„Убеждавайки се, че Какалов притежава добри качества като честност, искреност и наблюдателност, а така също, че ще приеме вербовката му беше поставен въпроса за сътрудничество, което прие с голямо желание. Подписа декларация и определи псевдонима си „НИКОЛОВ”, ВКР, 1962 г.
Георги Иванов е първият български космонавт, генерал-лейтенант, народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание, бизнесмен, собственик на компанията „Ер София" и на първото голф игрище в България.
Произход и образование
Произхожда от средно градско работническо семейство (според определението, дадено в досието му във ВКР). Баща му е електротехник, работил към ВЕЦ Ловеч, а след това към „Енергоснабдяване" Ловеч. Член е на БКП. Майка му е домакиня, безпартийна с положително отношение към мероприятията на „народната власт".
Георги Какалов завършва е средното си образовани в Ловеч през учебната 1957-1958 г., след това изкарва курс по парашутизъм в Плевен и влиза в редовете на БНА. Следва във висшето народно военно въздушно училище (ВНВУ) „Георги Бенковски", което завършва.
Привлечен като агент сред курсантите летци
По време на своето следване във НВВУ привлича вниманието на Трето управление на ДС – военното контраразузнаване (ВКР). „За изясняване на настроенията, проявите, връзките и обкръжението на курсантите летци трети курс е необходимо придобиването на агент от тези среди. Тяхното обезпечаване с наличната агентура от другите курсантски среди не е възможно, тъй като се водят старши курс и занятията им са отделно", е посочен в един от началните документи от досието на Георги Какалов.
„Подходящ за агент е курсантът Георги Иванов Какалов, който се очертава като добър летец и член на ДКМС", мотивира се оперативният работник на ВКР за ВНВВУ „Георги Бенковски" през март 1962 г. Посочено е, че Какалов е проучен като курсант в батальона и е описан като „дисциплиниран и изпълнителен, тих и скромен". Още преди вербуването му той съобщава на ВКР за дисциплинарни нарушения от страна на други двама курсанти.
Предложено е да бъде привлечен като агент „за опазване на военната тайна и за разкриване на вражески прояви". На 17 юли 1962 г. кандидатът е извикан от майор Косю Коюмджиев в канцеларията. „Убеждавайки се, че Какалов притежава добри качества като честност, искреност и наблюдателност, а така също, че ще приеме вербовката му беше поставен въпроса за сътрудничество, което прие с голямо желание. Подписа декларация и определи псевдонима си „НИКОЛОВ", е записано в доклада.
Вербовка му е извършена на патриотична основа с цел „разкриване на връзките на летците курсанти, а така също и за отделни техни прояви".
„Обича много работата с нас и работи с голямо желание", е записано в друг документ на ВКР в досието му. Агент „НИКОЛОВ" съобщава за нередности по материалната част. От друг документ се разбира, че в тези години е използван за „изучаване и контролиране на курсантите от неговия курс във ВНВВУ „Георги Бенковски".
Летец инструктор в Долна Митрополия
По данни от досието му през 1964 г. той остава като летец инструктор в училището Долна Митрополия. В този период продължава да е агент на ВКР. „Използван е за контролиране на летателната подготовка на ескадрилата и слабости в нея, за долавяне на нездрави изказвания по отношение на политиката на партията и важни международни събития", е посочено в документ на ВКР от досието му. Агент „НИКОЛОВ" донася за свои колеги офицери с „нездрави политически разбирания", термин, използван от комунистическата власт.
Обучение: значението на истината в работата с органите на ДС
Като агент са му изнасяни лекции на теми:
При обучението му като агент на ВКР придобива познания за:
През 1968 г. ВКР продължава да работи с агента и констатира, че той „обича органите на ДС и работата с тях".
Донесения срещу летци
През август 1968 г. е приведен на летище Доброславци. Агент „НИКОЛОВ" донася за причините даден летец да не желае да стане член на БКП и по какъв начин друг летец си е купил кола „Шкода". Тогава той е приет за член на БКП.
През 1969 г. е изпратен на аеродрум Габровница, Михайловградско (днес Монтана). Предоставя сведения на ВКР за причините, поради които негов колега летец изпада в депресия.
През 1974 г. е преместен на служба на аеродрум Камен. В този период ВКР посочва, че агентът е ползван „за установяване на връзките на инструкторите летци с лица от цивилното обкръжение, поведението и настроението им и по долавяне на предпоставки за летателни произшествия и катастрофи. Задачите агентът е приемал с желание и изпълнявал в срок и качествено".
През 1975 г. е преведен на служба в Доброславци, Софийско. Работното му дело възлиза на 285 листа, като много от донесенията се отнасят до конкретни прояви на негови колеги летци в различните поделения на БНА, в които служи като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила.
