• 1

Азбучен списък на сътрудниците

А | Б | В | Г | Д | Е | Ж | З | И | Й | К | Л | М | Н | О | П | Р | С | Т | У | Ф | Х | Ц | Ч | Ш | Щ | Ю | Я

История

Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия е създадено през 1967 г. Преди това обаче неговите функции се изпълняват от различни структури в Държавна сигурност от 9 септември 1944 г. насетне, като най-покриващо се е със задачите и дейността на неговия предшественик – Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията в периода 1952-1961 г. (проследи линка с графиката).

Новото оръжие на Политбюро в идеологическото противопоставяне на Запада

Основният замисъл при създаването на Шесто управление на ДС през 1967 г. е то да бъде новото оръжие на Политбюро на ЦК на БКП на идеологическия фронт. Управлението влиза в структурата на Комитета за Държавна сигурност (КДС) към Министерски съвет. Комитетът функционира между 1965 и 1968 г. по подобие на КГБ. Основните направления, по които Шесто управление започва да работи целенасочено, са интелигенцията, младежта и духовенството. Под наблюдение са поставени не само безпартийните творци, но и особено внимание се обръща на онези партийни членове, които мислят различно от партията.

„За основно направление в работата на Шесто още от създаването му се смяташе агентурно-оперативното обезпечаване на художествено-творческата и хуманитарната научна интелигенция и средствата за масово осведомяване. Това продължи до 1984-1985 г., когато дейността по терора и възродителния процес на практика я изместиха на второ, даже на трето място", признава последният началник на управлението Антон Мусаков.

Както цялата дейност на КДС и МВР е подчинена на Политбюро, така и новото управление се ръководи изключително от решенията на най-висшия партиен орган. Формалното създаване на Шесто управление става със заповед № I-3728 от 17 ноември 1967 г. на председателя на КДС Ангел Солаков. Ден по-късно, със секретно решение "Б" №9 от 18 ноември 1967 г. Секретариатът на ЦК на БКП го утвърждава.

Борбата срещу буржоазната идеология

Идеологът на Шесто управление е Политбюро. Основната причина за създаването му е нуждата от нови мерки срещу влиянието на Запада върху обществата от социалистическия лагер чрез изкуството, културните връзки и средствата за масова информация. Още година преди да бъде създадено Шесто управление, на 18 октомври 1966 г. Политбюро на ЦК на БКП гласува решение „За по-нататъшното засилване на борбата срещу идеологическата диверсия на империализма".

С него е приет доклад от 30 страници, който по същество е програмният документ, съдържащ целите и задачите, с които партийните и държавни органи и обществени организации са задължени „да водят системна, научно обоснована борба за преодоляване влиянието на буржоазната и дребнобуржоазната идеология, за пресичане на идеологическата диверсия на империализма, за изкореняване остатъците от религиозните възгледи и буржоазния морал, за преустройството на бита и общественото поведение на трудещите се в съответствие с принципите на комунизма".

Основата на настъпателната политика за повсеместна идеологизация е поставена три години преди това на пленума на ЦК на БКП от 4 декември 1963 г., когато се одобрява предложението на Живков за сливане със СССР. Тогава първият секретар на БКП и министър-председател подчертава:

„Всички сектори на идеологическия фронт трябва още по-активно, отколкото досега да съдействат за сближението на НРБ със Съветския съюз, да разясняват перспективата за по-нататъшното развитие на взаимоотношенията между нашите две братски страни."

В идеологическия доклад от 1966 г. са изброени основните сфери на западното влияние върху социалистическия строй, които Политбюро начело с Живков, схваща като заплаха:

„Управляващите империалистически кръгове използват разширяващите се икономически, туристически и културни връзки с НРБ и другите социалистически държави, за подриване с „мирни" идеологически и психологически средства съществуващия в тях обществен строй...

Централно място в империалистическата пропаганда против социалистическите страни и комунистическата идеология се отделя на възхвалата на буржоазния начин на живот, на високия жизнен стандарт на някои обществени слоеве в богатите капиталистически страни, на буржоазната демокрация...

Активна и целенасочена е идеологическата диверсия по отношение на някои среди на нашата творческа интелигенция. Сред нея се рекламират различни модернистични и упадъчни течения в изкуството, самоцелни и формалистични новаторства и търсения, поощрява се борбата срещу социалистическия реализъм и ръководната роля на партията, срещу принципите на партийността в изкуството. Проявленията на буржоазни възгледи в изкуството се представят като някаква "свобода на творчеството".

Пропагандните централи на империализма отделят голямо внимание на разложителната работа сред младежта в нашата и другите социалистически страни... В последна сметка те се стремят така да подкопаят идейната устойчивост на младежта, че тя да не бъде готова за героични подвизи в името на Родината и социализма."

