Стоян Живков Сталев

Стоян Сталев е юрист, министър на външните работи в служебния кабинет на Стефан Софиянски (12 февруари 1997 г. – 20 май 1997 г.), посланик в Германия и Турция в периода 1991-2006 г., изпълнителен директор на Българската агенцията за инвестиции (2006-2010).

Произход и образование

Произхожда от семейство на служещи. Баща му е един от най-известните имена в българското право – Живко Сталев, председател на ЦИК при първите демократични избори през 1990 г. и председател на Конституционния съд в периода 1997-2000 г.

Стоян Сталев завършва немска езикова гимназия в София през 1971 г. Отбива военната си служба в БНА (1971-1973). През 1977 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски", специалност „Право". След това работи като адвокат и като научен сътрудник в Института по правни науки към БАН. Дългогодишен зам.-директор на института е баща му Живко Сталев. Преди промените Стоян Сталев се специализира в морско право, което преподава в Софийския университет.

След промените – съветник на Желев и „син" дипломат в Германия

След 10 ноември 1989 г. влиза в политиката покрай Желю Желев. Когато през август 1990 г. той е избран за председател – президент Стоян Сталев е един от първите му щатни юридически съветници.

Позицията при президента Желев му отваря пътя към дипломацията. От 18 март 1991 г. по време на коалиционния кабинет на димитър Попов той е назначен за извънреден и пълномощен посланик в Бон, Германия. На този пост остава 7 години – до август 1998 г.

През 1997 г. Ерих Шуман, собственик на германската медийна групировка ВАЦ, притежаваща в известен период вестниците „Труд" и „24 часа", заявява в интервю, че в началото на 90-те години тогавашният посланик в Германия Стоян Сталев го е убедил в идеята да инвестира в България.

Министър на външните работи в служебния кабинет Софиянски и посланик в Анкара

От февруари до май 1997 г. е министър на външните работи в служебното правителство на Софиянски.

През август 1998 г. Стоян Сталев получава следващия си дипломатически пост – посланик в Анкара, Турция. По време на това му назначение управлява правителството на Иван Костов (СДС), министър на външните работи е Надежда Михайлова, а президент е Петър Стоянов, с чийто указ е назначен. Сталев е посланик в Турция до март 2006 г.

Директор на Българската агенция за инвестиции

След завръщането си в България е назначен за изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (март 2006 г.). Тогава управлява тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ с правителството на Сергей Станишев.

На този пост остава до април 2010 г., когато подава оставка. Периодът е свързан с драстично намаляване на преките чуждестранни инвестиции в България. Като мотив за оттеглянето си посочва лични причини. Няколко месеца по-късно, през юли 2010 г., Стоян Сталев е избран за член на Надзорния съвет на производителят на акумулатори „Монбат".

Връзката с придобиването на „Алея Първа" от ТИМ във Варна

Като директор на Българската агенция за инвестиции името на Стоян Сталев се споменава често от неправителствени организации във Варна във връзка с придобиването на 118-те декара крайбрежна ивица, продадени на притежавания от варненската групировка ТИМ „Холдинг Варна" за сумата от 11,7 млн. лв. от бившия областен управител на Варненска област Христо Контров. Холдингът, свързван с „Химимпорт", е придобил част от крайбрежната ивица на Варна срещу 50 евро на кв. м. Сделката е сключена от Контров само дни преди парламентарните избори през лятото на 2009 г.

След като продажбата става обществено достояние бившият областен управител обяснява, че е извършил продажбата по разпореждане на тогавашния изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев. Той от своя страна мотивира действията си със статута на инвеститор „Клас А", който „Холдинг Варна" получи именно за проекта си „Алея Първа" още през 2007 г. Съгласно закона такъв сертификат дава право на инвеститора да придобива и прилежащи терени, ако те са необходими за реализацията на намеренията им.

„Червен" кандидат-кмет на София

През лятото на 2006 г. името на Стоян Сталев се спряга на „Позитано" 20 като евентуален кандидат-кмет на левицата в София. Той е един от номинираните и приема номинацията. До балотажа стигат Бриго Аспарухов и Георги Кадиев, където генералът печели. Преди отсяването на номинираните Стоян Сталев съобщава, че отказва да участва в битката за кметското място в София. Шефът на градския съвет на БСП Румен Овчаров му благодари, че е приел и отстоявал номинацията.

Следи от прочистване на досието на агент „МАРИНОВ"

Досието на Стоян Сталев е състои само от три документа, което не отговаря на изискванията на строго секретната от особена важност Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност. В нея е регламентиран реда за материалите, които трябва да съдържат в личното и работното дело на всеки един сътрудник на ДС. Първият запазен документ е рапорт за извършена вербовка на Стоян Сталев като агент на ДС. Вторият документ е регистрационна бланка за регистрирането му в качеството на агент. Последният документ е предложение за изключване на агента от агентурния апарат на ДС.

