Любомир Веселов Филипов

Любомир Филипов е финансист, подуправител на БНБ (1994-1996) и управител на БНБ (24 януари 1996 г. – 11 юни 1997 г.)

Произход и образование

Произхожда от учителско семейство. Баща му е член на БКП от 1928 г., политзатворник и политически емигрант, участник в Септемврийското въстание през 1923 г. След 9 септември 1944 г. работи държавна и партийна работа. Майка му учителка, член на БКП.

Завършва средно образование в София през 1962 г., а висше в Софийския университет „Климент Охридски", специалност
„Изчислителна математика и програмиране". Военната си служба отбива през 1967 г. и 1968 г. в ШЗО – Шумен, където получава звание младши лейтенант.

След това постъпва на работа в Държавния комитет за планиране, отдел „Машинно планиране" на Изчислителния център, а от 1970 г. е „главен математик" в лаборатория „Математическо моделиране и прогнозиране на промишлеността" на Научния център към ДКП, където работи до 1976 г.

Специализация във Великобритания – основание за вербовка

През 1972 г. е предложен да замине на специализация за една година в колежа „Свети Антоний" – Оксфорд (Saint Antony College – Oxford). Това е поводът Първо главно управление да прояви интерес към него.

„Филипов е много сериозен и скромен човек със солидна подготовка по специалността и висока обща култура. Подходящ е за привличане към сътрудничество с цел решаване на задачи на научно-техническото разузнаване. Филипов е принципен, честен и трудолюбив. Той е много добре подготвен специалист в своята област", докладва оперативният работник, който осъществява контакт с него през 1972 г. „Приема с готовност сътрудничеството. Съобщих му, че ДС се е спряла на него, имайки предвид неговата идейна убеденост в правотата на нашите идеи", докладва още разузнавачът, който се среща с Любомир Филипов.

В плана за подготовка за него е записано: „Агентурно-оперативна обстановка във Великобритания – административно-полицейски режим; граничен и митнически режим; органи за сигурност; методи на работа на КРО; подслушване и наблюдение по месторабота и местоживеене, секретни обиски, проследяване, обработка за измяна на Родината. Научноизследователска дейност на ВУЗ във Великобритания – състав на изследователските и преподавателските колективи; организация на преподавателска и научно-изследователска дейност и нейното финансиране.

Създаването на полезни връзки, тяхното изучаване и обработка. Изучаването на интересни специалисти и събиране на данни за тях. Политическа ориентировка, партийна принадлежност, характерни черти, интелектуални наклонности, слабости и пороци, проблеми от материален характер, колекционерски наклонности, членове на семейството, приятелски кръгове. Връзки с резидентурата."

Осъществени са общо пет срещи с Любомир Филипов като му е поръчано да напише две донесения за сведения за негови колеги. „При работа с него агентът се изяви като дисциплиниран, изпълнителен и точен", се посочва в един от документите от досието му в ПГУ през1973 г.

Предаване на донесения от Оксфорд

В дейността си като агент „РОВЪР" Любомир Филипов предава няколко донесения по време на своята специализация в Оксфорд. Две от тях засягат колежа, в който специализира. В бележка към делото му е записано мнение на един от оперативните работници, които работят с него: „Според мен изрично е да се очаква някаква особено полезна информация от него. Защо трябва да му губим времето да изучава структури и други неща за университета. Връзки и изучаването им, това е най-важното!"

„РОВЪР" предава информация са различни преподаватели в колежа, сред които и за жена, професор от Държавния университет в Сантяго. Тя е сестра на тогавашния посланик на Чили в Лондон. Други данни се отнасят за докторант с дисертация в СССР.

Любомир Филипов има шанса да работи директно с програми на ЕИМ – СДС 7600 – една от най-мощните серийни машини в света по това време, собственост на Лондонския университет. Изчислителният център на Оксфордския университет е свързан с нея чрез телетипна връзка (он лайн). Предава донесение и за работата с този компютър.

В обзорна справка за дейността на „РОВЪР" е посочено, че от него са получени са три справки, които засягат университета и две програми на семинарите, провеждани в колежа. „Справките са написани добросъвестно, но са без оперативна стойност. За наводките по скоро са нужни на отдел 03 и 04 в ПГУ („Западни страни" и „Контраразузнавателен").

След завръщането на Любомир Филипов делото му е снето през юни 1974 г. в архив поради липса на разузнавателни възможности.

В БНБ

През юли 1976 г. постъпва на работа в БНБ като съветник на председателя. През 1978 г. е назначен за генерален дирек тор на кредитното планиране и член на Управителния съвет на БНБ. В периода 1984–1989 г. е член на Управителния съвет на Международната банка за икономическо сътрудничество (Москва).

От 1989 г., след специализация в Нюйоркската банка на Федералния резерв, е генерален директор на дирекция „Банкови външноикономически отношения" в БНБ. През 1990–1991 г. е последователно началник на управления „Банкови регулатори и анализи" и „Левови операции". От юли 1991 г. е член на УС на БНБ.

През 1994–1996 г. е подуправител, а след това – управител на БНБ. На този пост наследява Тодор Вълчев. Любомир Филипов е начело на БНБ в най-тежкия период от банковата криза в България по време на управлението на БСП чрез самостоятелния й кабинет Виденов.

Тогава голяма част от банките фалират, БНБ е неспособна да се справи с кризата, а влошеното икономическо състояние на България води след себе си хиперинфлация, в резултат на която населението обеднява, а спестяванията му се стопяват. Филипов остава начело на БНБ до лятото на 1997 г., когато в страната е въведен Валутния съвет.

Прокурист на банката на „Мултигруп"

В официалната биография на Любомир Филипов е посочено, че от 1997 г. работи в частна търговска банка. През 1998 г. той обаче е назначен за прокурист в „Кредитна банка", известна още като банката на „Мултигруп", която фалира. В периода 2004-2012 г. е член на УС на Международната банка за икономическо сътрудничество.