Политбюро изхожда от положението, че „съвременната международна обстановка и интересите на партията и страната изискват да се повишава непрестанно революционната бдителност на комунистите и на всички трудещи се, да се води настъпателна борба срещу буржоазната идеология, да се разобличава идеологическата диверсия срещу НРБ и другите социалистически страни".

Насаждане на класова омраза

Най-висшият партиен орган приема решения, които превръщат България в строго охраняван лагер от западно влияние в идейно, културно и естетическо отношение. Всичко в страната, което оказва влияние върху мирогледа на хората – от съдържанието на букварите в училище през филмите, музиката, книгите, до увеселителните програми, танците, модата и репертоара на естрадата – трябва да отговарят на идеологическите схващания на партията, т. е. да бъде в хармония единствено с марксистко-ленинската теория. За изходна точка Политбюро приема, че „главна бариера срещу проникването на буржоазната идеология и против идеологическата диверсия на империализма е формирането на марксистко-ленински мироглед у трудещите се".

Задача на всички държавни и обществени организации и институти, както и на членовете на БКП е да насаждат в обществото омраза и нетърпимост към Запада, като „възпитават трудещите се и особено младежта в дух на класова ненавист към империализма, към буржоазната идеология и морал". На отделите в ЦК „Външна политика и международни връзки" и „Пропаганда и агитация" е възложено да разработят план, по който да се осъществява обмяна на опит и консултации с КПСС по въпроси на идеологията, а „Комитетът по културата и изкуството и творческите съюзи да засилят своите преки контакти със съответните институти, организации и ведомства в Съветския съюз, да използват по-пълно опита и постиженията на Съветския съюз в областта на културата и изкуството".

Културните институти и средствата за масова информация са задължени „да засилят критиката си против безидейността, пошлостта и примитивизма в изкуството. В ежедневния и периодичния печат още по-активно да се разобличават съвременните упадъчни буржоазни възгледи за насоките и общественото значение на художественото творчество".

В програмния документ Политбюро отделя особено внимание върху патриотичното и интернационалното възпитание на трудещите се "като се създава у тях гореща любов към Комунистическата партия и социалистическата Родина, чувство на братска дружба с великия Съветски съюз и другите страни от световната социалистическа общност".

Задължението на ДС за идеологическо преследване

Висшето партийно ръководство вижда основната заплаха за идеологическото влияние в страната в предаванията на западните радиостанции. Затова възлага на МВР и ДС да организират заглушаването и пресичането на дейността им:

„Задължава Комитета за държавна сигурност, Министерството на съобщенията и Министерството на вътрешните работи да предприемат съгласувани действия за неутрализиране на съвременните технически средства за пропаганда, които империалистическите държави използват срещу НР България".

С този обхватен партиен документ КДС получава още няколко комплексни задачи. Комитетът е задължен: да противодейства на дипломатическите мисии от империалистическите страни, да ограничи разпространението на информационни и културни бюлетини и други печатни материали, издавани от тези представителства и преди всичко от САЩ и НАТО, както и абонирането на български граждани за тях; да предприеме мерки за контролиране и ограничаване посещението на български граждани в дипломатическите мисии на западни страни по повод молби за визи, заверки на документи, получаване на наследство от чужбина и др.; да запознава младежта с диверсионната дейност на капиталистическите разузнавателни централи срещу страната и с формите на борба срещу нея.

Борбата срещу идеологическата диверсия

Изпълнението на всеобхватната идеологическа стратегия налага необходимостта КДС да създаде специално идеологическо управление в структурата на Държавна сигурност. Година по-късно такова става именно Шесто управление. Схващането на ръководството на КДС не се различава от партийното виждане, то също смята, че западните държави са засили идеологическата диверсия срещу България и страните от Източния блок. В приоритетите на новото управление влизат „борбата срещу диверсия по идеологическа линия, контрареволюционните, националистическите и други противодържавни прояви в страната, както и борбата срещу различните нелегални организации и групи, терора, изменниците на родината, идеологическото разложение сред интелигенцията и младежта".

За дейността на разузнавателни центрове и организации на територията на страната дотогава отговаря контраразузнавателно поделение при КДС – Второ управление, чиято основна задача е да води борбата срещу шпионажа. Въпреки това разделение в контраразузнавателните приоритети някои от задачите на новото Шесто управление се дублират с тези на Второ главно управление (ВГУ). Такъв пример е работата по линия на вражеската емиграция, бегълците и изменниците. Това не е единственото изключение на припокриване на една и съща дейност в различни управления на ДС след създаването на Шесто.

