Ръководители

Асен Лекарски (септември 1944 г. – 26 декември 1944 г.)

Петър Вранчев (26 декември 1944 г. – април 1948 г.)

Петър Вранчев е роден е гр. Батак през 1901 г. Член на БРП (к) от 1923 г. Участва в нелегалното дейност на комунистическата партия през Втората Световна война. Член е на Главния щаб на НОВА. Активно участва 9-септемврийския преврат през 1944 г. в завземането на Министерството на войната и установяване правителството на Отечествения фронт.

След 9 септември 1944 г. застава начело на военното разузнаване. Арестуван е по „обвинение“ за прикриване на вражески структури в БНА и репресиран през 1947 г. След последвало реабилитиране е началник на „Военно издателство“ София.

 Кирил Игнатов (април 1948 г. – юни 1948 г.)

Кирил Игнатов е роден през  1913 г. в с. Приселци. В периода 1933-1939 г. учи медицина в София. През 1937 г. става член на БРП (к). От 1939 г. до 1943 г. година работи като участъков лекар.

Участва в нелегалната дейност на БРП (к) през Втората световна война. През 1944 г. е политкомисар на Войнишка партизанска бригада „Георги Димитров”, за което е осъден на смърт по Закона за защита на държавата.

След 9 септември 1944 г. влиза в щаба на Първа българска армия. Участва заключителната фаза на Втората световна война. Между 1945 и 1949 г. работи на различни длъжности в Министерството на народната отбрана, включително и ръководител на военното контраразузнаване и разузнаване. През 1951 г. е арестуван и до 1952 г. прекарва в следствения арест. Асистент в Катедра „Оперативна хирургия“ (1953-1959).

В периода 1962-1966 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Член на ЦК на БКП (1966-1990). Министър на народното здраве и социалните грижи (1962-1968), министър на народното здраве (1968-1971). Народен представител от 4-то до 9-то Народно събрание (1962-1990). Председател на Българския червен кръст (1967-1991). За репресиите през 1951-1952 г. е реабилитиран през 1990 г.

Здравко Георгиев (юни 1948 г. – април 1951 г.)

Здравко Георгиев е роден през 1914 г. в София. Член е на РМС (1931) и БКП (1934). Участва в дейността на нелегалното комунистическо движение през Втората световна война. През 1941-1943 г. ръководи нелегалната работа във войската. От 1943 г. е началник-щаб на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Партизанин от Партизанска бригада „Чавдар”. Осъден е задочно на смърт по Закона за защита на държавата (1943).

След 9 септември 1944 г. Участва заключителната фаза на Втората световна война като помощник-командир на Първа гвардейска пехотна дивизия. Член е на Четвърти върховен състав на „народния съд”, който съди общо 279 подсъдими висши военни, от които 25 са генерали и един е адмирал.

Завършва Военната академия „Михаил Фрунзе” и Военната академия на Генералния щаб на Съветската армия. През 1948 г. е назначен за началник на военното разузнаване до 1951 г., когато става един от висшите офицери в ръководството армията, които попадат под репресиите на собствената си партия в търсенето на врага с партиен билет след процеса срещу Трайчо Костов.

Здравко Георгиев е член е на ЦК на БКП от 1962 г. Между 1961 г. и 1970 г. е зам.-министър на отбраната, а в периода 1970-1976 г. е заместник-министър на вътрешните работи.

Велко Гатев (април 1951 г. – януари 1952 г.)

Велко Гатев е роден през 1915 г. в гр. Бяла Слатина, Завършва историко-филологическия факултет – отдел философия в Държавния университет в София. Член на БКП от 1934 г.

През декември 1935 г. е разкрит като организатор на комсомола в гимназията във Враца и е арестуван. Излежава предварителен арест до май 1936 г.  През 1939 г. е интерниран от София за участие в училищна демонстрация и бой с полицията в Бяла Слатина. Въдворен е в лагера Еникьой, Ксантийско в периода септември 1941 г. – септември 1943 г. Утвърден е за Активен борец против фашизма и капитализма.

След 9 септември 1944 г. е секретар на Околийския комитет на БКП в Бяла Слатина, а през 1946-1947 г. работи в отдел „Агитация и пропаганда” на ЦК на БКП. Завършва курс за политически офицери в НШЗО „Хр. Ботев” през 1948 г. Началник е на дивизия е в периода 1948-1950 г.

През 1950-1951 г. е зам.-началник на разузнавателното управление в МНО, а от април 1951 г. временен началник на военното разузнаване до януари 1952 г. След това завършва Военната академия „Г. С. Раковски” (1954). Назначен е за зам.-командир на военна част в Хасково, а през 1955 г. за командир на бригада в Звездец.

Илия Кръстев (януари 1952 г. – май 1962 г.)

 Петър Стоянов (май 1962 г. – юни 1967 г.)

 Васил Зикулов (юни 1967 г. – април 1991 г.)

Васил Зикулов е роден през 1923 г. в с. Ичера, Сливенско. Произхожда от бедно селско семейство. Активен участник в нелегалната дейност на РМС и БРП (к). Участва в канал за снабдяване с дрехи и хранителни продукти на политзатворниците в Сливенския затвор. Член на РМС от 1939 г. като ученик в гимназията в гр. Ямбол. През 1942 г. завършва средното си образование, и е приет за член на БРП (к).

През април 1942 г. полицията го издирва и  Зикулов излиза в нелегалност. Изпратен е на партийна работа в Ямбол,  за възстановяване на партийните организации в околните села. В началото на 1944 г. участва в създаването на партизанския отряд „Смърт на фашизма“, в който е политкомисар а в последствие и командир.

След 9 септември 1944 г. получава офицерско звание „капитан“. До декември 1944 г. взима участие в заключителната фаза на Втората световна война като заместник командир по политическата част (ЗКПЧ). След това до 1947 г. е командир на рота в армията. След това е изпратен във Военната академия „Фрунзе” в СССР, която завършва през декември 1950 г. Зам.-началник и началник на отдел в оперативното управление на МНО (1950-1954). Назначен е за началник щаб на ПВО и ВВС (1954-1958). През 1958-1960 г. е слушател във Военната академия на Генералния щаб на СССР, която завършва със златен медал. След това е командващ Втора българска армия.

От юни 1967 г. е зам.-началник на Генералния щаб и началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на МНО. Уволнен поради пенсиониране, през април 1991 г.

Васил Зикулов е началникът, ръководил най-продължително време не само военното разузнаване, но той се нарежда на първо място и сред ръководителите на всички специални служби в системата на БНА и на бившата Държавна сигурност по време на комунизма, оставайки начело на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА цели 24 години.

Награждаван е с редица държавни отличия, носител е на званието „Герой на социалистическия труд”. След промените е председател на Комитета за защита правата на военните разузнавачи в България. Автор е на мемоарната книга „Военното разузнаване на България и студената война”. Един от противниците на отварянето на досиетата.