В съдържанието на дело І-А-32892/90 г., под който номер се води досието на Стоян Сталев, показва, че описът на трите документа е извършен през 1990 г., а не по-рано, което означава, че подборът на материалите, запазени за съхранение, е направен през 1990 г. Именно тогава протича секретната операция по прочистването на досиетата на агентурния апарат, утвърдена от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

В горния десен ъгъл на първия документ – рапорт на вербовка – личи интервенция с цел заличаване на предишна номерация на листовете. Това показва, че те са извадени от друг сбор документи.

Така например в строго секретният рапорт за извършена вербовка на лицето Стоян Салев за агент на ДС е упоменато предварително утвърдено предложение за вербовка, документ, който не фигурира в досието, тъй като не е запазен при прочистване на материалите.

На последната страница от досието, където е поставена специална бланка при подшиване на страниците и подпечатването му с цел да не се допуска интервенция върху съдържанието му, е записана датата 12 юли 1996 г. Тя показва, че дотогава е било възможно да се вадят или прибавят материали в папката.

Документите от агентурното дело на Стоян Сталев са четени през лятото на 2004 г. от офицер от Национална служба „Сигурност" (контраразузнаването в периода 1992-2007 г.), както и от членове на Държавната комисия по сигурността на информацията начело с нейния председател Цвета Маркова. Това означава, че тогава най-вероятно той е проучван с цел получаване на допуск до класифицирана (секретна) информация. По това време Стоян Сталев е посланик в Анкара, Турция.

Вербуван по американска линия

От съхранените документите в папката става ясно, че Стоян Сталев е привлечен за агент от 01 отдел „САЩ" на Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването) през септември 1988 г. във връзка с предстоящата негова специализация в САЩ. Целта на ВГУ е той да бъде използван като агент по операция за проникване в чужд разузнавателен орган чрез позволяване да бъде вербуван, ако към него бъде проявен подобен интерес от американски специални служби „М-100" (мероприятие 100).

Без колебание за сътрудничество с ДС

От строго секретния рапорт за извършена вербовка на Стоян Сталев се разбира, че ВГУ е осъществявало срещи с него и преди тази, на която е привлечен за агент. „Споделих с него, имайки предвид всичко това, както и придобитите от нас впечатления за него от досегашните ни срещи, проявеното разбиране и желание от негова страна за сътрудничество с нас, ние считаме, че бихме могли да разчитаме на него в бъдеще за решаване на някои наши, по-специфични задачи", е записал в рапорта оперативният работник Пламен Димитров, който го е вербувал.

В документа офицерът от ВГУ потвърждава готовността на Сталев за сътрудничество с ДС: „Запитах го дали отново и категорично ще потвърди изявената досега готовност за сътрудничество с органите на ДС. Стоян Сталев отговори без колебание и категорично положително на този мой въпрос", допълва вербовчикът Димитров.

Изключване от агентурния апарат на ДС

През месец април 1990 г. в Националната служба за защита на конституцията, наследник на ВГУ, е утвърдено строго секретно предложение за изключване от агентурния апарат на ДС на агент „МАРИНОВ".

„След като не се възползва от предлаганите му възможности за специализации в американски институти агент „МАРИНОВ" не успя да осъществи нови, полезни контакти с лица, представляващи интерес за по-нататъшната ни работа по изпълнение на целите в направлението [американското], за което е вербуван агентът. Съвместната работа с него през последната година не е достатъчно ефективна" е за писано в мотивите за прекратяването на сътрудничеството със Сталев.

Обявяване на сътрудничеството и позицията на Сталев

При проверката на членовете на Министерския съвет през 2001 г. от Комисията „Андреев" агентурното минало на Стоян Сталев в качеството му на министър на външните работи в служебния кабинет Софиянски не е огласено.

Това прави Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов през 2008 г. при своята проверка на Министерския съвет от 10 ноември 1989 г. насетне. След публикуването на решението Стоян Сталев отрича да е давал съгласие за сътрудничество. В писмо до медиите той заявява:

„Въпреки еднократно проявен към мен интерес от органите на Държавна сигурност през 1988 г. никога не съм давал формално съгласие за сътрудничество и впоследствие никога не съм бил търсен или оказвал съдействие под каквато и да е форма на тези органи.“

Според него „морално е Комисията да дава пълна информация на обществеността за основанията на публикуваните от нея данни“.

В интервю от декември 2010 г. бившият служебен премиер и кмет на София от СДС Стефан Софиянски, в чийто служебен кабинет Сталев е външен министър, заявява по повод агентурното му минало, че застава зад Сталев.

Атаката срещу закона за досиетата по казуса „Сталев" в Конституционния съд

През 2011 г. Стоян Сталев завежда дело във Върховния административен съд (ВАС) срещу решението на Комисията по досиетата, която повторно обявява неговата принадлежност към Държавна сигурност. Това става през декември 2010 г. при проверката на дипломатите, където той е проверен в качеството му на посланик в Германия и Турция.

Интересното е, че Сталев се възползва от законовото си право да обжалва решението на Комисията едва през 2011 г., а не още през 2008 г., когато тя за първи път разкрива неговата принадлежност към ДС при проверката на Министерския съвет. Мотивите за това не са изяснени от негова страна. Факт е обаче, че първите атаките срещу закона за досиетата от лица, свързани с комунистическите тоталитарни служби датират от 2010 г., а не от по-рано, когато обществените настроения ярко изразяват желанието за отваряне на досиетата.

