Щатните сътрудници на Държавна сигурност са щатните служители, назначавани като оперативни работници, ръководен или технически състав в системата. След 9 септември 1944 г. съставът на отдел „Държавна сигурност" е подменен с бивши партизани или лица, близки до БКП.
В архивите на ДС са запазили документи от този период, в които е коментирано липсата образование на служителите, отсъствието на дисциплина и авантюристичен характер.
Партийният принцип при подбора на кадрите в ДС
Партийната принадлежност е първостепенно изискване при постъпване на работа в органите на Държавна сигурност. На второ място е изискването за социален произход на кандидата, който не може да бъде приет, ако семейството му или негов роднина са засегнати от „мероприятията на народната власт". Едва след това идва образованието и ценза на кандидата.
Преди постъпването на кандидата ДС извършва подробно проучване на самия него и фамилията му, като се събират характеристики от различни държавни учреждения за лоялността на семейството към политиката на БКП.
В ДС се приемат единствено членове на комунистическата партия или ДКМС. Граждани, които са безпартийни, не могат да бъдат назначени в комунистическите тоталитарни служби. По този признак Държавна сигурност има и дискриминационен характер.
Безпределно верни на БКП и дружбата със СССР
В устройствените документи за дейността на ДС на първо място винаги е поставяна „безпределната вярност" на нейните щатни служители на партията и едва след това идва спазването на законите в страната.
В Указа от 1974 г. е записано, че „в Държавна сигурност се приемат български граждани комунисти и комсомолци, които са безпределно верни на БКП и на дружбата със СССР".
От началото на 50-те години щатните служители на ДС освен в Специалната школа на МВР „Г. Димитров" се обучават и в школата на КГБ. Атестации за тяхното представяне се съдържат в тяхните лични кадрови досиета.
Щатният състав на ДС – строго пазена тайна
Броят на щатните служители на Държавна сигурност е една от най-строго пазените тайни не само по времето на комунизма в България, но и в първите години на прехода към демокрация след рухването на комунистическия режим през ноември 1989 г.
Показателен е страхът, с който в началото на 1990 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев говори на колегиума на МВР за евентуалното разгласяване на щатния състав на министерството. В секретните стенограми от тези заседания тогавашният първи зам.-министър по вътрешни работи ген. Любен Гоцев заявява, че „скоро трябва да публикуваме броят на служители, и той е страшно висок".
Пред личния състав на МВР министър ген. Семерджиев категорично отказва да назове точния щат на министерството „докато обществото може да ги приеме спокойно и разумно". Той само отбелязва, че щатните бройки в МВР, заедно с учебните заведения и школите приближават тези на Българската народна армия (мирновременния състав на армията към 1989 г. е около 153 000). МВР така и не огласява щатския си състав.
Данните в архивите за щата на ДС
Някои документи от архивите на ДС показват по-почна картина. В строго поверително описание на структурата на МВР на НРБ от декември 1953 г. е посочено, че общият щат на МВР за 1954 г. възлиза на 16 419 души (без вътрешни войски). Щатът по Държавна сигурност е 8266. От тях оперативният състав е 6244 души, а техническият – 2022 служители.
В книгата си „История на комунизма в България" (2009), проф. Диню Шарланов посочва следните данни за числения състава на ДС:
Около една трета от състава на ДС е съкратен от самата БКП в началото на 1990 г., когато комунистическият режим рухва, довеждайки България до трети фалит и няма средства да издържа огромния репресивен апарат.
Повече от половината щатни служители на Държавна сигурност обаче са преназначени в новите специални служби. Деполитизацията става факт през есента на 1990 г., когато всеки служител в МВР и специалните служби полага клетва, че ще спазва Конституцията и законите на страната и няма да предприема действия, с които да нарушава своя политически неутралитет.
 |
 |