Секретен сътрудник

Секретен сътрудник е категория от агентурния апарат, използвана Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност по отношение на привлечени към сътрудничество български граждани. Секретният сътрудник е нещатен сътрудник и на практика отговаря на профила на агента, с който при ПГУ са регистрирани вербуваните чужди граждани.

Категорията секретен сътрудник е въведена в ПГУ през първата половина на 70-те години на ХХ век, като дотогава е използвана класическата категория агент.

В строго секретното „Положение за работата на разузнавателното управление при МВР" от 1973 г., който е основният ръководен документ на ПГУ до разпада на тоталитарния режим през 1989 г., е посочено:

„За решаването на своите задачи Разузнавателното управление използва секретни сътрудници – български граждани, които имат разузнавателни възможности, притежават необходимите политически и делови качества, и съзнателно и конспиративно изпълняват поставените им от разузнаването задачи."

В същия документ е записано, че ПГУ „вербува за агенти предимно граждани от капиталистическите и развиващи се страни".