Школата за космонавти – причина за изключване от агентурния апарат
В досието му е посочено, че в началото на 1978 г. Георги Какалов е изпратен в СССР в школата за космонавти и няма възможност да се използва като агент. Поради тази причина е е изключен. Първоначално е записана датата 24 юни 1979 г., след което е поправена на месец октомври.
Избор на космонавт и полетът на „Съюз – 33"
По програма „Интеркосмос" през 1977 г. започна подбор в българските военновъздушни сили за български космонавт. След първоначалните остават 20 кандидати. На следващото ниво са отсети 7-8 и накрая – четирима български летци – Георги Йовчев, Георги Какалов, Иван Наков и Александър Александров.
В началото на 1978 г. те изпратени в Авиационен и космически институт в Москва. След нови изследвания през март 1978 г. българската държавна комисия, създадена за организиране на полета, определя Георги Какалов и Александър Александров (вторият български космонавт, който излита в Космоса на 7 юни 1988 г.) за подготовка. Какалов е водещ, а Александров дубльор. Подготовката трае една година.
След промените в някои медии се посочва, че роля за избора на Георги Какалов за първи космонавт, изиграва „ловешкото" лоби в ЦК на БКП, в което влизат Гриша Филипов в Политбюро Милко Балев и председателят на БАН Ангел Балевски пред това на Пенчо Кубадински, подкрепящо земляка си от Лудогорието Александър Александров.
Преди обявяването на полета обаче от съветска страна обаче е поискано Георги Какалов да си смени фамилията, тъй като на руски език тя буди неприятни асоциации. Той е принуден да смени фамилията си от Какалов на Иванов.
На 10 април 1979 г. е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Съюз – 33", с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. Поради техническа неизправност кораба не се скачва с орбиталната станция „Салют-6". Сближаването на кораба и орбиталната станция протича с по-висока от разчетената скорост, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно.
Заради тежката авария е взето решение да се използва резервният двигател и цялото гориво на борда, за да се излезе от орбита и да започне движението към Земята. Отчетено е, че през целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Управляваният от него космически кораб „Съюз –33" след 1 ден, 23 часа и 1 минута, прекарани в Космоса.
Удостоен е със званията Герой на НРБ и Герой на СССР През 1984 г. защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки. През 1989 г. е произведен в генерал-майор, а през 2004 г. – в генерал-лейтенант. Член на Управителния съвет на Асоциация на участници в космически полети (от 1985 г.) и на Българско астронавтическо дружество (от 1988 г.).
След промените – депутат от БСП
На първите демократични избори след промените Георги Иванов е издигнат от БСП като народен представител 20-МИР Смолян, откъдето влиза в 7-то Велико Народно събрание. Като депутат се обявява за Нова конституция и нови закони за отбраната и полицията, за парламентарна демокрация, преход към пазарна икономика.
В бизнеса: „Ер София"
След промените в бизнеса влиза със смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго", която започва дейността си през октомври 1990 г. с нает от Якутия самолет. В началото на 1991 г. взема на лизинг самолет от Югославия. През 1991 г. създава авиокомпания „Ер София", като закупува 3 самолета „АН – 12" от руската армия. През 1998 г. вече разполага с 8 самолета. „Ер София" превозва различни товари", но името й на няколко пъти е свързано със задържането на различни нейни самолети за контрабанда.
Първото голф игрище
Със свой съдружник през 1999 г. Георги Иванов предприема строеж чрез фирмата „Ер София" на първото в България голф игрище край Ихтиман, което е открито през 2000 г. През 2006 г. е построено и голф игрище и в Сливен.
В подкрепа на Георги Първанов за втори президентски мандат
През 2006 г. Георги Иванов се включва в инициативния комитет за издигане на кандидатурата на Георги Първанов за втори мандат президент. Иванов посочва, че Първанов „много добре си изпълнява задълженията като президент. Изпълнява и обещанията, които е поел в предизборната си кампания. Не си е превишил правата, спазва законите и държи и другите да ги спазват".
Обявяване на принадлежността на Георги Иванов към ДС
Въпреки че в досието му има собственоръчно подписана декларация за сътрудничеството неговата принадлежност към Държавна сигурност не е обявена през 1997 г. от Комисията по досиетата с председател министърът на вътрешните работи Богомил Бонев. Това е направено през 2001 г. от следващата Комисията по досиетата „Андреев" при проверката на народните представители.
Тогава обаче името на Георги Иванов остава незабелязано от медиите. През 2007 г. той е един от близо 140-те народни представители, чиято принадлежност към тоталитарните комунистически служби е обявена с решение от Комисията по досиетата с председател Евтим Костадинов. Тогава някои медиите публикуват информация за агентурното минало на първия български космонавт. Публично Георги Иванов не е коментирал този факт.
Натисни върху изображението за голям размер
 |
 |