„Еков изрази положително отношение към органите на ДС и готовност да оказва сътрудничество според възможността си по интересуващите ни въпроси. разполага с богата историческа подготовка и трайни научни интереси по „македонския въпрос". Споделя напълно тезата за българския народностен характер на населението в Македония и е радетел за по-активна просветно-пропагандна дейност в отговор на антибългарските спекулации в СР Македония по този въпрос. Същият е дисциплиниран, изпълнителен и инициативен в съвместната ни работа. Умее да осъществява и поддържа контакти с оперативно интересни лица", Шесто управление на ДС, 1989 г.
Евгений Еков е съпредседател на МВРО – Съюз на македонските дружества (1995-1997), депутат от СДС в 37-то Народно събрание (1995-1997), посланик в Молдова (2001-2005).
Произход и образование
Произхожда от семейство на служещи. Баща му е член на БКП, майка му е деловодител в СМК – Плевен. Родителите му са преселници от Вардарска Македония от 1923 г.
Гимназиалното си образование завършва в Плевен през 1979 г. Завършва висше образование, специалност „История", във Великотърновския университет през 1986 г.
Започва работа като учител по история в Основно училище „Марин Дринов" в Плевен, където остава до края на 1988 г.
В Културно-просветен клуб „Гоце Делчев"
Еков проявява трайни научни интереси и занимания с македонски въпрос, които са породени от факта, че родителите му са преселници Македония. Той защитава дипломна работа по история на Национално-освободителното движение в Македония, а от 1987 г. се включва в дейността на Културно-просветния клуб (КПК) „Илинден" в Плевен.
Чрез свой състудент се запознава отблизо с дейността на КПК „Гоце Делчев" в София. По предложение на ръководството на КПК в края на 1988 г. е одобрена кандидатурата на Еков за длъжността секретар. На 1 февруари 1989 г. той е назначен за секретар на КПК „Гоце Делчев".
Вербуван от Шесто управление на ДС
В полезрението на Държавна сигурност Евгений Еков попада в края на 1988 г., когато в КПК „Гоце Делчев" е предложена неговата кандидатура за секретар.
На 7 декември 1988 г. с него е осъществен оперативен контакт „с цел установяване пригодността на Еков за горната длъжност, както и за оперативно ползване по линия „промакедонски национализъм". По това време той все още е учител по история в Плевен. В документа на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, свързан с проучването му, е записано:
„Данните от контакта показаха, че Еков разполага с богата историческа подготовка и трайни научни интереси по „македонския въпрос". Споделя напълно тезата за българския народностен характер на населението в Македония и е радетел за по-активна просветно-пропагандна дейност в отговор на антибългарските спекулации в СР Македония по този въпрос.
Еков изрази положително отношение към органите на ДС и готовност да оказва сътрудничество според възможността си по интересуващите ни въпроси. В процеса на работа с кандидата след назначаването му в КПК „Гоце Делчев" се очертаха добрите му възможности за оперативно използване. Същият е дисциплиниран, изпълнителен и инициативен в съвместната ни работа. Умее да осъществява и поддържа контакти с оперативно интересни лица, а поради служебното си положение има възможност за регулярно наблюдение на процесите и тенденциите сред преселниците от Македония, живущи в София."
През юни 1989 г. на Еков е проведена вербовъчна беседа, на която той потвърждава, че „интересите ни по отстояването на историческата истина по т. нар. македонски въпрос и пресичане на опитите на СФРЮ за провеждане на антибългарска дейност на промакедонска основа са общи, поради което той е съгласен да оказва съдействие на органите на ДС".
В агентурните си донесения агент „ВИКТОР", псевдоним, под който Еков работи като агент на Шесто управление, разкрива опасенията на Градското ръководство на ОФ и Дом „Владимир Поптомов" от антисоциалистически действия от страна на КПК „Гоце Делчев", тъй като чрез някои негови членове можело да се стигне до пропаганда против БКП и социалистическата държава.
Също така „ВИКТОР" донася за промените и настроенията в различни културно-просветни клубове в страната. Еков продължава да дава агентурни следения и след 10 ноември 1989 г. В тях се отбелязва нарастващото разцепление сред членската маса на Съюза на македонските културно-просветни дружества.