В системата на ДС останалите управления и особено тези на разузнаването и контраразузнаването в повечето случаи гледат на Шесто с пренебрежение, отколкото с уважение и респект. Идеологическото управление заема по-ниско място в йерархията на ДС и не може да се сравнява с ПГУ или ВГУ, които се смятат за елитни управления. Това се потвърждава и последният началник на Шесто Антон Мусаков:

„Статутът му бе на обикновено управление за разлика от Първо и Второ, които бяха главни и по силата на това стояха поне една степен над него. Известното УБО беше супер управление, с което не бихме могли дори да се сравняваме нито с положение, нито по задачи, а също и по щат."

Контролът над интелигенцията

В Шесто управление на ДС контролът над интелигенцията е възложен на отдел 01. „В управлението се смяташе за въпрос на чест да се работи в отдела, който отговаряше за интелигенцията. Този отдел имаше и предимство при подбора на кадрите", посочва Антон Мусаков. През 1970 г. в него работят 15 офицера, а в края на 70-те години тяхната цифра достига 25. Първоначалната структура на отдел 01 в Шесто управление включва три отделения. Те покриват следните направления: отделение 01 – творчески съюзи и организации; отделение 02 – културни и научни институти, ведомства и обществени организации; отделение 03 – младеж.

През 1968 г. 03 отделение започва да следи дейността на радиостанции като "Дойче Веле", "Свободна Европа" и "Гласът на Америка" или както само ги определя „изградените на територията на капиталистическите страни централи за идеологическа диверсия срещу НРБ". Две години по-късно с аргумента за по-успешно противодействие на центровете за идеологическа диверсия отделение 03 е закрито е създаден специален отдел 05. Той получава задачата да води „борба срещу подривната дейност на идеологическите центрове на противника, ционизма, масонството, белоемигрантите и за разработка и наблюдение на специализантите от капиталистическите страни по линия на научния и културен обмен".

Следващата структурна промяна, която отдел 01 претъпява, е през 1974 г. Тогава първите две отделенията вече отговарят за борбата с идеологическата диверсия и друга подривна дейност по линия на творческата интелигенция, отделение 03 обезпечава научната интелигенция, а новото отделение 04 следи международните прояви по линия на културния и научен обмен. Тази структура на отдела се запазва до 1982 г.

Взаимодействие с Пето управление на КГБ

След Пражката пролет през 1968 г. в КГБ е създадено ново Пето управление, което трябва да следи и смазва несъгласието във всичките му форми. В управлението има специализирани отдели, които отговарят за наблюдението на интелектуалци, студенти, националисти от етническите малцинства, религиозни дейци и евреи.

Веднага след появата на Пето управление на КГБ, Шесто управление на ДС не само се променя по структура, за да придобие размерите на умалено копие на Пето управление, но през всичките години на своето съществуване от 1967 до 1990 г. то най-активно заимства, ползва, изучава и прилага всички оперативни методи, средства и подходи, които съветското управление използва срещу дисидентите. В отчетните доклади за работата на Шесто управление от 70-те години със задоволство се подчертава, че „особено ползотворна роля" в борбата по линия на идеологическата диверсия играе „разширяващото се всестранно сътрудничество с Пето управление на КГБ, по-пълното използване на техния богат опит и оказваната ни неоценима помощ". От средата на 60-те години България многократно е посещавана от ген. Филип Бобков, началник на Пето управление на КГБ.

В началото на 70-те години на основата на сключения договор за сътрудничество между МВР и КГБ, са въведени и годишни оперативни планове между различните управления на съветските служби и техните производни. Шесто управление не прави изключение. Показателен в това отношение е планът за взаимодействие и сътрудничество между идеологическото управление на ДС и Пето управление на КГБ от 1972 г. В него се посочва:

„Вземайки под внимание оперативната обстановка в двете страни, по основните линии на работа е необходимо да се организира провеждане на комплекс от съгласувани мероприятия по разработка на специалните служби и подривните идеологически центрове на противника, а също свързаните с тях враждебни емигрантски формирования и антисоциалистически елементи, действащи от позициите на антисъветизма, ревизионизма и национализма."

Подробно са развивани всички необходими оперативни задачи по основните направления. По разработката на подривните идеологически центрове е набелязано главното внимание да се съсредоточи върху разработката на центровете, които провеждат най-активна идеологическа диверсия. На първо място са поставени „Комитета на радио „Свобода" и радиостанция „Свободна Европа". В документа се казва, че основните усилия трябва да се насочат към „агентурно проникване в тези центрове, своевременно разкриване и пресичане на подривните им замисли, тяхното разобличаване и компрометиране в очите на обществеността".

