в листите, но решението така и не е изпълнено. Малко по-късно 57 депутати и съдии от ВАС сезират Конституционния съд за разрешаване на казуса. През октомври 2001 Конституционния съд решава, че Венцеслав Димитров няма право да бъде депутат в 39-ото Народно събрание. През 2009 г. Димитров осъжда България за 2500 евро и 3000 евро разноски в Европейския съд за правата на човека в Страсбург за заличаването му от листите 8 години по-рано.

Позицията на Венцислав Димитров за връзката му с ДС

В разгара на скандала през лятото на 2001 г. Венцеслав Димитров публично реагира срещу решението да бъде изваден с мотива, че е свързан с Държавна сигурност. Той заявява, че няма досие и е изваден с фалшив факс до РИК-Разград. В интервю пред в. „Сега" той обяснява:

„Става дума за една дълго подготвяна провокация. Чрез закона за досиетата на СДС и не без участието на някои фигури в НДСВ. Още преди 2 месеца обаче ми съобщиха, че срещу мен се готви тази провокация. Например Любомир Павлов, чиято съпруга Диляна Грозданова, е в НДСВ ме предупреди. След това ми се обади Стоян Ганев, който ми предложи да дам интервю в „24 часа", за да се защитя. В замяна поиска ние да му намерим досието на Георги Петканов, за който се знае, че е бил „активиран". Но ние откъде да вземем досието на Петканов? И как така някои в НДСВ имат изпреварваща информация за това какво ще направи СДС?"

Димитров заявява, че е имал и лична среща със Симеон Сакскобургготски, който му казал, че го разбира, но не може да прави изключения. В същото интервю Венцеслав Димитров допълва:

„Казах му [на Сакскобургготски]: „Аз не искам за мен да правите изключение. Аз искам към всички хора да бъдете почтен. За когото има доказателства – отстранете го. За когото няма – изчакайте. Ако намерите едно доказателство за мен, веднага си отивам". Вече съм 11 години в Народното събрание. Толкова хора са се ровили в архивите на ДС да намерят нещо за мене, но нищо не са намерили.

Казах му да се обади на конституционния съдия Георги Марков, който би му обяснил, че „картотекирани" са били не само действащите сътрудници, но и лица, чиято вербовка не се е състояла, които са изключени заради отказ от сътрудничество. Те не могат да бъдат определени като лица, доставяли информация по смисъла на сътрудничеството. Те могат да бъдат вписвани в картотеката и без тяхно знание и т.н."

Обявяване на принадлежността на Венцислав Димитров към ДС

Официално принадлежността на Венцеслав Димитров към Държавна сигурност е обявена през 2007 г. от новата Комисия по досиетата, сформирана след приетия с консенсус между политическите сили в 40-то Народно събрание закон за досиета.

Той е обявен като агент с едно от първите решения при проверката на администрацията на президента. По това време Димитров е икономически съветник на президента Георги Първанов.

От обявената от Комисията по досиетата информацията става ясно, че досието му е унищожено. През юли 1990 г., когато вече е народен представител от СДС в 7-то Велико Народно събрание от Софийско градско управление на МВР, към което е бил агент, е поискано от Трети отдел на ДС (архива) да бъдат унищожени по „оперативни съображения" и регистрационните картони на редица агенти, сред които е и тези на агент „ПОПОВ", под чийто псевдоним Венцеслав Димитров се води.

Това искане е отправено, след като още на първото пленарно заседание на 7-то Велико Народно събрание парламентарната група на СДС излиза с декларация за отваряне на досиетата на депутатите, която е приета като решение на ВНС. Това е знак за наследницата на БКП БСП, че прочистването на досиетата, започнало през януари 1990 г. трябва да продължи. По това време БСП продължава да контролира фондове и картотеки в МВР и другите специални служби чрез своя кабинета Луканов до края на 1990 г.

Други дейности

Венцеслав Димитров е член е на научна комисия по икономически науки към Висшата атестационна комисия от 1990 г, член е на Българската търговско-промишлена палата (1990) и член на нейното изпълнително бюро (1992), член на Клубния съвет на ФК „Левски-1914", член на Пленарния съвет на БНБ (1991-1997).

През 2005 г. участва като кандидат на кметските избори в София, спечелени от Бойко Борисов. Димитров, който се кандидатира като независим, получава 1935 гласа или 0,53%.