През 2011 г., когато Сталев обжалва решението на комисията пред ВАС, съдът вече има утвърдена практика по решаването на тези спорове. Именно обаче по неговото дело съставът на ВАС, който го разглежда, нарушава тази практика и създава прецедент. Това става, след като съдебният състав приема искането на адвокатите на Стоян Сталев да бъде сезиран Конституционният съд за обявяване на ключов текст от закона за досиетата за противоконституционен.

Тактиката и целта на защита на Сталев, известен с връзките си в юридическите среди, е да бъде премахнат чл. 25, т. 3 от закона от закона за досиетата, приет в резултат на рядко срещан политически консенсус между управляващи и опозиция през 2006 г. На основата на атакувания текст Комисията по досиетата дотогава е обявила стотици сътрудници на тоталитарните комунистически служби с унищожени или прочистени досиета през 1990 г. от БКП/ДС, в които не са оставени лични сведения или декларации от сътрудниците.

Въпросният законовият текст позволява огласяването на съпричастност към ДС на лица, за които в архивите на репресивните комунистически служби обаче са открити регистрационни картони, имената им фигурират в регистрационните дневници на агентурния апарат или в досиетата са запазени документи за тях от оперативните работници.

При евентуална отмяна на въпросния текст като противоконституционен от Конституционния съд би се възползвал не само самият Стоян Сталев, за да „докаже", че не е агент, но и автоматично няколко хиляди сътрудници, обявени дотогава от Комисията по досиетата на същия принцип.

По тази причина атаката срещу закона за досиетата чрез делото на Сталев се явява най-сериозната опасност за блокиране на процеса на отваряне на архивите на комунистическите тоталитарни служби и за разкриването на техните сътрудници в България от всички опити да се попречи по някакъв начин в прилагането на закона и дейността на Комисията.

Отхвърляне на доводите на Сталев от Конституционния съд

През март 2012 г. Конституционният съд обявява своето решение по образуваното чрез казуса „Сталев" дело от ВАС. Макар и малко неочаквано със смазващо единодушие от 12 възможни гласа Конституционният съд по най-категоричен начин отхвърля опита да бъде блокиран процеса по огласяването на агентите във властта и на ключови обществени позиции, започнал през 2006 г.

Конституционният съд приема единодушно, че атакуваният текст в закона за досиетата не противоречи на Конституцията. В мотивите си 12-те конституционни съдии обосновават съобразяването на закона за досиетата с Конституцията, с обществения и политически консенсус по отварянето на архивите на тоталитарните служби. Те застъпват следните аргументи за необходимостта от използването и на други документи извън собственоръчно подписани или написани от сътрудниците при установяване на тяхната принадлежност от Комисията:

„Идеята на законодателя е до оспорените документи да се пристъпи, когато личните и работни дела и съдържащите се в тях собственоръчно написани от секретния сътрудник документи са унищожени, тъй като е общоизвестен фактът на унищожаване на досиета на част от секретните сътрудници. С включване на оспорените документи сред доказателствата за установяване на принадлежност законодателят цели да избегне неравното третиране на гражданите, които са сътрудничили на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и да не бъдат поставени в привилегировано положение лицата, чиито документи по различни причини са унищожени. Следва да се отчете и обстоятелството, че не винаги е искано писмено обещание (декларация) за сътрудничество при вербуване на секретните сътрудници или декларация за неразгласяване на връзките и работата с органите на Държавна сигурност при изключването им."

Конституционният съд подчертава, че по прилагането на закон за досиетата е натрупана значителна практика, както в правоприлагащите органи, така и в правораздаването. Всички граждани, заемащи публични длъжности или изпълняващи публични дейности по смисъла на закона за досиетата, с принадлежност към специалните служби трябва да бъдат третирани по еднакъв начин.

„Това означава, че трябва да бъде обявена принадлежност, както на гражданите с налични досиета, така и на тези с унищожени досиета. Еднакво трябва да бъде отношението към всички подлежащи на обявяване лица с доказана принадлежност – тези, чиято принадлежност вече е обявена, и лицата, на които предстои да бъде обявена. Като промяна на обстоятелствата следва да се отчете и наличието на съдебен контрол повече от пет години и непротиворечивата практика на Върховния административен съд", заключава в мотивите си Конституционният съд.

Опит за защита на агентите в Светия Синод

Името на Стоян Сталев е намесено и при още един опит, насочен срещу изпълнението на закона за досиетата. В края на декември 2011 г., малко преди обявяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби в Светия Синод Българското юридическо дружество, в чийто състав влиза Сталев, обявя текстовете от закона за досиетата за проверка на религиозните общности за противоконституционни и призова премиера Бойко Борисов заедно с управляващото мнозинство в парламента да ги отменят.

Това не се случва. Комисията по досиетата излиза с решение, които разкрива, че 11 от 14-те митрополити са сътрудници на Държавна сигурност.