Размахът на Шесто управление

За размаха на дейността на Шесто управление само три години след създаването му е показателен броят на творците, които са заведени на отчет. Анализът в отчетния доклад на отдел 01 за работата му през 1970 г. сочи:

„Общо през годината по линия на интелигенцията е установен контингент от 814 души, който се разпределя по обекти както следва:

  • Съюз на българските писатели - 86 души;
  • Съюз на филмовите дейци – 87;
  • Българско радио и телевизия – 47;
  • ДО „Българска книга" и „Хемус" – 54;
  • Съюз на българските журналисти и редакциите на столичния печат – 62;
  • Комитет за изкуство и култура – 50;
  • Съюз на композиторите и останалите културни институти, имащи отношение към музиката – 60;
  • СБХ и останалите културни институти, имащи отношение към изобразителното изкуство – 48;
  • Съюз на драматичните артисти и столичните театри – 20;
  • Дирекция „Българска фотография", Главна дирекция „Български циркове" – 50;
  • БАН и МНЗ – 247."

Причините, поради които един творец е могъл да бъде заподозрян като враг и да попадне в полезрението на политическата полиция, са такива, че днес те звучат абсурдно и напълно неоправдано:

„Вражеските прояви сред интелигенцията бележат една относителна устойчивост. Сред тези среди намира място вражеската агитация и пропаганда, главно срещу политиката, провеждана от партията и държавните ръководители. В литературата и изкуството продължиха да намират отражение отделни упадъчни тенденции и явления. Продължава разпространението на вражески слухове, вицове, в отделни случаи писане и разпространение на апокрифна „литература", изразяване на антисъветизъм и национален нихилизъм."

Докладите до Живков и ЦК

Освен от срещите си с подбрани творци Живков получава редовни информации от ДС за процесите, които протичат в интелигенцията, и настроенията на различни нейни представители. Отдел 01 в Шесто управление редовно докладва чрез ръководството на МВР в ЦК на БКП за ставащото в средите на творците от различни сфери. Докладът от 1970 г. е един от стотиците документи в архивите, от който може да се съди за създадения механизъм на информиране между Шесто и ръководството на партията по въпроси на интелигенцията.

В него се посочва, че в ЦК на БКП през същата година са били внесени за разглеждане „доклад за някои нездрави тенденции и явления в областта на художествената литературата" и „над 80 справки за отделни дейци и ръководители от средите на интелигенцията". И в това отношение идеологическото управление се учи от опита на КГБ.

Две години по-късно дейността на Шесто срещу художествено-творческата и научната интелигенция придобива значително по-мащабни размери:

„В настоящия момент органите на ДС водят агентурно-оперативна работа за разкриване и пресичане на подривна дейност в средите на българската художествено-творческа и научна интелигенция, наброяваща: В творческите съюзи и културни институти около 9500 души; в Комитета за телевизия и радио, Комитета по печата, СБЖ и други пропагандни институти – 5300 души; в БАН и нейните подразделения – 6700 души и в системата на здравеопазването – 4250 души."

Председателят на КДС ген. Ангел Солаков признава:

„Деформирането на Шесто управление и превръщането му в политическа полиция беше заложено в неговия „ембрион". С разрастване на управлението, (отделите му станаха около 9), то набираше сили да разработва всички инакомислещи хора, независимо от партийното им положение... Управлението стана основна репресивна сила, която действаше безотказно и безмилостно!"

Шесто управление като цензор

Още през първите години от съществуването си Шесто управление се превръща и в своеобразен цензор. Ролята на политическата полиция се потвърждава и от неговият последен началник ген. Антон Мусаков:

„Не зная кой я беше измислил, но ние бяхме задължени да събираме информация за подготвящи се и появяващи се произведения на литературата и изкуството, в които има някакви отклонения от социалистическия реализъм или критика, та дори и само намеци за критика към партийната линия или нейния ръководител. Акцентът в нашата дейност се поставяше върху подбудите и мотивите на авторите, изясняваше се има ли странично, най-често чуждо влияние. Получаваната информация се докладваше по установения ред в министерството, откъдето отиваше към партийните и държавни органи, които вземаха и съответни решения. Много често за тях научавахме по странични пътища, а не по обратния път, както би следвало да става. Утвърждаваше се позиция, че ние сме длъжни да информираме, а какви решения ще се вземат, не е наша работа."

Закриването на идеологическото управление

Шесто управление на ДС е първата основна структура на ДС, която новото ръководство на БКП в лицето на Петър Младенов бърза за закрие след принудителната оставка на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г.

На тайна среща с висшето ръководство на МВР и ДС на 25 ноември 1989 г. Младенов предлага публично да бъде обявено, че Шесто управление, срещу което по това време има обществена нетърпимост, е закрито. В същото време Младенов обяснява пред генералите от ДС, че кадрите на идеологическото управление няма да бъдат жертвани. Така и става.

Въпреки че е обявено закриването на Шесто управление то продължава да функционира до януари 1990 г., когато Държавна сигурност е трансформирана в нови специални служби. Една част от оперативните работници от Шесто управление на ДС са прехвърлени във Националната служба за защита на конституцията (контраразузнаването), а друга в новосъздадената Централна служба за борба с организираната престъпност в МВР.

 

Online bookmaker Romenia bet365