Последната среща на „ВИКТОР" е от 25 май 1990 г. с оперативен работник от Националната служба за защита на конституцията (контраразузнаването), правоприемник на съществувалото до февруари 1990 г. Второ главно управление на ДС, в която се вливат и част от кадровите служители на закритото малко по-рано Шесто управление на ДС.
Личното дело на агент „ВИКТОР" се състои от 50 листа, които съдържат и агентурни сведения, но е оформено според изискванията на оперативния отчет едва през 2007 г. Върху един от картоните на Еков в картотеката на ДС е отбелязано, че има „забранен достъп до Л [личното] и РД [работното дело]" с отметка „1995 г.". Тогава управлява БСП с кабинета Виденов.
Интересно е, че Евгений Еков не е обявен за сътрудник на ДС нито от Комисията „Бонев" през 1997 г., нито от Комисията „Андреев" (2001-2002), действали по време на управлението на СДС и кабинета Костов. Принадлежността му е разкрита чак през 2007 г. при проверката на народните представители от следващата Комисия по досиетата с председател Евтим Костадинов.
След промените – във ВМРО-СМД
В периода 1989-1997 г. е член на редакционния съвет на възстановения в. „Македония". Член е на Управителния съвет на Македонския научен институт (1990-2001). През 1990-1995 г. е отговорен секретар на ВМРО – Съюз на македонските дружества (СМД).
През 1995-1997 г. е съпредседател на ВМРО-СМД заедно с друг агент на ДС – Красимир Каракачанов (виж досието му – ТУК). Двамата са наричани „младите лъвчета" и изземват властта от Стоян Бояджиев, уважаван член на ВМРО, въдворяван в лагери по време на комунистическия режим. Двамата си поделят Организацията в Благоевградско и Кюстендилско, където организацията е силна.
Депутат от СДС и отстраняване от ВМРО
На предсрочните парламентарни избори в края на 1994 г. е избран за народен представител от СДС в 37-то Народно събрание (1995-1997) от листата на съюза в 10-МИР Кюстендил. Член е на Комисията по национална сигурност.
По това време противоречията му с Красимир Каракачанов, който не успява тогава да влезе в парламента, се засилват. Отстраняването на на Еков от МВРО-СМД става на Четвъртия конгрес на организацията през 1997 г., когато бившият депутат и съпредседател е освободен от всички ръководни постове, а ръка върху организацията слага Красимир Каракачанов, който е едноличен неин председател и я регистрира като партия под името ВМРО – Българско национална движение през 1999 г.
В Министерството на отбраната и МВнР
В периода 1997-1998 г. Евгений Еков е началник на отдел „Връзки с обществеността" в Министерство на отбраната. През 1999 г. е зам.-началник на управление „Координация и анализ" на МВнР, а през 2000-2001 г. – началник на отдел „Анализи и прогнози" в МВнР.
Посланик в Молдова
През 2001-2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Молдова, а през 2005-2006 г. е началник на сектор в дирекция „Европа-III" на МВнР.
Във в. „Монитор"
През 2006-2009 г. работи като редактор в отдел „Анализи" на в. „Монитор" и на в. „Политика". Автор е на множество статии, анализи и коментари по етническите проблеми, външната политика на България и националната сигурност.
В партия „Нова зора"
Към 2012 г. Евгений Еков е зам.-председател на СГО на ПП „Нова зора", чийто лидер Минчо Минчев също е разкрит като агент на Шесто управление на ДС. Партията е поддръжник на евразийския проект на руския президент Владимир Путин, а проруската политика е пропагандирана от изданието ѝ в. „Нова Зора".
През 2013 г. участва в Националния събор на русофилите, провел се на язовир „Копринка" до Казанлък като представител на партия „Нова Зора".
В интервю, публикувано в сайта на партия „Атака" от март 2014 г., Еков призовава за „признаване на легитимността на референдума в Крим и присъединяването му към Руската федерация по волята на близо 90 на сто от участниците в народното допитване. На второ място недопускане на признаване на легитимността на превратаджийското правителство и ръководство на Радата в Киев. Защото по този начин ще се легитимира и правото на други екстремисти и профашистки групи в различни части на Европа и на света."